ПУБЛИКАЦИИ

17.01.2024 г.

ЗАГАДЪЧЕН НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС ВЪРХУ СФИНКС

Съвсем наскоро един приятел ми съобщи, че някакъв учен е направил превод на надпис от Дакия. Ставаше дума за посвещение, изписано върху един особен обект – сфинкс, намерен в околностите на древния град Потаиса [Патаиса, Патависа]. Буквите са дефинирани като гръцки, но въпреки, че думите са представени сравнително ясно, тълкуване с помощта на гръцкия език не може да бъде направено.

 

Изображение на древния артефакт с мистериозен надпис [по Revesz, llustrirten Zeitung, 1847,no.188]

В страницата nauka.ofnews.bg е посочено името на изследователя, който бе направил сензационното откритие. Касае се за Питър Ревес от Университета на Небраска, САЩ.

Даден е и преводът на мистериозното послание: Ето, поклонете се на светия лъв!

 

Съвсем коректно е цитирано и изданието на научното списание, в което проф. Ревес публикува откритието си: Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter; Peter Z. Revesz; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209

 

Жалко е само, че не са дадени подробности относно тълкуването на древния текст. Навярно те биха били от полза за нашите траколози и лингвисти, ако разбира се темата ги вълнува. На страницата на Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023) са представени интересни подробности.

 

Посочена е приликата на намерения [но вече изгубен] артефакт от Дакия със сфинкса от Наксос VI в.пр. Хр., съхраняван в музея на Делфи. Разбира се уточнено е, че Дакийския сфинкс е от по-късна дата – III в. Проф. Ревес смята, че създателят на мистериозния надпис е ползвал гръцки букви, но посланието е на унгарски, или по-точно древна форма на унгарския език.

 

Това твърдения на американския учен ме удиви, но човек не бива да отрича нещо, само защото то изглежда странно. Вярно е, че от гледна точка на историческите извори, а и на археологията, унгарците се появяват в Европа дълги векове след времето когато е направен надписа [III в.], но при наличие на нова информация, ние трябва да се съобразим с нея и да я проверим.

 

Проф. Ревес прави сравнения на сфинкса от Дакия не само с този от о-в Наксос, но и с така наречения сфинкс от Пазирик в Сибир. На плъстен килим намерен в гробница на скитски вожд е изобразено свръхестествено същество, което американския учен нарича сфинкс, но каква точно е връзката със старите унгарци аз така и не успях да разбера.

 

Не разбрах и защо трябва да се прави връзка между свастиката от гърдите на сфинкса от Дакия със свастиката от староиндийската религия. Все пак свастиката се среща на Балканите хилядолетия по-рано, ползвана е на Балканите и по време на Античността, Средновековието, а и в ново време, защото е символ на слънцето. Това прочее е отбелязано от проф. Ревес.

Той допълва, че макара сфинксът да е познат добре в гръко-римския свят, свастика върху статуя на такова митично същество не е манифестирана никъде, а на изображението от Пазирик може да се говори за стилизирана свастика. По този начин можело да си приеме, че хората създали сфинкса от Потаиса [Патаиса, Патависа] са имали религия съчетаваща гръцка и средноазиатска традиция.


Не съм специалист по древните религии на Средна Азия, поради това се въздържам от коментар по отношение на твърдението на г-н Ревес. Само ще добавя, че религиозния синкретизъм е познато явление в Европа. Дали обаче в случая се касае за някаква особена вяра, в която са вплетени елементи от гръцки и средноазиатски вярвания?



                Изображение на надписа в разгънат вид [по Revesz]



 Изображение и транслитерация на надписа в разгънат вид [по Revesz]

Да преминем към особеностите на епиграфския паметник и разбира се тълкуването на американския професор. Като цяло съм съгласен с разчитането на буквите. Четенето на проф. Питър Ревес е следното: IMAIMATIΘIERESARSΛAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСЛАН]

Към края на надписа аз лично виждам не буква Л, а по-скоро Д [Δ]:

IMAIMATIΘIERESARSΔAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСДАН].

 

Ето и тълкуването на Ревес:

IMA = ime 'eто, виж' унг.

