АНТИЧНИ ТОПОНИМИ СЪДЪРЖАЩИ ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Доста са старите исторически извори, в които българите биват отъждествявани с народа наричан от римляни и гърци с името "траки".Това правят Св. Йероним, Л.Дякон, Д.Хоматиан, Н.Грегора, Н.Хониат, Фулко, Зонара, Й.Цеца, Й.Геометър, Й. Кантакузин, М.Гавала, М.Аталиат, Л.Халкондил и др. В продължение на повече от 1100 години дедите ни биват отъждествявани с мизи, пеони, трибали. Това са все народи, които са обитавали Балканите и съседни на тях територии от незапомнени времена.

Въпреки тези данни, противниците на теорията за местния ни произход вярват, че старите българи са късни пришълци от Азия. Твърди се, че сме се установили в Европа едва през Ранното Средновековие. Ако това отговаряше на истината, то авторите работили през Античността нямаше да запишат топоними съдържащи името на нашите деди. Фактите обаче показват, че такива топоними съществуват и не са никак малко. Просто една определена група изследователи предпочита да не им обръща внимание, все едно не съществуват.

Нека да обърнем поглед към далечното минало. Във Фригия е локализиран град Балгатия. По една, или друга причина той не е споменат от траколозите. Нямам сведения и лингвистите подлагали на тълкуване топонимите в Мала Азия да са дали някаква етимология за Балгатия. Каква ли ще да е причината за това?

В съседната на Фригия Мизия срещаме град  Балкея (Балгея). Старият автор Димитър Хоматиан разказва, че в дълбока древност дедите ни са обитавали земите край Олимп (малоазийска Мизия), но (през ІV век преди Христа) са прогонени от войската на Александър Велики. В по-късни времена българите се завърнали и със страшна сила отвоювали земите си:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

На Балканите срещаме също топонима Бургарама. Той няма обяснение нито на гръцки, нито на латински, или пък някой друг език. В старите извори името на дедите ни е представяно не само като Βουλγαροι, но и като  Βουργαροι,  следователно  Βουργαραμα може да се разгледа като Βουλγαραμα- Българомъ.

На юг от Бургарама-Българомъ и се среща топонима  Балагрос, или по-точно Балагър. Това е и име на планина. Напълно е възможно тя да е наречена по име на тракийско племе. Все пак има Венетски Алпи, Сарматски планини, чиито названия са вдъхновети от народностните име венети и сармати.

Предците ни са обитавали и Панония. Йоан Зонара и Йоан Цеца сравняват дедите ни с тракийското племе пеони, като бива обяснено, че пеони и панонци е едно и също нещо. В Панония срещаме град Болгум, а преди около 2000 години там Плиинй Стари разполага народа белги. До ден днешен никой не е обяснил къде са изчезнали тези белги и как на тяхно място мистериозно се появява народ с подобно име – българи.

Едва ли някой ще отрече, че град Пеща в Унгария  (територията на старата Панония), е българско селище. Името се обяснява на български език, в това няма спор, но Пеща не е ново име, по времето на Клавдий Птолемей - 90-168 г. селището и познато под названието Pessium. 

Според официалните теории, по това време българите би трябвало да са някъде край Памир, Тибет, или Алтай, но ето, селище с българско име е регистрирано в Средна Европа преди около 1900 години. В същия регион е и град Болгум, а по-рано е споменато племе с име белги, но това явно не вълнува изследователите на миналото ни.

Още по- на запад, в Галия срещаме топонима Блато Булгиум, а в Британия, в земите на белгите (народ с име като това на панонските белги) е локализиран Вента Белгарум, позната и като Вента Булгарум. В областта, в която е Вента Булгарум са намерени монети, на които е изобразен старобългарския знак IYI.

 

              http://www.acsearch.info/images/5_m/47121.jpg

Това разбира се не е случайно. Келтските легенди разказват, че белгите са били познати и под името болги. Те били могъщ, мъдър народ носещ закони и справедливост. На благородници от рода на болгите се приписва цивилизоването на Ирландия. Споменават се даже лични имена на болгите. Най-интересни са тези на Умор, Гостен и Телчиу. 

Те отговарят на старобългарските Умор, Гостун, Телец. А най-интересното е, че авторите на келтските предания посочват с точност прародината на болгите. Това е Тракия, от там народа на болгите бил тръгнал на запад по времето на цар Кир – VІ век преди Христа.

Тези болги не само изиграват важна роля в оформянето на културата на ирландците, но и дават името си на една западноевропейска държава - днешната Белгия. Живеещите там фламандци и валонци са по-късни поселници.

Недалеч от Галия, на територията на Испания също се срещат следи от предците ни. Преди известно време испански учени намериха древно посвещение към божеството  Тутела Болгенс. 

Тутела означава защитник, защитница, а Болгенс бива тълкувано като болги-етническа група, която е обитавала Северна Испания преди около 2200 години. В региона обитаван от мистериозните болги, на епиграфски паметници са регистрирани имена като Баба, Суро, Сура, Котизо, Любеус. 

Пак в Испания, в друг древен писмен паметник срещаме Болгондизи. Дали това е населено място, или става дума за родово име е трудно да се каже. Преводачите - Birks, Richardson, Rodger не дават подробна информация. 

Виждаме, че векове преди Аспарух името на българите е разпространено от Фригия до Британските острови и от Галия до Испания. В такъв случай е неуместно предците ни да бъдат наричани азиатски пришълци заселили са на Балканите едва пред Ранното Средновековие.

Все още ли вярва някой, че ние българите не ме потомци на древен, балкански народ, който е колонизирал много земи по време на Античността?

 Използвана литература:

1.А.Мошев, BOLGAR Тайните на Нашия Произход, Атеа, 2015;

2.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

3..Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

6.W.Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

7.Cannon U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Browne & Nolan, Dublin, 1887;

КАК ДЕДИТЕ НИ ДАДОХА ИМЕТО НА ПАЛЕСТИНА?

Земята ни с право може да се нарече древния рай. От цяла Европа първо у нас са се зародили организираното земеделие и скотовъдство. Тракия е първото място на нашия контитент, в което се наблюдава разслоение на обществото и появата на царска власт. Златните жезли, диадеми и нагръдници от Варненския некропол (4500 пр. Христа) свидетелстват за това. На древните наши владетели е оказвана висока почит и в по-късни времена. След полагането на благородника в гробницата му, над нея е издигана могила.  

Археолозите смятат, че на наша територия са съществували около 50 000 могили. Това е рекорд, с който никоя друга държава не може да се похвали. Заслужава да се спомене и важния факт, че нашите деди са първите европейци, които създават градове, храмове и писменост.

В далечното минало дедите ни са наричани с имената траки и пелазги  (пеласти),  поради тази причина специалистите въвеждат термина трако-пеласгийски език. Той е най-древната реч, говорена в Югоизточна Европа. Наличието на достатъчно важни природни ресурси на Балканите, а и дарбата на трако-пелазгите са допринесли за превръщането им в огромен за времето си народ.Поради нарастването на броя на хората преселенията са станали неизбежни. Те са били в различни посоки и различни епохи. Слава Богу голяма част от походите на дедите ни е добре документирана.

В “Живота на Ромул” стария автор Плутарх съобщава, че пелазгите са обиколили значителна част от света и са покорили много народи. На тях бива приписано дори основаването на Рим: “Some are of opinion that the Pelasgians, wandering over the greater part of the habitable world, and subduing numerous nations, fixed themselves here, and, from their own great strength in war, called the city Rome”. – Plut.Rom.I.1.

http://classics.mit.edu/Plutarch/romulus.html

Сведение на Плиний поддържа казаното от Плутарх за пелазгийското присъствие на Апенинския полуостров в областите Лукания и Брутиум: “A  Silero  regio  tertia  et  ager  Lucanus Bruttiusque incipit, nec ibi rara incolarum mutatione. tenuerunt eum Pelasgi.” –Plin.III.71

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html

Ролята на дедите ни пелазгите не е била само на завоеватели, но и на дарители на знания и култура. Отново Плиний Стари свидетелства, че не гърците, а пелазгите са тези, които дават азбуката на латините: “..litterarum  usus.  in  Latium  eas  attulerunt  Pelasgi.”  -Plin.VII.193

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

За това, че дедите ни пелазгите са били народ с висока култура свидетелства и Диодор Сицилийски. Той твърди,   че пеласгите  са първите хора, които използват кадмейските  (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски - Historical   Library of  Diodorus  the  Sicilian, W. McDowell,  London, 1814 стр. 208).  

Ще напомня, че според B. Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита - VII-мо хилядолетие пр.Христа.  

