ТРАКО-АРИЙСКИ ЕЗИКОВИ УСПОРЕДИЦИ

Преди около двадесет години излезе една много интересна книга cъс заглавие  “INDOARICA в Северном Причерноморье “. Нейният автор Олег Трубачов смята, че едни от най-ранните форми на индо-арийския език са запечатани в старите топоними на Източна Европа. Като дом на древните арийци, руският автор дава една доста обширна област: “Границы ареала, в котором отмечены следы этого языка, - от Северного Кавказа на востоке до Закарпатья, Дакии и Трансильвании на западе.“

Казано с други думи – прародината на войнствените колесничари покорили голяма част от Индия, се е простирала на териториите на Румъния, Молдова, Украйна, Южна Русия, Северна Грузия. В твърдението на Трубачов има логика защото в този ареал, през четвърто хилядолетие преди Христа е опитомен конят, а точно бойната колесница е типичният атрибут на древните арийци. Тя е тяхната ударна мощ, оръжие което ще запази своята ефективност за огромен период от време.

https://chandrugidwani.files.wordpress.com/2014/02/fa1fd01accbe7cb6146e879414ac6d12_xl1.jpg

До голяма степен Трубачов е прав, но той е пропуснал една област, която дори е най-важната. Става дума за нашата страна България, която в далечното минало е носила не само името Тракия, но и Ария. Има и друго – първият стар европейски народ, чиито представители са наречени бойци-колесничари, са нашите деди познати в далечното минало с името траки.

Руският лингвист знае за близостта на имената на арийските синди с тракийските (наречени от него) македонски (?) синти, знае за паралелите между локализираните в Приазовието Пантикапа, Котина, Коркон дама, Парасина с тракийските Капи стурия, Тарутин, Уску дама, Прасиас, но дори през ум не му минава да обяви и страната ни като част от арийската прародина. Това разбира се е негово право защото всеки автор има свое виждане по даден въпрос.

Поради това, че са прославени с качествата си на страховити бойци, но и добри държавници, старите арийци са пример за силен и способен народ. Това е причината от известно време да се води спор чии прадеди са те. Редица индийски изследователи смятат, че бойците-колесничари са местен народ, от друга страна, още преди времето на Адолф Хитлер, в Германия бива лансирано твърдението, че немците са арийски народ.

Реално погледнато, нито немците, нито индийците имат право да претендират за наследството на историческия народ арийци. Нека разгледаме фактите и видим как стоят нещата.По време на Античността, най-ранното споменаване на арийците е направено от Херодот. Това става през V в.пр. Христа, като приблизително по същото време, в Индия е документиран санскрит, за който се вярва, че е езика на бойците-колесничари покорили народите между Хималаите и река Ганг и създали държавата Ария Варта.

Бащата на историята дава ценни сведения, но те поради една или друга причина не се ползват от учените изследващи историята на древните арийци. Херодот смята, че арийци е по-старото име на мидийците - Her. VII.62. Плиний Стари от своя страна смята, че сарматите са потомци на мидийците – Plin.VI.19. Самите сармати са дефинирани като част от семейството на гетите - Proc.BG.III.ii.2-3.

Традиционните земи на гетите са Северна България, Румъния, Молдова, Южна Украйна, а и Южна Русия според Сергей Крыкин. Разбира се гети е имало и в земите на Словакия, а дори и Германия защото там Страбон слага западната им граница – до Херкинската гора - Strab.VII.3.1.

По времето на Херодот и Тукидид бойната колесница вече е заменена от ездача, чието основно оръжие е лъка. В История на Пелопоноските войни е казано съвсем ясно, че гетите са конни стрелци - Thuc.II.96.1.

Връзката между гетите и древните арийци е важна, важен е и факта, че най-старото име на Тракия е Ария, но има и други неща от голямо значение. Става дума за старите исторически извори, в които се описват преселенията на траки в Средна Азия. В своята история, Йордан твърди, че гетския цар Танаус покорил почти цяла Азия като оставил управлението на своя приятел мидиецът Сорнус – Jord.(47).

Фрагмент от работата на Стефан Византийски, който обяснява, че най-старото име на Тракия е Ария

Има и други летописци, които разказват за тракийското влияние в Азия и по-точно Индия. Според Луций Ариан, в дълбока древност е имало поход оглавяван от Дионис, който пристигайки с хората си в Индия успява да покори страната, но и да я цивилизова. 

На Дионис бива приписано въвеждането на земеделието, строежите на градовете, храмовете, а и създаването на нова религия – Arr.Anab.VIII.vii.

