КАК ДЕДИТЕ НИ ДАДОХА ИМЕТО НА ПАЛЕСТИНА?

Земята ни с право може да се нарече древния рай. От цяла Европа първо у нас са се зародили организираното земеделие и скотовъдство. Тракия е първото място на нашия контитент, в което се наблюдава разслоение на обществото и появата на царска власт. Златните жезли, диадеми и нагръдници от Варненския некропол (4500 пр. Христа) свидетелстват за това. На древните наши владетели е оказвана висока почит и в по-късни времена. След полагането на благородника в гробницата му, над нея е издигана могила.  

Археолозите смятат, че на наша територия са съществували около 50 000 могили. Това е рекорд, с който никоя друга държава не може да се похвали. Заслужава да се спомене и важния факт, че нашите деди са първите европейци, които създават градове, храмове и писменост.

В далечното минало дедите ни са наричани с имената траки и пелазги  (пеласти),  поради тази причина специалистите въвеждат термина трако-пеласгийски език. Той е най-древната реч, говорена в Югоизточна Европа. Наличието на достатъчно важни природни ресурси на Балканите, а и дарбата на трако-пелазгите са допринесли за превръщането им в огромен за времето си народ.Поради нарастването на броя на хората преселенията са станали неизбежни. Те са били в различни посоки и различни епохи. Слава Богу голяма част от походите на дедите ни е добре документирана.

В “Живота на Ромул” стария автор Плутарх съобщава, че пелазгите са обиколили значителна част от света и са покорили много народи. На тях бива приписано дори основаването на Рим: “Some are of opinion that the Pelasgians, wandering over the greater part of the habitable world, and subduing numerous nations, fixed themselves here, and, from their own great strength in war, called the city Rome”. – Plut.Rom.I.1.

http://classics.mit.edu/Plutarch/romulus.html

Сведение на Плиний поддържа казаното от Плутарх за пелазгийското присъствие на Апенинския полуостров в областите Лукания и Брутиум: “A  Silero  regio  tertia  et  ager  Lucanus Bruttiusque incipit, nec ibi rara incolarum mutatione. tenuerunt eum Pelasgi.” –Plin.III.71

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html

Ролята на дедите ни пелазгите не е била само на завоеватели, но и на дарители на знания и култура. Отново Плиний Стари свидетелства, че не гърците, а пелазгите са тези, които дават азбуката на латините: “..litterarum  usus.  in  Latium  eas  attulerunt  Pelasgi.”  -Plin.VII.193

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

За това, че дедите ни пелазгите са били народ с висока култура свидетелства и Диодор Сицилийски. Той твърди,   че пеласгите  са първите хора, които използват кадмейските  (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски - Historical   Library of  Diodorus  the  Sicilian, W. McDowell,  London, 1814 стр. 208).  

Ще напомня, че според B. Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита - VII-мо хилядолетие пр.Христа.  

Старите балканци пелазгите са обитавали и цялата земя на южните ни съседи. Според Херодот земята наречена по негово време Гърция е носела в миналото името Пелазгия: “Greece, or Pelasgia as it was then called.” - Hеr.II-56

http://classics.mit.edu/Herodotus/history.2.ii.html

Съвременните учени приписват на траки и пелазги най-древните огнища на цивилизация на Балканите : “ Pelasgians probably developed pre-Sesklo  (and Sesklo),  Larissa I, and Servia cultures, while the Thracians developed Karanovo I-III, (6th millennium  BC) culture. (V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.361)

Дедите ни са успели да колонизират и най-южните европейски острови. Цитирайки Омир, географа Страбон споделя, че в дълбока древност пелазгите са населявали остров Крит. Явно те са представяли благородническата класа там, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Не само историческите извори поставят трако-пелазгите на остров Крит. В своя работа Б.Хрозни споделя, че миграцията на древни балкански поселници на Крит може да се установи с разпространението на така наречената линеарна керамика (която произхожда на Балканите и се доразвива в егейския регион).(Ancient History of Asia Minor, India and Crete, Artia, Prague, 1952, с. 220).

Остров Крит е дом на легендарния цар Минос, от чийто род са създателя на азбуката Кадъм, Земела – тракийската богиня на земята и Дионис- тракийския бог на виното. Остров Крит е посочен и като дом на един библейски народ, това са филистинците. Всеки е чувал историята за филистинския великан Голиат, който бива сразен от пастирчето Давид.

Филистинци е всъщност преиначеното име на ...нашите деди пелазгите. Това не е моя спекулация, в научните кръгове това се знае много добре поне от тридесет и три (33) години. 