Старите балканци пелазгите са обитавали и цялата земя на южните ни съседи. Според Херодот земята наречена по негово време Гърция е носела в миналото името Пелазгия: “Greece, or Pelasgia as it was then called.” - Hеr.II-56

http://classics.mit.edu/Herodotus/history.2.ii.html

Съвременните учени приписват на траки и пелазги най-древните огнища на цивилизация на Балканите : “ Pelasgians probably developed pre-Sesklo  (and Sesklo),  Larissa I, and Servia cultures, while the Thracians developed Karanovo I-III, (6th millennium  BC) culture. (V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.361)

Дедите ни са успели да колонизират и най-южните европейски острови. Цитирайки Омир, географа Страбон споделя, че в дълбока древност пелазгите са населявали остров Крит. Явно те са представяли благородническата класа там, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Не само историческите извори поставят трако-пелазгите на остров Крит. В своя работа Б.Хрозни споделя, че миграцията на древни балкански поселници на Крит може да се установи с разпространението на така наречената линеарна керамика (която произхожда на Балканите и се доразвива в егейския регион).(Ancient History of Asia Minor, India and Crete, Artia, Prague, 1952, с. 220).

Остров Крит е дом на легендарния цар Минос, от чийто род са създателя на азбуката Кадъм, Земела – тракийската богиня на земята и Дионис- тракийския бог на виното. Остров Крит е посочен и като дом на един библейски народ, това са филистинците. Всеки е чувал историята за филистинския великан Голиат, който бива сразен от пастирчето Давид.

Филистинци е всъщност преиначеното име на ...нашите деди пелазгите. Това не е моя спекулация, в научните кръгове това се знае много добре поне от тридесет и три (33) години. 

Цитирам дословно: “ The name Pelastoi -Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Фактът, че пелазите наречени още пеласти са дали името на Палестина обяснява защо край града с тракийско име Газа има нетипични за региона погребения с конско жертвоприношение. Този особен ритуал е практикуван от траките (Г.Китов, Д.Агре,  Въведение в Тракийската Археология, Авалон, 2002, с.135) и разбира се от старите българи както се вижда от некропола от Нови Пазар и др. места (Д.Овчаров, Въведение в Старобългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002, с.87).

Трудно е да се определи със сигурност колко време дедите ни пелазгите са обитавали земята, която те наричат Палестина. Със сигурност не е било по-малко от хиляда години. Понеже са били носители на по-висока култура, пелазгите повлияват силно местното население.

Така наречения демон Велзувул (бог на филистинците-пелазги) е всъщност древно балканско божество, чието име притежава значението Господар на Светлината, или Светъл Господар. Велзевул е преиначеното Балзбул, бал отговаря на трак. балайос-голям, силен, бален –господар, владетел и разбира се стблг. былиа – господар, болий-по-голям. Збул е тракийска дума отговаряща на блг. жупел и сбелвам- правя бял, светлея. Збул е сродна и на Гебелейзис – епитет на обожествения тракиец Залмоксис.

Дълго време учените смятаха, че филистинците-пелазги са били народ с ниска култура. Неотдавна обаче стана ясно, че това изобщо не отговаря на истината.Открити бяха надписи на филистинците-пелазги. Специалистите определиха азбуката като сродна на Линеарните от егейския регион. 

http://graphics8.nytimes.com/images/2007/03/13/science/phil.3.600.jpg

Точно Линеар А обаче има прототип в Тракия, а най-важното е, че над 40 старобългарски руни имат ясни успоредици в Линеар А и Линеар Б. Това не е случайност, а премълчаван, неудобен факт, от който някой очевидно се страхува и то много...

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

Някои учени дори намериха смелост да кажат, че филистинците-пелазги са тези, които са дали азбука на евреите: “Dr. Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in and at , in . He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C. This undeciphered script was supplanted by another, Linear B, which was identified with the Minoan civilization of and was finally decoded in the mid-20th century.

“We can’t read the inscription, and that’s true as well of Cypro-Minoan writing found on ,” Dr. Cross said. “We will need a lot more samples before we can think of deciphering it.”

The two researchers and other scholars said it was not surprising that the inscriptions were in an Aegean type of writing. The biblical Philistines are assumed to have been a group of the mysterious Sea Peoples who probably originated in the Greek islands and migrated to several places on the far eastern shores of the Mediterranean...

“We had no direct evidence of their early writing,” Dr. Stager said. “We knew they had weights and measures for trading commodities, even precursors of coinage. So we assumed they had some notation or writing system.”

The locally made storage jar, bearing seven signs, was found several years ago buried under debris of a mudbrick building, which appeared to date to no later than 1000 B. C. After the 10th century, the Philistines borrowed their Israelite neighbors’ Old Hebrew script and alphabet then evolving from Phoenician writing ( John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine).

http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0

Не са били какъв да е народ дедите ни пелазгите. Създали са Рим, дали са култура на населениета на Апенинския полуостров. Колонизирали са остров Крит, там са наречени богоравни.

По-късно създават Палестина (арабите наречени палестинци нямат нищо общо с пеласгите, а само носят името на областта, в която дедите ни са живели) и дават писменост на местното население...

