КОНСТАНТИН-КИРИЛ И БИБЛИЯ БЕСИКА

Когато преди време акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, малцина осъзнаxa колко прав е бил той. Ние неслучайно сме наречени едни от най-древните съществуващи днес културни нации в Европа и света. Също така неслучайно сме определени от Юрий Венелин като учителите и наставниците на Стара Рус. През 1923-та година, въпреки, че работи в СССР, лингвистът Макс Фасмер има смелостта да напише, че “Влиянието на българския език се чувства у русите и сърбите, още извънредно силно чак до 18-то столетие...“ [1] (Фасмер цит.Попов) c.125.

Макар да се изказват положително за нас, както Лихачов, така също Венелин и Фасмер даже и не предполагат колко скромно са се изразили. Приносът ни в културата на европейските народи започва не с епохата на Кирил и Методий, а по-рано, доста по-рано.

Будни българи като Георги Раковски, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Кирил Рилски, Иван Селимински, Никола Йонков-Владикин, Д.П.Даскалов, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. представят убедителни доказателства за това, че рождениието на нацията ни не е през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано.

Дръзналите да се опълчат на създадената от чужди учени невярна теория за произхода ни, смятат, че българите са потомци на хората, които влизат в историята като траки и пеласги.

Сведенията за високата култура на тези наши далечни предци са много, но у нас е направено много, ценната информация да не достигне до широката публика. Повечето сънародници смятат, че римляните и гърците са първите културни европейски народи, а това не е така. Реално, както римляните, така и гърците са били ученици на дедите ни.

Твърдението ми може да звучи странно, но доказателства за правдивостта му има. Плиний Стари е убеден, че азбуката е пренесена в Лациум (областта, в която е Рим) от пеласгите: “…litterarum usus. in Latium eas attulerunt pelasgi.” [2] Plin.VII. 193. Алкидамант от своя страна определя Орфей като човекът, който е изобретил първите букви [3] с. 465. Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също (пеласгите) Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [4] Tac.XI.14.

За жалост, както вече бе споменато - тази информация, въпреки огромната си важност не е особено популярна сред широката публика. По-лошото е, че са хвърлени и много усилия да се укрие друг факт, а именно това, че ние българите сме преки наследници на трако-пеласгите, на които принадлежат Орфей, Паламед, Лин и др.

Поради тази причина, едно доста интересно изказване на император Михаил III изглежда странно, понеже говорейки за българската писменост, той я определя като много стара и де факто излиза, че Константин-Кирил я е дообработил и пригодил за особеностите на нашата реч от времето на Средновековието.

Ето и думите на владетелят, който покровителства Светите братя и допринася за създаването на азбуката ни: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.” [5] c.12.  

Трудно е да се каже какво има предвид Михаил III под “най-първи времена”. Във всеки случай се касае дълги векове преди неговата епоха Средновековието. Каква ще са тези букви от времето на Античността, които Константин-Кирил наглася към речта на дедите ни? Почти всички изследователи са съгласни с това, че добилият статут на светец български будител е създателят (или реформаторът) на глаголицата.

За тази азбука д-р Ганчо Ценов смята, че е съществувала доста по-рано и, че е ползвана за написването на тракийската библия, чийто автор е Вулфила (Урфил) [6] c.111-112. Става дума за свещените писания, които в ново време (след 1984-та година) станаха известни като “Библия Бесика” [7]. За нейната история, а и нейното истинско име съм подготвил подробен материал, който ще публикувам скоро. По-нетърпеливите могат да прочетат добре написаната работа на проф. Светлана Янакиева "BIBLIA BESSICA"

 http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Сега ни интересува нещо друго: Каква е връзката на Константин-Кирил Философ с така наречената “Библия Бесика”?

Според д-р Ценов, гетите, които са наречени още готи, са въведени в Християнството още през IV век, като за това свидетелства посетилият земите ни Св. Йероним [6] c.85. Владика на гетите наричани още готи е Вулфила (Урфил), за когото Йордан твърди, че изобретил букви: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” [8] – Jord.(267). Тези букви (litteras) д-р Ценов счита за прототип на българската глаголица и с право както ще видим след малко.