IMAT = imadпочитане, вяра унг.

= itt тук унг.

IERES = hiresдревноунгарска дума навярно сродна на стгр. ίερόςсвещен, но в случая означаваща славен‘.

ARSΛAN = oroszlan ‘лъв’ унг. [реално заемка от турски].

 

Според американският учен значението на посланието: IMA IMAT IΘ IERES ARSΛAN e: „Ето, поклонете се на светия лъв!”. Проф. Ревес ползва хипотетични древноунгарски думи, някои имащи паралел с турския, а други с гръцкия език. Макар всяка реч да притежава заемки, смятам за странно в такова кратко послание да се срещат думи от три различни езика.

Моето виждане относно характера на надписа, а и неговото значение е съвсем различно. Смятам, че на първо място ние сме длъжни да се съобразим с името на древното населено място, в което е намерен сфинкса. Както вече бе споменато – това е дакийското селище Потаиса [Патаиса, Патависа]. Неговото название не е нито римско, нито гръцко, нито тюркско, нито пък може да се обясни на унгарски език.

 

Съдейки по варианта Pata-vissa, смятам, че може да се направи съпоставка с името на друго дакийско селище и то е  Berzo-vis [*Брѣза бреза, вьсьсело]. При анализа на топонима Pata-vissa акад. Георгиев смята, че елемента -vissa може да се изтълкува със стблг. вьсь село и др. [Георгиев, 1977, с. 207]. Относно Pata- нашият учен търси връзка със санскр. sphata ‘едър, силен’, но аз лично смятам, че стблг. падѫ – падам е по-подходящ кандидат. В такъв случай името на селището, в което е намерен сфинкса притежава значение село намиращо се в падина, село в ниско място', като разбира се то е българско.


Колкото до надписа – смятам, че се касае за фригийски диалект. Поради това разделям думите по различен начин: IMAI MATI ΘIERES ARSΔAN = ИМАЙ МАТИ ТИЕРЕС АРСДАН.


На пръв поглед само думата МАТИ съответства на стблг. мати майка, но ние трябва да се съобразим с древността на езика, а и да потърсим паралели във фригийската ономастика.

Благодарение на трудовете на руско-израелския учен Владимир Орел и работещия в университета на град Лайден, Нидерландия Александър Любоцки [ползващи трудове на К. Брикс и др.] научаваме важни неща.

 

IMAI – ИМАИ може да се съпостави на фриг. Iman – лично име, а и iman образ, изображение [статуя], Imeneia епитет на богинята-майка.

 

MATIМАТИ означава майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС е лично име, съответстващо на тракийското име Терес.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areaystin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище.

 

Нека видим и какво е значението на посланието:

 

IMAI – ИМАИ e съпоставимо на стблг. имѫ сѧ – отдавам се на нещо, в случая може да се изтълкува като епитет със значение  всеотдайна [в дат.пад.ед.ч.].

 

MATIМАТИ отговаря перфектно на стблг. мати майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕСТерес е представено в особен вариант, който явно е характерен за диалектите на север от Дунава. Там името на бесите не се представя като Вεσσί, а като Вίεσι [Detschew, 1957, c. 57]. С други думи: типичните за земите на юг от Дунава Терес и беси, на север от Дунава притежават варианти Тиерес и биеси, бьеси.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areyastin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище, но в случая е фамилно име изведено от топоним. Връзка можем да потърсим с името на обитавалите земите на север от Дунава траки арс-иети и eлемента -данос от предгръцкия хидроним Ηρι-δανός.

Въпреки териториалната отдалеченост на Дакия и Фригия, паралели в топонимите съществуват. Като пример може да се даде Acmonia - име на селище в Дакия, но и във Фригия, а тълкуване можем са получим с *акмьнъ - камен, камък.


Значението на посланието е: На всеотдайната майка, Терес Арсдан [посвети]. А в съвременен словоред ще се получи: Този предмет Терес Арсдан посвети на всеотдайната богиня-майка.

