ПУБЛИКАЦИИ

3.02.2025 г.

ТРАКИЙСКАТА БОГИНЯ РОМА, ГРАД РИМ (ROMA), РОМУЛ И ЦАР РОМЕТАЛК

Вече нямам достатъчно време за нови есета в блога си, но съм решил от време на време да пускам есета по молба на приятели. Някои теми са интересни и важни за хората, които четат публикациите ми във Фейсбук, а и гледат видеата ми в ютуб. Невинаги обаче имам възможността да дам подробен отговор на питащите, поради това, че темата е различна, или пък, че се изискват толкова обяснения, че те реално трябва да се дадат в отделно есе.

 

Това е и причината да се появи настоящият материал. Определена група приятели са останали впечатлени от публикациите ми за тракийските божества, а и за ролята на траките в появата на ранното римско общество. Винаги се опитвам да представям сведенията си кратко, точно и ясно, но от друга страна хората, които ме следват не са успели да прочетат всичко от мен. Ето защо с това есе давам отговор на няколко въпроса.

 

А въпросите са:

 

1.Кой пише за тракийската богиня Рома

2.Какво означава нейното име?

3.Има ли връзка то с името на град Рим, което навремето се е произнасяло Рома?

4.Името на цар Рометалк с богинята Рома ли е свързано, или с град Рим?

5.Името на Рим, Рома тракийско ли е, има ли връзка с Ромул?

                                   

Ето и отговорите:

 

1. Пишейки за старинните тракийски божества, акад. Вл. Георгиев причислява към тях богинята Рома (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 54). Този учен добавя и това, че теонима съществува и във вариант Рума (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 55).

 

2.Нашият лингвист смята, че Рома, Рума означава сила, мощ, закрила (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 60). С това съм напълно съгласен, но смятам, че най-добрият кандидат за тълкуването се явява стблг. рамѣнъ – силен. Древната форма на рамѣнъ е била ромѣнъ, ормѣнъ, релно основа на тракийската заемка в гръцкия ὄρμενοςвисок, едър, силен. А древният корен на стблг. рамѣнъ е *ромъ.

 

3. Най-старият вариант на името Рим, Рома е RUMA. Авторът свързал името на Рим с понятие за сила, мощ, това е Плутарх, това той прави в труда си Животът на Ромул. Летописецът и биограф на основателя на Вечния град предава легендата, според която селището е основано от пеласгите, които дават и името, а то е свързано с понятие за сила, мощ (Plut.Tom. I.1). По сведенията на Плутарх, а и на тракийския пантеон, Рим, Рома и тракийската богиня Рома са не просто омоними, но и притежават едно и също значение. Това едва ли е случайно.

 

4.Името на цар Рометалк е теофорно, т.е. вдъхновено е от названието на тракийската богиня Рома. Поради това, че нямаме сведения трако-пеласгите основали Рим, Рома да са нарекли селището по име на свое божество, можем да приемем само, че най-старото значение на Вечния град е сила, мощ, какво е и значението на названието на богинята Рома.

 

5. В научните среди е добре известно, че Рим, Рома не е латинско име. Освен това ние притежаваме сведенията на Плутарх за това, че пеласгите основават селището. Тази информация, а също така и тракийския характер на Сатрикум, Балесиум, Каласарна, Сетия, Салапия и др. тонопими от Апенините, позволяват да се приеме, че името Рим, Рома е тракийско. 

 

Трябва обаче да се отбележи, че в научните среди има и други версии за характера на селищното название Рим. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и о-стровъ – остров (Walde A., 1910, c.657). Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър : nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (ServA. 8.63).

 

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des TiberRūmoerinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Австрийският лингвист споделя и това, че Рим, Рома е етруско име (Walde A., 1910, c.657). Самите етруски са силно повлияни от траките, както може да се види от присъстващите в етруския пантеон божества Земела, Сетлан и др.

 

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…”   (AeschSuppl. 250 – 255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.

 

Трябва да призная, че присъстващото в труда на Алоиз Валде тълкуване е логично и няма как да бъде отхвърлено с лека ръка. Рим, Рома е по-скоро вдъхновено от древното название на Тибър, по-точно Rūmon. В по-късни времена то е преосмислено поради звуковата прилика с трако-пеласгийската дума *ромъ, явяваща се корен на стблг. рамѣнъ – силен.

 

Макар името Ромул да принадлежи на посочения в легендите основател на Рим, то също не е латинско, а по-скоро латинизирано. Ромул е сродно на тракийското Рометалк и е навярно теофорно, или просто със значение да стане силен, да стане могъщ.


Ако някой желае да научи повече подробности за тракийското влияние на Апенинския п-в, книгата Неразказаната История на Траките предлага няколко глави по темата:

 

1.Раждането на Рим, или идването на траките на Апенинския полуостров.
2.Следите остават, или защо има италийски селища с български имена
.
3.Общите корени на българските и римските обичаи и обреди.
 
