ПЛИСКА – ГРАДЪТ ПОСТРОЕН ОТ КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Тези, които следят статиите ми знаят, че аз смятам древните български столици Плиска и Преслав за антични, а не средновековни селища. Уповавам се на няколко неща. Важно за мен е сведението на Г. Кодин, който твърди, че император Константин Велики построил (финансирал изграждането) на няколко селища в земите на скитите. 

Става дума за Плискува, Перестлава, Дристра (Силистра) и Констанция (1) стр. 43. Под земите на скитите се разбира Добруджа, известна в миналото като Малка Скития.  Несъмнено под Плискува и Перестлава авторът е имал предвид  Плиска и Преслав.

Освен Кодин съществува и друг (за жалост анонимен) автор, който твърди, че (през IV век) Константин Велики е този, който е възстановил (укрепил) селищата Плиска, Преслав, Силистра и Констанция. Този летописец добавя също, че Константин Велики е докарал в столицата на Римската Империя водопроводни тръби от България (GIBI, том V, c. 323, 1964).

Тези сведения са добре известни на учените ни. Те смятат, че в този случай се касае за грешка, ставало дума за архаизиране. В речника на Лемприе обаче срещаме интересни данни от работите на Прокопий Цезарийски. Този стар летописец е живял по времето на тракийския пълководец Велизарий и е локализирал в Тракия град PLYSENUM. 

За всеки непредубеден човек е ясно, че PLYSENUM/ПЛИСЕНУМ е латинското предаване на Плиска. Понеже Прокопий живее по време на Късната Античност, то би било неуместно свидетелството му да се определи като архаизиране.

Определена група учени се притесняват от факта, че имената на Плиска и Преслав са български. Това от своя страна означава, че българи са населявали Мизия и Скития (Добруджа) по времето на Константин Велики – 306-337 година. Подобно твърдение е в рязък контраст с измислиците за азиатския произход на дедите ни. Някои изследователи фанатично отричат възможността българите да са древен местен народ. Данните за тракийския произход на предците ни обаче са достатъчно красноречиви.

1.Кодин и по-ранният анонимен автор датират строежа на първата българска столица през IV век.

2.Анонимният автор твърди, че през IV век Константин Велики е докарал водопроводни тръби от България.

3.През IV век Свети Йероним създава карта, на която Мизия е отъждествена с България.

4. Изключително ценно е сведението на Йоан Лидийски – 490-565 година. В работата му "За Управлението на Римската Държава" срещаме твърдението, че през IV век Константин Велики лишил Ромейската Държава от Скития и Мизия и от данъците получавани от тях.

Сведението на Йоан Лидийски би трябвало да накара всеки родолюбив учен да изкрещи от радост! За да не спадат Скития и Мизия към Римската Империя и, за да не й плащат данъци, то тези области са били свободни – били са държава на свободни хора. Тази държава е наречена България от Свети Йероним и анонимния автор писал за Плиска и Преслав.

За жалост, след времето на Константин Велики тази държава губи своята независимост, но запазва името си. Не случайно Йоан Никиуски, описващ военните действия от 512-513 година, казва за предвождащият българи Виталиан, че се е завърнал в Провинция България. Това е поредния извор, а и доказателство, че названието на страната ни не е наложено след идването на Аспарух, а векове по-рано.

"And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" – J.N. Chr. LXXXIX-75.

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

Наскоро по телевизията имаше предаване, в което учените защитаващи старите теории призоваха да се вярва на изворите. Хубаво – ето ги изворите! Те недвусмислено показват, че е несериозно старите българи да се определят като късни пришълци, след като различни автори определят дедите ни като стар балкански народ. От този същия народ е произлязъл и Константин I.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Constantine_Chiaramonti_Inv1749.jpg/394px-Constantine_Chiaramonti_Inv1749.jpg

Най-великият римски император е от рода на мизите, наречени още българи. Това е причината Константин I да даде свобода и автономия на своите братя от Мизия и Скития. Това е причината да им изгради невероятните за времето си Плиска, Преслав, Силистра и Томи. За щедростта на Константин Велики към своите братя показва разбираме и от това, че и през Ранното Средновековие Плиска е превъзхождала дори Константинопол.

Ето какво казва Андрей Аладжов за нашата стара столица-
“ Построена е изключително монументално, от огромни каменни квадри, с дворци, които са водоснабдени и имат подово отопление, с прикрепени към тях бански помещения, с басейни...

И всичко това – през времето, когато в Константинопол дори главният водопровод е прекъснат и няма никакви строежи. По своята площ Плиска тогава е три пъти по-голяма от Константинопол. Нейната монументалност напомня на късноримските строежи, крепости…”.

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/210313_pliska.aspx

Разбира се когато учените поддържащи старите догми срещнат исторически извори, които не им оттърват, ги определят като грешка. Ако направим проверка на достоверността на летописите, ще установим как дори и сведенията от археологията доказват, че Плиска е строена през Античността – по времето на Константин Велики.

Нека да видим какво казват учените задълбочили се в изследване на бита и културата на старите българи. В своя работа, описвайки древната Плиска, В. Бешевлиев твърди следното: “Както градската стена, така и монументалните постройки са облечени отвън с почти еднакъв големи   каменни квадри.Този начин на градеж е характерен за първобългарските строежи”- (2) стр. 437.