После обаче, сякаш преследвани от демона на злото, тези наши деди уж изчезват. Всъщност изчезнала е само част от тях, претопена от жителите на Апенините, Гърция,  и Левант (Палестина). Това е и съдбата на други народи като хети, лувити, карийци, галати. Дедите ни, които са останали на Балканите са оцелели - Те си имат потомци, това сме ние българите.

Фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс написа прекрасна книга за езика на пелазгите. Въпреки, че работата му свидетелства за висок професионализъм, този учен бе жестоко атакуван. Сякаш някой се боеше да не би истината за пелазгите да излезе на бял свят. Истината, че те имат наследници, които още живеят на Балканите. Изтерзани, ограбени, но все още живи.

Ако един ден тези наследници разберат силата на дедите си не биха търпели повече да робуват на престъпници и чужденци. Кръвта вода не става, ние сме потомци не само на благия Орфей, но и на мъжествения Арес. Дедите ни са доказвали това векове наред. Същото го можем и ние, но трябва да го пожелаем. Ние не сме случайни хора, а деца на тези, с които историята започна!

Използвана литература:

1.J.N. Wilford, Phlistines, but less and less Philistine, The New York Times- 3-13-2007; http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0

2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996;

5.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

7.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

8.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

9.Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002;

10.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977,

11.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

12.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ; 

13. Historical Library of Diodorus the Sicilian, W. Mc Dowell, London, 1814;

14. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

15.The parallel lives by Plutarch, published in vol. 1 of Loeb Classical Library Edition, 1914;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БУДА

Често съм укоряван дори и от приятели, че прекалявам с твърденията си. В отговор ги питам откъде се сигурни, че не съм прав? Аз правя свое проучване върху даден въпрос, а те се доверяват сляпо на общоприети теории, които не винаги са верни. Понякога истината звучи странно, дори абсурдно, но това не е причина да я отхвърлим. По принцип всеки може лесно да провери казаното от мен. Дали след това ще се съгласи с думите ми е друг въпрос, но вътре в себе си, този, който вече се е запознал с всички факти, ще знае, че не съм го заблуждавал.

             http://www.fakebuddhaquotes.com/wp-content/uploads/2012/12/the-buddha.jpg

Признавам, че заглавието на този постинг буди недоверие, така е, това не може да се отрече. Та дори и децата знаят, че Буда е индиец. Дали обаче е наистина така? Да не забравеме, че да си роден в Индия не прави автоматично тебе и близките ти индийци. В тази държава са живели също и хора от съвсем различен произход.

За владичествата на перси и англичани в Индия се знае доста защото и двете са добре документирани. Имало е обаче и друго нахлуване на чужди хора в земите на юг от Хималаите.То е слабо известно макар за него да има достатъчно данни от различни области. Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. 

Луций Ариан дори добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който  създава индийската  религия, като поставя себе си начело на пантеона.

                       

        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Dionysus.jpg

В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества. Потомците на бригус са наречени баргава/балгава, а значението на това племенно име е – сияйните, светлите.

Във връзка с тракийското присъствие в Индия трябва да се посочи и това, че определени  археологически находки от Мохенджо Даро, Лотал, Харапа и др. имат прототип в земите на  България. Тези данни са интересни, нали? А има още много неща, които не са известни на широката публика...

Идването на траките в Индия не е нищо друго освен арийското нашествие, което редица народи се опитват да припишат на себе си. Правейки това обаче, те пропускат редица важни факти. Ария е най-старото название на Тракия, това е споменато от Стефан Византийски. 

Това, че траките са наложили своята култура в Индия разбираме и от факта, че съществуват почти идентични тракийски и индийски погребални обреди. Касае се за сати – ритуалното самоубиство на индийката след смърта на нейния съпруг и жертването на тракийката в  гроба на починалия й мъж.

С тракийския поход се обяснява и това как свастиката, която най-рано я има в Тракия (пето хил.пр. Христа) се появява  в Индия. Доказателства за древна балканска миграция дават и данни от генетиката. Преди пет години проучване на Дж.Скул, Дж.Шарда и С.Сонина показа, че част от северното индийско население, говорещо арийски език е генетично по-близко до източноевропейците, отколкото до своите южни индийски съседи.

Да се върнем сега на Буда и неговия тракийски произход. Бащата на великия мислител не е индиец, а е от племето на саките. Те са считани за потомци на кшатрия –воинската класа на древните арийци, чиято прародина е Тракия. Саките са източни скити, Страбон ни уверява, че те са същия народ, който обитава и Добруджа, а и обяснява, че в дълбока древност дори и траките били наричани скити. 

