ПУБЛИКАЦИИ

11.08.2019 г.

МИСТЕРИЯТА НА СЕРДИТЕ – ОСНОВАТЕЛИТЕ НА НАШАТА СТОЛИЦА


България е дом на най-древните градове на Европа: тези край Юнаците, Пазарджишко и Провадия Варненско. Съперничещо им по възраст е появилото се на мястото на Пловдивското Яса Тепе селище, което макар да няма защитна система в началния стадий на своето развитието, е уникално по рода си защото е обитаемо от Каменната епоха, та до ново време.

София също има какво да покаже, на територията на сторицата ни, по-точно в кв. “Гео Милев” е разкрит град на близо 8000 години. Става дума за така нареченото Слатинско Неолитно Селище. To впечатлява не само с огромната си възраст, но също и с умело изработената, a и красиво украсена керамика. По-късно, през Бронзовата епоха може да се говори за трайно обитаване и на днешния център на столицата ни.

Дали хората, които живеят на същото място по времето на началната експанзия на Римската Империя е трудно да се каже. Някои от траките са оставали по старите си места хилядолетия наред, други са се местили, но е факт, че когато легионите на Вечния град навлизат в страната ни, на мястото на столицата ни, те намират селище, което не е никак малко. По името на обитаелите си, познати на Тит Ливий и др. стари автори като като серди/сарди мястото получава името Сердика/Сардика (Serdica/ Σαρδική).


Карта на Густав Дройсен показваща локацията на сердите в Тракия

По време на късната Античност, градът е укрепен и добре уреден. Пленен от красотата му, произлизащият от средите на мизите (наречени в по-късни времена българи бел.моя) император Константин Велики казва: “Serdica mea Romma est” – Сердика е моят Рим. Mалко е оставало и в началото на IV век, селището е щяло да се превърне в столица на Римската Империя.



Останки от величието на древната Сердика - любимото място на Константин Велики

Макар старите автори да определят сердите като роднини на меди, мизи и др. траки, в ново време се правят доста опити, обитавалите територията на София наши предци да бъдат изкарани всичко друго, но не и принадлежащи на народа на Орфей. Сякаш някаква зла сила принуждава историците да пренебрегват важни факти.

Един от първите, които отделят сердите от изконното население на Тракия е лингвистът Ханс Крае. B работа на Димитър Дечев е отразено виждането на немския учен, че живеещите край Витоша (древната Скомброс) хора не за траки, а за илири. Като цяло, илирите са древните обитатели на земите на Сърбия, Хърватско, Черна Гора, Словения, Словакия и т.н.

Причина за твърдението на германския учен е споменатото от Плиний име на обитаващите Илирия сардеати/Sardeates -Plin.III.142. Странно е как способен учен като Крае не е обърнал внимание, че ползваният от него автор, а именно Плиний Стари пише също и за скитски сарди: Sardi Scythiae, като ги разполага в Черноморските степи -Plin.IV.83.

Трябва да се добави и друга важна подробност, а именно това, че в Скития живеят доста траки: гети, тирагети, костобоки, саи, агатирзи, карпи и др. В самата Илирия пък е локализиран тракийския град Терми-дава. Бърнард Хендерсън смята, че въпросното селище е обитавано от даки.

Присъствието на тракийските серди на места извън Тракия не е мистерия. Няма нищо странно и неестествено един народ да основе колонии на различни места. Херодот разказва за това, че по начало бригите обитавали територията на Македония, но след преселението си в Мала Азия станали известни като фриги-Her.7.73. Страбон разказва за друга мащабна миграция, в която описва заселването на Пелопонес (Южна Гърция) от фриги (дълго преди Троянската война) -VII.7.1. Павзаний пък дава сведения за колонизацията на остров Сицилия от фриги, чиито стари територии са били край река Скамандър -Paus. 5.25.6.

Защо в такъв случай да се учудваме, че има траки серди в съседните Илирия, Скития, а дори и на други места? Та това е нещо напълно нормално и всеки изследовател на миналото би трябвало да го знае. Както Херодот, така също Страбон и Павзаний са основни стари автори, чието познаване е задължително за всеки историк и езиковед.

