ПУБЛИКАЦИИ

5.01.2018 г.

СТАРОБЪЛГАРСКАTA КУХНЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО


Благодарение на общуването с различни други народи, ние сме обогатили езика си с чуждици. Доста от тeзи, които засягат бита, са проникнали преди доста време в речта ни и днес биват считани за изконно наши. За немалко хора ще звучи странно, ако им бъде казано, че думите: супа, чорба, манджа, яхния, гювеч, мусака, сарми, кюфте, кебапче и др. не са от български произход. Това важи също за чеверме, гюзлеме, качамак, айрян, а дори и за салата, оцет, кухня.

На нашата реч принадлежат: баница, млин, пърленка, пърлина, гушки, витки, зелник, пресол, ошав, попара, каша, месеник, мътеница, млин, мекици, зелник, лопушник, копривник, просеник, наденица, кървавица, етърник, масленка, меденка, готвеница и т.н. Списъкът е значително по-дълъг, все пак българката е изобретателна, трудолюбива, а и от най-дълбока древност дедите ни са имали достъп до различни продукти, които са комбинирани за да създадат вкусни ястия.

Някои названия на гозби са излезли от употреба било защото изконното име се е превърнало в архаизъм и звучи странно, било защото е прието чуждо име. Думата супа е проникнала в речника ни едва през XIX век. До този момент дедите ни са казвали са същото ястие юха, укроп. Думата юха е доста древна, в санскрит се среща като yusa, старите пруси я познават като iuse, а литовците казват на рибената супа juše.

Преди идването на турците през XIV век, дедите ни не са познавали думата суджук. Изконните български наименования за подобен продукт са наденица, черво, етърник. За луканка и кърначе се смята, че също не са наши думи и по-скоро трябва да се търси латински произход – от *lucanica и *carnaceus. Не всички са съгласни с това виждане на езиковедите. Все пак в нашите диалекти срещаме кърнак-охранена свиня, а и някои краеведи са склонни да свържат луканка не с името на римското селище Лукания, а със стблг. локанia-стомах, търбух, или пък с лука, който е използван за направата на продукта.

По-горе споменах, че думата кухня не е от български произход. Коренът е латински –coquo-готвя, пека, но се смята, че не може да се говори за cтара, директна заемка от римляните по време на Античността, а по-скоро названието е проникнало през XIX век у нас чрез руско, полско, немско и т.н. посредничество. Това твърдение е смислено понеже в речника ни думата кухня не присъства до времето на Вазов, Ботев и др. Нашите стари названия са готварница, сокальница, като второто е по-старо, или поне е споменато по-рано.

Макар данните за бита на дедите ни по време на Средновековието да не са изобилни, въз основа на беглите сведения, а и знаейки колко упорита и здрава е нашата традиция, все пак можем да добием представа с какво са се хранели старите българи. 

Несъмнено хлябът е бил основният продукт на трапезата. За неговата направа са ползвани жито, пшеница, лимец, ръж, просо, ечемик. Това се подсказва от названията просеник-направен от просо, ѩчьнъ хлѣбъ-ечемичен хляб и т.н.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjY_vrTNB7U6BkfrcpirzPZhm1n-qmIF4HyOkFMMv7PCH_QPjoE9jtoRwBmZJZ7CQn3D21J3KQnTnOz-S-OhTI-KKAAITT09UXaIJHfSMvjVDH54w9qQ9NjAIr3WVkLmHPwN7Cqvl5CGENs/s1600/Snap_2016.11.30_14h08m12s_008_.png

http://cookingtwentyfourseven.blogspot.nl/2016/11/blog-post_30.html



Във връзка с просото държа да поясня, че то се отглежда по нашите земи от незапомнени времена и не е донасяно от земите край Иран, Индия, или Кавказ. По време на Античността, в някои области у нас просото е заместило житото и поради тази причина възниква племенното название мелинофаги-просоядци, изхранващи се с просо. За тях споменава живелия през V-IV в.пр. Христа гръцки автор Ксенофонт,  локализиращ ги в Южна Тракия.

Други популярни тестени изделия са баницата и тутманика, чието българско име е месеница (както уместно уточнява етнологът Николай Колев). Като пълнеж са използвани сирене, извара, лапад, коприва, спанак, зеле, гъби. За подобряване на вкуса на тестото са слагани масло, свинска мас, яйца. 

Макар на няма точни сведения за направа на тутманик през Средновековието, българките от този период са разполагали както с уменията да направят това изделие, така също и с нужните продукти. Поради това спокойно можем да приемем, че вкусното тестено изделие е присъствало на трапезата на дедите ни и преди 1000 години.

За кашата може да се каже, че е била основна храна за селското население, като за направата са ползвани различни видове брашно. За овкусяване се е ползвало масло, свинска мас, пържена сланина, добавяни са също гъби, както пресни, така и сушени. У нас се срещат доста разновидности диворастящи гъби, чиито хранителни качества са били високо ценени както от простолюдието, така и от благородническата прослойка.

Някои наши учени смятат, че рибата не е заемала важно място в диетата на българите в миналото. Има обаче и хора, които не споделят това виждане. Според Йордан Андреев “Важен източник за прехрана бил риболовът - не случайно в царските грамоти постоянно се говори за „рибни ловища", които строго се охранявали. Особено прочути били „големите и тлъсти дунавски риби", които според признанията на византийските автори рядко стигали до Цариград, но за сметка на това се ценяли изключително високо.”

Растителната храна е заемала важно място. Зелето, ряпата, граха,  лещата, баклата, лука, праза, чесъна, морковите, пащърнака, лапада, киселеца, кестените, джулюма и т.н. са били доста популярни. Младата коприва е ползвана в супи, каши, баници, подобна е и употребаната на тученицата.


                           https://bg.wikipedia.org/wiki/Киселец#/media/File:Rumex_acetosa_cultivar_01.jpg

Картофите, доматите, патладжаните, определени видове чушки и т.н. не са познати у нас по време на Средновековието. Те се появяват в България доста късно, едва през XVII-XVIII век. Макар да са пренесени от Централна и Южна Америка, българският селянин ги култивира успешно и дори създава нови сортове, които по плодородие и вкус са ненадминати.

Млечните ястия използвани от дедите ни едва ли са се различавали много от тези от ново време. Основното разбира се е киселото мляко, то се консумира по нашите земи от незапомнени времена, същото важи за сиренето и изварата. По време на Средновековието, сиренето е било с доста високо качество. Йордан Андреев предава интересни сведения за това как чужденците оценят нашето сирене: “През XII в. в Тракия ще е имало прочути майстори на сирене, щом като гръцкият митрополит на Пловдив отбелязва „различните видове сирена като най-скъп подарък, които един императорски служител може да изпрати в столицата".


                                 https://oreshak.bg/image/data/sirene.jpg.jpg

Не успях да намеря сведения кога е започнало производството на кашкавал в България и дали е местно откритие, или пък е въведено от други хора. Името се свързва с латинската дума caseus-сирене, но пък тя е с неясна етимология. На първо място лингвистът Алоиз Валде свързва лат. caseus със стблг. квасъ, кыселъ, кыснѫти, като разбира се добавя санскр. kvathati-варя, готвя и др. Дали caseus е древнобалканска заемка в латинския, която дедите ни по-късно са презаели, ще разберем след време, след извършване на по-подробни проучвания.

