ИСТИНСКИЯТ, ДРЕВЕН ПРОИЗХОД НА ИМЕТО БОРИС

Когато започнах проучванията си, дори не предполагах колко много информация е укрита от широката публика. С течение на времето, с удивление намирах все повече и повече важни данни, които обаче нашите специалисти не бяха включили в своите работи. Когато се гради научен труд и не се ползва цялата налична информация, то този труд е не само непълен, но и неиздържан, подвеждащ. Съзнателно или несъзнателно, но корифеите на българската историграфия и лингвистика, пропускайки ценни сведения създадоха заблуди, които ние приехме, а някои от нас така вярват на представените от учените химери, че със зъби и нокти защитават вредните измислици.

Точно неосведомеността на повечето от нас позволи погрешни виждания да се вкоренят в съзнанието на милиони сънародници. Обикновеният човек не разполага нито с времето, нито със средствата, за да провери дали това, което хората с авторитет са казали е вярно, или пък е нагла измислица. В 99% от случаите всичко се приема на доверие, но за жалост, както ще се уверим след малко, в много случаи, това доверие не е заслужено.

Ако не бях потърсил алтернативна информация, може би до ден днешен аз бих вярвал, че носеното от трима български владетели име Борис е иранско по произход. Такова бе виждането на преподавалия на много студенти проф. Борис Симеонов. Позовавайки се на посочените от Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев “ирански” имена Bορυς, Bορασπος, Bωρακος, които се извеждат от осетинската и иранска дума bōr-жълт, риж, червеникав. Проф. Симеонов смята тълкуването за твърде вероятно [1] c.179.

Фердинанд Юсти тълкува Bωρακος, като съкратена форма на Bορασπος и дава значение “Braune Rosse habbend” – имащ кафяви коне [2] с.70. Това, което нито Юсти, нито Бешевлиев, нито пък Сименов не съобщават, е важния факт, че аспа/ασπα е тракийска дума за кон. Тя се среща не къде да е, а в едно от имената на Тракийския Конник-Утаспиос, като има и вариант Вед-еспис, [3] с.61. Eлементът есп, есб се среща и в тракийското име Есбенус, за което в края на XIX век (1893-1894 г.), Вилхелм Томашек дава значение кон.[4] -Tom.II.2.c.9.

Пропуснати са и други съществени неща. Още през 1918 година Уйлям Олбрайт публикува важна работа засягаща фригийските и ликийските имена. В този свой труд Олбрайт споменава тракийските имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος [5] c.51. В този случай тълкуване не е направено, но по-рано, през 1893 г. Вилхелм Томашек пише в книгата си, че елемента –poris, porus срещащ в тракийски лични имена Epta-poris, Pie-porus  др.,може да се преведе като Kämpfer, Streiter'-борец, боец. Направени са сравнения с гр. πείρω, πόροος, slav. na-porŭ-Stoss-напор,удар, sŭ-porŭ-спор, борба и др. [4] -Tom.II.2.c.9, Tom.II.2.c.21.

През 1957 година акад. Димитър Дечев дава доста тракийски имена с елементи: boris, borus, bora, но за разлика от Томашек търси връзка с албан. burrë-мъж, сравнява и със ствиснем. baro-мъж. [6] с.80. Сравняването на трак. boris, borus с албан. burrë-мъж, се превръща в дълга традиция, която е следвана от акад. Иван Дуриданов, акад. Владимир Георгиев и др., като никой не проверява дали думата burrë е изконно албанска, или пък е заемка от друг език.

Има и друг проблем:  никой от специалистите не обръща внимание на това: дали при албанци и немци се срещат лични имена с наставка, или представка burrë, baro-мъж? В случай, че съществуват такива постройки в именната система на албанци и немци, защо не са дадени примери?

Ако човек разгърне съставеният от Мориц Шьофелд речник на старогермански лични и племенни имена документирани по време на Античността, ще установи нещо интересно. Старите германи притежават имена като Saraman [7] с.198, Mannus [7] с.161, при които елемента ман, идва от стгерм. mann-мъж. Срещат се и имена с елемент gum/gom: Gumatius [7] с.116, Gomoarius [7] с.112, като за този елемент идва от стгот. guma-мъж (която е по-скоро заета от лат. homo-човек бел.авт.).

Мориц Шьонфелд не е успял да представи старогермански имена с наставка, или представка baro-мъж. В българската именна система обаче срещаме Борис, Бориско, Борислав, Боримир, Боривой, Боро, Боре. Срещаме и други като Боле-бор, Више-бор, Власти-бор, Вои-бор, Все-бор, Градо-бор, Дома-бор, Жди-бор, Жели-бор, Люто-бор, Правдо-бор, Пред-бор, Радо-бор, Рат-бор, Рати-бор, Слави-бор, Собе-бор, Чедо-бор. Според изследователките Недялка Иванова и Пенка Радева, тези имена са свързани с глагола боря се, бия се, воювам, надвивам някого със сила [8] с.75.

Като имаме предвид споменатите от Олбрайт тракийски имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος, представените от Дечев и др. Bourcentius, Dutu-borus, Piro-Borus, Moca-bora, Poris, Еpta-poris, Pie-porus и др., а и факта, че според мащабните антропологични изследвания от 1938 г. и 1959 г. повечето от българите спадат към същия антропологичен тип както и траките, то е напълно логично да заключим, че името Борис е много древно и е тракийско по произход. 

Това име е съществувало преди Троянската война, с негов вариант е наречен Парис – любимът на хубавата Елена и син на троянския цар Приам.

Paris, in "Phrygian dress", a second-century CE Roman marble (The King's Library, British Museum)- The original uploader Lonpicman at English Wikipedia. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Paris_(mythology)#/media/File:Statue_of_Paris.jpg

Сведения за това, че Парис има значение борец, боец, намираме в работа, която е написана в края на XIX век - Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

“Πάρις Πάρις: Paris, son of Priam, who by the help of Aphrodīte carried off Helen from Sparta and thus brought on the war with Troy, Il. 24.28 ff. The name Paris is supposed to mean ‘Fighter’

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

Pâris tenant une lance et portant le bonnet phrygien. Détail de la face A d'un cratère en cloche à figures rouges apulien (Tarente ?), v. 380-370 av. J.-C Painter of Stockholm 1999 (?) - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Paris_crater_Louvre_K6.jpg/800px-Paris_crater_Louvre_K6.jpg

Чудя се защо след като още в края на XIX и началото ХХ век е имало достатъчно сведения старобългарското име Борис да бъде обявено за тракийско по произход, това не е направено? Чудя се и защо след като има две мащабни антропологични изследвания показващи, че болшинството от българите носят кръвта на траките, тази информация е игнорирана? Чудя се и на това – защо с фанатизъм се твърди, че отъждествяванията на старите българи с омировите пеони, мизи и др. е грешка?

Защо е трябвало да бъдем унижавани с неиздържани твърдения? Защо дори нашите учени са работили против истината? Защо лъжата за тюрко-алтайския произход на дедите ни, бива заменяна с нова заблуда – тази за иранския произход на старите българи. Кой стои зад всичко това? Все въпроси, на които едва ли ще получим отговор.

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация “Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

2.F.Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895.

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

5.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

6. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

7.M.Schönfeld, Wörterbuch der altgermanischen personen-und völkernamen; nach der überlieferung des klassischen altertums, Carl Winter’s Universitäts Verlag, Heidelberg, 1911;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, домашни имена, заети имена, празничен календар, именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

9.Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth