ПЛИСКА И БИТКАТА ЗА НЕЙНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Старата българска столица е орисана с нерадостна съдба. Опожарена от легионите на Никифор Геник, ограбена от Йоан Цимисхи и Василий Българоубиец, неподдържана дълги векове, Плиска издържа до XIX век, когато е строена Барон Хиршовата железница. Тогава започва същинското систематично унищожаване на величественото някога селище. Камъните от красивите стени и сгради биват използвани при направата на железопътната отсечка Русе – Варна.

Каквито и важни надписи да са оцелели до този момент, принудените да работят безплатно на барон Хирш българи, без да осъзнават, заличават важни свидетелства за древността на Плиска. Епиграфски паметници, усърдно издялани квадри – всичко бива натрошено и използвано за строежа на железопътната линия, за която въпреки престъпната ангария, си плащаме след Освобождението. Това, което по-късно е намерено по време на археологическите проучвания на Шкорпил и Успенский е само нищожен остатък от несъмнено богатия епиграфски материал от територията на старата ни столица.

Малко преди започването на първите разкопки, Феликс Каниц посещава руините на Плиска и остава с впечатлението, че това е селище от времето на римляните. Това виждане се споделя и от Карел Шкорпил, който смята, че на мястото на Плиска е имало римски военен лагер. За полагането на основите на града по време на римската власт в Тракия се изказва положително и Богдан Филов.

След време Филов се отказва от старото си виждане и се опитва да прокара идеята за сасанидските корени на старобългарската архитектура, без успех разбира се. Кой и как е принудил Филов да се отметне не ми е известно, но с отказа му да приеме, че Плиска е строена през късната Античност се слага началото на тенденция, която бива следвана със забележителен фанатизъм.

Вън от всякакво съмнение е факта, че името на Плиска е българско. Следвайки покорно наложената от чужденци теория, че за трайно настаняване на българи на юг от Дунава може да се говори едва след прословутата 681-ва година, казионните учени оказват ожесточена съпротива на виждането, че столицата ни е от по-ранен период. По този начин старата ни история не само бива изкривена, но и сериозно ощетена.

Понастоящем все повече хора осъзнават, че имената траки и българи важат за един и същ народ – нашият. Докато траки е название ползвано от римляни и гърци, то българи е самоназвание на предците ни, като това народностно име е възникнало на Балканите още през Бронзовата епоха и се явява най-древното име на европейски народ.

През I век Рим успява да покори дедите ни живеещи на юг от Дунава, а в началото на II век император Траян завзема и значителни територии принадлежащи на предците ни на север от Дунава. По времето на император Аврелиан обаче римските легионери и колонисти са прогонени и трябва да потърсят убежище на юг от Дунава.

Дълги векове дедите ни са разделени на две групи – свободните са обитавали земите на днешните Румъния, Молдова, Украйна, а намиращите се на юг от река Дунав са били поданици на Римската Империя. 

През IV век се случва нещо уникално – на трона на империята сядат трайно наши предци. Става дума за произлизащите от средите на старите балканци: Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Константин II, Констанс, Констанций II, Юлиан Апостат, Ветран.

Тази забележителна традиция – представители на местното балканско население да заемат императорския престол, дава самочувствие на нашите предци. Константин Велики сключва съюз с дедите ни, които до този момент не са подчинени на Рим. Те дават войска на своя сънародник станал император, а той за благодарност дава известна автономия на дедите ни в областта Мизия. Константин изгражда и мост на Дунава, за да могат двете групи наши предци да общуват и търгуват по-лесно. Имайки вяра в сънародниците си, добрият владетел отпраща голяма част от мизийските легиони в Мала Азия.

Константин Велики дори отпуска средства за изграждането на Плиска, Преслав, Дръстър (Силистра) и др. След този момент дори дедите ни на юг от Дунава могат спокойно да се самоназоват българи и това става ясно от картата на Св. Йероним. На нея областта Мизия е наречена също и България – Mesia hec & Vulgaria.

Трябва да се отбележи, че строителите на Плиска, са местни хора. Няма сведения за докарване на майстори от други земи, а и това не е нужно понеже традицията на строене с квадри у нас е забележително дълга – поне 700 години от преди времето на Константин Велики. С едри квадри се строи не само на юг от Дунава, този метод е познат и на северните траки.

Сравнение на "тракийски" и старобългарски строежи с едри квадри

Бивайки издигната от българи и за българи Плиска получава българско име. То е споменато някъде през 540 година от Прокопий Цезарийски под името Плисенум, като се указва, че това е тракийска селище. 

Има ли нещо странно и неестествено в тази история? Не е ли всичко логично и ясно? От друга страна, теориите на казионните учени за възникването на Плиска са хаотични, лишени от логика и пълни с грешки. Специалистите се чудят и маят на кой хан да припишат строежите. В наш апокриф от XI век издигането на столицата се приписва на Аспарух. Това е невъзможно по няколко причини – в периода 680-700 българите са във война с римляни (византийци) и хазари, за строежите на Плиска няма нито средства, нито хора.

Няма абсолютно никакви сведения за издигане на град Плиска по времето на владетелите Тервел, Кормесий, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор и т.н. Първото споменаване на името на старата ни столица на епиграфски паметник е в Чаталарския надпис, който е от времето на княз Омуртаг.

На въпросния надпис Плиска е наречена с едно изключително интересно име – κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан", castra.

Чаталарски надпис, споменаване на Плиска като kampon-campus-военен лагер (по Бешевлиев)

Как никой не се замисли защо столицата ни, която по времето на Омуртаг е вече крупно селище, бива наречена военен лагер, като е използван термин от латински произход? Нима това не е индикация, че по времето на този български княз все още е пазен спомена, че Плиска е строена по времето на Константин Велики? 

Иронията е в това, че дори в апокрифното сведение за Аспарух се използва латински термин, а именно президъ. Смятам, че президъ идва от лат. praesidis-защитник, пазител и в случая леко променена тя има значение защитно съоръжение.

Освен канпон - военен лагер и презид - укрепление, старите българи познават и други термини, особени думи за укрепления ползвани в Римската Империя, а именно кастрон и фосатон. 

Реално, в старобългарския език, количеството титли и административни термини принадлежащи на Римската Империя е доста голямо. Като пример могат да бъдат посочени следните: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ.

В речта на дедите ни се срещат дори и значителен брой названия на видове монети използвани в Римската Империя: цента, асарии, лепта, кентинаръ, ноумы, статиръ, кондрантъ, динаръ.

Присъствието на такъв голям брой чуждици принадлежащи на римската военно-административна терминология в старобългарския показва ясно, че част от дедите ни трябва да се били дълго време под римска власт. Нима това не е в хармония със свидетелствата, че Плиска е строена през IV век и, че още тогава територията, в която  селищета се намира, е наречена Vulgaria/България?

Нека не забравяме, че Феликс Каниц, Карел Шкорпил, а първоначално и Богдан Филов смятат, че на мястото на Плиска е имало римски военен лагер. Чаталарският надпис също потвърждава това, но казионните учени предпочитат да пропуснат да обяснят значението на тази важна информация.

Всъщност пропуските са много повече. Добре известно е, че край Плиска има земно укрепление – вал и ров. Още в началото на ХХ век, археологът Димитър Крънжалов е писал за това отбранително съоръжение като е споменал и други от земите на север от река Дунав.

Крънджалов споменава и, че римските кастели в нашите земи са защитени с вал и ров, като също така добавя, че в Източна Европа такива отбранителни съоръжения се срещат в дълбока древност. 

За земните укрепления на траките на север от Дунава съобщава И.Т.Никулице като дава ценни подробности, а именно това, че те са от средата на първо хилядолетие преди Христа.

