ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА

С течение на времето езикът на всеки народ се променя. Това се дължи не само на естествено развитие, но и на чуждо влияние. В миналото народите са били сравнително изолирани, но дори и тогава различните етноси са се смесвали и по този начин са се внасяли нови елементи в речта. С приемането на нова религия се е обогатявало не само словесното богатство, но даже и именната система.

Благодарение на християнството в езика ни са проникнали думи като олтар, църква, амвон, нимб, икона, параклис, дякон, а също така и лични имена – Мария, Елисавета,

Магда, Ева, Сара, Христо, Захари, Самуил. Първоначално те са звучали странно за дедите ни, но в последствие са били приети като свои.

През XIX и XX век дедите ни започват да пътуват интензивно из Западна Европа и се докосват до нейната култура. Това довежда в земите ни имена като Ален, Беатриса, Бона, Жана, Жорж, Изабела. От друга страна, благодарение на Руско-Турската Освободителна Война, а и на други фактори, в България се налагат имена като Варя, Вячеслав, Юрий и др.

В продължение на повече от две хилядолетия чуждите влияния са изтласкали значителна част от нашите изконни имена. Получил се е даже един парадокс – ние приемаме за свои  имена Апостол, Петър, Георги, Симеон, но изконно българските Лепота, Тихота, Звиница, Страхота, Негуш, Ройло и др. ни звучат странно.

Защо да се чудим тогава, че още по-старите тракийски имена ни изглеждат непонятни. За доста от нас антропонимите Атес, Козис, Заикус, Витюс, Рабокент, Реметалк притежават небългарско звучене. Трябва обаче да се има и предвид това, че имената на предците ни са записани от гърци и римляни. Тези хора говорят съвсем различни езици, не познават някои наши звукове и не могат да ги представят със свои букви.

Съществува и друга причина днес древните тракийски имена да ни изглеждат странни. Във всяка епоха хората ценят различни неща. В далечното минало животните биват  считани за богатство и благословия. Благодарението на месото, млякото, сиренето, изварата и др. дедите ни са имали възможност да се хранят добре. От кожите и вълната са правени дрехи, обувки и т.н. Поради тази причина, често на децата са се давали имена на домашни животни. Като пример могат да се посочат Ава-овца, Козис-коза, Зайкус-заек. Явно в този случай се изразява желание децата да израстнат здрави и да имат многобройно потомство, тъй както са плодовити овцата, козата и заека.

Дедите ни, познати на римляни и гърци като траки, са назовавали често своите деца и с имена на богове като Дионис, Атис, Ма (богинята-майка). С приемането на християнството обаче подобни антропоними започват за излизат от употреба. Важна роля за този процес играе най-вече чуждото духовество, което фанатично се опитва да изтрие всячески народната памет. Етикетът еретик е бил лепван на всеки, който се е придържал към старите ритуали и традиции. 

Така, малко по малко са се изгубили значително количество древни антропоними от теофорен характер. Малкото, които са останали са Сава, Баго, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо, Златан, Млад, Витьо, Сура, Магут, Тоте, Котю. 

Те произлизат от тракийските имена на богове Савадий, Багайос,  Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Сура, Магутис, Тотис, Котюс.

На тези важни факти не е обърнато нужното внимание от страна на нашите историци и траколози. Следвайки наложените от чужденци догми някои от учените ни проповядваха, че народът на Орфей е изчезнал в небитието, а ние българите сме смесица от късни нашественици. Това разбира се не отговаря на истината. Изконните български имена са доказателство за нашите древни балкански корени.

Баган, Баге, Баго, Багал, Богой, Богьо, Богин, Богич, Бого, Богоя, Богуш, Богин и много други не са нищо друго освен варианти на древните тракийски Багайос, Багун. Последното е документирано преди около 2700 години. 

Това прави Багун едно от най-древните регистрирани имена на европеец. Рекордът принадлежи на името Арей, то е по-стара разновидност на българското Ярей.  Арей е документирано още през XVIII век преди Христа със знаци от Линеар А върху златен пръстен предназначен за погребален ритуал, подобно на пръстена от Езерово.