4.Свидетелствата на езика, или трако-пеласгийските заемки в старолатинския.
 

 

Книгата може да се поръча на страницата на Издателство Атеа.

 

 https://www.ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html

 

 

Приятно четене! Ако има въпроси – насреща съм.

28 коментара:

  1. Много ценен и интересен материал! Още по-подбно сте го развивал и в други публикации, но тук събрано на едно и така кратко, е добре да го има.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 3 февруари 2025 г. в 18:53
      Опитвам се да търся нов начин на представяне.

      Изтриване
  2. Хубави обяснения, няма усукване и разтягане на локуми, точно това ми харесва Павеле, браво за новото есе! Дано имаш време за други от същия характер, ще се радвам да ги прочета и разпространя, защото трудът ти трябва да достигне до много хора. Жив и здрав да си!

    ОтговорИзтриване
  3. Има една бабичка, която те следи отдавна, краде от материалите ти, пуска ги като свои и после, като я изобличат започва да пищи и обвинява тебе, че си плагиатствал от нея, даже терорист те изкара, терорист-резидивист.

    ОтговорИзтриване
  4. Тая жена не знае що е туй културно държание, чистила е тоалетни в Италия, а се прави на голямата работа. Никакво внимание за кресливата истеричка 🤤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А Спаро е дърводелец, голяма работа като жената чистила тоалетни в Италия, защо да не чисти бе шматарок, а?

      Изтриване
    2. До glowclipze 3 февруари 2025 г. в 20:00
      Чувал съм, че въпросната госпожа е чистила къщи, но в това няма нищо срамно. А иначе имате право - никакво внимание за истеричните изпълнения.

      Изтриване
  5. Новият формат ми изглежда по-добър😊

    ОтговорИзтриване
  6. Много силно се надявам един ден да имате възможността да влезете в библиотеката на Ватикана и да изкарате от там всичко що крият от нас!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 4 февруари 2025 г. в 11:15
      Към края на тази година май ще се отвори възможност да посетя библиотеката на Ватикана.

      Изтриване
  7. Отново адмирации! За изказа, фактите, прецизността и категоричността!
    Няма подвеждане и манипулация!
    Фактология, която ти дава възможност да осмислиш произхода си.
    Ако не се усещаш българин, потомък на древните траки, пътища много...избери си...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 4 февруари 2025 г. в 12:11
      Ако хората знаеха истината за предците си, нямаше и за секунда да слушат измислиците за родство с тюрки, иранци, кавказци, татари и др-

      Изтриване
  8. Благодаря ти! Сърдечно ти желая живот и здраве, да ме просвещаваш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори

    1. До Анонимен 4 февруари 2025 г. в 19:16
      Само да сме живи и здрави!!!

      Изтриване
  9. Успехи в разпространението на истината за българите! Още много късмет в разкриването на тази истина и вдъхновение за написването и, здраве и живот!

    ОтговорИзтриване
  10. Супер! Дано ти разрешат да влезеш в библиотеката на Ватикана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не го мислете Павката, той има няколко стаи с книги - от пода до тавана :)

      Изтриване
    2. Благодаря за поредното есе с полезна информация, което отново допълва знанията ни за укритата, неразказана и премълчана истинска история. Замислих се дали Струма или Румон (на Тибър) е по ранното дадено наименование, но всички данни сочат за най ранно развитие на цивилизация първо на Балканите, а след това разпространена в различни посоки по света. Така много имена на топоними, хидроними и други по късно са пренесени и на други територии, чрез разселване на древните балканци чак до Китай и по далеч. Това се отнася също и за Апенините, а не обратно. Така от Есхил научаваме, че планината от която извира реката Ибър (Марица) са наричали Кавказ, а днес тази планина е между Черно и Каспийско море. Имена като Олимп, Мусала, Мадара и др. има и в Азия. В земите завладени от Александър Македонски всички планини били наречени Кавказ. Така вероятността името Струма да е заемка е нищожна. Още повече, че според Псевдо Плутарх е била наричана първо Конозус, после Палестин, а след това Стримон на сина на Арес и Хелике. Гърците обичат да създават легенди и често променят имената, но в случая вероятно само са добавили тяхното окончание „он“. Според Раковски в друга измислена легенда са променили името „Рудокоп“ в „Родопа“.
      „§ 11 Strymon is a river of Thrace, that flows along by the city Edonis, It was formerly called Palaestinus, from Palaestinus the son of Neptune… …in the desperation of his grief flung himself into the River Conozus, which from that accident was afterwards called Palaestinus.“
      https://topostext.org/work/154
      Има мнения, че филистимците в Близкия Изток са били преселници от поречието на Струма и археолози наскоро го потвърждават.
      „Modern archaeologists agree that the Philistines were different from their neighbors: Their arrival on the eastern shores of the Mediterranean in the early 12th century B.C. is marked by pottery with close parallels to the ancient Greek world, the use of an Aegean—instead of a Semitic—script, and the consumption of pork.“
      https://www.nationalgeographic.com/culture/article/ancient-dna-reveal-philistine-origins
      Следва

