РАЖДАНЕТО НА РИМ, ИЛИ ИДВАНЕТО НА ТРАКИТЕ НА АПЕНИНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ – ГЛАВА ОТ БЪДЕЩА МОЯ НОВА КНИГА

 

Преди около три месеца излезе работата ми Тайните на тракийския език – Орфей проговаря. В нейните 532 страници направих опит да дам на читателите си сведения за речта на далечните ни предци. Представен бе и речник, който е в пъти по-голям от тракийските речници на акад. Дуриданов и акад. Георгиев. В приложенията има ценни материали, които помагат да се изяснят важни моменти не само от античната, но и от ранносредновековната ни история. Разбира се, както бе обещано в излязлата през 2020 г. Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи, бе даден и по-голям списък с тракийските племена. Допълнени бяха и данните засягащи тяхната история.

 

За моя голяма изненада точно това приложение, в което обръщам внимание на имената на различни групи наши предци, е събудило най-големия интерес у читателите. Получих доста съобщения във Фейсбук, а също и на мейла си. Над сто сънародника изразиха желание да научат повече за историята на отделните племена.

 

Данни разбира се има и то изключително интересни данни, защото дедите ни са първият народ, който прави значителна експанзия и колонизира нови земи, като при това повлиява силно местното население. Генетичните проучвания от ново време са най-яркото доказателство за този незасегнат до този момент аспект от историята на траките.

 

Данни има, но проблемът е, че много. Това наистина е проблем, защото в том III на Тайните на тракийския език ще бъде представен не само големият речник с около 600 думи, но и още много интересни неща засягащи ролята на дедите ни в оформянето на гръцката митология.

 

Ако в бъдещия том III на Тайните на тракийския език бъде дадено всичко накуп, ще се получи четиво от над 600 страници, а това вече затормозява. След разговор, с издателя ми, решихме преди да бъде пуснат том III, да бъде публикувана друга, по-малка по обем книга, в която да бъде обърнато повече внимание на тракийското влияние над различни народи.

 

Изненадите ще са много, но ще са и приятни. Учените ни не отричат тракийското присъствие в Египет. То е манифестирано по различен начин: исторически извори, епиграфски паметници, археологически находки. Проблемът е, че въпросното присъствие на дедите ни в страната на пирамидите започва много по-рано от общоприетото, като за това има солидни доказателства.

 

Присъствието на траки на Апенинския полуостров също не се отрича от учените ни, но както е в случая с Египет, точно най-ранните преселения не се разглеждат, нито се изследва влиянието на дедите ни в оформянето на езика и културата на римляните.

С настоящето есе давам един кратък пример какво могат да очакват читателите ми в новата книга, която се надявам да излезе към края на тази година.

 

По време на проучванията си върху римо-македонските войни попаднах на пасаж, който силно ме озадачи. Тит Ливий – авторът, който описва събитията от II в. пр. Хр., разказва за това как след бойните действия между легионите на Вечния град и армията на македонския владетел Персей, участвалият на страната на македонците цар Котис праща свои благородници в Рим с намерението да откупи сина си, а и други пленени свои сънародници. Реакцията на сенаторите срещнали се с тракийската делегация бе истинска изненада за мен. Патрициите отвръщат на траките, че помнят добре приятелството между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…и макар да укоряват одриския владетел за това, че взема страната на Македония, все пак връщат свободата на тракийските военнопленници и не само не приемат предложения от Котис откуп, но даряват освободените траки с по 2000 аса (медна, или бронзова монета бел.авт.) и им осигуряват придружители, за да стигнат безпроблемно до родните земи (Liv. 45.42.6-11).

 

Постъпката е несъмнено благородна, защото римляните не прощават току-така на хора водили война срещу тях. Явно споменатото от сенаторите “приятелство между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…“ е нещо с много дълбоки корени, нещо, което римляните не могат да пренебрегнат и това ги подбужда не само да забравят за прегрешението на цар Котис, но и да му окажат уважение, дарявайки хората му със значителна сума пари.

 

Римляните хранят уважение към героите и талантливите. Жителите на Вечния град знаят за Дионис, когото дори наричат Татко Либер (Pater Liber), знаят за известния с дарбите си Орфей, но също така им е известен и тракийския произход на Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии, като някой от тях: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена. Те са последвани от Нумитор, чиято дъщеря ражда Ромул и Рем.

