ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ ЗА БЪРЗ, БЪРЗИНА И ТЕХНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪОТВЕСТВИЯ

Вече съм към края на Том II на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” и реших от време на време да пускам интересни неща. Преди време ми направи впечатление това, че абсолютно всички тракийски думи със значение бърз имат ясни български съотвествия. Ако бе само една, то това би могло да се нарече случайност.

В случай, че бяха две-три, щеше да е голяма случайност, а специалистите със сигурност щяха да предложат “логично обяснение” връщайки се в мъглите на времето, в ранния стадий на така наречения праиндоевропейски език.

Да, но аз успях да намеря не една-две, а седем различни думи. Поне за мен това е едно от доказателствата за това, че езика на Орфей никога не е изчезвал и все още се говори от нас българите.

Нека минем по същество. Акад. Георгиев тълкува тракийското лично име Вρυζος като бърз и го сравнява с българските лични имена Бързо, Бързьо, Бърза и др.

Гетския цар Скорило/Scorilo не знаем е известен предимно от древен напис намерен в земите на Румъния, по-точно при Дялул Градищией, в планината Оръщией: Decebalus per Scorilo. Акад. Георгиев добавя, че гетското име е споменато и от римския автор Фронтин:  Scorilo Dacorum dux. Следователно Decebalus per Scorilo значи „Декебал, син на (или от) Скорил“. Нашият учен упоменава и това, че Скорил е производно от Scoris, Scorus, Σκωρις, като суфикса -ilo, ul(l)o се явава често и в имена от други езици, давайки за пример гръцките –ιλ(λ)ος, -υλ(λ)ος.

Макар да пропуска да спомене както типичните за нашите имена суфикси –ил, -ул, срещащи се в Страхил, Добрил, Цанкул, Драгул, така и българските лични имена Скорил, Скоро, Скор, Скорош, акад. Георгиев все пак изказва предположение, че Скорило/Scorilo може да е свързано със стблг. скоръ-бърз

Друго тракийско име притежаващо елемент със значение бърз е Раскупорис, Рескупорис. При анализа на тракийската дума rascu(rescu)-бърз акад. Георгиев дава сравнение с нем. rasch-бърз, но реално е сроден и старобългарския глагол рискати-тичам, бягам, бърз съм. Друг сроден старобългарски глагол е рещѫ сѧ-състезавам се, надпреварвам се, бърз съм.

При анализа на името на Хероста Бистюрас/Bιστυρας акад. Георгиев предлага стблг. быстръ-бърз, като добавя и българските лични имена Бистрьо, Бистро, Бистра, Бързо, Бърза и др.

По отношение на анализа на теонима Бистюрас/Bιστυρας акад. Георгиев е точен и подробен, но когато разглежда името на бог Ринкалей/Rincaleus, пропусква важни неща. За името на бога е предложено значение бърз, но със същия корен и значение са и българските думи рукна-спусна се, втурна се, сродна е и ручей-бързотечна рекичка.

Когато търси значението на трак. хидроним Iatrus, Ieterus – днешната Янтра акад. Георгиев стига до заключение, че значението е бърза, а *etru е тракийска дума със значение бърз. Като сродни са посочени ствиснем. аtar-бърз, латв. atrs-бърз, но е пропусната стблг. ѩдръ-бърз, а точно тя обяснява и носовката в името на Янтра.

На тракийската дума turma акад. Георгиев дава значение бяг, но пропуска българкските глаголи втурвам се, турвам-бързам, забързвам се

Нека съберем на едно място тракийските думи за бърз, бързина, скорост и техните български съотвествия:

тракийски-български

bistur = быстръ-бърз

bruzas = бръзъ-бърз, пъргав

etru = ѩдръ-бърз

rinc = руквам, ручей

scor = скоръ-бърз

rescu = рискати, рещѫ сѧ-състезавам се, надпреварвам се, бърз съм.

turma = втурвам се, турвам-бързам, забързвам се

Запитайте се – възможно ли седем различни понятия за бърз, бързина, скорост, в един език да имат точни паралели в друг език и същевременно тези езици да са обявени за напълно различни?

Всъщност има още една тракийска дума за бърз, но тя още в дълбока древност е трансформирана в дума за кон. Става дума за aspa, aspio,- от името на Хероса Ут-аспиос. Тя отговаря на стблг. спѣхъ-бързина, спѣшѫ –устремявам се, т.е. тракийската дума за кон има значение бързак, бързо животно, така прочее е и в древния арийски език, там asu означава както бърз, така и кон..

