ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА СКАЛМЕ – МЕЧ И ОФОРМЯНЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК

Понеже доста приятели, а и съмишленици вече стават нетърпеливи относно датата на излизане на ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК, реших да дам кратко пояснение. За жалост не мога да дам точна дата на поява на следващата ми работа. Причините за това са няколко. Като цяло материалът за речника е готов, предаден е за корекции, но те отнемат много време. Все пак броят на думите е над 650, а това си е сериозно количество.

 

Понеже файлът е голям, понякога се получават и технически грешки, най-вече при предаването на чужди думи, изписани с особени букви. Точно това е причината да се откажа да ползвам арменската азбука и деванагари (за санскрит). Проблеми понякога създават и буквите на староисландските и старонорвежки думи.

 

Речникът няма как да се представи самостоятелно, без да се дадат допълнителни пояснения, а те не са никак малко. Нужно е да се обясни връзката между езика на траките с този на илирите и скито-сарматите. Подобно на дедите ни, илирите и скито-сарматите са обявени за изчезнали народи, като за скито-сарматския език дори е прокарана още една грандиозна лъжа, а именно, че е ирански. Укрити са както важни исторически свидетелства, така и глоси, чийто характер е тракийски, а не ирански.

 

Информацията спомагаща да се разобличат вредните измами трябва да се обработи така, че да е разбираема за всички. Проблемът с изчезването на най-големите и най-войнствени народи на Източна Европа е важен и не бива да се претупва набързо. По-добре е да има закъснение, отколкото неясни моменти.

 

Илюстрациите също отнемат време. Понеже се касае за обемисто четиво, то е добре да има повече нагледен материал. За да се намерят подходящи изображения, а и да се обработят е нужно доста време. Хубавите неща изискват време – тук спор няма.

 

Не на последно място е моето здраве. Коляното, макар да наболява не е проблем, но има други неща, чието разрешаване изисква почивка и колкото повече време минава, толкова повече почивка е нужна. Ето защо не мога да дам точна дата на излизане на чакания от дълго време ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 

Това, което мога да предложа сега е една страничка от речника. Все пак е нещо, а и читателите могат да преценят до известна степен дали дадените подробности и обяснения са добри и си струва да се набави четивото след време. Сега предлагам анализа на една много интересна тракийска глоса, надявам се да съм се справил добре:

 

скалме - *скалмен – скала блг. (в случая остър предмет, меч), скала́ – скала рус., скала́ – камък укр., skálа – скала, осколка слов., skálа – скала чеш., skeliù, skélti – цепя, разцепвам лит., skala – трески латв., iškalla (i) – чупя, разрушавам хет., σκάλλω – копая, режа гр., skiljа – разделям стисл.;

 

източник: σκάλμη – тракийска глоса със значение “нож, меч”, сравнена със стисл. skǫlm ж. мн. “ножици“ (Георгиев, 1977, с.19). Един от първите разгледали глосата е А. Фик, който според акад. Дуриданов сравнява σκάλμη със стисл. skǫlm ‘къс меч, нож’ (Дуриданов, 1976, с.23). В. Томашек, който е колега и съвременник на А. Фик, го цитира, добавяйки и Я. Грим относно това, че σκάλμη е тракийска дума идваща от корен *sq’el “spalten” – разцепвам, правейки сравнение с лит. skélti – цепя, стангл. skilja –  цепя, разделям. Чешко-австрийският учен добавя и интересния факт, че сродни на глосата σκάλμη се явяват трак. лични имена Σκέλης, Σκέλλις, Σκέλα-βρία, а и кюрд. kаlma, kalme – “сабя, меч” (Tom.II.20).

 

Странното в случая е това, че стисл. skǫlm един път е дадена със значение нож, къс меч, а друг път ножици, като при това не е направен и анализ, който да покаже дали действително думата е действително старогерманска или пък, поради ограниченото си разпространение се явява заемка (защо не и от тракийски?).