Освен Xaнс Крае, има и други автори, които правят опити да отделят сердите от групата на древнобалканските народи. Цитирайки Борис Геров, Георги Михайлов изказва мнение, че сердите са келти, които са се установили в земите ни през IV-III в.пр.Христа, но по-късно са се тракизирали. Георги Михайлов уточнява, че твърдението му засягащо произхода на сердите се основава на убедителни (?) доказателства от областите на археологията и лингвистиката. За жалост, конкретни  примери изобщо не са дадени.

Факт е, че нито един хроникьор от времето на Античността не определя сердите като преселници от Галия. Сердите са споменати от Тит Ливий и Дион Касий, но на тези автори и през ум не им минава да определят сердите като част от галското (келтското семейство). В галския речник на Жорж Дотен не е отбелязано племе serdi, sardi, няма даже галска дума с корен sard/serd.

Защо учени като Борис Геров, Георги Михайлов и др., са решили да припишат келтски произход на основателите на Сердика, е трудно за обяснение. За мен това е напълно лишено от всякаква логика решение. Слава Богу, още в средата на 80-те години на ХХ век, се намират учени, които да оспорят аргументирано опитите на техните колеги за изкарат сердите келти.

Ето какво пише Мечислав Домарадски: “Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.”.

Самото име серди, езиковедът Вилхелм Томашек (цит. от Димитър Дечев) тълкува с помощта на санскр. carda-група, стадо, блг. чърда-стадо, ствиснем., herta-елен.С това виждане не мога да се съглася, смятам, че серди означава сърцати, храбри хора, като най-добро обяснение може да се даде със стблг. срьдьце-сърце. Други сродни думи са лит. širdìs-сърце, латв. sir̂ds-сърце, мъжество, гняв, авест. zǝrǝd-сърце.

Вариацията серди-сарди, Сардика-Сердика се явава диалектна особеност на езика на Орфей. Тя се проявава и във вариациите дева-дава, като в Пулпу-дева, Ита-дава, а и в речните имена Атрус, (И)етерус. Това реално е типичното за българския език явление екане и якане, както преди време отбеляза акад. Владимир Георгиев: “Тук колебанието между a, ia (= ja) от една страна и ie, е от друга е засвидетелствано не само в античността, но и в съвременния български език.

Когато разгледаме подробно наличната информация за сердите, виждаме, че както от гледна точна на историята, така и от гледна точка на археологията и лингвистиката, няма никакви основания старите обитатели на столицата ни да бъдат отделяни от местното тракийско население.

Сердите не само спадат към древнобалканските народи наричани от гърците траки, но и са едни от най-ранно споменатите в историята наши деди. По ирония на съдбата, най-рано името им е регистрирано не е в писанията на гръцки и римски автори, а в египетски документи от Бронзовата епоха XIV-XII в.пр. Христа., т.е. преди около 3400-3500 години.

Тези наши предци наричани шерден, шардунаш, поради физическата си сила и високи воински качества са били избрани да служат на фараонът Аменхотеп III (1391–1353 г.пр.Христа). Според Салимбети и Дамато, шерден са сред личната охрана на Рамзес Велики (1279-1213) [x].

На пръв поглед е странно да се говори за присъствие на древнобалкански народи в Египет по време на Бронзовата епоха. Рално обаче, миграциите на източноевропейци в посока Анатолия и Северна Африка са започнали доста по-рано и са няколко на брой.

Точно кога са дошли сердите в земите край Нил е трудно да се каже с абсолютна сигурност. Възможно е те да са взели участие в похода на гетския цар Тананус срещу египетския владетел Весосис, за който разказва Йордан- Jord.Get.(47). За това събитие разказва и Херодот, но за египетския монарх е употребено името Сесострис. Навярно старите автори са имали предвид фараонът Сенусрет III.

Според Йордан гетите не успяват да завземат Египет, но не е изключено, част от тях, или част от техните съюзници да са останали в пограничните региони, като след време, при подобряване на отношенията с египтяните, определена група серди да са минали на служба при Аменхотеп III.


