ЕТО КАКВО УКРИВАТ ОТ НАС

В миналото вярвах, че в нашата история няма съзнатели манипулации. Мислех си, че учените съвсем случайно са направили грешки. Все пак никой не е застрахован от залитане в една, или друга посока. Няма изследовател, който да не се е заблудил по отношение на определени факти.

С течение на времето обаче се уверих, че грешките не само са много, но и са укрити доста важни неща. Укриването на сериозно количество даннни вече изключва възможността за грешка напълно. 

Съществуват планини от информация, които изобщо не са ни представени от хората писали за етническата принадлежност на старите българи. Без тези важнни данни ние няма как да направим проверка на неиздържаните теории, които все още тровят съзнанието на студентите.

Едно от най-важните доказателства за произхода на народа ни са двете мащабни антропологически проучвания на д-р Методи Попов. Изследвани са не сто-двеста българи както правят някои днес, а около 10 000-11 000 сънародници. Ето какво е заключението от първото изследване, това от 1938 година:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - (М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.111).

Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” (М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.122) .

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи 
“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния  български народ принадлежат   изцяло   към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.”   -М.Попов,   Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Тези данни унищожават с един замах теорията на тюрко-алтайския, а и иранския произход на старите българи. Антропологията е точна наука, там резултатите зависят не от нечие мнение, а от краниметричните и серологични (кръвни) изследвания. Мащабният характер на проучванията изключва евентуална грешка, която може да възникне при малък брой изследвани индивиди.

Редно е да се запитаме - защо този солиден доказателствен материал не е използван от нашите учени? Изключение правят изследователите Ганчо Ценов и Димитър Ангелов. Работите на д-р Методи Попов са публикувани в Придворната Печатница и в Българска Академия на Науките, т.е. били са свободно достъпни.

Игнориране на ключова информация не е научен метод, подобно действие е недопустимо в едно свободно и демократично общество. Ако за първото изследване от 1938 година може да има някакво оправдание, то какво да кажем за второто от 1959 година?

Не само резултатите от важните антропологически проучвания са останали неизвестни на българския народ. Редица изследователи опитващи се да представят старите българи като тюрки не представят изобщо паралелите между старобългарските и тракийските имена.

Едва ли има някой от нас, който да не е чувал за старобългарския род Дуло. Десетки години наред обаче учените затваряха упорито очите си за тракийското име Дулас, Дулес - Δούλας, Δούλης. То е известно от няколко надписа, а е и название на древно тракийско Божество – Дула, Ямба   Дула  (Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, с.54, 176).  

Трябва да се добави и това, че в Плиска, по тухли от времето на римското владичество, са намерени печати с  имена като Δούλης/Дулес, Маркия, Дионис (С.Дамянов, За произхода на античната строителна керамика в Плиска, Мадара и Преслав, Известия на НИМ, том 5, Наука и Изкуство, София 1985).

От доста време е известно, че името Дуло и неговите варианти са употребявани в земята ни векове преди така нареченото “идване” на Аспарух. Тези изследователи, които си вършат работата добре знаят, че името Дуло е присъствало на Балканите още от Бронзовата епоха, среща се на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа под формата DU-LO - Ю.В. Откупщиков, Догреческий Субстрат у искоков европейский цивилизации, Издательство Ленинградского Университета, Ленинград, 1988.

Тази важна информация специалистите не благоволяват да представят на широката публика. Не ни се казва и, че освен Дуло в микенските документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат и други старобългарски родови имена като Вокил и Ерми.

Едно име може да се приеме като случайно съвпадение, но каква е вероятността три старобългарски родови имена случайно да съвпадат с негръцки имена от микенски документи?

И това не е всичко, на документи от XIV-XIII век преди Христа, с регистрация  534 a 23 (XXIII), 236 Nj 42 (XXVII), 468 Xm 11 (LII), 798 Cb 01 (LXV) се срещат варианти на типични старобългарски имена като Кубер, Винех, Кормесий, Севар, Крум, Токт.

И това ли да го наречем случаност? А дали е случайност, че на микенските документи няма нито едно типично гръцко име като Милтиад, Аристид, Алкивиад, но пък се срещат такива като Мирул, Видул, Дейко. Да сте чували обаче за тези важни факти?

Писмеността, с която са документирани Дуло, Вокил, Ерми, Кубер и т.н. се нарича Линеар Б. Ако сравним знаците от тази древна азбука с руните на старите българи ще установим, че се срещат над 40 успоредици. Броят на идентичните или показващи голяма прилика знаци е толкова голям, че думата случайност е напълно неуместна.

