КАК АСПАРУХ ПОБЕДИ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ?

Твърде често моите противници ме укоряват, че не разглеждам критично сведенията на старите автори. От друга страна обаче, опонентите ми приемат безпроблемно данните на явно пристрастните и изпитващи омраза към българите летописци. Като пример може да се даде Теофан Изповеник, който нарича дедите ни “мръсен и нечист народ”. Съвсем ясно е, че този човек е мотивиран да обрисува дедите ни с черни краски.  Въпреки това, Теофан и неговият съвременник Никифор се ползват като основни извори.

Благодарение на писанията на тези хора е създадена теорията за възникването на Дунавска България в края на VII век. На ученици и студенти се преподава, че бягайки от хазарите, Аспарух се установява в Онгъла (Бесарабия). Не дълго след това, срещу българските бегълци потегля армията на Римската Империя. Като по някакво чудо войската на император Константин Погонат е разбита, а той е принуден да плаща данък на народа, който едва се е спасил от хазарите.

Поне за мен това са пълни глупости. Удивен съм как толкова дълго време нашите изследователи не са се замислили относно несъстоятелността на вплетените в теория сведения. Нека да приемем за момент, че хазарите са нападнали дедите ни и, че те са се оказали по-слаби и са побегнали. 

Когато някой е принуден да напусне земите си бързо, той взема само най-ценното със себе си. Това е семейството, а също и част от покъщнината. Добитъкът, зърното, запаси от метали няма как да се вземат защото ще забавят бягството.

Да обаче, един беден и изтерзан народ няма как да събере сили и средства да се опълчи на най-силната за времето си армия – римската. Войната е скъпо занимание и се подготвя дълго време. Ако хазарите са нападали от изток, то поне половината от българските мъже са се занимавали със защитата на източната граница. 

Останалите бойци на Аспарух  са били не само заети с отблъскване на римските войски, но и с пазене на западната граница от аварите. Какво се получава обаче – дедите ни не само смачкват легионите на Константинопол, но принуждават империята да им плаща данък. След битката при Онгъла Аспарух разширява своето влияние чак до Стара Планина. 

Как ли е станало това чудо?

Още по времето на Юстиниан Велики (VI век) се започва масово укрепване на Балканите. Тук са изградени шест пъти повече крепости отколкото в цялата азиатска област на Римската Империя (F.Curta, The Making of Slavs). 

Тези крепости са отбранявани от професионални войници. Снабдяването на гарнизоните с оръжие и храна е било на ниво. И все пак "изплашеният" от хазарите Аспарух, успява не само да разбие Константин Погонат, но също да му отнеме областта Мизия и да го накара да плаща данък.

Нещо не е наред в тази история. Всъщност нищо не й е наред, странно е, че тя е приета за чиста монета и дълги години на нас ни се внушава, че това е истината за основаването на държавата ни. Явно истината не е била удобна за определен кръг от хора и е изкривена ужасно.

Ето как аз виждам нещата. Аспарух не е бягал от никого. През втората половина на VII век, този наш благородник е властвал над огромна територия – от Крим до Западните Карпати. 

От незапомнени времена този регион е обитаван от различни тракийски племена. Става дума за клонове на беси, гети, тирагети, тисагети, костобоки, саи и разбира се мизи, които биват отъждестяввани с българите в продължение на около 1100 години.

По времето на император Клавдий, Тракия е превърната в римска провинция. През II век император Траян успява да покори част от земите на северните траки. Само след около 50-60 години обаче траките не само преминават Дунава и наказват римските колонисти в Тракия, но стигат чак до Термополите в Гърция. 

По-късно, по времето на Аврелиан -271 г. всички римляни са изритани от Траянова Дакия. С това опитите за освобождаване на тракийските земи на юг от Дунава не престават.  Походи има през 378г., 390 г., 494 г., 505г., 559 г... 

В някои случаи, в бойните действия участват и подтиснатите от Рим траки. Благодарение на тях дошлите от север техни братя успяват да достигнат до Контантинопол и Херсонес, а даже и Мала Азия.