Серди шерден, изобразени на египетски релефи (Salimbeti & D'Amato)

Това дава логично обяснение на тяхното присъствие толкова далеч от Балканите. Става ясно и защо, в по-късни времена, когато принудени от сериозни климатични промени (1210-100 г.пр.Христа) редица балкански народи се прехвърлят в Мала Азия, а по-късно се отправят и към Египет, сердите се приcъединяват към тях.


Мечове принадлежащи на сердите шерден, изобр. (Salimbeti &D'Amato)



Съюзени със своите роднини  мизи, тевкри, дардани, беси, пеласги и др., сердите стават част от могъща коалиция, чиято цел е сломяването на египетската армия и заселване в страната на пирамидите, която е останала незасегната от климатичните промени направили живота на Балканите труден.

По-времето на Рамзес Велики битките са ожесточени и само хитрата политика на този властелин, а и на наследника му Меренпта, успява да спаси страната. Част от оцелелите серди се завръщат в родните си места на Балканите, но друга група се установява на остров в Средиземно море. Този остров получава тяхното име:  Сардиния.



Бронзови статуи от Сардиния, представящи древните бойци серди, шерден, изобр. (Salimbeti & D'Amato)


Историята за заселването на стари балканци в Сардиния може да звучи странно, дори неправдоподобно, но как иначе да обясним високата концентрация на генетичния маркер I2 при сардинците. Този маркер е най-често срещания при нас българите, а при други балкански народи, докато при населяващите Западна Европа италианци, немци, французи, испанци и др. е сравнително рядък.

Съществуват и други доказателства, които потвърждават, че хората дали името на остров Сардиния са дошли от Балканите. Благодарение на стари автори като Клавдий Птолемей ние разполагаме с древни имена на селища и местности от територията на Сардиния.

Най-интересните са: Езеронис, Гордитаниум, Темус, към тях трябва да добавим и местното име Скапитани-Ptol.III.3. Съотвествията от тракийската ономастика са: Eзара, Гордион, Темено дури, Скапте сюле. Тълкуване на значението на тези древни названия можем да получим с блг. езеро, град, темен-тъмен диал., стблг. скопити-скопявам, режа.

При местното име (етникон) Скапетани намираме същата особеност, която се среща в тракийски племенни и местни имена като дардани, агриани. По същият начин, с частицата –ани,  до ден днешен при нас българите се образуват местни имена като например Добрудж-ани, Сопотч-ани, Пловдивч-ани и т.н.

Уверяваме се, че макар сердите да са се заселили на островът получил името им преди около три хиляди и двеста години, следите от тяхното присъствие не са изчезнали. Поради силното влияние на финикийци и римляни, да не забравяме и огромната пропаст от време – над 3200 години, потомците са балканските серди са забравили корените си, но ние техните роднини можем да разбулим забуленото в мъгла минало и да обогатим историята си.

Вместо да считаме основателите на столицата ни за чужденци, ние ще знаем, а и ще популяризираме информацията, че сердите са древен балкански народ, части, от който са се заселили в Скития, Илирия, а дори и Египет. Серди са дали името на остров Сардиния, служили и в армията на Рим, по-точно в легионите стационирани в Британия. Там е намерен доста добре запазеният паментник на родения в Сердика Лонгин Сдапезе.


Надгробен паметник на родения в Сердика тракиец Лонгин Сдапезе, Колчестър, Британия, изобр. Jason Scott Wills
https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_large.jpg


Ето, ако не следваме покорно нагласените нескопосано истории, които този или онзи авторитет лансират, можем да се натъкнем на много интересни, а и важни неща. Едно е да вярваме, че основите на столицата ни са положени от чужди хора, а съвсем друго е да сме се уверили, че дедите ни са създателите на Сердика, че са били силни хора, които са оставили отпечатък навсякъде където са стъпили.




