НА КОЛКО КОНТИТЕНТА СА ЖИВЕЛИ ТРАКИТЕ?

Много стари автори са изразили възхищението си от нашите деди. Херодот е смаян от многолюдието на народа ни. Тукидид е удивен от богатството на Одриското Царство, чиито годишни приходи от данъци са около 800 таланта сребро и злато (или около 21 000 килограма). Плиний нарича Тракия най-могъщата в Европа. Страбон съобщава, че макар и опустошена, страната ни е способна да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Като подкрепа на страбоновите думи, няколко века по-късно, в “Totus  Orbis  Descriptio”  срещаме сведението, че Тракия  е неизчерпаем източник на способни войници.

Освен, че се славят като богове на бойното поле, предците ни са и хора на духовността. От средите на народа ни произлизат Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад- тези, които оформят културата на гърците. Да не забравяме тракийският произход на Езоп, Тукидид, Темистокъл, Дионисий Тракиец. Според Иполит пък учението на келтските друиди е базирано на доктрината на гетът Залмоксис. За тракийски култ при келтите споменава Страбон описвайки храм при делтата на река Лоара...

Няма съмнение, че предците ни са били влиятелни и забележителни хора. Нито германи, нито келти, нито иберийци, гърци и т.н. не могат да се похвалят с такъв принос към ранната европейска култура. Съвсем естествено е, че силни и многолюдни хора като дедите ни, в определен момент ще бъдат принудени да напуснат Родината и да колонизират нови територии. Преди да споменем кои други земи са колонизирани от потомците на Залмоксис и Орфей, ще уточним до къде са се простирали тракийските владения преди около 6500-7000 години.

Благодарение на разпространението на няколко вида керамика, идоли, постройки, а и специфични погребални ритуали, може да се отсъди, че в  края на Каменната епоха народът наречен от Омир с името траки е обитавал не само Балканите и Мала Азия, но също Черноморските степи, а дори и значителни части от Средна Европа – Словакия, Босна, Унгария.

Поради огромната територия, която дедите ни владеят, с течение на времето възникват регионални особености, оформят се племена с различни имена, но употребяващи близки наречия, носии, обреди. Именно тези общи неща ще помогнат на старите автори да осъзнаят, че траките обитават няколко континента.

В Мала Азия са живели племената мизи, фриги, витини, медовитини, халиби, меони, мейони, бебрики, мариандини. Самата Троя е основана от дедите ни. Знаем за това от паралелите в керамиката на градът на цар Приам и Южна Тракия. Алтернативното име на великолепния град – Илиос се обяснява със стблг. дума илъ-глина, кал. Илиос-Троя е издигнат край блатисти места, които са предложили естествена защита на селището.

http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/asia_minor_p20.jpg

Край Карпатите и Черноморските степи са регистрирани даки, гети, карпи, тирагети, костобоки и др., а до изворите на Висла Клавдий Птолемей поставя клон на бесите, в близост до селищата Сети Дава и Даки Дава.

На територията на Украйна е било Тракийското Боспорско Царство, чиито владетели носят имена като Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Раскупорис, Аспург... По епиграфски надписи от Северното Чероморие срещаме тракийски имена като Дюрпан, Дзурес, Дзеродзис,  Сефт, Диза, Моко, Васта, Вистес, Витю, Даос, Суро. Територията, на която се срещат тези имена е наречена от Тефан - Стара Велика България.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg/675px-Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg.png

Тракийското Боспорско Царство

Да обърнем внимание и на Западните Балкани. Трибалите са обитавали земите на днешната Сърбия и Хърватско, а най-западните покрайнини на гетите са влизали в пределите на днешните Словакия, Чехия, а дори и Германия – Шварцвалд. Няма исторически извори Унгария да е обитавана от траки, но археологическите данни показват това достатъчно красноречиво. Керамиката на Корошката култура, а и тази от Тиша-Полгар показва смайващи прилики с нашата от Стара Загора и други места.

През Бронзовата епоха част предците ни превърнали се в този период в най-голямата етническа общност на Европа, колонизират част от Армения. Там Страбон локализира армено-халибите. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян споменава и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм.Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Испили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия). Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе  скаи  Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

Армения е далеч от Балканите, но предците ни отиват и по-далеч. За траки в Средна Азия пише Плиний Стари поставяйки сарапарите в Бактрия (откъдето според някои днешни автори “произлизат” старите българи). Същият летописец локализира кикони, туни и брисари на изток от Бактрия, в близост до Индия. Повече подробности дава Ариан, който твърди, че не кой да е, а тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация.