Hе би трябвало да се учудваме, ако разберем, че абсолютно всички руни от розетета от Плиска имат паралели не само сред знаците на Линеар Б, но и на доста по-старата писменост Линеар А. Нейният прототип е от земите на Тракия.

Най-интересното в този случай е това, че ако на руните от розетата от Плиска дадем стойности от Линеар Б, ще прочетем чисто български думи.

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;

САА- сая, сянка [1]

ЛОНО- лоно, основа;

ПЕКЕ – пек, жега;

БУРА- буря;

ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;

ВОПИ – вопъл, въпити-викам;

Четенето е лесно и всеки наш лингвист, който е запознат с Линеар Б би трябвало да може да види приликата с руните на дедите ни и да разшифрова българските думи. Защо никой специалист не се е заел с това за мен е пълна загадка.

Загадка е и това, че при разглеждането на старобългарските погребални обреди не се обръща внимание на паралелите с тези от земите на микенците употребяващи български имена. Жертването на кон и куче в гроба на благородник е напълно непознато на гърците в Класическия период, но се среща по-рано в Атика (Ruth Palmer, "The Horse and the Maiden" ). 

Тази Атика, в която според Страбон са живели траки и то във времето преди Троянската Война, т.е. по времето, когато някой е използвал Линеар Б, за да документира български лични и родови имена.

“for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”  VII.7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Как мислите, дали е редно да се премълчават данните показващи, че старобългарската погребална традиция има корени на Балканите? Понякога се стига даже до куриозни и дори абсурдни ситуации. От известно време се знае, че старите българи са издигали погребални могили. Пишейки за тези паметници Рашо Рашев подчертава, че те са в речна долина, докато това не било характерно за тракийските. 

Подобно изказване е меко казано извънредно странно като се има предвид, че една от най-големите концентрации на тракийски могили е в Розовата долина където текат реките Тунджа и Стряма. Трудно ми е да си представя, че Рашев не е бил запознат с географията на България, а и с тракийската археология. 

Премълчано е и това, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е позната в Тракия още от Каменната епоха. Едва в последно време Й.Йорданов и С.Йорданов публикуваха данни за това, че този странен обичай се среща на наша територия от най-дълбока древност, а и е типичен за траки и пеласги -Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовият гроб при Девня, Тангра ТанНакРа, София, 2008, с.125, С.Йорданов, Тракийският Войн, Фабер, Велико Търново, 2000, с. 223.

Дали е редно когато някой учен пише за това как Крум Страшни направил от главата на Никифор Геник ритуална чаша, да не се спомене, че траките също са правели чаши от черепите на враговете си. За това знаем от римският летописец Луций Аний Флор, III, 4:

"After the Macedonians (heaven save the mark) the Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled….Throughout the period of their advance they left no cruelty untried, as they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Оказва се, че обичаят да се прави чаша от черепа на заклет враг е типичен за траките, но нито Бешевлиев, или пък Симеонов, Ваклинов и т.н. не споменават за това. Не се казва и дума, че бръсненето на главата и оставянето на кика се практикува от траки и пеласги още от времето преди Троянската Война. 

За това ни съобщава Плутарх: “Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Редица учени свързват строежа с квадри със старите българи. Съвсем наскоро Й. Йорданов направи следното изказване в своя творба: “По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения “плисковски градеж”, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация”. -Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовият гроб при Девня, Тангра ТанНакРа, София, 2008, с. 18.

Това, че дедите ни са били майстори строители не може да се отрече. Защо обаче е пропуснато сведението на С.Торбатов, че градежи с квадри има на Балканите още през III-IV век -С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития (краят на III-VIII в, Фабер, Велико Търново, 2002, c.240. 

С още по-голям контраст е сведението на други колеги на Йорданов и Торбатов, а именно Георги Китов и Даниела Агре. Според тези изследователи строежи в Тракия има още през IV век преди Христа- Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002. 

Ето, има данни на специалисти показващи, че строежите с квадри са познати на траките около 1000 години преди “идването” на Аспарух. Не е ли това важна информация, не променя ли тя старите виждания, не е ли редно тази информация да се популяризира?

