ЕТО ТОВА СА БЪЛГАРИТЕ!

Живеем в странни времена. Телевизия, радио и вестници, които уж са български, се надпреварват да ни поднасят гадост след гадост. Постоянно се правят опити да ни бъде внушено колко сме мързеливи, злобни, завистливи. Сякащ някой се е наел да води война срещу българщината. Това твърдение изглежда може би пресилено на някои, но за мен то е истина. Като човек живеещ в демократична държава аз имам право на лично мнение...

Не мисля, че са случайни опитите кирилицата да бъде заменена с латиница. Помните това нали? Не мисля, че е случаен опита да се спре изучаването на Иван Вазов – титана на българската литература. Не мисля, че е случайно в чуждите сериали да се наблягва на добродетелите на други хора, а ние да бъдем обрисувани в черни краски от “родните журналисти”. Не мисля, че е случайно това, че вместо да се помогне на бедни български семейства, техните деца биват отнемани и давани на хора със съвсем различна култура. Все едно някой прави неимоверни усилия да направи от името българин синоним на всичко отрицателно. Все едно някой иска да ни отнеме желанието за живот и да ни накара да се предадем, да освободим територията си и да я представим доброволно на други хора...

Трудно е да кажа кой си е поставил за цел да сломи духа ни и да ни постави на колене. Който и да е той не познава Българина, или поне не го познава добре. Както знаем от дядо Вазов, дори и в най-черните дни от нашата история са се намирали такива, които и са били готови и в ада да слезнат, но да грабнат главня и да светнат на народа си. И днес ги има, много са, сред нас са. Те не парадират, не викат, напротив – с кротки думи, както се подобава на истински българи тези сънародници ни казват истината.

Никога няма да забравя думите на великия Джоко Росич - “Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“

Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпанали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината. Е, утайката не иска ние да видим добрите примери - добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в “пресата”, а дори и по форумите и блоговете.

Хубавото се укрива, а клонирали са психопати под различни профили сеят обида след обида по адрес на българите. Нашият единствен грях е, че сме търпеливи и прощаващи. Не сме поробвали чужди народи, не сме горили чужда книжнина, не сме подлагали никого на геноцид, не сме създатели на порочни доктрини, не сме въвеждали тоталитарни режими...ние сме жертва на такива и не е срамно това да се каже.

Ние българите няма от какво да се срамуваме. Защитавали сме по-слабите, давали сме знания и вяра на милиони хора, борили сме се за свободата на другите народи. Никой няма правото да ни обижда, никой няма правото да ни кори, но въпреки това се намират такива, които го правят. Злите думи са отрова за душата, това утайката го знае добре. Един народ не може да бъде поробен преди са се пречупи духа му.

Ето за това не бива да се оставяме да ни пречупят, да отровят надеждите ни, да отнемат бъдещето ни. Не трябва да позволяваме да мачкат съзнанието ни и да ни внушават, че сме слаби, че нищо не зависи от нас. Злото няма да се спре, няма да престане да ни залива с помия и лъжи, но ние не сме длъжни да приемаме това. Бог ни е дал възможност да избираме – в каква посока да гледаме, каква страна да вземем. Който търси доброто ще намери добро. Който търси приятели ще намери приятели. Който твърдо реши, че ще изгради по-добро бъдеще ще работи за това и ще спре да се надява на обещанията на хитри празнословци.

Българинът може всичко, запомнете това! Прекланям се пред мъдростта на една жена, която е прозряла това. Никога няма да ми омръзне да чета думите на Иваничка Георгиева, която е дала една от най-сполучливите характеристики на нашия народ. Прочетете тези думи не само днес, не просто десет-двадесет пъти, четете ги всеки ден и помнете какво сте!

“Особено важна черта в етнопсихологическата характеристика  на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може - да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага - да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краищата ще победи.

Българинът винаги поставя себе си по-високо от демоничните и митични същества: змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самодивите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за господ, който понякога е несъобразителен и не винаги всесилен. Обобщен израз на тази идея откриваме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че би могъл да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с бога: „Господ да спадне от небето, с него ще се борим."

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Georgieva_BG_mitologija.pdf

ЕТО ТОВА СА БЪЛГАРИТЕ! НИКОГА НЕ ГУБЕТЕ ВЯРАТА В СЕБЕ СИ!