Аз не вярвам в случайности, не вярвам, че тракийската дума аспа случайно присъства в името на княз Аспарух, а и не мисля, че ако при дадено проучване са направени доста пропуски, това проучване може да се приеме за достоверно и точно. Учените ни в миналото бяха подложени на натиск, но днес такъв няма и истината може да бъде казана свободно – истината, че езика на Орфей никога не е умирал и днес той носи името български език.

ЗА НАШАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ

Великият българин Иван Вазов едва ли е предполагал колко скромно се изразил с думите си :”И ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четатъ!” Патриархът на българската литература е осъзнавал важността на делото Кирил и Методий, но много други неща и то важни неща, не са му били известни. 

За неговото време това е напълно разбираемо. Страната ни е току що освободена, от старите архиви няма и следа, а хората, които тепърва ще пишат българската история са все още младежи, които вече са (или по-късно ще попаднат) под влиянието на чужди учени и ще поднесат на народа си теории, който са не просто неверни, но дори вредни за България.

Именно това е основната причина да не се стигне до поправка на Вазовите думи, поправка, или по-скоро допълнение, което да отрази историческата реалност, а именно това, че дедите ни са дали четмо и писмо не само на източноевропейските народи, но се явават дори създателите на най-ранната писменост. Тази писменост подпомага цивилизоването на етруски, римляни и гърци, дава сериозен импулс на развитието на келтите, а в по-късни времена, вече в развита форма и чрез римско посредничество, помага на всички западноевропейци да документират миналото си.

За жалост в официалната ни историография не е отделено място за свидетелството на Алкидамант, който твърди, че Орфей е изобретателят на буквите. 

В нашите училища и университети не се представят свидетелствата на Тацит, Диодор Сицилийски, Еврипид, Платон, Павзаний, Зенобий, Дионисий Скитобрахион и др. за това, че траките не просто разполагат със своя азбука и книги, но се явават и първите хора боравещи с писменост. 

Не се говори и за това, че наречените от Омир богоравни пеласги, според Плиний Стари се явяват хората занесли азбуката в Лаций – областта, в която се намира Рим.

В нашите училища и университети отъждествяването на старите българи с траките бива наречено грешка, нещо, на което не трябва да се обръща внимание, но за сметка на това трябва да се вярва на умопомрачителни твърдения. 

Младите българи са принудени да повтарят, че хората дали името на държавата ни нямат нищо общо с местното население на Балканите, а са дошли от изток номади. Студенти и ученици са заставени да се съгласят с абсурди като този, че Аспаруховите българи, въпреки, че са носители на висока култура и държавност, са изоставили родната си реч в полза на речта на хора намиращи се на по-ниско културно ниво.

Когато един ден народът ни разбере истината за произхода си, ще избухне в страшен гняв. Да, именно гняв, защото ще стане ясно колко много е укрито от нас и колко много сме ощетени точно от тези, които е трябвало да търсят важни сведения и защитават културното ни наследство. С право българите ще се разгневят разбрали как е пиляно богатството ни и как са ни внушавани заблуди, как съзнанието ни е било осакатявано с лъжи смазващи духа и самочувствието ни.

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров се възмущава от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е огорчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

В по-ново време, като защитници на истината се изправиха Михаил Маргаритов и Ангелика Хофер Едле фон Сумтал. Тези учени не просто идентифицираха езика говорен от солунските братя като български, но направиха важното уточнение, че се касае за родопски диалект. Немалък е и приноса на Емил Георгиев, който ясно и аргументирано обясни, че глаголицата е оригинална българска азбука, която не е базирана нито на гръцко, нито на финикийско, етиопско, коптско, или еврейско писмо.

Реално глаголицата, или по-скоро нейният прототип предхожда както азбуката на гърците, така и азбуките на етиопци, копти, евреи и т.н. В публикувана преди време работа дадох доказателства за това, че свещената ни писменост е базирана на знаци, които са ползвани още през Бронзовата епоха и са наречени в научните среди Линеар А и Линеар Б. Точно за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е същата каквато е ползвал и Орфей.

Всъщност доста по-рано от мен, още през 70-те години на ХХ в., но за жалост в чужбина, българският изследовател Георги Сотиров публикува няколко работи засягащи произхода на Линеар Б и връзката му с глаголицата. Навремето писанията на Сотиров бяха неизвестни, но благодарение на интернет, поне през последните десет - петнадесет години вече има достъп до неговите творби.

Направени от Г.Сотиров сравнения на знаци от Линеар Б (1) с глаголица (2) 

Достъп до важна информация и желание да се търси истината обаче са две напълно различни неща. Тътрещи се по удобния, лесен, отдавна отъпкан, но не водещ до истината път, повечето от нашите учени затварят очите си за революционните открития на посветилия се на Родината българин. Всъщност, дори и без тях до истината може да се достигне, стига да е налице желание да се направи това. Да, хубаво е да има възможност за сравнение на различни писмености, но и в самия български език са закодирани важни неща, стига само човек да изостави старото и да има смелост да поеме по нов, макар и трънлив път.

Ще обясня какво имам предвид. Ако разгледаме българските думи пиша, писмо,  мастило, книга, ще се уверим в смайващата им древност. Техните паралели в езиците на старите арийци, акадци и др. са ярко свидетелство за това, че дедите ни са били високо развит народ още в най-дълбока древност и не просто са били носители на забележителна култура, но и са оказали влияние на хора, които днес биват считани за основните носители на знания в стария свят.

Писмо, пиша идват от стблг. писати – глагол, който е сроден на арийския pisiyati, pimsati - пиша, украсявам. Всъщност пиша значи и украсявам, рисувам, като този паралел е известен на учените съставили БЕР, Том IV, там се споменава виждането на чужди изследователи (като H. Leming), които смятат, че “семантичния развой рисувам → пиша е налице само в ирански, тохарски и славянски”, като в славянските езици ce дължи на иранско влияние.

Относно твърдението за иранско влияние имам възражения. Прародината на тохарите не е средна Азия, а Източна Европа, по-точно земите на Северна България, Южна Румъния и Украйна. От този ареал тохарите поемат на изток, като най-вероятно точно те са отговорни за разпространяването на особен вид керамика, която е типична за културите Триполие, Кукутени, Варна, Стара Загора, Слатина и др., и която доста по-късно се манифестира в Китай.

Neolithic Chinese pottery, John Young Museum of Art- Wmpearl
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG/609px-Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG

Petite jarre à deux anses et haut col. Musée du mausolée du roi Zhao Mo de Nanyue, Canton- BabelStone — Travail personnel

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg/800px-Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg

Cucuteni - Museum für Vor- und Frühgeschichte (Museum of prehistory and early history), Berlin-Einsamer Schütze - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg/800px-Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg

Bull/Snake representation in Cucuteni Culture. Piatra Neamt Museum-CristianChirita - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/CucuteniOmegaPottery.JPG/800px-CucuteniOmegaPottery.JPG

Cucuteni Culture, 3800-3550 BCE. Found in Ukraine. Collected by the National Museum of Romanian History- 三猎 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG/800px-%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG

Самият тохарски език спада към тракийското семейство. Това не е мое откритие, езиковедът Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков) отдавна обявява тохарския като тракийски, или трако-фригийски диалект сроден на арменския: “Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому…”

За влиянието на траките над дедите на индийци и иранци са писали много стари автори, но най-ценни се явяват свидетелствата на Ариан, отдаващ създаването на индийската цивилизация на Дионис: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare.”-Ar.Anab.VIII.vii.

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Равностойно по важност е и твърдението на Йордан за това как гетския цар Танаусис завладява почти цялата Азия – De origine Actibusque Getarum, 47. Имайки предвид тракийските корени на тохарите, а и това, че първите хора наречени славени са гетите, същите гети, чийто владетел покорява дедите на иранците, то за какво иранско влияние над нас може да се говори? Нима не е налице информация за точно обратното – за влияние на стари балканци над народите на Средна Азия?

Всъщност, преди около век българсикият интелектуалец Никола Йонков Владикин пише да тракийското влияние над иранците, като смята, че това е станало преди около 3500 години. Информацията, която този родолюбец изнася не отървя на офизиалното виждане и трудовете на Владикин потъват в забвение.

Относно думата мастило – субстанцията, с която се изписват писмените знаци, в БЕР, Том III e изказано виждането, че идва от стблг. маст –мазнина, масло, с добавена наставка –ило. С това съм съгласен, но трябва да се спомене и присъстващата в речта на древните арийци дума masi-мастило, сажди. Интересна е и друга старобългарска дума за мастило, тя е чрьнило и идва от чрьнъ-черен, която пък от своя страна не само присъства в името на тракийския бог Керсул, но и в името на арийския Крсна-черният.

Имайки предвид, че Ария е най-старото название на Тракия, а според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис е основоположник на индийската цивилизация, то е ясно, че masi-мастило, сажди е заемка в говорения от индийците език.

