ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ И ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ

Преди около век проф.д-р Ганчо Ценов доказа общият произход на българи и македонци. Малко по-късно, през 1938 г. нашият родолюбец публикува още една работа. В нея бе обяснено, че старите македонци са сроден на траките хора и следователно не е редно да се прави разлика между българи и македонци – “Понеже в тая област спадат и Македония, Тесалия, Етолия и Акарнания, чиито жители се считаха досега за пелазги, тие жители сега се нарекоха  мизи или траки. Македонците, тесалийците, етолците и акарнанците са спадали, прочее, към тракийската раса”.

Ценов каза една голяма истина, но великият родолюбец се бе изправил сам срещу цяла тълпа служители на чужди интереси. Този наш учен бе несправедливо оплют и наклеветен. След време работите му бяха забранени за ползване и цитиране. Дори и днес безсъвестни личности не спират да хулят достойния българин.

Стъпка по стъпка, враговете на нашия народ успяха да ограничат силата на България. Отнети ни бяха огромни територии, включително важният за търговията излаз на Бяло Море. Стотици хиляди сънародници бяха подложени на страшни преследвания. Много наши братя и сестри оставиха костите си по земите, бранени от дедите ни хилядолетия наред...В началото на XX век група чужди “учени” се зае със създването на отделен македонски език. Така за пореден път бе забит нож в сърцето на нашия народ.

Явно някой изпитва панически ужас, че един ден България ще се съвземе и ще стане отново силна държава. Военните от доста страни са станали свидетели на какво са способни българите на бойното поле. За това дори и днес изкуственото делене на народа ни продължава...споснорирано от чужденци...

Истината е неудобна за мнозина, истината, че днешните българи и македонци носят една кръв, че сме потомци на най-древните цивилизовани жители на Балканите – траки и пелазги, на хората, които положиха основите на Атина и Рим, на хората, които промениха историята на Европа, Азия и Африка.

Това твърдение може да звучи абсурдно, но то може да се докаже. Още от времето на Неолита, материалната култура от земите на Тракия и Македония е една и съща. Както керамиката, така също орнаментика, идоли, погребални ритуали показват смайващи прилики. Единственото обяснение е това, че един и същ народ е обитавал както Тракия, така и Македония.

http://www.strangehistory.net/blog/wp-content/uploads/2013/06/lion-hunt-mosaic-macedonia.jpg

Друго необоримо доказателство за общите корени на траки и македонци са значителният брой сродни топоними и хидроними. Това са имена на селища, реки и езера документирани през Античността. Нашите езиковеди правят сравнение на тракийски и македонски, но по необясними причини пропускат да представят интересните, а и важни паралели в топоними и хидрониви.

Азорос е селище в Македония, чието име съотвества на тракийския топоним Азареис, Езареис. Тълкуване на названията получаваме с българските думи яз и езеро.

Названието на старата македонска столица е Пела. Всъщност името е Бела-бела, бяла. За това свидетелства Стефан Византийски – Βάλα …ϖς Πέλλα – Бала, както и  Пела. Прокопий Цезарийски споменава за тракийски крепости Балесиана, Бела и Бела Стура (бяла страна), чието име е сродно на македонската Бала.

Отново благодарение на Прокопий научаваме за македонското селище Баба, чието име съотвества на одриския град Бабуле, документиран от Стефан Византийски. Етимологията на Баба и Бабуле получаваме благодарение на нашата дума баба. Тя има значение не само възрастна жена, но също гледачка, грижовница.

Прокопий съобщава и за македонската  крепост Богас. Нейното название е сродно на тракийският теоним Багайос и тракийското лично име Багун. Тълкуването на Богас е бог, божие място.

Стефан Византийски е записал името на Македонският град Берия, но е споменал и тракийския Берес. Коренът бер намираме и във фригийския глагол аберет – той забира, носи...бере. Берес и Берия означават – място за събиране.

В Македония има град Берга, чието име съответства на тракийкия топоним Бергуле. Обяснение получаваме с думата брег-бряг, високо място. Както Тракия, така и Македония са планински страни.

Бора е название на планина в Македония, в Тракия пък срещаме топонима Бор брега. И двете названия се обясняват със стблг. боръ- бор, иглолистно дърво.

Името на македонската река Борбора съотвества на тракийския топоним Зуро бара. Бора, бара се обясняват с българската дума бара-рекичка.

В Македония срещаме град Вада, а Прокопий свидетелства за тракийски град Вода, на брега на река Дунав. Значението на Вада и Вода е вода, място до вода.