Използвана литература:


D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
B.W.Hendeson, Five Roman emperors: Vespasian, Titus, Domitian, Nerva, Trajan, A.D. 69-117, Barnes & Noble, New York, 1969;
М. Домарадски, Келтите на Балканския полуостров, IV—I в. пр.н.е. Изд. Наука и изкуство, София, 1984;
Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;
Г.Михайлов, Траките,
A.R.David, Handbook to Life in Ancient Egypt, Oxford University Press, New York, 1998;
C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
G.Dottin, La Langue Gaulloise, Librarie Klincksieck, Paris, 1918;
Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

Извори от интернет:

Слатинско неолитно селище (посл.вид. 11-08-2019)

Thermidava (посл.вид. 11-08-2019) https://en.wikipedia.org/wiki/Thermidava

Mohamed Raafat Abbas,  A Survey of the Military Role of the Sherden Warriors in the Egyptian Army during the Ramesside Period (посл.вид. 11-08-2019)

A.Salimbeti, R.D’Amato, Webdesign S.Gröner, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples  (посл.вид. 11-08-2019) http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm


Haplogroup I2 (Y DNA) (посл.вид. 11-08-2019)

Pausanias, Description of Greece, (посл.вид. 11-08-2019)

Ptolemy, book III, Location of Sardinia island (посл.вид. 11-08-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/3*.html




43 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон! Готов съм да отговарям на въпроси, но нека тези, които желаят да започнат дискусия, да се регистрират и коментират с истинското си име. Този, който смята, че истината е на негова страна, няма от какво да се страхува.

    ОтговорИзтриване
  2. Шерден са семити бе Спаро, много има са учиш още докато събереш някакви знания за пред хората 😄

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има сведения, че шерден са практикували обрязването, но това се дължи не на произхода им, а на факта, че живеят в Египет където практиката на обрязване е най-стара и си има причина за това - избягването на инфекции.

      Изтриване
  3. Cедри, мерди - голям праз :) България е управлявана от мутри и чалгари, няма кой да те чете и да се трогне. Ако не пееш ли за Ферари с цвят червен, не важиш :) Не се обиждай Спаро, приеми горчивата истина от човек, който е прогледнал :

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Все още има свестни хора, все още има надежда за промяна към по-добро. Човек може да се предаде и сам да започне да копае гроба си, но може да избере и да се бори - решително и до последно. Обикновено оцелява втората група...

      Изтриване
    2. Описаната черна ситуация не важи само за България, а за целия свят. Пътувам тук-таме и виждам какво става. Пророчествата постепенно се сбъдват.

      Изтриване
  4. Добре е да знаем, че сердите са наши деди, така името на столицата ни остава наше. Мерси много!
    Тодор

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз не мога да разбера мотивите на тези, които се опитват да изкарат сердите чужд за Балканите народ. Каква е ползата от тази игра с истината?

      Изтриване
    2. Ползата е натъпкването джобовете на „тези“, които обслужват чужди интереси.

      Изтриване
    3. Възможно е, финансовият мотив е един от най-силните...

      Изтриване
  5. През VІІ в. пр. Хр. на север от топлия минерален извор край река Елешница (днешната Владайска) възникнало древното селище, което дало началото на тракийския Сердон (Сердонполис).Съществуването на този град е потвърдено по-късно и от открит в Атина надпис от І век, в който той се споменава като Астю Тон Сердон – град, столица на сердите. От неговото съдържание става известно, че жителите на Сердонполис оказват ожесточена съпротива на войските на Крас929 г. пр. Хр) и за това свое деяние са наказани жестоко – на всеки заловен жив тракийски войн е отрязвана едната ръка, а много от жителите на града са изселени на юг.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. до Анонимен 11 август 2019 г., 17:32 ч.

      Всъщност зверството на Крас е по-голямо. Отрязани са двете ръце на военнопленниците: "He succeeded in subduing some of them, namely the Maedi and the Serdi, though not without difficulty, by conquering them in battle and cutting off the hands of the captives" - Dio.51.25.4.

      http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

      Толкова за културата и възвишеността на римляните...

