СПИСЪК НА ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Преди около 2500 години Херодот нарича траките най-многобройния народ след индийците. За силата и внушителния брой на дедите ни пишат също Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний...Археолозите са установили, че траките са населявали земи от Карпатите до полуостров Крим, от Хърватско до Халкидика в Гърция. Мала Азия също е била населена от народа на Орфей. Там се установяват мизи, тевкри, фриги, витини, меони, мейони, халиби и др. В близост до арменци и перси са били сарапарите...

Съвсем естествено е, че такава огромна територия е била населена от голям брой племена. Различни изследователи дават различни цифри- от 50 до 80. Всъщност племената на нашите предшественици са били много повече. Благодарение на подробното изследване древните летописи успях да събера около 130 етнонима. Това количество показва пределно ясно, че Херодот никак не се е бъркал наричайки траките огромен народ.

Ето и списъка с имената на различните племена на нашите деди, не ми е известно до този момент някой да е представил по-голям:

Абанти

Абретени

Агриани

Аеди

Aлмопи 

Аоди

Апсинти

Аргеади

Aретузи 

Артакии

Асти

Бантии

Бени

Бебрики   

Беси

Бисалти

Бистони   

Битини   

Блегури, Балагрии

Ботиеи  

Брени

Бриги  

Бринки

Брисеи  

Буби

Бюснеи  

Васаниси

Гарески

Гети

Гондри

Даки

Датулепти

Дардани

Дарзии, Дерзии, Дереи

Дентелети

Дерони

Десили

Дигери

Дизори

Дии

Диобеси  

Добери

Долонки  

Долиони

Дрои

Едони  

Елети

Ентриби

Еорденсии

Зеели

Зерани

Идомененси

Ихнеи

Кабилети

Кавконенси

Карбилеси

Карпи

Кебрени

Кени

Кикони

Клари

Койлалети (големи)

Койлалети (малки)

Корали, Корели

Корпили

Костобоки

Крестони

Кробизи

Круси

Ксанти

Лаеи, Лееи  

Линкести

Мадуатени

Мариандини

Меди

Медовитини

Меландити

Мелинофаги

Меони

Мейони

Мигдони

Мизи

Милии

Морили

Морисени

Нипсеи

Одоманти

Одони

Одриси

Олимпени

Орески

Отрионеи

Паити

Панаи

Парореи

Пеони

Пеопли

Пиери

Пирогери

Приянти

Рондеи

Саби

Сабоки

Сапеи, (Саи)

Сарапари

Сатри

Селети

Серди

Сикабои

Синти

Синдонеи

Сири

Сиропеони

Ситони

Скаи

Скитени   

Скаугди

Скирмиади

Сталети

Тевкри

Тилатеи

Тимаки

Тирагети

Тисагети

Трали

Травси

Транипси

Трибали

Триспли

Троглодити

Тюни

Фриги

Халиби

Хипсалти

На пръв поглед тези названия изглеждат странни и неразбираеми за нас българите. За това има няколко причини. Всички етноними са документирани от гърци и римляни, а техните езици не позволяват да се запишат правилно чужди имена. Плиний Стари признава, че е трудно да се възпроизведат варварските етноними. 

Другата причина се крие във факта, че за около 2500 години езика ни се е променил сериозно. За повечето от нас дори старобългарски думи на 1000 години биха звучали странно, а какво остава, за думи, които са два пъти и половина по-стари.

Въпреки това някои племенни названия са сравнително лесни за тълкуване. Да вземем на пример одрисите, те са първите, които успяват да създадат голяма, богата държава, а същевременно и градове. Името одриси може да се обясни със стблг. одрина-ограда (градска стена), т.е. одриси означава-хора, които живят в оградени (укрепени)  селища.

С подобно значение е и племенното название беси, или по-точно веси. Тези хора са известни с това, че притежават проницалището на Дионис в Родопите. Преди да бъдат покорени и подтиснати от Рим весите са били богати и влиятелни хора. Името веси се обяснява със стблг. вьсъ (весъ) – селище, т.е. веси означава заселени, установени на едно място.

Имало е и траки, които са скитали постоянно понеже са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Като пример могат да се посочат крестоните, те са известни и под името грестони. То се обяснява със стблг. грѧсти-вървя, отивам, идвам. С подобен смисъл е и тракийския етноним скитени. Той се обяснява със стблг. скытати се- скитам, бродя.

Етнонима сикабои е от различен характер. В този случай племенното название е изградено въз основа на името на оръжието, които тези хора употребяват. Сика е крив тракийски меч, с който са излизали на арената гладиаторите родени в нашите земи. Тракийската дума сика се обяснява с глакола сека и неговата диалектна форма сика.

Втората част на етнонима - бои отговаря на стблг. бои-бойци, т.е. сикабои означава бойци със сики, мечоносци.

От друг тип е названието на приянтите. Те явно са били кротки, миролюбиви хора под защитата на друго по-силно племе. Приянти се тълкува лесно с помощта на стблг. приѩтьнъ-приятен, желан. 

Подобно е и названието на доберите, то се обяснява с думата добър. Понеже в гръцкия няма нито звук, нито буква Ъ, то добър бива предадено като добер.

Едно племе е получавало името си и по местата, които е обитавало. В такъв случай не е трудно да се види, че долиони означава доляни- хора, които живеят в долина. 

Гареските са живели в гори, планини. 

Карпите също са обитавали планински места, карпи се обяснява с думата карпа –скала. Тя все още се използва в Пиринско, срещаме я дори в произведенията на Иван Вазов.

Тимаките са обитавали бреговете на река Тимок, чието име се обяснява със стблг. тьма-тъма (Вл.Георгиев). 

Морисените са локализирани до Черно море, по името им разбираме, че тракийската дума за море е....море.

Понякога племенното име е възниквало благодарение на външния вид на хората му. Като пример могат да се посочат ксантите. Ксанти е всъщност гръцка дума (ксантос) със значение светло-кестеняв, рижо-кестеняв. 

Поради това, че тракийските етноними се тълкуват с помоща на българския език, става ясно, че ние няма как да сме новодошъл народ. Напротив, данните показват, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация хилядолетия преди идването на гърците в Европа. За това свидетелстват също погребалните ни обреди, обичаите, празниците, народната носия и т.н. Народа на Арес и Орфей не е мъртъв, не е изчезвал никога, просто старата му слава е покрита с кал хвърлена от враговете.

Златото може да се затрупа с мръсотия, но премахне ли се тя, то благородния метал ще блесне. Така е и с нас, за да види света истинския ни облик е нужно да се пречистим и да стремим да бъдем добри, но и горди, силни, честни и почтени. Тези качества ние носим в кръвта си, трябва само да им дадем възможност да се проявят.

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;