Българските имена Багра, Багрена, Багрина, Багре, Багрил, Багрен, Багрин, Багро, Багрьо, Багрян, Багряна и т.н. също не са се появили в земите ни едва след 681 година. Багра е тракийска дума, която срещаме в топонимите Багра, Оло Багра.

Балай, Балаш, Балей, Балея, Балаша и др. съдържащи елемента бал-бял се смайващо древни. Те са сродни на тракийското божествено име Балей, в чиято основа е думата бал-бял, светъл, сияещ.

Възможно е българските Бален, Балена, Баленка, Балин, Балинка, Балинко да са също производни на тракийското божествено име Балей, но не е изключено да идват и от древната тракийска титла бален-господар, владетел, повелител.

Сродни на Балай, Балаш и др. са Бела, Белай, Белайка, Белайко, Белан, Белас, Беласа, Белаша, Белая, Белеш. В тях е скрит екавия вариант на прилагателното бял, а именно бел. Срещаме го в тракийските топоними Бела, Бела Стура и др.

От особен интерес са имена с частица бор – Борис, Борил, Боримир, Бориско. В миналото бе внушавано, че Борис е тюркско име. Не ни бе казано, че Барис, Бориско, Бурил са тракийски лични имена. Не ни бе обяснено и това, че огромен брой тракийски антропоними съдържат частицата бор. Логическо и добре издържано обяснение на тракийската дума бор даде в своя работа проф. Асен Чилингиров, показвайки връзката й с борба, боря се.

Проф. Чилигиров обясни, че Далебор означава борещ се надалече, и има същата семантика както Телемах. Сродни на Далебор са българските Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Градобор, Домабор, Желибор, Лютобор, Радобор, Ратбор, Ратибор, Собебор, Чедобор.

Чедобор също е доста интересно поради елемента чедо-дете, син, потомък. Този елемент идва от старобългарската дума чендо- дете, син, потомък, а тя пък притежава по-стар вариант кенто, кендо. Той се среща в тракийски лични имена като Витюкент, Авлукент, Ептакент. Понеже повечето тракийски имена от този тип са теофорни, те са изчезнали под натиска на чуждото духовенство.

Българските имена Бебер, Бебре, Бебро, Бебрьо, Бебрю са почти забравени, което е жалко понеже в тях е скрито тракийското племенно име бебрики, а и това на цар Бебрик известен като опитен боец предизвикващ всеки чужденец стъпил в земята му да премери сили с него.

В имена като Бере, Беро, Беривой, Берил, Берилка, Берич, Бериша и др. срещаме основа бер-бера, събирам, избирам. Тя се среща в тракийското лично име Берисад, документирано от гърците като Перисад. Царe с такова име са властвали в земите определени като Стара Велика България от V век преди Христа до II след Христа.

Важни български имена са Бота,  Боган, Боте, Боти, Ботко, Бото, Ботой, Ботойка, Ботю, Ботьо. Те съоствестват на тракийското име Бото/Ботийо което е регистрирано в микенски документи от второто хилядолетие преди Христа. 

Как ли бихме реагирали в миналото, ако знаехме, че фамилното име Ботев/Ботийов, което е носено от един от най-достойните синове на България Христо Ботийов, е на повече от 3400 години!

Не толкова древни, но все пак от тракийски произход са имената ни Бързе, Бръзко, Бързьо, Бръзьо. Те идват от записаното по време на Античността име Брузис.

Интересни имена са Велко, Велико, Вели, Велин, Велуш, Веле, Вельо, Велюх. Те произлизат от стблг. велий-голям, велик, силен. Преди повече от 30 години Кирил Влахов спомена древното тракийско име Великус и го свърза с българското Велико, но за това си действие бе злобно нападнат от хората поддържащи установените догми.  

