БЪЛГАРИТЕ И АКАДСКАТА ИМПЕРИЯ – ЕДНА “НЕВЪЗМОЖНА” ВРЪЗКА

Историята на акадците е много интересна.Този народ е обитавал земите на днешен Ирак и през трето хилядолетие пр. Христа става най-голямата сила в Близкия Изток. Първата цивилизация в този регион обаче принадлежи на друг народ – шумерите. Те са хора от различен произход и са говорили съвсем различен език. Първоначално акадците са били на доста по-ниско ниво на развитие, но за сметка на това са се отличавали с хитрост, търпение и жестокост.

Бавно, но сигурно шумерската държава бива инфилтрирана от акадците. Те навлизат във всяка сфера на обществото и поради това за Саргон - слуга на шумерския цар Урзабаба, не е трудно да извърши преврат и да сложи началото на акадското владичество. Започва се ера на агресивна политика и неописуема жестокост.  От господари шумерите се превръщат в безправни подчинени на бившите си слуги.

 http://quatr.us/westasia/art/pictures/sargon.jpg

Саргон Велики

За Саргон – човека, който елиминира шумерската аристокрация се знае малко, но легендата да произхода му намира отражение в преданията за Мойсей, Ромул и Рем, а и в българското предание за детето-юнак. Бащата на първия цар на акадците е неизвестен, а майка му е жрица. По неизвести причини тя ражда сина си тайно, слага го в кошница и го пуска в реката. Детето е намерено от водоносец, който го отглежда все едно е негов син. Саргон израства като слуга на шумерския владетел и успява да изучи добре държавната организация. След време, възползвайки се от отсъствието на царя, младия акадец вдига бунт, избива шумерската аристокрация и слага началото на Акадската империя.

Следват векове на терор, чийто край идва с появата на народа гутеи, познати още като кутии. Тези дошли от север страховити бойци сломяват моща на Акад, но въпреки това акадския запазва статута си на  международен език на дипломацията в Близкия Изток, като се ползва дори от египтянитe. Хетите записват значителна част от договорите си на акадски, от акадците е заета и хетската клиновидна писменост. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Empire_akkad.svg/800px-Empire_akkad.svg.png

Карта на Акадската Империя, изт. Укипедия

Каква обаче е връзката с българите? Не е ли странно древния народ от Месопотамия да бъде свързван с нас – жителите на Балканите? Официално никога не е имало контакт между българи и акадци, но въпреки това в езика ни има думи, които се срещат и в акадския. Такива са шакуру отговаряща на секира и кануку отговаряща на книга.

Ако се касаеше само за тези две успоредици спокойно бихме могли да приемем, че или става дума за случайни съвпадения, или пък се касае за заемки с посредничество на друг народ като арменците например. Реално погледнато обаче българо-акадските успоредици са доста. Ето един кратък списък:

АКАДСКИ-БЪЛГАРСКИ

абарту-обрат(но)

араду-радя, трудя се

балиу-былia-господар, големец

балу-болии-по-голям

бару-бърица, брица, бяла пшеница

берату-бара, рекичка

беру-бера, избирам

битку-бия, удрям, режа

дуру-дур-двор (диал.) ограждение

думу-дымъ-дим, тъмен

едену-един, сам

гириш-горящ, като огън, жар

гуру-гора, лес

казу-коза, козел

касату-късам, разкъсвам

курумату-кръмити-кърмя, храня

кушару-кошара, плет

кусату-кошуля, риза

кушу-кожа

кушраху-кожен ремък

маршу-мърся

марушту-мръсотия

палху-плах, уплаха

патаку-поток, пия

каду-кадя, димя

калу-цѣлъ-цял

капу-копа, връх

купу-капка, поток

кусапу-къс, късче

русум-рус, червеникав

самну-осем

сарпу-сребро

сахату-сакам, искам, желая

сету-свѣтъ-светлина

табу-добро

табиш-добрина

уруду-руда, медна руда

Паралелите са интересни не само поради това, че според официалната историография те изобщо не би трябвало да съществуват, но и поради ред други неща. Да вземем акадската дума балиу-господар, тя е свързана с балу-голям, силен, която пък отговаря на старобългарската болии-по-голям. Едно, че в акадския балиу и балу нямат убедителна етимология, друго, че същата постройка на думата за господар, владетел се среща в езика на траките. Бален означава господар, владетел, а балайос означава голям.

