ПУБЛИКАЦИИ

12.09.2019 г.

КОЛКО ДРЕВНИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ ЗА РОДНИНИ?


Понякога, разрешението на една загадка може да дойде от съвсем неочаквано място. Дълго време съм се чудил каква е била думата за баща в речта на Орфей, дали е била само една или са се употребявали няколко? Питах се също дали е била близка до старобългарската отьцъ баща, чиито древни форми са били *атъкъ, *атъ?

Приликата на нашето *атъкъ, *атъ, с името на древното божество Атис е голяма, но нито в “Тракийският Език” на проф. Владимир Георгиев, нито в “Езикът на траките” на проф. Дуриданов успях да намеря тълкуване на теонима Атис с отьцъ, *атъкъ. Тези двама учени са най-големите авторитети в областта на реконструкцията на речта на най-старите балкански жители, наречени от гърците с името траки. Това, че и двамата професори не посочват връзката между названието на почитаното в Тракия и Фригия божество със старобългарската дума отьцъ ме озадачи доста.

За щастие, други учени също са направили изследвания на тракийската реч. Един от тях е проф. Иван Венедиков – авторът на “Медното гумно на българите”. B тази своя работа той споделя нещо от голяма важност: “Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща.” 

Tук, най-сетне се показва връзката между названието на бога-отец с българската дума отец, но има и пропуски. Доста по-рано, фламандският учен Алберт Йорис Ван Виндекенс доказва, че думата ата-отец, баща е пеласгийска и се явава заемка както в старогръцкия, така и в старолатинския. Пеласгите от своя страна спадат към най-древното балканско население и поради тази причина проф. Георгиев използва термина трако-пеласгийски език за речта на най-старите обитатели на земите ни. Te са наши предци, тяхната кръв тече във вените ни.  

Напълно е възможно проф. Венедиков да не е успял да се сдобие с “Le pélasgique. Essai sur une langue indo-européenne préhellénique”, която чуждият лингвист издава в Льовен, Белгия, през 1952 година. Все пак, дори и специалистите не са запознати с всички работи на своите колеги. Въпреки пропускът си обаче, нашият езиковед и траколог е дал ценни сведения, благодарение на които разбираме, че тракийската и старобългарската дума за баща притежават една и съща основа.

Макар да не посочва връзката между Атис и *атъкъ, *атъ, проф. Владимир Георгиев дава други интересни неща в “Тракийският Език”. Подлагайки на анализ името на скитския бог Папайос, нашият учен посочва, че скитската дума за баща е била papa (папа), като е добавено и това, че същото име Πάπας, като епитет на Зевс и Атис е съществувало у тракийците и фригийците.

Общата за траки и скити дума за баща е изключително важна защото освен с траките, старите българи са били отъждествявани и със скитите. Фактът, че двата съседни народа почитат един и същи бог-баща е ярка индикация за тяхното роднинство, за което прочее говори и Стефан Византийски наричайки скитите тракийски народ.

Самата дума папа се среща и в българския речик под формата папо-татко, баща. Намираме я и при французите, а и при други хора, но никой от тях не е отъждествяван нито с траките, нито със скитите както е случая с нас българите.

До тук виждаме, че тракийските думи папа и ата-отец, баща, отговарят на нашите папо и атъ. Дали пък няма да има повече паралели? Ако човек търси и анализира без да робува на догми, ще се натъкне на интересни съвпадения.

Проф. Георгиев дава и други тракийски думи за баща, като пример може да се посочи βαβαί/baba-баща. Tя е изтълкувана като бълболна (гальовна) принадлежаща на детския говор, но изгубила своя “детински” характер и превърната в обикновена дума. С това съм съгласен, но не мога да разбера защо не са споменати присъстващите в родопските говори бабá, бобá, бобайко-баща.

Не проумявам и защо в Българския Етимологически Речник родопските думи са представени като турцизми. Хем се касае за бълболна дума, хем се отрича, че може да е българска, та това е абсурд! Какво да дажем и за италианската babbo-баща, татко, тя също ли е турцизъм?  

Странно е и отношението на нашите траколози и езиковеди към древните имена Тато, Татес, Татос. Те са регистрирани в надписи от Филипопол (Пловдив) Созопол и други места, а освен това тълкуване е дадено още през XIX век от Вилхелм Томашек. Той сравнява Тατείς, Тάτων, Tataza с бълболната дума tata-Väterschen-тате, татенце, но това остава “незабелязано” от нашите специалисти.