Ето какво споделя Г.Фехер за Преслав: “ Укрепителната система е и тук същата, както в Плиска...Зидът на вътрешната крепост е посторен с големи квадри...и планът на крепостта е сходен с този на Плиска”-(3) cтp. 31.

Относно архитектурата на Плиска, Д. Овчаров пише следното:  “Новите сгради нямат нищо общо с по-ранната сравнително примитивна архитектура. Те са градени с огромни варовикови квадри...” - (4) стр. 37.

Съвсем наскоро Й. Йорданов направи следното изказване в своя творба: “По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения “плисковски градеж”, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация”. (5) стр. 18.

Моля ви да запомните следното добре – според учените ни строежите с квадри са българска традиция. Казва се обаче, че подобен вид градеж у нас се появава едва през VII-ми- (2) стр. 461 - IX- ти век (4) стр. 37, (3) cтp. 31...

В случай, че приемем твърденията на изследователите за правилни, то не би трябвало да има строежи с квадри (“плисковски градеж”) преди VII-ми век. Казвам VII-ми век защото според официалната историография тогава -681 г. уж е основана България от Аспарух. В. Бешевлиев дори споменава апокрифна история, според която Плиска е издигната от Испор (Аспарух)- (2) стр. 461.

Реалността обаче показва една съвсем различна картина. Неотдавна С.  Торбатов публикува една много интересна своя работа – “Укрепителната система  на провинция   Скития (края на III-VII в.)”. От представеното научаваме, че древната крепост от местността Тауклиман (Св. Никола, община Каварна) е правена с квадри, а от намерените в строежа монети става ясно, че градежа е от времето на император Анастасий (491-518 г.) - (6) стр.225-226.

Да приемем, че монетата не е от 491-ва година, а от 518-та. Дори и така, градежът е цели 163 години по-стар от “идването” на Аспарух. Нещо не се връзва, нали? Уж строежите с квадри бяха въведени от българите, а се оказва, че крепости градени с квадри са съществували в Тракия век и половина по-рано от 681-ва година.

Това не е всичко, квадрите ще се окажат много, много по-стари...Описвайки крепостта Залдапа (носеща тракийско име) Торбатов споменава, че са ползвани квадри (6) стр.325, 327. Залдапа е родното място на предвождащия   българи   Виталиан (6) стр. 320, който през 513 година вдига въстание срещу император Анастасий. Най-интересното е, че строежът на тракийската крепост прилича поразително на този на кастела Ятрус, а и този от Тропеум Траяни където също са използвани квадри (6) стр. 332. За кастела Ятрус се смята, че е издигнат по времето на император Диоклециан (284 -305г.), или малко по-късно – 320 г. (6) стр. 333. А градената с квадри Залдапа е също издигната през IV-ти век (6) стр. 334...т.е. по времето на Константин Велики.

В края на III- ти, началото на IV-ти век е построената с квадри крепостта Тимогеция ( до село Твърдица, Добричко) – (5) стр. 340. До този момент излиза, че типичното за старите българи строене с квадри не е донесено от някъде си, а е било добре познато в Тракия около четири века, преди Аспарух. За какво идване на българи да говорим тогава, след като около 400 години преди него в страната ни се правят постройки от български тип.

Неприятните изненади за поддържащите старите теории не свършват тук. Има данни, които показват, че строежите в квадри в земите ни са още по-стари. В работа на Даниела Агре и Георги Китов е споменато съвсем ясно, че траките градят с квадри през IV-ти век преди Христа (Въведение в Тракийската Археология, с. 61). 

От тези сведения става ясно, че това, което учените от БАН наричат че типичното за старите българи  строене, е познато в земята ни около 1000 години преди Аспарух и не е изобщо проблем  да е използвано по времето на Константин Велики.

Ето, няма причина да се съмняваме в твърдението на Г. Кодин по отношение на това, че Константин Велики (306-337г.) е построил Плиска, Преслав и Силистра. И трите древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на император Константин, а и доста векове преди него. Така са строили траките, които в по-късни времена са били наречени българи.

Както на юг от Дунав (Провинция Скития), така и в сърцето на Карпатите има строежи от български тип с квадри. Тези масивни строежи са идентифицирани като тракийски (дакийски). Между тях и постройките от Плиска и Преслав няма особена разлика, уверете се сами.

   тракийски строеж с квадри

   сравнение на тракийски и български строеж

   ето ги и красивите квадри от Старосел

Трябва да се добави и това, че на територията на Преслав са намерени три монети  от Античността - периодът, в който според Кодин и др. са изградени Плиска и Преслав. Броят не е голям, но това е нормално. От периода 868-879 г. е намерена една монета, от 913-969 г. е също една, от 920-944, също една и от 970-976 една. (С. Витлянов, Военноадминистративни сгради от двореца във Велики Преслав IX-X век, c.73).

Данните от археологията подкрепят данните от старите извори определящи дедите ни като древен балкански народ. Потвърждение за това, че във вените ни тече тракийска кръв получихме и от генетическите изследвания. По солидно доказателство за това, че сме местен народ няма. Ако доказателства от различни области се подкрепят едно друго, то мнението на който и да е било авторитет е без значение. Историята се гради от факти, а не от мнения на самозабравили се човечета.