Тит Ливий е документирал Вегоритес - название на езеро в Македония. Вегоритес може да се раздели на ве-в, във и горитес – гора мест.пад.ед.ч. Действително това езеро се намира между две планини. Сроден тракийски топоним е споменатият от Плиний Стари град Гарескос. Както и при Вегоритес Гарескос се обяснява с думата гора, която в родопските ни диалекти е гара, гарица.

Прокопий пише за македонската крепост Волвос, в Македония се намира и Волустана. Тези имена са сродни на тракийският хидроним Волве, споменат около хиляда години по-рано от Херодот. Всички названия са обясними с българската дума вол, която е по-новият вариант на тракийската волинт-бик, вол.

Описвайки Македония, Страбон споменава град Гординия. Селище с подобно име – Гордина има и на стров Крит – обиталище на траки и пелазги. Могат да се добавят също фригийските Гордиум и Манегордум. Коренът в имената на всички тези селища е горд, а обяснение идва от думате град, градина, градище, ограда...

В Aedificus срещаме името на македонското селище Гентианум. То е сродно на тракийската глоса гентон, която пък е обяснима със стблг. гнетон-притискам.

Дин-друме е македонски топоним споменат от Ст. Византийски. Вл.Георгиев тълкува частицата Дин като бог, бог на светлината, а като съответна успоредица предлага българската ден (т.е. светлина). В Тракия има топоним Диногетия, Диния, Динискарта. На втората частица -друме е предложен превод – горичка, а за българско съотвествие е предложена думата дръм – горичка (като например във Вълчедръм).

Едеса е бил голям македонски град, това е днешният Воден. Едеса не е нищо друго освен гърцизираното предаване на Ведеса (Водица),  тъй както едони е гръцкият вариант на тракийското племенно име ведони. Ведеса – Едеса е свързана с тракийската дума вода, веду-вода. Съвременни еквиваленти са нашите думи вода, ведро – съд за вода.

Илион е най-старото име на Троя, но също така название на градове в Тракия и Македония. Както Георгиев, така и Дуриданов свързват Илион с тракийската дума ила- кал, глина. Нейното съотвествие е старобългарската илъ-кал, глина.

Каларна се намира в Македония, в Тракия Прокопий локализира Калис. И двете имена се тълкуват с думата кал.

Киса е название на македонска планина, чието име съотвества на тракийския топоним Киса. Обяснение получаваме с българската дума киша-влага.

В Македония тече река Олган, а в земите на мизите Теофан поставя река Олгон.Името на река Олган бива сравнено от Вл.Георгиев с българската дума влага. Тя има диалектна форма улага.

Според езиковедът Вл.Георгиев името на македонската река Пеней отговаря на българската дума пена-пяна. Пеней означавапенлива река. В Тракия срещаме реките Панисия, Панисос и потокът Панака.

Стефан Византийски съобщава за македонския град Перхебус. Името на това селище съотвества на тракийските Перкота, Перна. Коренът пер(k) се обяснява с българския глагол – пера, перкам – удрям, ломя.

Стубера е древен македонски град, чието име е сродно на тракийското селище Стоби. Двете названия се обясняват с българската дума стобор. Стоби и Стубера притежават значението – оградено място.

Халиакмон е име на македонска река. То съотвества на тракийските топоними Акмония в Дакия и Фригия и тракийския хидроним Камандър, Скамандър. Коренът акмон, каман се обяснава с българските думи камы- камък, камен, камън-камък, т.е. касае се за буйни реки, които са влачели камъни.

Хемус, Хемон е тракийското име на Стара Планина, а според Страбон най-древното име на Македония е Хематия. Значението на хем е сняг, заснежен връх, като сродни думи са арийските хима, зима-зима, сняг, заснежена планина. Преди около 2500 години климатът на Балканите е бил по-студен и по върховете на планините ни е имало винаги сняг...

Виждаме, че значителен брой древни македонски топоними и хидроними са близки, или дори идентични с тракийските. Това означава, че траки и македонци са имали изключително близки наречия. А най-важното в случая е това, че етимология на имената намираме с помоща на българския език.

Общи неща между траки и македонци намираме и в религията. Дарзала е тракийски бог, а Дарон е почитан от жителите на Македония. Коренът на имената е дар, той се обяснява с българския глагол държа, даржа-държа диал.форма. Според Бешевлиев Дарзала може да се тълкува като самодържец, т.е. върховен.

Хезихий съобщава за Зеирена - македонска богиня. При траките срещаме пък Зеринтия – господарката на зверовете.

Тура е друго название на македонска богиня, или нимфа. Нейното име съотвества на тракийското божествено име Реско-турме. Тура се обяснява с арийската дума tura- бърз и българския глагол втурвам се.