До пълна победа обаче не се стига защото не е имало пълно обединение на тракийските племена. Аспарух прави нещо по-различно. Преди да се изправи срещу Рим, той сключва съюз със своите роднини. По този начин не само събира внушителна армия, но печели и подкрепата на подтиснатите траки на юг от река Дунав. Виждайки, че бойците на Аспарух превъзхождат римските легиони, селското население на Тракия дава охотно своята подкрепа.

Подкрепа е дошла и от друго място - самата византийска (римска) армия. Тя не е била съставена само от гърци както повечето хора си мислят. В легионите са влизали арменци, келти, исаврийци, германи и не на последно място траки. Да не забравяме, че най-способните римски военоначалници от Късната Античност са родените в земите ни Велизарий, Аеций, Виталиан.

Разбира се траките в римските легиони са били подчинени на Римската Империя и са й служели, независимо дали това им е харесвало, или не. Някои като Виталиан са се вдигали на бунт и са предвождали смело своите сънародници. Други като Хилбудий са били предани на окупаторите.

В краят на VII век се случва нещо уникално. Мъдрият владетел Аспарух успява да обедини всички свободни траки. Тогава тези наши деди, които са служели на Рим, но тайно са мечтали за независимост, са осъзнали, че ако подкрепят своите идващи от север братя, ще могат да живеят в свободна държава. 

Напълно е възможно Константин Погонат да е избягал преди битката след като е разбрал, че най-способните му легионери са преминали на страната на освободителите. В такъв случай той не е имал дори и най-малкия шанс да победи.

Именно подкрепата на тракийското селско население и на траките от римските легиони дава възможност на Аспарух да заздрави своята позиция и даже да постави на Погонат неизгодни за империята мирни условия. 

Разбира се императорът не е бил доволен от договора. Опитвайки се да отслаби обединената държава, той плащат на хазарите да нападнат България от изток, като се е надявал дедите ни да отделят голяма част от войската си за защита на отвъддунавските владения. По този начин би било по-лесно за имперската войска да нахлуе в Тракия и да отвоюва старите територии.

Платени и подбудени от Погонат, хазарите наистина завладяват част от източните ни владения, но по-на запад от Днепър не успяват да дойдат. Дедите ни губят Крим, но печелят най-старата си земя, в която има много повече българи, отколкото в Приазовието. 

Това, че хазарите нападат страната ни чак след обединението на България е засвидетелствано и от факта, че Аспарух загива в битка с тези хора край река Днепър след обединението на земите ни. До село Вознесенска, Украйна се намира гробa на този велик българин.

Фактът, че България остава стабилна държава и след Аспарух показва, че няма новодошъл народ, а е настъпило едно дългоочаквано обединение. Годината 681 се определя като начало на държавата ни, но в Именникът на Българските Владетели се казва, че преди Аспарух са властвали други петима князе на север от река Дунав. Обърнете внимание – на север от Дунав, а не на изток от Черно Море.

Приазовието е било само периферия на държавата ни. Дедите ни са владели земи в териториите на Румъния, Унгария, Украйна. Наша, но окупирана от Рим е била и Тракия. След краят на VII век това се променя – тази територия е отново цяла след вековна борба за свобода.

Това е изпълнило със страх душите на хората подвизаващи се на престола в Константинопол. Те са знаели, че е само въпрос на време когато дедите ни са щели да потеглят още по- на юг, за да си възвърнат Константинопол, а и други земи. Не случайно погледът на старите българи е постоянно отправен към юг. Знаели са, че, ако не успеят да освободят навреме своите събратя в Тесалия, Пелопонес и т.н. римляните са щели да разселят и претопят тези хора.

За жалост се получава точно това. Траките в границите на ИРИ често биват депортирани в Мала Азия, или избивани безжалостно. Между тях се сее изкуствено вражда, създават се лъжи за произхода им*. Княз Крум, а и други наши владетели успяват да спасят част от това изпаднало в неволя тракийско население, като при походите си на го преселвали на север – при своите.

