ПОТУЛЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ОТ ВРЕМЕТО НА СИМЕОН ВЕЛИКИ

Често казвам на приятелите си, че историческите извори са само индикация за реалността в миналото. Сведенията от старите летописи трябва задължително да бъдат потвърдени от други данни, идващи от областите на ономастиката, археологията, антропологията, етнографията. Само така може да се определи със сигурност дали определена хроника представя истински събития, или е продукт на пропаганда на даден владетел, влиятелна група хора и т.н.

 

Все пак, индикация или не, историческият извор е важен. В такъв случай е странно защо нашите учени са предпочели за ползват летописите създадени от враговете на дедите ни, а нашите стари автори са пренебрегнали. Поради тази причина твърде малко от нас знаят, че през Средновековието у нас са създадени работи, в които ние сме свързани с древните народи на Балканите.

 

По времето на цар Симеон I е създаден превод на хрониката на египтянина Йоан Малала. Най-интересния пасаж от нея засяга разбира се Ахил Пелеев, чиято войска е представена от мирмидоните, които в ново време са наречени българи: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за българите кика

Пак във времето на властването на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

В същата епоха, от която са тези важни сведения е създаден старобългарски превод на Еврейска История на Флавий Йосиф. Там пък българите са отъждествени със северните траки – даките: “ „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ“.  Съвсем естествено - в гръцкия превод на Флавиевата хроника тази подробност липсва и това не бива да ни учудва.

 

За сметка на това отъждествяването на българите с даките (или дако-мизите бел.авт.) е било добре известно на нашите възрожденци. Христаки Павлович нарича дакийския цар Дикефал (Декебал бел.авт.) български владетел. Отец Спиридон Габровски също определя цар Декебал като господар на българите.  Това прави и Поп Йовчо от Трявна в работата си Летопис и Родословие.

 

Важно за споменаване е и това, че преданието за намерението на княз Крум да изкорени лозята, за да предотврати пиянство сред хората си, има корени в разказаната от Страбон история за дакийския цар Буребиста, който, за да въведе ред сред своя народ, заповядва да бъдат изкоренени лозите. Сега идва ред да си зададем въпроса:  Ако не сме потомци на древно балканско население, как във фолклора ни е попаднало предание за дакийски цар живял по времето на Гай Юлий Цезар?

 

Трябва да се отбележи и това, че в българския фолклор има запазени спомени даже и за римския император Траян, който се явява победител на дакийския цар Декебал. Това би било невъзможно, ако нашите предци не бяха обитавали Балканите преди 2000 години.

 

В работата на Отец Спиридон има и други интересни подробности. Духовникът поставя библейският Мосох като праотец на Българите и брат на Тирас, от когото Тракия получава името си. От Мосох идва и името Мизия, наречена от Отец Спиридон Мисиния, като е уточнено, че дедите ни населяват двата бряга на Дунава. Това е в пълна хармония със свидетелството на Страбон, че гетите (познати и като даки), и мизите населяват както северния, така и южния бряг на Дунава:

 

“Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi; from these Mysi sprang also the Mysi who now live between the Lydians and the  p177 Phrygians and Trojans.”- Strab.VII.7.1

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

 

Колкото и интересни да са сведенията представени от авторите творили по времето на цар Симеон I, колкото и ценни данни да предлагат писанията на Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др., ние не бива да приемаме всичко на доверие. Нека хвърлим поглед върху тракийската ономастика и по-специално имената на дакийските царе.

 

Декебал, наричан от нашите възрожденци Дикефал е един от най-известните владетели на северните траки. Акад. Георгиев свързва елемента -бал от името на тракийския цар със стблг. болии-по-голям, а името на друг цар Скорило тълкува със стблг. скоръ-бърз.

 

Планината обгръщаща Дакия от север носи името Карпати. Това древно название е обяснимо с българската дума карпа-скала. Друвета/Δρουβητις е дакийско селище в близост до Дунава. Името бива тълкувано от Георгиев с албан. дума drute-дървета, макар българската дума дръвѣта/дървета – мн.ч. на дърво е по-подходяща.

