НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ХУНИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С НАС

Знаете ли коя е причината дедите ни да бъдат набедени за тюрки? Освен с траките, старите българи са отъждествявани и с хуните. А те от своя страна бяха определени за монголоиди, хора говорещи език сроден на тюрко-алтайските. Това разбира се не отговаря на истината. 

Хуните не са азиатци по произход, а древен европейски народ изиграл важна роля в историята. За определена група хора обаче бе важно да се създаде хаос в понятията и да се преиначат определени събития от миналото.

Следвайки своите цели, група недобросъвестни изследователи използваха само определени исторически извори и премълчаха други. Представено бе твърдението на Амиан Марцелин описващ хуните като полу-зверове, полу-човеци и не бе дадено пояснение, че Марцелин е обичал да се присмива на варварските народи и да ги обрисува в черни краски.

Същият този автор обаче, на друго място дава и друга характеристика на хуните, за която малко хора знаят. Рзказвайки за аланите, Марцелин казва, че те са едри хора с рижа, рижо-кестенява коса и пронизващи (светли) очи. До тук нищо странно, но летописецът добавя, че аланите си приличат по всяко отношение с хуните...т.е. хуните също са едри хора с рижо-кестеняви коси. В работата си посветена на хуните Херман Шрайбер също споменава, че от археологическите проучвания е известно, че хуните имат изненадващо висок ръст...

Тюрко-алтайците не са нито едри, нито рижо-руси. Дори напротив, тези хора, чиято родина е Средна Азия се характеризират с ниския си ръст, мургава кожа и черна, права коса. Следователно, от гледна на антропологията хуните са европеиди, а не монголоиди. Друг важен, но и премълчан факт е това, че хунските лични имена не са типични за народите край Амударя и Сърдаря, а показват родствена връзка с тези на траките.

Хунските имена Адамис, Аскан, Атила, Балас, Берик, Горд, Зерко, Стуракс, Одолган, Улдин, Харатон, отговарят на тракийските Адамас, Асканий, Атий, Балис, Бергай, Гордий, Зеркис, Зуракс, Одолей, Улден, Харнабон. За тези неща обаче никой не отваря дума, сякаш не съществуват, а близостта на хунските и тракийските имена е една важна индикация за местен произход на хуните.

Благодарение на летописците Приск и Йордан ние знаем за определени хунски глоси. Това са мед-медовина, страва-стръв, храна, угощение, вар-вир, воден басейн...Нито една от тези думи не принадлежи на езика на тюрко-алтайските народи. Щом нито хунските глоси, нито хунските лични имена са тюрко-алтайски, щом ръста на хуните е едър, а косата светла, то няма причина народът на Атила да бъде дефиниран като  азиатски.

Има и още данни потвърждаващи местният произход на народът променил сериозно историята на Европа. В началото на V век Приск посещава Атила и дава ценни сведения в работата си. Летописецът обяснява, че хуните живят в град защитен с дървена ограда. В този град няма юрти, а дървени къщи украсени изящно с резба и полирани дъски. Домът на Атила пък е имал две кули. Говорейки за хуните Приск употребява изрази като скити, царски скити, скитски ботуши, скитски дрехи.

Разбира се недобросъвестни учени бързат да обяснят, че Приск се е объркал. Те скитите били изчезнали доста преди появата на хуните, но понеже последните живеели в Скития, били наречени скити. Как и защо са изчезнали скитите обаче никой не обяснява. Изследователите хитричко забравят твърдението на Тукидид, че скитската военна мощ е толкова голяма, че обединена, тя не би срещнала противник нито в Европа, нито в Азия – “By these means the kingdom became very powerful, and in revenue and general prosperity exceeded all the nations of Europe which lie between the Ionian Sea and the Euxine; in the size and strength of their army being second only, though far inferior, to the Scythians. For if the Scythians were united, there is no nation which could compare with them, or would be capable of resisting them;⁵⁸ I do not say in Europe, but even in Asia”. 

 http://classicpersuasion.org/pw/thucydides/jthucbk2rv2.htm

Не намирате ли за странно и даже абсурдно, че точно най-големите народи на Европа са се изпарили като по чудо, а незначителните по численост гърци са останали? Чудо е, че сме вярвали тази глупост толкова дълго време. Нито траките, нито скитите са изчезвали, само имената им са променени, нещо, което е напълно нормално. Траки и скити са близко родствени народи обитаващи Източна и Югоизточна Европа поне от времето на Неолита. За това свидетелстват смайващите прилики между културите от Варненския Некропол (Тракия) и Триполие (Скития).

