КОЙ СЪЗДАДЕ РЕЛИГИЯTA НА СТАРИТЕ ГЪРЦИ?

Вярата, която изповядваме е част от нашата идентичност, част от това, което сме. Това е причината да бъдат пазени ревниво идеалите, ритуалите и обредите научени от родители и свещеници. Нова религия се налага много трудно, в случай, че не се прилага жестоко насилие, само някой с доста по-високо развита култура е способен да направи това. Явно нашите далечни предци наричани по време на Античността с името траки, са били такива хора, защото именно те са основоположниците на гръцката религия.

Това всъщност се знае отдавна в научните среди. Роденият в Казан, в земите на Волжка България, Юрий Откупщиков казва следното: “Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.”– “Хорошо известно то колоссальное влияние, которое оказали фракийцы, фригийцы и карийцы на греческую религию и мифологию”.

Безспорно Откупщиков има право, налице са предостатъчно сведения, които показват кои са основателите  на най-важните култове практикувани от гърците. Авторът обръща внимание и на един друг важен факт, който някакси е убягнал на нашите специалисти, или поне те не са му отдали достатъчно внимание:

“ Както бе отбелязано, най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида (на владения от трако-пеласги остров Крит бел.авт.), тронът на Посейдон е на Самотраки, самият Олимп е в южна Македония (на границата с Тесалия). Всичко това е тракийска периферия...“  - “ Как уже давно было отмечено, главные боги Греции живут не в Греции: трон Зевса - Ида, трон Посейдона - на Самофракии, Олимп - в южной Македонии (на границе с Фессалией). Все это - фракийская периферия...“

Към тази интересна информация може да се добави още нещо. Става дума за това, че значителен брой от героите споменати в гръцката митология и набедени по-късно за гърци, в определени случаи са изобразявани като траки. Ето отново цитат от работата на Юрий Откупщиков:

“Белерофонт е представен сега с фригийска шапка, на сцена върху глинен щит от Тиринт, представяща битката на Херакъл с амазонките, героят също е изобразен с фригийска шапка...Така, с фригийска шапка, са представяни не само амазонките, Бендида, Сабазий, Орфей, Парис, но дори и Одисей… Гръцките художници явно са осъзнавали негръцкия произход на митовете си…”

“Беллерофонт предстает здесь перед нами во фри­ гийской шапочке. Геракл в битве с амазонками изображен на глиняном щите из Тиринфа (ок. 700 г. до н. э.) также во фри­гийской шапочке. В том же головном уборе представлены не только амазонки (Schachermeyr 1983, 336 ff., Taf. 9), Бендис, Сабадзий, Орфей, Парис, но и Одиссей...Гре­ ческие художники, по-видимому, осознавали негреческое проис­хождение соответствующих мифов…”

Нека обърнем  внимание и на други данни, които са на разположение на учените ни от доста дълго време. Благодарение на римския автор Лукиан научаваме за това, че  тракиецът Евмолп е основател на Елевзинските мистерии  – “…Mysteries, seeing that Eumolpus, the founder of them, was a barbarian from Thrace… ”- Luc.Demon.34. 

Това сведение се потвърждава от Страбон, който пише, че в дълбока  древност цяла Атика е владяна от траките, които са придружили Евмолп: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.“ – Strab. VII. 7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Интересни фрагменти намираме и в работите на Диодор Сицилийски. При описване на събития от IV в.пр. Христа е казано, че в едно от най-известните гръцки светилища – това на Делфи, жреци са били траки : “…after he had gathered a multitude of soldiers and had seized the oracle, he slew the group of Delphians called Thracidae” – Diod. XVI.24.3.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/16B*.html

Платон съобщава за култ към тракийската богиня Бендида не къде да е, а в Атина- “I went down yesterday to the Peiraeus with Glaucon, the son of Ariston, to pay my devotions to the Goddess, and also because I wished to see how they would conduct the festival since this was its inauguration. I thought the procession of the citizens very fine, but it was no better than the show, made by the marching of the Thracian contingent.” - Plat.Rep.I.327 a.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0168

“Let this complete your entertainment, Socrates, at the festival of Bendis.” - Plat. Rep. 1.354a