 

Едва ли статуята на сфинкса е направена специално като дар за богинята-майка. По-скоро се касае за обект, който е купен или взет от някое светилище от гръцка колония по западното Черноморие. Важното в случая е това, че намираме следи от фригийски диалект на север от Дунава. Явно фригите са близки роднини на даките, защото облеклото на двете групи е идентично. Погребалните могили на фригите, по-специално тази на цар Мидас са от същия тип, който се среща в земите на даките, а разбира се и в земите на мизи, беси, одриси.

 


Тълкуването на надписа с помощта на българския език не е произволно. Аз се съобразявам с историческите извори, в които българите [или поне част от българите] са отъждествени с даките. Съобразявам се с факта, че името на селището, в което е намерен надписа е обяснимо с помощта на старобългарския език. Съобразявам се с това, че в Именника се говори за наше княжество, което е съществувало на север от Дунава през II в., т.е. по-рано от създаването на надписа. Съобразявам се и с факта, че фригийските глоси и думи като зелкия, гелавос, давос, багайос, ексис, земело, белте са тълкувани от различни лингвисти с помощта на: зелка, зълва, давити, богъ, еж, землia, блато. С други думи – налице са всички предпоставки да се направи опит за тълкуване с помощта на българския език.

 

Съмнявам се, че нашите траколози и лингвисти ще се съгласят с моето виждане, но пък ако те имат различно мнение по въпроса, нищо не ги спира да обърнат внимание на интересния писмен паметник и да представят свое тълкуване. Редно е да използваме всяко късче информация, което ще ни позволи да разкрием истината за корените си. И не просто е редно да се стори това, но е и наложително, защото в последно време враговете на истината са се активизирали и макар да са шепа хора, продължават да фабрикуват манипулации, които внасят объркване у нашите сънародници.

 

В крайна сметка лъжите ще лъснат, в крайна сметка истината ще излезе и ще бъде приета въпреки ориенталският фанатизъм, с който бива потискана от определени индивиди, служещи на чужди организации. Всеки ще си получи заслуженото, а нашият народ най-сетне ще разбере, че историята му не започва през прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

 

 

 

Използвана литература:

1.Revesz Peter Z., Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter;; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209.

2.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

3.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957.

4.Lubotsky A., The Old Phrygian Areyastis inscription, Kadmos 27,1 (1988), p.p. 9 – 26.

5.Orel V., The Language of the Phrygians, Description and Analysis, Caravan Books, Delmar, New York, 1977.

 

 

 

42 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон и да проявяват разбиране към инакомислещите! Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  2. Доколкото съм чел, унгарците са печенеги, федерати на българите и са прогонени в Пустата заради предателство.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Унгарците са живели дълго под българска власт в съседство с Волжска България. Стотици думи в унгарския са български славянски, а не някакви неопределени славянски. Например: ковач, зоб. Династията на Арпадите е българска. Именно Арпад( баща му Алмош умира по време на прехода) довежда маджарите до Дунава и той влиза в битки със Симеон Велики за българския престол. Българската аристокрация е смятала князь Борис за узурпатор, който е взел властта без нейното одобрение. Затова Борис избива 52 болярски рода, за да закрепи властта си. Мит е, че те са били противници на християнството. Най- много да са били противници на замяната на българския. Сирмиумския Символ на вярата с Никейския, православния символ. Не се убиват българи по верски причини. Даже обявените за еретици богомили не са били избивани. Друго нещо е борбата за власт. Тя е причина за убийствата. Откакто свят светува!

      Изтриване
    2. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 21:09
      Борбата за власт действително е силен мотив, всъщност най-силният.

      Изтриване
    3. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 17:04
      Унгарците са угрофини, а печенегите са тюрки. Двата народа са били може би съседи, но не са роднини.

      Изтриване
  3. Спаро, ти си невероятно говедо, но в добрия смисъл на думата :) Фейсбук, Ютуб, книги, а сега се връщаш и в Блогър :) Откъде я вземаш тази енергия, кога намираш време, кога спиш?

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен, ти си идиот, но в добрия свисъл на думата :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. 😝😝😝😝🏖

      Изтриване
    2. А бе, Анонимен17 януари 2024 г. в 21:11, ти, нещо имаш да кажеш ли, или си получил гърч при опит да дадеш коментар?

      Изтриване
    3. Чудя се дали изобщо има смисъл да призовавам към ползване на културен тон...

      Изтриване
  5. Но артефакта го няма а това значи, че малко фантасмагория написаното :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Но защо се чудите Анонимен17 януари 2024 г. в 19:19? Библията на Урфил също я няма, ама в Упсала се пази нещо, за което казват, че било готска библия на Урфил.

      Изтриване
    2. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 19:19
      До известна степен имате право - след като нямаме достъп до оригиналния артефакт, въпреки, че рисунката е ясна, тя си остава рисунка. Изображението обаче е направено през 1877 г., а по това време в Германия, където е напечатано списанието няма българи с такова огромно влияние, че да накарат художника да изрисува текст, който е разбираем на български език.

      Изтриване
    3. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 23:18
      Сравнението с библията на Урфила е добро. Поздравления!!!

      Изтриване
  6. Още с първия поглед на графиката ме стрелна една мисъл за нещо познато и не знам дали може да се направи някакъв паралел, но се сетих за орела на Аспарух.
    http://www.budnaera.com/pix-history/asparuh-sokol.jpg
    Макар на гърдите му да не е изобразена точно свастика, според мен двете изображения имат известна прилика и вероятно може да се помисли по този въпрос. Едва ли обаче само моята подготовка ще е достатъчна. Относно все още непрекъснатите опити откритите на Балканите текстове с гръцки букви да се тълкуват или с гръцки, или някакъв език с наличие на достатъчно тюркски елементи, какъвто е унгарския, не е нищо ново. Наскоро попаднах на един материал отнасящ се най вече до Балканите и по точно южната част, с по сериозно наличие на гърци, писан вероятно от поляк, в който автора е доста категоричен, че това е основната грешка на днешните историци. Материала поне според мен е доста стойностен, но за съжаление не успях да открия нищо повече от този автор, нито информация за него според името или може би псевдонима "R A Goryn" с който се е подписал. Материала не е много обемист и си заслужава отделеното време, но особено ми допадна една негова мисъл, намираща се в началото на стр. 7 от пдф-а (страниците на самия материал не са номерирани), която ще цитирам :
    There are limits to which historians can allow the pirates to imprint their opinions as history, and propagate it in the higher educational establishments. (Има граници, до които историците могат да позволят на плагиаторите да втълпяват мненията си като история и да ги разпространяват във висшите учебни заведения.)
    Във връзка пък с призива в края на есето "да използваме всяко късче информация" ми се ще да предложа за обсъждане една мисъл, която същия този материал ме провокира да свържа с други по рано попадали ми информации свързани с произхода ни, но ще се получи доста дълго и не съм сигурен даже дали ще мога го побера в един коментар. Затова мисля да го отложа, като ново продължение към този.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Великов 17 януари 2024 г. в 19:48
      Така нареченият орел на Аспарух е интересен артефакт, но дали монограмът на гърдите на орела може да се разгледа във връзка със свастиката от гърдите на сфинкста не мога да определя.