Венда, Вендо, Венана, Вена, Венец, Вендю, Вендьо, Венец и много други идват от стблг. вензати-свързвам. Тези имена са производни на тракийските Вендис, Вензис, Венди-дора и т.н. Вендис е тракийската богиня на брака и семейството, не случайно тя носи епитета зюгия, т.е. свързващата, обвързващата. Дори и гърците приемат нейния култ в древността.

Българското име Войн е носено от сина на княз Омуртаг. То притежава доста варианти – Воил, Воинко, Воисил, Войне, Вонег, Войно и много други. Те са споменати в честотно-тълковните речници, но пък там не е казано, че Войнес е тракийско лично име регистрирано още преди около 2700 години на надпис G-286.

 https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_bg9OLMNkfv7AnL70Z0EGvuuCUHwdaUSE4iCzUH_3KAPAT_X7ie2J5J4JLQLCaw7Tq8ly0g1oC1QlnIAr5lVM4XOqiCzpH5327RmGp7Rp5kW0mDCpsHkLMCOJRQss4dSC1lIWxPM67POD/s1600/phrygia+inscriptions3.png

Още по-стар е произхода на Видул, Витол и други с основа вид, вит. Най-старият им вариант се среща по микенски документи на около 3400 години (плочица 770 Xe 45 по Еванс). За Витю бе споменато по-горе, че е вдъхновено от тракийското божествено име Витю.

Гойо, Гоимир, Гойчо, Гойка, Гойко Гоимер, Гоислав идват от гоя-отглеждам, храня. Същата частица намираме в тракийското царско име Гоакс, а и Гоко, Гоа-зейра.

В България се срещат Гордей, Гордин, Гордита, Гордян, Гордомил, Всегорд, Собегорд. Те отговарят на тракийското царско име Гордий – легендарния владетел на фригите познат от историята за Гордиевия възел.

Типично български, но обречени на изоставяне са нашите Гост, Гостах, Госташ, Гостей, Гостен, Гостеш, Гостил, Гостин, Гостич и др. Те са сродни на документираното в земите на Стара Велика България тракийско име Гастей и регистрираното преди около 2700 години във Фригия Сур-гаст.

Почти забравени са Дедо, Дедой, Дедьо, Дедослав, а те са развитата форма на тракийските Дада, Дадас, Дадес, Дедиос, Дедис, Дедо. Това са пожелателни имена, с тях е изразено пожелание за дълголетие.

Дейко, Дейло, Дейо, Дейчо, Дейка, Дейна са все още в употреба. Те са сродни на тракийското Дайкос, чийто най-древен вариант срещаме под формата Дайко на микенски документ от второто хилядолетие преди Христа (1421 Xa 164 по Еванс).

Особеното българско име Жито се среща на старобългарските инвентарни надписи като Zitko, а в още по-старите епиграфски паметници то е записано под формата Σιτας. В Британия е запазен погребален паметник на тракиец с име Руфус Сита.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/220px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Българските имена Злат, Злате, Злати, Златил, Златин, Златко, Златой и др. идват от стблг. златъ-златен. Същият елемент присъства в тракийските топоними Залтус, Залто-пюргос, а и личното име Золтес, то е принадлежало на цар на гетите.

Хубави български имена са Крас, Краси, Красан, Красен, Красьо, Красимир и т.н. Те съоствестват на тракийските Карсис, Карсимар.

Съвременните Лала, Лале, Лалко, Лалка, Лалеш, Лалин, Лало, Лалчо, Лалуш, Лалуша, Лальо не идват от дивата пустош на Памир, или Алтай, а са новия вариант на тракийските Лала, Лалес, Лалос.

Марин, Маро, Марина, Маринко са също с древен балкански произход. Сродни са на тракийските Марис, Марус, Марисия, Марон. Последното е споменато от Омир и е свързано с действия от XIII век преди Христа.

Мане, Мано, Манил, Маниш, Манка, Манко съотвестват на тракийските Манес, Манис, Маниус, Маня.