Казват, че на науката са нужни около двадесет години, за да приеме нещо. Хубаво, но откритията на Томашек, които той публикува в Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung излизат през, 1893-1894-та година, т.е. преди повече от един век. Нима сто двадесет и пет години не е достатъчно време, за да се асимилира, провери и обнародва важната информация? Дали се касае за неспособност, или за нежелание от страна на учените, оставям на читателите да преценят.

Можем ли да тълкуваме като случайност факта, че присъстващите в речта на Орфей думи тате, баба, ата, папа просто ей така съвпадат с нашите тате, бабá, отьцъ/атъ, папо? Разбира се, че не, една-две думи могат да съвпаднат, но четири общи думи засягащи едно и също нещо просто няма как да се нарекат случайност. A за ужас на тези, които бягат от истината, има още една древна дума, която отговаря на българската дума баща.

През 1952-ра година, проф. Владимир Георгиев публикува в научното списание “Вопросы Языкознания” много интересна работа със заглавие “Произхождение Алфавита” – Произход на Азбуката. Там, цитирайки Швайцер и Бернекер, нашият езиковед казва следното: “Минойское слово t(t)a = βάτος “царь“ произходить из ие. *bhătja, оно сродно с болгарсками словами баща “отец”, батьо, бате, батко “старший брат”, руск. батя “отец” и др. которые произходят от ие. *bhāta, bhāten.“

Не само са посочени древните корени на българската дума баща, но и на бате, батко. Всички тези важни думи присъстват в тракийската ономастика под формите Вαστια, Вαττα, Bαττάκης.

Когато съберем неудобната информация на едно място, става ясно, че всичките пет думи за баща от речта на Орфей, са типични за нас българите. Това е доказателство не само за богатството на езика ни, но и за мястото, на което той се е развил – Балканите явяващи се дом на хората влезли в историята под името траки.

За това свидетелстват и думите ни за майка. Една от тях има диалeктен вариант ма -БЕР, Том III, 1986, с.593.Тази разновидност не се среща сред изконните думи на афганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина се явяват Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН-майчин, на майката. МАТЕРАН  е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ- майчин, на майката.

Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката. Потвърждение за това намираме в надписите от Дуванлий: ΔA ΔAΛE ME = Майко, пази ме! (Вл.Георгиев).

Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити-кърмя, давам мляко. Сродна е и българската диалектна дума дада-по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри -БЕР, А-З, 2007, с.313 (1)*


Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нана означава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за индийска или иранска по произход, като разбира се премълчаван факта, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάνναмайка, албан. nenë- майка. Сродна е и хетската дума ninda-хляб, храна, а и уелската nain-баба.

Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка-женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано, Νεινισος/ Нейнис.  

Виждаме, че използваните в дълбока древност Орфееви думи ма, матер, да, нана, се срещат при нас българите. Отново, както е и в случая с думите за баща, броят е твърде голям, а и близостта е твърде силна, за да може да се приеме, че се касае за случайност.

Това са важни факти както за историята на езика ни, така и за произхода на народа ни, но за жалост никой траколог или лингвист не е събрал данните на едно място и не ги е представил на българския читател. Каква ли ще да е причината?

Важна дума принадлежаща към основния речников запас е и баба. Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Нашите езиковеди смятат, че старобългарската дума баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Toва е вярно, но е пропусната важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/ Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от Фригия, VIII век преди Христа.

Идва ред и на думата дядо имаща и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика - БЕР, А-З, 2007, с.471-472. Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας/Дада.

Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας- Δαδας. Тази вариация e обяснима с една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това - Въпроси на българската етимология, с.115.

Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи. Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas-възвишение. Сродни са хетската кука-дядо, полската диал. кок-дядо.
Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу-вуйчо, а и албанската лала-леля - БЕР, Том III, 1986, с.357. Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалуш.

Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската tetá-тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.

Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.

За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидности золва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Доста приятна изненада е това, че учените споменават тракийската дума γελαβος-зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е производно на нава-нова и водха-доведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е бил нева-веста, ново-веста. Novae e название на тракийско селище  на брега на река Дунав, а в тракийското лично име Ουεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везѫ.

Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев, нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).

Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) - (БЕР, А-З, 2007, с.514).  Спомената е санскр. ята- жена на мъжов брат, но е пропусната тракийската ιανατερα/янатера-етърва, ятърва.

Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасура-свекър и свасри-свекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.

Сват и сватя са близки по структура със свекър и свекърва. Лингнистът Макс Фасмер търси връзка със санскр. svás-свой, т.е. сват означава свой човек. Тракийската ономастика предлага етнонима сатри, чието древна форма е била сватри, а значението – свои хора, общност.

Жена, съпруга е друга важна дума срещаща се в речта на Орфей. По време на разкопки на могилите край село Дуванлий, Пловдивско, археологът Богдан Филов намира голямо количество интересни артефакти, сред които и пръстен с надпис: HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ). 