Днес месото е едва ли не основен продукт на трапезата ни, но в миналото е било различно. Макар животновъдството у нас да е било добре развито, месото е консумирано по-рядко от понастоящем. Основните начини на приготовление са били печенето и варенето. Консервирането за зимата е ставало чрез осоляване, изсушаване и опушване. Дивечът е играл важна роля в набавянето на месна храна. Дивите свине, зайците, яребиците, дивите патици са се срещали навсякъде в страната ни и са били доста повече отколкото днес.

По време на Средновеовието в България не е имало захар, за подслаждане е използван пчелен мед. В същия период у нас са отглеждани ябълки, круши, череши, вишни, грозде, ягоди. Плодовете на глога, трънката, дряна, шипката са ползвани както в прясно състояние, така и сушени. Нямам сведения дали прасковата, кайсията, а също и пъпеша са отглеждани от българските градинари през Средновековието. Несъмнено, пазарите в Римската Империя (Византия) са предлагали различни езкотични плодове, но те са достигали само до аристокрацията.

Орехите и лешниците са добре познати на дедите ни, за храна са ползвани кестените, а и буковите желъди. Тъй като брезата вирее навсякъде в България, логично е да приемем, че в миналото брезовия сок е бил употребяван за пиене. Други безалкохолни напитки са били квасът, мътеницата (айряна). Понякога изсушени плодове са били заливани с вряла вода, оставяни са да накиснат и така се е получавало приятно питие.
Както отбелязва Николай Колев съставът на този вид питиета се подсказва от имената им крушеница, дрянковица, трънковица. Популярна е била и зелевата чорба, позната като армия, пресол и т.н.

По време на Средновековието думата чай не е била позната у нас понеже е китайска дума проникнала в речника ни с турско посредничество. Разбира се у нас е имало подобни напити, които са били направени от билки. Българската дума за тях е отвара, тя се използва все още, но в миналото е имала значението лечебна напитка. Впрочем, точно такова е било предназначението на китайския чай, първоначално е ползван като лечебно средство.

Кафето не е било познато у нас по времето на владетелите ни Борис и Симеон. Тази напитка прониква доста по-късно у нас благодарение на турците. Най-вероятно това е станало през XVII век, а за популярност сред българското население може да се говори едва през XIX и XX век.

Дали Родината ни е и родина на виното все още се спори и скоро до консенсус няма да се стигне, но едно е ясно – виното е добре познато на предците ни още в древността. Както белия, така и червения дионисов еликсир са се радвали на голяма популярност. Медовината също е била добре позната, но по неизвестни причини в ново време бива позабравена.

По време на Античността у нас е правена и бира, древното ѝ име е брютон. Изглежда традицията е продължена и през Средновековието защото Николай Колев съобщава за това, че докъм края на XIX век, в Западна Стара планина и Западна Средна гора е произвеждана  домашна бира, наричана оловина, аловина, ловина. Тя е била приготвяла или само от ръж, или от ръж и ечемик, или от ръж и овес, а на някои места от овес, царевица и ечемик. Съдейки по древността на името ѝ, а и факта, че то е познато в Словения, Русия и т.н. може да се заключи, че освен виното, у нас е консумирана и бира през Средновековието, макар да не е била популярна както е днес.

Дали ракията е била позната в периода, в който са живели княз Крум, или цар Симеон, няма точни сведения. Дестилацията е процес, който е усвоен още в най-дълбока древност в Ориента. Поради това, че част от дедите ни са обитавали Мала Азия, а и ред други места, напълно е възможно тази технология да е била позната и на далечните ни предци, но просто няма ясни писмени свидетелства.

Едиствената индикация за това, че дедите ни са разполагали с дестилиран алкохол е разказа на Светоний за посещението на римския пълководец Гай Октавий на светилището на Дионис. Когато бащата на бъдещия император запитал тракийския жрец каква съдба очаква младия Октавиан, проницателят излял вино (или друга течност) на олтара и лумнал такъв голям пламък, че се извисил дори над покрива на постройката. Понеже виното не може да се запали, а от друга страна ракията съдържа повече алкохол и е запалима, то не е изключено някакъв вид ракия да е била позната на дедите ни дори и през Античността, но да е ползвана само от жреческата прослойка.

Древната наша дума за вино, или по-скоро за особен вид вино е зела(с), тя е сродна на санскр. hala-алкохол, спирт, алкохолна напитка, вино. Това навява на мисълта, че “тракийското” зела(с) е било подсилено с дестилиран алкохол вино. Разбира се, без подробни проучвания на останки от такова “жреческо вино”, няма как да знаем дали зела(с) е съдържало концентриран алкохол, или не.

На този момент няма и как да се каже дали традицията на направа на “жреческо вино”, т.е. питие съдържащо концентриран алкохол е запазена през Средновековието, или знанията са загубени и едва през XIX век са привнесени, с турско посредничество.

Накрая искам да спомена и това, че думите тенджера, тава, джезве, фурна не са български. Фурна е чужда дума за пещ, огнище, в миналото гърнето е изпълнявало функцията на тенджерата, а плоския глинен съд на тавата.

Общо взето това са намерените от мен сведения даващи представа с какво са се хранили и какво са пили нашите деди по време на Средновековието. Всъщност, по молба на един приятел възнамерявах да представя само един кратък списък със старобългарски думи засягащи различните видове ястия и питиета, но се поувлякох. Дано все пак да съм успял да създам полезно и интересно четиво. В края на този тект давам и българските думи за супа, кухня и т.н. Приятно четене!


юха-супа
укропъ-гореща супа
срьбаниѥ-супа
кроупа-булгур, троха
кроупица-хлебна трошица, бучица
кашица-каша
варѥниѥ-ястие, гозба
тоукъ-сланина
пища-храна
зелиѥ-зеленчук
рожьць-вид ядливо растение
коуциia-варено жито подсладено с мед
квасъ-плодово вино
кыселъ-ново вино
пиво-питие
медовина-медовина
брашьно-храна, ястие
кръма-ядене
iaто-ядене, ястие
iaдь-ядене, храна
iaдьньѥ-ядене, храна
чрѣждениѥ-угощение, пир
пиръ-пир, гуляй
жито-жито, храна
чьпьрь-сладка храна
кысѣлство-кисел вкус
сланъ-солен
масть-масло, мазнина
масло-краве масло
лои-лой, мазнина
маслица-маслина
мѫка-брашно
питьние-храна
сыръ-сирене
хлѣбъ-хляб
ѩчьнъ хлѣбъ –ечемичен хляб
лѧща-леща
мѧсо-месо
заѩчина-заешко месо
сокъ-сок, лакомство
сокъчии-готвач
сокаль-готвач
сокальница-готвачка, кухня (?)
печица-хлебопекарка
натроути-нахраня
питѣти-храня
гостити-гощавам, храня
оугостити-угощавам, храня
iaсти-храня се
варити-готвя, приготвям храна
мѣсити-меся тесто
вьрѣти-готвя, варя
съвьрѣти-сварявам
грънець-гърне
сѫдъ-съд, паница
кръчагъ-стомна, делва, гърне
дьлы-делва, дълбок глинен съд
чьванъ-чаша, съд
паничица-паничка
солило-блюдо, паница
конобъ-котел, казан
криница-книна, гърне, съд
чаша-чаша