      Изтриване
  6. печатна грешка, извинения ****да се чете Крас 29г пр.хр

    ОтговорИзтриване
  7. "..В епиграфските паметници от Сердика са запазени тракийски имена, които не се срещат на друго място. Това са Гайпес, Иискар и Диллес. Последното име е на витинец. В периода I- IV в. жителите на Сердика са преобладаващо тракийци, има и преселници от други провинции..." Втози цитат ми прави впечатление сшециално името Иискар.много близко до името на р.Искър ( може и съвпадение),но ето и други имена с професии от надписи в Сердика :
    "..Автолик - медникар-ковач; Тиодиксас - вехтошар; Асклепиадес - златар; Валес - търговец на вино; Басианос - обработващ вълна; Север - майстор на ленено платно; Дидза - хлебопекар; Моукас - месар. Друг надпис съобщава името на коневъдеца Гайпес, син на Хермадион..." , Аврелий Витюс, тубицен(тръбач) от V преторианска кохорта, от центурията на Теодор, живял 38 години, бил войник 15, по националност тракиец от Сердика, бил издигнат надгробен паметник от Асклепия Елпидоте, негова съпруга.." и т .н
    Позволявам си да дам линк, може да Ви заинтересува.

    ://www.referati.org/serdika/46380/ref

    ОтговорИзтриване
  8. Радвам се много, че разобличаваш мошениците, които се опитват да ни унижат с гнусните си лъжи.
    Бъди смел, много хора сме с тебе и даже ставаме с всеки изминал ден повече!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви г-н Данов! Това, че съмишлениците ми нарастват го виждам по броя на последователите на блога и страницата ми във Фейсбук. Дано да продължава така!

      Изтриване
  9. Слатинското неолитно селище няма аналог. Багер унищожи разкопките в източния край на селището и затри 8000 причини БЪЛГАРИТЕ да сме велики. Няма опция в блога да кача снимки - преди, през време на сензационните открития, и след багера. Тонове гравирана керамика, статуетки, скелет на жена, скелет на дете, пещ, зърнохранилища, стени от къща, улици. Пълно унищожение. Българите да не го забравяме!
    Слатина на три морета!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Моля Ви да се свържете с мен във Фейсбук! Всякакви данни за Слатинската култура са ценни. Керамиката показва връзка с други, доста по-далечни култури, а това обяснява докъде са стигнали предците ни в древността.

      Поздрави!

      Изтриване
  10. Моето лично мнение е, че името Сердика не идва от някакъв етноним "серди4 или "сарди", а от "среда" и е правилно да се произнася "средица" т.е. селище, което е разположено насред голяма територия като напр. Балканския полуостров. И като се замислим ще видим, че София е горе-долу еднакво отдалечена от някои крайни точки на полуострова - на северозапад, на югоизток, на юг (Белград, Истанбул, Атина напр.) и е разположена в средата на най-голямата единна площ на Балканите - Средица! Както напр. "сердце" идва от това че е разположено насред тялото на човека!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Приятелю, за да може на Сердика да се гледа като на среда на Балканите, някой трябва да е направил точна карта на поулострова и да е замерил растоянията. Тъй като Балканите са голяма област, визуално, дори от най-високите наши върхове не сме в състояние да видим нито източния, нито западния край на Полуострова. Иначе за връзката между сърце и среда съм съгласен.

      Изтриване
    2. Името Сердика идва именно от средище и нищо повече от това. Тук е средището на софийското поле. Оттук тръгват пътища на запад, на изток, на север и на юг. Топлите минирални извори в центъра на града предполагат обитаване още от древни времена, защото навсякъде където има такива извори е така.

      Изтриване
    3. Ако Сердика идва от средище, а серди е просто етноним вдъхновен от името на обитаваното от въпросните хора селище, трябва да обясним и произхода на илирийските сардеати и скитските сарди.