Доколкото ми е известно, радетелите на теорията, че земните укрепителни съоръжение  на Плиска са от времето на Средновековието, не са споменали изобщо важните данни, които молдовският учен е представил в работата си “Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э”. Нима тази информация не е съществена?

Поддръжниците на виждането, че Плиска е строена от азиатски пришълци настанили се на юг от Дунава през VII век не благоволяват да обяснят един интересен феномен. Теренът, на който е изградена старата ни столица е бил мочурлив, в земята са набити огромно количество дървени трупи, за да се избегне пропадането на стените. Защо е строено на такова неподходящо място?

Единственото логично обяснение е това, че територията на Плиска е имала особено, дори свещено значение и поради там са положени основите на столицата. Да обаче, свещено значение тази територия може да има само за местните хора, които римляните наричат траки. Те я обитават от незапомнени времена и по-точно поне от Бронзовата епоха както стана ясно от археологически проучвания през 2016 година.

Поддръжниците на  виждането, че старата ни столица е от времето на Средновековието не са в състояние да обяснят и друг феномен. Става дума за това - откъде дедите ни са намерили толкова много средства да издигнат Плиска и Преслав, след като в периода VII-IX век дори Римската Империя (Византия) не може да си позволи такива мащабни строежи?

Съвсем различно е положението през IV век. Тогава Константин Велики разполага с хазната на богатата по негово време империя. За този владетел не предствлява трудност да отпусне 600 златни кентинария – около19 200 кг. злато за строежите на Плиска и Преслав. Тук не се касае за предположение, има си ясен исторически извор.

Scriptor Anonymus не само дава подробности относно сумата отпусната за строежите, но и цитира съвсем точно хората, от които той е получил сведенията. Става дума за Урбикий и неговия съвременник Салустий. Двамата са живели през IV век и са били служители на император Константин Велики (GIBI, V, 1964, c.323).

Това означава, че историческия извор е достоверен, но пък е неудобен на казионните учени, които го отричат с пяна на устата. От своя страна обаче те нямат достоверно свидетелство нито за точната сума отпусната за строежите, нито пък за това кой и кога ги е започнал. 

Предполага се за идване на майстори от Армения и Сирия, но сведения за това липсват напълно.

Приема се, че строителите са чужденци, но нищо не потвърждава това, а наука се гради от точни данни, не от угодни на дадено виждане предположения, които безкритично биват приемани.

Поддръжниците на виждането за изграждането на Плиска през Средновековието често атакуват с твърдения, че в старата ни столица не са намерени антични монети, надписи от времето на Античността, битови предмети и т.н.

Това не отговаря на истината, в работата си “За произхода на античните материали от Плиска” Стамен Михайлов съобщава за антични монети от територията на Плиска, като най-голям е броят на тези от IV век. Не беше ли това периода, в който според Scriptor Anonymus е започнал строежа на Плиска?

Вярно е, че античните монети са намерени случайно в землището на вътрешната крепост на старата ни столица, но както отбелязва Михайлов, фактът заслужава да се отбележи.

Същият автор съобщава за три латински надписа в основите на Тронната палата на Плиска. В югоизточната кула на северната порта пък е локализиран гръцки надпис, на който е документирано тракийското име Дуразис. Друг, пети монументален надпис, отново на гръцки е намерен южно от Малкия дворец. Фрагменти от антични надписи, повечето, от които са от периода II-IV век са намерени от изследователите на Русия археологиески институт в Цариград.

Колкото до наличието на битовата керамика от Античността, там проблема е решен “професионално”. Михайлов съобщава да това как един изследовател най- произволно разделя керамиката на доброкачествена и лошокачествена, като смята доброкачествената (т.е. античната) за вносна. 

Друг изследовател не се решава да дефинира определена намерена в старата ни столица керамика като римска или ранновизантийска, само защото тя се намира в Плиска.