Поради важната роля на гетите-готи в римския свят, още през XVII век се започва кампания целяща да изкара тези хора германски народ, а библията на Вулфила (Урфил) германска библия. За манипулациите и фалшификациите на различни автори в миналото, са писали проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова и Петър Георгиев. Работите на тези будни българи са на ясен език и са добре аргументирани.

Това, което аз желая да добавя е, че ако гетите-готи бяха германски народ, то Вулфила (Урфил) не би изобретявал нова писменост. Този духовник е владеел както латински, така и гръцки, а реално не е никакъв проблем, германски думи да бъдат представени с гръцки или латински букви.

Писмеността използвана в “Codex Argenteus” – “Сребърният Кодекс”, който трябва да мине за библията на Вулфила (Урфил) e базирана на примери от “латинската” и “гръцката” азбука. Те са напълно достатъчни, за да се представи добре речта в набеденият за готски паметник, явяващ се всъщност лангобардски превод на Светото писание.

http://proel.org/img/alfabetos/gotico.gif

От друга страна, българският език има звуци, които по време на Античността са чужди за римляни и гърци: ж, ш, ц, ч, щ, ь, ы, ѣ, ѧ, ѫ, ѩ, ѭ и т.н. Както сам Черноризец Храбър съобщава, че гръцките и латински букви не са подходящи за нашата реч. Именно това е причината Вулфила (Урфил) да създаде (преработи) друга писменост за гетите – глаголицата. Реално гетският владика преработва вече съществуващи знаци, той ползва писмеността, за която се вярва, че е открита от Орфей. Става дума за ползваната през Бронзвовата епоха писменост Линеар Б, за която Джейн Елън Харисън смята, че е изобретение на Орфей [9]с.467

Знаци от Линеар Б (1) и Глаголицата (2), сравнението е направено от Георги Сотиров

Сравнение на знаци от Линеар А и Линеар Б (1) с букви от глаголицата (2)

В края на IV век, гетите-готи биват набедени за еретици, а свещените им книги за еретични писания. Започва се преследванеНай-вероятно оригиналната библия на Вулфила (Урфил), която е и “Библия Бесика” е унищожена още тогава, копие обаче е запазено при гети обитаващи други земи, в случая Крим – земите на Стара Велика България. Именно това копие на гетската библия е представено на Константин-Кирил по време на мисията му при хазарите.

Сведения за това срещаме в работа на Донка Петканова: “Константин намира в Херсон още „евангелие и псалтир с рушки букви и човек, говорещ на този език". Според житиеписеца той отделил „гласните и съгласните букви" и скоро започнал да „чете и разказва". Това предизвикало у спътниците му голямо удивление.“

Съвсем съвестно Донка Петканова дава различни обяснения за мистериозните рушки букви, като едно от тях е, че има виждане, според което се касае за библията на Вулфила (Урфил). Авторката добавя, че това е малко вероятно понеже през “втората половина на IX в. да е имало хора, които да говорят езика на тези книги. Езикът на Улфила по това време вече не е бил жив, говорим.”

Нашата изследователка смята, че под рушки, трябва да се разбират не готски, не руски, а сирски (сурски) асирийски букви,  “като замяната е станала в южнославянска среда в ранна епоха (XI—XII в.).”

http://macedonia.kroraina.com/dp/dp_4.htm

На пръв поглед обяснението е логично, но има няколко проблема. Макар да е владеел немалко чужди езици, не съществуват сведения Константин-Кирил да е говорил асирийски език, а и няма сведения за асирийски колонии в Херсон на полуостров Крим. За сметка на това се знае добре, че гетите-готи, за които Вулфила (Урфил) изнамира нова писменост, са обитавали освен Балканите и намирящият се в Крим град Херсон.

Според д-р Ганчо Ценов, гетите-готи са наши деди и следователно те са говорили древен вариант на нашия език. Този древен вариант е бил разбираем за Константин-Кирил, който също е българин по произход. Ето как лесно може да се изясни мистерията с рошките букви, които нашият просветител намира в Херсон, Крим.

