Често съм казвал, че всяко време носи своето бреме.
Действително е така, макар не винаги да го осъзнаваме. Днес смятаме, че живеем
в най-свободното общество, с най-много права. Несъмнено, понястоящем ние се
радваме на привилегии, които преди 50, 100, 200 години са били немислими. Така
е, спор няма, но това не означава, че всичко е наред. Това в никакъв случай не
означава, че трябва да сме доволни от статуквото и да се примирим с него.
Както времената се менят, така се менят и критериите, но
не от самосебе си. Свободата никога не идва даром, правата и привилегиите
никога не идват даром. Те трябва да се заслужат с борба, и то упорита,
целенасочена борба. Когато разбираме, че обществото, в което живеем може да се
подобри, но не правим нищо, положението само ще се влошава. Когато вместо да
работим за промяна, недоволстваме и чакаме сбъдването на някакво предсказание,
пътят пред нас се стеснява, поема надолу и става тъмен, много тъмен.
Знаете ли кога идва желанието за борба, за по-добро
бъдеще? Поне за мен, това настъпва, когато сме осъзнати, когато разберем, че
имаме право на нормален живот, а и, че имаме възможностите да направим това, че
помощта на чужденци не е нужна, ако искаме да изградим нещо ново.
Съзнанието ни е ключа, там започва всичко, там блесва
искрицата, която се превръща в желание, израства в увереност, преминава в
действия довеждащи до различна реалност.
Когато едно дете бъде възпитано в родолюбие, то ще се
превърне в буден индивид, който винаги ще работи за благото на Отечеството.
Когато на едно дете бъде обяснено, че предците му са били талантливи, смели,
силни, а и добри хора, то детето ще се стреми да придобие точно тези качества.
Този който е осъзнал, че дедите му са били горди и никогa не са се примирявали с несправедливостта, не би търпял да го
унижават с робска заплата, не би търпял да се продава защитаваната с кръв родна
земя, не би търпял чужденец да му диктува какво е правилно и какво не е.
Разбирате ли защо войната за нашето съзнание се води от
толкова дълго време и са хвърлени толкова много средства, за да бъдем
разединени? Объркването на младото поколение, промиването на съзнанието и
насаждането на сервилно поведение не е нещо, което се е появило спонтанно. Не,
това е добре планирана, добре организирана и добре финансирана политика на
чужденци, които познават потенциала на народа ни и изпитват панически страх от
поредното възраждане на България.
Робовладелецът не обича бунтарите. Измамникът не обича
будните. Крадецът на едро не обича защитаващите наследството си, а ние сме
потомци на бунтари чупещи вериги, на будни хора посрещащи смъртта без страх когато
е трябвало да защитят своята земя от чужденци.
Типичните за нас качества не са продукт от смесването на
три различни народа след прословутата 681-ва година. Съвсем не, касае се за дълга
традиция, започваща далеч преди времето на Троянската война.
Натрапваната на
няколко поколения теория, че сме буламач от азиатски българи, дошли от севера русокоси, бледи пришелци и шепа траки,
не е нищо друго освен сътворена от чужденци доктрина, чиято едничка цел е да ни
обърка и замъгли съзнанието ни.
Създателите на тази доктрина пропускат най-важните
подробности от нашата история. Премълчават свидетелството на египтянина Теофилакт Симоката, който съвсем ясно казва, че така наречените славени са гетите. Те заедно
с мизите (наричани в продължение на 1100 години българи) се явяват най-многобройната част на северните траки, които
Рим така и не успява да покори.
През 681-ва година няма смесване на три различни народа,
а на три групи на една и съща общност – траките поданици на Римската Империя,
гетите наречени славени и мизите, за които от IV век се използва и името българи.
Понеже името българи е най-престижно, в периода VII-IX век то бива прието от цялата общност деляща общ произход и език.
Аналог
на този процес намираме и в историята на Британия. Там, в ранното Средновековие се установяват сродните народи англи, сакси и
юти. Поради това, че англите са най-силни, след време тяхното име става
колективно за хората на обединената държава. Прочее, у нас консолидацията на
народа е постигната доста по-бързо отколкото при англите, саксите и ютите.
Защо ли никой учен не си е задал въпросите: Как става
това чудо, защо на имащите сродна реч англи, сакси и юти им трябват няколко
века повече да се консолидират? Как така у нас “буламачът” от “различни хора”
говорещи “различни езици”, имащи “различна религия”, а и различен бит, се споява смайващо бързо в такава здрава
сплав, че се превръща в заплаха за най-силната държава по онова време –
Римската Империя?