      Изтриване
    2. В материала “ORIGIN OF THE SLAVS II Their Language, Institutions And Native Tribes” от R.A.Goryn, за когото горе писах, още на стр. 3 срещнах интересни твърдения. “The Bulgarians, the latest addition to the Slavonic community, are known to have spoken a language derived from the ancient Cimmerian”
      https://ispan.waw.pl/ireteslaw/bitstream/handle/20.500.12528/570/Origin%20of%20the%20Slavs.pdf?sequence=1&isAllowed=y
      Още Раковски развива тезата за връзка на българите със старите кимерийци. По надолу автора споменава за употребени от Константин Багренородни понятия като “Бели-Сърби” и “Бели-Хървати” тълкувайки определението “Бели” като независими, свободни, защото обитават територия извън границите на империята, а до наше време е достигнало само Беларус. В книгата си The Wars IV.4.8 Прокопий ни съобщава друг интересен факт: “Now the people who are settled there were named in ancient times Cimmerians, but now they are called Utigurs.”
      https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Wars/8A*.html
      Тези Утигури някои наричат за по кратко Уни, а други Хуни “Now these envoys were moved by fear of the Utigur Huns in making the public declaration of the object of their coming...) (4.12) По надолу в текста се споменават и Cutrigurs (5.15) Phanaguris (5.26), а други автори говорят за оногури, оногондури и други подобни с окончание "гури", което някои разчитат като значение "хора или народ". А дали не е "гъри" защото в много от чуждите азбуки няма символ за обозначаване на звука "Ъ" и според мен kanez (kanaz) е не съвсем успешен опит за изписване на латиница (по малко букви и избягване трудните за издълбаване върху камък), българското кънѧзъ заради липсата на походящи символи. Където "Ъ" е безвучен символ (придобива звукова стойност след съкращаване броя на буквите в азбуката), който изписван след съглазна е указвал твърдото ѝ звучене, за разлика от "ь", който също няма звук, но указва омекотяване на предходната съгласна. Ние ги наричаме ер-голям и ер-малък, но и днес в руската азбука те се наричат "твьордъй и мяхкий знак. Има автори които твърдят, че основното ядро на по късно нареклите се с името българи е сред имената окончаващи на "гури". Сходните окончания навеждат до мисълта за някаква езикова връзка, а защо не и етническа, но пък различните имена, за липса на пълно единство или съвместно съжителство дори и да обитават съседни територии. Обитаваните земи са в близост или на границата между Азия и Европа, където се срещат различни етноси, както европеиски така и азиатски. Обстановката там е много динамична, често се сменят обитаваните територии и особено на по малобройните групи се налага да се обединяват или да сключват съюзи между две или повече общности за по добра самозащита. В тази ситуация обикновенно едни доминират над останалите, които са в подчинена позиция и най вече името на господстващите е познато сред близки или по далечни съседи. Имената на подчинените по малко се цитират и тези обединения понакога са кратки, друг път по продължителни, но често срещаме разместване в позициите или разпадане. Явно, въпреки обединенията, етническите смесвания не са практикувани много защото срещаме едни и същи имена на подвластни народи в един съюз, а на по късен етап не саизчезнали, но се намират в дуг съюз. Още преди появата на Кроватова България има сведения, че кутригурите или оногурите са били подвластни на аварите, а едва през 632 г. след като се освобождават от ази зависимост, основават собствено държавно обединение, вероятно с някои от съседните "гури" и го наричат България. Защо са избрали точно името България? В новите условия не е имало разделения между участниците като доминиращи или зависими и не би било редно никой да налага собственото си име над останалите, а се налага да се избере друго по някакъв общ признак. В случая общото е "гури", но вече не на нечие подчинение, а свободни (бели) гури. Така вероятно е избрано общото название Белгурия (България).
      Следва продължение.

      Изтриване
    3. Особеното в случая е, че това име не се появява тук за първи път, а за него има сведения още през IV/V век и е засвидетелствано не къде да е, а точно на Балканите. Изглежда е имало и други "гури", разпръснати доста по на юг, даже чак до Тесалия, които дори заселени на територията на ИРИ не са били обвързани с договори или задължения към империята, а свободни (бели). Йоан Антиохийски в своята хроника De insidiis пише, че в 479 г. император Зенон, за да предотврати заплахата от готите, търси помощ от българите. Това би означавло, че не са под негова зависимост и не може да им разпорецди. Добре е развил тази тема Петър Георгиев в сборника си "БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ"
      https://www.academia.edu/51129991/БЪЛГАРИТЕ_НА_БАЛКАНИТЕ
      Ще поясня малко за особеностите на този сайт за онези, които не са го ползвали и не са запознати. От линка се отваря страница на бледо син фон със заглавието, а под него името на автора, което е линк и от него се отваря списък с всички материали от този автор, качени на тази платформа. Този има доста добра колекция. Следва кратко резюме, коеъо надолу избледнява и не се чете. Под него, пак на светлосин фон, има изброени други pdf-и от различни автори на подобни теми. Чак под този списък следва корицата на сборника, а след нея на бели страници същинския текст на сборника. Ако се ползва браузър, който отваря pdf (вече почти всички имат вградено приложение) без материала да бъде свален на компютъра, сборника може да се чете онлайн. Ако някой иска да си го свали на харда се изисква регистрация или идентификация с друг акаунт.
      С името България ясно, но защо някои хронисти още в средновековието я отбелязват като "Стара Велика България"(Magna Bulgaria). Колко може да е стара и колко велика щом е просъществувала само около 35 години? Ами в действителност тя е най старата защото преди нея не известна друга държава с такова име. Другите две Българии, Волжка и Дунавска, са по млади. За термина "Велика" ще посоча отново сборника на Петър Георгиев (стр.25/28). Само ще добавя, че Англия или Обединеното кралство все още е известна и с името Великобритания, но то е било придобито по времето, когато Англия е била империя и е притежавала 51 външни колонии включващи Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Пакистан, ЮАР и много други, на които държавен глава е бил британския монарх.
      Не изключвам вероятността да допускам някои съществени грешки в анализа си защото всичко ми се струва прекалено явно и видимо за да не бъде забелязано, но от друга страна допускам да е повече липса на желание, а не толкова на възможности и това ме кара да мисля, че си срува разсъждения в тази посока.

