ТРАКИТЕ В СРЕДНА И ЗАПАДНА ЕВРОПА ПО СВЕДЕНИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ

Повечето от нас свързват името на далечните ни деди предимно със земите между река Дунав и Бяло Море. Това несъмнено е най-древната територия обитавана от предците ни влезли в историята под името траки. Има обаче и други региони, в които старите балканци се заселват оказват влияние над местното население. За тракийското присъствие на север от Дунава и Черно море съм писал неколкократно. А и имената на управляващите Боспорското царство владетели Спароток, Берисад, Рескупорис, Котис, Реметалк са безспорно тракийски.

 

Паметници с изображения на Тракийския Конник, Крим (по Олга Дашевская)

В работите си съм представял също и сведения за траките в Кавказ. Позовавайки се на сведения на учени като Джаукян, Карагезян и др. посочих конкректо за кои траки става дума: абанти, армено-халиби, трери, скаи, сарапари. Неколкократно съм писал и за държавите на фриги и витини в Мала Азия, за бебриките, меоните, а и обитаващите земите край Олимп мизи наречени в по-късни времена българи. Споменавал съм и локализираните от Плиний край Бактрия траки сарапари (клон на траките сарапари от Армения бел.авт.), а и намиращите се недалеч от тях кикони.

 

Добре е да се обърне внимание и на тракийското присъствие в Средна и Западна Европа – важна, но незасегната от нашите учени тема. Историческите извори хвърлящи светлина по този въпрос са ясни, принадлежат на основни автори, но по една или друга причина не са популяризирани у нас. За древна фригийска миграция в посока запад споменава Павзаний в работата си “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са дошли на остров Сицилия: “Sicily is inhabited by the following races: Sicanians, Sicels, and Phrygians; the first two crossed into it from Italy, while the Phrygians came from the river Scamander and the land of the Troad.” Paus. 5.25.5-6

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6

 

Фригийски монумент, изобр. China_Crisis - Own work  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg/1280px-MidasSehri.Tomb.jpg

Пристигането на фригите в Сицилия е станало най-вероятно недълго след Троянската война. По това време в западна Мала Азия вилнее чума и не е никак чудно, че хора от засегнатите региони търсят далеч на запад нови територии за заселване. Тукидид споменава за мигранти от Троада (а е добре известно, че в далечното минало имената фриги и трояни са използвани като синоними бел.авт.): “After the taking of Illium, certain Trojans, escaping the hands of the Grecians, landed with small boats in Sicily. “ – Thuc.VI.2

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Thuc.%206.2&lang=original

 

За траки истрии – xopa обитаващи земи между Алпите и Адриатическо море пише Скимнос Хиоски:  “ΘρᾶκεςἼστριόι λεγόμενοι” -Perieg.398. Tраките истрии са познати и на римския автор Тит Ливий, който ги определя като съседи на илири и либурни, а и като жестоко племе прочуто с пиратската си дейност:  “…countries occupied by the Illyrians, the Liburnians, and the Histrians, savage tribes chiefly notorious for their acts of piracy.” - Liv.10.2.4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0914,00110:2:13

 

Дали истриите действително са се занимавали с пиратство, или просто са защитавали територията си от намиращата се в експанзия Римска Република е трудно да се каже. В работата си “Ethnography of Europe” Джеймс Причард споменава твърдението на Скимнос, а и изказва предположението, че истриите са тракийски колонисти от земите край Дунава (наричан в древността Истър бел.авт.) – Ethn. с.470. Кога истриите са се заселили на запад от Балканите не е ясно, но във всеки случай е преди IV в.пр. Христа – кампанията на Клеоним от Спарта.

 

Страбон също дава информация за истриите, без обаче изрично да ги причислява към траките: “В описанието си на Италия казах, че истриите са първият народ по илирийското крайбрежие; тяхната земя е продължение на Италия и на земята на карните; и по тази причина сегашните римски управители са изтеглили границите на Италия чак до Пола, истрийски град.” Геогр.7.5.3

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c5/

 

Heдалеч от истриите, на запад от тях са се заселили други траки, чието име за жалост не знаем, но със сигурност те са били голяма и влиятелна група както ще разберем след малко. Страбон, цитиращ писалия преди него Меандрий, разказва за миграция на траки и енети след края на Троянската война. Старите роднини и съюзници ce установяват в покрайнините на Адриатическо море: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias…”-Strab.XII.3.25

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

 

Тточно тези траки са дали името на Адриатическо море, като първоначално названието е важало само за река с име Атрианус, но в последствие започва да се прилага за западните покранйнини морето между Балканския и Апенийнския полуостров, и в крайна сметка за цялото море – Адриатическо.

 

“Adrias is also the name of the sea as a whole. According to Theopompus, the first name came from a man,74 a native of Issa,75 who once ruled over the region, whereas the Adrias was named after a river.76 ” -Strab.VII.5.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note-link76

 

76 Called by Ptolemaeus (3. 1. 21) “Atrianus,” emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5. 1. 8), or Atria (now Atri). -Strab.VII.5.9/76

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note76

 

Названията Адрия и Атрианус са сродни на тракийските Адрамит (град на мизите наречени по-късно българи бел.авт.) и намиращата се в Мизия река Атрус (Янтра), за чието име още през XIX век Томашек предлага тълкуване с със slav. edrŭ (стблг. ѩдръ-бърз бел.авт.) и др. -Tom.II.2.92.