Нана, Нане, Нанич, Нанис, Нануш, Нануша, Нено, Ненка, Ненко, Неню и др. също не са чужди за Балканите. В древността те са регистрирани в нашите земи като Нана, Нано, Нанос, Ненисос.

В българските Перо, Пера, Перимир, Перко намираме тракийското божествено име Перкон- господарят на гръмотевицата. Перке е и едно от древните имена на Тракия според Стефан Византийски.

Рода, Роде, Родо, Родан, Родин, Родислав, Родос, Родо, Родьо, Родю идват от стблг. родъ-род, семейство. Съотвестващото тракийско лично име е Родос.

Българските Рума, Румена, Румо, Румян, Румен се обясняват с прилагателното румен-червеникав. Сродно на тях е тракийското Румисукис, а и регистрираното преди около 3400 години на микенски документи Румано (1438 a74 по Еванс).

Сава, Саве, Савил, Савин, Савка, Савчо са вдъхновени от тракийското божествено име Савадий, чиято етимология Вл.Георгиев извежда от стблг. свободъ-свободен.

Списъкът с българските имена от тракийски произход може да се продължи значително, но и от изнесените тук става ясно къде трябва да се търсят корените на народа ни. Друго потвърждение идва от антропологическото изследване на д-р Методи Попов показващо не само, че сме европейци, но и, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. хора населяващи Балканите от незапомнени времена.

Въпреки, че това широкомащабно изследване е публикувано от БАН през 50-те години на ХХ век, повечето от историците ни не са пожелали да го използват с своите проучвания. Същите учени не желаят да използват и летописите, в които дедите ни са наречени мизи и пеони. Отречени и даже забранени бяха работи на изследователи, според които ние българите сме местен народ, който в древността е познат на римляни и гърци под името траки.

Важните доказателства за нашия древен произход бяха заменени с нескопосани лъжи, които обаче бяха повтаряни упорито, така упорито, че дори и интелигентни хора попаднаха в техен плен. Сякаш, за да се циментира положението на траките бе създаден имиджа на невъздържани, кръвожадни хора с ниска култура.

Днес знаем, че това не е така. Днес знаем, че дедите ни са създали първата писменост на Европа, издигнали са най-старите градове на нашия континент, изпреварили са останалите европейци с хилядолетия по отношение на знанията за обработка на метали, а също земеделие и скотовъдство.

Не войнолюбиви варвари, а създатели на култура са били нашите деди. Как иначе гърци и римляни щяха да вземат от дедите ни боговете Арес, Атис, Бендида, Дионис, Зевс, Деметра, Кибела. Само високата култура на предците ни е накарала келтите да се преклонят пред тях и да основат своята религия върху принципите на тракиеца Залмоксис.

Тези истини бяха укривани дълго време. На нас бе внушавано, че не сме способни да се управляваме сами и са ни нужни чужденци, които да решават съдбата ни. Това доведе до национални катастрофи. Последствията ги чувстваме и днес, ще ги чувстваме още дълго време. Точно за това е необходимо да се сложи край на нихилизма. Трябва да се отърсим от дрипавата дреха наметната ни от други хора и да заживеем както подобава – като горди, силни и осъзнати индивиди.

Без гордост и самочувствие всеки народ е обречен на смърт и забвение. Без вяра в себе си не можем да бъдем друго освен слуги на шепа безскуполни хитреци. Без любов към ближния никога няма да можем да се обединим и станем силни както дедите ни в миналото. Ето това е пътят според мен – гордост, вяра, дойстойнство, сила, любов. Ако изпълним гърдите си с тях даже и съдбата ще реши да ни помогне.


 Използвана литература:

1.Brixhe, C. – M. Lejeune. 1984. Corpus des inscriptions paléo-phrygiennes, Paris;
2.Roller, L. 1987. Gordion Special Studies, Volume I: Nonverbal Graffiti, Dipinti, and Stamps, Philadelphia;
3.Roller, L. 1989. "The Art of Writing at Gordion," Expedition 31.1, pp. 54-61;
4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;