Нека обърнем внимание и на други аспекти от бита на дедите ни. Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги: 

“the Thracians, and most of all we Getae (for I too boast that I am of this stock) are not very continent;" and a little below he sets down the proofs of their incontinence in their relations with women: "For every man of us marries ten or eleven women, and some, twelve or more; but if anyone meets death before he has married more than four or five, he is lamented among the people there as a wretch without bride and nuptial song”. VII.3.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

В древността многоженството е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

Всеки сънародник знае, че знакът IYI e типичен за старите българи. Съвсем малко обаче са тези, които са запознати с изследванията на Ст.Михайлов, Дж.Бенсон, Я.Тодорович показващи, че знакът IYI е познат на древното балканско население от Бронзовата и от по-ранната Неолитна епоха, т.е. IYI  присъства на Балканите около 6000-7000 години! (С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987).

Пълна лудост е при наличие на тези данни, които са отпечатани в престижни издания, да се твърди, че знакът IYI е донесен в земите ни едва през Ранното Средновековие, или пък, че е изобретение на римляните. 

Характерът и корените на старобългарската керамика са от огромно значение за процеса на усановяване на етническата принадлежност на Аспаруховите българи. Чернолъскавата старобългарска керамика се среща както в Плиска, така също в некропола от Нови пазар, а и други локации като с. Дибич, с. Злокучен и т.н. 

За датировката на тази особена керамика Стамен Михайлов признава, че съществуват трудности. Проблеми има и с определянето на това – кой народ я е създал? Трудностите идват от това, че съдове с черна лъскава повъхност се срещат не само на Балканите, но също иПриазовието, Северен Кавказ и при долното течение на р. Кубан, а също и в Крим. Тук обаче Михайлов добавя една невероятно важна подробност, а именно това, че този тип керамика присъства в Южна Русия още по времето на Бронзовата епоха.

Споменат е и още един важен детайл – “Обикновено керамиката от тези находища е по-доброка-чествена от новопазарската, но съвсем очевидно е, че се касае за една и съща традиция, която има дълбоки корени в нашата страна. 

Съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.” - (Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.)

Какво излиза сега, старобългарската керамика, чиито корени би трябвало да са някъде в Сибир, или Памир, има тракийски корени, като развитието е започнало на Балканите преди около 6500 години – времето на Меднокаменната епоха (енеолита).

С охотност определени индивиди споменават извори, в които дедите ни са наречени скити. Верно е, има не един-двама автори причисляващи предците ни към скитите, но има и няколко важни подробности. Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

За Страбон саките са източни скити, но живелият много по-рано Аристофан без колебание казва – саките са траки. (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, с.326.). Дион Касий също вижда родство между траки и скити, определяйки тракийското племе даки като клон на скитите: “These beasts, accordingly, were brought in, and moreover Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort”. LI.22.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Това, че траки и скити делят общ произход се вижда и от сходните им погребални обреди. И двата народа вдигат надгробни могили, жертват коне и хора. И двата народа имат култ към бог Арес, който е признат за тракийски. Херодот съобщава, че при скитите само за Арес се издигат храм и олтар: “ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them”.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

Пак от Херодот научаваме, че върховният бог на скитите носи името Папайос: “Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios.” IV.59. Персите не познават нито Арес, нито Папайос, но и двата бога са почитани от траките. Персите почитат слънцето, но не го наричат като скитите Гетосур, с подобно име е тракийското слънчево божество Сурегет.

Да сте чували обаче за тези факти от хората опитващи се да изкарат старите българи азиатци? Няма такова нещо, нали като се споменат тези неща и иранската теория ще се сгромоляса като тюрко-алтайската терория за прозихода на старите българи. 

Ще ми се някой от тези господа, които се опитват да отрежат корените ни и да ги захвърлят в Азия, да ми обясни един феномен- Защо в именната ни система няма нито един ирански теоним като Ахура Мазда, Апам Натат, Арияман? 

За сметка на това до ден днешен в именната ни система се срещат значителен брой тракийски теоними. В лявата колона са представени тракийските имена на древни богове, а в дясната са българските им съотвествия.