Тепърва истината за нас ще започне да излиза на бял свят. Тепърва Европа ще започне да оценя какво дължи на българите, а с това и отношението към нас ще се промени. Ние можем да ускорим този процес като показваме истинското си лице - това на честни, добри и културни хора. Държейки се така ще помогнем на другите европейци да разберат, че действително ние сме потомците на благия Орфей и на описания в “Илиада” цар Резос, че сме народ на благородници, които знаят своите корени.

Използвана литература:

1.G. Codinus, Corpus Historiae Byzantinae, Bonnae, Imprensis ED. WEBERI, MDCCCXLIII;

2.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

3.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Огледало, София, 1997;

4.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

5.Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008;

6.С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002;
7.С. Витлянов, Военноадминистративни сгради от двореца във Велики Преслав IX-X век, АИ Марин Дринов, София, 2004; 

КОЙ ДАДЕ ИМЕТО НА ТРОЯ?

Омир едва ли е предполагал колко известна ще стане работата му “Илиада”. Всеки образован жител на Европа е чел за Троянската Война. В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. 

В своята “Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия.

Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. Предците на тези хора просто са се опитали да си припишат чужда слава, за да се сдобият с престиж.

http://images5.fanpop.com/image/photos/31600000/Helena-Paris-helena-of-troy-31643009-1280-1024.jpg

Парадоксът е в това, че единственият европейски народ, който заслужава да има Троя в историята си изобщо не е проявявал претенции за това. Това сме ние българите – наследници на траките и техните троянски роднини. Колкото и странно да звучи това то е самата истина.

Тя може да се докаже по няколко начина. Първият е чрез изследване на топонимите в областта Троада. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омир град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със стблг. илъ-кал, тиня. В действителност Троя е била край блата и в такъв случай свързването на името й с кал, тиня е напълно естествено. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.

Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d7/Walls_of_Troy_(1).jpg

Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена  намират защита е наречена Пергам (Херодот, История VII-43). Пергам обаче е име на град и на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната силана Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

 http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Името на Пергам се обяснява  българската дума праг, чието първоначално значение е  високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена като Арей, Диза, Питак, а и Резос. 

Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със стблг. зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.

Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от Вл.Георгиев като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в България река Каменица.

Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. 

Страбон не случайно споделя следното: ”Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките” – “There are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.

http://rbedrosian.com/Classic/strabo13b.htm

Други паралели в ономастиката на Тракия и Троада представя Леонид Гиндин. Той посочва приликата между троянската Перкота и Перке - алтернативното име на Тракия. Ида е планина край Троя, в Тракия се срещат топонимите Ида и Идак. Дарданите са тракийско племе, но дардани е и синоним на троянците. Тук е мястото да се каже, че цитирайки братя Миладинови Константин Иречек споменава за българските имена Дардан и Дардана.

Не само данните от ономастиката са доказателство за това, че Троя е основана от траки. Потвърждение намираме и в характера на материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “.

Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”

В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни

https://www.youtube.com/watch?v=QA0ACYI1QYU

Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.  

Имайки предвид това, а и българската етимология на Илион, Пергам, Зелея, Камандър и т.н., всеки разсъждаващ логично учен би трябвало да стигне до заключение, че ние сме потомци на древен балкански народ, който е властвал в Троада хилядолетия наред.

Съществуват дори исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).

Българите са наричани и пеони от Йоан Цеца, за когото няма съмнение, че дедите ни са стар балкански народ. Според Херодот пеоните са троянски колонисти.

Тези данни за жалост не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. 

Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис.

Нашето настояще се определя от състоянието на духа ни. С увереност и гордост хората постигат чудеса. С увереност и гордост се чупят вериги се прави рай дори от пепелища. Днес ние имаме една уникална възможност. Днес дори и обикновените хора могат да се превърнат в медии, в средства за масово осведомяване. 

Интернет дава големи възможности и все още не е забранен. Всеки, който обича България и Българите може да се заеме с разпространяване на истината за корените ни. Истината, която ще ни направи свободни!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=695s

БАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ НА ФИНИКИЙСКАТА АЗБУКА

Един народ не винаги има господар произлизащ от средите му. Специалистите знаят отлично, че владетелите на първите три египетски династии не са от местното население. Ранните царе на страната на пирамидите са били едри, широкоплещести хора с кестенява и рижа коса. По керамиката от първите три династии се срещат знаци, които не присъстват в системата на йероглифите, но за сметка на това ги има доста по-рано на Балканите по керамиката от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Хотница и др.

Чужди господари са имали и хуритите – дедите на днешните кюрди. Касае се за митаните – древен конен народ, от чийто език са известни малко, но за сметка на това интересни думи. Като пример могат да се посочат вартана-въртене, сатта-седем, панза- пет, тера-три, мишта-миза, награда, сани-сановник, имащ сан. Митаните са властвали не само над предците на кюрдите, но са държали подчинени и асирийците в продължение на няколко века.

В Стара Индия срещаме същия феномен- дошлите от север арийци налагат до голяма степен езика и културата си в северните региони на тази страна, докато дравидите обитаващи юга остават почти незасегнати от влиянието на пристигналия от далечни земи конен народ.  Тамилските (дравидски) думи нерупу-огън, ванам-небе, сахотарам-брат, тагапан-татко, маитунан-брат, налам-четвърти, нямат нищо общо с арийските думи агни-огън, набаса-небеса, братар-брат, тата-татко, чатурта-четвърти.

Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че народът познат като финикийци е имал благородническа прослойка, чийто произход е бил различен от този на простолюдието.Според редица учени като Герхард Херн, Фредерик Ваудхозен и др. финикийците са смесица от ханаанци - населението на Ориента и така наречените Морски народи. Кои обаче са тези хора и какви са корените им?

През XII век преди Христа настъпват сериозни климатични промени. Те принуждават много хора да напуснат земите си и да търсят ново място за заселване. Няколко племенни групи нахлуват от Балканите в Мала Азия. Там обединени със свои роднии се отправят и към Египет. Имената на тези така наречени Морски народи са записани в хрониките на Меренпта и Рамзес II.

Египетските летописци спомевават неколкотратно хора с названия пелесет, чкр, дрд, вешеш, мешвеш, шерден, шекелеш, лука, еквеш. Това са пеласги, тевкри, дардани, веси, мизи, серди, соколоти, ликийци и ахейци. Става дума за траки и техни близки роднини.

Пеласгите, тевкрите, мизите и дарданите обитават Балканите и Азия от най-дълбока древност. Весите, познати и като беси, а също и сердите в по-късни исторически извори са локализирани на Балканите. Соколоти е името на царските скити обитавали територията на Стара Велика България, а ликийците и ахейците са живели в Мала Азия, остров Крит и земите на Гърция.

Понеже не успяват да покорят Египет, Морските народи се заселват в пределите на днешните Сирия, Ливан, Израел. В тези земи те се смесват с населението на Ориента и от новополучената амалгама се ражда народът на финикийците. 

Явно трако-пеласгите са станали благородническата прослойка на този народ. Съдим за това по определени думи във финикийския език. Пример може да се даде с КАРТ-град, тя е свързана с тракийските Стене Корта, Курто Ксура, Гордион, а и пеласгийските Кортона, Гординия.

Известно е, че финикийците имат култ към бог Баал. Той не е никой друг освен почитаният от траките в Мала Азия бог Балей. Значението на името е силния, могъщия, обяснява се с фригийските думи балайос-голям, силен, бален-господар, санскр. бала-сила и разбира се със стблг. болии-по-голям.

                                                        

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Carthage_EL_shekel_2250013.jpg

Разбира се само с някоя друга дума, теоним, или изображение на тракийски атрибут не можем да докажем присъствието на траки в ранното финикийско общество. Нужни са повече данни и тях ги получаваме от историческите извори. 

За Кадъм се твърди, че е финикийски благородник, който въвежда азбуката в Европа. Проблемът обаче е в това, че родът на този човек е по-скоро трако-пеласгийски, а не принадлежащ на Ориента.

Сестрата на Кадъм носи името Европа, а баща им е наречен Агенор, т.е. той носи тракийско име. Идвайки в земите на Гърция, която тогава е носила името Пеласгия, Кадъм основава Тива. Названието на това селище е тракийско. Тива, или по-точно Θῆβαι/Тева e гръцкото предаване на дева -тракийски термин от топонимията, който според Вл.Георгиев и И. Дуриданов се обяснява с блг. девам, дявам-поставям.

Кадъм е баща на Земела – тракийска богиня, чието име езиковедите тълкуват със стблг. землiа-земя. Земела от своя страна е майка на най-известното тракийско божество –Дионис. 

Европа -сестрата на финикиецът Кадъм ражда властващите на остров Крит благородници Минос, Сарпедон и Радамант. И трите имена са чужди на народите на Ориента, а и крито-минойската култура е създадена от балкански поселници според проф. Б.Хрозни.

Критските топоними Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво съотвестват на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава, Даос Дава. Лабрисът – символ на власт при крито-минойските царе е и символ на власт при траките. Тези данни показват, че твърденията за ориенталския произход на блатородника Кадъм са неверни.

В миналото не бе известно, че заселилите се в Близкия Изток Морски народи са всъщност трако-пеласгийци – наши деди. Eдва в ново време учени като Maria Eugenia Aubet устанавиха, че морските народи са тези, които са дали ценни знания на ханаанците – жителите на Ориента. Но дори и д-р  Aubet не предполага до къде се простира влиянието на Морските народи. Тези хора дават значителен принос в създаването на финикийската писменост. Според Артър Еванс финикийската пименост е повлияна от критската. Британският учен посочва деветнадесет паралела, този брой изключва възможността за случайна прилика.

                                                                        http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

За да разберем дали трако-пелазгите имат принос в създаването на финикийската азбука, ние трябва да подложим на анализ акрофонията на буквите. Да разгледаме буквата А, носеща финикийско име алеф. Смята се, че нейният прототип е бил пиктографски знак, изображение на бича глава. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А ... На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Сравнeния на възможните прототипи на древната буква А

Според мен, прототипът на буква А- алеф не е бича, а еленова глава, или по-скоро рога на млад елен, от които е направен примитивен инструмент за обработване на земята. Формата на главата, а и ъгълъг на рогата на елена съотвестват много по-добре на най-добре на ранната форма на буквата А. Елен на старобългарски е АЛЬНИИ, този  вариант се среща все още в наши северни диалекти (Тетевенско) като алне, алнеш – еленче. 

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия).

