ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА ЗА ЖИВОТНИ И ПТИЦИ

Когато за пръв път разгърнах старобългарски речник, бях изненадан от особените думи, които намерих там. Никога не бях си помислял, че вепръ означава диво прасе, глиган, а суица означава лалугер. Преди около хиляда години те са били разбираеми за нашите деди, за нас обаче речта на предците ни изглежда странна.

Това е така защото всичко се развива, езикът не прави изключение. Понеже човешкия живот е сравнително кратък ние трудно усещаме промените. Те стават явни едва когато прочетем текст написан дълго време преди да се родим. Чак тогава разбираме до каква степен се е развил българския и колко по-различно е звучал той в далечното минало.

Винаги ми е било любопитно да разбера какви думи за различни животни и птици са ползвали дедите ни наричани ог гърците с името траки. В началото на проучванията си предполагах, че едва ли някое название ще се е запазило в лесно разпознаваем вид. По-късно, с удивление установих, че определени имена са останали непроменени за период от над две хиляди години. Други разбира бяха твърде различни от днешните. Разликата се състоеше предимно в окончанията, докато корените в повечето случаи бяха същите.

Някои названия на животни и птици са открити от наши езиковеди. В работите на Кирил Влахов и Владимир Георгиев намираме тракийски думи като коза-коза, козил-козел, зайка-заек, бебру-бобър. В работите на Иван Дуриданов срещаме дразд-дрозд, зерв-жерав. Благодарение на Ото Хаас се сдобиваме със срещащата се във фригийската ономастика дума елейнос, която Хаас свързва с елен. Ще добавя и това, че Владимир Георгиев смята българската дума катерица за имаща тракийски произход.

С това списъка на откритите от езиковедите ни тракийски думи да животни и птици не свършва. Съществуват обаче проблеми с тълкуването. Георгиев признава, че името на одриския цар Орол означава орел, но смята, че българската и тракийската дума са с различна основа.

Същият учен представя древната дума волинт-бик, но не я свързва със стблг. *воленте -вол, а с немската Bulle–бик. Кабезцус е тракийски топоним, който е споменат от Прокопий Цезарийски. Георгиев тълкува името с българската дума кобец, кабец – вид сокол, но не смята названието за древно, а предполага, че то е дадено от установили се в Римската Империя славяни. Несъмнено това тълкуване е продукт на давлението на тоталитарната цензура. Твърде малко вероятно Георгиев да не е знаел документирания в “Илиада” тракийски град Кабесус. Eдва ли способния наш учен не е забелязал връзката между двата топонима.

Въпреки ограниченията, явно или завоалирано нашите учени са успели да дадат доста интересни тракийски думи: бебру, волинт, дразд, зайка, зерва, катерица, коза, козил, орол, кабец. В своите изследвания аз попаднах на повече имена. Представям списък с тракийските имена на животни и птици. Добавил съм и нещо интересно за любителите на риболова.


Приятно четене:)

“ТРАКИЙСКИ”     БЪЛГАРСКИ                

АВА-                     ОВЦА

АПРО-                  ВЕПРЪ – диво прасе (ст.блг.)

АРЕ -                    ЯРЕ

АРБА-                   ЯРЕБИЦА

АРПЕС-                ВРАБЕЦ, УРЪПКА, РЪПКА –врабец диал.

БЕБЕР-                 БОБЪР, БЕБЕР – бобър диал.

БИК-                     БИК

ВОЛИНТ-             ВОЛЪ – вол (ст.блг.)

ГАГИЛА              ГАГА-вид патица

ГАНОС-               ГОНЧЕ, ДИВО КУЧЕ
ДРАЗД-                ДРОЗД

ЕЛЕН-                   ЕЛЕН

ЕЗИС-                   ЕЖ, ТАРАЛЕЖ

ЗАИКА-                ЗАЕК, ЗАИК – заек диал.

