ПРИЯТЕЛИ НА СПАРОТОК – ИЛИ КАК МИНА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА МИ КНИГА В ПЛОВДИВ

 

За Културен Център Тракарт зная отдавна, все пак в родния ми град е. След предложение на приятели да представя там новата си работа Неразказаната История на Траките, не се поколебах изобщо. Мястото е невероятно! Атмосферата е приятна – веднага след влизането в галерията, човек попада в един друг свят. Прекрасно консервираните мозайки, а и невероятните артефакти не просто привличат погледа, но са и уникални по отношение на изработка и символизъм. Дължа огромна благодарност на човека, по чиято инициатива представянето бе осъществено в галерията, попила духа на древността.

 

Бях планирал да се видя с доста хора, но здравословни проблеми – мои, а и на роднини попречиха това да стане. Не успях да се срещна с приятели, които ценя и, с които общувам от известно време. Слава Богу, други приятели дойдоха на локацията, в която бях и аз и все пак срещнах немалко от тези хора, вълнуващи се от същите неща, които вълнуват и мен.

 

Желаещите да видят представянето на Неразказаната История на Траките започнаха да се събират пред Тракарт около час преди началото на събитието и така стана възможно да проведа беседа с някои от тях. Запознах се лично и с г-н Жорж Трак, за когото бях чувал доста хубави неща и все пак останах изненадан от неговата ерудиция и интелигентност. Беше удоволствие да проведа разговор с този прекрасен човек, успял да прозре важни неща от духовната култура на нашите предци.

 

Г-н Жорж Трак ме разведе из галерията и ми даде подробно обяснение относно значението на изложените там артефакти, които както вече отбелязах са невероятни и истински шедьоври на древното изкуство. Разказът на домакина бе така увлекателен, че не усетих как мина времето. За невероятната беседа, а и за гостоприемството дължа дълбока благодарност на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова.

 

Поднасям извиненията си на тези, за които нямаше места и трябваше да стоят прави, но не бях очаквал толкова много хора в делничен ден, а и в 19 ч. Залата е доста голяма, удобна, но желаещите да присъстват на представянето се оказана повече, отколко бях преценил, че ще дойдат.

 

След кратка реч на г-н Жорж Трак, а и на г-жа Ани Минева, дойде и мой ред. В продължение на около час и половина разказвах за своето виждане относно неразказаните моменти от историята на народа ни. Малцина от нас знаят за това, че съществуват убедителни доказателства за древните балкански корени на българите. Става дума за доказателства от различни области: антропология, генетика, етнология, археология, ономастика, а и история. За жалост на нашите учени е още трудно да се откъснат от създадените отдавна клишета и да приемат правилната гледна точка.

 

В новата си работа Неразказаната История на Траките съм дал ценна информация за трако-римските отношения от времето на Бронзовата и ранната Желязна епоха. Дал съм и важни сведения за това кои са истинските елини и как се е формирал гръцкия народ. Изненадите са много, защото и неразказаната до този момент информация е много. За мнозина бе интересно да научат да връзката на траките с Египет, Хетската Империя, а и Арменското Царство. Не става дума за мои спекулации, а за данни представени от световно известни учени. Въпреки, че аргументите на изследователи като Маккуин, Дяконов, Гиндин, Еванс и др. са издържани, те не са особено популярни в нашите научни среди. Поради това твърде малко хора знаят, че част от дедите ни са споменати в Стария Завет под името филисимци, а историци като Йосиф Флавий ги нарича също палестини, това реално са пеласгите, чиято най-стара земя е била край река Струма, известна още като Палестин.

 

Не се съмнявам изобщо, че на присъстващите бе интересно да научат за похода на така наречените Морски Народи, част, от които се явяват пеласгите, а други са представени от мизите. Тези мизи, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, а дълги векове преди това египтяните назовават мешвеш. Въпросните мешвеш се заселват в Либия и служат дълго време на фараоните като наемна армия, докато през Х в. преди Христа един от тях стига до чин генерал, а после сяда и на египетския престол, полагайки началото на XXII династия.

 

Този фараон от мизийски произход се сродява с цар Соломон и разбира се е споменат в Стария завет. Освен за мизите и пеласгите, участвали активно в събития от историята на Египет, разказах и за тракийските надписи, а и за опитите на определени хора от нашите научни среди да определят най-ценният ни надпис – този от Ситово, като пукнатини от Кайнозойската ера.

 

Бяха ми зададени доста въпроси и дори пресрочихме предварително уговореното време. Благодарение на великодушието на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова, беседата бе продължена и последвана от даване на автографи.

 

След беседата се събрах със стари приятели в ресторант и там продължихме разговора си за далечното минало на народа ни, за събитията, които трябва да популяризираме и за това как младото поколение трябва да расте, знаейки истината за произхода на българите и за славните деяния на предците ни.