ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ ПОЧИТАНИ B CTAPA BEЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България сме чували всички. Теофан Изповедник и Партриарх Никифор споменават тази държава на дедите ни. Макар описанията на средновековните автори да не са особено точни, черпейки сведения от тях, но и от Именника на българските князе, може да се каже, че владенията на княз Кроват (когото нашите учени обичат да представят като хан Кубрат, или кан Кубрат), ca застъпвали територията на днешните Румъния, Молдова, Украйна. 

Един от синовете на този благородник е определен като основател на Дунавска България – известният на всички княз Аспарух. На него не особено подготвени автори приписват и въвеждането на нова религия в нашите земи, която ще бъде заменена от християнството, но около два века по-късно.

Дълго време историците ни се бяха вкопчили във вярването, че хората, които Аспарух довежда на юг от Дунава са били тюрки, или тюркизирани алани, сармати и т.н. През последните двадесетина години се прокарва теорията за родството на дедите ни с източните иранци, като умело се пропускат важни подробности относно религията на въпросните източни иранци. 

He ce уточнява изобщо, че в Бактрия са били на почит Ахура Мазда, Ариаман, Аша, Анахита, Яма, Веретрагна, Спента Армаитиш – все божества, които са напълно непознати на дедите ни.

Вярата изповядвана от княз Аспарух няма нищо общо с тюрския Тенгри Хан, или иранските Ахура Мазда и Анахита. Още от времето на Херодот са налице предостатъчно данни кои богове са почитани в региона обхващащ земите от делтата на Дунава до Приазовието - Стара Велика България.

Това е най-старата позната Скития според Херодот – Her.IV.99, а живелият по-късно Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.

He можем да пренебрегнем и това, че според Дион Касий ceверните траки – даките принадлежат на скитското семейство (т.е. става дума за близки роднини) : “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort. “ -  C.Dio, LI, 23.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Един от първите наши учени установили родството на скито-сарматите и траките е Георги Баласчев. Голям е и приносът на Ганчо Ценов, който доказа убедително, че името скити не е иранско, а българско и може да се обясни с помощта на стблг. скытати сѧ-скитам.

Интересното е това, че със същата етимология е и тракийското племенно название грестони. То може да се изтълкува със стблг. грѧсти-ходя, вървя, отивам. Дедите ни занимаващи се с трансуматно животновъдство са скитали със стадата си в търсене на паша за огромните си стада явяващи се основа на тяхното богатство.

Нека обърнем внимание на религията на господарите на Черноморските степи в далечното минало. По времето на Херодот, общ бог за траките и отделилите се от тях скити остава Арес. За властелина на бойното поле се казва, че е на особена почит при скитите, които издигат олтари единствено и само на него:

“ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” - Her.IV.59.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

 Бащата на историята подчертава пределно ясно, че скитите пазят ревностно своята култура и се отнасят с недоверие и дори неприязън към чужди влияния, като се стига до там, че чуждопоклонниците биват екзекутирани независимо от това, че са представители на благородническата прослойка – Her.IV.76.

Интересна подробност е това, че при скитите, богът на войната е почитан под формата на меч поставен на върха на огромна дървена платформа, която в основата си е широка 500 метра, но на височина е по-малко.

Още през Античността Арес е признат за тракийски бог, а самата ни страна е считана за свещено място на властелина на бойното поле. За значението на името му обаче все още се спори, като според мен причината се крие в това, че е лесно обяснимо на български език. Арес може да се изтълкува с ярост-гняв. Тук трябва да се добави, че най-ранното споменаване е под формата Ярей и е на надпис върху златен пръстен от обитавания от дедите ни в древността о-в Крит – XVIII в.пр.Христа.

Първото разчитане на името Ярей е направил акад. Вл. Георгиев, който обаче смята, че се касае за хетския бог на войната и чумата Яриш. Вярно е, че хетите почитат Яриш, но на хетски името не притежава смисъл и поради това трябва да се заключи, че подобно на култа към Епта, хетите са приели от дедите ни и култа към Арес, когото наричат Яриш.

Херодот съобщава и за името на бога-отец при скитите от Черноморските степи, това е Папайос. Както е и в случая с името на Арес, Папайос нито има обяснение на ирански, нито е познат на най-големия ирански народ – персите. За сметка на това, при дедите ни обитаващи земи на юг от Дунава е засвидетелстван култът към Папас.

