КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ПЕЛАСГИ И КАКВА Е ВРЪЗКАТА МУ С ИМЕТО БЪЛГАРИ?

Кога за първи път са се появили названията пеласги и траки е трудно да се каже, но в края на Бронзовата епоха, те вече са документирани (1)*. През XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3240 години, земите на Египет са заплашени от огромни групи хора идващи от Балканите и Мала Азия. Една от най-често споменаваните групи е тази на пеласгите, като заедно с тях са споменати траките тевкри, мизи, дардани, беси, травси и т.н.

Пеласги, филистимци по време на похода на Морските народи [ilistr. Johnny Shumate]

https://i.pinimg.com/originals/92/5e/bf/925ebfbc14689031a5b26e3204580939.jpg

Макар в края на Бронзовата епоха пеласгите и техните балкански съседи и роднини да разполагат с голям военен флот, те не успяват да победят египтяните и са принудени да се оттеглят на север. Пеласгите се установяват на територията на днешен Израел и така, запознали се е дедите ни, евреите записват името им като ‏פְּלִשְׁתִּים‎ [пелиштим - пеласги в множествено число бел.Вл.Георгиев].

В работа на Владимир Георгиев намираме сведения за това, че гърците документират името (на предците ни бел.авт.) като Пελασγοί (пеласги) и Πελαςτοι (пеласти), като второ представя правилния вариант защото отговаря по-точно на египестското пелесет, асирийското палашту и староеврейското пелешт(им).

Важно е да се уточни, че траки и пеласги са две групи на един и същ народ, като един от първите учени използвали термина трако-пеласгийски/Thrakisch-Pelasgisch е Бернхард Гизеке, който през 1858 година публикува работата си “Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”. Цитирайки Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава в своя работа, че тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.)

В края на Бронзовата епоха, не всички пеласги и не всички техни роднини напускат Балканите и се отправят към Мала Азия, Левант и Египет. Голяма част от тези наши предци и по-специално пеласгите остават по родните си места – територията от река Струма до южен Пелопонес (днешна Южна Гърция).

Неслучайно Плиний твърди, че старото име на Пелопонес е Пеласгия (Plin.H.N.IV.9). Уповавайки се на сведенията на Ефор, Страбон също твърди, че предишното име на Пелопонес е Пеласгия. Същият автор е уверен, че Тесалия е наричана Пеласгийски Аргос, а племената населяващи Епир са пеласгийски (Strab. V.2.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Тези сведения са в хармония с живелия по-рано Херодот, който смята, че страната наричана Елада е била позната преди с името Пеласгия (Her.II.56).

 https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Един от първите езиковеди направили опит да дадат тълкуване на името на пеласгите е Паул Кречмер. Цитирайки своя колега, Хялмар Фриск смята, че виждането * Пελαγσ-κοί = Flachlandsbewohner- пеласги = жители на равнините, е неубедително. Връзката с πέλᾰγος - море също е счетена за неубедителна.

По принцип имената на народите са трудни за тълкуване, поради това, че основите на всяко име са различни. Някои хора избират за самоназвание име на животно, като например бебриките – от бебер-бобър. Други като галските ебурони са избрали името на вид борово дърво – ебуро. Името на старите германи алеманите навярно означава съюз, обединение и е образувано от стгер. *alle-всички, заедно *mannеn-мъже, хора.

За пеласгите знаем, че са били силен и висококултурен народ. През През XIII век пр. Христа египтяните се отбраняват с бронзови мечове, а тези на пеласгите са от желязо, т.е тайната на обработката на важния метал е била добре позната на дедите ни дълги векове преди египтянте, а и европейските народи да се сдобият с ценните знания. 

Понеже (по признания на Чадуик и др.) имената на Атина, Коринт, Тиринт, Микена, Тилисос, Кносос и др. древни селища са необясними на гръцки, а знаем, че пеласгите са по-старото население на страната, то става ясно и кой е построил величествените градове в Южните Балкани по време на Бронзовата епоха.

Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив

Няма съмнение и, че най-ранните постройки в Европа – тези от нашите земи, са издигнати от пеласгите. Ето поради това смятам, че името на тези хора трябва да се търси в понятие със смисъл – установени на едно място, живеещи в домове, под стряха – в контраст на племенни имена като това на грестоните, чието име се обяснява със стблг. грѧсти-ходя, пътувам, да не забравяме и миниите, за които Алберт Карни смята, че името им може да си изтълкува с минувати-минавам, заминавам.

Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив

Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна старогръцка дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна старолатинска дума е pellis.

По същия начин е изградено името на галското преме atrebati/атребати, то идва от atrebo-дом, жилище. Същата е и постройката на тракийското племенно име асти, то е обяснимо с арийската, но също така тракийска и пеласгийска дума astu-селище, град.(2)*

Някои хора свързват името на пеласгите със споменатата от Страбон дума пеларги, като смятат, че това гръцкото предаване на пелгари, белгари-българи. Старият автор обаче е пределно ясен по отношение на това, че пеларги не е самоназвание, а име, което атиняните използват за пеласгите: “Pelasgi were by the Attic people called "Pelargi”  (Strab.V.2.7).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Пеларги означава щъркели на гръцки и навярно е калка на името на пеласгийското племе лелеги, което пък е обяснимо с българската дума лелег-щъркел. Освен това, както старите гърци, така също египтяните, асирийците, евреите, а и римляните имат звук Б и не е проблем да го представят с буква, или знак, йероглиф. Пеларги и пеласги са си пеларги и пеласги, а не беларги и беласги. Все пак името на древните балканци е документирано като peleset, palashtu, pelisht(im), Pelasgi, Пελασγοί, Πελαςτοι.

