КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА ИМЕТО НА АЗИЯ

Азия е най-големия континент, безспорно е и най-гъсто населения. Първоначално обаче с названието Азия е обозначавана сравнително малка територия.  Смята се, че в дълбока древност тя е принадлежала на Лидийското Царство (днешната Западна Турция). С течение на времето името се е наложило за цяла Анатолия и в последствие се използва за обозначаване на земите простиращи се от планината Урал до Япония.

              http://www.bible-history.com/maps/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg

              http://www.bible-history.com/maps/asia_minor.html

Все още няма пълно съгласие по отношение на това кой е дал името на континента, в който се развиват множество забележителни цивилизации. Асирологът Бедрих Хрозни смята, че Азия идва от вавилонската дума așû-издигам се, тук в смисъл място, от което слънцето се издига, място, от което слънцето изгрява (Hrozny, p.4). Въпреки звуковата прилика, налице е един сериозен проблем. Лидия, в която е била древната област Азия, се намира на запад от Вавилон, просто няма логика așû да се свърже с изгрева на слънцето след като се касае за място, над което слънцето залязва от гледна точна на локацията на Вавилон.

Има разбира се и други терории. Според писанията на Херодот, лидийците са тези, които са отговорни за възникването на названието Азия. Бащата на историята споделя, че това е името на съпругата на титана Прометей, но споменава също, че лидийците претендират названието да е тяхно посочвайки, че то идва от името на техния благородник Азий, който е син на Котис и внук на Манес- τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her. IV.45.

http://www.livius.org/a/iran/persepolis/apadana-eaststairs/06_lydians_3.JPG

http://www.livius.org/pen-pg/persepolis/persepolis_apadana_e_stairs5.html

Лидийци - изображения от Персеполис

Лидийците са известни в историята предимно със своя цар Крез. Този монарх става пословичен с огромното си богатство, оттам и израза богат като Крез. Най-древните монети в историята са сечени от неговите предци. За тяхната направа е използван електрон, това е смесица от злато и сребро. Вярва се, че материала се е добивал от пясъка на течащата през земите на Фригия и Лидия река Пактол.

http://vignette1.wikia.nocookie.net/history2701/images/4/46/Gold_coin_of_croesus.jpg/revision/latest?cb=20110419020423

http://cdn.jmbullion.com/wp-content/uploads/2014/10/lydian-coin-silver-e1413894889280.png

Монети приписани на цар Крез

Благородници от средите на този народ носят имена като Атис, Кандаул, Тантал, Гигас, Котис, Манес, Ардис, Садиат. Тези имена се ползват и от траките. Атис е име на божество почитано от фригите, Кандаон е бог на крестоните, Тантал е известен като фригийски цар и като баща на фригиеца Пелопс. Гигемер (великият Гигас) е название на планина в Тракия според Плиний Стари – H.N. IV50, а има и тракийско лично име Гигон- Д. Дечев, с.106. Лидийските Котис и Манес са напълно идентични на тракийските Котис и Манес. Омир разказва за тракиеца Азий от Арисба - Hom. Il. 2.835, а също и за Азий, който е син на фригийския цар Димас- Hom. Il. 16.715. Няма регистрирано тракийcко име Ардис, но за сметка на това старите автори като Прокопий Цезарийски са документирали названието на намиращата се в тракийската област Кабецос крепост Ардея -Aed.IV.4. Садайос е тракийско име, със същата основа са и имената на одриските царе Садок, Садала. В земите на мигдоните е засвидетелствана река Лидия: “τῆς Μυγδονίης μέχρι Λυδίεώ τε ποταμοῦ” -  Her. VII.127.

Интересните паралели не свършват тук. Разказвайки за мизите (познати по-късно под името българи) Страбон споменава, че етнонима мизи идва от лидийската дума мизос-вид буково дърво, което расте край (Мизийския) Олимп. Старият автор добавя и това, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3. В същата книга, но на друго се обяснява съвсем ясно, че мизи, меони и мейони са от един произход: “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.

За самите мейони Херодот е обяснил, че това са де факто лидийци: “ὁ δῆμος Λύδιος ἐκλήθη ὁ πᾶς οὗτος, πρότερον Μηίων καλεόμενος ’–Her. I.7. Отъждествяването на меоните ту като траки, ту като лидийци показва защо в далечното минало фригите и мизите са били често бъркани и смесвани с лидийците и меоните, които Омир нарича мейони - Strab.XII.8.3.

Смесването, отъждествяването на лидийци с траки е разбираемо, ако имаме предвид и това, че определени лидийски думи имат ясни успоредици в тракийския eзик. Алус е лидийска дума за жрец, свещеник, тя отговаря на фригийската алу(c) –жрец, свещеник, може да се добави и старобългарската алем-първи (стоящ на челно място).

Кавес е друга лидийска дума за жрец, тя отговаря на фригийската кавар-светилище, а и на старобългарската титла καυχανος (кавкан). Неин носител е Исбул, който е служил на княз Персиян – В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, с. 136-143.

Лидийския глагол даул-давя, душа е точно съотвествие на тракийската дума даос, давос и на стблг. глагол давлѭ-давя, душа. Лидийския глагол да-давам се среща при фригите като дадон-те дават, а старобългарската успоредица е даѭ-давам.В лидийския език е засвидетестван предлога до, който е идентичен на тракийския до, присъстващ в надписа на златния пръстен от Езерово.

Самото народностно име лидийци, или по-точно люди-Λυδοί бива тълкувано от езиковеди като Владимир Георгиев с помоща на стблг. люди-хора, народ. Разполагаме и доста смелото виждане на проф. Калин Порожанов, според когото “лидо-меоните несъмнено са свързани с или са част от палеобалкано-западномалоазийската общност”. – К.Порожанов, с.89.

Най-вероятно общите неща между траки и лидийци не се дължат на общи корени, а по-скоро да са плод на едно дълговековно съвместно съжителство. Казано с други думи – през Бронзовата епоха, в Западна Мала Азия – територията на споменатата от хетите Ассува, са живели различни хора, измежду които и траки.

Съвместното съжителство и смесване на различни народи е нещо напълно нормално за древността. На Иберийския полуостров се обединяват келти и иберийци. Балканските траки пък приемат в средите си галските племена бои, скордиски и тауриски - Strab. VII.3.2. За живеещите Скития гелони Херодот твърди, че говорят език, който е смесица от гръцки и скитски -Her.IV.108.

Няма съмнение, че хората обитавали територията на Стара Лидия са отговорни за възникването на названието Азия. Кои обаче са вдъхновителите – лидийците,  живеещите заедно с тях траки, или пък някой друг народ? В своите летописи хетите наричат областта Ассува. Според Леонид Гиндин названието може да се обясни с “лувитската” дума assu(wa)-кон, т.е. значението на Асува/Азия е страна на конете, (страна на коневъдците).

Тълкуването на  Асува-Азия като конска, страна на конете има логика, но възникват няколко проблема. Лувийското присъствие в областта Ассува-Азия е слабо, роднините на хетите обитават предимно земи, които са около 700-900 километра на изток от интересуващата ни територия. Лувитския език е близко сроден на хетския, като приликата на двата езика е такава, че лувитския бе наричан в миналото йероглифен хетски. Хетската дума за кон обаче, не е ассува, а акува. Акувая означава на кон, яздейки – Hrozny, c.112.  

В хетския срещаме титлата асусани-коняр, началник на конярите, но за тази дума се знае със сигурност, че е заемка - Hrozny, c.112. Явно сродните на хетите лувити са заели също от друг народ assu(wa)-кон, този народ е дал и името на областта Ассува. Най-добрия и най-логичен кандидат са траките.