Правени са немалко опити за тълкуване, като най-впечатляващото за мен е това на италианския учен Виторе Пизани (цитиран от В.Нерознак). Той превежда ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  като “fecit me uxori– направи ме жената, съпругата.

ΔΕΛΕ съотвества на стблг. дѣло, род. п. дѣлесе-дело, дѣлати-правя.

ΜΕ отговаря съвсем точно на кратката форма на личното местоимение мене -ме.

ΖΕΝAI означава разбира се жена, съпруга.

Мъж, съпруг също е регистрирана в древната реч на предците ни. Мαζις отговаря съвсем точно на българската диалектна дума маж-мъж.  

По-старият вариант на думата брат е братръ, още по-древна разновидност намираме в мизийските надписи под формата братер. Приликата между старобългарската и мизийска дума не е случайна. Все пак цели хилядa и сто години различни автори правят отъждествяване на българи с мизи и на България с Мизия.

Братовчед е двусъставна дума, първата частица е брат, а втората чед е съкратена форма на чедо-дете, син, т.е братовчед означава братово чедо, братов син. Видяхме, че брат има тракийски корени, нека разгледаме и чедо. На старобългарски формата е чендо, а тя от своя страна отговаря точно на тракийската кендо-чедо. Владимир Георгиев също смята, че чедо е сродна на тракийската дума, която обаче той вижда като kentha (Траките и Техния Език, 1977, с. 101). Чедо идва от древен корен кен, който има значение настана, започна (БЕР, Том IV, 2012, с.575 ).

Не е трудно да се предположи, че вуйчо е древна дума. Тя се среща в разновидностите вуйко, уйко, уйку, уйо. Езиковедите посочват словашките ujec, ujko, полската wuj, сръбската и хърватска уjац-вуйчо. Представени са също латинската avunculus – вуйчо и старопруската avis-вуйчо - БЕР, Том I, 2007, с.198-199. Пропусната е тракийската дума ойку, която срещаме в Οικουι-ζερης. (Д.Дечев, с. 339). Ойку е почти идентична на диал. уйку срещаща се в наречията на север от Пловдив.

Поради това, че девер се среща в санскрит под формата девара, някои автори са склонни да определят думата като индийска. Със сигурност това не е така, девер присъства в речниците на много други народи. Има я при сърби и хървати – дjевер, слов. dever, лит. dieveris, чех. deveř, стпол. dziewerz. Девер се среща и при южните ни съседи под формата δαήρ, като по-стария вариант е ли δαιFήρ (БЕР, Том I, 2007, с.331).

Понеже деверът заема особено място в сватбената церемония, то названието може да се изведе от глагола дявам, девам-поставям (на важно място). В тракийската ономастика той се среща под вариация дава-дева, която намираме в названия на селищата Даос-дава, Пиробори-дава, Пулпу-дева, Ита-дева и др. Връзката между древният елемет дава/дева и дявам, девам е установена от проф. Иван Дуриданов и др. наши учени.

Както се уверяваме българските думи за роднини са изключително древни. Те не са наследени от чужд народ, а са възникнали тук на Балканите. Тате, майка, дядо, баба, а и още много други са били употребявани от Залмоксис и Орфей, от цар Ситалк, а и борецът за свобода Спартак.

64 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон! Готов съм да отговарям на въпроси, но нека тези, които желаят да започнат дискусия, да се регистрират и коментират с истинското си име. Този, който смята, че истината е на негова страна, няма от какво да се страхува.

    ОтговорИзтриване
  2. Не мога да си простя, че пропуснах да те поздравя за предишната статия. Мисля, че не мога по-добре да изразя възхищението си, освен да повторя първия коментар към него: „ТОЗИ ТРУД Е ПОКЪРТИТЕЛЕН“!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Ако има начин тази статия да се разпространи едно хубаво, ще настане революция в мисленето на хората 🙂

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Блогът ми има доста голяма посещаемост. А пък и във Фейсбук споделянията са много. Малко по малко хората ще разберат за този материал.

      Изтриване
    2. всички матеряли са важни и уникални

      Изтриване
  4. Следя Ви от години, но това е може би най-добрата ваша разработка. Специфичните думи за роднини са много важни защото са част от древната ни традиция, която в нашия случай е местна или казано с други думи -тракийска.
    Дерзайте, много българи са с Вас!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за подкрепата!!! Нека се знаят нещата защото и тези, които пускат дезинформация не стоят на едно място. За да защитят старите си лъжи, те измислят нови, но всичко е до време...