Македонското име на Зевс – богът на светлината е Дин. Този теоним е познат на траките също като Дин, но и като и Ден. Вл. Георгиев свързва името на Дин и Ден с българската дума ден...т.е. светлина.

Тракийският бог Дионис също е почитан от македонците. Неговото най-древно име е Дивонусийо, то се обяснава със стблг. стблг. диво-чудо, дивъ удивление,  дивньно-дивно, чудно, дивьнъ- удивителен, дивити сен – удивлявам се. Дионис означава дивния, чудния, светлия.

Олган е речен бог при старите македонци. Неговото име е свързано от езиковедите с думата влага. Тя има диалектна форма улага, а влажен има форма улажен.

Тавлос е името на македонският бог на войната. То е сродно на Кандавъл, буквално убиващият, душащият. Коренът тав, дав се обяснява с глагола давя- душа, убивам.

Македонците са почитали и богинята-майка. За нея са употребявали абсолютно същото име както и траките – Ма. Названието Ма се обяснява с българската диалектна дума ма-майка.

Тракийската богиня на брака Вендис е позната на македонците. Нейното име е познато и под варианта Вензис. То се обяснява със стблг. вензати – свързвам, а също и венец, вечнило.

Струмон е тракийско божество –олицетворение на река Струма почитано не само от траки, но и от македонци. Значението на Струмон, Струма е течение, струя, стремеж.

Ведю е друго речно божество почитано както от траки, така и от македонци. Значението на теонима Ведю е вода, обяснява се с българската дума веда, т.е движа.

Македонците познават също и култовоте към тракийските богове Кибела и Атис, хранят дълбоко уважение към Тракийския Конник, Кабирите – великите богове, музите от тракийска Пиерия…

Разбира се щом има толкова много съотвествия между македонски и тракийски топоними и имена на божества, то би трябвало да срещнем родство и в личните имена.

Атал е известен македонски пълководец. Неговото име е сродно на тракийското Атис, като значението е баща. Обяснение получаваме със стблг. отьцъ имаща древен вариант атькъ (Ст.Младенов).

Алкет е древен македонски цар, чието име отговаря на тракийското Алкей и разбира се на старобългарското Алцек. Всички тези имена са обясними със старобългарската дума алъкати – гладувам. Семантично Алкей и Алцег отговарят на българските лични имена Глад, Гладиш, Гладил, които са от защитен характер, т.е. дадени са, за да предпазват от глад.

Македонското име Арбай е сродно на тракийското Рабо-кентос. Частиците арба, раба съотвестват на стблг. рабъ-слуга, служител.

Балагър е македонско име, то съотвества на тракийския божествен епитет Блегур.Най-интересното тук е това, че Балагър и Блегур не само притежават значение – светъл, сияен, но и с тях получаваме етимологията на нашето народностно име – българи. Квинт Курций Руф съобщава и за племе балагрии в армията на Александър Велики. Напълно е възможно тези балагрии да са дали името на планината Балагрос – Беласица. Съдейки по областта, която те са обитавали, става ясно, че балагриите са от групата на мизите. А старите българи са наричани в продължение на 1000 години с алтернативното име мизи.

Да продължим с Каран, той е е първият митичен  цар на Македония. Неговото име е идентично на прозвището на българският княз Крум – Каран. Значението е – този, който кара, принуждава. И македонския и старобългарския Каран ( Крум) са известни със  строгият си характер.

Темен е праотецът на македонската аристокрация, той е роден в Аргос. Самият Аргос е древна пеласгийска земя според Херодот. Името наТемен отговаря на тракийското прилагателно темoн-тъмен (в Темон-бари). Явно този владетел е бил с тъмни очи, или тъмна коса.

Разбира се най-известният македонски владетел е Александър Велики. Той е от родът на мирмидонът Ахил. A.Еванс и Ван Виндекенс определят Ахил като негрък (Ахил отговаря на тракийското име Ахелой, а синът на Ахил - Пур носи име сродно с трак. теоним Пурмерул) и по-скоро като пеласг. Малала пък отъждествява българите с мирмидоните на Ахил.

Тези данни показващи връзката между траки и македонци се потвърждават от сведенията на редица стари автори. Полибий нарича траки и македонци еногенес, а това означава от един род, т.е в древността се е знаело, че траки и македонци принадлежат на един и същи етнос.  В унисон са и сведенията на Помпей Трог, който споделя, че древните обитатели на Македония са пеласги, а древната традиция определя траки, илири и пеласги като три клона на една и съща общност (Дюруй).

Да приемем за момент, че тези данни не съществуваха. Да предположим, че траки и македонци бяха съвсем различни народи по произход. През II- ри век  преди Христа става такова масово заселване на Македония с траки, че спокойно може да се каже, че страната е тракизирана.

Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на македонския цар Персей, населението на страната застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани големи групи траки (които да обработват земята и гледат добитъка). Градското население е разселено до голяма степен от римляните. Плутарх свидетелства, че след битката при Пидна, Емилий Павел продал населението на седемдесет града в робство. По този начин в Македония остава предимно селското население, което е от тракийски произход. 

                  http://www.wildwinds.com/coins/greece/macedonia/kings/perseus/Mamroth_18b.jpg

Това се потвърждава от стария автор Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи (пеласгийско   племе). Н. Грегора потвърждава казаното от Ливий, Страбон и Плутарх споменавайки, че в древността Македония била заселена с мизи. А според Св.Йероним, Л.Дякон, Д. Хоматиан, М.Гавала, Й. Кантакузин и др. мизи и българи е един и същ народ.

През Ранното Средновековие дедите ни започват да освобождават земите ни от римските окупатори. Колонизаторите са прогонени не само от Тракия, но и от Македония. Старите автори са знаели, че това са изконни български земи. Поради това, Анастасий Библиотекар пише, че българите обединили Родината си по закона на родовото право- Qua Vulgares qui jure gentili sibi patriam subjugates... 

А за това, че и Македония е спадала към освободените земи научаваме от твърдението – Vulgaria patriam quae in Illyrico constituta est- Българското Отечество намиращо се в Илирия. Трябва да се отбележи, че Македония е част от Илирия. През VII- ти век, областите Тракия, Мизия и Македония са били обитавани само от българи -"Inter Thraciam vel  Macedoniam  et Mysiam  Inferiorem  modo Bulgari habitant".

Не е нужно да се обяснява, че след този период няма сериозна етническа промяна в Македония. Дошлите в по-късни времена гърци, албанци, турци и др. не успяват да променят сериозно етническия облик на тази изконна българска земя.

Когато обаче през XIX – ти век българинът започна за се пробужда и да прави опити да отхвърли османското подтисничество, се намериха хора, които не пожалиха сили и средства да разединят и дори настроят братя един към друг. Този процес продължава и до днес. Докато до  XIX– ти век жителите на Македония се самоопределяха за македонски българи, днес се е стигнало да там, че голяма част от тези наши роднини ни считат за друг народ.

Чужди фондации  щедро спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът – Разделяй и владей не е от вчера. Една обединена България е и силна България, а това не се желае от някой. Силните хора не се оставят да бъдат грабени, унижавани и подложени на геноцид.

Единственият начин да се съберем с нашите роднини е като не отвръщаме на хулите от македонска страна, те са дирижирани най-вече от чужденци. Ние можем да покажем благородството си като помагаме на братята си и по един умерен и културен начин им представим доказателства за общ проиозход. За да могат македонците да приемат българските си корени, ние самите трябва да бъдем народ за пример. Всеки иска да се идентифицира с благородния и избягва сравнението с покварения. Когато българинът покаже истинското си лице, ще заслужи и истинската си съдба на благоденстващ и силен народ взел под крилото си всички свои събратя.

Използвана литература:

1. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

2.Livy, Rome and the Mediterranean, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1986;

3.Pausanias, Guide to Greece, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1985;

4.Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

5.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

6.Procopius, Buildings, Loeb, London, 1940;

7.Н. Иванова, П.Радева, Имената на Българите, Абагар, Велико Търново, 2005;

8.Н.П. Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, ДИ Др. Петър Берон, София, 1987

9.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

10.Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;

11.Д.Иванова-Мирчева, А. Давидов, Малък речник на старобългарския език, Слово, В.Търново, 2001;

12. V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva,  Geneve, 1975;

13. S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981;

14.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

15. A.J. Van Windekens, Le Pélasgique, Essai sur une langue indo-européenne préhellénique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

16. A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Aemilius*.html

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make5.htm

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make8.htm

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make16.htm

http://ziezi.tripod.com/bulgarite/35.htm

http://ziezi.tripod.com/bulgarite/39.htm

http://www.pantheon.org/articles/n/neoptolemus.html

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

http://artflx.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=PerseusGreekTexts&getid=1&query=Str.%207.fragments.12

http://www.freewebs.com/vitaphone1/history/justin.html

http://www.heinrich-tischner.de/22-sp/1sprach/aegaeis/mak-th.htm

http://www.makedonika.org/whatsnew/macedonia_in_ancient_times_FINAL_so_color.indd[1].pdf

http://historyofmacedonia.wordpress.com/category/ancient-macedonian-history/ancient-macedonian-religion/

http://historyofmacedonia.wordpress.com/category/ancient-macedonian-history/ancient-macedonian-religion/

http://antichniavtori.wordpress.com/tag/95/