Не може да се касае за акадски заемки в тракийския защото както бе посочено вече, в акадския балиу и балу нямат обясение в семитските езици. Още повече, че думи корен бал и със значение голям, силен, господар, командир и т.н. се срещат в индо-арийския. Това са бала-сила, бален-силен, балиян-по-силен, балеша- командващ войската, баламукия-вожд, водач.

Сродни думи срещаме и в шотландски гаелски, това са bolanta-прекрасен, добър, adhbhal-огромен, да не забравяме също гръцката βέλτερος-по-добър и долнонемската pall–як, здрав. Тези данни показват убедително, че просто няма как акадците да са повлияли траките езиково. По-скоро се касае за обратното – стари балканци са оказали влияние върху народите на Ориента в дълбока древност, а кога е това ще разберем след малко.

До неотдавна се смяташе, че шумерската цивилизация е най-стара. Вярваше се, народите на Месопотамия са създали колелото и първата писменост. Благодарение на откритията на Петър Детев, Богдан Николов  и др. Стана ясно, че както колелото, така и най-старата писменост са открития на нашите деди, които в далечното минало са били познати под името траки. 

Както знанията за направата на колелото, така и тези за писмеността трябва да са донесени от балкански преселници в Шумер. Кои обаче са тези мистериозни хора?

http://proel.org/img/alfabetos/protosu2.jpg

знаци от протошумерската писменост имащи успоредици с по-старите писмени знаци от Балканите

Изучавайки езиците на народите на Месопотамия и други места, лингвистите Иванов и Гамкерлидзе стигат до заключението, че гутеите сложили край на акадското господство ca говорили индоевропейски език. Тази теория е привлекателна защото точно във времето когато се започва борбата на гутеи и акадци – трето хилядолетие преди Христа, се наблюдава и началото на разпространението на особен вид керамика.

Най-рано тя се среща в земите на България, Румъния и Украйна, като с течение на времето се разпространява в различни региони, а на изток достига чак до Иран, Индия и Китай. Имаме пълното право да предположим, че по време на Бронзовата Епоха гутеите са дошли от Балканите и са успели да оставят отпечатък в езика и културата на местното население на Месопотамия. Имаме ли обаче данни свидетелстващи за присъствие на стари балканци край Тигър и Ефрат освен екзотичните думи в акадския език?

Индикации за това, че в съседство с шумери и акадци са живели и хора от Балканите има, но информацията е неудобна понеже показва убедително, че общоприетите теории не са верни. В документи от древната Месопотамия се срещат списъци на имена на пленници носещи екзотични, чужди за региона имена. Става дума за Атуе, Баба, Балания, Будула, Галаби, Гана, Гиза, Ела, Лала, Маа, Мама, Мена, Медауе, Неба, Яна. Те отговарят на тракийските Атия, Баба, Балей, Ганос, Лала, Меда, Менда и др. Излишно е да се споменава, че някои от тези имена се срещат до ден днешен в България.

Освен данните, които получаваме от екзотичните имена, съществуват и други неща, които показват, че преди около 4500 години, край Тигър и Ефрат са живели наши предци. По акадските паметници са изобразени хора имащи различни черти от населението на Ориента. На няколко монумента от времето на Саргон Велики могат да се видят пленници с особена прическа – бръсната глава и кика. 