      Изтриване
  5. ТЕЙКО = БАЩА МИ ГО ПОЛЗВАШЕ ЗА ДЯДО МИ
    МАКЯ,СВЕКРО И СВАКЯ КЕ ДОДАТ
    БАЧО И БАТ = НАЙ ГОЛЯМ БРАТ, ПО МАЛЪК БРАТ БАТИ, БАТКО,
    НАША СНОУСА Е ЛИХУСА

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен12 септември 2019 г., 20:31 ч.

      В селата край Пловдив все още се ползва думата тейко-татко и така ще е още доста време.

      Изтриване
    2. Във Хасковоския край е тьоика/ко

      Изтриване
    3. Във Варненския-Добруджански край, тейко-татко също е позната и съм чувал да я употребяват (не в ежедневието, а по-скоро като архаизъм) хора родени преди Втората световна война, а когато са били деца е била в ежедневна употреба.

      Изтриване
    4. Аз съм чувала диалектна дума за брат "братък",звучи близко до "атъкъ"

      Изтриване
  6. ТЕЙКО = БАЩА МИ ГО ПОЛЗВАШЕ ЗА ДЯДО МИ
    МАКЯ,СВЕКРО И СВАКЯ КЕ ДОДАТ
    БАЧО И БАТ = НАЙ ГОЛЯМ БРАТ, ПО МАЛЪК БРАТ БАТИ, БАТКО,
    НАША СНОУСА Е ЛИХУСА

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 12 септември 2019 г., 20:51 ч.

      Един въпрос - макя ли наистина имахте предвид или майкя?

      Изтриване
  7. Павле бе, какво е това чудо? Няма тролски атаки! :) Или са се отчаяли напълно пишман студентите и мулиционерите, или админчето ти е започнало да си върши работата както трябва :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 12 септември 2019 г., 20:51 ч.

      Не зная дали старите тролове са се отчаяли, не съм разпитвал админа дали има тролски коментари или не, но не мисля, че от сега нататък ще е спокойно. Все ще се намери някой, който да си предложи услугите на чуждопоклонниците.

      Изтриване
  8. Кум, кума, балдъза, калеко, баджанак, калина, това не са ли заемки? Или може би и те са тракийски?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кум, кума, балдъза, калеко, баджанак наистина са заемки в езика ни, за калина не съм сигурен. Съвсем нормално е дори и ние да заемем от други народи.

      Изтриване
  9. Критикуваш другите, но ти не си света вода ненапита защото премълчаваш за хиндо-българските изоглоси: чача-чичо, мата-мати, девара-девер, свасура-свекър, свасри-свекърва, брата-брат, свасри-сестра. Това не променя ли нещата господине Спароток?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Khan 12 септември 2019 г., 23:13 ч.

      Смесвате думи от санскрит с думи от хинди. На хинди думите за свекър и свекърва са сасур и саса. Чичо е чаача и несъмнено думата е много близка до нашата чичо, но това не е доказателство, че сме роднини на индийците. На латински свекър, свекърва, брат, девер респ. са socer, socrus, frater, levir. Te също са близки до нашите, но това не прави българи и римляни хора с общи корени.

      Изтриване
    2. Г-н Серафимов, хинди е естествената еволюционна форма на санскрит! Ако посочените близости на езика ни с хинди, не е доказателство за близостани с индийците, то не разбирам как и защо, да приемаме за доказана от вас връзката ни с траките, на основа езикови данни! Иначе статияата и примерите дадени от читателите от различни краища на страната ни, за мен сао показват, че тракийския е бил индо-ирански език, като хинди, и че в днешния ни е зик има доста влияние от други индо-европейски езици, придобити по различен път и време.

      Изтриване
    3. До Анонимен 16 септември 2019 г., 23:49 ч.
      цитат: "...тракийския е бил индо-ирански език, като хинди..." А Вие откъде сте сигрен, че това е вярното? Защото така пише в учебниците ли? Каква е гаранцията, че траките са взаимствали от индийците, а не обратното? Имаме ясни доказателства за похода на Дионис до Индия, какво е заварил там и дейността която е провеждал докато е поел обратния път. За обратното, индийците да са разпространявали цивилизация няма никакви данни. Кое тогава е логичното? Всички знаем какво пише в учебниците, но преди там беше единствената информация до която имаше лесен достъп. Останалото беше привилегия единствено на определени личности. При наличието на днешните възможности, никой не те задължава да вярваш, но пък имаш възможност да мислиш и да сравняваш. Избора е твой, но важното е, че имаш избор, а не единствено задължението да вярваш на всякакви измишльотини.

      Изтриване
    4. До Анонимен 16 септември 2019 г., 23:49 ч.