Стефан Византийски казва без увъртане за скитите, че са тракийски народ. Дион Касий също счита скити и траки са един народ, а в една от работите на Аристофан намираме следното – Неговото име е Сака, т.е. тракиец, защото саките са траки... Саките са известни като народ със светла кожа, а самия Буда е описан като синеок мъж в старите предания (S.Shaw, Buddhist  Meditation: An  Anthology  of Texts from the Pali Canon). 

                              http://images.mylot.com/userImages/images/postphotos/2610375.jpg

След като имаме сведения, че скитите-саки са тракийски народ, а родът на Буда води началото си от саките, защо трябва да се чудим на твърдението, че създателят на една от най-разпространените религии носи тракийска кръв?

Това, че определени сведения не са ни били известни в миналото, ни е карало да вярваме на общоприетите теории. За да достигнем до истината обаче е нужно да се проверят всички възможни факти, а не само това, което е угодно на официалната историография.

Да разгледаме още неща, които не са познати на широката публика. Малко хора знаят, че Буда е само прозвище притежаващо значение буден, пробуден. То идва от арийския глагол будиати, отговарящ на старобългарския будити- будя, пробуждам  (да не забравяме и диалектната форма буда-будя).Истинското име на Буда е Сакия Сину (сакия означава –произхождащ от саките). Роден е в Капала Васту, а васту е тракийска и пеласгийска дума за селище. От трако-пеласгийската васту се е развила старобългарската вьсъ – селище. Частицата Капала (от Капала Васту) отговаря на тракийската дума капа-копа, купчина, възвишение (намираме я в Капи стурия, Капи дава и Капа).

Учението, което Буда (Сакия Сину) създава е всъщност вариант на древната арийска религия...донесена от траките. Будистката доктрина не се е различавала много от учението на Орфей и Залмоксис. Да не забравяме, че според Ариан създателят на индийската религия е не кой да е, а Дионис. Траките са познавали изключително добре човешката душа, много по-добре от гърците и римляните.

Платон разказва за това предавайки думите на тракийски лекар, ученик на Залмоксис: “Лечението на много болести е неизвестно на елините, понеже те не разбират същността на нещата...Защото всичкото добро, или зло, което е в тялото, или човешкия характер идва от душата и повлиява всичко от там. За да може главата и тялото да са добре, лечението трябва да започне от душата. А лечението е с добри думи, които учат душата на умереност и благоразумие ...”

За високите морални качества на дедите ни разказва Страбон, който пояснява, че мизите (наречени по-късно българи) считали за грешно да убият живо същество. Хранели се предимно с мляко, сирене и мед, чужденците ги познавали като праведни, богобоязливи и миролюбиви хора.

Старият автор добавя, че сред траките имало (монаси) наречени ктисти (чисти). Те се отричали от материалния свят и дори не се женели. Гетите са известни със своята духовна извисеност, а и скромност. Владетелят макар да е притежавал голяма власт е бил умерен и благороден. Когато Лизимах напада Тракия, бойците на гетския цар Дромихет залавят македонския пълководец жив. 

Вместо да го подложи на унижения и изтезания Дромихет се държи човечно с Лизимах, показва му в каква свобода и скромност живеят траките и го помолва никога повече да не воюва с тях. Мирът е постигнат не със заплахи и изнудване, а благодарение на човечността и умереността на гетския владетел.

Най-важното от учението на Буда е това, че човек се ражда щастлив, но след време става роб на желанията си и така са създава един порочен кръг от страдание. 

Отричането на търсенето на щастие посредством материалното и възпитаването на умереност са истинските гаранции за щастие. Дедите ни са открили тези неща още в най-дълбока древност и са живели в хармония. Не случайно Омир да ги нареча най-праведните и благородни хора. Определени групи траки са водели лишен от лукс живот не защото са били неспособни да придобият богатство, а защото са осъзнавали, че богатството и лукса са нож с две остриета. 

Човек лесно се привързва към тях, а веднъж хванат от примката им остава техен вечен пленник. Иска се желязна дисциплина и силна духовност, за да може човек да устои на съблазните на богатството. То разбира се не бива да се отрича напълно, но не бива да му се позволява да стане господар.

Осъзнавам, че въпреки новите, поднесени тук данни за повечето хора ще е трудно да приемат, че Буда е потомък на старите траки и, че учението му е само отражение на орфеевата доктрина. Дедите ни обаче са дали вяра не само на индийци, но и на келти.