АЗДУЛ-         ЯЗДУЛ

АРЕЙ-            ЯРЕЙ

БАГАЙОС-   БОГОЙ

БАЛИС-         БАЛИШ

БАСАРЕЙ-    БАСАРИНА

БИСТИР-       БИСТРЬО

ВЕНДИС-      ВЕНДА

ВЕДЮ-          ВОДЮ

ВИТЮ-           ВИТЬО

ДАРЗАЛА-     ДЪРЖИЛ

ДЕН-               ДЕНЬО

ЗАЛТЕН-       ЗЛАТАН

КАРПЕЙ-       КРАПО

КЕРНЕН-       ЧЕРНИН

КОТЮС-        КОТЬО

МАГУТИС-   МАГУТ

МОЛОДАС-  МЛАД

ПЕРКОС-       ПЕРКО

РИНКАЛЕЙ- РЕНКО

САВАС-         САВА

САЛЕН-          САЛАН

СУРА-            СУРА

ТИТИС-          ТИТА

ТОТИС-         ТОТЕ

ТУРМА-         ТУРМАН

Дори и днес, след толкова векове на изповядване на християнството, в нашата именна система са се запазили названията на двадесет и пет тракийски божества!

И после някой ще тръгне да ни омайва, че траките били изчезнали, а старите българи били ирански пришълци. Всеки има право на лично мнение. Хубаво е да има различни виждания, но не е нито честно, нито оправдаемо определени данни да не бъдат представяни на българския читател. 

Нека направим кратко обобщение на неизвестната, или слабоизвестна информация:

1. От гледна точка на антропологията ние сме европейци, като повечето от нас принадлежат на типа население, който е на Балканите от памтивека. Тези данни бяха потвърдени от генетическите проучвания, според които повечето от нас носят кръвта на население обитаващо земята ни от поне от Каменната епоха. В такъв случай е напълно безмислено да се търси нашия произход в Азия.

2. Типичният за старите българи знак IYI присъства на Балканите още от Каменната епоха, а над 40 от руните на старите българи имат ясни съотвествия с употребяваните през второто хилядолетие преди Христа Линеар А и Линеар Б.

3. В микенски документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а също и династични имена като Крум, Кормесий, Севар, Токт, Винех.

4. Изкуствената черепна деформация не се появява на Балканите едва след прословутата 681 година, а практикувана на територията ни още от Каменната епоха.

5. Бръсненето на косата и оставане на кика не е обичай, който се появава на юг от Дунава едва в Късната Античност, има го още преди Троянската Война при тракийските племена абанти и мизи, наречени още българи.

6. Старобългарските погребални обреди са продължение на тракийските. Старите българи вдигат могили над гробовете на своите благородници, а също така жертват кон и куче в гроба на боец. Тази практика съществува на Балканите още от Бронзовата епоха.

    7.  Старобългарската керамика има корени на Балканите и то        още в най-дълбока древност.

Питам се, като се имат предвид тези данни, кое дава повод да се търси нашия произход в Средна Азия? Защо трябва да се премълчава, че правенето на ритуална чаша от черепа на враг е тракийски обичай? Защо на българския читател не се казва, че в именната ни система няма ирански теоними, но тракийските са в изобилие? Защо тези, които се опитват да изкарат дедите ни скити дошли от планината Имеон не обяснят, че Имеон е най-древното име на Cтара Планина, което е споменато преди около 2500 години, а според няколко автора скитите са тракийски народ?

Тъжно е, че чужденци трябваше да обяват на света Дунавската цивилизация за най-старата в Европа. Тъжно е, че макар учени като Георгиев и Дуриданов да загатнаха, че в нашите земи се е зародила най-старата писменост, новото поколение учени не намира смелост да развие и най-вече популяризира това революционно откритие. 

Съзнанието на българчетата се трови с лъжи написани от недобросъвестни хора, а няма кой да даде гордост и самочуствие на младото поколение обяснявайки, че във вените ни тече кръвта на най-древния цивилизован народ, че първо в нашите земи е блеснала искрата на познанието. И после се чудим защо някои от нашите студенти в чужбина се срамуват да се нарекат българи.

Докато по времето на тоталитаризма учените имаха оправдание, днес такова няма. Днес никой не е в състояние да ги прати в Белене, ако се заемат да покажат истината за произхода ни и с това да дадат самочуствие на народа ни. Видяло се е, че ако чакаме някой да се сети да направи това, ще си умрем недочакали. Ето за това нека сами да търсим, проверяваме и разпространяваме истината за нашето минало.

Нека всеки знае, че дедите ни са се учели да пишат хиляди години преди западноевропейците. Нека всеки знае, че ние сме имали градове хилядолетия преди западноевропейците. Нека всеки знае, че предците ни извадиха латини, германи, келти и др. от мрака на Каменната епоха предавайки знанията за организираното земеделие и скотовъдство. Нека всеки българин знае това и се гордее с произхода си. Без да се уважаваме сами, без да сме с гордо вдигнато чело, как да очакваме някой друг да го направи.