      Вече Ви е отговорено, но нека и аз да допълня някои неща.Всеки език има носител, а носителите на различни езици са и представители на различни антропологични групи. Индийците са дравиди, ние сме съвсем различен тип, при нас преобладават грациалните варианти на средиземноморския тип, като и северните елементи не са никак малко.

      Както Ви е обяснил господинът от 17 септември 2019 г., 20:04 ч., има предостатъчно извори за поход на балканци към Индия, но няма сведения индийците да са повлияли населението на Балканите в древността. Не е трудно да се разбере кой кого е повлиял.

      Изтриване
  10. В селото, в което е родена майка ми (най-югозападната част на България) думите за по-голяма сестра и по-голям брат са съответно ДОДА (кака) и БЕБО (батко).

    ОтговорИзтриване
  11. Защо едно и също нещо има много наименования? Примерно, това което пишете за баща. Как според Вас може да се обясни? Определенията тетка и леля не са синоними., т.е., не се отнасят за едно и също нещо. В западните говори тетка е сестра на бащата, а леля е сестра на майката. У нас масово се използва думата леля и за двете значения, докато при сърбите в употреба е думата тетка. Също в западните говори, за по голяма девойка, но не сестра, се употребява думата "дода", не "кака", същото е и в областите на Сърбия, наречени торлашки. Ако думите за роднини могат да дадат представа за разпространението на дадена народност, то има върху какво да се замислим. Например, в кои езици има тъждественост в наименованията на роднини с наименованията за роднини в българския език или българските наречия. Нямам предвид няколко думи, но поне 80%.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Различните думи имат различни значения. В някои случаи значението е по-голям, по-възрастен, в други случаи значението е хранител, а има и бълболни, гальовни думи. Това е причината да съществуват няколко думи за едно и също лице.

      Изтриване
    2. Не, тетка е сестрата на майката, а леля е сестрата на бащата. Но това няма значение.
      В останалата част на България няма тетка. Сестрите и на двамата родители са лели. Но това също няма значение. :)
      Всички сме българи. Просто по-рано едните сме били серди, другите мизи, третите примерно пеони, беси, гети и т.н.
      Това е богатство на език, обичаи, култура и само трябва да ни радва.

      Изтриване
    3. Господин Дойчев, някои други славянски общности имат поне на 80% идентични названия както тези в България. Те българи ли са? Не зная кое е богатство на език! Явно е въпрос на приемане така наречената народност. Или е въпрос "кой да води бащина дружина"! Все още ние, така наречените българи, имаме само желание, но никакви данни за това. На думи можем да дадем управляващи на целия свят, но в действителност това не е така. Минало, настояще и бъдеще са взаимно обвързани. Все още търсим идентичността си. Но това важи и за всички народи в Европа.

      Изтриване
  12. A случайно да знаете някоя кимерийска дума за роднина? Питам защото има един блогър, който пише, че българите са хуни а хуните са кимерийци.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Едиствената регистрирана кимерийска дума е аргила-землянка. Тази дума се явава и тракийска глоса:) Кимериите спадат към древнобалканските народи, на древногръцка ваза те са представени като участници в лова на Калидонския глиган. Събитието е от преди Троянската война и се е състояло в Централна Гърция. Това показва ясно къде са живели кимериите по време на Бронзовата епоха.

      Изтриване
    2. Арх.Г.Петров :
      Хуни -
      Българи - Кимерийци ...
      .Траки - Мизи - Пеласги - Гети - Готи ...

      Не е възможно един древен народ като нашия,да има много имена.. !!??
      Не гледайте името ,гледайте бит,обичаи,строителна култура ,песни ,танци... Те са определящи и най-важното - необорими показатели за един и същ народ,независимо от името !
      Всъщност това едва ли е важно,нали !?
      И защо трябва в един постинг
      да се дава цялата информация на света ...
      Важна е тезата ...!

      А ако не сте съгласен с тезата ,че и хуните ,и кимерийците принадлежат към древните българи .. докажете го...!

      Запомнете ,всичко това ,което се нарича от целия свят древногръцка история ,в действителност е древно българска история !
      За това Sparotok трябва винаги да бъде защитаван !
      Толкова години той не се уморява да изважда тази Истина като знаме и да я защитава неуморно,независимо от злостните и "ехидните" (като вашия) коментари !

      ...Пуснете си поп фолк и си живейте живота !

      Колкото до имената :
      Германците - немци ли са или не са немци и защо наричат себе си Дойче ?
      Финландците -суоми ли са или не са ...?
      Ако не са,защо наричат държавата си на своя език Суоми а не Финландия ...!?