След като има наши думи пиша и мастило в Индия, то е ясно, че въпросните думи са присъствали в речта на дедите ни още преди арийското завоевание на Индия и Иран – с други думи още през Бронзовата епоха. Точно това е времето на възникването на Линеар А и Линеар Б. Проучилият тези писмености Джон Чадуик смята, че поради изящните си форми, те са създадени за писане с мастило. Това той обяснява в работата си “The Mycenaen World”: “Even very forms of the signs with their elegant curved strokes and complex patterns suggest that this script was not designed for writing on clay. Pen and ink must have been come naturally to the Mycenaean scribe’s hand…”

Държа да напомня, че Джейн Харисън свързва точно Линеар Б с писмеността ползвана от Орфей. Сравним ли глаголицата с Линеар Б и предхождащата я Линеар А, то веднага става ясно, че корените на глаголицата са древни и неслучайно император Михаил III споменава това, наричайки отново въведените глаголически букви идващи от дълбока древност: “Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни бел.авт.) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  

Сравнение на Орфеевата писменост (1) с глаголически букви (2)

След като установихме древните корени на думите пиша и мастило, навярно вече няма да е изненада и древния произход на думата книга. За нея е изписано много, в БЕР, Том III ca дадени най-различни версии, като на първо място е посочена тази, в която се смята, че се касае за заемка от речта на хуни, авари и първобългари (считани за тюрки бел.авт.). Споменато е и виждането на Mikola (Tibor Mikola?), който посочва като изходна дума акадската kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано.

За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.

Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…”  Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).

Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu6.jpg

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа

http://proel.org/img/alfabetos/tartaria1.gif

Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.

Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.

Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.

Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ  са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?

Нима не е логично въз основа на смайващата древност на типичните за нас хаплогрупи I2, R1b*L23, E-V13, J2, да бъдем обявени за потомци на хората влезли в историята под името траки? Нима за това не свидетелства също и фолклора ни, шарките и кройките на българската народна носия? Нима не съществуват исторически извори, в които българите да са наричани траки, даки, одриси, пеони, мизи?

Вместо да ни се вменява безмислицата, че сме буламач от неясно откъде домъкнали се номади и бледи пришълци от Припятските блата, които въпреки ниската си култура взели, че асимилирали останките от местното население, е по-добре и по-почтено да се каже истината. А тя е, че сме потомци на народа на Прометей и не само на роднините си изочноевропейци сме дали книга да четат, но и на много други народи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=695s

Използвана литература:

1.C.Чилингировъ, Какво е далъ Българинътъ на другитѣ народи, София, 1938, н.изд.НИИ “Свети Йоан”;

2.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

3.Е.Георгиев, Нашето АзБукиВеди, Народна Просвета, София, 1981;

4.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943

5.Л.М Сверчков. Тохары. Древние индоевропейцы в Центральной Азии, SMI-ASIA, Ташкент 2011;

6.Български етимологичен речник. Т. II (и–крепя̀). Съставили: В. И. Георгиев, Й. Заимов, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, У. Дукова, М. Рачева, Т. Тодоров. Участвали в обсъждането: Р. Бернар, Г. Риков, Е. Машалова, Л. Димитрова. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 1979;

7.Български етимологичен речник. Т. III (крес–минго). Съставили: В. И. Георгиев, Р. Бернар, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, Г. Риков, О. Младенова, У. Дукова, М. Рачева, Л. Димитрова-Тодорова, Т. Ат. Тодоров. Участвала в обсъждането: Е. Машалова. БАН, София, 1986;

8.Български етимологичен речник. Т. IV (минго–па̀дам). Научни редактори: В. И. Георгиев, И. Дуриданов. Автори: В. Анастасов, Л. Димитрова-Тодорова, У. Дукова, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, О. Младенова, М. Рачева, Г. Риков, Т. Ат. Тодоров. Второ издание. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

9.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

ЗА ЕЗИКА НА СКИТИТЕ-БЪЛГАРИ – УКРИТИТЕ СВЕДЕНИЯ

Преди около 7000 години населението на Балканите не се е отличавало особено много от населението обитаващо земи на север от Черно море. За това свидетелстват общите обреди, почти идентичната керамика, идолна пластика, тип жилища и т.н. Неотдавна, общите корени на древните балканци наречени в историческо време траки и населението създало първите селища на територията на Украйна бе доказано и с помощта на генетични проучвания.

                                                               Триполска керамика и идоли

http://i.tyzhden.ua/content/digest/week/2013/july/trypilla.jpg

http://ukrainianweek.com/History/83855

Благодарение на разпространението на определен вид съдове, технологии и т.н., да не забравяме и разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, да не забравяме и резултатите от генетичните проучвания, може да се заключи, че в края на Каменната епоха, хора от нашите земи са се установили в Черноморските степи, по-специално територията на Украйна.

