9.04.2015 г.

ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА ЗА ЖИВОТНИ И ПТИЦИ



Когато за пръв път разгърнах старобългарски речник, бях изненадан от особените думи, които намерих там. Никога не бях си помислял, че вепръ означава диво прасе, глиган, а суица означава лалугер. Преди около хиляда години те са били разбираеми за нашите деди, за нас обаче речта на предците ни изглежда странна.

Това е така защото всичко се развива, езикът не прави изключение. Понеже човешкия живот е сравнително кратък ние трудно усещаме промените. Те стават явни едва когато прочетем текст написан дълго време преди да се родим. Чак тогава разбираме до каква степен се е развил българския и колко по-различно е звучал той в далечното минало.




Винаги ми е било любопитно да разбера какви думи за различни животни и птици са ползвали дедите ни наричани ог гърците с името траки. В началото на проучванията си предполагах, че едва ли някое название ще се е запазило в лесно разпознаваем вид. По-късно, с удивление установих, че определени имена са останали непроменени за период от над две хиляди години. Други разбира бяха твърде различни от днешните. Разликата се състоеше предимно в окончанията, докато корените в повечето случаи бяха същите.

Някои названия на животни и птици са открити от наши езиковеди. В работите на Кирил Влахов и Владимир Георгиев намираме тракийски думи като коза-козакозил-козелзайка-заекбебру-бобър. В работите на Иван Дуриданов срещаме дразд-дроздзерв-жерав. Благодарение на Ото Хаас се сдобиваме със срещащата се във фригийската ономастика дума елейнос, която Хаас свързва с елен.
 Ще добавя и това, че Владимир Георгиев смята българската дума катерица за имаща тракийски произход.



С това списъка на откритите от езиковедите ни тракийски думи да животни и птици не свършва. Съществуват обаче проблеми с тълкуването. Георгиев признава, че името на одриския цар Орол означава орел, но смята, че българската и тракийската дума са с различна основа.

Същият учен представя древната дума волинт-бик, но не я свързва със стблг. *воленте -вол, а с немската BulleбикКабезцус е тракийски топоним, който е споменат от Прокопий Цезарийски. Георгиев тълкува името с българската дума кобец, кабец  вид сокол, но не смята названието за древно, а предполага, че то е дадено от установили се в Римската Империя славяни. Несъмнено това тълкуване е продукт на давлението на тоталитарната цензура. Твърде малко вероятно Георгиев да не е знаел документирания в “Илиада” тракийски град Кабесус. Eдва ли способния наш учен не е забелязал връзката между двата топонима.

Въпреки ограниченията, явно или завоалирано нашите учени са успели да дадат доста интересни тракийски думи: бебру, волинт, дразд, зайка, зерва, катерица, коза, козил, орол, кабец. В своите изследвания аз попаднах на повече имена. Представям списък с тракийските имена на животни и птици. Добавил съм и нещо интересно за любителите на риболова.


Приятно четене:)


ТРАКИЙСКИ     БЪЛГАРСКИ                

АВА-                     ОВЦА
АПРО-                  ВЕПРЪ – диво прасе (ст.блг.)
АРЕ -                    ЯРЕ
АРБА-                   ЯРЕБИЦА
АРПЕС-                ВРАБЕЦ, УРЪПКА, РЪПКА –врабец диал.
БЕБЕР-                 БОБЪР, БЕБЕР – бобър диал.
БИК-                     БИК
ВОЛИНТ-             ВОЛЪ – вол (ст.блг.)
ГАГИЛА              ГАГА-вид патица
ГАНОС-               ГОНЧЕ, ДИВО КУЧЕ
ДРАЗД-                ДРОЗД
ЕЛЕН-                   ЕЛЕН
ЕЗИС-                   ЕЖ, ТАРАЛЕЖ
ЗАИКА-                ЗАЕК, ЗАИК – заек диал.
ЗВЕР-                    ЗВЕР, ЗВЯР
ЗЕАБА-                 ЖАБА
ЗЕРВ-                    ЖЕРАВ
ЗОМБР-                ЗОМБРЪ – зубър
ЗУМ-                    ЗМИЯ, ЗЪМ – змия диал.
КАБЕЦ-                КОБЕЦ – вид сокол
КАЙКА-               ЧАЙКА
КАЛАБ-               ГЪЛЪБ
КАЛВЕНТ-           КЪЛВАЧ
КАТАРАКА-        КАТЕРИЦА
КОБИЛА-            КОБИЛА
КОЗА-                  КОЗА
КОЗИЛ-               КОЗЕЛ
КОН-                    КОН
КОУР                   КОУРЪ – петел (ст.блг.)
ЛИБИД-               ЛЕБЕД
МАСКА-              МЪСКА – муле (ст.блг.)
НОРИК                НОРКА
ОРОЛ-                  ОРЕЛ
ПАТО-                  ПАТИЦА
СЕРНА-                СЪРНА
СКЕНЕ-                ЩЕНЕ – кученце диал.
СОЙА-                  СОЙКА
УЛКОС-               ВЪЛК


Историческите извори дават и други имена на тракийски животни. Вонасос например е тракийска дума за див бик. През ІV-ти век преди Христа, Аристотел спомевана вонасоса и пояснява, че въпреки огромния си ръст това животно се защитава като пръска нападателите си с воняща течност, от която козината на кучетата може да окапе. Не е трудно човек да се досети, че вонас(ос) е гръцкото предаване на вонящ. С подобна етимология е също думата бизон, нейното значение е вонящ.

Давос е тракийска дума за вълк, езиковедите (Георгиев, Дуриданов) я свързват с глагола давя, т.е. душа. Точно това прави вълкът, той захапва жертвата си за гърлото и я дави. Името на това животно е прието от две големи племена -даките живеещи на север от Дунава и даите обитаващи Средна Азия.

Интересна дума за елен е брен, брентос-елен. Тя обикновено бива свързана с албанската bri-рог. Не по-малко сполучлива етимология получаваме и с българската дума брана. Браната е уред за разбиване на буци, най-старите земеделски сечива от този тип са правени от еленов рог. Брен, брентос означава рогат, рогач, а точно рогач е и една почти забравена българска дума за елен. Тя е спомената в работите на Иван Вазов.

Документирани са и няколко тракийски думи за риби. Само една се е запазила в лесно разпознаваема форма, това е самос – сом. Този вид риба се е срещал в доста реки и е дал дори името на две – Осъм (Асамос) в България и Сомеш  (Самос) в Румъния. Сродни думи са литовската samas –сом и латвийската sams – сомДелкан е друго име на риба позната на траките, значението е дялкан, оформен, продълговат. Херодот съобщава за рибата папракс, тя е ловена от траките в Прасийското езеро. Папракс, а и Прасийско езеро се обясняват с нашите думи попръскам, пръскапръскам, сродна са хетската папарш-пръскам и санскритската парсати - пръскам.

Може да са минали повече от две хиляди и триста години от времето когато думите за тракийските животни и птици са документирани, но все още може да се види връзката им с българските названия. Нима това не е ярко свидетелство за нашите древни балкански корени? Нима е възможно един народ да изчезне, друг да се яви на негово място, но да говори същия език както и "изчезналото" население?


Използвана литература:


1. Z. Velkova, The Thracian Gloses;
2. В.Георгиев, Траките и техния език;
3. И.Дуриданов, Езикът на траките;
4. В. Георгиев, Българска етимология и ономастика;
5. В.Георгиев, Въпроси на българската етимология;
6. Неродот, История;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят;
8. Плиний, Естествена История;
9. Д.Дечев, Характеристика на тракийския език;
10.D. Dečev, Die thrakischen Sprachreste,
11.
O. Haas, Die phrygischen Sprachdenkmäler;

  


18 коментара:

  1. Интерсна статия! А замисляли ли сте се защо в Илиада никои от народите не си говорят с преводачи, а се разбират директно? Това творчески пропуск ли е на Омир? Кога започва разделянето на индоевропейските езици? Случайно ли са разделени географски двете групи на източноевропеиските и западноевропейските езици? Каква е връзката с миграциите във времето на индоевропейците? Защо в Източна и Централна Европа се разбираме без особени трудности с другите славянски народи? Славяни или Словене, както имаше една друга интересна статия на Иван Танев Иванов - "ЗА СМИСЪЛА И ПРОИЗХОДА НА ТЕРМИНИТЕ “СЛОВЕНЕ, SKLAVOI И САКАЛИБИ". Защо сме решили, че управляващите българите са възприели езика на славяните, а преди това те са говорели някакъв тюркски език? И накрая също нещо интересно което съм срещнал в арабските извори за българите (предполагам, че се имат предвид волжките при които отиват арабите) и за които казват - българите и хазарите говорят на един език и той е различен от този на сакалибите/славяните. Предполагам, че точно тук става дума за тюркски език говорен от "азиатските" сармати и има връзка както с властта на тюркския хаганат над тях за известно време, така и с контактите и смесването на монголоиди и индоевропейци. Това е може би и причината за твърденията, че българите са тюрки, но за кои българи става дума – кубратови или останалите присъединени сармати? Езикът показател ли е за етническия произход? Какво значи българи? Как и кога започват да се наричат така? Има различни теории. Ще ми е интерсно да чуя приемливо обяснение.