      Изтриване
    3. Господин арх.Г.Петров, не мога да разбера Вие архитект ли сте, дизайнер ли сте. Вие, като строител едни и същи конструкции ли ще проектирате и в топлия средиземноморски климат и в северните степи, и в Сибир, понеже споменавате хуни, а тях ги има и на Алтай. Етнографски, дори носията в отделните области на България е различна, както и песните и тенците. Ако смятате, че господин Серафимов трябва да бъде защитаван, то това трябва да стане не в България, а в Европа, и не в блог а на много по-високо равнище. Никой от Европейския съюз дори и няма идея, че древногръцката история е древнобългарска. Да не говорим за САЩ, Израел и Великобритания. Вие, може ли да го направите, да накарате Европа поне да се замисли. Моето мнение е, че нито Вие нито някой учен историк с голямо име може да го направи, по прости геополитически причини.

      Изтриване
    4. Разбира се никой от Европейския съюз дори и няма идея,че американски учени изследващи Гордион( древната столица на Фригия)установиха, че тракийските надписи са доста по-стари от гръцките.Тогава защо траките ще пишат с гръцки букви,като самите гърци са ги взели от тях?

      Изтриване
    5. Правилно, ето го и нужният цитат: "the oldest graffiti from the site (G-104, G-237 and G-249) can be assigned to the end of the ninth/early eighth century BCE: if one sets aside the five letters of a graffito found in a tomb in Latium (of uncertain language and date—possibly the first quarter of the eighth century?—see Bulletin Epigraphique 1997, 715 and 1998, 602), the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century."

      http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/language-culture/early-phrygian-inscriptions-from-gordion/

      Изтриване
  13. Арх.Г.Петров :
    Категорична и ясна картина на историческата истина !
    Отново в десетката !

    Прав е един от предишните коментатори да възкликне "Къде са троловете!?
    "Научните" апологети няма да закъснеят с впръскване на отровата си,понеже те друго не могат,а от лъжата в историята и живеят !
    Явно е,че това е пътят към окончателния успех в защита на историческата истина ,а именно,да се подберат тематично основните постулати,върху които се крепи тя и по подобен безкомпромисен начин да се формулират и да я защитават !
    С явните артефакти,от по-старо и по-ново време, почистени от праха на "удобното" забвение или грижливото потулване...
    С недвусмислена позиция за защита на истината в новата епоха на Просветление ,за трайното и настаняване във всенародното образование, поддържано с данъчното облагане от всички нас !

    Г-н Серафимов, сполайте !

    П.П. Относно значението на думата "крепост" от написаното от Вас в постинга , като че ли намерих обяснение за произхода на името "Баба Вида" ...
    Просто и ясно - означава "Крепостта Вида" ...!?
    .....
    Главните букви на обръщенията са неслучайно поставени !
    Заслугата си е Ваша !
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Колега Петров, драго ми е, че мога да се обърна така към Вас. Мисля, че досега не сме обърнали достатъчно внимание на важно достойнство на народа ни – отлични строители и трудно достижими в областта на архитектурната естетика. Бих казал, че могат да ни съперничат само италианските архитекти(нищо чудно, при положение че в древността сме били съседи с хетите). Въпреки, че крилете ни са били подрязани през петвековното робство, това отличително качество на българите личи ясно и в съвременната ни архитектура.

      Изтриване
  14. HYΣIH…..ΔΕΛΕ ΜΕΖΕΝAI (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ)..Гледам го този надпис дълго време и като си мисля( не съм експерт),че колкото и да сме далеч от онова време няма как да не разпознаваме този "мъртав" език.А той не е остарял тотално,само да се вгледаме по-отблизо.Ето това ЕУСИЕ на пръв поглед нищо не значи,да ама не.. Знаете ли за какво значи ѫꙁа(юза), вѫза или оуза(устар.руски) ,това значи окови,пръстен около крака с верига.. ЕУСИ Е ..ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ..С ЕУ може да се е пишело Ю, тодава ЮСИ/ЮЗИ../ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ.. Според мен точно ЮСИ/УСИ ИЛИ ЮЗИ би трябвало да са казвали на пръстен или нещо близко, или в надписа : ПРЪСТЕНЪТ Е ...направен от жена ми ,..или Този пръстен ...направи жена ми ... Може да има резон в това, само специалисти могат да преценят ,аз - не