 

Друга странна особеност се явява факта, че при анализа на трак. топоним Σκέλα-βρία се предлага корен *skel “spalten” цепя, но освен лит. skilé – цепнатина, отломък се дава и слав. дума скала (Tom.II.2.83), тя обаче не е спомената изобщо при анализа на глосата σκάλμη. Навярно това е невинен пропуск, защото работата на В. Томашек е обемиста, разгледано е огромно количество материал и да се направи пропуск е човешко, и напълно разбираемо.

 

Преди да обърнем внимание на глосата σκάλμη – меч, ще разгледаме древния топоним Σκέλα-βρία. Елементът βρία вече бе обяснен (виж врия), а колкото Σκέλα-, тук трябва да бъдат посочени българските местни названия Скала, Скалата, Момина Скала, Орльова Скала, Скале, Скалите, Скалище, Скален дол и др. Те са изброени доста прецизно в нашия етимологичен речник (БЕР, т.VI, c.719).

 

Глосата σκάλμη – е притежавала древна форма *скал-мен, подобно на други наши думи като бреме, от *bher-men (БЕР, т.I, с.77), а и време, от *wert-men (БЕР, т.I, с.185). Със същата постройка е и българската дума знаме, тя е уникална, защото има запазен архаичен вариант и той е знамен (БЕР, т.I, с.649).

 

Значението на σκάλμη, *скал-мен, е остър предмет, осколка, скала. Коренът е скал, а наставката е -мен. Интересното в случая е това, че в тракийския тя вече се е развила в -ме, както е в днешния български: бреме, време, знаме, племе. Най-древните мечове са правени от кремък, т.е. скалата е материалът, който е ползван. 

Находки от гроб № 1 от Варненския некропол, снимка на Николай Генов 

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/887/NIM%252520-%25252020b.jpg.preview.jpg

Кремъчният нож от гроб № 1 във Варненския некропол е с дължина 44 см (по сведения на И. Иванов и М. Аврамова). Около 4000 години по-късно, мечът акинак (ἀκινάκης) е с дължина между 40 и 60 см. Такава е била и дължината на късия тракийски меч σκάλμη.

 

Надявам се обясненията да са добри, а колкото до това защо тракийската, или както е по-правилно древнобългарската дума скалмен, скалме вече не се използва, ще подчертая, че дори доста по-нови думи като стблг. брьдоунъ – меч и коръда – меч, също са излезли от употреба. Това е напълно в реда на нещата и същественото е, че съществуват обяснения на български език.

 

Надявам се здравето ми да ми позволи да работя редовно по материалите, служещи за пояснение на речника, а и работата по илюстрациите и корекциите да е безпроблемна, за да може в скоро време да излезе чаканата повече от 10 години книга. Вярвам, че тя ще донесе добро самочувствие и вяра в себе си на много сънародници, доброто самочувствие и вярата в себе си са катализатора на великите деяния.

 

Желая на всички приятели и съмишленици весело посрещане на празниците, но най-вече здраве, здраве, здраве!!!

 

 

ПРИЯТЕЛИ НА СПАРОТОК – ИЛИ КАК МИНА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА МИ КНИГА В ПЛОВДИВ

 

За Културен Център Тракарт зная отдавна, все пак в родния ми град е. След предложение на приятели да представя там новата си работа Неразказаната История на Траките, не се поколебах изобщо. Мястото е невероятно! Атмосферата е приятна – веднага след влизането в галерията, човек попада в един друг свят. Прекрасно консервираните мозайки, а и невероятните артефакти не просто привличат погледа, но са и уникални по отношение на изработка и символизъм. Дължа огромна благодарност на човека, по чиято инициатива представянето бе осъществено в галерията, попила духа на древността.

 

Бях планирал да се видя с доста хора, но здравословни проблеми – мои, а и на роднини попречиха това да стане. Не успях да се срещна с приятели, които ценя и, с които общувам от известно време. Слава Богу, други приятели дойдоха на локацията, в която бях и аз и все пак срещнах немалко от тези хора, вълнуващи се от същите неща, които вълнуват и мен.