Значението на името е подсказано от Херодот, който дава превода – бащица. В такъв случай, обяснение за тракийския Папас и скитския Папайос може да се даде с блг.  папо-баща, хляб,т.е. този, които се грижи, който храни семейството.

Към пантеона на скитите спада и Гето-сур-слънцето. Името е доста интересно не само поради това, че съдържа същите елементи като тракийското Суре-гет, но и поради това, че дава обяснение и за тракийското племенно название гети. Значението на Гето-сур е славното слънце.

На арийски – езикът въведен от Дионис в Индия, гаяте означава възпявам, прославям с песен. В по-късни времена думата еволюира и можем да намерим производни в стблг. гатати-предричам, гѫдети-свиря на музикален инструмент, кънтя, гудя-свиря на гъдулка.

Дионис покорява индийците - мозайка   Palazzo Massimo at Rome, изобр. Marie-Lan Nguyen (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dionysos_Indians_Massimo.jpg/800px-Dionysos_Indians_Massimo.jpg

Това обяснява защо 1000 години след Херодот, един друг автор – Йордан, нарича гетите готи. Частицата сур също присъства в арийския език, срещаме я в името на бог Сурия-слънцето. Тук е мястото да се спомене, че според акад. Вл. Георгиев Сура е древно тракийско божество. За името може да се каже, че е обяснимо със стбл. зорiа-зора, зарiа-сияние, лъч.

Тагимазад е скитския Посейдон-богът на морето. Култът към него подсказва за древните корени на скитите, които по времето на Херодот са скотовъдци, но в дълбока древност са имали различен поминък. Тагимазад е непознат на персите, Фердинанд Юсти тълкува частицата -мазад с мощ, сила, едър, голям. 

С това съм съгласен, но трябва да се добави родството с тракийските Мазис, Кози-мазис, Мазеус, Мани-мазос, чийто елемент маз, може да се обясни със стблг. мѫжъ-мъж, т.е. силен, едър, а и блг. диал. маж-мъж.

Частицата Tаги може да се обясни със стблг. токъ-течение, поток, като най-старата форма е *такъ, но е предадена от гърците като таг. Тагимазад или по-скоро *Такымазадъ означава господар на водите, а точно това е и Посейдон-владетел на водното пространство.

Скитската богиня на земята е позната под името Апи. Въпреки, че Херодот я отъждествява с Гея, редица автори се опитват да дадат обяснение с иранската дума ап-вода. Първо, ап не е иранска дума, а е по-скоро древнобалканска заемка в езиците на средноазиатските народи. Ап-вода се среща в намиращата се на Апенинския полуостров област Мес-апия, а там иранци никога не е имало. За сметка на това, на пеласгите се приписва основаването на Рим и въвеждането на азбуката в Лациум. В самата Тракия срещаме Мес-апион, Залд-апа, Бурд-апа, Апи-ария.

Смятам, че в случая с името на скитската богиня, Апи означава хранителка, дойка, обяснение може да се даде със стблг. питатель-който храни, питати-храня, пища-храна. Вярно е, че в староирански и староиндийски срещаме pitu-храна, но и в този случай се касае за старобалкански заемки дадени по времето когато Дионис и хората му цивилизоват Средна Азия.

Аргимпаса е името на небесната Афродита при скитите. Търсейки отчаяно смисъл на ирански език, различни учени представят елемента Арги като Арти и дори Аши с цел да го свържат със споменатата в Зенд Авеста богиня Аши. Тъй като Аргимпаса олицетворява небето, светлината, то трябва да се търси смисъл с понятия за светлина, блясък. В речта на дедите ни наричани траки намираме Аргамо, Аргайос, Аргиза, Аргилиос, Арги-дава, Арки-дава, като арга/арка отговаря на прилагателното ярка, т.е. светла.

Частицата -паса има паралел в арийския глагол spasiyate-пазя, пася, наглеждам. Понеже в латински и лувитски намираме pasco-пася, пазя, pahsi-пася, пазя, то думата в никакъв случай не може да бъде определена като иранска, а по-скоро трябва да се припише на древните балканци, които са оказали влияние не само над старите латини, но и над народите в Мала Азия. Аргимпаса означава сияйна пазителка, небесна пазителка.