Използвана литература:

1.Н.Колев, Българска Етнография, Изд. Наука и Изкуство, София, 1987;
2. Й.Андреев, Всекидневието на българите през XII-XIV век, Изд.Св. Климент Охридски, София, 1992;
3.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Старобългарски Речник, Слово, Велико Търново, 2001;
4.Български Етимологически Речник, Т.1, Акад.изд. Проф.Марин Дринов, София, 2003;
5.Български Етимологически Речник, Т.2, БАН, София, 1979;
6.Български Етимологически Речник, Т.3, БАН, София, 1986;
7.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
8.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch, Zw.Aufl. Carl Winters Universitäts Verlag, Heidelberg, 1910;
9.Suetonius, The Lives of the Twelve Caesars; An English Translation, Augmented with the Biographies of Contemporary Statesmen, Orators, Poets, and Other Associates, Suetonius, Publishing Editor. J. Eugene Reed. Alexander Thomson. Philadelphia, Gebbie & Co. 1889;
10. Xenophon, Xenophon in Seven Volumes, 3. Carleton L. Brownson. Harvard University Press, Cambridge, MA, William Heinemann, Ltd., London, 1922;


112 коментара:

  1. Мътеница и айран не са равнозначни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В определени региони мътеница и айран са думи за едно и също питие. Това не пречи в друг регион мътеница да означава нещо друго.

      Изтриване
    2. Не е вярно.Мътеницата е питието,което се получава при избиването на млякото за получаване на масло, а айрана е разбито кисело мляко.

      Изтриване
    3. Kак е българското име на разбитото кисело мляко? В Български Етимологически Речник намирам следното: мътеница (1) остатък от мляко, на което е взето маслото, (2) кисело мляко, разбито с вода - с.433.

      Преди да кажете, че нещо е невярно, би било добре да проверите как точно стоят нещата. Човек няма как да знае всичко, а и няма как да познава всички алтернативни названия на млечните продукти от различните области на страната ни.

      Изтриване
    4. Аз не ти говоря по речник, а от практически опит.Твой си проблем!чети си речниците на тия от които се оплакваш.Ха, със здраве!

      Изтриване
    5. В района на Гоце Делчев означава едно и също!

      Изтриване
    6. До Анонимен5 януари 2018 г., 21:30 ч.

      Добри човече, та аз също говоря от опит. В моя край на разбитото кисело мляко се казва матан, мътеница, мисля, че познавам добре диалектите в Пловдивския край. Прегледай коментарите и ще се увериш, че и друг сънародник, от Гоце Делчев съобщава, че и при тях с думата мътеница се обозначава както остатъка от мляко, на което е взето маслото, така също и кисело мляко, разбито с вода.

      Изтриване
    7. В Родопскко на мътеницата й викат Бърканица .Айряна е лесна импровизация на бърканицата( мътеницата), приел в последствие същото знаение в речника.

      Изтриване
    8. А ти помисли логически: Възможно ли е две съвсем различни напитки да се именуват по един и същи начин?Лимонада не е Кока Кола ))))

      Изтриване
    9. В шопския край моите баби и дядовци също наричаха разбитото кисело мляко мътеница. Това съвсем не значи,че в речника не е обяснено правилно, а че хората са използвали различни думи. Кога се появява айрян и от какъв произход е?

      Изтриване
    10. Айрян е от турски произход, докато мътеница, матан, мътан са си наши думи.

      Изтриване
    11. Спаро... ,, баркано млеку'', брану млеку, куркмач, маглеж,сера,прасник, геремеч, аргуть,брандза, са наименования на млечни производни и с регионални наречия. А '' мътан'' няма такова нещо ,,матан'' е названието му !И За каква'' мътеница става въпрос ? Като матно произлиза от матна вода, нещо не чисто ! И много добре знаеш че първо образът на голям брои думи някои от буквите просто са заменени с други такива. ,, Матна е река тарнала '' приятелю, след което става '' мътна'', както ,, бел - бял'', млеко - мляко'' !

      Изтриване
    12. А бе,другарю, като я няма една дума в твоя диалект, значи ли това, че на друго място я няма?

      Изтриване
  2. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон, благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  3. Щом е за манджи да знаеш че критика няма да има защото не бъркаш в паницата на казионните учени :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Недоволни, всезнаещи и мрънкащи винаги ще се намерят :)

      Изтриване
    2. За несъгласните и неприемащите измислиците на Спароток винаги ще намери в какво да ги укори. Днес отново не се наблюдава негов прочит и е представил обзорни данни от казионните изследователи, от които все е недоволен. Какъв е приносът на Спароток днес, пак не е ясно, но му се брои за публикация, от която ще му влизат кликвания в общия брой. Забавен и непостояне.

      Изтриване
    3. Опитай се да разбереш, че епохата на сталинизма е отминала завинаги. Съвсем нормално е някой да се съгласи с определени виждания на даден учен, а други виждания, твърдения да отрече. Съвсем нормално е и когато един способен учен бъде уличен във вършене на нередни неща, това да се каже.

      Българската наука е потънала в дълбоко блато защото никой не смее да оспори общоприетото. Този, който го направи бива демонизиран...с такива методи се действаше през 40-те и 50-те години, но пак повтарям - това време мина.

      Изтриване
    4. По примерът за 40-50 г., отново Спароток се позовава избирателно, тъй като не е бил роден в тази епоха, но пък е чул определени мнения, които приема безкритично. Типично за образован в интернет пространството, който няма представа за ситуацията в българската наука, но се опитва да я демонизира за да се чувства облагодетелстван и актуален сред определени среди.

      Изтриване
    5. Хубаво, дай тогава пример как действат истинските учени :)

      Изтриване
    6. Решават исторически казуси, не гадаят като Спароток, който приписва от тях и най-често се позовава на техния БЕР.

      Изтриване
    7. Аз нали ти казах вече, че и в тоя постинг ще те ръфат троловете Павеле :) Нарочен си от дьонметата, но си също популярен и обичан от хората и за това ония не смеят да ти погодят някой номер. С каквото можем ние ще ти помагаме, ти само рини авгиивите обори и карай кариеристите да се потят и под езика :)
      Поздрави от далечния Чикаго!
      Борис Тодоров

      Изтриване
    8. Спаротоковата цензура продължава да е в сила и допуска коментари само на любимците си с позитивни коментари , тогава няма право да се прави на сърдитко, че не му обръщат внимание специалистите. Типично селски манталитет майна и на луната да се пресели пак си остава селчо Спартана.

      Изтриване
    9. Никой специалист не би се крил страхливо в сянката на анонимността. Това е поведение на посредствен кариерист, който се страхува от изобличение.

      Изтриване
  4. За много години ,здраве и успехи !
    Баба ми "лека и пръст" много обичаше да си похапва ястие от печена тиква , което наричаше "камбос" или "канбос" , едно от двете. Не съм срещал другаде тези названия .

    Шопов

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. На мен също е непознато това название.

      Поздрави!

      Изтриване
    2. Подобно дума за друго ястие от мойта баба : "комбус".Това пък е пролетно с лапад/лобода/спанак и подобни със сирене и яйца.

      Изтриване
    3. "Камбос" /ударение на "о"/- варена тиква със сушени сливи. Употребява се от жителите на с.Черепово обл.Хасково.