Най- важното е, че бет, бит – жилище има обясненние на тракийски и неговият съвременен вариант българския. По принцип думата жилище, дом идва от глагола жыти – живея, обитавам. Обиталище, обител пък са изведени от быти – съм, живея. Коренът бит, бет срещаме в тракийските лични имена Битюс, Бейтюс. Те произлизат от древна тракийска дума бит, бейт – живея, обитавам.  Тракийските  бит и бейт са по-старата форма на быти- съм, живея, обитавам.

 Сравнения на различни типове на буква Б и рисунка на примитивно жилище

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Сравнения на различни варианти на Г с пастирският атрибут гега

Смята се, че буквата Д носеща название Далат произлиза от образен знак – врата нашатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че Далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).  

Сравнения на различни варианти на Д -далат и примитивно длето

Странно е, че изследователите на миналото не са обърнали внимание на тези важни факти. Пренебрегнато е и това, че символът за финикйската буква О е око, а пък ориенталското име на буквата е аин. Никой не е забелязал, че прототипът на финикйската буква Н е крак, а най-добър кандидат за акрофонията е старобългарската дума нога-крак.

Тези данни показват, че е наложително старата история да се преразгледа, за да се разбере напълно ролята на дедите ни в оформянето на културата на Европа и Азия.

Трудно ще е да се разруши догмата, че в Ориента е блеснала за първи път искрата на познанието, но този процес вече е започнал и е необратим. Вече се знае, че колелото не е изобретено в Месопотамия, а в Европа. Не край Тигър и Ефрат хората са се научили най-рано да обработват мед и злато, а на Балканите. Учените разбраха също, че не шумерите са първите хора създали писменост, а нашите деди трако-пелазгите. Знаците от Караново, Градешница, Хотница, Тартария и т.н. доказват това убедително.

В миналото името на българите бе незаслужено омърсено от враговете на истината, но сега идват други времена. Народът ни се пробужда и придобива увереност в силите си.

Малко по малко всеки от нас разбира, че е роден да управлява, а не да служи. Когато това се проумее от повечето наши сънародници вече ще сме готови за пореден път сами да ковем съдбата си.

ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ

С помощта на топонимите и хидронимите ние сме в състояние да разберем кой народ кога и къде е живял. Всяка етническа група заселвайки се в дадена територия след време остава свои имена на селища, планини и т.н. По особеностите на названията ние можем с голяма сигурност да разберем докъде са се простирали владенията на дадени хора. Различните народи имат свои специфични думи за езеро, вода, река, блато, град, гора. Латинските lacus-езеро, aqua-вода, flumen-река, stagnum-блато, urbs-град, silva-гора, се различават значително от немските име съотвествия: See, Wasser, Fluss, Sumpf, Stadt, Wald.  

Ето и един ярък пример за това, как сведенията от топонимите могат да заместят летописите в търсенето ни на истината. На територията на България се срещат значително количество имена на местности и селища съдържащи думи като гьол, кара, топрак, бунар, хисар, дере, баир и др. Всички те  са дадени от турците. Топоними с подобни елементи няма да намерим на в земите ни по-рано от началото на ХV-ти век. Това е така понеже турците окупират страната ни в края на ХІV-ти век. До този период те не са имали възможност да стъпят за дълго време на Балканите. Даже да не разполагахме с хрониките описващи падането на Второто Българско Царство, ние сме в състояние да разберем кой е бил агресора, който е потопил земята ни в петвековна тъмнина.

 По същия начин сме в състояние да разберем, дали след прословутата 681 година някакви нови и чужди на Тракия народи са дошли на юг от Дунава. Идване на нашественик е лесно да се докаже с появата на нов тип названия на реки, градове и т.н. Според официалните теории, през VІI век дошли от припятските блата славяни се съюзяват с пристигналите от Средна Азия българи и за рекордно кратко време тези два “напълно различни по произход народа” създават такава силна държава, на която даже владетелите на Източната Римска Империя плащат данък.

Подобно твърдение само по себе си е глупаво и абсурдно. По време на Ранното Средновековие Римската Империя е все още богата и добре организирана. Тя разполага с професионална армия, която е изпитана в много битки, има опитни дипломати, знае как да привлече и съюзници. Несериозно е да се вярва, че някакви блатни обитатели обединнени с чужд конен народ ще се смесят толкова бързо, че да създадат стройна организация способна да се противопостави на моща на Рим. Не само разликите в езика на два чужди един на друг народа биха представлявали огромна пречка, но също така и различията в култура, религия, бит.

Все пак, нека да хвърлим поглед към топонимите и хидронимите на Тракия документирани през Античноста. Ако общоприетите теории са верни, то по Южните Балкани до VII век не би трябвало да се срещат изобщо названия на селища и реки обясними на български език. Най-често срещаните тракийски топоними съдържат частицата пара. Известни са около 42 (или 51) такива названия – Георгиев, Траките...с. 187. Като пример може да се посочат Базо пара, Беса пара, Венди пара, Муци пара. За пара лингвистите предлагат доста обяснения. Едни търсят връзка с гръцката дума ἐμπόριον- тържище (W.Tomaschek), други виждат прилика с πόρος- брод (Fick) – Георгиев, с. 187, трети смятат, че смисъла е дом изграден от мертеци, греди – Дуриданов, Езикът на тракие, с.79. Всички тези предположения са неиздържани…

Слава Богу, намират се и учени, които макар и плахо дават насока къде трябва да се търси смисъла на тракийската дума пара. Като потенциален кандидат за етимологията на пара, Владимир Георгиев предлага освен санскр. barburá-m-вода,  гр. βόβορος-кал, блато, също и българската дума бара-рекичка. – Георгиев, с. 187. В действителност документирани са неколкокократно варианти на пара с начална бука б. Това са споменатата от Клавдий Птолемей Суро бара и записаните от Прокопий Цезарийски Тамон бари, Суа бара.

Езиковедите знаят много добре, че в древността гърците понякога са предавали тракийското б като п. Древният тракийски град Бистирос е предавян и като Пистирос. Имайки предвид това, не е трудно да разсъдим, че пара не е нищо друго освен чуждото предаване на бара-река, рекичка. Де факто няма прекъсване в употребата на тракийската дума пара/бара в топонимите оставени след VII век. Тя се използва често в речни имена – Барата, Барье, Барьето, Крива бара, Слана Бара. Среща се обаче и в селищни имена – Барово, Баругата, Барица, Баровица, Барешани, Барище – БЕР, с.32. Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Барето Трите Бари, Шопска Бара  – Й.Н.Иванов.

В тракийското речно име Напарис/Набарис срещаме особеност, която е характерна за българския език. Напарис/Набарис не е нищо друго освен гръцкото представяне на На бари-на барата, на рекичката - местен падеж.

Посочените по-горе Базо пара, Беса пара, Венди пара, Муци пара също имат обяснение на български. Базо отговаря на българската диалектна дума баз-бъз, Базо пара, или по-точно Базо бара означава река, покрай която расте бъз. Елементът Венди е тракийското божесвено име Ведис в дателен падеж, т.е на Вендис. Самото име Вендис притежава вариант Вензис, а значение може да се даде със стблг. вензати-връзвам, свързвам. Вендис е богинята на брака, тази, която свързва мъжа и жената в свещен съюз. Частицата муци от древния тракийски топоним Муци пара може да се обясни с българската дума мъка, чието множествено число е мъки, в диал. форма муци. Думата мъка притежава по-старо значение притискам, натискам, изстисквам. Муци пара/Муци Бара е получила името си навярно понеже рекичката край селището е била малка и тясна...

Що се касае до Суро Бара, за това име Владимир Георгиев изказва мнение, че елементът Суро отговаря на старобългарската дума суръ- сив, или пък Суро Бара е всъщност Щура Бара, правейки сравнение с хидронима Луда река – Въпроси на Българската Етимология, с.100.. От друга страна прокопиевата Тамон бари може да се преведе като Тъмни бари.

Уверявяме се, че тракийският елемент пара/бара нито е чужд за българския език, нито пък някога е изчезвал. Топоними и хидроними с думата бара се срещат в изобилие до ден днешен във всички краища на България, а това изключва възможността да се касае за субстрат, т.е. заемка.

                                                                                      http://www.kroraina.com/vg/vg_map1.jpg

Нека приемем за момент, че българската етимология на пара/бара е само една случайност. Да приемем за момент и това, че тълкуването на български език на Зуро, Тамон, Базо, Муци, Венди бара е просто някакакъв необясним феномен. Ако разгледаме още древни тракийски топоними и хидроними, ние ще разберем със сигурност що за народ е обитавал страната на Залмоксис и Орфей.

Описвайки Мизия, която Свети Йероним нарича два века по-рано България, Прокопий дава интересни селищни имена. Едно от тях е разположената на Дунава тракийска крепост с име Βόδας/Вода. Древното название дори не се нуждае от превод. Фактът, че Βόδας/Вода е  на брега на голяма река обяснава как е възникнало името. От този топоним ние разбираме, че тракийската дума за вода не се различава от българската. Това само по себе си е един важен факт защото идентични са само думите на хора от един и същ произход. Има много общи елементи в лексиката на латински и гръцки, но латинската дума aqua-вода е доста по-различна от гръцката ὕδορ-вода...

В същата област Мизия наречена провинция България от Йоан Никиуски е и град Όδησσός/Одесос. Селището е споменато още през VI преди Христа. За неговото име Кирил Влахов изказва мнението си, че по-древната форма е била Fοδᾱ (Вода). Навярно подбудени от тоталитарната цензура, някои наши лингвисти се противопоставиха яростно на виждането на Влахов. Все пак през 70-те години на ХХ век все още се вярваше, че траките са се изпарили мистериозно, а тяхното място е било заето от дошли от Припят блатни обитатели и обитаващи юрти азиатски номади. Методът на Кирил Влахов бе обявен за ненаучен, бе добавено и това, че една етимология на местно име не може да докара праславяните на юг от река Дунав 10-11 века по-рано. (Вл.Георгиев коментиращ К.Влахов, Траките…с.25-25, бел. 1).

Дали от незнание, или от страх от репресии езиковедите ни не обърнаха внимание на важния факт, че в земите край Вода и Одесос живеят както мизи, така и гети. За тези същите гети египетския летописец Теофилакт Симоката твърди, че са получили ново име славяни. Не става дума за едно бегло споменаване, а за разяснения в няколко книги. Гетите обитават Северна Тракия от незапомнени времена. Известни са със своя миролюбив нрав, но и със своята невероятна храброст. След римското нашествие в Тракия голяма част от гетите се оттегля на север от Дунава, там където римляните не смеят да стъпнат. От тази област гетите нападат Римската Империя векове наред и й създават много проблеми. Това е причината за неистовата омраза към тях, а и за лъжите по техен адрес.