                                        Идоли типични за Триполие, Украйна, Кукутени, Румъния и Овчарово, България

http://www.litopys.com.ua/upload/iblock/bee/bee3fc57e6f7ee67637a1151d275a195.jpg

Макар в далечното минало да не е имало пътища като днешните, балканските преселници са продължавали да поддържат контакти със своите роднини живеещи на юг от Дунава. От нашите земи са изнасяни метали и метални предмети, най-вече посредством салове и лодки. От север са внасяни животински кожи и др. продукти. По време на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, които правят земеделието в определени региони невъзможно. Най-засегнати са жителите на Черноморските степи, те са принудени да се концентрират върху отглеждането на животни, като с това волю-неволю трябва и да променят местоживелищата си в търсене на нова паша за огромните си стада.

Именно този начин на живот довежда до това, че потомците на старите балканци обитаващи Черноморските степи наричат себе си скитащи, или както влизат в историята – скити/Σκύθοι, Σκύθας. Eдин от първите обърнали внимание на факта, че името на скитите е обяснимо на български език, с помощта на скытати сѧ бе д-р Ганчо Ценов, който направи извода си въз основа на свидетелството на Страбон: “Скити, наречени още номади “ – “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.

Разбира се, климатичните промени от Бронзовата епоха засягат и сродното на скитите население на юг от Дунава. И на наша територия част от хората са принудени да изоставят земеделието и да се концентрират върху скотовъдството, или по-точно трансхуматното скотовъдство, за което е характерно придвижване към различни региони в различните сезони. Отново, както при дошлото от Балканите население на Черноморските степи, у нас също определени групи се самоназовават скитащи защото са в постоянно движение със стадата си.

Пример за това са споменатите от Херодот и Тукидид траки грестони, познати и като крестони. Името грестони/Γραστώνης е обяснимо със стблг. грѧсти-вървя, отивам.

Въпросните грестони са предците на българските пастири, които до началото на ХХ век водеха през хладните сезони стадата си по Беломорието, а с идването на топлината се завръщаха в предлагащите паша Родопи.

Да се върнем обаче на скитите. Те могат да бъдат наречени траки занимаващи се със скотовъдство. В търсенето на нови земи, тези стари балканци отиват доста надалеч от родните си места. Някои се установяват в Средна Азия, ставайки съседи на перси, индийци, китайци и др. Други остават на Балканите, по-точно в Добруджа където са намерени сечените преди около 2200 години монети на скитските царе Хараспос, Адраспос (с имена сродни на името на Хероса Ут-аспиос и това на княз Аспарух), Канит и др.

Различни амбициозни владетели правят опит да завладеят скитите, но без успех. Персиецът Дарий е пренуден да побегне, преследван от хората пожелал да покори. Филип II нанася поражение на армията на скитския цар Атей/Aτεάς (името му е сродно на това на тракийския бог Атис/ Ἄττις), но не успява да окупира Скития и да я постави под своя власт. Половин хилядолетие по-късно, по времето на цар Скилур/Σκίλουρος (името му е сродно на трак. Скелабрия/Σκελαβρια, което Томашек тълкува със sl.skala-скала- Том. II. 83.), скитите са все още могъщ народ.

Плутарх разказва, че на смъртното си ложе цар Скилур повикал синовете си и ги накарал да пречупят сноп стрели. Това не се отдало на никого и тогава старият владетел развързал снопа, после започнал да чупи стрелите една по една. След като сторил това, обяснил на наследниците си, че докато са заедно, те са силни, но разделят ли се, ще бъдат пречупени като отделните стрели. Интересното сказание е познато на доста българи защото отразява легендата за княз Кроват, наричан неправилно хан Кубрат и неговите синове. Реално, коренът на разказа намираме в басните на живелия около 1000 години по-рано от Кроват тракийски създател на басни Езоп.

През XIX и XX век, определени учени решават, че след времето на Скилур скитите изчезват от полето на историята, точно както е решено и да бъдат обявени траките за напуснал полето на историята народ. Следващите интересите на своите държави чужди историци, внушават, че хуните са нов народ, който е заел мястото на скитите. За да се наложи тази лъжа, бива укрита много информация.

Премълчан е факта, че познаващият лично Атила и неговите хора Приск, нарича хуните скити, пише за скитски дрехи, скитски ботуши, скитски песни.