 

Желаещите да видят представянето на Неразказаната История на Траките започнаха да се събират пред Тракарт около час преди началото на събитието и така стана възможно да проведа беседа с някои от тях. Запознах се лично и с г-н Жорж Трак, за когото бях чувал доста хубави неща и все пак останах изненадан от неговата ерудиция и интелигентност. Беше удоволствие да проведа разговор с този прекрасен човек, успял да прозре важни неща от духовната култура на нашите предци.

 

Г-н Жорж Трак ме разведе из галерията и ми даде подробно обяснение относно значението на изложените там артефакти, които както вече отбелязах са невероятни и истински шедьоври на древното изкуство. Разказът на домакина бе така увлекателен, че не усетих как мина времето. За невероятната беседа, а и за гостоприемството дължа дълбока благодарност на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова.

 

Поднасям извиненията си на тези, за които нямаше места и трябваше да стоят прави, но не бях очаквал толкова много хора в делничен ден, а и в 19 ч. Залата е доста голяма, удобна, но желаещите да присъстват на представянето се оказана повече, отколко бях преценил, че ще дойдат.

 

След кратка реч на г-н Жорж Трак, а и на г-жа Ани Минева, дойде и мой ред. В продължение на около час и половина разказвах за своето виждане относно неразказаните моменти от историята на народа ни. Малцина от нас знаят за това, че съществуват убедителни доказателства за древните балкански корени на българите. Става дума за доказателства от различни области: антропология, генетика, етнология, археология, ономастика, а и история. За жалост на нашите учени е още трудно да се откъснат от създадените отдавна клишета и да приемат правилната гледна точка.

 

В новата си работа Неразказаната История на Траките съм дал ценна информация за трако-римските отношения от времето на Бронзовата и ранната Желязна епоха. Дал съм и важни сведения за това кои са истинските елини и как се е формирал гръцкия народ. Изненадите са много, защото и неразказаната до този момент информация е много. За мнозина бе интересно да научат да връзката на траките с Египет, Хетската Империя, а и Арменското Царство. Не става дума за мои спекулации, а за данни представени от световно известни учени. Въпреки, че аргументите на изследователи като Маккуин, Дяконов, Гиндин, Еванс и др. са издържани, те не са особено популярни в нашите научни среди. Поради това твърде малко хора знаят, че част от дедите ни са споменати в Стария Завет под името филисимци, а историци като Йосиф Флавий ги нарича също палестини, това реално са пеласгите, чиято най-стара земя е била край река Струма, известна още като Палестин.

 

Не се съмнявам изобщо, че на присъстващите бе интересно да научат за похода на така наречените Морски Народи, част, от които се явяват пеласгите, а други са представени от мизите. Тези мизи, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, а дълги векове преди това египтяните назовават мешвеш. Въпросните мешвеш се заселват в Либия и служат дълго време на фараоните като наемна армия, докато през Х в. преди Христа един от тях стига до чин генерал, а после сяда и на египетския престол, полагайки началото на XXII династия.

 

Този фараон от мизийски произход се сродява с цар Соломон и разбира се е споменат в Стария завет. Освен за мизите и пеласгите, участвали активно в събития от историята на Египет, разказах и за тракийските надписи, а и за опитите на определени хора от нашите научни среди да определят най-ценният ни надпис – този от Ситово, като пукнатини от Кайнозойската ера.

 

Бяха ми зададени доста въпроси и дори пресрочихме предварително уговореното време. Благодарение на великодушието на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова, беседата бе продължена и последвана от даване на автографи.

 

След беседата се събрах със стари приятели в ресторант и там продължихме разговора си за далечното минало на народа ни, за събитията, които трябва да популяризираме и за това как младото поколение трябва да расте, знаейки истината за произхода на българите и за славните деяния на предците ни.