    ОтговорИзтриване
  15. *** мъртЪв - печатна грешка, извинете

    ОтговорИзтриване
  16. До Анонимен 13 септември 2019 г., 22:47 ч.
    Аз пък съм абсолютен лайк и интерса ми към тоя вид теми запчна преди не повече от две-три години. Доста по късно попаднах на публикации на г-н. Серафимов, но от тогава съм редовен читател. Много често, дори от чисто любопитство дали ще се справя, правя опити да намеря и друг източник на твърдения които съм срещнал. Такъв е случая с думата ѫꙁа, която употребявате. Напълно сте прав!
    http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_11031
    Първоначално ми мина през ум, че в повечето случаи гръцката буква "Н" съм срещал да се превежда ка то нашето "И". Тогава "HY" би следвало да звучи като "ИУ" или "ЙУ, кето не е нищо друго освен "Ю". Не знам как би звучало "H" след "I", но допущам, че не е два пъти "И" и вероятно да е "Е" В такъв случай надписа би могъл да се раздели така: ИУС(ЮС) ЙЕ...ДЕЛЕ МЕ ЗЕНАИ. Не знам дали има някакъв резон от изложеното или изглежда по скоро смешно, но реших да го споделя.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По скоро ми се струва "H" след "I" да е звъчало като Я. От родопските диалекти Йе значи Я, Аз. А ѫꙁа е от женски род и би могло да е : ИУС(ЮС) Я ...ДЕЛЕ МЕ ЗЕНАИ или на съвременен език: Халката(пръстенът) я направи жена ми ??Даже ми се струва вероятно ЗЕНАИ/ЖЕН-АИ да е в мн.число като ратай/ратаи .Ако са били полигамни по онова време - с много жени :-)

      Изтриване
    2. Днешните гърци нямат буква за звука я макар, че го употребяват, но изписването му е твърде сложно. Не ми се вярва да е било по поросто, а после да са го усложнили толкова. Знам не повече от 5-6 популярни гръцки думи, но израза "я су"(здравей) се записва така: "γεια σου"

      Изтриване
  17. До Анонимен14 септември 2019 г., 16:38 ч.
    Само две думи още( да ни извини г-н Серафимов),а дали пък има врзка с тези думи: ЮЗда, КлЮСИ(капан),все са за нещо което свързва,стяга като в пръстен? Ако не са заемки в езика ни?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В село Езерово, Пловдивско преди 30 години старите хора ми казваха: "В тази висока трева ще те клюсне някоя змия!" Като глагол явно е "ухапе" а като съществително - "зъби" или "челюсти", което e добро описание и за "капан".

      Изтриване
    2. А в полската и украйинската кухня има едни традиционни КЛЮСКИ - от варени картофи се правят, пръстенчата с дупка в средата,още кльоцки по белоруски.

      Изтриване
  18. Въпрос относно думата Булга,която според древните египтяни е платнена чантичка носена през рамо от северен народ!Възможно ли е това да са били тракийци носещи в чантата супер сгъстено вино с което да са търгували с Египет и съответно от там да произлиза България или търговците на вино?Става въпрос за периода 2-3000години преди Н.Е.!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. еее,то с малка чантичка през рамо какъв бизнес,само за мостра става :-), а виното за търговия сигурно е било в големи амфори на корабите им ...или са ходели пеша до Египет,то виното ще се вкисне :-) ?

      Изтриване
  19. Г-н Серафимов, Малко изплискал легенчето ми се струва, щом в Крит търси траки и българи...Никой от Европейския съюз дори и няма идея, че древногръцката история е древнобългарска.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Легенчето е изплискато още през 1952-ра година от проф. Б.Хрозни :)

      Той доказва, че минойската цивилизация създадена от дошли от Балканите хора - траки и илири, като акцентува не само на топонимите и имената, но и на керамиката, чийто прототип е на Балканите. За спавка - "Ancient History of Asia Minor India and Crete", Prague, Artia, 1952,р. 220:

      "from archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so-caled band ceramics...":)

      По-подробни доказателства за присъствие на траки на остров Крит дава холандския лингвист Петер Ван Сусберген:
      THRACIAN PERSONAL, ETHNIC AND TOPOGRAPHIC NAMES IN LINEAR A AND B

      https://www.degruyter.com/view/j/kadm.1979.18.issue-1/kadm.1979.18.1.26/kadm.1979.18.1.26.xml

      Изтриване
  20. Здравейте!
    От известно време уча литовски език и забелязах доста прилики с нашият български - граматични и лексикални прилики. Не намирам почти никаква информация за литовския език. Ако имате някакви източници или знания за Литва, и за историята ѝ, бих се радвала ако ги споделите.
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. С литовците ни свързва само хаплогрупата R1a, най-старият вариант на тази група у нас е на около 13 000 години. На територията на Литва хаплогрупата се появява около 7000 години по-късно. Това ме кара да мисля, че траките носители на древната балканска R1a са повлияли угрофинските популации на Северноизточна Европа по време на Халколита и ранната Бронзова епоха.