Цитирам дословно: “ The name Pelastoi -Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Фактът, че пелазите наречени още пеласти са дали името на Палестина обяснява защо край града с тракийско име Газа има нетипични за региона погребения с конско жертвоприношение. Този особен ритуал е практикуван от траките (Г.Китов, Д.Агре,  Въведение в Тракийската Археология, Авалон, 2002, с.135) и разбира се от старите българи както се вижда от некропола от Нови Пазар и др. места (Д.Овчаров, Въведение в Старобългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002, с.87).

Трудно е да се определи със сигурност колко време дедите ни пелазгите са обитавали земята, която те наричат Палестина. Със сигурност не е било по-малко от хиляда години. Понеже са били носители на по-висока култура, пелазгите повлияват силно местното население.

Така наречения демон Велзувул (бог на филистинците-пелазги) е всъщност древно балканско божество, чието име притежава значението Господар на Светлината, или Светъл Господар. Велзевул е преиначеното Балзбул, бал отговаря на трак. балайос-голям, силен, бален –господар, владетел и разбира се стблг. былиа – господар, болий-по-голям. Збул е тракийска дума отговаряща на блг. жупел и сбелвам- правя бял, светлея. Збул е сродна и на Гебелейзис – епитет на обожествения тракиец Залмоксис.

Дълго време учените смятаха, че филистинците-пелазги са били народ с ниска култура. Неотдавна обаче стана ясно, че това изобщо не отговаря на истината.Открити бяха надписи на филистинците-пелазги. Специалистите определиха азбуката като сродна на Линеарните от егейския регион. 

http://graphics8.nytimes.com/images/2007/03/13/science/phil.3.600.jpg

Точно Линеар А обаче има прототип в Тракия, а най-важното е, че над 40 старобългарски руни имат ясни успоредици в Линеар А и Линеар Б. Това не е случайност, а премълчаван, неудобен факт, от който някой очевидно се страхува и то много...

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

Някои учени дори намериха смелост да кажат, че филистинците-пелазги са тези, които са дали азбука на евреите: “Dr. Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in and at , in . He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C. This undeciphered script was supplanted by another, Linear B, which was identified with the Minoan civilization of and was finally decoded in the mid-20th century.

“We can’t read the inscription, and that’s true as well of Cypro-Minoan writing found on ,” Dr. Cross said. “We will need a lot more samples before we can think of deciphering it.”

The two researchers and other scholars said it was not surprising that the inscriptions were in an Aegean type of writing. The biblical Philistines are assumed to have been a group of the mysterious Sea Peoples who probably originated in the Greek islands and migrated to several places on the far eastern shores of the Mediterranean...

“We had no direct evidence of their early writing,” Dr. Stager said. “We knew they had weights and measures for trading commodities, even precursors of coinage. So we assumed they had some notation or writing system.”

The locally made storage jar, bearing seven signs, was found several years ago buried under debris of a mudbrick building, which appeared to date to no later than 1000 B. C. After the 10th century, the Philistines borrowed their Israelite neighbors’ Old Hebrew script and alphabet then evolving from Phoenician writing ( John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine).

http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0

Не са били какъв да е народ дедите ни пелазгите. Създали са Рим, дали са култура на населениета на Апенинския полуостров. Колонизирали са остров Крит, там са наречени богоравни.

По-късно създават Палестина (арабите наречени палестинци нямат нищо общо с пеласгите, а само носят името на областта, в която дедите ни са живели) и дават писменост на местното население...

После обаче, сякаш преследвани от демона на злото, тези наши деди уж изчезват. Всъщност изчезнала е само част от тях, претопена от жителите на Апенините, Гърция,  и Левант (Палестина). Това е и съдбата на други народи като хети, лувити, карийци, галати. Дедите ни, които са останали на Балканите са оцелели - Те си имат потомци, това сме ние българите.

Фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс написа прекрасна книга за езика на пелазгите. Въпреки, че работата му свидетелства за висок професионализъм, този учен бе жестоко атакуван. Сякаш някой се боеше да не би истината за пелазгите да излезе на бял свят. Истината, че те имат наследници, които още живеят на Балканите. Изтерзани, ограбени, но все още живи.

Ако един ден тези наследници разберат силата на дедите си не биха търпели повече да робуват на престъпници и чужденци. Кръвта вода не става, ние сме потомци не само на благия Орфей, но и на мъжествения Арес. Дедите ни са доказвали това векове наред. Същото го можем и ние, но трябва да го пожелаем. Ние не сме случайни хора, а деца на тези, с които историята започна!

Използвана литература:

1.J.N. Wilford, Phlistines, but less and less Philistine, The New York Times- 3-13-2007; http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0

2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996;

5.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

7.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

8.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

9.Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002;

10.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977,

11.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

12.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ; 

13. Historical Library of Diodorus the Sicilian, W. Mc Dowell, London, 1814;

14. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

15.The parallel lives by Plutarch, published in vol. 1 of Loeb Classical Library Edition, 1914;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html