 

Съществуват и други неща, които карат римляните да уважават дедите ни. Има предостатъчно данни за ролята на старите балканци в оформянето на културата на жителите на Лациум и Апенините като цяло. Описвайки живота на Ромул Плутарх представя различните легенди за основаването на Рим. В поставеното на първо място предание се излага твърдението, че пеласгите са народ, който успява да обходи по-голямата част от обитаемия свят, като при това покорява по-голямата част от човечеството, след това, установявайки се на мястото (на което ще се появи Вечния град бел.авт.) пеласгите създават селище, чието име е Рим, а значението е сила, военна мощ (Plut.Rom.I.1).

 

Названието Roma (Рим) действително може да се преведе като сила, военна мощ, а обяснение може да бъде дадено със стблг. рамѣнъ – силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (първоначално със значение едър, силен бел.авт.). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума еленос/ἔλενος – елен  на енелос/ἔνελος – елен (за справка Frisk, H. Griechische Etymologische Wörterbuch, c. 514, бел. Niedermann).

 

Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме и в тракийската ономастика по простата причина, че траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Владимир Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Рома/Рομη. На север от река Дунав  – в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава. Същият елемент откриваме и в името на тракийския цар Рометалк/Ρωμηταλκης, познат и като Реметалк. Явно думата *rome – сила наистина е много древна, понеже е ползвана от траки от различни региони. Нашeто старо съществително *rome – сила (основа на появилото се по-късно стблг. прилагателно рамѣнъ – силен) е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим (Roma).

 

Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и островъ – остров. Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър: “…nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. Serv. A. 8.63).

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…”   (Aesch. Suppl. 250-255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.

 

Плутарх не е единственият автор, според когото дошлите от Балканите пеласги се явяват основатели на града, чиято сянка след време ще падне върху три континента. Един друг летописец от времето на Античността – Дионисий от Халикарнас, също дава много интересна, а и полезна информация. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим: “Що се касае до народа на пеласгите, тези от тях, които не бяха погубени или разпръснати из различни колонии (понеже малцина оцеляха от живелите някого много), останаха като съжители на местните хора тук (Лациум, Апенините бел.авт.), и след време наследниците им, заедно с други издигнаха град Рим. (Dion. Hal. Rom. Ant. I. 30.5). Тук не се споменава дали названието на селището идва от пеласгийската и тракийска дума *rome – сила, или пък от най-старото име на Тибър  – Румон/Rūmon (от по-старо Струмон/Στρῡμων), но това реално е без значение. Която и версия да приемем за вярна  – и в двата случая дедите ни се явяват кръстници на града.

 

Колкото и интересни да са сведенията на Плутарх и Дионисий от Халикарнас, на нас са ни нужни повече исторически извори, в които се говори за идване на траки и пеласги на Апепинския полуостров. За наше щастие има запазени документи, полезни за изследването ни. При описанието на Лациум, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите (Plin.III.56). Същият автор съобщава за присъствие на пеласги в областите Лукания и Брутиум (Plin.III.71). Разказвайки за северните части на Апенините Плиний обяснява, че Етрурия започва при река Макра (буквално мокра бел. авт., на територията на България тече река Мокра Бяла). От това място умбрите биват прогонени от пеласгите (Plin.III.50). Римският летописец дава и други подробности, а именно това, че другото име на етруския град Цере е Агила и то е дадено от пеласгите, които са и основателите на селището (Plin.III.51). Не е за пренебрегване и Плиниевото твърдение, че азбуката е донесена в Лациум от пеласгите (Plin.VII.193). Това е едно от най-ценните сведения защото все пак писмеността е важен фактор за развитието на обществото и знаейки на кого трябва да благодарят за своята азбука, римляните несъмнено са изпитвали уважение към дедите ни.

 

На друго място Плиний изказва твърдението, че хората наречени корани, обитаващи земи недалеч от херниките са потомци на троянеца Дардан (Plin.III.63). Дардан е епоним на траките дардани – хора населяващи западните Балкани. За това свидетелства в една от книгите си Диодор Сицилийски (Diod.Sic.V.48.2). Уповавайки се на свидетелства на живелия по-рано летописец Меандрий, Страбон разказва как след Троянската Война, енети (наречени също и венети бел.авт.) и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море (Strab.XIII.3.25). Въпросните енети са споменати и от Херодот, който ги нарича илирийски народ (Her. I.196), но към коя група спадат траките, придружили своите илирийски роднини толкова далеч на запад не е уточнено.