Нито шумерите, нито акадците практикуват оставянето на кика. За сметка на това Плутарх свидетества за този обичай сред траките абанти и мизите (наречени в по-късни времена българи).

http://sumerianshakespeare.com/media/2bb5ecf2c805583affff8095ffffe415.jpg

https://classconnection.s3.amazonaws.com/532/flashcards/3230532/png/capture-141B86AF21979D7BB0F.png

https://classconnection.s3.amazonaws.com/514/flashcards/517514/jpg/naramsin1328666396761.jpg

Съвсем логично е да се предположи, че хората наречени от акадците гутеи/кутии,са част от същия народ, който Херодот, Страбон, Плиний и др. нарича гети, масагети, докато автори като Прокопий, Павел Орозий и Изидор Севилски наричат готи. Гетите са най-храбрия тракийски народ, a както се оказва е и най-големия, понеже намираме следи не само на Балканите но също така в Месопотамия и дори на север от Иран (там са земите на масагетите).

Едни от предците ни са останали на Балканите, други са мигрирали на изток и са се установили в земите на Ирак, Иран, Индия, Китай. Такива преселения са били нещо нормално за силните народи в древността. Един многоброен етнос разполагащ с революционни знания и добри средства за предвижване, е в състояние да колонизира огромни територии.

За дедите ни знаем, че са били най-многолюдните след индийците. Знаем също, че колелото е изобретено в земите на България, а коня е опитомен в черноморските степи. Всички фактори определящи предимуществото на един народ са налице при дедите ни, които по време на Античността са наричани траки.

Нашият език е развита форма на речта на мизи, гети, трибали, одриси. Ако в миналото не бе създаден умишлено хаос в понятията и не бяха укрити планини от данни, отдавна щяхме да знаем, че дедите ни са колонизирали Азия няколко хилядолетия преди англичаните, а също така и са събаряли зли империи не едва във вековете след Христа, а хилядолетия по-рано. Щяхме да знаем, че във вените ни тече кръвта на хора способни да променят както историята, така и съдбата на много народи.

Човек расте и се оформя като индивид не само с примера на родителите си, но и с този на далечните си предци. В случай, че ние българите знаехме истинската си история не само не бихме позволили на посредствени хора да ни управляват, но бихме поставили на място и тези, които отново се опитват да ни сложат хомот и дори да ни заличат от лицето на земята.

Гордият човек се бори, объркания е слаб и лесно се подчинява независимо от таланта съхранен в гените му. На каквито дарби и заложби да сме носители, не развием ли тези дарби и заложби, те ще си останат в спящо състояние. Жалко е да разполагаш с оръжие, което може да ти помогне и да не го ползваш.

За да пробудим спящото в нас трябва да следваме примера на предците си. С лаене и викане не се постига нищо, вина може да се хвърли върху всеки, но и това не помага.

Промяната на обществото започва с промяна на индивида и то във всяко отношение – духовно, мисловно, телесно. Борбата с пороците, любовта към братята и сестрите, стремежа към постигане на здраво тяло – ето това е пътя, който трябва да се следва.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.A Concise Dictionary of Akkadian, ed.J.Black, A.George, N.Postgate, with assistance of T.Breckwoldt, G.Cunningham, M.C.Ludwig, K.Reichel, J.B.Smith, J.Taniguchi, C.Wunsch, Harrasowitz Verlag, Wiesbaden, 2000;

3.O.R.Gourney, The Hittites, Penguin Books, Harmondsworth, 1952;

4.В.В.Струве, Лагерь военнопленных женщин в Шумере конца III тысячелетия до н. э."Вестник древней истории". 1952. 4. С. 12-25; 

5.Т. В. Гамкрелидзе, В. В. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ, Вопросы языкового родства. - № 9. - М., 2013. - c. 110-136;

6. Т. В. Гамкрелидзе Вяч. Вс. Иванов, Первые индоевропейцы на арене истории: прототохары в Передней Азии // Вестник древней истории. 1989. № 1; 

7.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Наука и Изкуство, София, 1987;

8.Сказание за Саргон

http://alllegends.ru/publ/mify_narodov_dvurechja/skazanie_o_sargone/21-1-0-3365#ixzz3uyFIZ2Nu

9.The Akkadians http://history-world.org/akkadians.htm