    ОтговорИзтриване
  2. Уважаеми господин Серафимов, мисля, че не е виновна само "тоталитарната цензура", защото тя е плод на световния ред, реден не в България или друга славянска, или ако искате тракийска страна. Това по повод написаното от Вас "Кабезцус е тракийски топоним, който е споменат от Прокопий Цезарийски. Георгиев тълкува името с българската дума кобец, кабец – вид сокол, но не смята названието за древно, а предполага, че то е дадено от установили се в Римската Империя славяни." Та нима тази цензура съществува само от 1945 година? Нима господата Иречек и братя Шкорпил, псевдо чехи, не са съдействали за утвърждаване на неверни данни.Ако проследите народността на Иречек и Шкорпил, мисля ще се разбере за тоталната цензура върху целия свят от древността до днес. Както е написал Пусен на картината си Аркадийски овчари " И в Аркадия съм".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имате право, сеенето на заблуди не е започнало след 1944-45 г. Просто Вл. Георгиев е творил предимно в периода 1944-1986, т.е. почти целия период на тоталитаризма.

      Писането на лъжи е започнало отдавна, аз също съм се чудел за някои действия на Шкорпил, а после и на други. Доста ми е било интересно каква е тази "любов" на чужденци към българската история.

      Изтриване
    2. Може би, не бях конкретен. Защо винаги тези които сеят заблуди са представители на Божият народ. А ние благоговеем пред Йешуа. Защо е забравен Джерман, Перун и други изконни наши богове.

      Изтриване
    3. Знаете ли, че през III век този Йешуа е наречен втория Орфей.

      Изтриване
  3. Поздрави, Павле, само едно въпросче - изясни КОН-/АСП-. Не че не може да има две различни думи за едно и също.
    скит

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думите за кон са произлезли от епитети за това животно. Бърз се изразява с аспа, докато кон според мен изразява цвят. Канака злато на санскрит, канако е и микенска дума за златист, друга подобна е галската канеко-златен.

      Кана-злато, благороден метал не присъства в българския език днес, просто тя е променена в цѣна-цена.

      Изтриване
  4. BG=>CZ
    свинско месо == vepřové maso
    https://translate.google.bg/#bg/cs/%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE

    ОтговорИзтриване
  5. CZ
    vonět,smrad,vepř,prasarna,divočina,cena...
    и т.н.
    Или както вика жена ми, "добре, че дойдохме в Чехия, да научим български..."
    И пак се отклонявам от темата, по-скоро я разширявам (Опщина Берово, Македония):
    https://www.google.cz/maps/place/%D0%9E%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE,+%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F/@41.6582125,22.8079924,11z/data=!3m1!4b1!4m2!3m1!1s0x14aa0fda29761d29:0x3bd82cd15c176881?hl=bg
    А колко Слатини има от българия до Германия сами можете да проверите...
    т.е всякакви "...ними"

    ОтговорИзтриване
  6. здравейте.
    Някъде бях чел че думата Марка значи кон, вярно ли е това?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, има и селище Марко-дава. Някои са склонни да определят марко като келтска дума. Тя действително се среща в галския, но е с неясна етимология, докато при нас марка може да означава кон с червен, или черен цвят.

      Изтриване
  7. ЛЮБОПИТНО

    Сега, когато вече сме свободни, но болшинството от нас са в примката на немотията, тези, които могат да си го позволят, имат възможност да се запознаят с наследниците на прадедите ни по света.
    На картата може да се види, че по магистралата от Милано към България веднага след Бергамо, като се отмине летището, следва изхода „Seriate“ (някой може да направи връзка какво е казал на момчетата си тук Атила, както е във вица ...). От този изход по местни пътища може да се стигне до близкото село Болгаре, непосредствено до което има „Centro scolastiko `La Traccia` “ (Тракия).
    Някой беше писал, че името на Доницети, който е от Бергамо – Гаетано вероятно произлиза от тракийското „гаяте“ – прославям с песен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По време на Късната Античност гетите са известни като готи. Гаяте - прославям с песен е древна форма, може би е над 3500 години стара.

      Изтриване
  8. Павка, още Г.С.Раковски бил казал, че Наполеон Бонапарт имал български произход. Ако си се интересувал по този въпрос, какво е твоето лично становище? Предварително благодаря за твой евентуален отговор!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нямам сведения Наполеон Бонапарт да е български произход. Не съм запознат и с аргументите на Раковски, поради това няма как да дам по-подробен коментар. Доколкото ми е известно Наполен е роден на о-в Корсика в семейство на италианци.

      Изтриване
  9. Емигрирали от Лигурия поради по-добрите условия на живот. Остров Корсика е продаден от генуезците на Франция, както и остров Крит на венецианците. Какви търговци са тия генуезци, a? Те са същите дето прекарват турската армия на Балканския п-в.

    ОтговорИзтриване
  10. Старата дума за "петел" се е запазила в думи като кукуригам и курник. Интересно ще ми е относно коня да се изнамерят думите, които описват конете и кои от тях са български, кои не...., предполагам, че ще има все нещо, което се е запазило, щом сме били хилядолетия привързани към това животно като към никое друго.

    ОтговорИзтриване
  11. http://www.svobodata.com/page.php?pid=15746&rid=6

    ОтговорИзтриване