Отговорът е прост, но пречи на удобните за определени
сили теории. Истината е, че през 681-ва година няма смесване на три различни
народа, а обединение на три групи хора имащи едни и същи корени, говорещи
близки наречия и делящи един дух. Има ли нещо странно и трудно за разбиране?
Не, нали? Просто няколко заблуди трябва да бъдат обяснени, но това не е
направено.
Ето за това днес името славени предизвиква объркване и
дори неприязън у някои хора. Това можеше да се избегне, ако някой историк си бе
направил труда да обясни, че нашите деди
са кръстниците, учителите и наставниците на останалите хора от
славянската езикова общност.
Налице е предостатъчно информация за това, че в далечното минало дедите на
поляци, руснаци, чехи и др. са носили името венети, че техните съседи, роднини и учители са били северните
траки – гетите. По време на ранното
Средновековие, поради популярността и влиянието на гетите имащи ново име
славени, венетите също получават това име и то се превръща в колективно
название на днешната триста милионна славянска езикова общност, но това е
процес, който трае повече от 1000 години.
Ето, касае се за изключително важна подробност, но “авторитетите”
правят всичко възможно тя да бъде оставена в сянка. Чуждите учени не казват
нищо за ролята на траките върху съседите и роднините им –
венетите, а също така и за тракийското влияние върху германите, келтите,
гърците, римляние, а дори и индийците.
Не само планини от информация биват игнорирани, някои
специалисти дори цинично подхвърлят: “Траките може и да са оставили нещо в нашите
гени и култура, но не са били хора, на които можем да се възхищаваме.”
Да, в случай, че се лансират лъжи, а истината се укрие,
че огромно количество сведения останат неизвестни за широката публика, тогава
несъмнено няма да остане нищо достойно за гордост. Редно ли е обаче да се крие
истината, редно ли е да се премълчават важни неща, а в учебниците да бъдат представяни
остарели, а и вредни за нас теории?
Днес на децата ни се внушава, че искрата на познанието е
възникнала в земите край Нил, Тигър и Ефрат. Внушава се също, че културата на
гърци и римляни превъзхожда тази на дедите ни. За мен това е вредна заблуда, ще
посоча ясно и точно защо мисля така.
До към 50-те години на ХХ век се смяташе, че обитаващите
Месопотамия шумери са изобретателите на колелото, най-древната писменост, а и също
така и хората създали първите крупни селища. Малко по малко, благодарение на
откритията на Петър Детев, Богдан Николов, Васил Миков, Георги Георгиев и др.
стана ясно, че колелото се е появило най-рано на Балканите. Същото важи и за писмеността. Знаците от Градешница,
Краново и т.н. изпреварват клинописа на
шумерите и йероглифите на египтяните с 1000-2000 години. Представяте ли си
какъв огромен период от време е това?
Що се касае до първите селища наброяващи над 20 000 души
и то във времето на Халколита, те не възникват нито край Тигър и Ефрат, нито
край Нил, а в Черноморските степи, които са обитавани от нашите предци поне от
преди 7000 години. Някой да ви е споменавал за тези нямащи аналог за времето си
градове? На колко от вас е известно, че културите Триполие, Кукутени, Варна,
Караново, Винча и т.н. са създадени от едни и същи хора – нашите предци?
“Специалистите” се опитват да омаловажат фактите с
оправданието, че огромните селища в Черноморските степи не отговарят на
дефиницията за град. Гледай ти, значи ако няма роби и робовладелци, ако няма
храмова проституция, страдания, корупция, ако няма неописуеми жестокости и гнусни извращения, едно селище не може да се нарече град???
Рим е наречен Вечния град, но знаете ли, че каменните стени на Провадия са
по-стари от тези на Рим с около 4000 години? Знаете ли, че нашите предци строят
с квадри и тухли векове преди римляните? Колко безочлив трябва да е някой,
за да нарече траките неуки варвари!
Може ли хора, на които се приписва създаването на първата азбука, а дори и
създаването на индийската цивилизация, да бъдат наречени неуки?
Та нима Алкидамант, Диодор Сицилийски, Тацит, Платон,
Алексис, Зенобий, Плиний Стари и др. не представят съвсем ясни сведения за
това, че траките и пеласгите са създали буквите и имат книги още във времената
преди Троянската война!
Нима думите на Луций Ариан са трудни за разбиране:“Когато Дионис дойде
и стана господар на Индия, той основа градове и им даде закони, той дари
индийците с виното както бе направил и с гърците, научи ги да засяват земята
давайки им семена.”-”But
when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave
laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to
the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.”-Arr.Anab.VII.vii.
