АНТИЧНИ ТОПОНИМИ СЪДЪРЖАЩИ ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Доста са старите исторически извори, в които българите биват отъждествявани с народа наричан от римляни и гърци с името "траки".Това правят Св. Йероним, Л.Дякон, Д.Хоматиан, Н.Грегора, Н.Хониат, Фулко, Зонара, Й.Цеца, Й.Геометър, Й. Кантакузин, М.Гавала, М.Аталиат, Л.Халкондил и др. В продължение на повече от 1100 години дедите ни биват отъждествявани с мизи, пеони, трибали. Това са все народи, които са обитавали Балканите и съседни на тях територии от незапомнени времена.

Въпреки тези данни, противниците на теорията за местния ни произход вярват, че старите българи са късни пришълци от Азия. Твърди се, че сме се установили в Европа едва през Ранното Средновековие. Ако това отговаряше на истината, то авторите работили през Античността нямаше да запишат топоними съдържащи името на нашите деди. Фактите обаче показват, че такива топоними съществуват и не са никак малко. Просто една определена група изследователи предпочита да не им обръща внимание, все едно не съществуват.

Нека да обърнем поглед към далечното минало. Във Фригия е локализиран град Балгатия. По една, или друга причина той не е споменат от траколозите. Нямам сведения и лингвистите подлагали на тълкуване топонимите в Мала Азия да са дали някаква етимология за Балгатия. Каква ли ще да е причината за това?

В съседната на Фригия Мизия срещаме град  Балкея (Балгея). Старият автор Димитър Хоматиан разказва, че в дълбока древност дедите ни са обитавали земите край Олимп (малоазийска Мизия), но (през ІV век преди Христа) са прогонени от войската на Александър Велики. В по-късни времена българите се завърнали и със страшна сила отвоювали земите си:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

На Балканите срещаме също топонима Бургарама. Той няма обяснение нито на гръцки, нито на латински, или пък някой друг език. В старите извори името на дедите ни е представяно не само като Βουλγαροι, но и като  Βουργαροι,  следователно  Βουργαραμα може да се разгледа като Βουλγαραμα- Българомъ.

На юг от Бургарама-Българомъ и се среща топонима  Балагрос, или по-точно Балагър. Това е и име на планина. Напълно е възможно тя да е наречена по име на тракийско племе. Все пак има Венетски Алпи, Сарматски планини, чиито названия са вдъхновети от народностните име венети и сармати.

Предците ни са обитавали и Панония. Йоан Зонара и Йоан Цеца сравняват дедите ни с тракийското племе пеони, като бива обяснено, че пеони и панонци е едно и също нещо. В Панония срещаме град Болгум, а преди около 2000 години там Плиинй Стари разполага народа белги. До ден днешен никой не е обяснил къде са изчезнали тези белги и как на тяхно място мистериозно се появява народ с подобно име – българи.

Едва ли някой ще отрече, че град Пеща в Унгария  (територията на старата Панония), е българско селище. Името се обяснява на български език, в това няма спор, но Пеща не е ново име, по времето на Клавдий Птолемей - 90-168 г. селището и познато под названието Pessium. 

Според официалните теории, по това време българите би трябвало да са някъде край Памир, Тибет, или Алтай, но ето, селище с българско име е регистрирано в Средна Европа преди около 1900 години. В същия регион е и град Болгум, а по-рано е споменато племе с име белги, но това явно не вълнува изследователите на миналото ни.

Още по- на запад, в Галия срещаме топонима Блато Булгиум, а в Британия, в земите на белгите (народ с име като това на панонските белги) е локализиран Вента Белгарум, позната и като Вента Булгарум. В областта, в която е Вента Булгарум са намерени монети, на които е изобразен старобългарския знак IYI.

 

              http://www.acsearch.info/images/5_m/47121.jpg

Това разбира се не е случайно. Келтските легенди разказват, че белгите са били познати и под името болги. Те били могъщ, мъдър народ носещ закони и справедливост. На благородници от рода на болгите се приписва цивилизоването на Ирландия. Споменават се даже лични имена на болгите. Най-интересни са тези на Умор, Гостен и Телчиу. 

Те отговарят на старобългарските Умор, Гостун, Телец. А най-интересното е, че авторите на келтските предания посочват с точност прародината на болгите. Това е Тракия, от там народа на болгите бил тръгнал на запад по времето на цар Кир – VІ век преди Христа.

Тези болги не само изиграват важна роля в оформянето на културата на ирландците, но и дават името си на една западноевропейска държава - днешната Белгия. Живеещите там фламандци и валонци са по-късни поселници.

Недалеч от Галия, на територията на Испания също се срещат следи от предците ни. Преди известно време испански учени намериха древно посвещение към божеството  Тутела Болгенс. 

Тутела означава защитник, защитница, а Болгенс бива тълкувано като болги-етническа група, която е обитавала Северна Испания преди около 2200 години. В региона обитаван от мистериозните болги, на епиграфски паметници са регистрирани имена като Баба, Суро, Сура, Котизо, Любеус. 

Пак в Испания, в друг древен писмен паметник срещаме Болгондизи. Дали това е населено място, или става дума за родово име е трудно да се каже. Преводачите - Birks, Richardson, Rodger не дават подробна информация. 

Виждаме, че векове преди Аспарух името на българите е разпространено от Фригия до Британските острови и от Галия до Испания. В такъв случай е неуместно предците ни да бъдат наричани азиатски пришълци заселили са на Балканите едва пред Ранното Средновековие.

Все още ли вярва някой, че ние българите не ме потомци на древен, балкански народ, който е колонизирал много земи по време на Античността?

 Използвана литература:

1.А.Мошев, BOLGAR Тайните на Нашия Произход, Атеа, 2015;

2.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

3..Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

6.W.Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

7.Cannon U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Browne & Nolan, Dublin, 1887;