      Поздрави Шопов

      Изтриване
    4. Преди малко направих справка в етимологичния речник, там се търси връзка с итал. composta- варени плодове, мармалад.

      Изтриване
  5. Здравей
    От това ,което пишеш излиза ,че нашият(бълг.) проблем е бързата модернизация на езика ни.
    Всички актуално използвани думи ,все още се използват официално в Чехия, Словакия, Украйна....и бг диалекти.
    Моля те за коментар на следното твърдение:
    По този начин ни избягва истината ,че фактически всички славянски народи са с българско (или инак наречено)начало
    Аспарух не може да е основател на България, след като е син на монарх.
    Интересни неща твърди и Пламен Пасков, Д.Попхристов,
    но най-вече Александър Стойчев на база епоса и историята на Волжска България.
    Същото се потвърждава и от руски историци, размишлявайки на Татаро-Монголското иго - за 3 века цялата създадена книжовнина по Руските земи е на български.......и никакво влияние на чужда култура...
    Интересна е теорията ,че до падането на Казан (Иван Грозни), до около 1590г България в рамките на Осм.империя е управлявана единствено от волжски българи.
    Всички въстания срещу империята май наистина започват след това.
    Фактически изглежда , че тракийските държавни формации от нашите земи до Полша и
    България, след чието разпадане възникват 3-4 Българии и Руски държави сме културно и антропологично един народ.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Уважаеми господине, сигурно съм много уморен защото не разбирам изобщо какво искате да ми кажете. Бихте ли свели броя на въпросите до минимум и бихте ли ги формулирали по-ясно.

      Изтриване
  6. Аз си мислех едно време,че думата е тракийска но погледни тука :

    пътна станция Conbustica, отбелязана в Tabula Peutengeriana на пътя между Ratiaria и Timacum Minus (TP VII 5). Селище с подобно име (Combustica, 9 combustitia A, combusticiā C, conbusticia B editi) се споменава и в Anonymi Ravennatis Cosmographia (RC IV 7), но разположено на пътя между Philippopolis и Serdica.

    Първото е КоНбустика(Кладоруб - Видинско) , второто КоМбустика. Крепостта(военен лагер) при Кладоруб е напусната не покъсно от 1 век,до 4в не е позвано,тогава е достроявано и опожарено
    Камбос/Комбус вероятно е от латинското “combustium; comburo, -ussi, -ustus” (изгорено; изгарям, унищожавам). Така ,че изглежда Комбус е нещо печено,пържено ..То и името Кладируб е свързано с огън, клада ,запалвам и т.н

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Комбус може да е свързана с ка́мбуз - корабна кухня, по начало холандска дума, която по времето на Петър Велики прониква в Русия, а по-късно и у нас.

      Изтриване
  7. Аз защо си мисля, че манджа е народна дума и е много стара? Ами няма българин да не я знае и употребява. Какво те кара да казваш, че не е наша?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дори само поради факта, че в български няма собствено наши думи със звук ДЖ (да, няма грешка, ЗВУК ДЖ, макар че изписването е с две букви, това е един звук, в случая африкат), може спокойно да се твърди, че думата не е наша. И това не е въпрос на мислене, а на знание. Всички такива думи без изключение са чуждици, заемки в българския език, в случая от италиански mangiare (манджаре). Това, че всеки я знае и ползва, не значи, че е наша. Всеки ползва и знае компютър, телефон, но тези думи категорично не са наши, така е и с много други думи. :)
      Поздрави

      Изтриване
    2. Павка, лично на мен тази италианска дума ми се струва доста добър кандидат за обяснения на произхода на думата кашкавал. На думата, не на откритието ;)
      https://en.wikipedia.org/wiki/Caciocavallo
      ДесиТо

      Изтриване
    3. Да, това си е даже официалната версия, но езиковедите признават, че етимологията е неясна. Май е по-важно кой е открил продукта :)

      Изтриване
    4. Три неща ме карат да мисля, че манжда не е българска дума:
      1. Няма я нито в старобългарски, нито в среднобългарски.
      2. Няма смисъл на български.
      3. Регистрирана е като венециански затворнически жаргон, но у проникнала у нас с турско посредничество.

      За справка - БЕР, T.3, 1986, c.645.

      Изтриване
    5. Здравейте,

      Може би не съм прав, но понеже съм любител на кашкавала, мисля, че е изобретен от траките-номади. За тях е било трудно да съхраняват и превозват типичното за България и балканите бяло саламурено сирене. За да го съхраняват, след подсирване и събиране на пресечената маса, е избран метод на бързо отделяне на водата (вместо сушене) чрез нагряване. При това тази маса се разтопява и започва да се отделя маслото. Като се бърка се образува каша, която отново поглъща маслото. След прекратяване на нагряването, месенето продължава по особен начин на ръка (валяне), докато е още много топло, до поизстиване и частично втърдяване. после се оставя да зрее на хладно и леко влажно място, за да не се нацепи и стане твърд като дърво. Така, че от кашкане (бъркане на каша) и валяне, продуктът може да се нарече кашкавал. Днес вече няма добри майстори на валяне (месене) и затова днешният кашкавал прилича повече на западните жълти сухи сирена.

      Поздрави,
      АКК

      Изтриване
  8. ...Хляб-самун-бук...хлебно дърво...една от първите професии ,, хлебопекар -продавач''. В готварството; чорба -шкембе чорба -чорбарница -чорбаджие ! Аргуть,маглеш,матан,коркмач,геремеч са думи измислени -ползвани на балканите от траките, преди да са дошли Аспаруховци които все още не са чували думата - наименованието ,, българин ''.Доста от нещата тук са ,, супени'' което ще рече че са от вчера - астрон...и прочие.Та КИНА КУТРО Е ВИ Е КАТУ МАГЛА, АГА СТАНВА РЕЧ ЗА КОРЕНИ !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чорба няма как да е древна дума, шкембе също не е, това са си турцизми, които са проникнали в нашата реч едва след 14 век.

      Изтриване
    2. Коркмач съм почти убедена,че е туска дума, освен ако те не са я взели от нас, а не ние от тях...Срещала съм я на турски, но за да се определи кое на кого принадлежи трябва мнооого да се рови и накрая пак няма да е сигурно, защото това, че се споменава някъде за първи път не е никаква гаранция.

      Изтриване
    3. Коркмач е действително турцизъм, но едва ли яснието е изобретено от турци.

      Изтриване
  9. Малее, даже и сега те ръфат троловете и тролките, нищо че не е за история тоя постинг, ами какво щеше да е ако беше, не ми се мисли изобщо бе Павеле. Настъпил си някой здраво по мазолите и са те нарочили за нападение другарите от тихия фронт, няма нужда от много приказки за кои хора става дума, ти си от схватливите, но дали читателите ти ще магнат не съм много сигурен.
    Борис Тодоров от Чикаго

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Борисе, не са опасни тези, които подхвълят хапливи забележки, опасни са тези, които нищо не казват...но и за тях има лек...

      Изтриване
  10. По отношение на ракията (ракинята), мисля, че този текст, един от малкото смислени такива на Петрински, ще бъде интересен за читателите, които по някаква причина са го пропуснали.
    http://www.segabg.com/article.php?id=679385

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за информацията! Да се надяваме и, че в скоро време ще получим някакво изображение на оригиналния текст. Честно казано не зная от кого зависи това...