Може да се възрази, че Ариан е обосновал твърденията си
на легенди, но за гения на траките, за способността им да повлияват други
народи са писали не само автори от Античността, но и учени от ново време.
Преди повече от 30 години Киркор Джаукян спомена с подробности за тракийското присъствие в Кавказ, започващо още през XV пр. Христа, т.е. преди около 3500 години. Този автор смята, че дошлите от Балканите траки успяват да повлияят силно урартците и дори оставят свои топоними на територията на Армения и Грузия. Джаукян дава дори и имената на тракийските племена населили Кавказ, става дума за скаи, трери и сарапари, да не забравяме разбира се и армено-халибите.
Преди повече от 30 години Киркор Джаукян спомена с подробности за тракийското присъствие в Кавказ, започващо още през XV пр. Христа, т.е. преди около 3500 години. Този автор смята, че дошлите от Балканите траки успяват да повлияят силно урартците и дори оставят свои топоними на територията на Армения и Грузия. Джаукян дава дори и имената на тракийските племена населили Кавказ, става дума за скаи, трери и сарапари, да не забравяме разбира се и армено-халибите.
Траките са били в контакт и с обитаващите Месопотамия
асирийци защото през IX век преди Христа в асирийските документи е отбелязано
тракийското селищно име Испили-брия - Г.
Б. Джаукян. Фракийцы в
Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии.
Предварительные материалы к международному симпозиуму. Издательство
"Наука", 1984.
И Джаукян ли се е подвел oт легендарни и не почиващи на реалност истории?
Мисля, че е излишно да споменавам за това, че по
отношение на обработката на златото, медта, бронза, желязото, нашите деди
наречени в древността траки и пеласги,
изпреварват останалите европейци с дълги векове.
Това са неоспорими факти, както археолозите, така и историците
би трябвало да са запознати дори с подобностите. Сега обаче идва въпроса – какво дава право на тези, които създадоха
най-новите учебници, да внушават на българчетата, че цивилизацията се е появила
най-рано в Месопотамия и Египет, а гърци и римляни са притежвали култура, на
която ние можем само да завиждаме?
А кой създаде Атина и Рим, няма ли свидетелства за това,
че дедите ни са положили основите? Плутарх казва от ясно по-ясно, че според
преданията, пеласгите са хора обходили по-голямата част от обитаемия свят и са
покорили по-голямата част от човечеството, идвайки (в Лаций) те основавали Рим: “Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ -Plut.Rom.I.1.
Плиний Стари не се колебае да признае, че в
Лациум, азбуката е донесена от пеласгите: “…litterarum usus in Latium eas attulerunt Pelasgi.” -Plin.VII.193. Като царе от династията на Силвиите и потомци
на Еней и Асканий, Тит Ливий посочва носещите тракийски имена Атис, Капус и
Капетус -Liv.I.3.
Намиращите се на Апенините топоними, хидроними
и ороними Imeus, Satricum, Scaptia, Setia, Calis, Stabiae,
Aesarus, Carsulae, Caletra, Atrianus нямат смисъл на латински език, но за
сметка на това, сродни названия се срещат в земите обитавани от дедите ни: Хемус, сатри, Скапте сюле, Сети дава,
Калис, Стоби, Азорос, Корсуле, Каластра,
Атрус.
Наличието на голям брой тракийски
топоними (и ороними) на Апенините
позволява да се направи извод, че предците ни участвали в оформянето на
културата на римляните са били много на брой. Дали пък това няма да е причината за генетичната прилика между нас и
италианците? Има логика, нали?
За това кой е обитавал територията на Гърция
преди идването на гърците от Африка също има пределно ясни сведения: “Страната
наречена днес Елада, някога носеше името Пеласгия.” -“the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia”-Her.II.56.
Още по-подробно е свидетелството на Страбон: “В далечното
минало цяла Гърция бе обитавана
от варвари, ако съдим по старите писания – Пелопс доведе хора от Фригия в
Пелопонес, който получи името си от него, а Данай (праотецът на гърците) доведе
хората си от Египет.“ -“in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt” -Strab.VII.7.1.
Атина се намира в областта Атика, а кой е
древният господар на това място също се знае много добре:“Атика някога бе обитавана от траките дошли с Евмолп, а в
Давлида,Фокида царстваше Терей.”- “Attica was once held by the
Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus”-Strab.VII.7.1.
