БЪЛГАРИ НА ЮГ ОТ ДУНАВА ПРЕЗ IV ВЕК– КАРТАТА НА СВ.ЙЕРОНИМ

По принцип не отдавам голямо значение на картите. Йеронимовата карта от IV в., на която е отбелязано Мизия също и България е безспорно много интересна, но за мен тя е само допълнителна информация. Причината е проста - карти се правят по сведения на летописци и пътешественици, но както е добре известно – цензура, натиск над авторите е имало във всяка епоха.

Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Ще дам един ярък пример с Плиска. Нейното име присъства на Чаталарския надпис от 821-822 година, като със сигурност старата ни столица е построена доста по-рано, но както византийските, така и западноевропейските летописци дълго време отказват да споменат името ѝ в работите си. Тя не е селце със сламени колиби, а реално се явава най-големият град в Европа по това време. Това означава, че няма причина Плиска да бъде пренебрегвана, но това е направено и не се касае за неволен или единичен пропуск.

Засягайки войната между княз Крум и император Никифор Геник, Патриарх Никифор премълчава името на опожарената Плиска -GIBI III, c.306. Теофан Изповедник е по-подробен в описанията си, споменава ограбването на съкровищницата на княз Крум, съобщава за зверското избиване на невръстни деца, разказва как е опожарен аула на българския владетел, но името на по-голямата от Контантинопол Плиска не представя в своята работа- GIBI III, c.282.   

Саксонският аналист пък даже и не споменава името на нашия владетел, а само казва, че след много и забележителни победи в Мизия, Никифор загинал в сражение с българите -LIBI III, c.141. В идентичен стил действа Готфрид Витербски – няма упоменаване нито на град Плиска, нито на княз Крум -LIBI III, c.197.

През Х век, след като страната ни е победена от легионите на римският (византийският) император Йоан Цимисxи, неговите хроникьори благоволяват за запишат името на Плиска в своите работи.

По западноеврепейските карти пък, Плиска се появава едва през XVII-XVIII век както съобщава Л.Дончева-Петкова (Л.Дончева-Петкова, Плиска и нейната история, Първопрестолна Плиска 100 години археологически проучвания  (посл.вид. 09-10-2019) http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PLISKA.pdf

C други думи – появата на определено име на карта от XVII-XVIII век, не е гаранция, че даденото селище, или пък име на народ, са се появили едва през XVII-XVIII век.

Същото е и положението с картата на Свети Йероним. Вярно е, че едва от времето на Лъв Дякон старите българи са наречени мизи, но това не означава, че отъждествяването на мизи с българи и на Мизия с България през IV е грешно.

Видяхме как поради политически пристрастия, завист, а дори и омраза, чужденците не просто са отказали да кажат, че Плиска превъзхожда техните градове и столици, но дори не споменават името ѝ изобщо.

Картата на Св. Йероним  си заслужава да се проучи, тя е уникална защото на нея е отбелязано нещо, което днес е табу за нашите учени – ранното присъствие на българи в земите на юг от Дунава. За да разберем дали на този документ отразява историческата реалност, ние трябва да проверим дали има исторически извори и др. доказателсква, които да потвърждават верността на израза “Mesia heс & Vulgaria” “Мизия също и България”.

За радост на прогресивните и родолюбиви съародници, има достатъчно исторически извори, които поставят българите в Европа и по-специално на Балканите през IV век:

1.Благодарение на Мавро Орбини знаем, че дедите ни са се сражавали в Тракия с легионите на римския император Теодосий I, а той властва в периода 379-395 г.- IV век. Самата битка Орбини датира през 390 година (Мавро Орбини. «Книга историография початия имене, славы, и разширения народа славянского» (посл.вид. 09-10-2019)

https://dlib.rsl.ru/viewer/01003341482#?page=306

2.Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c.292), управлявал през 364-378 г.- IV век.

3.Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). Константин Велики е на трона през 306-337 г.-IV век.

Последното сведение е в пълен унисон с картата направена по сведения на Св.Йероним, защото на този документ срещаме името на географска област Vulgaria, а не просто българи –Vulgares, както е в създадения през 354 година документ Liber Generationis. За сведенията на Св. Йероним Конрад Милер смята, че са съставени през 388 г. -IV век (K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos. Rotscheverlagshandlung, 1898, z.1).