      Изтриване
    3. Продължение
      Малко в страни от темата, но бих препоръчал на заинтересованите едно историческо изследване на историка от Силистра Петко Добрев, което предполагам за Вас не е новост. Наскоро попаднах на книгата му „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ЕВРОПА (V-X ВЕК) ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД“.
      https://www.haskovo.net/uploads/others/Petko_Dobrev.pdf
      Много от посочените извори са ми познати, но съм изненадан още какво голямо количество информация може да се извлече от тях при правилен анализ и тълкуване. А има още толкова много, които не са засегнати, но не може всичко да се побере в ограничен обем. За това обаче са нужни добра подготовка и много знания, а не само любителски като моите. Отдавна си мислех, че българските извори неоправдано се пренебрегват, а сега вече съм напълно убеден. И като започнах с Раковски пак ще дам пример с него. Масово е разпространено в мрежата, че древното име на Балтийско море „Mori-Marusa” има обяснение на български с „Море мороза“ е направило впечатление първо на Георги Сотиров. Може би още век преди него обаче Раковски го твърди на стр. 135 в книгата си Българска старина.
      „Забѣлѣшка. Стари тѣ Кимбри завали океана си Mori-Marusa, кое Плиный тьлкува mortuum mare, мъртво море, а Г. Amédée Thierry, казва положитьлно: c'est à dire mer morte =то есть море мъртво. На Българскы азыкъ море то го казваме мори а маруза не е друго освѣнь замръзнжло то море, а нѣ мъртво море, франдушкый историко- филологъ ся труди, какъ то всѣкъ види, да разтьлкува рѣчь та Маrusa чрѣзь marw и marwsis, нъ ако бы познавалъ нашъ јазыкъ, и бы сравнилъ рѣчы тѣ мразъ или морозъ (по руское свойство), за- мръзнало, кои сички значѣть gelé, а нѣ mort-моръ, лесно бы узналъ чи Mori-Marusa е замръзнжлое море , а нѣ мъртвое !“
      https://books.google.bg/books?id=1pcR7frat70C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false
      Според мен това се дължи единствено на непознаване на българските извори, заради инерцията от тенденциозното им пълно отричане от официалната историография. Често съм констатирал, че познанието дори на Паисиевата история при голяма част от българите се състои единствено в това да цитират: „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш. Болгарин?…“
      Следва

      Изтриване
    4. Продължение
      Но да се върна отново на книгата на Петко Добрев. Естествено има и акценти за които аз съм на различно мнение. Едното е за произхода на Коледа, базирано на съмнително твърдение за цар Колад, на когото точно на 24 декември се родил син Болг от където като традиция е останало празнуването на Рождество. Според мен това е остатък от времето когато главния Бог е бил слънцето. В най късия ден на годината, зимното слънцестоене, завършва годишния цикъл и започва нов. Тогава се ражда младия Бог, което се отбелязва като „Рождество“ и деня започва да нараства. Това съществува дори и във фолклора ни: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа, да си роди Млада Бога…“ А на всеки 4 години, в края на годината, се е добавял високосния ден наречен Еднажден (сам ден) понеже не влиза в никой месец. Днес високосния ден е преместен в края на февруари, а църквата запазва като църковен празник последния ден преди Коледа наричайки го Игнажден. Традицията се е запазвала дори след смяна на главния Бог. Второто е неточния цитат на готския топарх, където е добавена думата „българите“, която в оригиналния текст липсва. Освен това се позовава на един труд на И. Венедиков, „Военното и административното устройство на България през IX и X век“, където цитата не съществува в пълен размер. Има коментар за него, но там се казва следното:
      „Ето какво ни разказва тъй нареченият готски, а всъщност гръцки топарх, като говори за събитията в пространството между Днепър и Дунав в епохата след 1002 г...
      …Според споменатия топарх, който участвува във войната, «мизите» (т. е. българите), които опустошават земите на собствените си братя и наказват тези, които сътрудничели на византийската власт, «бяха загубили предишната си справедливост и законност с тези си постъпки, докато пo-рано те най-много почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете, и народите се присъединявали към тях доброволно»“

      Изтриване
    5. Уважаеми, Великов, мисля, че готски топарх е точният термин, но нека Спаро да си каже думата. Той беше коментирал този въпрос в коментарите под едно видео.

      Изтриване
    6. до Анонимен7 февруари 2025 г. в 16:46
      Да, аз също ползвам термина готски топарх. Фразата "а всъщност гръцки топарх" се съдържа в посочения от мен цитат на Иван Венедиков.

      Изтриване
    7. До Великов 7 февруари 2025 г. в 17:18 Аз зная за готски топарх, а иначе текстът е на гръцки.

      Изтриване
  11. Винаги така да пишеш Спаро, по-кратно и с илюстрации, това е рецептата на успех :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 7 февруари 2025 г. в 16:44
      Добре, ще го имам предвид.

      Изтриване