Тези прилики са характерни не само за Неолита, но също за Бронзовата и Желязна епоха. Това показва, че няма сериозна промяна в етническата карта на Източна Европа в продължение на няколко хиляди години. Траки и скити (наречени по-късно хуни) имат почти идентични погребални ритуали, религия, обичаи, оръжия, бит, керамика, а и лични имена. За непредубедените е съвсем ясно, че произходът на траки и скити е един. Прочее редица слабо популярни исторически извори потвърждават истината, че траки и скити имат общо начало.

1. Стефан Византийски казва – Скитите са тракийски народ.

2. Дион Касий разглежда нещата от друг ъгъл твърдейки, че тракийското племе даки е клон на скитите.

3. Страбон дефинира саките като източни скити, а за Аристофан саките са траки.

4. Отново Страбон дава едно изключително важно сведение, а именно, че в дълбока древност гърците наричали с името скити всички народи на север от тях...т.е. също и траките. Страбон уточнява и, че скити е равностойно на номади.

Това сведение е ключът към името на скитите, както преди време отбеляза проф. Ганчо Ценов. Номади означава скитащи хора, етнонимът скити притежава смисъл на български и се обяснява със стблг. скытати сен-скитам, бродя. В дълбока древност жителите на Балканите и Черноморските степи са скитали постоянно. През Неолита се започва усядане на някои групи, но голяма част от хората, от които ще произлезат траките и скитите продължават да скитат.

Точно поради това възниква народностното название, или по-точно самоназвание скити. За миграциите, скитанията на тракийските племена мизи, тевкри, гети и витини разказват подробно Страбон и Ариан. С течение на времето обаче обществата търпят развитие. Макар и близки роднини, траки и скити се оформят като отделни народи с отделна история. Общият произход на двете групи обаче трябва да е бил добре известен, иначе старите автори нямаше да отъждествяват траки и скити в продължение на повече от хиляда години.

Общият произход на траки и скити, наречени още хуни ни помага да разгадем значението на етнонима хуни, хуногури. Правилното име всъщнощ е уни, уногури. Уни (хуни) се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден, богат.

При дискусия във Фейсбук с един сънaродник (Boyan Hellbobz Genov) ** се оказа, че този човек също предполага, че хуни съотвества на стблг. унии, като сподели, че се касае за и.е. корен ven-побеждавам. Чудно, как е възможно двама любители да видят в стблг. унии-по-добър обяснение за етнонима хуни, а цяла пледа учени не. Тук май не се касае за липса на интелигентност, а по-скоро за липса на желание.

Уните (хуните) не са кои да е, а царските скити-василеите, за които споменава Херодот разполагайки ги в Черноморските степи, точно там където е свещаната земя на скитите, там където са погребани великите им царе. В същата тази територия са гробовете на княз Кубрат и княз Аспарух. Приск Панийски не случайно използва израза царски скити когато говори за хуните. Старият автор е знаел много добре какво говори понеже е непосредствен свидетел, видял е хуните с учите си, опознал е техния бит, техните обичаи..

Да обърнем внимание на названието хуногури, то е вариант на името хуни. Някои автори най-спекулативно обявяват етнонима хуногури като тюркско он-огур – десет огури 

(Maenchen-Helfen). Както вече бе обяснено обаче нито хунския антропологичен тип, нито хунските глоси, материална култура и бит от IV-V век имат нещо общо с тюрките. Частицата гур в хуногури се среща в езиците на европейски народи – gwr-мъж Kymr, cuire-мъже, бойци Gael...и разбира се в тракийската глоса αγουρος- ό ἔφηβος Θρᾶκες (Tomaschek, z.116). Смисълът на тракийската дума αγουρος (агурос) е младеж, боец. Хуногури означава хунски бойци, благородни бойци.

Глосата αγουρος има вариант ger(i), който се среща в тракийските племенни названия   названия Celegeri, Pyrogeri, Digeri – Pliny, HN- IV-xi-40-41. За връзката на тези имена с това на хуногурите определена група изследователи мълчи. Биват укривани и други важни неща. Според Дашевская царските скити са практикували изкуствената черепна деформация. Й.Йорданов и А.Монгаит споменават за изкуствената черепна деформация в земите на България и Украйна през Неолита и Бронзовата епоха. По сведения на Йорданов този обичай намира своето продължение в България до XV век, но и тази информация се знае предимно от специалистите.