Като богиня на огнището при скитите, Херодот представя Табити. Напиращите да изкарат скитите ирански народ учени, предлагат абсурдни тълкувания като Тадбити- тази, която бие. По-разумно е предложението Табити = *Tapati-топлещата, сгряващата. Разбира се и в този случай хитро са премълчани тракийските топоними Тапе, Топера, Топир. Те са обясними с българския глагол топя, топля, чиято древна форма е *tapiti.

Към тези седем бога от скитския пантеон, трябва да се добави и богинята Дитагоя. Тя  спомената на надпис от II в.пр.Христа в посвещение направено от дъщерята на скитския цар Скилур.  

За него Плутарх разказва, че имал осемдесет сина и на смъртното си ложе им дал добър житейски урок, като ги накарал да счупят сноп стрели. След като никой не успял, старият владетел започнал да чупи стрелите една по една обяснявайки на своите наследници, че отделно са слаби, а заедно силни. Този мъдър урок по-късно е приписан на княз Кроват (Кубрат), но прототипът е от доста по-древна епоха. Реално, коренът на двете легенди се крие в баснята на роденият през 620 г.пр. Христа тракиец Езоп.

Да се върнем на името на богинята Дитагоя. Поне по мои сведения, никой лигвист не е предложил убедителна иранска етимология. Интересно тълкуване предлага Сергей Рябчиков, който гледа на името като на двусъставно. За Дита той търси връзка с дете, връзка, като дава староинд. diti-връзка, а като успоредица на гоя дава староинд. gaya-дом, семейство, потомък, авест.gaya-живот.

Донякъде съм съгласен с Рябчиков, но като арийски елемент на Дита бих предложил dhayati-суче, храни се с мляко. Най-добрият кандидат обаче е българската диалектна дума дите-дете, притежаваща форма в мн.б. дица. Тракийската ономастика предлага Дитас, Дитугентес, Дитупайбис, Дитубистас, Дитулос.

Частицата гоя действително е сродна на авест. gaya-живот, но сродна е и литовската – gajùs- лекуващ бързо. Най-добрият кандидат е българския глагол гоя-храня, отглеждам и както можем да очакваме, тракийската ономастика предлага личното име Гоко (Гойко?). То се явава прототип на българските имена Гоек, Гойо, Гое, Гоешко, Гоемир и др. Значението на Дитагоя е гояща децата, хранеща децата.

Накрая трябва да се добави и праотецът на скитите, а именно Таргитай, който според самите скити е син на Зевс и дъщерята на река Днепър. Това, че скитите свързват произхода си с трако-пеласгийския бог Зевс и дъщерята на намиращата се в Европа река Днепър, показва ясно какъв е произхода на тези хора. Те са считали себе си за стар европейски народ, а не за азиатски пришълци.

Фердинанд Юсти дава интересно тълкуване на името Таргитай. За частицата Тарг той предлага староанглийското и старонорвежко прилагателно þracu, þrec-смел, дързък. За втората съставка тай, таос е предложена арийската дума tava-сила. Юсти е прав за думата tava-сила, но трябва да се уточни, че тя не е иранска понеже присъства не само в българския като отава, но и в старогръцки (трако-пеласгийска заемкa) където ταὔς означава голям, едър.

За частицата Тарг смятам, че може да се обясни с българските траг, трога, трогвам, чието първоначално значение е докосвам, оказвам натиск, удрям. Таргитай означава удрящият силно, боецът, като сродно тракийско име е Торкос, а и името на хето-лувийското божество Таркун.

Когато обърнем внимание на подробностите, разбираме, че скитския пантеон е създаден в Източна Европа, а не в Средна Азия. Въпреки развитието на религията, в течение на огромен период от време, Арес, Папай, Гетосур-Сурегет остават общи за двата братски народа – траки и скити. Аргимпаса, Табити, Дитагоя, Апи, Тагимазад, а и Таргитай имат паралели в тракийската ономастика.

Не можем да пропуснем и това, че от V в. пр.Христа, до IV в.сл. Христа, територията наречена от Теофан Изповедник Стара Велика България са властвали хора с имена като Рескупорис, Котис, Реметалк, Берисад, Спароток, Аспург, като последният е известен като Рескупорис I Аспург.

По различни паметници от територията на Стара Велика България пък са изсечени тракийските имена Севт, Мокус, Атис, Дизас, Тата, Тюнос, Батас, Гордис и още много други.

Тази информация е важна и интересна, но има и други ценни денни, които често биват пропускани от определени изследователи. В земите на Стара Велика България са почитани тракийските божества Сабазий, Дионис, Атис, Кибела, Пан, а дори и Херосът.