 

Най-вероятно се касае за част от мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) защото техните земи са опустошени от ахейците още в самото начало на Троянската война. Има и друга индикация, че споменатите от Меандрий и Страбон траки установили се край северните брегове на Адриатическо море са от групата на мизите. Съдим за това по факта, че в региона на тяхното заселване е локализирана река носеща името Атрианос/Ἀτριανὸς (Ptol.III.16.20). Това название е само вариант на локализираната в Тракия Iatrus (Янтра), която е точно в областта Мизия. На Апенините се среща град с име Атрия, Адрия/Atria/Adria, а малоазийска Мизия пък намираме селището Адрамютеон/Ἀδραμύττειον. Както топонимите, така и хидронимите са обясними със стблг. прилагателно ѩдръ – бърз. Явно на мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) трябва да се припише и даването на името на Адриатическо море. Страбон съобщава за това, че в древността името Адриа (Адриатическо море) е важало само за северните части на морето, но по негово време (I в. бел.авт.) названието важи за цялото море. Старият автор пише и за това, че за въпросното море е наричано и Йонийско (Strab.VII.5.9).

 

Същото това название – Йонийско море, Херодот използва когато разказва за древната миграция на мизи и тевкри, покорили всеки по пътя си и стигнали на запад до Йонийско, т.е. Адриатическо море, а на юг до река Пеней (Her.VII.20). За някои читатели назоваването на Адриатическо море Йонийско навярно изглежда странно. Все пак ареалът населяван от йонийците се намира доста по на изток – в западна Мала Азия. Това е така, но за сметка на това западните Балкани, чиито брегове се мият от Адриатическо море, и по-точно Епир са населявани не от кой да е, а от пеласгите. (Strab.V.2.4). За предците на йонийците Херодот съобщава, че преди идването на Данай, те са били известни като крайбрежни пеласги (Πελασγοὶ Αἰγιαλέες) и чак след това получават названието йонийци, по името на героя Йон (Her.VII.94). Eто защо старото име на Адриатическо море е Йонийско – то е дадено от пеласгите, които са деди на йонийците. Явно пеласгийската миграция на Апенините е на няколко вълни, като точно пеласгите са първите стари балканци основали свои колонии на Апенинския полуостров.

 

Освен пеласги от земите край Струма, дардани и мизи, Апенините са колонизирани и от други наши предци. Извършвайки изследвания на особени погребални практики проф. Диана Гергова споменава за град Сатрианум, който според нея е сравним само с Рим по отношение на своето значение. Това селище е основано по време на ранната Желязна епоха. Ползвайки данни на Рос-Холоуей и др., проф. Гергова съобщава за това, че некропола на Сатрианум са открити погребения с трупоизгаряне, трупополагане, a и такива в проучваното от нея седящо (подобно на Буда) положение. По-интересно е това, че керамиката от въпросния некропол, а и нейната украса показват особено силна близост с керамиката от същия период (ранна Желязна епоха) от Тракия. А самият топоним Сатрианум отговаря на името на обитаващите югозападна Тракия сатри: регионите край планината Пангей, между реките Strymon/Струмон (Струма) и Nestos/Нестос (Места), а и западните Родопи (Gergova, 2005).

 

За тези сведения дължим на проф. Гергова огромна благодарност, защото тя не просто обръща внимание паралела между името на траките сатри и намиращият се на Апенините град Сатрианум, но, което е по-важно: посочва паралелите в погребалните обреди и керамиката. Така става ясно от кой регион са дошли основателите, или поне едни от основателите на Сатрианум, а именно войствените сатри, в чиито землища е прочутото в древността светилище на бог Дионис.

 

И  така – по сведения от историческите извори, а и благодарение на данни от археологията можем да заключим, че балканците колонизирали Апенинския полуостров и имащи значителен принос в основаването на Рим и оформянето на ранната култура на италийските племена са следните стари балканци: мизи, дардани (към които спадат Еней е други бежанци от Троада), сатри и пеласги. В следващата глава ще обърнем повече внимание на други трако-пеласгийски селища от територията на Апенинския полуостров. Мнозина читатели с удивление, но несъмнено и задоволство ще установят, че всички трако-пеласгийски топоними от земите на Италия са лесно обясними на български език. А и как да е иначе, след като ние българите сме наследници на траките и пеласгите.