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0168%3Abook%3D1%3Asection%3D354a

Цитиращ Омир, Страбон уточнява, че почитания в престижното светилище на Додона Зевс, е пеласгийско божество: “Dodonaean Zeus is by the poet himself named "Pelasgian": "O Lord Zeus, Dodonaean, Pelasgian…” – Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Писалият по-късно Йордан е уверен, че богът на войната Арес, наричан от римляните Марс, е произлязъл от средите на гетите: “Moreover so highly were the Getae praised that Mars, whom the fables of poets call the god of war, was reputed to have been born among them. Hence Virgil says: "Father Gradivus rules the Getic fields." – Jord. Get. 40.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Кабирите (известни под имената Aксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса, Кадмил) са божества на пеласгите според не кой да е, а Херодот наречен неслучайно бащата на историята: “…mysteries of the Cabeiroi, which the Samothrakians perform having received them from the Pelasgians …”- Her.II.52

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Понастоящем учените знаят добре, че бог Хермес е почитан от изконното балканско население дълго преди идването на гърците. Известно е и Херодовото твърдение, че тракийската благородническа прослойка счита Хермес за свой праотец и се кълне в неговото име – “ These are their most remarkable customs; and of the gods they worship only Ares and Dionysos and Artemis. Their kings, however, apart from the rest of the people, worship Hermes more than all gods, and swear by him alone; and they say that they are descended from Hermes. “ – Her.V.7.

Излишно е да се споменава, че Дионис, а и майка му Земела, чието име лингвистите тълкуват със стблг. землiа, спадат към тракийския пантеон. Гърците биват до такава степен повлияни, че при тях Дионис се превръща в доста популярно лично име.

Отдавна е установено, че Аполон, а и Артемида са предгръцки божества. Хетите ги познават под имената Апулунаш и Артамуш, а в микенските документи от Бронзовата епоха, Аполон е наречен Паяво (по четене на Джон Чадуик и Майкъл Вентрис). Това име на бог е необяснимо на гръцки език, но стблг. пѣвати-пея дава добро тълкуване.

Аполон е известен не само със своята златна лира, но и с това, че е лечител.В древността изцеляването на болен се е извършвало не само с билки, но и с баене, напяване. Знаем за това от Платон, в чиято работа Хармид са описани практиките на обучените от Залмоксис тракийски лекари -Plat. Charm. 156d - 157c.

За името на Артемида проф. Хрозни смята, че то притежава древна форма Рутас. Съдейки по това, че Артемида-Рутас е изобразявана с лък и стрели, името и може да се свърже с блг. рутя-руша, санскр. rutas-разрушен, или стблг. рать-война, санскр. ru, rati-война.

Подобно на Орфей, Сабазий, Бендида и т.н. с тракийска шапка е изобразен и богът на плодородието Приап. Неговото име не притежава смисъл на гръцки, обяснение можем да получим с ведическите думи pra-пре, твърде и yabhate-оплождам, съответстваща най-точно на стбг. ѥбати-оплождам.

Опирайки се на сведения на археолога Миков, акад. Георгиев казва нещо много интересно за корените на култа към богинята Деметра: “През неолита и халколита се откриват следи на укрепени селища. От друга страна, някои селища са разположени в естествено укрепени местности. Укрепените селищни могили са особено характерни за бронзовата епоха. Още от ранния неолит у нас се появява идолна пластика — статуетки от глина и мрамор, а през халколита също и от кост или злато, в които схематично са предадени човешки фигури, и то предимно на жени. Това са символите на религиозните представи на човека като отражение на матриархата: това е богинята на плодородието, „земята- майка“, от която води своето начало гръцката богиня Деметра.”

Като имаме предвид, че въведените от Евмолп Елевзински мистерии са в чест на точно тази богиня, не е трудно да разберем от кой народ е зает култа към нея. Всъщност, налице са ясни сведения по този въпрос. Сведения нимираме в работата на Павзаний, който пише за свитилище на Деметра Пеласгийска, наречена така по името на Пеласг – основателят на светилището: “a sanctuary of Demeter, surnamed Pelasgian from Pelasgus, son of Triopas, its founder…”- Paus. 2.22.1

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D2%3Achapter%3D22%3Asection%3D1

Нека направим кратко обобщение. Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.