На територията на Плиска са намерени и битови предмети, които са от преди VII век. Става дума за римска фибула II-III век, масивна дръжка на римски метален съд, бронзов медицински инструмент, бронзов ключ...Михайлов уточнява, че тези важни находки не са обнародвани (става дума за 1960 година). Не ми е известно някой от специалистите изследващи Плиска да са споменали нещо за тези антични артефакти, или пък за други артефакти от Античността.

Не е изключено, след 1960 г., при намиране на такива неудобни материали, те да са били унищожавани. Това звучи ужасяващо, но ето какво споделя един български археолог: “Въпреки потисканата научна мисъл през 60-те и 80-те години на нашия век истината за Плиска и Преслав успя да се промъкне в някои изследвания за Плиска и Преслав. Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

Същият автор съобщава и за нещо друго: кръстовидно-куполната църква под наоса на Голямата Базилика в Плиска, по своя план и техника на изграждане трябва да се отнесе към късната Античност, а определени хора с авторитет я датират – IX век и сякаш това не е достатъчно, късноантичната църква е обявена за езическо капище!

С такива “научни” методи, дори и Рим може да се изкара селище на номади, а Колизеумът да бъде обявен за капище на бог Тангра. 

С такива “научни” методи не се отива далеч. В миналото специализираната литература бе достъпна само за шепа избрани, но днес не така. Понастоящем всеки, който е достатъчно упорит може да намери и алтернативна информация и да я използва като база за сравнение.

Виждайки несъотвествията и лишените от логика твърдения на “специалиститите”, будните хора са длъжни да отправят забележка. “Специалиститите” от своя страна са длъжни да дадат спокойно и културно аргументиран отговор, все пак тяхната заплата идва от джоба на българския данъкоплатец. Редно е обикновеният човек да знае истината, а не само това, което е удобно на шепа учени непосмели навремето да се изкажат критично за нередните неща, на които са били свидетели.

Нима не печелят всички българи, ако се признае, че Плиска е строена от българи в началото на IV век? Нима ще загубим нещо уведомявайки света, че най-способните императори, които Рим е получил са дошли от средите на народа ни? Нима няма да е престижно да получим световно признание, че сме наследници на най-древния цивилизован народ, който е известен в Античността под името траки?

Дано учените ни разберат скоро, че не е редно индивида да поставя своята кариера и имидж над интересите на народа, от който произлиза. Егото трябва да се избута настрана, а истината да бъде поставена на пиедестал. Истинските българи и истинските хора на науката биха направили това.

Основна използвана литература :

1.Ст. Михайлов, За произхода на античните материали от Плиска, Сп.Археология 1, 1960;

2.Ат.Милчев, Критика и резензии – Д.Овчаров, За античния прионс във формирането на старобългарската култура, сп.Археология, 1989, 2, 32-37, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

3. Извѣстiа Руссгого Археологического Института в Констатнинополѣ, Томъ Х, София, Държавна Печатница, 1905;

4. G. Codinus, Corpus Historiae Byzantinae, Bonnae, Imprensis ED. WEBERI, MDCCCXLIII;

5.Гръцки Извори за Българската История, Том V, БАН, София, 1964 ;

6.Д.Петканова, Стара Българска Литература, Апокрифи, Български Писател, София, 1982;

7.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, Второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992;

8.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на  Отеченственият Фронт, София, 1981;

Извори от интернет:

При строежа на кантоните, гарите, мостовете и поставянето на траверсите били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.

http://inews.bg/145-години-от-построяването-на-железницата-на-барон-Хирш-_l.a_i.121632.html

Първата железница по българските земи обаче е тази, която свързва Русе и Варна. За насипен чакъл под траверсите и релсите й са използвани камъни, взети от останките на крепостите в Преслав и Плиска. http://www.desant.net/show-news/32935

Най-трудната част на трасето е изграждането на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 м и висок 25 м. За съжаление турците безжалостно рушели все още добре запазените останки от двете ни стари столици Плиска и Преслав, за да бъдат използвани  като строителен материал камъните от тях за мостовете и сградите.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:396362