По този въпрос е писано отдавна, преди около половин век историкът и лингвист Игор Дяконов дава на траките ролята на основатели на Ассува – Азия във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”. – И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

Уповавайки се на сведенията на западните учени Гарстанг и Гърни, Игор Дяконов уточнява, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…”

Според проф. Е.Клайн територията на Ассува (Азия) e включвала не само Лидия, но и Илиос, Троада: “Within the Hittite records, the list of polities that made up the coalition of Assuwa included Wilusiya, which is frequently interpreted as “Ilios,” and Taruisa, which may be related to the Troad.”- E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University, p.31. За това, че Северна Ассува е била край Троада съобщава и Ник Сандерс уповавайки се на древни хетски хроники – N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd, с.107.

Самият (принадлежащ на Ассува-Азия) топоним Илиос е признат за тракийски, а неговото първо споменаване е през XVII век преди Христа – К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.24. Владимир Георгиев направи тълкуване на името Илиос с помощта на стблг. илъ-кал и др. Действително, земите край града на цар Приам са били блатисти и нашата дума дава най-добрата етимология.

Във връзка със значението на Ассува като страна на конете, е важно е да се спомене, че предците ни са известни като опитни коневъдци - Hom. Il. 14.227. Омир превъзхваля прочутите с красотата си коне на цар Резос - Hom. Il. 10.437, по времето на Еврипид все още се помнят конете и колесницата на тракийския благородник - Eur. Rh. 304. Да не забравяме също, че фригите са наречени бойци-колесничари -Hom. Il. 10.431. Прочути са и конете на Азий, сина на Хиртак от Арисба - Hom. Il. 2.836-839. В по-късни времена Тукидид дава сведения, че войската на цар Ситалк наброява 150 000 души, като една трета – 50 000 са конници - Thuc. 2.98. Същия автор уточнява, че армията на северните траки гетите се състои от конни стрелци- Thuc. 2.96.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4f/Rhesos_MNA_Naples.jpg

За качествата на тракийския кавалерист пише Кристофър Уебър описващ конфликта между Александър Велики и персийския владетел Дарий- “ Дивата и  необуздана  тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11. Дори след римското нашествие, една опустушена Тракия може да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Знаем за това благодарение на Страбон – Strab. VII, fr.47-48.

 http://www.romanianhistoryandculture.com/Getianhorses.png

Тракийски коне-изображение от Казанлъшката гробница

Благодарение на дедите ни, Римската Империя попълва своите легиони и кавалерийски подразделения, така наречените ала, с траки. В създадената през IV век работа  “Totus  Orbis  Descriptio”  се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  (цитирано от Веселин Бешевлиев,   “Проучвания върху личните имена у траките”, c.62).

Дедите ни не само са известни като опитни коневъдци и първокласнни конни стрелци, но ние дори разполагаме с тракийските думи за кон - аспиoс, еспиoс, есвис – Дечев с.171. Леонид Гиндин свързва тракийския хидроним Ἄρισβος с особена дума за кон – “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”.

Това, което Дечев, Гиндин и др. са пропуснали е подробността, че тракийското име Азий/Ασίος e гръцкото предаване на Асвиос/Ασβίος-конник. Понеже древното ни В е звучало по-скоро както У, както е все още в някои наши диалекти, както хети, така и гърци са предали тракийското название Асвия-страна на конете като Асува и Азия.

Древната наша дума асва-кон означава буквално бързак, бързо животно. Да не забравяме, че най-цененото качество на коня е неговата бързина. Ha арийски ашу означава както бързина, така и кон. Асва-кон явно е принадлежала на малоазийските мизи, за чиито потомци Деметрий Хоматиан обяснява, че по негово време носят името българи. Обяснението на асва идва от българската диалектна дума оясвам се, оасвам се-разбързвам се, бързам, действам енергично.

Колкото и невероятно да изглежда, не вавилонците, не лувитите, а нашите деди траките дават името на Азия.

Всъщност, ако човек е запознат добре с историята, тракийската принадлежност на названието Азия не би учудила никого. Днес обаче, за жалост ние знаем твърде малко за присъствието на дедите ни в Мала Азия, а тя е била дом на много групи от семейството на траките. Там са живели мизи, тевкри, дардани, витини, бебрики, бюснеи, фриги, мариандини, меони, мейони, халиби, трери.