Да се върнем обаче на топонимите Вода и Одесос. Те са сродни на едно друго название на селище от Южна Тракия. Става дума за Едеса, или по-точно Ведеса - старото име на град Воден. И двете названия притежават обяснение на български език. Значението на съществителното вода е нещо, което се движи – поток, река, море. Думата вода е свързана с глагола водя, имащ диал.форма вóда, а също така е с ведà- диал-форма на водя. Тук трябва да отбележим, че βεδυ/веду е фригиската дума за вода. Както виждаме тя дава обяснение за Ведеса-Воден, уверяваме се, че и етимологията на веду е българска, свързана е с понятие за движение.

Дедите ни траките са имали и друга дума за вода, по-точно за неподвижна, или бавно течаща вода. Те са засвидетелствани в речното име Упанис/ Ύπανις, а също и в топонимите Упиос/ Ύπιος, Бурдопа/Βούρδοπες, Акси-опа/Άξιοπα. Частицата upa (опа, aпa) бива сравнена от Владимир Георгиев с лит. ùpé-вода и др. –Въпроси на българската етимология, с.107. Връзката с литовската ùpé е безспорна, но е направен пропуск, не е спомената изобщо старобългарската дума вапа-езеро, локва. Нейната диалектна форма е уапа, тя съотвества прекрасно на древната тракийска упа-вода. Както вече бе обяснено, в древността началното В в имената на топонимите и етнонимите често е пропускато. По този начин вапа би била докуменитрана като апа, или упа.

Към споменатите от Георгиев тракийски топоними и хидроними може да се добави и Залд-апа. Този древно тракийско име се обяснява със стблг. златъ-златен (с древна форма залта) и вапа-езеро, локва, вода. Важно е да се знае и това, че подобно на пара/бара местните имена с елемент упа/вапа не са изчезнали след 681 година. Срещаме ги днес в българските топоними Вапа, Вапата, Горна Вапа, Долна Вапа, Въпа, Въпите, Вопите, Вопката, които са разпространени не само в Южна, но и в Северна България.

Тези важни подробности не са споменати от учените ни. Те пропускат да споменат, и това, че освен бара-рекичка е позната и друга тракийска дума за река.Тя се среща в регистрираните от Прокопий Μιλλλά ρεκα -Proc. Aed. IV.iv.3 и Ρεχιος -Proc. Aed.IV.iii-27. От работата на този летописец разбираме, че тракийската дума за река е неразличима от българската. Някой обаче да е известил това на българските читатели, някой да е обяснил какво е значението на това “съвпадение”? Не разбира се, защото след това ще се появи въпроса – как стои въпроса с другите основни термини от топонимията и хидронимията?

Благодарение на Амиан Марцелин ние разбираме, че тракийската дума за блато е балта. Свидетелство за това намираме в регистрираното в Античността име Дибалтум/Dibaltum –A.M. XXXI, 8, 9. Доста по-рано Плиний Стари дава интересната подробност, че Дибалтум е в блатисто място - Plin.IV.xi-45. Днес ние все още имаме топоними като Балтата и Долна Балта, да не забравяме и важната подробност, че блато на стблг. е балтина, явно обаче е имало и диалектна дума балта.

От работата на Плиний Стари научаваме за тракийското племе морисени. Старият автор ги локализира по бреговете на Понта/Черно Море – “ et circa Ponti litora Moriseni…” -Plin. IV.xi-41. Морисени означава моряци, или живеещи край морето. Става ясно, че тракийската дума за море е море, т.е. неразличима е от българската.

Редно е да си зададем въпроса – възможно ли е изобщо всички тракийски думи за водни басейни да съвпадат “съвсем случайно” с българските? Не е ли абсурдно траките да се определят за различни от българите, а същевременно тракийските думи да са неразличими от българските ?

Не само тракийските хидроними са обясними на български език.В творбата на Прокопий ние срещаме още доста важни за нас названия на населени места. Това са Γάβραιον/Габраион, Βαζινος/Базин, Δαβάνυς/Дабан, Βέρζανα/ Берзана, Βορβρεγα/Борбрега. Благодарение на тези древни имена научаваме какви са тракийските названия за някои дървета Γάβρ-габър, Βαζ-бъз, Δαβ-дъб, Βέρζα-бреза, Βορ-бор.

От друга страна тракийските топоними намират своето продължение в българските селищни имена Габрово, Базеник, Дъбене, Брезово, Борово. Отново не може да говорим за изчезване на един тип топоними и за поява на други, които са от съвсем различен характер. Да не забравяме и това, че названията за различни видове вървета спадат към основния речников запас, а той е изключително консервативен. Фактът, че тракийските думи са и български е доказателство, че след 681 година няма въвеждане на нов език в Тракия.

Когато англо-саксите нахлуват в Британия те изтласкват голяма част от коренните обитатели, а други асимилират. Някои келтски топоними са приети, но след време се налагат нови. Нашествениците не приемат думи от основния речников запас на келтското население. Английските (староанглйските) думи за бор, бреза, бъз, габър и дъб са – firh(wudu), beorc, еldra, hornbeam, ac, а тези на уелсците са ffynidwydd, bedw, ysgaw, oestrwydd, derw. За нашествениците келтските названия за дървета са странни и непонятни, за това и не се използват при въвеждане на нови топоними.