Хиполит от Александрия свидетелства за това, че галските друиди базирали вярата си на философията на тракиеца Залмоксис. Траките повлияват силно дори и гърците. Култът към Бендида (Вендис) в Атина, а и елевзийските мистерии са въведени от траки. Етруските почитат Земла и Сетлан, а това са тракийските Земела (земята) и Свитолен (Тракийския конник). От дедите ни римляните получават култа към Атис и Кибела. В хетския пантеон срещаме Хепта и Яриш, чиито тракийски имена са Епта и Арес...Защо да не приемем тогава, че също и индийците са повлияни от дедите ни?

Не старите ни, понякога закостенели убеждения определят какно е истина и какво не е, а фактите, най-вече тези, които са били слабо известни в миналото.

Факт е, че Буда произхожда от саките- арийци.

Факт е, че арийските саки са наречени траки.

Факт е, че древното име на Тракия е Ария.

Факт е, че е документиран тракийски поход към Индия.

Факт е, че има прилика между тракийска и индийска религия, език, обичаи, материална култура.

Факт е, че прозвището на Буда (будният) е обяснимо на български език.

Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат

Използвана литература и пояснения:

1.T.W. Rhyse-Davies, Early Buddhism, 2000;

2.S.Piggot, The Druides, 1977;

3. Strabonis, Geographica, recognovit Augustus Maineke, Lipsiae, Sumptibus et Typis B. G. Teubneri, MDCCCLXXVII;

4.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

5.A.J. Van Windekens, Le Pélasgique, Essai sur une langue indo-européenne préhellénique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

Buddha - awakened , awake MBh. ; expanded , blown Sa1mavBr. ; conscious , intelligent , clever , wise (opp. to %{mUDha}) MBh. Ka1v. &c. ; learnt , known , understood A1past. MBh. (`" by "' , usually instr. , but also gen. according to Pa1n2. 2-2 , 12 ; 3 , 67 Sch.) ; m. a wise or learned man , sage W. ; (with Buddhists) a fully enlightened man who has achieved perfect knowledge of the truth and thereby is liberated from all existence and before his own attainment of Nirva1n2a reveals the method of obtaining it , (esp.) the principal Buddha of the present age (born at Kapila-vastu about the year 500 B.C. his father , S3uddhodana , of the S3a1kya tribe or family , being the Ra1ja of that district , and his mother , Ma1ya1-devi1 , being the daughter of Ra1ja Su-prabuddha MWB. 19 &c. ; hence he belonged to the Kshatriya caste and his original name S3a1kya-muni or S3a1kya-sin6ha was really his family name , while that of Gautama was taken from the race to which his family belonged ; for his other names see ib. 23 ; he is said to have died when he was 80 years of age , prob. about 420 B.C. ib. 49 n. 1 ; he was preceded by 3 mythical Buddhas of the present Kalpa , or by 24 , reckoning previous Kalpa , or according to others by 6 principal Buddhas ib. 136 ; sometimes he is regarded as the 9th incarnation of Vishn2u Hariv. Ka1v. Var. &c.) ; n. knowledge BhP. (B. %{buddhi}).

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/cgi-bin/tamil/recherche

Saka - N. of a partic. white skinned tribe or race of people (in the legends which relate the contests between Vasisht2ha and Vis3vamitra the S3akas are fabled to have been produced by the Cow of Vasisht2ha , from her sweat , for the destruction of Vis3va1mitra's army ; in Mn. x , 44 , they are mentioned together with the Paun2d2rakas , Od2ras , Dravid2as , Ka1mbojas , Javanas or Yavanas , Pa1radas , Pahlavas , Ci1nas , Kira1tas , Daradas , and Khas3as , described by Kullu1ka as degraded tribes of Kshatriyas called after the districts in which they reside: according to the VP. iv , 3 , king Sagara attempted to rid his kingdom of these tribes , but did not succeed in destroying them all: they are sometimes regarded as the followers of S3aka or S3a1li-va1hana , and are probably to be identified with the Tartars or Indo-Scythians [Lat. %{saca}] who overran India before the A1ryans , and were conquered by the great Vikrama7ditya [q.v.] ; they really seem to have been dominant in the north-west of India in the last century before and the first two centuries after the beginning of our era) AV.Paris3. Mn. MBh. &c. ; a king of the S3akas g. %{kambojA7di} (on Pa1n2. 4-1 , 175 Va1rtt.) 

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/cgi-bin/tamil/recherche

КОЛКО ДРЕВЕН Е БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

 Преди около 120 години Иван Вазов въплъти със стих своето огорчение от отношението на различни хора към езика ни. С болка, великият българин споделя:

...“Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

......

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!..“

Вазов успява да защити речта нашата реч с достойнство. Същото правят още много други поети и писатели. С утвърждяването на лингвистиката като важна наука, стана възможно да се покаже на света колко древен е българския език, а също така и каква е била ролята му в изграждането на други езици.