Едно от най-ярките свидетелства за това, че арийците покорили Индия спадат към народа наричан от римляни и гърци с името траки е езика. Точно по тази тема не се говори защото резултатите са неудобни. Те потвърждават добре известната в далечното минало история за похода на траки в Индия.

Eдни от хората проучили речта на Орфей са проф. Иван Дуриданов и проф. Владимир Георгиев. В сравненията между тракийски и индоирански, проф. Дуриданов представя тракийските Uscu dama, Tyro diza, Byzas, Perinthos, като съотвестващи на санскр. dhāman-място за живеене, авест. pairi daēza-ограда, авест.būza-козел, санскр.parvata-планина. В речника си, като отговарящи на тракийските ang, ars, bend, kerses, pras, дава санскр. ancati-извива, arsati-тече, bandana-свързване, krsna-черен, prusnoti-пръска.

Проф.Георгиев също представя интересни съответствия. На тракийските (и фригийски) aka, apa, art, kos, ma, matar, sama, биват съпоставени авест.ako-зло, лошо, авест, санскр. apa-вода, санскр.ardati-тече, kah-кой, ma-майка, sama-сам, той самият.

Доста по-рано Вилхелм Томашек забелязва приликата между тракийски и индо-арийски и ирано-арийски (авестийски). На тракийските Artila, Vezina, balen, Ramae, Germe, работещият в Австрия учен съпоставя санскр. rdh-висок, vağ-силен, balin-силен, могъщ, авест.санск. râma-спокойствие, gharmá-горещина, жега.

Приносът на Томашек, Георгиев и Дуриданов не е малък, но тези изследователи имат и доста пропуски. Каква е причината за това, можем само да гадаем. Възможно е да е станало по невнимание, или незнание, възможно е също да е станало поради страх от критика, или дори страх от репресии.

Какъвто и да е бил мотива, представеният в различни научни работи твърде ограничен брой трако-арийски успоредици накърнява истината и пречи да видим историческата реалност. Ако бъде представен пълният списък, тогава твърдението, че арийската прародина е в Източна Европа, вече ще звучи доста убедително. Никой не би се съмнявал, че домът на войнствените колесничари е в земите на гетите, за които се е вярвало, че сам богът на войната произлиза от техните среди. За това е споменал съвсем ясно Йордан – Jord.(39).

Ето и сравненията на речта на арийците с тази на Орфей:

АРИЙСКИ – ТРАКИЙСКИ- БЪЛГАРСКО СЪОТВЕСТВИЕ

АДИ-АДИН-адин, един, първи диал. форма

АЖА-АЗАН-азъно-козя кожа

АЗӘМ*-АЗ-аз

АКСИ-АК-око

АМБА-ЯМБА-въмба, въмбел, извор

АНГАРАС-АНГ-ѫгълъ-ъгъл, извивка

АПА-АПА-вапа-вода, блатна вода

АРД-АРД- *arditi, родити-раждам, изтичам от

АРИЯ-АРИЯ- *ar -k - ярък, светъл

АРНА-АРНА-вълнá

АСВА-АСПА, ЕСВА-спѣхъ-бързина, кон

АСИ-АСА-ос, осил, острие

АСТУ-АСТУ-вьсъ-село, селище

БАГА-БАГОС-бог

БАБРУ-БЕБЕР-бебер, бобър

БАЛА-БАЛА-бял

БАРАТИ-АБЕРЕТ-бьрати-бера, донасям

БАРБУРА-БАРА-бара-малка река

БАС-БАС-бъскам-светкам

БРИНОТИ-БРИЛОН-брити-бръсна, режа

БРГУ-БЕРГ-бряг

БРАТР-БРАТЕР-братръ

БУРИЖ-БРУЗ-бърз

БУРЖА-БЕРЗА-бреза

ВАНИ-ВЕНА-вѣно-цена

BAP-BPИЯ-верѣia-резе, врата

ВАСУ-ВАСО-весел, добре

ВАХ-ВЕЗ-везѫ-водя, возя

ВЕДА-ВИДЕТО-видѣти-виждам, зная

ВИСА-ВИСА-вьсъ-село, селище

ГАНА-ГЕНТОН-гнетѫ-гнетя, удрям

ГАРМА-ГЕРМАС-горя, жаря

ГАРЖАНА-ГАРМАН-громя,

ГИРИ-ГАРА-гора, планина

ДАДАТИ-ДАЕТ-дѣти-поставям, слагам

ДАДАНТИ-ДАДОН- дадѫть-те дават

ДАМА-ДАМА-дом

ДАРУ-ДAP(B)-дърво

ДАРХ-ДАРЗ-държа

ДАСА-ДЕСА-десет

ДАХ-ДИЕГ-дъгна, раздещи-разгорещявам, жегвам

ДВА-ДВЕ-две

ДВАРА-ДВЕРА-двери, врати

ДЕВА-ДЕВА-божество, дивя се

ДИНА-ДИН-дьнъ-ден, светлина

ДИРГА-ДОЛОНГ-дълъг

ДРС-ДЕРЗАС-дързък

ДРУМА-ДРУМЕ-дръма-горичка, храсталак

ДУМА-ДУМА-дымъ-дим

ЖАНА-ЗАНА, ЗЕНА-жена

ИЛА-ИЛА-илъ-глина

ИНА-ИНА-иней, скреж, блясък

ИСАНА-ИСАНТ-истина

КАВИС-КАВАР-чувам, разбирам, мъдър съм

КАЛА-КАЛ-кал, чернота

КАМА-КАМА-каматна-красива, привлекателна, любима

КАНИ-К(А)НУМАН-конобъ-съд, котел, празнина

КАНИАС-КЕНДО-чѧдо, чедо, дете

КАПХА-КАПА-каплѭ-капя, падам на капки

КАРТАКА-КАРДА-кордъ-вид меч

КАХ-КОС-кой

КРСНА-КЕРСАС-чер, черен

КРТА-КАРТ-кратък, малък, къс

ЛОБАС-ЛОПТЕС-любити-обичам

МА-МА-майка

MA-ME-ме

МАНА*-МЕАН-мен, мене

МАДУ-МЕД-мед

МАСА-МАС, МЕС-месечина, луна

МАН-МАН-мьнѣти-мисля, споменавам

МАТАР-МАТЕР-матерь р.пад. майка

МАРУТ-МАР-мара-светлина, топлина

МЕТИ-МИДНЕ, МИТНЕ-мѣсто

МРК-МУРК-мрак

МРТА-СМЕРТО-смърт

OCTA-OCTA-уста, устие

ПАНА-ПИНОН-пиене

ПАНА-ПЕНА-пѣна-пяна

ПАНЧА-ПАНТА-пѧтъ

РАДА-РАИДЕСТ-радост

РАЖ-РЕЗОС-резъ-печалба, богаство

РАМБА-РОМФЕЯ-руфия

РАСА-РОСА-роса

РД-АРД-рид, високо място

РЕТАС-РЕКА-река

РИНАТИ-РИНД, РИНТ-ринѫти-рина, движа

РУД-РУД-руд-червеникав

СА-СЕ-тази, този

CAД-СЕСТ-сѣсти, сѧдѫ-седя, усядам

САМА-САМА-самъ-той самият

САРА-СТРУА-струя

СВАСРИ-СВЕКРО-свекры-свекърва

СВИТА-СВИТ-ствитати-светя

СПАРА-СПАР-споръ-сполука, богатство

СТУРА-СТУРА-простор

СУС-САУС-суша, сух

ТА-ТА-тъ-тази, този

ТАЛАМ-ТАЛАМИН-тьло-повърхност, земя

ТАМАСА-ТАМАС-тъма

ТАРК-ТАЛК-тлъкъ-преводач, умеещ да говори ясно

ТАТА-ТАТА-тате

ТОКА-ТОК-токъ, потекло

ТРИ-ТРИ-три

ТУРА-ТУРА-втурвам се, бърз съм

УБА-АБ-объ-двоен

УДА-УДА-уда, вода

ЧАНДРА-КЕНДР-каня, приканвам, привличам

ЧАТУР-КЕТРИ-четири

ЧИТА-КИСТ-чист

ШАУБРЕЯ-КЕБР-цибрея, светя, сияя

ЯБ-ЕБ-ѥбати-оплождам

ЯТА-ЯНАТЕРА-етърва

Горният списък е уникален, понеже до този момент никой изследовател не е представял толкова много трако-арийски успоредици. Техният брой е 111, като могат да се добавят и още, но дори и това количество е ярко доказателство за етническата принадлежност на старите арийци.

Няма как над десет стари автора ясно споменават за тракийски поход до Индия и това да не е реално събитие. Едва ли Ариан, Плиний Стари, Страбон, Павзаний, Диодор Сицилийски, Еврипид, Филострат, Цицерон, Сенека, Аполодор, Нон и др. са сънували един и същи сън.

Прочее, техните твърдения са в унисон със свидетелството на Йордан за това, че гетския цар Танаус е покорил почти цяла Азия. Индия не е спомената от Йордан защото се касае за различен поход от различно време. Невъзможно е огромен регион като Средна Азия да се покори бързо, а и от една и съща група хора.

