МАДАРА – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ ГРАД И ПЛАНИНА НА ОСТРОВ КРИТ

Преди около две хиляди години географът Страбон е впечатлен названията на места в Троада, имащи успоредици в земите на Тракия. Старият автор споделя, че съществуват траки скаи, река Скай, а Троя притежава Скайски порти. Известни са траки назовани ксанти, а в Троада тече река Ксант. Като общи за траки и трояни летописецът посочва също имената на река и град Арисба, цар Резос и течащата в Троада река Резос.

“There are many names common to the Thracians and the Trojans; for example, there are Thracians called Scaeans, and a river Scaeus, and a Scaean Wall, and at Troy the Scaean Gates. And there are Thracian Xanthians, and in Troy-land a river Xanthus. And in Troy-land there is a river Arisbus which empties into the Hebrus, as also a city Arisbê. And there was a river Rhesus in Troy-land; and there was a Rhesus who was the king of the Thracians.” – Strab.XIII.1.21

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/13A1*.html

Реално приликите са повече, могат да бъдат добавени виждащата се от Троя планина Ида и тракийския град Идака. Пергам е название на цитаделата на цар Приам, a град с името Пергам се среща и при бистоните. Илион е алтернативното название на Троя, но недалеч от Визия, Южна Тракия е локализирано друго селище Илион. Зелия е локализирана от Омир в лоното на планината Ида, oт друга страна Зеликинтос е тракийско лично име. Гаргарум е в Троада, а Гарескос принадлежи на пеоните.

Изброените успоредици не са никак случайни, те свидетелстват за факта, че още в дълбока древност Троада е била населена със стари балканци. Това разбира се важи и за други региони, като например обгърнатият в мистерии остров Крит, на чиято територия са Сетоя, Пергам, Ида, Даво, Kaпа, Гортиния. Тракийските им паралели са: Сетидава, Пергам, Идака, Дава, Капистурия, Гордион.

Останки от царския дворец в Кносос, Крит, изобр. Bernard Gagnon   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg

Трябва да се добави и това, че най-ранно документираните  лични имена от остров Крит, принадлежат на траки. Става дума за присъстващите в минойските епиграфски паметници имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, Резос. Те са гравирани върху златни предмети и глинени плочици преди около 3750 години.

Понеже както отбеляза Бедрих Хрозни, тракийската миграция на остров Крит може да се проследи и с разпространението на особен вид керамика, която в Кносос, Камария и др. места се доразвива и придобива изящни форми, то със сигурност може да се говори за участие, а дори основаване на Минойската Критска цивилизация от нашите деди.

Те не са изчезвали никога, дори след края на минойската цивилизация, старите балканци продължават да оставят следи. В по-късните микенски документи намираме едно много интересно име – Мадар(ос). Става дума за плочица с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик). До името Мадар(ос) намираме топонима Даво, който отговаря на тракийския Дава (срещащ се в Даки-дава, Пиробори-дава, Сети-дава и др.).

Документът с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик) е кратък и не позволява въз основа на споменаването на името Мадар(ос) да се правят крайни заключения. За наше щастие, дори в ново време на остров Крит и по-точно в областта Витинa има планина с название Мадара. Другото име на Мадара е Левка Ора – Бяла планина, Светла планина.

                     Мадара – Лефка ори, изобр. Jlundqvi - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/03/Lefka_Ori.jpg/1920px-Lefka_Ori.jpg

Тук вече става интересно за нас понеже получаваме важна информация за значението на критската Мадара, а то е бяла, светла. Названието на критската планина е не само идетнично на това на българското селище Мадара, но и се явява вариант на името на фригийския град Модра, чиято територия обаче първоначално е обитавана от траките витини: “…Modra in Phrygia on the Hellespont. This is the same country as Phrygia Epictetus, and it was formerly occupied by the Bithynians.”- Strab.XII.3.7

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

По думите на Страбон, най-рано град Модра е принадлежал на витините, а на остров Крит, точно в областта Витинa, срещаме планина с име Мадара. Какъв е шансът това да е случайност, като имаме предвид, че във въпросната критска област Витинa, срещаме топоними като Каменица и Магуляна (Могиляна)? Не можем да пренебрегнем и факта, че Витиня е име на проход в България.

Поне за мен няма никакво съмнение, че името на критската планина Мадара е оставено от хора говорещи български език. Какво е значението обаче? Георги Баласчев смята, че името на нашето село Мадара е тракийско, но прави опит за връзка и с гр. Мαδαρός – гладък, плешив. Звуковата прилика не може да се оспори, но самата дума μαδαρός не притежава смисъл на гръцки. Същото може да се каже и за гр. μαδρυα-синя слива, за нея може да се даде обяснение със стблг. модръ-син, светъл.

За модър-син, светъл, ясен, ведър, а и за модрея се предлага древна форма *madrъ – БЕР, 202-203. Тази форма madrъ обяснява както името на критската Мадара, така и името на българското селище Мадара. По време на Античността, край нашата Мадара е имало голям и важен религиозен център, там е почитан Тракийския Конник, който е увековечен на скалите край селището, намерени са много оброчни плочки с негови изображения. В Мадара са почитани също богинята Бендида и нимфите.