Явно провинция Мизия е носила алтернативното име България и по-рано, защото се иска доста време преди да се наложи ново географско название. За наше щастие, съществуват други исторически извори, които позволяват да се разбере кога точно е започнал процеса.

В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим , по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по долна Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави– J.Lyd. GIBI II, c.101.

Ha пръв поглед е странно, един от най-способните императори на Рим да постъпи така неразумно – да позволи на някакви “варвари” да отнемат Мизия и Скития. Ако обаче разберем какъв е произходът на Константин Велики и що за хора са “варварите”, нелогичното поведение на императора ще придобие смисъл.

Константин е мизиец, той е от един произход с повластното на Рим население обитаващо земи между Стара Планина и Дунава, роднина е и на “варварите”, защото както знаем от Страбон, мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава.

С тези хора, по-точно групата обитаваща Скития (Добруджа бел. моя) императорът води война, но след нея, явно в последствие на договор, той финансира построяването на няколко града, като два от тях са Плиска и Преслав. За това съобщава Scriptor Anonymus – GIBI V, c.323.

Нашите историци и археолози подскачат като ужилени при споменаването на този исторически извор и бързат да обяснят, че това е грешка. Ако нещо те изобличава, че поддържаш неверни теории, то не е грешка, а просто неудобна информация, но пък кой иска да признае, че е съдействал съзнателно или несъзнателно за налагането на вредни за България теории.

Анонимният автор не само приписва на Константин Велики изграждането на имащите български имена Плиска и Преслав, но с удивителни подробности разказва и за други неща. Спомената е  точната сума за строежите, а също и имената на служителите на Константин Велики съблюдаващи градежите. Става дума за Салустий и Урбикий, те са реални личности и действително са били подчинени на Константин Велики.

Тези фини детайли показват, че изворът е автентичен и в началото на IV век, добрият император наистина е финасирал построяването на Плиска и Преслав за българи, които са обитавали земите между Стара планина и Дунава, че и отвъд него.

Как обаче да сме сигурни, че “варварите”, поради които Римската Империя вече не получава данъци от Мизия и Скития през IV век са действително нашите деди? Как също да сме сигурни, че отъждестяването на мизи и българи не е просто архаизация, т.е. грешка?

Вярно е, че някои нови народи са наречени с името на по-старото население на страната, която са заели. Унгарците например са наричани панонци по време на Средновековието, но от една страна нито унгарския език има нещо общо с панонския, нито външния вид на унгарците е като този на панонците, нито пък обичаите, личните имена и т.н.

С нас положението е различно. В земите край долното течение на река Дунав, а и в самата римска провинция Мизия са регистрирани доста топоними, които не могат да бъдат обяснени нито с гръцки, нито с латински, нито с келтски език. Става дума за Вода, Зуробара, Капидава, Циабрус, Ятрум, Атрус, Верое. Значението им може да се изтълкува с българските думи: вода, сур, бара, капя, дявам, цибрея, ѩндръ-бърз, верѣiа-верига. (1)*

Старобългарските лични имена Аспарух, Кроват, Мостич, Телец, Борис, Прусиан и др. притежават съвсем ясни паралели в тракийската ономастика: *аспа, кровизи, Мостис, Телеф, Борискос, Прусий. Родовите имена Дуло и Ерми също имат съотвествия в тракийската ономастика. Дуло е сродно на названието на тракийската богиня Дула и личните  имена Дулес, Дулас, Дулус, Дулон. Ерми е сродно на името на бог Ермес, познат на повечето от нас като Хермес и явяващ се праотец на тракийската аристокрация според Херодот.

Не само езикът, но и външния вид на старите българи доказва, че те с право са наречени мизи, т.е. принадлежащи на северните траки. За особената прическа на дедите ни е писал Геза Фехер, но има дори картини, на които дедите ни са изобразени съвсем реалистично. Може да се види, че косата на темето е избръсната, а в задната част на главата е оставена да расте свободно

Николай Павлович, Паметник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесет годишна борба, литография, 1872 г.

https://www.facebook.com/VMBulgaria/photos/a.234718540014883/234719353348135/?type=1&theater

Разказвайки за живота на Тезей – потомък на фригиеца Пелопс, старият автор Плутарх описва абсолютно същата прическа и обяснява, че тя е типична и за траките абанти и мизи, понеже те са ръкопашни бойци и бръснат част от косата си, за да не може противника да ги хване за перчема:

“Since it was still a custom at that time for youth who were coming of age to go to Delphi and sacrifice some of their hair to the god, Theseus went to Delphi for this purpose, and they say there is a place there which still to this day is called the Theseia from him. But he sheared only the fore part of his head, just as Homer⁹ said the Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him.

2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” - Plut.Thes.5.2. (посл.вид. 09-10-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

В менологията на Василий II можем да видим ясни изображения на старобългарския костюм. За дедите ни са характерни тесните панталони и тясната куртка. Това облекло е добре познато на гърците от времето на Античността, така са изобразени трако-трояните, които боравят с кривия, сложносъставен лък – отново типичен за старите българи атрибут.

Българи посичат ромеи, миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Bulgars.jpg/1024px-Bulgars.jpg

C право някои xopa свързват строежите с едри квадри, защитното съоръжение земен вал и ров, житните ями и т.н. със старите българи, но забравят да съобщят няколко важни подробности:

1.Траките строят с квадри още преди времето на Александър Велики, т.е. отпреди около 2340 години (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.61). Tрадиция на строеж с едри квадри в провинция Скития има през IV век, това е признато от проф. Ваклинов (Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977, с.92)

Проф.Ваклинов,  за жалост, въпреки ерудицията си, не свързва тази традиция със сведението на стария автор, който твърди, че изградените с едри квадри Плиска и Преслав са дело на политиката на император Константин Велики – укрепване на съюза му с хората населяващи провинциите Мизия и Скития през IV век.

2.Земният вал е защитно съоръжение, което дори римляните често ползват, но дълго време преди да се запознаят с него, то е типично за северните траки, поне 1000 години преди прословутата 681-ва. И.Т. Никулицэ е писал по този въпрос в работа от 1987 година.

3.Житните ями са също добре познати, а и ползвани от тракийското население на областта Мизия- (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.56).

Виждаме, че обичаите, облеклото, защитните съоръжения, стопанските и строителни методи на старите българи са типични за северните траки и в никакъв слуай не може са се говори за нещо появило се на юг от Дунава след 681 година. Да не забравяме и важната подробност, че значението на тракийските топоними и хидроними от Мизия могат да се обяснят с помоща на българския език.

Всички тези подробности, а и благодарение на уповестения от Ст. Михайлов факт, че най-древното изображение на свещения за дедите ни знак IYI може да се види по керамиката на културата Винча – 5500 пр. Христа (Винча е в земите на римската провинция Мизия бел.моя), ни позволяват да приемем, че отъждествяването на българи с мизи е правилно, а и, че картата на Св. Йероним отразява историческата реалност от IV век.

Тя бива отричана единствено и само защото не се вписва в шаблоните на казионните историци. За тях дедите ни са народ, който се е оформил далеч от Балканите, но реално това никога не е доказвано, просто е едно принадлежащо на чужденци мнение е прието защото такава е била тенденцията навремето.

Дори когато генетичните проучвания показаха, че като цяло ние сме потомци на най-древното балканско население, казионните учени и техните помощници не благоволиха да признаят, че вижданията им са погрешни. Фактите обаче са безмилостни:

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките. Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в доста по-големи концентрации при поляци, кашуби, сорби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие там е добре засвидетелствано.

Да си затваряш очите за новата информация и да отричаш неудобни документи не е нито научен метод, нито пък е почтено действие. Българският народ, от чиито джоб идват заплатите на историци и археолози, заслужава да знае истината, а тя е, че ние сме местен народ, който е създал първото цивилизовано общество преди повече от 6000 години.

Защо вместо да се говори на децата ни за канове и роднинсво с иранските народи (каквото изобщо не съществува), да не се спомене, че предците ни са изобретателите на колелото, най-ранната писменост, че са и създателите на най-старите градове на Европа?

Повод за гордост ли е това, че (според казионните учени) дедите си са изоставили старата си родина и са се отрекли от родната си реч? Какво му е положителното на това? Нищо разбира се, то не е и истина макар да ни бива внушавано от дълго време.

Дедите ни никога не са изоставяли езика си, а тези наши предци, които обстоятелствата (като римската окупация например) са принуждавали да напуснат Родината, са правили всичко възможно да прогонят агресорите и отново да се завърнат в бащините земи. Ето това е истината, това е повод за гордост, а и пример, който трябва да се следва.