      Изтриване
    2. Дано е нещо ново и да съм бил полезен!
      https://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=28801.0
      http://www.olitve.ru/istorija-litvy/

      Изтриване
  21. До г-н Анонимен17 септември 2019 г., 14:52 ч. Цитиръм извадка от Букурещкия мирен договор,подписан през лятото на 1913г в резултат от Междусъюзническата война,Член № 5 ,претенциите на гръцката държава спрямо България : " Член 5

    Между царство България и кралство Гърция границата следва съгласно протокола, съставен от съответните военни делегати и приложен към протокол № 9 от 25 юли (7 август) 1913 година на Букурещката конференция, по следното трасе: Пограничната линия тръгва от новата българо-сръбска граница по гребена на Беласица планина и свършва при вливането на река Места в Егейско море. Между тези две крайни точки, пограничната линия следва трасето, означено но картата 1/200 000 на австрийския генерален щаб и според описанието, приложено към този член. Една смесена комисия, съставена от представители на двете високодоговарящи страни, по равно число от двете страни, ще се натовари преди изтичането на петнадесет дни от подписването на този договор да приведе в изпълнение на самото място трасето на границата, съгласно предходните постановления. Тази комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласие по отношение на трасето и мерките за изпълнение двете високодоговарящи страни се задължават да се отнесат до трето приятелско правителство с молба да назначи арбитър, чието решение относно спорните точки ще се смята за окончателно. Изрично е уговорено, че България се отказва от този момент от всякакви претенции към остров Крит."

    Господин Анонимен,бихте ли коментирал последната клауза от чл.5 на договора и основонията на гръцката държава,да наложи подобна клауза!?! Мерси!!



    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не случайно миналата година в Гърция се вихреше скандал между Министерството на културата и Асоциацията на археолозите,че ще се продават древни паметници на Минойската култура срещу кредитиране от Европа.Хайде да познаем защо точно такива,след като още 1913 са си знаели "историята",по-точно "лъжеисторията".Тракийци е имало на Крит още когато гърците са си били в Африка.Да не би още тогава предците им да са почитали Богията майка с двете змии в ръце от Крит? Или са секли в Африка монети с двойната брадва?Да не говорим за писмености ,линеар А и т .н.Защо такъв страх точно за о.Крит още в 1913,да най-големия им остров ама на 100км от Европа.А Европа се е зародила на Балканите и никъде другаде.Имаме доказателствата:Козарника, Варненския халколитен некропол и много други,г-н Серафимов ги е изтъквал многократно.Колкото и да се лъже все някой ден истината ще излезе на яве,защото една лъжа води до още лъжи и накрая така се оплитат в тях,че няма и кой да им вярва.

      Изтриване
    2. До Анонимен19 септември 2019 г., 12:49 ч.

      Както споменах, благодарение на проф. Хрозни, а и на П.Ван Сусберген се знае отдавна за тракийското присъствие на остров Крит, но чуждото лоби, а и българомразците все още имат силно влияние в научните среди.

      Изтриване
  22. Лошото е не, че другите ни мразят, а че ние сами не се понасяме и не обръщаме внимание на онова, което ни принадлежи. Та и до днес никой не говори за малцинствата ни в Гърция и Турция, и как им се помага, ако изобщо им се помага, да запазят българското!
    Траките са част от днешното българско общество, т.е. ние сме и траки! Спорът е дали древните българи са били тракийски клон или не, но тракийският елемент в нашето днешно АЗ не се оспорва! Значи трябва да се гордеем, популяризираме и изискване уважение и признаване от другите на този ФАКТ, а наблюдаваме точно обратното, и най-лошото е че сами го омаловажаваме! Ние, които имаме най-голямо основание и право да се наречем наследници на траките и тяхната култура, го игнорираме и не го използваме, заради загнездената псевдонаучност в БАН! Дори и ако сме резултат от смесване с други общности, имаме пълното наследствено право на признаване и приемане от генетичен, културен и юридически аспект с онази част, която идва от траките! Дори и да не сме 100% траки, ние сме повече траки от който и да е друг народ на земята и ние трябва да го осъзнаем, първо, а после да го изискаме от останалите и да се признае официално! Ние не сме сираци, знаем поне един от компонентите със сигурност - тракийски! Ако ние не го лансираме и защитаваме, как да очакваме другите да го приемат?!
    Николай

    ОтговорИзтриване
  23. Българите са варвари фак неоспорим.Твоите твърдения те правят кандидат-варвсрин.Уфавник за сламка се хваща.съжелввам!!!???

    ОтговорИзтриване
  24. Не може да игнорирате другомислещи !!!

    ОтговорИзтриване