 

Eдин от ръкавите на Дунава носи името Наракон/Naracon, повече от ясно е, че тук се касае за чуждото предаване на блг. На рѣке-на реката мест.пад. По същият начин е образувано споменатото от Херодот речно име Напарис/Νάπαρις (Her.IV.48). Реално то е гръцкото предаване на блг. На баре, На бари-на барата, на реката мест.пад.

 

Що се касае до езика на мизите, епиграфските паметници предлагат една интересна дума, тя е братер, като за нея акад. Георгиев признава, че съответства на стблг. братръ-брат. Хромий/Xρομίος пък е име на мизийски благородник споменат от Омир. То може да бъде изтълкувано със стблг. хромъ-изкривен, т.е. касае се за предпазно име, подобно по значение на Черньо, Грозьо. В миналото детската смъртност е била висока и, за да предпазят децата си, понякога родителите дават странни на вид имена.

 

Благодарение на Прокопий Цезарийски научаваме за интересни названия на селища от Мизия. Едно от тях е разположената на брега на Дунава крепост Вода/Bόδα. За всеки би трябвало да е ясно, че мизийския топоним е обясним с българската дума вода. Друго мизийско селище с българско име е Висдина/Βισδίνα. Eлементът Вис-/Βισ- отговаря на стблг. вьсь-селище, а -дина/-δίνα е предаването в склонен вид на името на бог Дин/Διν.

Този древен теоним бива тълкуван от акад. Георгиев със стблг. дьнь-ден, същият учен смята, че присъстващият в тракийски топоними елемент вис/vis съответства на стблг. вьсь-селище, място.

 

В случай, че имената на мизийските и дакийските царе, дакийските, мизийските планини, реки и градове са обясними на български, ние можем да приемем, че отъждествяването на българи с даки от наш летописец творил по времето на цар Симеон Велики е правдиво и навярно от този наш средновековен извор са черпили данни Поп Йовчо, Отец Спиридон и др. гледащи на българите като потомци на даките и мизите.

 

Обитаваните от даки, гети и мизи земи на север от Дунава предлагат и други приятни изненади. В работата си за северните траки, молдавският учен И.Т.Никулицэ пояснява, че масивния вал и ров са защитно съоръжение на тракийското население обитаващо територии на север от Дунава още през първо хилядолетие преди Христа. Същото съоръжение -масивен вал и ров се ползва от дедите ни по време на ранното Средновековие и така става ясно, че методът не е донесен от Сибир или Кавказ, а принадлежи на древното балканско население.

 

Подложилият на проучване старобългарската чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до заключение, че корените на тази керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от времето на Енеолита, т.е. отпреди 6500 години. Приблизително същата е и възрастна на свещения за старите българи символ IYI. Цитирайки своите колеги Тодорович, Церманович и др. Стамен Михайлов съобщава, че въпросния символ IYI се среща по керамиката от Винча.

 

Така за пореден път можем да се уверим, че свързването на средновековните българи с даки, мизи и др. древни жители на Балканите не е хрумване на някой наш служител на цар Симеон, а почива на реалност, която за жалост не съвпада с интересите на повечето от историците ни. Те предпочитат да следват покорно неиздържаните теории създадени от чужденци и обръщат гръб на сведенията представени от български летописци.

 

Истината обаче няма как да бъде потулена. В крайна сметка всичко излиза наяве, а на какво разчитат тези, които все още се опитват да поставят корените ни в Сибир или Казказ, за мен е пълна загадка. Дали е срам от направените грешки, дали е егото, което кара определени индивиди да фабрикуват нови манипулации – това ще покаже времето, а народът ни ще въздаде всекиму заслуженото.

НА ВНИМАНИЕТО НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ ВСЯКА СЕДМИЦА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕО МАТЕРИАЛИ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=97xzPm7ZVTk

 

 

 

Използвана литература:

 

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Й.Ивановъ, Българетѣ въ Македония – Издирвания за тѣхното потекло език и народностъ, БАН, Държавна Печатница, София, 1915.

И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987.

П.Георгиев, Стара Велика България, Булга Медия, 2019.

История во кратце о болгарском народ словенском, сочинися и списася в лѣто 1792 Спиродономъ Ieромовахомъ, Изд. Св. Синодъ на Българската Църква, София, 1900.

С. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.

 

С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

Хр.Павлович, Царственикъ или Историia Болгарская, у Будиму, 1844.

„Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна

https://barin.blog.bg/history/2016/02/29/pop-iovcho-ot-triavna.1433979

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4040.htm

 

ИЗЛЕЗЕ ТОМ II НА ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ

 

Днес имам два повода за празнуване. Първият е разбира се 3 март – нашето Освобождение, а вторият повод засяга излизането на новата ми книга. Тя е с над 530 страници, т.е. доста по-голяма от Том I на Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи. В Том II само речникът се състои от почти 130 страници, в които са засегнати над 450 думи от древната ни реч. Посочено е източникът, от който е почерпена информация за думата. Уточнено е дали тя е глоса, или е изведена от топоним, хидроним и т.н. Представени са и тълкуванията на различни учени.

 

Още през XIX век, езиковеди като Август Фик, Паул Кречмер и Вилхелм Томашек разглеждат глоси като зелкия-зелка, багайос-бог, ексис-еж, таралеж, а и обяснимата със стблг. землia фригийска глоса земелен. Преди повече от 120 години името на фригийската столица Гордион е изтълкувана с помощта на градъ-град, селище. Пак преди повече от 120 години елементът кар от билковото название каропитла бива тълкуван с чаръ-магия (а за пит може да се предложи стблг. пити-пия), т.е. значението е любовно питие. Доста по-рано Джеймс Причард пише за траките истриани, а Йохан Куно предлага тълкуване на Истър със строуia-струя.

 

През ХХ век също излизат работи съдържащи интересна и важна информация относно речта на Орфей. През 1957 година излиза важен труд на акад. Димитър Дечев. В тази своя работа той тълкува името на Кабирите със стблг. кобь-участ, съдба, а за племенното название галеи предлага стблг. голѣмъ-голям. Пак през 1957 година излиза книгата на акад. Владимир Георгиев. В нея тракийските имена Козис и Козилас се тълкуват с помощта на стблг. коза, козьлъ, а пък за Орол е предложена орьль.

 

За жалост през 70-те години, в литературата засягаща тракийските езикови остатъци, важните открития не са споменати, а изолираните думи не са представени в речниците на акад. Георгиев и акад. Дуриданов. Нямам сведения през 80-те и 90-те години на ХХ век, а и в двете десетилетия на ХХI век някой наш лингвист да е направил опит да запълни празнините, пропуските.

 

Каква е причината за това можем само да гадаем. Дали представителите на тоталитарната цензура са успели да запазят постовете и влиянието си и са оказали натиск, или пък нещо друго играе роля, това ще разберем след време. На този момент е важно това, че огромно количество непозната информация за речта на Орфей ще стигне до българските читатели. Така всеки, който се запознае с данните ще може да се убеди, че езикът говорен от Орфей никога не е изчезвал, дори напротив – по-жив е от всякога и днес носи името български.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

И този път илюстрацията е дело на един талантлив сънародник. Това е добре познатият на много от нас Теодор Манолов, който заедно със своя баща Любомир Манолов създадоха уникалния роман и комикс Спартак - Легендата.

 

https://alternativavestnik.home.blog/category/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

В Том II съм представил не само над 450 интересни наши древни думи, но и съм дал и информация за граматическите прилики на старобългарския с Орфеевата реч. И в този случай е редно да се запитаме – защо тези важни неща не са забелязани и споменати от специалистите? Защо изобщо е било нужно да се поддържа невярното виждане, че Аспаруховите българи са говорили език от различна група? Защо е било нужно да се поддържа лъжата за това, че освободителите на страната ни от римска власт са изоставили майчиния си език?

 

Eдна от най-интересните глави в новата ми книга засяга имената на тракийските богове. За някои от тях повечето сънародници даже не са чували, не се знае и за това, че над 50 названия на древни божества притежават добро обяснение на български език. А което е по-важно – значително количество тракийски названия на богове се е запазило в българската именна система.