Надгробни релефи от земите на Крим, по О.Дашевская, иконографията на Тракийския Конник се забелязва лесно

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Защо да се чудим тогава, че името на княз Аспарух показва връзса c епитата на Тракийския конник Ут-Аспиос или защо името на нашия стар владетел Сабин е идентично за един от епитетите на Дионис, а по-точо Сабин? 

Името на княз Гостун е сродно на друго тракийско божество Сур-гаст (едно от названията на слънцето). Името на чичото на княз Кроват носи е Олган (Органас), то е идентично на названието на древнобалканското божество Олган, за чиято етимология акад. Георгиев предлага думата влага.

Просто няма как да е случайност това, че четирима старобългарски благородници носят имена вдъхновени от названията на тракийски божества. Самото име на рода Дуло е родствено на това на почитаната от народа на Орфей богиня Дула, а и на тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулус, Дулон.

Приемем ли, че старите българи са от балкански произход, то вече не е странно, че името на княз Кроват (Кубрат) показва връзка със споменатите от Херодот траки кровизи. Също и имената на старобългарските благородници Мостич и Телец не са чужди на Балканите, монетите на тракийския цар Мостис са добре известни, известно е и името на мизийския цар Телеф. Името на Тервел е документирано като Τρεβελλίου в античния град Дурач (надпис с регистрация  Epidamnos - 414 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526 ).

Редно е да се запитаме – защо нашите учени не са систематизирали и представили тези важни неща? Та нима следването на правилата на науката включва премълчаването на ценна информация ? Защо бе позволено да се правят такива ужасни гаври с историята ни?

Можеше да се обясни, че сме потомци на древен балкански народ, който в далечното минало е населил и Черноморските степи, а по-късно е повлиял народите обитаващи земите на Иран, Индия и т.н. Нима това не е повод за гордост?

Можеше да се каже, че най-важните открития благодарение, на които възниква цивилизацията са дело на нашите деди, че те са изобретателите на колелото, първата писменост, че те са първите ковачи и земеделци на Европа, а и създатели на най-ранните градове на континента ни.

Уви, вместо това скъпите ни специалисти започнаха надпревара кой да сложи корените ни възможно най-далеч от Балканите като при това бе създадена ужасна бъркотия. А и как да е различно – омесиш ли измислици, ще получиш безумия.

Вижте в каква лудост ни караха да вярваме - хем старите българи са носители на организация и култура, хем са забравили езика и културата си. Хем ca създавали градове, хем ca позволявали на хора намиращи се в родовообщинен строй да дадат имена на градовете? Xeм от гледна точна на антропологията доминантният тип при българския народ е понтийския, т.е. този, към който спадат Залмоксис и Орфей, хем трябваше да приемем, че дедите ни са роднини на средноазиатските популации. 

С какво са ни опивали, че да вярваме на тези дивотии? Не сме глупави хора, но сме прекалено доверчиви и храним прекалено голямо уважение към хората с академично образование. 

Реално уважението и доверието трябва да се заслужат, а като цяло, с малки изкючения, учените ни не са направили нещо, с което да заслужат и уважението, и доверието ни. Дано скоро съвестта им се пробуди и най-сетне да се заемат с откриването на истината за корените ни!

Използвана литература:

1.Э. А. Грантовский, Д. С. Раевский, ОБ ИРАНОЯЗЫЧНОМ И «ИНДОАРИЙСКОМ» НАСЕЛЕНИИ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ В АНТИЧНУЮ ЭПОХУ, Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология
С. Бернштейн, Л. Гиндин (отв. ред.), Издательство «Наука», Москва 1984

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.О.Д.Дашевская, Поздные скифы в Крыму, Свод Археологических Изкочников, Археология СССР, вып. Д 1-7, 1991;

4.И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987,

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

СРЕЩАТА СПАРОТОК И ПРИЯТЕЛИ ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 27 ОКТОМВРИ

Преди известно време споделих с огорчение за пречките, които определени хора създават на изследователите считащи българският народ за наследник на Залмоксис и Орфей. Критиката не е страшна, нападките и заплахите са разбираеми, но да се провалят четения – това е недопустимо. Защо ако някой е сигурен, че е прав, ще тръгне да спъва дейността на инакомислещите? Нали живеем в демократично общество, в което свободата на словото е свещена?