      Изтриване
    4. Ново продължение
      Сетих се, че пропуснах една информация, която предвиждах да посоча, но и без друго щеше да стане дълго и трябваше да е в нов коментар. Освен бели българи има и така наречените от някои автори "черни българи". По скоро става въпрос за обитателите на Волжка България, наричана в някакъв момент от арабите "Кара Булгар", докато Дунавска България са наричали "Бурджан". За нашите историци превода задължително е "черни българи", каквото и да означава това. Да обаче от различни антични автори научаваме, че е съществувал и "Черен Китай" ( Caracatay) за която изпратения в началото на XIII век францискански мисионер William of Rubruck на стр. 109 говори в доклада си до краля, след завръщането си от пътешествието.
      https://archive.org/details/journeyofwilliam00ruys/page/109/mode/1up
      Има обяснение за значението в бележките под черта (2) на същата страница, но от позицията на днешно време аз бих склонил за планинци, но не съм много съгласен с него. На някои по стари карти е отбелязана и тази територия, но според мен днес тя се намира в Киргистан или Казахстан.
      https://www.geographicus.com/P/AntiqueMap/tartary-hondius-1639
      Приблизително в средата на интерактивната карта се набива на око едно езеро, според мен на река Об, с четири острова по четирите посоки на света и един по малък в средата. Точно в ляво от езерото се намира надписа "Cara-Khitay". На мен лично ми се струва наивно да говорим за черни китайци, независимо кой как определя цветовете, но които единно се причисляват от всички към жълтата раса. Изхождайки от предишното твърдение, че "бели" означава свободни или независими, то "черни" би трябвало да означава точно обратното. Подчинени или зависими. До колкото съм чувал, в турския език "кара" няма еднозначно тълкуване, а специално за черен цвят имат друга конкретна дума. Проверката ми в речник го потвърждава.
      kara: is. геол. почва; суша, земя; геогр. континент, материк.
      Значи Карабулгар може да се преведе и като "земята на българите", но в момента не е България, защото те са подчинени, зависими от Хазарите. Същото се отнася и за Каракитай, които територии са били завладени от монголи или други етноси.
      Колкото до Бурджан не знам дали съм прав, но доколкото имам информация "джан, джин" на тюркските езици означава "дух, душа".
      can: душа, дух; живот; здраве; сила, мощ, енергия; отзивчив; душевен, искрен, приятен
      bur: bulmak намирам; доставям, получавам; изобретявам; достигам, стигам (до).
      Това би се тълкувало като достижение до мощна, силна, душевна (същинска) държава България.