Това, че рушки (букви) е опороченото представяне на дадена дума е извън всякакво съмнение. Каква обаче е тази дума и какво е значението ѝ? Тези, които са чели работата на Черноризец Храбър “О писменахъ” знаят, че нашият книжовник нарича древната писменост на дедите ни черти и резки. Именно думата резки-знаци е това, което трябва да разбираме под рушки, роски букви.

В описанието на хазарската мисия се говори и за човек, който говори езика, документиран с рушки букви, той явно е представител на нашия народ. Какво търси българин в кримския Херсон не е трудно да се разбере. Дали той е спадал към гетите-готи, или към мизите е без значение – и двете групи са делили една реч.

Благодарение на Теофан Изповедник ние знаем, че в края на VII век хазарите нападат Стара Велика България. Княз Аспарух тръгва на запад и основава Дунавска България (2)*, но неговият брат Бат Баян остава във старите земи и се превръща във васал на хазарите.

Карта на гетските (готските) владения на полуостров Крим-Map of Gothia – territory of the Crimean Goths, Al-qamar at Alemannisch Wikipedia.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/Theodoro.png

Приемем ли, че старите българи спадат към групата на мизите, които са съседи и най-близки роднини на гетите-готи, то е повече от ясно защо един българин разбира гетския език, на който е написана тракийската библия на Вулфила (Урфил). Става ясно и защо Константин-Кирил познава особените букви и може да прочете текста написан с тях. Този раннохристиянски текст не е нищо друго освен създадената на гетите-готи библия, наречена в ново време “Библия Бесика”.

На Константин-Кирил е било нужно малко време да разгледа текста, но това е напълно нормално. Все пак от IV век когато гетският владика Урфил превежда Светото писание, до IX век има половин хилядолетие, а за такъв период  речта се променя. По-важно е друго, а именно това, че Константин-Кирил е бил запознат с писмеността на раннохристиянския документ, за който се казва, че бил с рушки букви, т.е. с резки-особени знаци различаващи се от гръцката и римска азкбука.

Явно, поне до IX век все още е имало запазени писмени паметници, съхранили древната Орфеева азбука станала основа за глаголицата. Тази Орфеева азбука гетският владика Вулфила (Урфил) използва през IV да сътвори превод на Светото писание за гетите край Хемус (Стара Планина), а по-късно и Константин-Кирил използва при създаването на средновековната глаголица.

Фактът, че гетското евангелие  (“Библия Бесика”) е обявенo за еретическа книга обяснява и силната съпротива, която западното духовенство оказва срещу въвеждането на глаголицата, а и на българския език в Богослуженето. Реално, по времето на Светите братя е имало и други народи като арменците например, които ползват свой превод на библията и служат в църквата на свой език. Да, но не арменците, а дедите ни са набедени за еретици и поради това възниква враждебността към тях, а и съпротивата към тяхната свещена азбука, която днес наричаме глаголица.

Благодарение на упорството, а и мъдростта на солунските братя, на нашата писменост бива даден особен статут, поставящ я наравно с гръцката и латинска азбука. Спасена е и българската народност – дедите ни не само водят Богослужение на свой език, но имат свои букви, които перфектно отразяват особеностите на речта им.

Това, което Орфей започва, гетският владика Урфил преработва, а още по-късно Константин-Кирил наглася перфектно към особеностите на българския език. Налице е традиция, която смайва. Налице е традиция, която заслужава преклонение и почит.

Огънят, който даровитият певец и мислител запали през Бронзовата епоха не е угасен нито от фанатиците от времето на Античността, нито от служещите на тъмните сили българомразци през Средновековието. Дори и днес духовното наследство на дедите ни продължава да хвърля светлина и да ни показва правилния път.

1.М.Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

4.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937;  

5.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;

6. Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

7.С.Янакиева, BIBLIA BESSICA;

8.Jordanes, De Origine Actibusque Getarum;

9. J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

10.Д.Петканова, Константин-Кирил: Деница на славянския род, Изд. Народна Просвета, София, 1983 ;

Извори от интернет:

С.Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид.15-05-2019) http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 (посл.вид.15-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

Д.Петканова, Константин-Кирил: Деница на славянския род (посл.вид.15-05-2019)

http://macedonia.kroraina.com/dp/dp_4.htm

Jordanes, De Origine Actibusque Getarum (посл.вид.15-05-2019) https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI