ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЗА TOBA, ЧЕ СМЕ ПОТОМЦИ НА НАРОДА ИЗВЕСТЕН В ДРЕВНОСТТА С ИМЕТО ТРАКИ?

Ha всички разумно мислещи хора е ясно, че тюркската и иранската теза за произхода на старите българи са грешни. Това, че биват защитавани упорито, не може да промени фактите. Аспарух и неговите хора не са пришълци нито от Сибир, нито от Памир. Просто няма никакви доказателства за това, че хората победили легионите на император Константин IV са говорили различен език от този на местното балканско население.

Правени са опити за намиране на тюрски топиними и хидроними на територията на ранносредновековна България, но винаги без успех. В отчаянието си Борис Симеонов, се опита да дефинира името Абоба като тюрско, но то е регистрирано за първи път през XVI век, а не през VI-IX век. По-обективен е Веселин Бешевлиев, който макар да предлага като прабългарско (по негови виждания) название Тухтон, все пак отбелязва: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена...”  

Всъщност няма отсъствие, напротив – може да се говори за изобилие на местни имена, но тези названия принадлежат на езика на траките, а това показва, че старите българи са балкански народ.

Още през XIX век учени като Йохан Густав Куно и Вилхелм Томашек изтълкуваха названията Истрос (Дунав), Тонзос (Тунджа),   Тиерна (Черна), Баргус (Морава), Утус (Вит), Атрус (Янтра), Оросинес, Страуос, Компсатос, с думи като строуiа-струя, тѫжати-тежа,   чрьнъ-черен, брѣгъ-бряг, уда-вода, ѩдръ-бърз, орити-ора, разрушавам, кѫпати-къпя се.

Тези важни открития обаче бяха игнорирани, упорито игнорирани, все едно не съществуват. По-същия начин бе постъпено и с други доказателства за произхода на народа ни. Не само езика, но и антропологичния тип е важен фактор при определянето на етническата принадлежност на определена група хора.

Чии потомци сме ние българите е известно отдавна. Още в началото на ХХ век са направени мащабни антропологични изследвания. На 12 януари 1938 година акад. Методи Попов представи резултатите от проучването. Цитирам буквално:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, стр.111.

Относно кръвните изследвания акад. Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938 стр.122.

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи – “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” - М.Попов, сътр.Г.Марков, ред. А.Хаджийолов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр. 260.

Дори да приемем, че труда на акад. Попов от 1938 година е неизползван понеже е създаден във времето на Царство България, поне от 1959 година се знае прекрасно, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатски народ, знае се и това, че при нас е доминантен понтийския тип, който е доминантен и в древността при траките.

Това накара проф. Димитър Ангелов през 1971 година да направи следното признание в работата си “Образуване на Българската Народност”: “По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

Освен езика и антропологичния тип, важен фактор за етническата принадлежност на дадена група хора е и културата, фолклора. Както може би се досещате, дори и в тази област доказателствата за това, че сме потомци на Залмоксис и Орфей бликат. 

Само година след проф. Ангелов, проф. Евгений Теодоров публикува една безценна книга, в която можем да намерим следния цитат: “…недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Ето, близо половин век учените ни разполагат с убедителни доказателства за това, че ние сме потомци на народа, който възхити Омир, Херодот и Страбон със своята мощ, храброст и добродетели. Това, което е липсвало на учените не е данни, а желание да покажат истината, смелост да се изправят срещу догмите и да защитят истината, а и интереса на българския народ.

Лошото е, че тази тенденция не просто продължава, но и става по-силна понеже се приема охотно от бездарни студенти и раболепни докторанти, които в търсене на топло местенце защитават със зъби и нокти своите учители и покровители. Поради тази причина планини от ценни данни ще бъдат игнорирани и в бъдеще.

Ето кратък списък на добре известни, но все още игнорирани от учените ни данни:

1. Знае се, че свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите – по керамиката от Винча и други места – пето хилядолетие преди Христа.

2.Знае се, че корените на старобългарската чернолъскава керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от пето хилядолетие преди Христа.

3.Знае се, че просото, а и използваните от старите българи житни ями са ползвани от траките и то от незапомнени времена.

4.Знае се, че най-рано името Дуло се споменава в микенски надписи от Бронзовата епоха, а Юрий Откупщиков сравнява това древно, на повече от 3400 години име с тракийските Дулас, Дулос, Дулон и др.

5.Знае се, че аспа, еспа, исба/испа ca тракийски думи за кон, които от своя страна обясняват трите варианта на името на княз Кроват: Аспарух, Еспор, Исперих.

6. Знае се, че около 900 години преди времето на Аспарух, в Добруджа, в областта обхващаща и Онгъла са властвали царе с имена Хар-аспос и Адр-аспос.

7.Знае се, че край южната порта на Плиска е имало масивен мраморен фриз на Тракийския Херос, а този бог е известен и като Ут-аспиос – отново име сродно на това на Аспарух. По-важното е това, че ранносреднвековните българи са имали култ към Хероса, иначе нямаше да има негово изображение край южната порта на Плиска.

8.Знае се, че по сведения на Луций Аней Флор траките имат обичай да правят чаша от черепа на врага си, а това показва, че княз Крум следва една древна, местна традиция.

9.Знае се, че траките почитащи богинята Зеринтия принасят в жертва кучета, а според Теофилакт Охридски, такъв обичай имат и старите българи. Отново става дума за древнобалканска традиция.

10.Типичната за старите българи прическа носи най-старото име Тезеида, понеже Тезей - създателят на Атина и потомък на тракиеца Пелопс стриже темето си, а оставя в задната част на главата си косата да расте свободно. Плутарх споделя, че и мизите правят така, а мизите са наречени българи от немалко стари автори. С такава прическа е и Ахил Пелеев.

11.Знае се, че трако-пеласгийсите племена познават типичната за старите българи изкуствена черепна деформация, като този особен обичай се практикува в Тракия още от Каменната епоха.

12.Знае се, че през IV век – тогава когато Св. Йероним назовава Мизия с името България, точно в Мизия има традицияна строеж с едри квадри, но се отрича континюитета и възможността местни хора да са положили основите на Плиска. Без значение е, че има ясни исторически извори, в които се твърди, че Плиска е започната по времето на Константин Велики - IV век.

13.Знае се, че в ранносредновековна България няма нито тюрски, нито ирански топоними и хидроними, а това е доказателство, че езика на старите българи не е бил нито тюрски, нито ирански.

14.Знае се, че най-типичното явление на българския език – екането и якането е явление познато и на тракийския език.

15.Знае се, че определени видове български народни носии, а също така ямурлука и опинците са с тракийски корени. Шарките и дрехите на древните идоли де факто са прототип на традиционните български шевици и носии.

16. Знае се, че значителен брой български земеделски сечива са от тракийски произход.

17.Знае се, че най-тачените български празници са с тракийски корени: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Коледа, Сирни Заговезни.

18.Знае се, че обредът при суша Герман, ладуването, почитането на извори, кукерските игри, русалийските игри, особената почит към Св. Марина и Св.Модест са остатъци от тракийски култове.

19. Знае се, че в българската именна система са запазени над двадесет названия на тракийски божества: Балиш, Бистрьо, Богой, Венда, Витю, Водю, Деньо, Държил, Златан , Котьо, Крапо, Магут, Менда, Млад, Перко, Ренко, Сава, Сура, Тита, Тоте, Турман, Яздул, Ярей. За сметка на това в нашата именна система няма нито едно име повлияно от названието на тюрско или иранско божество.

20. Знае се, че типичните за нас българите генетични маркери: I2, E-V13, J2, R1b*L23, G2 са наследени от хора обитавали земите ни преди повече от 9000 години, като за значителна част от носителите на R1a е типичен вариант на възраст над 12 000 години.

Всички тези факти поотделно са само интересна информация, но съчетани заедно те са едно неоспоримо доказателство за това, че старите автори с пълно право са наричали българите ту траки, ту мизи, пеони, мирмидони – все древнобалкански народи.

Как мислите – има ли достатъчно доказателства, да се признае, че сме потомци на местен народ – на хората, с които историята на Европа започна?