Тези спасителни операции обаче са тълкувани като масови отвличания. Това не е единствената лъжа на имперските летописци разбира се. За да придадат сила и правдивост на своите претенции за нашите земи, южните ни съседи създават измислицата за българското нашествие, а де факто деянието на Аспарух не е нахлуване в нова земя, а освобождаване на Родината от страшен поробител и подтисник.

Ако Аспарух бе представител на нов народ, то името му нямаше да е тракийско. Аспа е тракийска дума за кон. Срещаме я не къде да е, а в Ут Аспиос - епитет на Тракийския конник (Вл. Георгиев). Почти хилядолетие преди Аспарух в Добруджа са царствали царе с подобни имена. Става дума за Хар-аспос и Адр-аспос. Да не забравяме и живелият в Късната Античност военоначалник Аспар, който е гет, т.е. тракиец според Йордан. 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

                          монета на царувалият в Добруджа преди около 2300 г. цар Адр-аспос 

С идването на княз Аспарух не настъпва съществена промяна в топонимията. Тракийските бара, балта, река, бурдо, стоб, полт, ила, не са нищо друго освен българските бара, блато, река, брод, стобор, плотъ-ограда, илъ-кал, глина...

Няма промяна и в начина на строеж на крепости. Старите българи градят с квадри, но този метод е познат на траките поне от IV век преди Христа. (Китов, Агре, Въведение в Тракийската Археология). През Ранното Средновекoвие в земите ни най-популярните жилища са землянката и полуземлянката. В такива жилища обаче живеят и траките. За дедите ни е известно, че съхраняват зърното си в ями. Точно така правят и траките.

В старобългарските погребения на благородници е жертван кон. Същият ритуал се наблюдава и при траките. Всеки е чувал за това как княз Крум е направил ритуална чаша от черепа на Никифор. На малцина обаче е известно, че това е тракийски обичай описан от Флор в книгата му Тракийската Война. Друг особен обичай на старите българи е изкуствената черепна деформация. Тя не е въведена в земите ни чак през Ранното Средновековие, а е позната още от Каменната ера.

Имайки предвид всички тези данни, ние не трябва да се учудваме, че в продължение на хиляда години старите българи са отъждествявани с траките от различни автори. Св. Йероним, Л. Дякон, М.Аталиат, М.Гавала, Н.Грегора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Л. Халкондил, Й. Цеца, Й. Геометър и др. поставят равенство между българи и траки.

Ето каква е истината за “идването” на Аспарух. То не е завоюване на нова земя от един отчаян и изтерзан народ, а дръзко освобождение на Родината от чужди подтисници. Има какво да научим от тази история. 

Побеждават не най-силните, най- войнствените, не най-мъжествените, а тези, които са в състояние да оставят настрана различията си и да се обединят за общото благо.

Както по времето на Аспарух, така и днес ние сме на кръстопът. Както тогава, така и днес разковничето е същото – обединение. Не можем да чакаме дълго, кръвта на България изтича. Трябва да се действа докато имаме сили. Трябва да спрем изкуственото противопоставяне подклаждано от враговете ни и да спасим бъдещето си, не само нашето, но и това на децата ни. Те заслужават един по-добър живот.

От нашите действия зависи дали ще сме благославяни, или проклинати от младото поколение. Все още имаме избор и все още е възможно да създадем една нова, чиста и свята република. Такава, за каквато мечтаеше Левски. Такава, каквато ще е майка, а не мащеха на българите.

Пояснения:

*Хората, които Римската Империя отвлича от Тракия и откарва в Мала Азия са наречени в летописите славяни. Те обаче не са деди на словени, словаци, чехи и поляци, а са траки – местен народ. С тези траки техният роднина Аспарух сключва договор, обединение и така успява да се сдобие с огромна войска....

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. Съвсем не, в далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. 

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка  Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.