      Изтриване
    4. Никога не съм се задълбочавал в размисли за произход на името "Сердика", но винаги в подсъзнанието си съм го свързвал със "среда". И то, най вече, средата на Балканския полуостров. Понякога може да ни изглежда съмнително дали в онези времена хората са имали реална представа за много неща за които смятаме, че са познания от по късен период, но непрекъснато се убеждавам, че знанията на древните поколения са били многократно по големи отколкото изобщо си представяме. Дори подозирам, че има неволно забравени или умишлено заличени много ценни познания, но това е друга тема. Иначе Сердика се намира точно по средата на разтоянието между Черно море и Адриатическо море, а и при пътувания по суша обикновено се оформят пътища които се пресичат приблизително по средата на територията. Така, че не е трудно да се определи къде е средата на Балканите при положение, че със сигурност знаем дори за презконтинентални преходи в древността.

      Изтриване
  11. Подкрепям напълно тезата на г-н Чомаков,че "серди" произлиза от понятието "среда".Връзката със 'сърце" е вторична,доколкото и "серди" и сърце",имат общ произход от "среда".Това е в случая основното понятие.Нужно е да се знае,че емоционални определения от типа на "храбър","страхлив" и пр. много рядко се превръщат в етноними.В случая със сердите имаме обаче съвпадение на характеристиката "среден".Колкото до Скапетани,името по-скоро ми напомня Скаптопара,отколкото "скопяване" и според мен има съвсем друга етимология.

    ОтговорИзтриване
  12. До г-н Помаков
    Сердика и Средец от една страна - и серди-сарди - от друга, имат еднаква етимологична връзка с понятието "среда".Разбира се,че името на града и етнонимът серди-сарди,са свързани,като първичен е етномимът,което е очевидно от неговото разпространение.Останалото е правилно,но не и първото Ви твърдение - според мен,разбира се.

    ОтговорИзтриване
  13. Г-н Серафимов,

    Запознат ли сте какви са тези рога на главите на серди от Египет и от Сардиния?

    ОтговорИзтриване
  14. Интересно как името на сердите се е трансвормирало в сегашното - шопи.При това обхващайки доста голяма територия(Голям шоплук),населявана някога от други тракийски племена.Казват,че името шопи идва от традиционните им сопи,използвани не само за подкарване на скот,а и като инструмент за бой.А в една тракийска могила от Софийско беше намерен вероятно жрец погребан с голяма сопа завършваща с глава на змия,изкусно изработена от метал и други ценни предмети,не помня точно какви бяха,видимо заможен човек.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Eдва ли името серди дава името шопи. Спомням си, че някой свързнаше шопите със сапеите, макар сапеите да са обитавали земи доста по-на ют от Софийското поле.

      Изтриване
  15. Не си представям сердите да строят кораби с които да завладяват далечния остров Сардиния!Нито да се бият с Египет!Среднополис е римска крепост от 1-ви век и преди нея няма сведения за град ,а за тракийски селища на племето серди!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. цитат: "Не си представям сердите да строят кораби..." Чукча не читатель, чукча писатель! Никъде не пише, че сердите, ей така, както си седят на греяна ракийка и скучаят, решават да построят няколко кораба и да прескочат до Сардиния, да си направят една екскурзийка, а после забравят да се върнат. Говори се за серди, които някога са се преселили около река Нил, но заради промяна в условията им се наложило да напуснт района. От там, кой накъдето реши и както му е изгодно според възможностите си. Вероятно много от заселилите се в Сардиния дори не са знаели за острова предварително.

      Изтриване
  16. Поздрави за публикацията, Павле!
    Докато го четях ми хрумна, че Серди/Сарди може да е интерпретация на нашенското Сърди. Нещо като аналогия на България и всякак, както ни наричат чужденците, но "Ъ"-то не го казват.
    Или пък второ хрумване - Серти, от думата "серт" - лют, крив.

    Горното като характер отговаря донякъде на истинските шопи - сърдити и леко криви.
    Това го казвам, като заявявам, че съм 1/2 шоп. :)

    Поздрави,
    Крис

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 16 август 2019 г., 18:17 ч.

      Ако приемем, че серди може да се свърже със сърце, то може да се приеме и, възможните значения са - храбри, но и гневни, сърдещи се.