 

Адриатическо море мие бреговете на Апенинския полуостров – родината на римляните - господарите на цивилизования свят по време на Античността. Дълги векове името на Рим е символ на могъщество и култура, но самото селище е основано от преселници дошли от Балканите. Разказвайки за живота на Ромул Плутарх споменава на първо място преданието за основаването на Вечния град от пеласгите: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.” – Plut.Rom.I.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

 

На запад от Апенинския полуостров е Лигурия, която както подсказва името ѝ е обитавана от народ носещ името лигури. Техният произход е неясен на старите автори, но се знае, че лигурите не са келти, не са част от етруските или някой друг италийски народ. На помощ идва едно сведение на Макробий за траки наречени лигури: “Nam Aristoteles, qui Theologumena scripsit, Apollinem et Liberum patrem unum eundemque deum  p169 esse cum multis aliis argumentis adserat, etiam apud Ligyreos ait in Thracia… ” -Macr.Sat.I.xviii.1.  .

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Macrobius/Saturnalia/1*.html

 

През земите на тези обгърнати с мистерии хора тече река с название Вар (Var), a то е идентично на името, което обитаващите земите на север от Черно море хуни (реално тракийските роднини скитите) употребяват за река Днепър: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.”-Jord.(269)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

 

Ценната информация не е изнасяна никога от казионните учени. Всъщност дори да са знаели за това, че хуните използват име за река, което е идентично на име от речника на древен европейски народ, поддържащите порочните теории историци, не биха желали да си вкарат автогол с представяне на данни оборващи вижданията им.

 

Нека обаче продължим с тракийските преселения в Западна Европа. Преди доста време останах силно изненадан четейки Страбон, който описва земите на Галия. Старият автор споменава за остров при устието на река Лигер (Лоара бел.авт.), който е обитаван от жени обсебени от Дионис и почитащи този бог със свещенодействия:

“there is a small island, not very far out to sea, situated off the outlet of the Liger River; and the island is inhabited by women of the Samnitae, and they are possessed by Dionysus”-Strab.IV.4.6.

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4D*.html

 

Не по-малко бе учудването ми при прочитането на книга на Стюърт Пигот за друидите. Там бе цитиран старият автор Иполит, според когото келтските друиди (свещеници бел.авт.) са инструктирани от Залмоксис – The Druids, c.102. Ако келтите са повлияни както от учението на Залмоксис, така и от доктрината изповядвана от поклонниците на бог Дионис, то това означава, че в Галия е имало поне две сериозни вълни на тракийско влияние. За жалост тази тема, колкото и да е важна, е останала непроучена.

 

Ha юг от Галия е Испания, през чиято територия тече река Ебро – име идентично на тракийската Еброс (Марица бел.авт.), като това не е никак случайно. В северните части на Испания пък са разположени Пиринеите – планини, за които в далечното минало се е вярвало, че са кръстени на Пирена – дъщеря на цар Бебрик. Името на този владетел най-вероятно идва от названието на хората, от които той произлиза – бебриките. За траки бебрики обитаващи Мизия пише Страбон: “Bebryces, who took up their abode in Mysia before these people, were also Thracians, as I suppose.” -Strab.XII.3.3

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Меч от земите на древна Испания, приликата с тракийския копис е очевидна, изобр.Ángel M. Felicísimo from Mérida, España - Falcata ibérica  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg/320px-Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg

Племе с име подобно на бебриките населява и Британия, става дума за биброките. Техни роднини са бригантите, за които Робърт Хенри смята, че са потомци на фригите (чието древно име според Херодот е бриги бел.авт.) – History of Britain, c.178.

 

Ето какво излиза – не само римляните са успели да разпростират от Британия до Кавказ и Каспийско море. Доста по-рано дедите ни влезли в историята под името траки са проникнали в Средна и Западна Европа, Северна Африка (там са обиталищата на гетулите), Кавказ (станал дом на траките абанти, трери, скаи, халиби), Бактрия, а и Индия, чиято цивилизация е положена от тракиеца Дионис.

 

Ако за гръцките колонии и римската експанзия са изписани томове и се говори често, защо за древните преселения на далечните ни предци не се знае почти нищо? Не влиза ли в задачата на траколозите и историците това - да проучат старите извори и да популяризират важната за нас информация?

 

Най-големите беди на един народ идват от ренегатите – родоотстъпници избрали да служат на други хора. Основната причина за появата на ренегатите е непознаването на корените на собствения си народ. В желание да оцелеят и да са част от нещо велико, да са част от силна и влиятелна група, някои избират страната на чужденците, а това не би се случило, ако тези, които обръщат гръб на своите, още от детска възраст бяха закърмени не само с родолюбие, но и със знания, и то знания за силата и деянията на предците.

 

Мислите ли, че коването на лъжи, с които да се омърси името на народа ни e случайно явление? Мислите ли, че фанатизираните опити на фанариотите да издирят и изгорят старата ни книжнина са просто нечия прищявка? He, тук се касае за жестока, добре обмислена политика целяща пълното ни заличаване като народ. Историята ни е и нашия корен – това, което ни кара да бъдем верни на собствения дух и стари идеали. Започнеш ли да се кланяш на друг - вече си подписал смъртната си присъда. Поставиш ли чуждото над своето – сечеш корените, премахваш връзката с предците, а без нея е просъществуването е невъзможно.

 

Ето за това е важно да познаваме добре миналото си, да черпим от мъдростта на дедите ни, а и да следваме техния пример. Народът ни е изтърпял много изпитания, а и още много ще изпитания ще дойдат, но тези, които останат верни на себе си ще преодолеят всичко имайки вяра в собствените сили.