      Изтриване
    5. Всичко това само обяснява, защо няма черни траки и в частност черни мизи, гети, даки или каквито и да е било други траки на Балканите - защото и в двата случая става дума за свободни хора, бели - самоуправляващи се, черни - подчинени на чужда власт, а при траките това го няма.
      Г.Славеев

      Изтриване
  7. Вие пишете за Iman – лично име, а и iman – образ, изображение [статуя], Imeneia – епитет на богинята-майка, но имат ли те връзка със старобългарското Имен, Имен-Шегор, Имник?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 20:45
      Да, връзка има, както има връзка между Шегор и Загрей :)

      Изтриване
  8. Толкова логически издържано и обосновано предложение за произхода и смисъла на надписа няма как да съществува! Българският език е ключ към качествено ново разбиране и усъвършенстване на световната историческа наука!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 21:27
      Смятам, че всеки писмен паметник трябва да се анализира в контекста на останалата налична информация, а в случая става ясно, че надписа е от земите на траките, от селище с тракийско име. В такъв случай българския език наистина е най-подходящ за тълкуването.

      Изтриване
  9. Този Ревес разпространява в ютуб, че Линеар А е унгарски. Смешна работа. Фино-угри е нямало тук.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 23:51
      Всеки има право на свое виждане, но е хубаво казаното да се докаже аргументирано и ясно.

      Изтриване
  10. На мен тези статия и заключения ми се чинят малко прибързани, но за добър повод да се види, че тракийският свят не е бил изолиран, а дълбоко свързан с развитите култури на своето време - гърция, персия, рим. Та да обърнем внимание само на последната дума арслан обявена за тюркска, а всъщност персийска, а още по-всъшност индоевропейска, значеща мечка - сравни арт, арс и арш и други происзводни, които с времето са придобили по абстрактен/отнесен смисъл на непобедим, герой и т.нат.
    Според мен тази статуя е занесена на онова място от някой странстващ и има значения на почитащият те майко терес героя или непобедимия/силния...нещо от сорта, ако изобщо се приеме за достоверно предадена и формация изначално.
    Г.Славеев

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нямаш умора Славеев, нямаш умора ти казвам :) Дежурният мрънкалник :)

      Изтриване
    2. Не знам какво ти се "чини" и дали някой дава гаранции, че "нещо" ще се приеме за "достоверно предадена и формация изначално", но не стана ясно #КОЙ е този, който трябва да го "приеме" и какво ще предложи насреща за да го обори. Аз лично не виждам да предлагате нещо смислено, а иначе всеки има право на мнение или на бърборене, но всяко мнение се оценява от читателя, а не от писателя.

      Изтриване
    3. Не закачайте Славеев!
      Той е шут в този блог. На шутовете всичко е простено.

      Ивайло

      Изтриване
    4. Кой го бръсне за слива Славеев :)

      Изтриване
    5. Само свастиката като вземе и всякакви унгарски фантазии излитат през комина!

      Христослав
      Българин по род и
      Тракиец по произход!

      Изтриване
    6. До Анонимен 24 януари 2024 г. в 14:58
      Христославе, нека си имат хората право да представят своето виждане и нека ние да имаме правото да преценим от гледна точка на своите знания.

      Изтриване
  11. Отговори
    1. Анонимен 26 януари 2024 г. в 10:17
      До Радвам се, че този материал Ви е допаднал!

      Изтриване
  12. Великов20 януари 2024 г. в 22:32
    и двете ми баби - едната от северозападните склонове на Балкана, а другата от югоизточните - и двете от войнугански родове и по бащина и майчина линия, обясняват представката "кара" в родовите войнугански имена, не като цвят, а обозначаващо връзката със землището, района, който са владели - войнуганският средновековен институт е унаследен от османците, запазвайки го до 1839 г.,когато е отменен с Гюлханският хат-и-шериф, но за някои бълг.земи(Знеполско) той остава до Освобождението - войнугани са представлявали цели български села и области освободени от данъци, както е било и при Български цар(Г.Раковски ''О болгарскому свещеному въпросу'') - войнуганският средновековен институт е унаследен в Османската империя официално до 1839 г.,когато е отменен с Гюлханският хат-и-шериф, но за някои бълг.земи(Знеполско) той остава до Освобождението, а другите хайдушки вършат същото за земите си , т.е. извън закона - ''кара'' е реална власт, но под ''шапката'' не на български цар, а на османския, който е имал тази титла като ивангрозни - дядо Славейков пише за ''царския ферман за Екзархията'' - мисля, че много по-късно думата се ползва като цвят , точно както в българския език се разбира и ''излязъл на бял свят, по белия свят'' ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен28 януари 2024 г. в 14:58
      Благодаря за пояснението, което ми напомни за един друг пример. На 3-4 км. от голямо варненско село, където бяха моите баби и дядовци, в гориста местност има вододайна зона. Най големия извор е каптиран още в средата на миналия век и водоснабдява цялото село. Съвсем близо до изворите някога е правен опит за образуване на селище, но не се е разраснало повече от 7-8 къщи и през 70-те години на миналия век вече нямаше постоянни жители, а по късно беше съвсем изоставено. Имаше все още и име, което беше променено на Кладенчево, но възрастните използваха старото име "Кара пунар" макар, че в нашето село никога преди не е имало заселени турци или цигани. Никога не бях се замислял за точното значение на името, но подсъзнателно съм оформил мнение за "Черен извор". Навярно защото съм чувал, че кара се превежда като черно. Едва сега си давам сметка, че е ставало въпрос за "землището с изворите", а може би старото име на местността е било така и от там името на селото. Иначе сегашното име на местността още от малък знам, че се нарича "Света марина" по някаква легенда.