По отношение на граматическото си развитие българския е най-развития от своята група. Бавно, с течение на векове е протекла една промяна от синтетизъм към аналитизъм, т.е. до загуба на падежите. За сметка на това речниковия ни запас е смайващо консервативен. Запазили сме в почти непроменена форма думи звучали преди повече от три хиляди и петстотин години. Тези думи се срещат и в езика на хетите. 

Те са били могъщ народ, за който се смята, че по време на Бронзовата Епоха мигрира от Европа в Мала Азия и там изгражда огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си. Покорените хора не са били подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани в общ пантеон. Това става причина хетите да бъдат наречени народът с хиляда бога.

                            Карта на Хетската Империя, изт. Wikipedia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Hitt_Egypt_Perseus.png/600px-Hitt_Egypt_Perseus.png

Поне от ХVII век преди Христа царете на хетите поддържат дипломатически отношения с трако-трояните, а за съюзници са имали тракийските племена дардани и мизи, които в по-късни времена са наречени българи. С тяхна помощ, през 1280-1274 година преди Христа, цар Муватали побеждава египетският владетел Рамзес II.  

          

 Битката при Кадеш - The great Sesostris (Rameses II) in the Battle of Khadesh - Publisher New York Ward, Lock - The illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class engravings

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg

Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с хетите, чиято прародина е Източна Европа. Да разгледаме спрежението на основния глагол съм, представено е сравнение със староанглийски, латински и старогръцки.

хетски-старобългарски-староанглийски

1л. ед.ч.   есми  -   есми - еоm

2л. ед.ч.   еси  -      еси -   еаrt

3л. ед.ч.   есзи -     естъ -   is

1л.мн.ч.   асуени - есме-   sindon

2л.мн.ч.   астени - есте -  sindon

2л.мн.ч.   асанзи-  сонтъ- sindon

хетски-старобългарски-латински-старогръцки

1л. ед.ч.   есми -  есми – sum -    εἰμί

2л. ед.ч.   еси  -    еси  –   еs -      εἶ

3л. ед.ч.   есзи -   естъ –   еst –     ἐστί(ν)

1л.мн.ч.   асуени-есме –  sumus -ἐσμέν

2л.мн.ч.   астени-есте –  estis-    ἐστέ

2л.мн.ч.   асанзи- сонтъ- sunt-    εἰσί(ν)

Пределно ясно е, че българският език  е запазил най-много прилики с хетския. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до езика на древните господари на Анатолия, за английския да не говорим, той и доста даелеч.

Прилики има и в словообразуването. Далугаеш  означава дълъг на хетски, а  далугашти  означава  дължина. Далугашти отговаря най-добре на старобългарската дума длъгостъ-дължина.

В хетския се среща една забележителна диалектна особеност. Става дума за замяна на началното Е с И. Пример може да се даде с хет. ешна=ишна-тесто, ешари=ишари-загасва. Същата особеност се среща и в българския език. Като пример могат да бъдат посочени думите елха-илха, елен-илен. Акад. Владимир Георгиев е установил, че тази особеност е типична и за тракийския език, 

Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези (и думи) в двата езика.

