НЕИЗВЕСТЕН НАДПИС ОТ ОДРИСКА ГРОБНИЦА

Преди време ми бе изпратена интересна снимка на непознат за мен надпис. Става дума за ножница на меч, върху която е гравиран текст. Находката е от V-ти век пр. Христа, намерена е в гробница от земите на одрисите. Публикацията за забележителният артефакт е от 1976 г. и за жалост не е от български автор. Данните дължим на Мелюкова и Мошкова – редактори на “Скифо-сибирский зверины стиль в искусстве народов Евразии”.

В тази книта, за находката от нашите земи е казано следното: "Трудно е да си представим, че майстори с тракийски имена са изготвяли златни и сребърни предмети някъде другаде, освен в своята богата страна...".  "Паметници, близки по стил по ред признаци, прнадлежащи на един художествен кръг, произхождат от един художествен център."

На надписа се виждат две тракийски лични имена – СЕФТ и ПАЛАГАРОС. Първото е добре известно, но второто не е споменавано нито от траколози, нито от историци (поне по мои сведения). Първоначално мислех, че ПАЛАГАРОС е гръцки антропоним, или топоним, такъв обаче няма регистриран никъде. Самото име ПАЛАГАРОС няма смисъл на гръцки език. Остава възможността това да е гърцицираното предаване на древно тракийско име. Понеже царското име Берисад е предавано като Перисад, то е напълно възможно ПАЛАГАРОС да е всъщност БАЛАГАРОС.

Това име е изключително близко до старомакедонското лично име БАЛАГРОС. Близко е и племенното име БАЛАГРИ – хора в армията на Александър Велики. Заедно с одрисите и агрианите те са осигурили доста победи на синът на Филип II. До края на XVIII век балагрите са считани за народ описан от Квинт Курций Руф и Луций Ариан. През XIX, XX и XXI век се започва яростно отричане на тази възможност и с фанатизъм се повтаря, че няма хора с име балагри, това било грешка...

Странното е, че от времето на Квинт Курций Руф – средата на I век век, до края на ХIХ век, т.е. около 1900 години хората не са смятали, че народностното име балагри е грешка, макар в миналото латинския език да е ползван доста повече от днес. Откакто България е освободена от жестокото турско подтисничество, изведнъж балагрите вече не са племе…а грешка...

Да се признае, че е имало народ балагри в армията на Александър Велики е било и все още е неудобно за тези, които искат да ни изкарат пришълци в собствената ни земя.

Неудобно е не само съществуването на етноним балагри, но и топонима Балагрос, чието алтернативно име е Орбелос. То пък съвпада с най-древното название на Беласица.

Напълно е възможно древен балкански народ с име балагри да е дал името на топонима Балагрос. Старомакедонското лично име Балагрос и одриското Балгарос са най-вероятно на етническа основа, т.е. Балагрос и Балагарос имат знание българин. В тракийската именна система същестуват антропоними изведени от етонним. Това са Тюнос от тюни, Гетас от гети, Пеон от пеони, Дардан от дардани и т.н. Защо тогава да няма Балагрос, Балагарос от балагри-българи?

Верно е, че освен Руф и Ариан никой друг не споменава племе балагри, но това е разбираемо. Изворите за нашите деди идват предимно от враговете им, които в никакъв случай не са били глупави и са осъзнавали, че всички извори за древното присъствие на българи на Балканите трябва да се премълчи. Не трябва да забравяме и това, че някои богати и могъщи тракийски племена като дероните също не са споменати в старите летописи, а точно дероните секат монети, които нямат равни на себе си през V век преди Христа. Наивно е да се мисли, че дероните са били бедни и незначителни. Причината да не присъстват в хрониките е цензура, или даже умишлено унищожени сведения.

Точно така стои въпроса с одриското име Балагарос и народа балагри. Те са неудобни за определени кръгове и поради тази причина не се говори за тях. Как да си обясним иначе мълчанието на учените ни относно надписа върху одриската ножница от V век преди Христа, а и присъствието на племе балагри край Беласица.

Отново на Балканите, в Панония Плиний Стари разполага народът белги- Historia  Naturalis, III.XXV.148. Векове по-късно Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). В тази Панония е и град Болгум. Въпреки топонима Болгум, етнонима белги и ясното свидетелство на Зонара, че българите са стари обитатели (и) на Панония, тези неща се характерзират като ...грешка.

Май грешката се състои в това да се пренебрегват ценни епиграфски паметници, топоними, чиито названия са близки до народностното ни име, както и сведенията на уважавани летописци... Няма логика корените на народа ни да бъдат търсени извън Европа понеже нито антропологически, нито езиково, или културно ние не принадлежим на народите на Изтока.

Щом народностното ни име се среща в средите на одрисите, панонците, мизите и т.н. това означава, че още през първото хилядолетие преди Христа се е обособила група древни балканци, които са носили вариант на името българи. Това е нещо уникално и със сигурност трябва да се проучи. По това време -V век преди Христа все още няма споменаване на народностни имена като германци, испанци и т.н.... българското народностно име обаче е познато и то не край Аму Даря, не в Памир и Тибет, а на Балканите.

Малко по малко лъжите за нас се срутват. Малко по малко истината за произхода и заслугите ни започва да излиза. Със славата обаче идва и отговорност – който се счита за българин, трябва да се държи като българин, т.е. да е добър, честен, да има смелостта да търси своето, да го пази, за да има и след нас българи.

Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!