Тези данни са подкрепени от сведения на доста стари автори- Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Не само древните исторически извори, но и археологически находки показват присъствие на стари балканци в Индия. Става дума за особен вид керамика и оръдия на труда, за които се признава, че са внесени в Индия. Понеже прототипите на керамиката и оръдията на труда се срещат по-рано в Тракия, това ни дава повод с увереност да кажем, че траките са изиграли сериозна роля в оформянето на културата на народите на Средна Азия.

За жалост българският читател не е запознат с тези важни данни и локализирането на траки край Хималаите и Ганг звучи като фантастика. Възползвайки се от това, че повечето от нас не са запознати с работите на Ариан, Плиний и др. някои съвременни автори се опитват да ни убедят, че нашите корени са край Памир и Тибет, но без да обелят и дума за присъствието на траки в Бактрия и Индия. Този метод на поднасяне на данни нито е научен, нито е почтен.

Несъмнено впечатляващо е това, че предците ни са успели да стигнат толкова далеч на изток. Нашата реч е отеквала край Хималаите и река Ганг преди няколко хиляди години. Не по-малко впечатляваща обаче е и колонизацията в южна посока. Описвайки конфликт от III век преди Христа, Полибий съобщава, че в армията на египетския владетел Птолемей IV са влезли 4000 траки и гали, от тези, които населяват Египет...т.е. страната на пирамидите е била дом на значителен брой наши предци.

Още по-рано, в периода X-VIII век преди Христа, фараони са не местни хора, а преселници от Балканите наричани от египтяните с името ма, мешвеш, мешуе. Това са де факто мези, мизи наречени в по-късни времена българи. През V век Херодот нарича мешуе (мизите) с името максии, добавя, че те бръснат част от косата си оставяйки кика и допълва, че тези хора все още помнят своята стара земя край Троя (там където е Мизия, в която Деметрий Хоматиан локализира част от старите българи).

Със сигурност доста сънародници ще приемат с недоверие твърдението, че нашите деди са обитавали дълги векове Северна Африка и даже са седели на египетски престол. С опасност скептицизма на определени индивиди да нарастне, ще бъде добавено и още нещо. Тракийското присъствие в Египет е от още по-ранен период. Учените знаят добре, че благородниците от първите три египетски династии не са от местен произход. Става дума за едри, широкоплещести хора със светла кожа и кестенява, рижо-кестенява коса.

От къде са дошли тези пришълци все още никой не се е наел да каже. Факт е обаче, че в Египет съществува керамика имаща прототип на Балканите. По ранните съдове – от първите три династии се срещат знаци, които няма нищо общо с по-късните йероглифи, но за сметка на това няколко века по-рано ги има на Балканите по съдовете намерени във Винча, Тартария, Градешница.

  Странни знаци, които са използвани около три века в Египет, а доста преди това в Тракия

Освен в край Нил, дедите ни се заселват и по Британските острови. В ирландски предания се говори за идване на народ с име болги от Тракия. Това е станало на няколко вълни, като едно преселение е от VI век преди Христа. По-късно дедите ни попълват римските легиони стационирани в Британия. Запазени са погребалните паметници на Руфус Сита и Лонгин Сдапезе. 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Имало е даже тракийска казарма в Камулодунум- мястото, по чието име възниква легендата за Камелот – замъкът на крал Артур. Най-интересните следи от дедите ни обаче са древните британски топоними  Deva, Venta Bulgarum и Blato Bulgium

Колко наши предци са останали в най-западния край на Европа не може да се каже със сигурност, но няма да са били малко понеже може да се говори за балкански генетически отпечатък в Британия. Това е установено от проучване извършено неотдавна (Steven Bird, 2007).

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales,  England  and Scotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants. Haplotype data from several major genetic surveys of Britain and Ireland are examined, analyzed and correlated with historical, epigraphic and archaeological information, with the goal of identifying any significant phylogeographic associations between E3b1a-M78 and those known Romano-British settlements and military posts that were associated specifically with Roman soldiers of Balkan origin. http://www.jogg.info/32/bird.pdf

Ето, това в общи линии са данните относно тракийската диаспора – земите населени с наши предци в древността. От Хималаите до Британия и от Скандинавия до Египет дедите ни са оставили следи от своето присъствие. Интересното е това, че където и да са отивали те са създавали цивилизации. Това показва невероятните заложби на нашите предци. Докато едни поробват и подлагат на геноцид цели народи, дедите ни дават благоденствие и светлина.

Талантът и духовната сила на Залмоксис и Орфей не са се загубили. Не са изчезнали също силата и мъжеството на страховития Арес. Те са пропити в кръвта на всеки българин. Доказвали сме това многократно и пак ще го докажем при наличие на подходящите условия. Когато истината измие помраченото съзнание вече ще можем да видим кои сме, какво можем и как да го постигнем. Когато човек е изпълнен с гордост, решителност, но и любов към ближния, тогава сякаш и Господ помага. Тогава вече нищо не може да ни спре.