хетски-български-английски

ан- онъ (той) - he, him

апа-опак-back

апа- ова (това) – that

арад-ратай-servant

аста-оставам– remain

aгниш- огън, огнище -fire

aиш-уста -mouth

аляна-елен - deer

aруни-храна-meal

ата- отьцъ (баща) -father

вала-хваля- praise

вали-велик –great

васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village

гаури-гора - forest

гима-зима - winter

гурта- град, ограда – enclosure, yard

дa-давам - give

далуки- дълъг - long

далугасти-длъгостъ ( дължина) -  lenght

де-дети ( поставям) -place, put

думата-дом – home

и- ити (отивам) - go

иукан-иго – yoke

ия-ити ( отивам, ходя)- go, march

кину-кина (късам, разрушавам) -to break open, to burst

киша-чеша –scratch

кист-гася - extinguish

куй-кой – who

куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand

купас-окоп, гроб- grave, thrench

лала- лаладжия (бърборко, който говори много) - a language

лаху-лея, поливам- pour

лапани-лапам- graze, eat

малд-молити ( моля) -ask

мала-меля – to grind

манинкувант –манинку (мъничко диал.) - shortened

марсант-мръсен- bad, spoiled

нас-нас – us

непиш-небеса –sky

палтанаш- плещи - a shoulder

папарс- пръскам - to splash

паргасти-праг-high 
паркуи-праг-high, threshold

пахс-пазя - keep, protect

пурут-пръст, прах – soil, earth

сакуа -очи –eyes

самана-земя, земина- base, foundation

сарпа-сърп- sickle

сурна-сърна, рог- horn

суана-щене ( куче) – dog

тамас-томити ( мъча) -torment

таната-стена -wall

тарх-торк- търкам, троша

тару-друв-дърво

тата-тате- father

тупи-тупам – to beat

тухсант- тесен - shortened, cut, small

шархули- жерд, жръд (кол) -pillar

хантезия-кань, конь(начало) - begin

хапай-капя- moisten, drip

хара-орити (унищожавам)- destroy

хараш- орел-eagle

хасти-кости – bones

хупар-купа-bowl

Накрая трябва да обърнем внимание и на една интересна подробност. През 681 г. България е обединена от хора, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази  дума произлиза от тракийската ДУЛO-род. Сродна е и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ – събрание, група, общество, т.е. ДУЛО означава родът, царският род.

Всеки човек може да намери десетина думи в своя език, имащи ясни успоредици в друг, доста по-древен. В нашия случай обаче количеството е значително, а това показва, че не може да се касае за случайна прилика. Само дълговековно съседство и дори съжителство, би могло да стане причина обяснаваща смайващите прилики между хетските и български граматически особености, между хетския и български речник.

Незнайно защо лингвистите запознати с хетския език не са обърнали внимание на тази важна подробност. В случай, че го бяха направили и публикували откритието си, щеше  да стане възможно да се пресекат срамните спекулации относно произхода на нашия народ. Дедите ни нямаше да бъдат набутвани в шатри, или натирвани в дивия пустош на Памир и Тибет. 

Вярно е, че всеки учен трябва да внимава с теориите си. Едно залитане, една сериозна грешка може да разруши кариерата на всеки изследовател. В нашия случай обаче страхът от подвеждане е ненужен поради това, че разполагаме с прилично количество сведения за съжителството на хети с траки в Мала Азия.

1. Знае се много добре, че тракийските племена дардани и мизи са били съюзници на хетите поне от ХІІІ век пр. Христа.

2. Знае се, че в продължение на повече от хиляда години българите са отъждествявани с тракийското племе мизи. Димитър Хоматиан локализира мизи край Олимп в Мала Азия. Тази планина Страбон нарича Мизийски Олимп, а това означава, че дедите ни са обитавали този регион много дълго време.

3. Всеки изследовател, който е запознат с “Илиада”, “Именник на Българските Владетели” и старобългарски език би трябвало да знае, че споменатите от Омир мизийски имена Хромий  и Телеф се обясняват с българските думи хромъ, тельчь.

4. Не е никак трудно да се види българската етимология на древните мизийски топоними Загора, Кузик, Пергам, Перкота, Абретене. Българска етимология притежават и древните мизийски хидроними Скамандър, Макест, Риндак.

5.В Мизия е регистриран тракийският обред да се жертва коня до починал благородник. Така правят и старите българи.

Когато е на лице подкрепа от страна на на исторически извори, лингвистика, археология и т.н. имаме основа за желязна теза, която няма как да се обори. За съжаление този шанс в миналото бе пропуснат, а с това и възможността да се покаже на света древността на българския език.

Ние не сме потомци на някакви дошли от Памир племена, или скитащи из Кавказ разбойници, а чеда на народа създал най-старата европейска цивилизация. Дедите ни са общували с хети, египтяни и асирийци, а и са повлияли историята на тези хора.

Въпреки силата и знанията си предците ни не са поробвали никого, не са ограбвали никого, напротив давали са всичко от себе си и са създавали рай по местата посетени от тях. И това, ако не е повод за гордост!

Използвана литература:

1.O.R.Gurney, The Hittites, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1964;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

4. Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

5. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002;

6.Вл.георгиев, Ив.Дуриданов, Езикознание, Наука и Изкуство, София, 1972;

7.THE HITTITE DICTIONARY OF THE OF THE ORIENTAL INSTITUTE OF THE UNIVERSITY OF CHICAGO http://oi.uchicago.edu/pdf/CHDP.pdf

8.Hittite Online Master Glossary, Jonathan Slocum and Sara E. Kimball

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/hitol-MG-X.html

8.Hittite http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

9.http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/latol-4-X.html#Lat04_GP19

10.http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/grkol-9-X.html#Grk09_GP41

11.http://www.ucalgary.ca/UofC/eduweb/engl401/lessons/beonpron.htm

12.A GRAMMAR OF THE HITTITE LANGUAGE

http://lm39roma.altervista.org/materiali/Hoffner-Melchert_Hittite.pdf