 

Не по-малко ценна е главата за обичаите и титлите на тракийското племе фриги. Като цяло за титлите на траките се знае малко. Причината за това не е липса на информация, а явно нежелание. В настоящата си работа съм представил данни за тракийските титли акенас, акенаногавос, бален, батос, ванакт, есен, мемеваис, проитавос и др. Тук ще спомена само това, че още през XIX Паул Кречмер прави интересни тълкувания. Този учен смята, че титлата проитавос може да се обясни с pro/про – напред, право, и iti/ити – вървя, т.е. вървящ напред. Прекрасен еквивалент е стблг. проити – премина през някъде, обходя, обиколя. Проитавосът навярно е бил блюстител на реда в държавата, но не е изключено значението да е малко по-различно и като сродна дума може да се предложи старобългарската титла прѣходь-вожд, предводител.

 

Понеже имената на билките спадат към основният речников запас, обърнах повече внимание на тракийските билкови названия. Някои от тях са тълкувани още в миналото с думи като биле, диво, коте и др. Направих и нещо, което ще заинтригува мнозина – сравних традиционните названия на нашите билки с думи от тракийската ономастика и както можем да се досетим – паралелите са много.

 

Фрагмент от главата Българската песен на тракийските реки

По същия начин процедирах и с имената на реките. Представих обяснение на древните названия с помощта на български език, но също така посочих паралелите между съвременните български речни названия с тези от ерата на Орфей и Залмоксис. Мнозина ще останат удивени от древността на българските речни имена Бяла, Златна, Бистрица, Пена, Каменица и др.

 

Разбира се представих и тълкувания на няколко древни надписа, един от които има потенциал да промени историята в наша полза. Както бе обещано в Том I – дадох още глоси, с които нашите познания относно речта на Орфей ще се обогатят значително.

 

Изпълних и друго обещание, което дадох в Том I – сега списъка с тракийските племена не само е допълнен, но е представена и повече информация относно историята на древните ни предци.

 

Понеже така нареченият славянски проблем притеснява, а и вълнува доста хора, в настоящата си работа съм отделил отново цяла глава по въпроса. Реално се касае за отговори на запитвания на мои читатели. Тук няма да давам подробности, само ще наблегна на това, че истината дава престиж на нас българите.

 

В приложенията съм дал и нова информация относно името траки. Обяснил към какво е значението му, кога се среща за първи път, а и в кои региони на Европа е регистрирано, освен на Балканите. Сигурен съм, че данните ще изненадат много хора. Подробности могат да се намерят в книгата, сега ще отгърна завесата съвсем малко с изявлението, че траки означава бойците, удрящите силно, като има връзка и с името на хетския бог-гръмовержец Таркун.

 

Том III, с чието съставяне съм зает в момента, ще представи още много изненади и то приятни изненади. Не само тракийският речник ще бъде представен в пълния си вид от 600 думи, но ще има и интересни допълнения, важни обяснения. В Том III ще дам повече информация относно пеласгите и тяхната роля в историята на Елада, Рим, Египет. Ще има повече разказ, за да няма отегчение от сухата информация.

 

                          Фрагмент от тракийския етимологичен речник

Мозайката на древното ни минало се запълва и картината на реалността става все по-ясна. Тази реалност показва, че историята ни се нуждае от пренаписване, като с това трябва да се заемат доста хора, защото задачата е непосилна за един човек. Едно е да се пише от 681-ва до ново време, а съвсем друго е да се започне от времето на Неолита и Халколита, когато на наша територия се появяват първите градове на Европа, а и когато е изобретена първата писменост.

 

Тази древна история ни принадлежи по право. От една страна знаем, че тракийския етногенезис започва през Неолита, от друга страна вече е известно, че 90% от нас носят гените на населението обитавало страната ни в тази далечна епоха. Дали си нечий наследник се определя от това дали носиш неговата кръв и гени, а не от твърденията на кариеристи набутали се в лоното на науката и защитаващи интересите на чужденци.

 

Времето на заблудите отмина, времето на посредствените кариеристи отмина. Сега трябва да дойде очистването на Авгиевите обори на казионната наука, трябва да дойдат и нови, прогресивни изследователи, следващи истината, а не политическата коректност.

Дълго време небето над нас бе черно, дълго време непочтени хора вадеха душата ни с памук и ни обезсилваха внушавайки ни лъжи. Сега вече това е невъзможно, нашата звезда изгрява отново и този път народът на светлината ще получи своето заслужено място в историята.

 

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЪНАРОДНИЦИ!

 

p.s. ТОМ II на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ, може да се поръча на страницата на издателство Атеа

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4