      Изтриване
  17. Налага се да се добавят някои сведения: Във ФБ има група, споделяща снимки на мегалитни обекти. Има една колекция от мегалите в Сардиния, които много наподобяват подобни, познати ни от днешна България. Тук: https://www.facebook.com/MegalithResearch/ Виж кои участват там и помоли за линк към снимките, тъй като аз не успях да ги открия. Второто е, че име СЕРДика съответства на СРЕДец като разместването на групата ер-ре е познато от думи като берг-брег (бряг) - ликвидна метатеза. Думи като сърдя се, сръдльо имат същия произход - вместо "ъ" може и с "а" - проверете! Смисълът на Сердика/Средец е същия - средищно селище. Не мисля, че става дума за сърдечни хора, защото тая гмеж, наречена елини, няма възприятия на такова ниво. Тракийците за тях са дълбоко непознати като душевност - видно от писанията им за ритуали. Засега учените доказват, че това разместване е станало м/у 8-11 век.
    Към потребител Крис (Анонимен 16 август 2019 г., 18:17 ч.): серт е дума от османски/персийски(?) произход, тук става дума за по-стари времена. То ест - допускането ви е неиздържано хронологически.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До ::: o3one :::1 септември 2019 г., 10:19 ч.

      Думата серт наистина е от османски произход, но сьрдъце е наша. Мисля, че всяка възможност трябва да се проучи внимателно. Дали серди и Сердика е среда, средище, или пък Сердика идва от серди-сърцати, храбри хора, или даже от серди-гневни, ще разберем когато успеем да съберем още информация. На този момент е важно да знаем, че сердите не са били келти, а местни хора.

      Изтриване
    2. Истинското име на града е СРЕДЕЦ. За благозвучие, неговите граждани са се наричали Серди, вместо Средци... Името Средец по късно преминава в Сердица, както при думите среда – сердце. Изписано на латиница Сердица става Serdica, а по-късно е „побългарено” на фалшивото СердиКа. Освен това, в латинския език, C пред е-звук или и-звук се чете не като к, ами като ц.
      София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.През 1879 година се разгаря и спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име СРЕДЕЦ. НАДДЕЛЯВА ОБАЧЕ СТАНОВИЩЕТО НА РУСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И НОВАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ …..СЕ НАРИЧА ОФИЦИАЛНО с гръцкото име СОФИЯ. Явно името СРЕДЕЦ не е влизало в руските планове за трибутарното княжество България.

      Изтриване
  18. Serdica се произнася Сердица-Средица или Седния град между Четирите основни Тракийски области разделени от Римските управници през 1-ви век!Това са Горна и Долна Мизия,Македония и Тракия!Daci или Даците на Север също са част от Тракийските области и е включена по-късно при поражението на Даций от римляните!Цяла Северна Гърция по това време е част от Македония и Тракия,а Егейско море е било Тракийско!Това са Историческите данни!

    ОтговорИзтриване
  19. Първо - поздравления за публикацията!
    Второ имам един въпрос: в статията се казва: "когато легионите на Вечния град навлизат в страната ни, на мястото на столицата ни, те намират селище, което не е никак малко." В тази връзка бих искал да попитам какво се знае за древнотракийското селище или град Сердонполис? Какави постройки е имало в него? Има ли някакви археологически или други данни за него? Има ли нещо запазено по нашите музеи или руини на открито?

    ОтговорИзтриване
  20. И аз смятам, че има връзка между Серди и серт. Но връзката е в обратна посока. Тракийското племе е Серди и от там идва серт, като да изрази характерна особеност на това племе. Аз серт го асоциилам със силен духом човек, който е абсолютно убеден в правилността ва това което прави и е готов да го устоява на всяка цена - силен, непоколебим, смел. Дали е възможно думата серт да е с тракийски произход, фригите да са я разпространили в Мала Азия, да е вавлязла в други езици и от там да се смята за чужда?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Шопкиня 30 май 2021 г., 22:46 ч.

      Етнически, а дори и лични имена могат да бъдат трансформирани в думи с различно значение. Дали обаче поради миграция на серди на изток, името им прониква в староиранския е трудно доказуемо.

      Изтриване