Премълчан е факта, че описаното от Йордан погребение на Атила е реално отражение на описаните от Херодот скитски погребални обреди, а и обредите одрисите, за които пише Ксенофонт в своята “Гръцка История”.

Премълчано е сведениео на друг познавач на хуните – Прокопий, който обяснява, че в стари времена хуните са познати като масагети. Тези масагети Херодот причислява към скитите, а Йордан е убеден, че те са част от семейството на гетите. Йордан обяснява, че след битката с цар Кир, масагетите със своята царица Томира се установили в Малка Скития (Добруджа бел.авт.) като град Томи (намиращият се в Румъния Кюстенджа бел.авт.).

Имайки предвид тези факти, ние не трябва да се учудваме, че за Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не трябва да се учудваме и на това, че за Касий Дион, северните траки са част от скитите. Не е странно и споменатото в схолии към работи на Аристофан твърдение, че източните скити саките са тракийски народ. Всичко е от ясно по-ясно когато цялата информация е поднесена.

За жалост, различни авторитети не просто се правят на слепи за определени важни данни, но и разпространяват заблуди. Една вредна за историята ни заблуда е тази за иранския език на скитите. С тази работа ще покажа какви са били аргументите на редица светила на науката, според които скитите са иранци.

Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.

Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.

Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански,  Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска.  Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.

По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.”

Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход: “ В слове μέσπλη, которое явно членится на две части, можно правдоподобно выделить отражение и.-е. *mis- 'луна, месяц', которое в иранском нормально рефлексировало в форме mah-. Ясно, что μέσπλη - не скифское название луны. Чье именно - сказать трудно (фракийский, армянский рефлексы этого индоевропейского слова имели бы свои отличия). Для более полного объяснения μέσπλη подошла бы индоарийская конструкция *mas- 'месяц' +рга-, ср. др.-инд. prata-, прич. прош. страд, 'наполненный', откуда μέσπλη - 'полная луна'. “

Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис/Bιοβρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).

Плиний дава и други данни за езика на скитите твърдейки, че скитското име за река Дон е Син(у): “Tanaim ipsum Scythae Sinum vocant.” Навярно понеже и тази скитска глоса няма обяснение на ирански, Трубачов я дефинира като псевдо-скитска. Руският учен търси връзка със стинд. síndu-река, a и обитаващите земите край Азовско море Σινδοι/Синди.

Хубаво, но защо не са споменати тракийските Σινδοναῖοι/Синдонеи, Σιντοί/Синти, Sintice/Синтика, Σίνδος/Синдос,  Σίνθος/Синтос, та нима те не показват връзка? Макар Плиний и Хезихий да казват ясно и точно, че се касае за скитски думи, глосите биват обявени от специалистите за нескитски...понеже не са ирански. И това е наука?

Излиза, че предубеждението се приема за безспорен факт, който не се нуждае от доказателства, но в истинската наука няма място за предубеждения – или дадено твърдение може да се докаже убедително, или не. Представените до тук скитски глоси показват, че езика на скитите не е бил ирански, а по-скоро трябва да се причисли към тракийския – факт обясняващ защо Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

Трубачов подлага на анализ също и истински по негово мнение скитски глоси. Отново е използван Плиний Стари, който споделя, че скитите наричат персите хорсари/ Chorsari, а за Кавказ ползват името Крукасус/Croucasus, което означавало бял от сняг: “Croucasim, hoc est nive candidum“– с.11-12.

Руският учен е убеден, че глосата хорсари/Chorsari, е иранска и има ясен персийски паралел, опира се на изследванията на осетинския учен Абаев, но и признава, че първача част на глосата е неясна : “Что касается первой из глосс, то это, конечно, иранское, точнее даже персидское *xor-sar- 'петушиная голова', 'красная голова', аналог, тур. qizilbaš 'красноголовый (о персах)' о чем в целом верно см. уже В.И. Абаев. Осетинский язык и фольклор. М., Л., 1949. С. 181 (правда, первая часть названия В.И. Абаеву была неясна.”

Проблемът е, че Плиний не е указал значението на хорсари/Chorsari и макар Трубачов да посочва паралела с “турското название за персите”, а именно къзълбаш/qizilbaš-червеноглав, това сравнение е доста несполучливо и не би трябвало да се ползва.

Причината е следната: къзълбаш/qizilbaš не е название за всички перси, а само за военизирана персийска шиитска групировка носеща червени шапки. Казълбашите са явление от XV век и понеже няма сведения, 1500 години по-рано, т.е. по времето на Плиний (когато глосата е документирана) персите да са носили само червени шапки, то съпоставката е неподходяща.