      Изтриване
    2. Тука има снимка,вижда се нешо подобно
      http://btvnovinite.bg/article/1438580873-Oshte_sporim_s_Makedoniya_Sarbiya_Albaniya_i_Rumaniya_chiy_patent_e_rakiyata.html

      Изтриване
    3. Това са измишльотини на Б.Димитров,затова няма да има качествена снимка.А ракия идва от ранноарабското Арак, което значи вино, но се използва и за ракия(не са имали специална дума за ракия) лк

      Изтриване
    4. Възможно е, у нас традиционно алкохолно питие е виното. Дори да е имало дестилиран алхокол в далечното минало, употребата му не е била висока. Популярността на ракията нараства през XIX и XX век.

      Изтриване
    5. Да,винаги виното.Даже стари хора казват,че като малки деца попара с вино са им правили (бедни хора,дето нямали храна за тях) и не са ставали алкохолици (хубаво вино трябва да е било ,без захар,вода ,спазвали са клетвата на Дионисий :-) елексир

      Изтриване
  11. отвара = запарка?
    Отварата е за лек , билките се варят по дълго време , запарката е чай???
    Настойка = билки + ракия - обикновено престояват.отнася се за ракия и прополис или мед.- 50 мл на 2 пъти и няма грип = антибиотик

    Локам = приемане на течност на малки порции, но много като количество.
    Котката лока млякото., прасето пак лока помията ,
    От там идва и льокам.
    Тоа съ нальока до козирката /с вино и ракия/.
    Къде са колачетата?
    качамак, качамилка -кача = въртя? мътеница = избитак от бито мляко.
    гушки= сърми?
    iaдьньѥ-ядене, храна - ям, ядеш , ядете = на модерното храня се.
    пресол = вода , оцет , червен пипер , пера от кромид лук, сол ??
    задушено = яхния.
    варено = супа , чорба
    оцет = киселец
    месеник= пита с месо? по нашия край и казват кемерки , щото се е правил в турската маала Кемера.

    =Не успях да намеря сведения кога е започнало производството на кашкавал в България и дали е местно откритие, или пък е въведено от други хора.=

    А какво да е освен българско. Що му викаме кашкавал от каша а другите му викат сирене???
    извара = на мляко оставено сурово да се вкисне после го изварвате опитвали ли сте??Мове и първо да го сварите и оставите да вкисне , но се получава по малко по обем и по редко.
    Ихитриха се и го направиха 4 лв , а беше 1,5 лв а кашкавалената 2 лева .

    ОтговорИзтриване
  12. пресол/ в него се слага вместо оцет киселец/ = таратор, избитак - днешния Битак за стоки втора употреба,Продавам си колелото - Много ли си му избил мАслото.
    Юс- юз.Дай да му юснем по една рикия. От там и юз/с/четата.
    Джус днес казваме на безалкохолното с парченца плодове.Натуралния сок най малко 50/50 плодова каша/ вода.
    ???

    ОтговорИзтриване
  13. ===Накрая искам да спомена и това, че думите тенджера, тава, джезве, фурна не са български. Фурна е чужда дума за пещ, огнище, в миналото гърнето е изпълнявало функцията на тенджерата, а плоския глинен съд на тавата.==

    трап, гърне, делва, връшник,клъчник ,бучка, чиреп - четвъртита или кръгла изпечена глинена плоча със ръб отстрани , която се загрява в трапа и на нея се слага питата и се покрива с връшника ,

    ???

    ОтговорИзтриване
  14. Кашкавал не може ли да е българска дума,свързана от вида на направата на продукта. От кашавата консистенция при съсирването до образуването на тесто,което се меси с крака. Горе долу е такава технологията. И няма аналог с чуждестранните жълти сирена.Мисля,че името си е българско!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В Италия има вид кашкавал, който се казва "caciocavallo", която е съставна дума от "cacio" = "сирене" и "cavallo" = "кон". Мисля че "кашкавал" е заемака от италиански.

      Изтриване
    2. Хубаво, но самата етимология не е ясна на италиански. Даже термините при някои други италиански продукти като моцарелата не се ясни на италиански. Моцарела идва от диалектния глагол мацаре-мацам, мачкам, късам, а цицона се нарича приличащата на женска гръд буца моцарела.

      Тази информация е получих от Кристиян Юрий Крумов.

      Изтриване
  15. Бихте ли обяснили произхода на думата "йогурт". Може и да греша, на като че ли в някоя Ваша статия бях прочела, че е от тракийско време.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Официално йогурт идва от тур. yogurt, но за турската дума аз лично смятам, че е тохарска заемка - yok - to drink https://tied.verbix.com/project/glossary/toch.html

      Прародината на тохарите са земите на Северна България и Южна Румъния. Това обяснява защо имаме толкова много близки думи като миса-месо, мит-мед, арки-ярък, ак-око, пек-пека, печа, пент-пѧтъ-пет, парве-първо, пас-пася, твере-двери, варто-врьтъ-градина, врауна-врана.

      https://tied.verbix.com/project/glossary/toch.html

      Изтриване
    2. Все пак Северна България и Южна Румъния са били част от една държава, няма как да не са ни едни и същи думите. И все пак си мисля, че от нашия език е влязла в турския. Благодаря за отговора.

      Изтриване
  16. ирена янчева6 януари 2018 г. в 12:46

    Благодаря за интересната тема, Павел ! Бих искала да добавя едно твърде старо название, което е употребявано в българска среда за кухня в манастирския комплекс - м а г е р н и ц а. По всяка вероятност произхода на това название води своето начало от Ранно-християнската епоха. Знаеш ли повече подробности в тази насока ? И още нещо:
    Какви са причините за включване в Българската обредна трапеза продукти/ястия от чужд произход - знаем, че традициите при обредното хранене са твърде устойчиви и непропускливи за външни влияния ? Така например тиква, царевица; също така навлизат и чушки, картофи, домати и др. Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  17. Павле,

    Винаги съм те считал за апостол на истината за българската история. Позволи да публикувам решението на едни други апостоли, чиято главна цел е била оповестяването на една друга истина:

    „Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на ТРАПЕЗИ. Затова ,братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа. А НИЕ ще постоянстваме в молитвата и в СЛУЖЕНИЕТО НА СЛОВОТО.“

    Разбирам желанието ти „малко да разпуснем“ по празниците с настоящата тема. Но ми се струва, че със споровете по „ТРАПЕЗИТЕ“ нивото на блога падна доста низко. Сам можеш да прецениш кой има най-основателен повод да се радва на това!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Темата не е само за трапезите, но най-вече за изконните български названия на определении ястия, съдове и т.н. Не виждам нищо лошо в това да се знае, че езика на дедите ни е бил богат.

      Изтриване
  18. Здравей
    От това ,което пишеш излиза ,че нашият(бълг.) проблем е бързата модернизация на езика ни.
    Всички актуално използвани думи ,все още се използват официално в Чехия, Словакия, Украйна....и бг диалекти.
    bb

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Защо да гледаме на развитието на езика ни като на проблем? Това е процес, който трудно може да бъде спрян.

      Изтриване
  19. Това, което искам да кажа е , че всички славянски народи очевадно имаме общо начало.
    Малко странно ,но ние сме се отдалечили най-много езиково.
    Въпреки ,че България е първата империя на теритотията на Русия, Украйна и насам.
    Думите, които споменаваш (загубени у нас) се използват официално в Чехия,Словакия, Украйна, Русия.......
    бб

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Общите неща в речника, обичаите, а дори и носиите аз обяснявам с това, че днешните народи от славянската езикова група са потомци на траки, илири и скито-сармати, които са роднини.

      Както нашите деди не са изчезвали, така също и илирите - деди на хървати, словени, поляци, не са изчезвали, не са изчезвали и скито-сарматите явяващи се предци на украинци, белоруси, руснаци. В миналото трите групи лесно са се смесвали поради близките езици.

      Изтриване
    2. Ще Ви дам няколко примера, предците на хърватите са споменати от Плиний като арвиати, за Сербинум - град на сърбите пише Клавдий Птолемей, за Малоросса- селище на малороссите - украинците е писал Равенския космограф. За северните венети - предци на поляците е писал Тацит, като е добавил, че те са се смесили със сарматите. Няма поява на нови народи по време на късната Античност, просто в по-късни времена летописите са редактирани така, че да паснат на определени доктрини.

      Изтриване
  20. Има много названия на ястия или посуда, които са различни за различните области на България. Употребата на чуждици е характерна за българите. Например днес ни заливат с реклами от "западен" тип на ястия в които има "фибри". Българското название е нишки. Също масово се употребява "филтър". Българското название е цедка. Така също това да се напиеш с вода когато си жаден в областите от Кюстендилско до Видинско не се нарича льокам, а шльокам. Също сушените плодове не се наричат "ошав" а воче. Има и много други различни названия. Виждаме, че на една малка територия, каквато е България има много различни наименования. Затова, според мен да се сравняват с другите славянски езици и да се прави разделение е неуместно. Не сме по-изключителни или по-умни. Не сме различни от тях. Въпреки политическите граници, наречията плавно преминават от една област към друга нямащи нищо общо с политическите граници на държавите. Като малък и незначителен народ за света, ние искаме да покажем, че сме значими, но начина е неподходящ. Не разделението е подхода към възстановяване на миналото величие. Не само с претенциите си, но и с действията си трябва да докажем това.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Че сме по-умни – по-умни сме и това го доказват не само резултатите от участията ни в международните математически олимпиади. За жалост обаче сме и отчайващо наивни, а хитростта рядко ни спохожда. За да преоткрием себе си, наложително е да забравим 45-те години преди „промяната“, все едно че те никога не са съществували. И да вървим напред със самочувствие, но в смирение, а не с простотия.

      Изтриване
    2. Аз бих заменил думата наивност с добронамереност. Ние съдим за другите хора по нас, а те не винаги са такива. Не е лошо човек да се доверява, но е разумно и никога да не се поставя в уязвима ситуация.

      Преди време споделих, че да е добър може да си позволи само силният. Все още съм на това мнение.

      Изтриване
    3. В началото съм абсолютно съгласен с теб.
      Що се касае до „силния“, мисля че и слабият може да си позволи да бъде добър, но той би трябвало да притежава достатъчно силен дух, за да може да преодолее собствената си гордост, когато бива унижаван и ограбван незаслужено, а това е много трудно.
      Вярвам, че последното не се отнася за международните отношения.

      Изтриване
    4. Към Анонимен7 януари 2018 г., 15:33 ч. Не мога да Ви разбера, не виждате ли добре нещата или сте мутра или олгарх. Пишете "За да преоткрием себе си, наложително е да забравим 45-те години преди „промяната“, все едно че те никога не са съществували. И да вървим напред със самочувствие, но в смирение, а не с простотия." Ако това което пишете,не е простотия няма с какви други думи да се опише. Сега България е в демографски срив, най-бедната страна в ЕС и една от най-бедните в света. През тези 45 години за които пишете хората имаха работа и сигурност. Нямаше просяци и проститутки а страната беше на едно от челните места в света. Имаше армия и законност с които се съобразяваха нашите съседи. Децата печелят конкурси, но България не създанва "ноу хау". Мутрите унищожават професионализма доколкото е останал. Това ли е наивност? Мисля, че това е робска психика. И вместо да вземем "господин Калашников" и да унищожим плевелите, такива като Вас ги обгрижват и ухажват. "Промяната" както пишете се нарича Преврат и то дворцов преврат. Общественият живот в България беше унищожен. Наложена беше мутро-диктатура от една страна зад Атлантическият океан, характерна с нейното еврейско управление. Явно много сме умни!

      Изтриване
    5. До "Анонимен8 януари 2018 г., 0:39 ч."

      Мутрата вика дръжте мутрата.

      Трябват повече усилия "другарю" пагончик ,тези фъшкии вече не минават - отдалече вонят. Нужно е спешно да смените операта , защото салона е полупразен. Нещо законспирирано ,нова работническа борба , някаква многотомна уидурма
      от "век за век от дружба за дружба". Грамофон да свири , майка да плачи .

      Все повече българи го осъзнават :

      "За да преоткрием себе си, наложително е да забравим 45-те години преди „промяната“, все едно че те никога не са съществували. И да вървим напред със самочувствие, но в смирение..."

      Поздрави на Анонимен7 януари 2018 г., 15:33 ч.
      Шопов

      Изтриване
    6. До Шопов, Анонимен8 януари 2018 г., 14:28 ч. Слушай Шопов, стаите изтъркани приказки за "класова борба, работническа класа" и други еврейски простотии вече не минават. Има едно световно противостояне и то е между траките, човеци с душа и семитите, араби и евреи. Шопов, и днес "българските национални медии" доминирани от САЩ твърдят, че сме най-бедната страна в ЕС. Че корупцията е повсеместна и толерирана именно от тези "покровители". Тези 45 години Шопов са съществували и днес се използва построеното през тях. Сегашната еврейска мутро-деформация нищо не е построила, освен да произвежда дебили. Тя имаше своите леквидиционни комисии които ликвидираха България. Бяха унищожени усилията на 3 поколения българи. Вчера, един откровен семит, казващ, че е турчин, ако има изобщо такава народност, псевдо скулптор, храненик на социализма и министър на културата в едно от мутренските правителства, назначени от САЩ, Вежди Рашидов, имаше наглостта да каже в ефира на еврейската телвизия БТВ, че Борисов е бил в Турция не само за откриването на черквата Свети Стефан, но и да договаря газопровод връзка за България от хъба на Турски поток към България. И това, по времето когато той беше министър на културрата и България оказа всички изгодни за нея енергийни проекти. Кой ги набута на Турция и игнорира България? Така, че, примитивното ти писание е за дебилната младеж със съмнителен произход слушаща българска чалга. Британският журналист Гордан Томас написа, че Моссад е искал да "изведе Луканов от България". И ако си решил да ме обявяваш за антисемит поради написаното по-горе, то знай, че Луканов е евреин и масон. А защо е намесено и евресйкото разузнаване Моссад? Не пиши простотии за неща от които си далече умствено. Спри устрема си. Видимо няма какво да откриваш или преоткриваш. Не прави заявления от името на българите. Ти не си българин, провери си генетиката.

      Изтриване
    7. До Анонимен8 януари 2018 г., 22:16 ч.