Учените знаят прекрасно, че
селищните имена Атина, Микена, Закинт, Коринт и др. нямат смисъл на гръцки. Това е
признато дори от ревностни елинофили като Джон Чадуик – J.Chadwick, The Mycenaen World, Cambridge Iniversity Press, 2005,
p.1. След като названията на построените в
далечното минало най-важни градове на Югоизточна Европа не са гръцки, то не
следва ли те да бъдат обявени за дело на по-старите обитатели – явяващите се
наши деди траки и пеласги? Защо се суче
и увърта сякаш няма никакви сведения по този въпрос?
Не бяха ли нашите деди създателите на гръцката култура?За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство - J.A.Cramer, A Geographical Description of Ancient Greece, Oxford, Clarendon Press, MDCCCXXVIII, p.285.
Подобно е и виждането на проф. Карл Мюлер:”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, ca народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”- The History and The Antiquity of the Doric Race, transl.H.Tufnell, G.C.Lewis, J.Murray Publ. London, MDCCCXXXIX, p.10.
Нeка не забравяме, че най-старото жреческо
съсловие на Елада е представено от наши предци – Евмолпидите в Атина, Тракидите
в Делфи, а пък това, че Додона е светилище на пеласгите - сели е известно на всеки образован
човек. Специалистите пък би трябвало да знаят, че селите обитават не само Епир, но и Тракия, по-точно Среден Хемус (Стара
Планина) - Вл.Георгиев, Траките и техния
език, БАН, София, 1977, с.18.
Не почитаха ли гърците боговете на дедите ни?
Не се ли кланяха на Дионис, не се ли възхищаваха на тържествата в чест на
Бендида, не тръпнеха ли пред Сабазий? Кой на кого дава религия, има ли два
отговора на този въпрос, не е ли ясно, че дарители са тези, които притежават
по-висока култура?
Прочее, култовете към Хероса, Дионис, Бендида, Хермес и
Сабазий са все още живи у нас. Честването на Гергьовден, Трифон Зарезан,
особената почит към Св.Марина изразявана с нощни празненства и носене на факли,
начина, по който се почита Св. Модест, обредите на Атанасовден са ехо от една
древна традиция, която чуждото духовенство въпреки фанатизма си не е успяло да
затрие. Това не е мое откритие, а извод на прогресивни учени като Иван
Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Павел Стефанов и др.
По отношение на влиянието на предците ни върху културата
на другите народи трябва да споменем за почитта към Земла (тракийската Земела)
при етруските, Белсурд и Белен (тракийските
Сбелсурд и Балей) при келтите. Иполит разказва, че друидите на келтите са
обучени лично от Залмоксис (обожественият духовен водач на гетите) – S.Piggot, The Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1968, p.102.
Запитайте се – защо тези важни неща не са популяризирани?
Защо в миналото се налагаха виждания, които почиваха не на факти, а на
предположения? Защо както в миналото, така и днес, към поддръжниците на
теорията за местния произход на народа биват отправяни нападки, стига се до
клеветене, кое поражда тази необяснима неприязън? Кому е нужно това?
Bce пак ние не само сме пълноправни културни наследници на
Орфей и Залмоксис, но носим и същата кръв. Все още никой не е оборил
резултатите от изследванията на д-р Попов доказващи, че траките не са
изчезвали. И макар днес с резултатите от генетичните проучвания да се
спекулира, няма как да се отрече, че срещащите се при нас маркери J2, G2,
EV-13, R1b, I2 са типични за древното население обитавало Балканите и
Черноморските степи. Също така поне половината от носителите на R1a са
потомци на хора обитавали земите ни преди около 13 500-11 500 години. Как
тогава да не сме потомци на местен народ?
Понякога, хора от средите на учените, които знаят за антропологичните
и генетични проучвания у нас, се опитват да омаловажат резултатите. Излиза се с
крайно несериозното изказване, че виждате ли, самосъзнание и гени,
антропологичен тип били различни неща. Да, така е, но нека помислим кое е
важното – кой за какъв се мисли, или кой какъв е действително?
Ако нас са ни лъгали за произхода ни, ние трябва ли да
приемем лъжите, само и само да не се нарушава статуквото? Редно ли е на
ограбения и лишен от наследство да не се казва, че е бил богат, да не би да
реши да си потърси своето? Що за наука е това?
Ние имаме право да се назовем наследници на тези, които
създадоха цивилизация, която в своя начален стадий изпревари както Шумер, така
и Египет! Това, че у нас, по-късно, обществото е тръгнало по различен път, не
означава, че дедите ни са имали по-ниска култура. Да се отречеш съзнателно от
прекомерния лукс и вместо с робски труд да създаваш архитектурни чудеса, да
водиш прост, но честен живот, е признак на духовна извисеност, която е белег на
нашите предци и нещо, което дори днес не е достигнато от някои други народи.