В различни периоди от време, различни групи наши деди обитаващи Балканите и Черноморските степи са потегляли на изток в търсене на нови пасбища за огромните си стада коне. Поради това, че са били по-силни, а и носители на по-висока култура предците ни са повлияли силно народите на Иран, Афганистан и Индия. Това е причината за появята на авестийски и санскрит. Тези езици са на хората произлезли от смесването на старите балканци с населението на Средна Азия. 

Eто защо има прилика между българския и ирански, хинди, пашту. Не общи корени, а влиянието на далечните ни предци е обяснението.

Освен езиково, дедите ни повлияват средноазиатските народи и културно. Луций Ариан твърди, че създавайки индийската цивилизация, Дионис дал и религия на местните хора, като поставил себе си начело на пантеона. Върховното индийско божество носи името Брама, а Бромий е едно от имената на тракийския бог Дионис. Това няма как да е случайно.

Не е случайноcт и факта, че до ново време индийците практикуват обичая сати, при който съпругата отива доброволна на кладата, на която бива изгорен нейния починал съпруг. В Европа, по време на Античността, този обичай е описан при траките – Her.V.5.

Пак при траките е описан обичая да се бръсне предната част на главата и да се оставя кика. Плутарх обяснява, че причината за тази особена прическа при мизи и абанти е това, че тези войствени хора влизали в близък бой с бръснато теме, за да не може противника да ги хване за перчема –Plut.Thes.5.2.

Изображения на хора принадлежащи към арийската прослойка в Индия - неизвестен автор

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f9/Sati_ceremony.jpg

Вместо да обяснят тези неща, различни автори се опитват от доста време да сложат българската прародина в Азия. Това е не само налудничаво и невярно, но и вредно. Така бива ощетявана истината, биват укривани постиженията на дедите ни, а в съзнанието на народа биват насаждани нови заблуди.

Живеем във века на информацията и трябва да се възползваме от това. На изток и на запад си съчиняват героично минало, а у нас, поради ината, мързела и страха на група ограничени хорица, подвизите и постиженията на предците ни биват захвърлени на бунището или подарявани на чужденци.

Защо да не популяризираме информацията, която е укривана дълго време? Защо да не обясняваме културно и спокойно на всеки как стоят нещата? Дори другите народи да не приемат истинската ни история веднага, повече от достатъчно е, че ние ще я знаем, че децата ни ще растат горди и уверени, че няма да се свиват и няма да имитират други хора, а ще следват примера на предците си.

Новото поколение трябва да е поколение на стопани градящи сами държавата си, а не на слуги и безволеви индивиди чакащи някой спасител да ги избави. Новото поколение трябва да е поколение на хора, които са силни и знаейки, че са силни действат уверено. Новото поколение трябва да бъде възпитано в честност, доброта, почтеност, но и смелост защото постигнеш ли много, трябва и да го пазиш.

Всеки може да даде приноса си, най-вече със своя пример. Ако повечето от нас са честни и почтени, то и децата ни ще растнат честни и почтени. Подадем ли ръка на по-слабите сънародници днес, покажем ли на изпадналия в беда, че не е сам, то и тези след нас ще живеят осъзнато помагайки на братята и сестрите си. Противим ли се на злото, изобличаваме ли нечестните, ще научим и младите да правят така, и ще отнемем възможността на корумпираните и покварените да управляват държавата ни.

Ние сме тези, които градят бъдещето, ние сме тези, които коват съдбата с действие, или бездействие. Спасителят се крие във всеки от нас, водачът се крие във всеки от нас. 

Няма малки хора, има ограничен и окован разум. Няма слаби българи, има такива, които още не познават силата си. Когато това бъде осъзнато, вече ще е направена първата стъпка към поредното Възраждане, а с превръщането на добрите намерения в дела, вече ще са поставени и основите на пътя, по който да върви цял народ.

Използвана литература и пояснения:

1.O.H.Tрубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, реконструкции реликтов языка, етимологический словарь, Изд. Наука, Москва, 1999;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

5.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

* АЗӘМ* и МАНА* са от ираноарийския, индоарийските им съотвествия са АХ, МАМА

THE SIGNIFICANCE OF THE CHARIOT WITH KRISHNA AND ARJUNA

FEBRUARY 9, 2014 | CHANDRU GIDWANI

https://chandrugidwani.wordpress.com/2014/02/09/the-significance-of-the-chariot-with-krishna-and-arjuna/