Видяхме обаче, че в Тракия положението е съвсем различно. У нас думи от основния речников запас на народа на Орфей се използват не само след 681 година, но са силно вплетени и в словестното богатство на днешните българи. В такъв случай, да се твърди, че през VII век има сериозна промяна на населението в земите на юг от Дунава е меко казано глупаво.

Eдинствената съществена промяна през VII век се състои в това, че от страната ни са изгонени окупиращите я римски легиони. Изгонени са и колонистите, които са живели на гърба на тракийските селяни. Промяната е и политическа – нашата земя е свободна, дедите ни вече не са принудени да учат латински и гръцки, ако желаят да направят кариера в административния апарат. Старите традиции процъфтяващи и запазени на север от Дунава се възраждат отново с нова сила в освободените земи.

Ето, не се искат много обяснения, не са нужни сложни термини и никому непонятни дефиниции. Истината е проста, но не оттърва на определена група хора и поради това е премълчана. Така нареченият съюз между славяни и българи е фактически обединение на тракийските племенни групи гети и мизи. В три книги египетския летописец Теофилакт Симоката обяснява, че славяни е новото име на гетите, а за Димитри Хоматиан няма съмнение, че българите от негово време са старите мизи – народ обитавал както Мала Азия край Троада, така и земите на север и юг от Дунава.

Тези важни подробности обаче бяха премълчано от учените ни. Те не ни уведомиха и за това, че етнонимите гети и славяни са арийски по произход, като значението е едно и също. Гети е сродно на арийския глагол гаяте-възпявам, прославям с песен, а славяни е почти идентично на арийското славана-славене, прослава. Славяни не е нищо друго освен новото име на гетите, които според Херодот са най-миролюбивия, но същевременно и най-храбрия тракийски народ. Описаният от Прокойпи Цезарийски славянски погребален обред е идентичен на този, който Херодот приписва на траките. Жертването на съпругата при смърт на мъжа й е типични и за арийците...но и това е премълчано.

Дълго време обществеността бе заблуждавана, че така наречения черковнославянски език е бил общ за всички народи наречени днес славянски. Истината е, че това, което учените наричат черковнославянски, или старочерковнославянски е старобългарски.

Никой уважаващ себе си лингвист няма да отрече това.

Търсете истината, не вярвайте на никого, не вярвайте и на мен, а проверявайте! Всичко, което съм представил може да се провери, направете го! Не ставайте пленници на клишета и догми, не ставайте пленници на лъжите на новите мошеници. Бъдете верни на родолюбци като Ганчо Ценов, прочете работите му подробно и вникнете в тях. Истината ще отвори очите ви и ще ви помогне да разберете не само много събития от миналото, но и от настоящето. За да избере човек правилния път, той трябва да е наясно с това, което се случва, трябва да е буден и да вярва най-вече на себе си и собствените си сили!

Пояснения:

* Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. В далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

Гетите- славяни са най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Римската Империя, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес дори шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите).

Обърнете внимание на факта, че родолюбците Ганчо Ценов, Георги Сотиров, Цани Гинчев и др. определят нас българите като стар тракийски народ, но и като потомци на старите славяни. Ето един цитат от работата на Ценов “БЪЛГАРИТЕ СА ПО-СТАРИ ПОСЕЛНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ ОТ СЛАВЯНИТЕ” – “Понеже показахме, че българите са по-стари поселници на Македония, Тракия и Мизия от славяните, то от това не трябва да се разбира, че българите не са славяни.  Българите и славяните са един и същ народ, но различно наричан “.-с. 18. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Това разбира се не е единсвеното място, на което проф. Ценов обяснява, че старите славяни делят една кръв със старите българи. В същата работа, на друго място се казва следното - “...отношението между българи и славяни е отношение на сродни народи, а не отношение на диви азиатци и мирни европейци…..   Славяните, значи, пазили българската държава от чужди народи и следователно не са били покорен и пасивен, а активен народ в държавата. Понеже се оставят само славяните да пазят България, а за българите не се казва нищо, то е явно, че тези два народа се идентизират “ с.8 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Ценов е уверен в думите си, а логиката му е желязна, той оборва отдавна наложени заблуди, но малко хора са отделили от времето си да прочетат и осмислят текста – “...че българите насилвали славяните, се взима като доказателство от привържениците на чуждия произход на българите, че българите не са славяни. Като че ли славяни не могат да насилват славяни. Заблуда се прави и като се идентизира славянското племе “словените” със славянската раса, когато всъщност словените са само едно от племената на славянската раса, към която са спадали още българи, агазири ...Като се казва, че българи налитали на словени, трябва да се разбира, че е имало вражда между славянските племена, а не че българите не са славяни. “  c. 23. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

В друга своя книга проф. Ценов отново обяснява на читателите си - “ Българи, славяни и анти са били един народ в три имена....Работата обаче съвсем не стои тъй, че името славяни е първичното име на славянската раса, от което най-сетне са се разделили имената на другите славянски племена. Името славяни е частично име. До сего са съществували и други славянски имена, като българи, анти, венети, акацири и пр. То се явава след името българи и наместо името българи“ – “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.