Истината няма да бъде спряна, не и във века на информацията. Ако бъде запушена устата на един човек, друг ще използва данните и ще ги направи достъпни за всички. Въпрос на време е когато не просто всеки българин, но и цял свят ще знае, че народът от който са произлезли Спартак и Резос, Залмоксис и Орфей, не е изчезнал в небитието, и че ние сме изконните наследници.

Въпрос на време е когато цял свят ще разбере, че искрата на познанието не блесва за първи път нито в Шумер, нито в Египет, а на Балканите. Две хиляди години преди хората от Месопотамия и страната на пирамидите за изобретят писменост, у нас тя вече е налице. Тук е и най-древният модел на колелото предизвикало революция не само в транспорта, но и в развитието на човешкото общество.

Въпрос на време е когато цял свят ще разполага с доказателства, че предците ни трако-пеласгите са основателите на Атина и Рим, че основите на елинската цивилизация са положени от нашите деди. Най-сетне, на лъжите уронили доброто име на народа ни ще дойде край.

Битката за справедливост няма да е лека, няма да е и без жертви, съдбата на Ганчо Ценов е ярък пример за това. Тези, които са защитавали вредните за България теории никога няма да признаят, че не са прави. Със зъби и нокти те ще защитават позицията си и със сигурност последствията за определени прогресивни изследователи ще са неприятни.

Това за жалост е неизбежно, но истинският българин не се бои от сблъсъци, истинският българин неотклонно следва целта си докато я постигне. Ние сме длъжни да не се примиряваме с лъжите в историята не само, за да върнем доброто име на Ганчо Ценов, Георги Сотиров и други родолюбци. Длъжни сме да търсим истината и заради далечните ни предци, които дадоха много на света, но името им бе очернено.

Живеем на свещено място, което е напоено с кръвта на безброй герои. Обитаваме земята на прометеевците, на носителите на доброто и познанието. Ако искаме да имаме правото да се назоваваме техни попомци, трябва да търсим истината и да се борим за нейното възтържествуване.

Всеки може да даде своя принос. Един като поднася ценна, но неизвестна инфомация, друг като я разпространява сред колкото може повече хора, трети с поведението си на добър, смел и справедлив човек, който обаче не търпи лъжи и заблуди.

Надявам се на 27 октомври да се срещна с такива хора в Пловдив. Денят е събота и за доста приятели ще е трудно да присъстват, но пък всичко ще бъде заснето и пуснато в Youtube, за да стигне до повече хора.

Нямаме точно установена програма. Надявам се да успеем да представим информация за най-новата работа на проф. Асен Чилингиров за древният Филипопол, явяващ дом на първата християнска общност на Европа. Няколко приятели ще представят кратка реч и останалото време ще е за дискусия с мен.

В случай, че някой от опонентите ми желае да присъства, нека ме уведоми, за да държим сметка с времето, с което разполагаме и да планираме нещата добре. 

Срещата ще е на 27 октомври, събота, от 15 до 17 часа. За локацията ще дам допълнителни данни във Фейсбук след около седмица. Сега мога да кажа, че ще е в центъра на Пловдив. Най-близките паркинги са “Тримонциум” и този на ул. “Иван Вазов”.

На срещата ще дойдат интелигентни и добри хора, надявам се всичко да протече без проблеми и неприятни изненади. Надявам се също тази среща да е само началото на една хубава традиция на събиране в Пловдив на смели българи с прогресивни възгледи.

До скоро!

УКРИТОТО ОРФЕЕВО НАСЛЕДСТВО

Сигурен съм, че не само аз, но и мнозина други са се чудили какъв е бил гласът на Орфей. Какви думи са изпълвали песните му, които са омайвали и хора, и животни. Дали някои обогатилите мелодиите слова са разбираеми за всеки българин, или пък звучението им би било странно и напълно непонятно за нас?

В началото проучванията бяха трудни поради оскъдната информация – не бе никак лесно да се намери специализирана литература. С разкриване на останките на езика на най-древните обитатели на земите ни, са се занимавали немалко хора: Август Фик, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Леонид Гиндин, Радослав Катичич, Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Кирил Влахов, Светлана Янакиева и др. Работите на тези безспорно способни изследователи съдържат интересни, но силно фрагментирани данни.

Това е все едно определена ценна книга да бъде разкъсана на малки парченца и един автор да разкрие информацията от едно парче, а друг автор от друго парче. Докато не се съберат всички части от мозайката, е изключително трудно да се достигне до истината.