      Изтриване
    2. Великов29 януари 2024 г. в 12:53
      не е случайно, защото в българската традиция СвМаринка е пазителка на водите и по древна предхристиянска традиция българите я почитат в горещниците('мари' е обръщение) , когато се къпят, защото силата на водата е особено голяма и вода бликва и от пресъхналите извори, а огъня се изнася от къщите и не се пали до Громна Марина - покровителка на жътвата, нивите и сеитбите - ония жълти, сочни и сладки като мед сливи не случайно са наречени 'маринки' :)

      Изтриване
    3. Това също са детайли от един загубен пъзел , който сега с общи усилия ся опитваме да възстановим и имаме сериозни шансове, но аз съм оптимист, че всички заедно ще успеем защото както пише на главната сграда сградата на парламента "Съединението прави силата!" Или като гласи една друга поговорка: "Дявола ев детайлите!". Аз затова отделям специално внимание и на коментарите, защото в много слу

      Изтриване
    4. Анонимен30 януари 2024 г. в 10:30
      Аз затова отделям специално внимание на коментарите, защото както има една поговорка: "Дявола е в детайлите!" Човек не може да знае всичко, колкото и упорито да се опитва да го постигне. Това, за което говорите за Света Марина, не бях достатъчно запознат, но се убедих в истината за твърдението, че е покровителка на водите и здравето. Според преданията от предшествениците ни, (моите баби и дядовци за конкретните извори) преди да бъде каптиран извора е бил нещо като голям басейн, а в него са къпели болнавите за здраве. Естествено не всички, заради много студената вода, са оцелявали, но това в миналото се е тълкувало по друг начин. Сега се сещам и за още един дребен детайл. Това съм го чувал от хора от различни краища на страната, да наричат днешното понятие лехи в различните райони вади, кавали, или много разпространеното в различни райони друго наименование "карък". Е, не произлиза ли това от "Кара"?

      Изтриване
    5. Съжалявам за вероятните грешки, които очевидно съм допуснал за да не се плявки цед;ия м коментар, но ще направ

      Изтриване
    6. Съжалявам отново за непълния коментар, който и аз не разбрах как се получи, но ще го изпратя още веднъж и надявам се цял.
      Това също са детайли от един загубен пъзел , който сега с общи усилия ся опитваме да възстановим и имаме сериозни шансове, но аз съм оптимист, че всички заедно ще успеем защото както пише на главната сграда сградата на парламента "Съединението прави силата!" Или като гласи една друга поговорка: "Дявола е в детайлите!". Аз затова отделям специално внимание и на коментарите, защото в много случаи като комплектуваме дребни детайли от различни мнения се оформя една по ясна картина. Човек не може всичко да знае, а и не винаги се досеща за някои неща докато не бъде провокиран по някакъв начин. Сега се сетих, че много пъти съм чувал от различни хора да наричат понятието "лехи" с различни наименования, като "вади", "фитарии", "кавали" или "каръци". Според мен последното най вероятно произлиза от "кара"

      Изтриване