Като имаме предвид тези факти, е напълно логично да се приеме, че значението на името на българското селище Мадара е светла, свещена, свещено място. За критското название Мадара знаем, че е носило название и Левка ори – Бяла планина, Светла планина, т.е. смисълът е същият. Няма и как да не е след като името е дадено от хора от един и същ произход.

Фригийското/витинското селище Модра притежава идентично значение-светла, свещена. Явно то е основано от хора, в чийто диалект, в някои случаи звукът А е представян като О. Като пример могат да се посочат вариациите на имената Скарис-Скорис, Залтас-Золтес, Сален-Солен и т.н.

Самата област край Модра е носила името Модрене, като начинът на образуване на това местно название е типично български. По същият начин са образувани Подуене, Дъбене, Белене, Поибрене.

Има още няколко интересни подробности, които трябва да бъдат споменати. Освен на остров Крит, планина с име Мадара/Мάδαρα ce cрещат в Аркадия, Кинурия и Мала Азия. За това, цитирайки Димитър Дечев  съобщава езиковедът Борис Симеонов, но не обръща внимание на факта, че се касае за традиционни стари земи на траките.

Страбон е пределно ясен изказвайки твърдението, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, Атика е била тракийска, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей. За гърците/данайците се казва, че идват от Африка, Египет:

“…in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt; whereas the Dryopes, the Caucones, the Pelasgi, the Leleges, and other such peoples, apportioned among themselves the parts that are inside the isthmus — and also the parts outside, for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.” – Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Мала Азия, там където също има планина Мадара/Мάδαρα, е дом на старобалканските народи дардани, фриги, витини, меони, мейони, мариандини, халиби, мосинойки, тевкри, а разбира се и мизите, които в по-късни времена са наречени българи от Димитри Хоматиан.

Тези данни показват красноречиво, че произходът на името Мадара трябва да се търси в древността на Балканите, а не в Средна Азия. Архитектурните паметници от Мадара могат да се свържат на балканската Античност, но не и с паметниците от Афганистан и Иран. Религиозните култове в Мадара също показват връзка с религията на траките, като в същото време там няма дори бегли следи от култ към иранско, или тюркско божество и въпреки всичко някои хорица полагат неистови усилия да създадат тюрска, или иранска следа.

Крепостта Мадара – изобр. Vislupus - Собствена творба

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Madara_007.jpg/800px-Madara_007.jpg

                                                                 Крепостта Мадара

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNVXMuKZR2JH7QHEN4CIkJvVdkzXvOLaae8Le0rfuk2TgZ0FeWrtX6rsCQuX42HzaIxjjjM1vtQoouNyI5yQ9lg4RVQskJFZ43ndweoW_5jPWMQsXJBXA4kvuM05cmthSP388TpJ-gkVBR/s400/DSC02338-2.JPG

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността

https://trakia-tours.com/wp/fortresses/wp-content/uploads/sites/2/2014/08/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-672x356.jpg

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността, изобр. Svik

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Durostorum-walls.jpg/800px-Durostorum-walls.jpg

Ясно е, че доста от нашите учени са направили кариера защитавайки теорията за азиатския произход на старите българи. Разбирам, че е трудно радващ се на уважение и престиж човек да признае, че е грешил. В името на България и в името на истината обаче, признание трябва да дойде, и най-вече трябва да се сложи край войната с прогресивните изследователи на миналото ни.

Живеем във века на информацията, нито анонимност е възможна, нито е възможно да се укрие кой на какво е попречил и какво е предотвратил. Всичко излиза след време и всеки плаща за делата си, на никого нищо не се разминава.

Дали няма да са гневни хората когато разберат, че е извършена гавра с доверието им, че са заблуждавани за хановете и кановете, за иранските корени на езика на старите българи, за памирската прародина, родството с паштуни, талишци и ред други налудничави неща?

Дами и господа учени, историци, езиковеди, не жертвайте бъдещето на България заради кариерата си, това е безумие! Не загърбвайте истината, поради срам от признаване на грешка! Погребете егото си, за да възкръсне Родината! Повече от всякога на нас ни е нужен обединяващ идеал, ние го имаме, но трябва да му бъде позволено да се манифестира.

Нека всеки българин разбере, че корените му са в тази земя, която е населена от предците ни преди повече от 10 000 години. Нека всеки сънародник знае, че е потомък на създателите на цивилизацията, на хората разнесли искрата на познанието на много места по света. Нека младите българчета раснат като горди хора осъзнаващи, че в гените им са кодирани както силата на Арес, така и таланта на Залмоксис и Орфей!

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества, Изд. П.Глушков, София, 19341 препис на съвременен български език Николай Колев, GUTA-N, София, 2018;

4.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008 ;

5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

7.Strabo, Geography, Books 13-14, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 1929;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

10.The Knossos Tablets, A transliteration by  J.Chadwick, J.T.Killen, J.P.Olivier, Cambridge University Press, 1971;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

The Geography of Strabo publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library, 1928 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Vytina District (посл.вид 14-12-2018)

http://www.vytinatomorrow.com/vytina/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=60&lang=en

Светилища в България (посл.вид 14-12-2018)

 http://haiduk-tourist.blogspot.com/2013/05/blog-post_6648.html

Български кредновековни градове и крепости  (посл.вид 14-12-2018) https://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-durostorum/