В Мала Азия броя на тракийските градове е значителен. Най-известните са Илиос-Троя, Зелея, Загора, Перкота, Кузик, Гордион, Модра, Кони, Наколея, Пруса, Бриа, Дабени, Битюниум, Адрамютеон, Пергам, Асос, Аспона, Багис, Багрум, Брузос, Керасус, Синоп. Не трябва да забравяме и намиращия се в близост до Асирия град Ипсили-брия.

Една доста интересна подробност е това, че древната област Азия през Ранното Средновековие бива преименувана Θρᾳκήσιον θέμα – Тракезийска тема (военно-административна област). Навремето се е вярвало, че името е възникнало понеже там са живеели траки от дълбока древност: “Constantine VII Porphyrogennetos (913-920/944-959), in his text On themes, informs us that the area’s inhabitants were called Thrakesians because they came from Thrace. “

http://www.ehw.gr/asiaminor/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=8714

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/39/Byzantine_Empire_Themata-650.png

Тракезийската тема съвпада с древната област Ассува-Азия

Няма съмнение, че тракийското влияние върху историята на народите от Мала Азия е било огромно. Още през второ хил.пр. Христа дори могъщите асирийци са изплашени от воените походи на мизите, които те наричат мушки. Хетите приемат тракийски богове в пантеона си, Яриш и Хебат са тракийските Арес и Епта. Благодарение на дедите ни, цар Муватали разбива добре организираната армия на Рамзес Велики. От проучванията на Киркор Джаукян знаем, че траки оказват силно влияние и върху предците на арменците. Явно не напразно Херодот е вярвал, че арменците са част от фригите. 

Защо тогава да се учудваме, че дедите ни са дали името на областта Азия, което след време се е превърнало за название на цял континент?

Трудно е да се определи кога траките се появават в Мала Азия и дали изобщо можем да говорим за поява. Преди потопа в Черно Море, Босфора не е бил проток, а мост между два континента. Едни и същи хора са обитавали долините на Хеброс (Марица) и течащият в Троада Скамандър. Поне от девето-осмо хил.пр. Христа нашите предци са живели в Мала Азия. В последствие, с идването на хето-лувитите, а и с експанзията на асирийците и др. техни роднини, територията принадлежаща на предците ни е сериозно редуцирана, но въпреки това те продължават да бъдат силни хора още дълго време и още дълго време продължават да играят сериозна роля в историята на региона.

За това са допринесли няколко неща, но най-важни са били два фактора, а именно -поддържането на приятелски отношения между различните групи и спазването на старите традиции. Това е урок, от който можем да се поучим днес, това е урок, от който трябва да се поучим, ако искаме да оцелеем.

Държава се консолидира не със злобни нападки и обвинения, а с подаване на ръка и предлагане на приятелство. Както в ново време, така и в далечното минало е имало различия между отделните групи на предците ни. В някои случаи дори различията са водили до кървави войни, но все пак дедите ни са намирали сили да си простят и да се сдобрят. Това им е помогнало да бъдат господари на обширни територии в Европа и Азия в продължение на хилядолетия.

Никога не е лесно да простиш, не е и лесно да подадеш ръка на този, когото си посочвал за свой враг, но благородника не търси лесното, а правилното. Нека не забравяме, че ние сме потомци на благородници. Редно е да почетем предците си, да оценим заслугите им и да им се отплатим създавайки бъдеще за своите деца.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

3.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, Второ преработено и допълнено издание, София, 1992;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

7.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;

11.Euripides. The Plays of Euripides, translated by E. P. Coleridge. Volume I. London. George Bell and Sons,1891;

12.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

14.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854

15.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

16.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

17.Л.Гиндин, Население Гомеровский Трои, Наука, Москва, 1993;

18.И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

19.E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University,

20.N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd

21.Chr. Webber, The Thracians, 700BC-AD46, Men at Arms, Osprey Publ.Oxford, 2001;

22. The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;