Който е чел внимателно старите митове, е разбрал, че героите Инах, Дардан, Тезей, Ниоба, Тантал, Ганимед, Пелопс, Питей, Тиест, Атрей, Агамемнон, Менелай, царете Мидас, Диомед, Финей, Ликург и още много други не са гърци, а траки, фриги. Самите Олимпийски игри са организирани от фригиеца Пелопс, а първият регистриран победител носи фригийското име Кореб/Κόροιβος, както отбелязва Юрий Откупщиков. 

В работа на проф. Димитър Попов намираме сведения за друг Кореб, който е наречен вожд на пеоните. Тук е важно да се отбележи, че в миналото, старите българи са отъждествявани не само с мизите, но и с пеоните. Автори като Димитър Ангелов споменават това в своите творби, макар и да уточняват, че се касае за архаизация.

Накрая трябва да се уточни още нещо от голяма важност. Става дума за това, че основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона са най-важните в цяла Гърция. 

На голяма почит се радва и храма на Великите богове - Кабирите на остров Самотраки. За посветените в   култ към Кабирите се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии - Diod.Sic.V.49.

Фактът, че в най-престижните светилища на древна Елада, първоначално жреци са трако-пеласги, показва достатъчно красноречиво кой на кого е дал религия. 

Реалността обаче е така жестоко изопачена, а и са натрупани такъв огромен брой лъжи, че дори съзнанието на интелигентните хора е замъглено. Подведени от упоритите неверни твърдения на манипулаторите, но и лишени от важна информация, ние няма как да стигнем до истината.

Това е причината днес на доста сънародници да им се струва странно, дори абсурдно, ако някой спомене, че почитаните от старите гърци Зевс, Арес, Дионис, Бендида, Сабазий и др. са били божества на нашите предци, които се явават и най-древното цивилизовано население на Балканите.

Факт е обаче, че макар дедите ни да са първите християни на Европа, езическите култове от древността са все още живи. Учени като Димитър Попов и Иваничка Георгиева обръщат внимание на това, че под образа на представяния с колесница Св. Илия се крие древния Зевс - гръмовержецът Сбелсурд.

Същите учени виждат в особената почит към Св. Марина останки от култа към Бендида. Иван Венедиков дава прекрасни обяснения за характера на Трифон Зарезан – реликва от почитта към Дионис. Кукерските и русалийските игри, Лазаруването, нестинарството, обредът Герман и т.н. са все ехо от старите вярвания на дедите ни.

В Североизточна България е запазен дори спомена за Земела - майката на Дионис. Научаваме за това от работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това. 

Не на последно място трябва да се спомене и това, че дори култът към Хермес е запазен при нас българите.Разбира се той бива почитан днес в облеклото на християнския светец Модест. Иваничка Георгива споменава, че на неговия ден воловете не се впрягат; след богослужението се раздават нечетно число хлебчета заедно с варено жито, от които се слага и в кърмата. В църковната живопис св. Модест е изобразяван с два впрегнати вола или с овце.

Ако навремето тази информация бе поднесена на българския народ и бе обяснено значението и, повечето от нас веднага биха осъзнали защо старобългарските лични и родови имена Аспарух, Сабин, Ерми, Котраг, Гостун, Дуло, съотвестват точно на тракийските названия на божества Ут-Аспиос, Сабазий, Ерм (Хермес), Котито, Сур-гаст, Дула (Ямба Дула).

Ще мине време докато съзнанието ни се прочисти напълно от старите лъжи за Тангра и Умай, за юртите и средноазиатския ни произход. Хората, които упорито поддържаха създадените от чужденци заблуди няма да живеят вечно, но те са си подготвили предани и нахъсани заместници. Битката за истината едва започва, но когато българинът познава целта си, нищо не може да го спре.

Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

4.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

5.Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

6.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;

7.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd, 1918;

10.Plato, Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1955;

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

12.The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;

13.The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library edition, 1924;

14.The Library of Diodorus Siculus publ. in Vol.VII of the Loeb Classical Library edition, 1952;

15.JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow, ed.J. Vanderspoel, Department of Greek, Latin and Ancient History, University of Calgary

16.АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/