Процесът на събиране, проверка и анализ на данните отне много време, но работата не бе никак скучна. Бях изумен когато разбрах, че българското лично местоимение аз съотвества на присъстващото в езика на Орфей лично местоимение аз. Идентичен на българския предлог до, се оказа и използвания в тракийската реч предлог до. Не бях и предполагал, че тракийските думи за коза, козел, змия, жерав, заек, имат форма, която е разбираема за всеки българин: коза, козил, зум, зерав, зайка.

По-интересно за мен бе това, че основни орфееви думи засягащи топонимията: бара-речичка, море, брод, град, дебри, кал, дървета, са или идентични, или много близки до българските: бара, мари, бурд, гордо, добер, кал, друвета. Подобен феномен не се наблюдава никъде по света и поне за мен, единственото логично обяснение е това, че речта на великия певец и музикант Орфей, никога не е изчезвала.

Помислете – ако езикът, който говорим се е появил на Балканите през VI-VII век, как тогава най-древните наименования на тракийски реки и селища са обясними най-добре на български? Дори професионалисти признават, че имената на споменатите от Омир, Херодот и други автори, реки и градове Пеней, Камандър, Тимок, Илион, Гордион, Теменодури, (В)исмар, Бреге-дава, се тълкуват с помощта на пѣна, камы, тьма, илъ, градъ, темѧ, вьсъ, мѣръ, брѣгъ.

Пак хора посветили живота си на изучаването на старите езици признават, че най-често срещащите се в Тракия елементи на селищни имена – пара (бара) и дава (дева), могат да се изтълкуват с българските думи бара-рекичка и дявам, девам, т.е. поставям, основавам. Признава се и това, че най-типичната за езика ни особеност – екането и якането е познато на речта на Орфей, че умалителните наставки от тракийската реч се срещат и в българската и т.н. 

Катичич и Дечев акцентуват на над една интересна особеност на орфеевия език – замяната на м с б/в, но защо ли не са забелязали, че това явление е все още живо в българските говори, в които срещаме разновидностите: тъмно-тъвно, племня-плевня, стръмно-стръвно. Георгиев пише за това, че както в тракийския, така и в българския неударено е се изяснява в и (както показват вариациите петел-пител, зелен-зилен), но няма смелостта да обясни значението на тази важна особеност.

Смятам, че повечето от лингвистите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. За жалост, навярно под натискa на влиятелни колеги, служители на чужди лобита, а и политици, истината бива жестоко изкривявана.

Страхувайки се за кариерата си, определени лингвисти изучаващи тракийския език, предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи. Други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, в която да насочи вниманието на читателите си. В миналото, твърде малко хора като Георги Сотиров отказваха да участват в манипулациите и смело изказаха твърдение, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч.

Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване не кой да е, а специалистите са ползвани български думи, ще се получи доста дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере на едно място сведенията представени от различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и лингвистите направили това. Необходимо е да се уточни, че никой от въпросните професионалисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията, продиктувани от политическата конюнктура.

Приятно четене!

ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ

1.аз-аз – Владимир Георгиев

2.ак-око- Владимир Георгиев

3.аса-осил - Владимир Георгиев

4.асду-яздя - Владимир Георгиев

5.бал-бял - Владимир Георгиев

6.балан-балан - Владимир Георгиев

7.барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

8.бебрус-бобър - Иван Дуриданов

10.бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

11.берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

12.берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

13.био-бия –Димитър Дечев

14.бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

15.братер-братръ  -Владимир Георгиев

16.бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

17.брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

18. брузас-бърз - Иван Дуриданов

19. бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

20.брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

21.бурд-брод – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

22.вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

23.вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

24.виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

25.волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

26.гава-говети-почитам –Димитър Дечев

27.гал-голѣмъ –димитър Дечев

28.галт- голоть-поледица - Иван  Дуриданов

29.гелавос-зълва –Владимир Георгиев

30.гентон- ген (гнати) – Вилхелм Томашек

31.гила-жила –Владимир Георгиев

32.гордо-градъ- Ото  Хаас

33.дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

34.дау-давити-давя - Ото Хаас,  Владимир Георгиев

35.дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

36.дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

37.дег- жегѫ – Иван Дуриданов

38.деин-деен –Владимир Георгиев

39.дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

40.диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

41.дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

42.до-до – Владимир Георгиев

43.добер-дебра, дол –Димитър Дечев

44.дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

45.друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

46.дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

47.дразд-дрозд – Иван Дуриданов

48.друвета-дърво Владимир Георгиев

49.еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

50.ед-одрина-обор –Димитър Дечев

51.e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

52.ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

53.залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

54. з-за, отвъд -Димитър Дечев

55. зайка-заек – Владимир Георгиев

56. залдас-злато –Иван Дуриданов

57. залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

58. залден-златан – Владимир Георгиев

59. зелкия-зелка – Владимир Георгиев

60. земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов

61. зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

62. зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

63. зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

64. зора-зора – Георги Сотиров

65. зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

66. иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

67. ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

68. ина-иней-скреж – Димитър Дечев

69. интос-ендо (умал.наставка като в говѧдо-говендо)- Димитър Дечев

70. кабир-кобь-съдба - Димитър Дечев

71. калас-кал – Иван Дуриданов

72. карпа-карпа –Владимир Георгиев

73. картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

74. керс-чер – Иван Дуриданов

75. кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

76. коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

77. козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

78. корубант-жребѧ – Ото Хаас

79. котиата-котета, котенца –Владимир Георгиев

80. кентас-чѧдо-чедо - Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

81. керм-грамада – Димитър Дечев

82. керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

83. кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

84. клев-клен, кленово дърво – Иван Дуриданов

85. ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

86. кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

87. лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

88. луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

89. магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

90. мари-мориѥ, море – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

91.ме-ме, мене – Владимир Георгиев

92. мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

93. мидне-место –Вилхелм Томашек

94. мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

95. мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

96. олган-влажен – Владимир Георгиев

97. остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

98. пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

99. полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

100. прас-пръсна, пръскам – Иван Дуриданов

101. пупе (буб?) - боб – Иван Дуриданов

102. реси-роса – Иван Дуриданов

103. ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

104. росе-роса Димитър Дечев

105. сабадиас- свободь- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев

106. сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

107. саузу-сух – Владимир Георгиев

108. cветул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

109. сева-цев – Владимир Георгиев

110. си-сь-този – Владимир Георгиев

111. скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

112. скарке-скърцам- Владимир Георгиев

113. спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

114. стаина-стена – Владимир Георгиев

115. стан-стан- Георги Сотиров

116. стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

117. струм-струя – Димитър Дечев

118. стурия-страна, простор – Иван  Дуриданов

119. сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

120. сур – сыръ-влага – Иван Дуриданов

121. талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

122. темено-тъмен – Ото Хаас

123. темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

124. тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

125. тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

126. тарпо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев, Иван Дуриданов

127. трауос-строуia – Иван Дуриданов

128. траус-троша, ломя – Иван Дуриданов

129. три-три – Владимир Георгиев

130. трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

131. удра-видра – Иван Дуриданов

132. хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Държа да отбележа нещо важно – тълкуването думите от горния списък не е моя спекулация, а дело на професионалисти, като не всички сравнения на тракийски думи с български са дадени тук. Намирам, че определени езиковеди са прекалено предпазливи в оценката си, и поради колебанията на тези хора, съм пропуснал да добавя допълненията им, които те дават към тълкуванията на своите колеги.

Има и друго - реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати (умишлено или неумишлено) от специалистите и поради това не са дадени в горния списък.

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица.

Също така не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения. Повече от ясно е, че вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Тракийски топоними като Кабетсос и Сане бяха изтълкувани от Вл. Георгиев с кобец-хищна птица и сѣно-сено, но не бяха включени в тракийската ономастика защото на някой му бе хрумнало да ги обяви за наложени от новодошли северни пришълци. Защо до времето на Прокопий Цезарийски никой автор, включително Прокопий не е забелязал трайното заселване на нов народ, не бе обяснено. 

Не бе обяснено и как споменатите през 540-550 година тракийски топоними ще са нови, след като сам Прокопий пише за друго населено място Сане, уточнявайки, че то е древно. Названието на областта Кабетсос е почти идентично на споменатия от Омир град Кабессос, но и това не притеснява изобщо определени специалисти.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни, а същевременно ни бяха внушавани заблуди. С публикацията на тази работа, известна, немалка част от укритото вече е публично достояние. Питам се - Има ли още такива, които да вярват, че езикът на Орфей е мъртъв?

 Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;

5.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

6.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;