      Не е зле да прочетете и внимателно да информирате :

      ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

      https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134920192

      Шопов

      Изтриване
    8. Уважаеми другарю „близко умствен“ Антишопов,

      Изявите Ви са на невероятен мелез, служейки си с истини, откровени лъжи и параноични изхвърляния. Най-много Ви усещам като некадърен партиен другар, неуспял да се впише в новата партийна олигархия. Поне езикът Ви е като този на другарката Нинова. С тази неустановена позиция уверявам Ви, че нямате никакво бъдеще.

      Изтриване
    9. Добри хора, или мерете думите си, или повече ваши коментари няма да бъдат допуснати.

      Изтриване
  21. Според мен кухнята ни е доста по-уникална от останалите народи и това е следствие от историческото и географско развитие на народа ни. Първо българите не са яли толкова месо както германци и австрийци например. Второ не сме яли и много тестени произведения като макарони итн както правят италианците. Имали сме си винаги сол така че не се е налагало да правиме салатите си със захар както правят унгарци и словаци Това, че сме по-различни не ни прави някакви по умни или по-велики, но просто българи! Друго което искам да добавя са подправките ни. Джоджън, магданоз,чубрица.
    Нашите баби са използували природните
    ни дадености умело за да превърнат храненето в лечение и лечението в хранене, както се опитват някои на запад сега.
    Имената на нашите подправки и билки трябва да отворят нова под тема на настоящия разговор.
    Поъдрави : Agritianin Bess

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно така, Агритианин Бес! Тогава вече Г-н Серафимов спокойно може да открие предаване в телевизията по кулинарно изкуство и здравословно лечебно хранене.

      Изтриване
    2. За месото е така,но през средните векове(по данни на пътешественици) българите са яли основно каши брашняни,царевични и подобно запържени с лой или друга мазнина.Яли са някои кореноплодни (не картофи, те са дошли чак 18в тук) като напр.Lathyrus tuberosus L известно с имената :грудесто секирче,грудково секирче, грудкообразуващо секирче, гулиен грахулец, овчагюзел, орехче, главест ров, орешец, орешка, орешковина и др
      Незнам по-старото име за каша(всеки вид си има сигурно име), но кръкиш е рядко забъркана храна за животни,на лакомници са казвали Кусла, Куслю, от тука си мисля за глагол кусам - аналогичен на ям.

      Изтриване
    3. Благодаря за известните сведения!!!

      Изтриване
    4. Царевични надали.

      Изтриване
  22. джуруляк каква дума е . Баба ми правеше копривената каша с него .

    Значи няма как българите да са яли само каши.
    През турско , а и доста преди това , не са обитавали равнините а предпланините и планините.. Имало е лимец и той не е бил придирчив и е расъл по планинските поляни.Така че не имало какво друго да чдат освен зайци, елени , диви свине. , кози , овце, ..И е било така още от римско време. А пък тракийските капища са предимно в планините. .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Яли са и месо разбира се през Средновековието, г-н Серафимов посочи,но по-рядко,главно по христичнски празници като Св.Георги идр.Не забравяй,че са спазвали стриктно и постите,така че не са прекалявали ,не че не са имали козе,овце,агнета,кокошки и други,а горите са били пълни с дивеч.Аз ще ти кажа Рорик,че са яли и врабчета даже, главно по Коледа и то момчетата, като се е смятало,че който изяде врабче ще е хвъркат като него,подвижен,здрав,пъргав,недостижим като птица . Това си е суеверие,но явно и традиция някаква от езичеството може би?

      Изтриване
    2. Уважаеми Рорик,има един разказ на писателя Стоян Цеков Даскалов и той се нариа "джуруляк". Писателя употребява джуруляк като символ на примитивност. Няма как баба ти да ти е правила копривена каша с джуруляк, защото това е инструммент за обработка на боба. Бобените зърна ги джуркат за да се обели твърдото им покритие. Явно пътуваш с "машината на времето" щом така добре познаваш кулинарното изкуство на траките. Защо пишеш провокативно.

      Изтриване
    3. А за джуруляк да добавя,което е всъщност дървена бъркалка за джуркане/разбъркване/пасиране и на боб,леща,грах и др подобни до кашообразно състояние.Не е турцизъм доколкото знам, но не твърдя. Бел муж на торлаците също е каща, в Чирпанско е от извара и се казва бял мъж също.А пилешката каша (сега му казваме фрикасе) си е патент на българите.И мусака и баклава и сърми и др манджи ще ти сервират по Европа, но не и пиле каша :-)

      Изтриване
  23. Здравейте, Анонимен 8 януари 2018 г., 22:46 ч.

    В цяла европа още от 18 век, а може би и преди това, се готвели каша с месо (пилешко, телешко, агнешко или др.). Това ядене се нарича ангемах, а у нас - фрикасе от началото на 20-ти век.
    Що се отнася до дървената бъркалка, направена от клон с няколко разклонения, изпълняваща ролята на пасатор, от баща ми, който е от Карлово и от майка ми, която е пловдивчанка, че се казва джуруляк. Имахме такъв за правене на каша от коприва и го ползвахме до 60-те години на миналия век, преди да си купим миксер с пасатор.

    Поздрави,
    АКК

    ОтговорИзтриване
  24. Здравейте, бъркате за месото да след приемането на Християнството консумирали по малко месо. Но ако теорията е вярна, че сме обединени от няколко тракийски племена то тогава скитите или част от нашите предци би трябвало да консумират предимно месни продукти.Ето един цитат от статия за хуните:" Анализите на Хакенбек стъпват на постулата „ние сме това, което ядем и пием“. Различният начин на хранене оставя характерни знаци в изотопите на въглерода, азота и стронция съдържащи се в човешките кости. Елементите са в различно съотношение и с различна маса.
    Номадските хунски племена са се изхранвали главно с месо, мляко и значително по-малко просо. В техните кости учените са открили високи дози на азот 15, който се намира в месото, а също и изотоп на водород, характерен за просото. За разлика от тях, при костите на отседналото население са открити по-големи количества от въглерод, говорещ за преобладаващо хранене с плодове, зеленчуци и жито. "

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ясно е, че консумацията на месо в различни региони е била различна. Държа обаче да напомня, че гетите от територията на страната ни са се хранели предимно с млечни продукти:
      "LI (267) There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus. They are a numerous people, but poor and unwarlike, rich in nothing save flocks of various kinds and pasture-lands for cattle and forests for wood. Their country is not fruitful in wheat and other sorts of grain. Certain of them do not know that vineyards exist elsewhere, and they buy their wine from neighboring countries. But most of them drink milk."

      https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

      Изтриване
    2. Хм, чьванъ, в моят край на човен/чувен казват на дълбок съд за готвене върху директен огън. Най-често дъбока тенджера или казан. Не се обиждайте но съм по-склонен да повярвам на старите хора, които използват думата с това предназначение от незапомнени поколения, отколкото вашето проучване. От къде имате информацията че това означава чаша?

      Изтриване
    3. Сведенията за чьванъ съм ги почерпил от старобългарския речник на Д.Иванова-Мирчева и А.Давидов. Думата чьванъ има широкото значение съд, а съд е както чашата, така и казана.

      Изтриване
  25. Привет Павка! Благодаря за чудесната статия - направо да си оближеш пръстите! :) Интересува ме дали имаш сведения за един глинен съд с какъв произход е? Става въпрос за Родопския сач. Примитивен и древен по произход, а предлагащ изключителни кулинарни приложения.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте г-н Великов! Самият съд - сача, наистина е древен, но думата е турска. Това е виждането на езиковедите, а липсата на думата в старобългарски и среднобългарски, също и липсата на българска етимология, ме кара да вярвам на учените.