Макар пеласгите да са наши деди, не е задължително името им да е стара форма на името българи. Алеманите са предци на немците, но Deutschers-немци, не идва от алемани. Лузитаните са предци на португалците, но португалци и лузитани имат различни значения. По същия начин пеласги и българи имат различни значения.

Както вече бе пояснено, пеласги, или по-точно пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, а значението на българи е светли, сияйни и се обяснява със стблг. благъ, имащо древна форма *bolgъ-светъл, сияен. Други сродни думи са латв.balgans-светъл, сткелт.bolg-scio-сияен, бляскав, лат. fulgor-блясък, светкавица, стгр. φλέγω-горя.

Прототипът на името българи е документиран от Омир. Става дума за войнствения народ флегии/Φλεγύες, чието правилно име е бльгии, но поради това, че речта на гърците е различна, те записват не бльгии, а флегии/Φλεγύες. 

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος.

Не на последно място би трябвало да се посочи и названието на бригите/Bρυγης, което гърците, поради особеностите на своята реч, прекрояват на фриги/Φρυγης. Имайки предвид тези примери, не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Смятам, че хората влезли в историята под името флегии/Φλεγύες – прототип на името българи, са от групата на мизите. Това е причината много стари автори да поставят равенство между българи и мизи. Мизите от своя страна делят един произход с пеласгите, тъй както добруджаните и странджалиите, макар да носят различни регионални названя, имат общи корени и са потомци на един и същ народ.

Още в дълбока древност различните групи на старите балканци правят опити да подчинят родните си и така да оформят по-голяма общност, която ще е по-силна и ще може да отразява нападенията на външни врагове по-лесно. От Херодот знаем, че преди Троянската война, мизите и тевкрите успяват да покорят всички траки:

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios” (Her.VII.20).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Друга група мизи – тези, чиято най-древни селища са край земите по долното течение на Дунава, се обединява със своите съседи и роднини гетите и така се образува огромен и силен народ, който Херодот нарича масагети, докато Йордан определя просто като гети. Причината за това е идентичния език и обичаи на мизи и гети, това кара римските автори да кажат, че гетите са мизи. Интересен цитат може да се намери в работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи”: “ „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” – с.93

http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Както немците са наследници не само на алеманите, но също на тунгрите, херуските, франките, саксите и много други старогермански племена, така и ние сме наследници не само на пеласгите, но и на мизите, гетите и още много други групи стари балканци.

Ние имаме пълното право да назовем древните пеласги, мизи и др. наши предци, все пак оформянето на трако-пеласгийската общност започва през Неолита, а носителите на типичните за нас българите генетични маркери, ca наследени от хора обитавали земите ни през Неолита. След като може да се говори за един уникален континюитет, след като ние пазим забележително древни традиции, то е редно да се сложи край на догмите и да се оповести истината на целия български народ.

А истината е, че във вените ни тече кръвта на първите строители на градове в Европа, на първите създатели на писменост не само на нашия континент, а в целия свят. Ако Залмоксис и Орфей пръскаха знания в дълбока древност, то не направиха ли същото и средновековните българи извършвайки подвиг чрез извоюване на правото да се ползва наша писменост и наш език в Богослужението? 

Не дадоха ли дедите ни щит на своите роднини с разпространението на глаголицата, кирилицата и християнството? Не е ли истински белег на благородство това, че през XIX век българи сe сражаваха храбро за свободата на сърби и гърци?

Старите герои и мислители не са мъртви, те се прераждат в тези българи, които останали верни на традициите и са носители на истинското благородство и смелост. Прометей бе наказан за добротата си, наказани бяхме и ние, но народ, който е роден в огъня, не може да загине от огън. Такъв народ ще се изправи от пепелищата, готов за нови подвизи и ще продължи неустоим напред.

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Български Етимологичен Речник, Т.1 А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;

3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;

4.B.Giseke, Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”, G.B.Teubner Verlag, Leipzig, 1858;

5.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol.II of the Loeb Classical Library Editions, 1923;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY) [1890]

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Готи и гети I. Изследвания по история на културата Асен Чилингиров (съст.)

http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

(1)* Заедно с пеласгите пеластите, египтяните споменават народа тршу, като навярно това са травсите от нашите земи. За тяхното име Алберт Карни смята, че е сродно на името на Троя, това на нимфата Траке и др., а и, че може да се обясни  i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i. eur. treus ≪ etre florissant ≫”.

Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи.

Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам.

За имената Троя и травси Алберт Карни наистина има право, но според мен значението на етнонима траки е различно. Кирил Влахов (цитиран от Йордан Йорданов, Тракийкият Воин, 2000 г., с.50) смята, че името “траки” производно от праформа *Δρᾶσικες означава дръзки, храбри или нещо подобно. Владимир Георгиев съобщава за тракийско име на божество Дерзис-Δερζις, което свързва с думата дързост- Траките и техният език, 1977 г., с.73. Споменато  е и тракийското племенно название Дерзеи, Дарзии, като етимология се търси в ие.*dhers.

(2)*Докато пеласги, пеласти е колектвно название на предците ни обитаващи Южните Балкани, самата общност се е състояла от много и различни групи. Някои от тях са лелегите, кавконите, молотите.

Лелеги е изградено подобно на тракийското племенно име бебрики – въз основа на име на животно, в случая птица. В нашите диалекти лелег означава щъркел. Името на кавконите е сродно с това на Кавказ, показва връзка и с лит. kaukas-връх, височина.

Сродните български думи са кукер – от *kauka-ra, чука-връх- от *kauka-връх. За името на молотите трябва да се каже, че показва връзка с името на тракийския бог Молодасec (младият, даряващият младост).