ЗВЕР-                    ЗВЕР, ЗВЯР

ЗЕАБА-                 ЖАБА

ЗЕРВ-                    ЖЕРАВ

ЗОМБР-                ЗОМБРЪ – зубър

ЗУМ-                    ЗМИЯ, ЗЪМ – змия диал.

КАБЕЦ-                КОБЕЦ – вид сокол

КАЙКА-               ЧАЙКА

КАЛАБ-               ГЪЛЪБ

КАЛВЕНТ-           КЪЛВАЧ

КАТАРАКА-        КАТЕРИЦА

КОБИЛА-            КОБИЛА

КОЗА-                  КОЗА

КОЗИЛ-               КОЗЕЛ

КОН-                    КОН

КОУР                   КОУРЪ – петел (ст.блг.)

ЛИБИД-               ЛЕБЕД

МАСКА-              МЪСКА – муле (ст.блг.)

НОРИК                НОРКА

ОРОЛ-                  ОРЕЛ

ПАТО-                  ПАТИЦА

СЕРНА-                СЪРНА

СКЕНЕ-                ЩЕНЕ – кученце диал.

СОЙА-                  СОЙКА

УЛКОС-               ВЪЛК

Историческите извори дават и други имена на тракийски животни. Вонасос например е тракийска дума за див бик. През ІV-ти век преди Христа, Аристотел спомевана вонасоса и пояснява, че въпреки огромния си ръст това животно се защитава като пръска нападателите си с воняща течност, от която козината на кучетата може да окапе. Не е трудно човек да се досети, че вонас(ос) е гръцкото предаване на вонящ. С подобна етимология е също думата бизон, нейното значение е вонящ.

Давос е тракийска дума за вълк, езиковедите (Георгиев, Дуриданов) я свързват с глагола давя, т.е. душа. Точно това прави вълкът, той захапва жертвата си за гърлото и я дави. Името на това животно е прието от две големи племена -даките живеещи на север от Дунава и даите обитаващи Средна Азия.

Интересна дума за елен е брен, брентос-елен. Тя обикновено бива свързана с албанската bri-рог. Не по-малко сполучлива етимология получаваме и с българската дума брана. Браната е уред за разбиване на буци, най-старите земеделски сечива от този тип са правени от еленов рог. Брен, брентос означава рогат, рогач, а точно рогач е и една почти забравена българска дума за елен. Тя е спомената в работите на Иван Вазов.

Документирани са и няколко тракийски думи за риби. Само една се е запазила в лесно разпознаваема форма, това е самос – сом. Този вид риба се е срещал в доста реки и е дал дори името на две – Осъм (Асамос) в България и Сомеш  (Самос) в Румъния. Сродни думи са литовската samas –сом и латвийската sams – сом. Делкан е друго име на риба позната на траките, значението е дялкан, оформен, продълговат. Херодот съобщава за рибата папракс, тя е ловена от траките в Прасийското езеро. Папракс, а и Прасийско езеро се обясняват с нашите думи попръскам, пръска, пръскам, сродна са хетската папарш-пръскам и санскритската парсати - пръскам.

Може да са минали повече от две хиляди и триста години от времето когато думите за тракийските животни и птици са документирани, но все още може да се види връзката им с българските названия. Нима това не е ярко свидетелство за нашите древни балкански корени? Нима е възможно един народ да изчезне, друг да се яви на негово място, но да говори същия език както и "изчезналото" население?

Използвана литература:


1. Z. Velkova, The Thracian Gloses;
2. В.Георгиев, Траките и техния език;
3. И.Дуриданов, Езикът на траките;
4. В. Георгиев, Българска етимология и ономастика;
5. В.Георгиев, Въпроси на българската етимология;
6. Неродот, История;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят;
8. Плиний, Естествена История;
9. Д.Дечев, Характеристика на тракийския език;
10.D. Dečev, Die thrakischen Sprachreste,
11.O. Haas, Die phrygischen Sprachdenkmäler;