Пак предимно специалисти знаят, че хунcките котли, върхове на стрели, копия и т.н не се различават от тези на скитите – I хил.пр.Христа, начало I на хил.сл. Христа. Хуните жертват кон в гроба на благородник както правят скити и траки. Описвайки погребението на Атила, Йордан казва, че като ритуал са проведени игри в чест на мъртвия владетел – (256) We shall not omit to say a few words about the many ways in which his shade was honored by his race. His body was placed in the midst of a plain and lay in state in a silken tent as a sight for men's admiration. The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games...

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#ostro

Същият ритуал Херодот описва при траките – 5.8- The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning; and afterwards when they have heaped up a mound they celebrate games with every kind of contest, in which reasonably the greatest prizes are assigned for single combat. This is the manner of burial among the Thracians. 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Йордан дава и друг аспект от погребението на Атила, а именно това, че след смъртта на благородника, хуните се самонаравяват и със своята болка и кръв оказват последна почит на своя владетел - 254 –There they found the death of Attila accomplished by an effusion of blood, without any wound, and the girl with downcast face weeping beneath her veil. (255) Then, as is the custom of that race, they plucked out the hair of their heads and made their faces hideous with deep wounds, that the renowned warrior might be mourned, not by effeminate wailings and tears, but by the blood of men.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#ostro

Абсолютно същият обичай при скитите е описан от Херодот почти хиляда години по рано – 4.71 -Then those who receive the corpse thus conveyed to them do the same as the Royal Scythians, that is they cut off a part of their ear and shave their hair round about and cut themselves all over the arms and tear their forehead and nose and pass arrows through their left hand.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4070.htm

Виждаме, че не само имената, обичаите и материалната култура на хуните са като тези на скити и траки, но и погребалните ритуали. Нас обаче ни лъгаха безсрамно дълго време, че траки и скити са се изпарили, а пък хуните са монголоиди говорещи тюрко-алтайски език.

Истината е, че траките и скитите обитаващи Източна Европа са хора от един и същ произход, но живеещи в различни региони. През дълбока древност и двете групи са носели едно и също име – скити, защото хората от двете групи са променяли често местообиталищата си. Понеже климатът в Тракия е по-благоприятен, тук се започва по-рано установяването на определени племена, образуват се селищните могили. В Скития -Черноморските степи също се наблюдава подобен процес, но в по-ограничен мащаб.

Трябва да се даде едно важно обяснение за влиянието на траки и скити върху други народи. Дедите ни не са обитавали само Европа, но и Азия. За траки живещи в съседство мидийци, перси и бактрийци пишат Страбон и Плиний Стари. Тези наши предци са потеглили на изток в дълбока древност. Учени като У.Уотсън посочиха връзката между китайската неолитна керамика и тази от Източна Европа.

Керамиката в ляво е тракийска, срещу нея е китайската

Приликите между нашите и китайските съдове е толкова голяма, че в никакъв случай не може да се говори за случайност. По-скоро се касае за влияние на източноевропейци в Китай. Уотсън споменава, че в древните китайски хроники се споменава за идването на деветте пастира. Явно става дума за пристигане на девет скитски племена занимаващи се със скотовъдство. Херман Шрайбер пък предава изказването на китайски летописец според когото хуните (скитите) са потомци на Шън Вей - създателят на първата китайска династия – Ша.

Това, че и по времето на втората династия – Шанг, в Китай се наблюдават необичайни погребални ритуали с коне и колесници, показва, че трако-скитското влияние върху китайците е продължило много време.

Влиянието на предците ни се чувства и след времето на династиите Шанг и Чжоу, когато китайците дори имитират дрехите на дедите ни, включвайки панталоните и тракийските шапки в облеклото си.

Предците ни налагат своята култура не само в Китай, но и в Индия. Редица стари автори споменават за това как тракиецът Дионис покорява индийците и ги цивилизова – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine .... this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself”. – Anabaisi Alexandri - VIII.vii.

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookviii-india.asp

Векове след своето пристигане обаче дедите ни изпадат в неизгодна ситуация. Те са малцинство европеиди сред море от азиатци, което непрекъснато расте и търси нова земя. Част от предците ни биват асимилирани от китайци, индийци, перси и тюрки, а други са изтласкани обратно към Европа. Със себе си прогонените скити и траки вземат предани на тях азиатци – хора с монголоидни черти.

Благодарение на групата азиатци придружили с завърналите се наши предци е възникнал митът за монголоидните черти на хуните. Де факто монголоиди са били само една малка част от бойците на хуните, но тази малка част се е отличавала така фрапиращо, че враговете на дедите ни решават да отъждествят всички хуни с бойците от монголоиден произход.