      Изтриване
  26. Месото предпазва организма от заболяване на белия дроб - туберколоза. Хората които ядат повече месо са по високи.Хората които консумират месо , получават запек и за това , задължително се ядат повече плодове и зеленчуци.
    Българите са ползвали много билки.
    Магерница- хората които са боледували са се отнасяли към поповете и те са били "магове" от магия и са приготвяли различни отвари и настойки за лекуване и са ги правили в маг-ерниците.
    Темата е много важна , защото една от компонентите на гена е храната. От Юнеско е изследвано и в България на всеки 30 км , се намира нова билка. Има много разнообразие на растителен свят.
    Кашкавала се прави от мляко пресечено с лимонтузо.Кашкавала се прави от биволско мляко.Това е моцарелата.Биволското мляко достига масленост до 10 процента .В 10 л. мляко има 800 гр до 1 кг масло. - Слагаш на котлона на слаб огън 10 литра мляко, пресичаш го с лимонтозу . изцеждаш го в марля в текме за 2, 3 дни, овалваш в брашно и оставяш да зрее.Получава се някъде 1,5 кг кашкавал в който половината е масло , нали???
    Отидох да гледам за малко децата на племенницата ми. Правя палачинките с масло. Чувам- в никакъв случай , не е здравословно.Отидохме да черпи една пица в едно заведение , дето я правят пред нас. Оня като нальока 100 гр моцарела само на едната порция и ме питат . Вкусно е нали ? Това е моцарела.
    Па вкусно е като има половин пакетче масло , как няма да е вкусно.Ааа? Ааа!
    Вземете книга от преди 9-ти септември . Всичко се готви с масло.

    Текме - сега ми кажете че това е турска дума , като джуруляка и джуркам . Сръбете казват Джорджевац на Георги/, а джанката , джонката , и те ли са турски?/ джонка е сплескано камъче дето като деца мятахме над водата до другия бряг , джип, джоб , джелатин ,джинката , ...
    И аз съм яла врабчета на въглен . Знам и как да ги ловя.

    ОтговорИзтриване
  27. ===Уважаеми Рорик,има един разказ на писателя Стоян Цеков Даскалов==

    Имах му книгите , бяха написани на диалект . Познавах дъщеря на племенницата му. После някой ми задигна неговите книги.Трябва да ги намеря от някъде . Такъв ритъм на езика . Като песен .

    ОтговорИзтриване
  28. сач е чиреп.
    За билките , там е истината. Имам де книги за билките с латинските им наименования. .Нямам време сега да се разровя.

    ОтговорИзтриване
  29. Хм, чьванъ, в моят край на човен/чувен казват на дълбок съд за готвене върху директен огън. Най-често дъбока тенджера или казан. Не се обиждайте но съм по-склонен да повярвам на старите хора, които използват думата с това предназначение от незапомнени поколения, отколкото вашето проучване. От къде имате информацията че това означава чаша?

    Чувен не е ли някакво растение което се слага в бялата халва . В русенско не я ли наричат чувенова халва. А тя май се прави в широки съдове.

    ОтговорИзтриване
  30. Кашкавал: има италианско сирене което се нарича качо кавало...

    ОтговорИзтриване
  31. Мисля че пукъл е стара българска дума със забравено значение. Употребява се в ''мълчи като пукъл''. А то си е обикновено гърне.

    ОтговорИзтриване
  32. Благодаря за статията! Дълго време търсих достоверен източник на сведения за храната на нашите деди. Тъй като вкъщи естествено имам социалистически сборник за бита и културата на българите прочетох, че като цяло до 18 век живеещите в планинските райони са се хранили предимно с месо, а тези в низините - с растителна храна. Изобщо, твърди се , че "основната храна на българите, както в тяхната прародина ( припомям ,че е социалистическо издание) така и при заселването им на Балканите е била месо и мляко" . От зеленчуците споменават - зеле, лук, чесън, фасул, бакла, леща, просо. Хлябът с квас е споменат през 13 век, също и думата подница - глинен съд с метален похлупак,върху който се слага жар. Тази дума с какъв произход е, ако сте я срещал преди?
    Тараторът например се е приготвял от счукан чесън, вода и сол. На свинския стомах са му казвали старец, бабек и са го консумирали наред с наденици, кървавици и др.
    За виното намерих интересни сведения : според Иван Пастухов траките са обичали лозарството и от незапомнени времена обработвали лозите, научени от митичния герой Евмолп. Гърците казвали, че най- първо тук се появило обработването на лозите. Не само човеците, но и боговете участвали в лозарството. Дионис е бил известен с любовта си към виното, защото то причинявало шемет в главата на човек, а това било признак,че душата се отделя от тялото приживе (екстаз- излизане) и се съединява с Бога. Траките наричали гроздето божествен плод, а виното наричали "зила".
    Не знам дали е божествен плод, но от баба си знам, че е била тежко болна, на смъртно легло, лекарите не са знаели какво й е ( около 1940) и е яла само грозде - по няколко килограма на ден - оздравяла за една седмица. Нищо случайно няма :)

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина няма случайни неща. В гроздовите семки има важни и полезни за здравето вещества, а и самите гроздови семки активизират перисталтиката на червата и ги прочистват изгонвайки токсините. Така организмът се справя по-лесно със заболяванията.

      Поздрави!

      Изтриване
  33. Още нещо интересно се сетих - гювечът ( дума с чужд произход, каква ли е нашата? ) е познат по земите ни още от 5000г преди Христа, открит при разкопките на Дуранкулак. Това изделие е по-старо от пирамидите и се използва и до днес. А по онова време в къщите са използвани жарници -керамични квадратни съдове, с дупка по средата, пълни с жарава, върху които се е слагала съдинка за готвене. Дали има някакви предположения за "оригиналната" дума за гювеч? Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Със сигурност в някой наш диалект се е запазила българската дума за гювече, но се иска доста търсене.

      Изтриване
  34. Искам да добавя още една употреба на думата "мътеница", различна от тази в южна България. Смисълът й, определено изяснява, че е описателно на процеса на получаване на новия продукт, който тя обозначава. Та, в Русенско, с думата "мътеница" се нарича сладък продукт, направен от винената шара (сокът от гроздето, веднага след като гроздето се смели за вино), загрята до кипене с добавено брашно и орехи, както се прави десертен крем с нишесте. По-старите хора понякога го изговарят като "мъстенца".

    ОтговорИзтриване
  35. В коментарите за старото име на кухня не споменавате думата магерница, тя не е ли наша дума? Аз мисля, че е с Български произход, защото в Рилския манастир все още се използува това име вместо манастирска кухня, а той както знаем е едно от малкото места, оцелели и съхранили българщината през вековете на робството.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думата магерница идва от гръцката магерос-готвач, но тя пък е сродна на мажа, *maga, меся, замесвам. Възможно е да се касае за презаета дума.

      Изтриване
  36. Как стои въпросът с "Празник", баница с праз?! :)

    ОтговорИзтриване
  37. В Панагюрище все още казват грънци на глинените съдове (гърнета)

    ОтговорИзтриване