Прочее, с името къзълбаш/qizilbaš турците наричат и други турци, които обаче са сектанти, последователи на пророк Али (алевити бел.авт.), тази информация не е дадена на читателите, а това според мен е сериозен пропуск.

Mannequin of a Safavid Qizilbash soldier, exhibited in the Sa'dabad Complex, Iran –изобр. E235 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Qezelbash.JPG

https://en.wikipedia.org/wiki/Qizilbash

Аз лично бих свързал глосата хорсари/Chorsari с масагетските имена Хорсомант и Хорсоман, като държа да напомня, че според Йордан, въпросните масагети са част от семейството на гетите. Това е причината името на масагетската царица Тамира/Томира, да е почти идентично на това на тракийския певец Тамир.

Колкото до Крукасус/Croucasus, за нея също се спекулира на воля. Предлагат се древни ирански хипотетични форми: “Но уже другая глосса той же цитаты - Croucasim, hoc est nive candidum - увязывается в литературе с более ранним иранским (т.е., возможно, скифским) *xroha- kas- 'блестящий лед' (см. W. Eilers, Μ. Mayrhofer. Указ. соч. с. 116-117)*

Смятам, че за елемента Крук могат да бъдат предложени стгр. κρύος-студ, скреж, лат. crusta-кора, тохар. А kuras, тохар. Б krost-студ, скреж, ствиснем. hruso-лед, кора, скреж. Сродни са разбира се и българските думи креж-скреж, креш-ледена коричка.

Както креж, така също креш и скреж идват от скърцам-звукът, който се получава когато човек стъпи върху тънък лед. Тук е мястото да се спомене, че тракийската глоса скарке-сребърни монети бива тълкувана от Вл. Георгиев със стблг. гл. скръгатати-скърцам, т.е. и в този случай тракийската връзка е налице.

Що се касае до елемента кас/cassus, значението е действително бял, светъл, сияещ, но етимологията не е иранска. Връзка показват лат. cassiterum-калай, светъл метал, гр. κασσίτερος, келт. име Cassi-vellan, стинд. kastiram-калай, светъл метал, араб. kazdir-калай. Както Хялмар Фриск в своя гръцки етимологичен речник, така също и Алоиз Валде в своя латински етимологически речник подчертават, че думата е с неясен произход. И двамата учени обаче пропускат името на тракийския бог Касмил/Κάσμιλος – eдин от Кабирите, които реално са богове-ковачи. Да не забравяме тракийските Касейра, Касипорис, Касеирос, Касибонон, те също са пропуснати.

За българската дума коситеръ-калай, учените се надпреварват да твърдят, че или е заемка от гръцки, или от латински. Интересни са и бълг. коситра-късчета сребро в старо шлакно, коситро-калай, олово, но разбира се и те биват набутани в графа заемки.

И тук, предубеждението е основа, не подлежи на съмнение и критика – щом българите са “нов народ”, то те няма как да са повлияли старите народи келти, латини, гърци и т.н. Отъждествяването на българите с траките, които са прославени металурзи се приема за грешка.

Поредната скитска глоса, която ще разгледам в тази работа е сагарис/σαγάρις-бойна брадва. Според мен, сагарис е гръцкото представяне на думата секира. Скитската глоса не само няма обясенние на ирански, но даже иранската дума табрак/tabrak-топор, брадва няма смисъл на ирански. За сметка на това топор може да се изтълкува със стблг. тепѫ-тепам, удрям, както отбеляза преди време Ст.Младенов.

За доста хора скитската глоса Енареи/Ἐνάρεας e “безспорно иранска”. Херодот дава интересни обяснения за нея. По време на своя поход в Ориента, скитите, или по-точно малка част от тях, ограбили храма на Небесната Афродита и поради това богинята ги наказала с болест, която отнела мъжествеността им –Her.I.105.

Енареи/ Ἐνάρεας може да се съпостави със стинд. a nara – не мъж, а и авест. nar-мъж, мъжествен, силен. Да, но сродни са също и гал. nertos/нертос-сила, уелс. ner/нер-господар, хет. innar-сила, лув. inarumni/инарумни-силен, гр. ἀνήρ/анер-мъж, ἀνδρήΐος/андрейос-мъжествен, силен, храбър, оск. nerum-мъжество. Сродна е и тракийската, фригийската дума αναρ-мъж, която според мен е древния вариант на блг.  едър, *ендър с първоначално значение бърз, способен, герой. Когато се дадат всички данни, става ясно, че за ирански характер на глосата Енареи/ Ἐνάρεας изобщо не може да се говори.

Като имаме предвид представените тук обяснения и пропуски на различни лингвисти, мисля, че никой разумен човек не би повярвал, че езика на скитите е ирански. Прочее, това се знае отдавна дори в научния свят, но поради факта, че информацията не пасва на общоприетите теории, тя бива премълчавана.

Чест прави на Йохан Густав Куно, че добросъвестно подлага на анализ древни скитски имена, хидроними и т.н. и доказва, че те не са ирански. Куно представя информация, която други изследователи предпочитат да пропуснат. Немският учен тълкува скитското лично име Мастус с маститъ-охранен, Сандарзиос бива тълкувано с помощта на самъ-сам и дръжати-държа, затварям. Елемент сам намираме в трак. Сама-зис, елемент дарз в името на бог Дарзала.

Куно смята, че името на сколотите – царските скити (наречени по-късно хуни бел.авт.) може да се изтълкува с думата скала. Haпомням, че търсейки обяснение на трак. Скела-брия Вилхелм Томашек предлага думата скала.

Името на скитския благородник Липоксаис Куно тълкува с лѣпъ-хубав, а като тракийски паралел може да се посочи Липаксос. Скитското племенно име катиари бива тълкувано с которати сѧ-бия се, т.е. етнонима принежава значение бойците. Тук, като паралел може да се даде трак. Которилус.

Интересно е и тълкуването на името на скитския цар Саулиос. Йохан Куно предлага думата соулица-копие. За скитското име Собадак се предлага обяснение със свободь-свободен, а точно със свободь акад. Георгиев тълкува името на тракийския бог Сабадий, Сабазий.

Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските  благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест.

Уверихте ли се каква лъжа е твърдението, че езика на скитите е ирански? Чуждите учени са следвали интересите на своите държави и са налагали лъжи, това е крайно непочтено, но е разбираемо. За мен обаче е непонятно държанието на нашите линвисти и историци, които сляпо следват порочните теории и не посмяват (или пък не искат ?) да изнесат факти, които са не просто в подкрепа на истината, но са и от полза за разбирането на българската история и тази на останалите източноевропейски народи.

Навярно вече разбирате, че отъждествяването на старите българи със скитите, не дава право речта на дедите ни да бъде дефинирана като иранска? В ранносредновековна България няма смесване на чужди народи. Обединяват се няколко групи от общ произход, които поради римската окупация на земите на юг от Дунава, са били разделени дълго време.

Това обяснява защо ранносредновековна България се консолидира невероятно бързо.Бързо се обединяват само сродни хора, за индивиди говорещи различни езици и имащи различна култура, обичаи, бит, обединението е трудно. Подобно на роднините си траките, скитите не са изчезвали. Балканските скити са станали част от българския народ, а тези от Черноморските степи са един от етническите елементи на Украйна и др. източноевропейски държави. Ето това е една от причините за приликата на българския с езиците на другите източноевропейци. Истината не е сложна, но са създадени планини от заблуди, които да я покрият.

Тъжното е, че голяма учените ни вместо да се борят против лъжите и заблудите, поддържат вредните за България лъжи и заблуди. Ние обаче не сме длъжни да вярваме на лъжи и заблуди само защото са казани от хора с титли. Не бива вярвайки сляпо на различни авторитети, да се държим като едно послушно стадо, което тихо бива водено към кланицата. Не това е заветът на дедите ни. Те завещаха не покорство, а бунтарски дух, завещаха ни да не се примиряваме с лъжи и несправедливост, завещаха ни смелост. В това се изразява българщината – да пазиш своето с всички сили и средства, да пазиш своите братя и сестри с всички сили и средства, да защитаваш истината и справедливостта с всички сили и средства.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

2.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

3.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

4.О.Трубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, Наука, Москвар 1999 ;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

6.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

8.Strabo, Geography, Books 1-2, transl.H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1997;

9.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

10.F. .Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895

11.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

12.J.G.Cunno, FORSCHUNGEN IM GEBIETE DER ALTEN VÖLKERKUNDE, Erster Teil, SKYTHEN, Berlin MDCCCLXXI;

Извори от интернет:

Никитин Алексей Геннадьевич (Аллендейл, США). Доктор. Государственный университет Грэнд Вэлли, Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл. вид. 07-05-2020)

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Йордан, Гетика, (посл. вид. 07-05-2020)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ХУНИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С НАС (посл. вид. 07-05-2020)

http://sparotok.blogspot.com/2014/01/blog-post_11.html