Нека дадем по-подробни обяснения за участието на хуните в историята на България.Както вече бе обяснено траките не са изолиран народ, а имат близки роднини, които обитават Черноморските степи – там където живят скитите. От дълбока древност траки и скити са една общност, която извършва екпанзия в различни посоки. Част от траките и скитите стигат на изток до Персия, Китай и Индия където повлияват значително местното население. След векове, поради това, че населението на Азия е нарастнало, древните източноевропейци са изтласкани на запад, а някои даже са асимилирани.

При завръщането си в Европа скитите и траките биват приети от своите роднини живеещи на Балканите и Черноморските степи. В краят на Античността се започват опити за освобождаването на траките намиращи се под римска власт. Тази борба трае няколко века, но довежда до изгонването на римляните от земите ни. В обединената държава влизат както траки, така и царски скити, наречени още хуни. До консолидация се стига лесно понеже както траки, така и скити са от един произход и говорят близки диалекти. Да не забравяме, че най-старото име на Добруджа е Малка Скития. Там са живели скити от незапомнени времена като непосредствени съседи на своите братя мизи и гети.

Това е обяснението защо старите българи са наричани ту мизи, ту скити, ту хуни. Става дума не за различни по произход хора, а за групи от един и същ произход. Тъй както няма съществена разлика между добруджани, родопчани и странджалии, така не е имало и разлика между тракийските мизи и скитите-хуни. Разликите ги създадоха група недобросъвестни личности целящи да използват историята за свои цели.

Скитите-хуни бяха тези, които Рим не успя да покори. Скитите-хуни властваха над перси, германи, а и много други народи. Скитските роднини траките пък покориха и преобразиха Индия и Персия. Когато западноевропейците започнаха да си съчиняват история, те премахнаха това, което не им оттърваше и съчиниха неща, които пасваха на тяхната стратегия и намерения.

За скитите-хуни бяха избълвани безброй лъжи и се скриха сведенията на Страбон, че тези хора са омировите хипемолги и галактофаги – най-праведните измежду всички народи. Лъжи бяха изковани и за траките, които бяха наречени войнолюбиви варвари.Така се даде възможост други хора да се кичат с нашата слава и да си припишат заслугите на дедите ни.

На нас пък ни бе внушавано, че не можем да се управляваме сами и поради това ни натрапиха чужденец за княз и цар. Това ни докара безброй беди, войни, които не ни бяха нужни, но, в които паднаха стотици хиляди родолюбиви българи и така за пореден път нашата кръв бе източена за благото на чужденци.

Това, че не си заехме миналото, това, че не вярвахме в себе си за малко не ни погуби. Липсата на самочувствие и вяра в собствените ни сили ни кара да търпим посредствени и даже глупави хора да ни управляват. Промяна в животът ни не може да дойде, ако няма промяна в духа и мисленето.Вместо покорно да превиваме гръб можем като горди и силни хора да се заемем с построяване на една нова България!

Използвана литература и пояснения:

** По отношение на тълкуването на хуни със стблг. унии-по-добър, Боян Генов сподели, че е преди известно време е получил информацията във форум на dir.bg от участник назоваващ се saur.

1. H.Schreibber, Die Hunnen, H. Meulenhoff, Baarn, 1976;

2. Priscus, T.J. Burry, fragments http://www.fordham.edu/halsall/source/priscus1.html

3. Ammianus Marcellinus, History, Harvard University Press, London, 1939;

4. Strabo, Geography, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

5. Jordanes, De Origine Actibusque Getarum, XLIX (254)http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

6.Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;

7. A.Holder, Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck – U. Verlagstalt, Graz, 1962;

8. Procopius, History of the wars, Harvard University Press, London, 1919;

9. Ancient DNA provides new insights into the history of south Siberian Kurgan peoplehttp://www.springerlink.com/content/4462755368m322k8

10. DNA Genealogy, Mutation Rates, and Some Historical Evidences Written in Y-Chromosomehttp://precedings.nature.com/documents/2733/version/1/html

11.A western Eurasian male is found in 2000-year-old elite Xiongnu cemetery in NortheastMongolia http://www3.interscience.wiley.com/journal/123246661/abstract?CRETRY=1&SRETRY=0

12. Дионис и тракийският поход към Индияhttp://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

13. W.Watson, Het Oude China, W.De Haan BV, Antwerpen, MCMLXIV ( China before Han Dinasty, Thames & Hudson, London, 1964) ;

14. W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West,  Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926), pp. 614-622

15. К. Бъчваров, Неолитни погребални обреди, Бард, София, 2003;

15. Плачидол стр. 19

http://txts.mgou.ru/vestnik/2007/hist2.pdf

16.  Al. Fol, K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Istitute of Thracology, BAC, Sofia, 2000;