ПУБЛИКАЦИИ

6.11.2019 г.

ТАЙНИ И ЗАГАДКИ ЗАКОДИРАНИ В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР



Народното ни творчество е забележително богато. Различни родолюбци са успели да запишат десетки хиляди песни, а също така приказки, предания, пословици. Любовта към старата традиция и завещаното от предците е спомогнала да бъдат запазени свидетелства за това – що за народ сме и от колко време обитаваме земите си.
                            
По принцип историческите извори са ценни, но често те са или фалшифицирани, или биват тълкувани според господстващите тенденции в обществото. Археологията също представя ценна информация, но и в този случай са възможни както грешки, така и съзнателни манипулации на датировката и характера на артефактите, да не говорим за умишленото унищожаване и укриване на неудобни за нечии виждания находки.

Ономастиката дава солидни доказателства за това какъв език е говорен в определена област в далечното минало, но колкото и ясни да са сведенията, те често биват маргинализирани и за силната прилика на българския с речта на Орфей, се предлага “обяснение” с това, че езикът ни е индоевропейски.

Фолклорът от друга страна е нещо уникално. Народът тачи своите песни, предания и обреди ревностно, а пазенето на наследеното се превръща в най-силната крепост на българщината. Тук нито чужденците, нито чуждопоклонниците могат да подправят и изкривят нещо. Враговете ни твърде късно осъзнават колко много неудобна за тях информация е скрита във фолклора ни и какво силно оръжие е тя в нашата борба за истината.

Преди време разбрах от един приятел (г-н Андрей Киряков) за песен, в която са съхранени спомени за Константин Велики. В тази песен се говори не само за властвалия през IV век император от тракийски произход, но и за 300 попа, които трябва да разчетат някакво писмо. Г-н Киряков правилно заключава, че тук става дума за участвалите в Никейския събор 300-та отци на църквата.

Доста по-подробна работа, отново засягаща Константин Велики, е създал и г-н Петко Атасанов. В книгата си “Величието на Константин и нашата участ”, този автор дава интересни детайли от народните ни песни, от които проличава, че събитията протекли по времето на Никейския събор са намерили отражение във фолклора ни, като недоверието на старите балканци (които са наши предци) към решението на събора прозира в думите от песента.

Спомените за родения в Ниш владетел на Римската Империя, запазени в народната песен, са в хармония с особената почит към Св. Константин и Елена от българските нестинари. Те танцуват върху жаравата държейки икона на канонизираните за светци Константин и Елена. За самото нестинарство, Николай Колев, а и други негови колеги като Александър Фол, Иваничка Георгиева, Димитър Попов и др. смятат, че е тракийско наследство.

Константин Велики е известен с това, че изгражда мост над река Дунав – на пръв поглед лишено от логика действие защото живелия по-рано Аврелиан разрушава дунавския мост, за да предотврати идването на противници на империята, обитаващи земите на север от реката.

Имайки предвид, че според Scriptor Anonymus основите на Плиска и Преслав са поставени по времето на Константин I, а и сведенията на Йоан Лидийски, според когото в същия период империята губи Мизия и Скития, то не е трудно да се заключи, че построяването на моста, а и на старите ни столици е жест на произлизащият от средите на мизите император към своите роднини живеещи на свобода на север от Дунава. Обещавали вярност и военна помощ на Константин, свободните мизи, а и мизите под римска власт са облагодетелствани с известна автономия, като мостът служи за връзка между двете групи наши деди.

В българския фолклор са запазени спомени и за друг император на Рим. Става дума за Траян, който в края на I и началото на II век успява да победи царя на северните траки Декебал.  Д-р Ганчо Ценов съобщава за народна песен, в която Траян е наречен цар Латин – индикация за говорения от него език – латинския.

Отново д-р Ценов пише за други наши песни съхранили спомени за още по-древни времена. Става дума за галатското нашествие на Балканите. То се случва преди около 2300 години, като след персийската агресия, се явява една от най-големите заплахи за коренното население на земите ни. Македония, Елада, а и Тракия биват ограбени, галатите дори основават царство в нашите земи. Държавата им не успява да просъществува дълго понеже  траките се обединяват и побеждават чужденците.

Явно борбата с тях е била трудна защото в нашите песни галатите са наречени мръсни, лоши, спомената е и галатската вода, която е отровна. Д-р Ценов предполага, че отравяйки водата на селищата, които възнамеряват да превземат, нашествениците са успявали лесно да постигнат победа. Този метод прочее е познат и на старите гърци, но в случая е важно друго – в българските народни песни намираме ехо от събития, които са станали около 1000 години преди времето на княз Аспарух.

Проф. Иваничка Георгиева също дава интересни сведения за запазени култове към тракийски богове в българския фолклор. Тази наша изледователка споменава сведението на Херодот за тракийския пантеон и уточнява, че споменатата от бащата на историята Артемида е всъщност Бендида.

Проф. Георгиева смята, че под особената почита в цяла България към Св.Марина като пазителка от пожар и т.н., се крие култа към древното тракийско божество, като дава интересен паралел между нощните факелни шествия в чест на Бендида и провежданият до ново време нощен празник в чест на Св. Марина.



Бендида, позната като Вендис и Мендис е изключително популярна в Тракия, а и в обитаваната от наши предци Атина поне от V век пр. Христа – с други думи: ние сме съхранили култ към божество, което е почитано на балканите преди около 2500 години.

Тази почит наистина е била много силна защото в българската именна система са се запазили личните имена Венда и Менда, които според мен са развитите варианти на названията Вендис и Мендис.

Ще се върнем на работите на д-р Ценов защото в тях са споменати наши песни, чиито герои са живели повече от 2000 години преди епохата на княз Аспарух и повече от 3300 години преди нашето време. Става дума за възпетия от Омир тракийски цар Резос, когото нашите певци наричат крал Резул и допълват, че е много богат. Действително този благородник е бил богат, щита и доспетите му са украсени със злато, сякаш са предназначени не за човек, а за божество.

Спомени за Резос са запазени не само в песните, но и в преданията ни. Цитирайки Ст. Райчевски проф. Димитър Попов прави връзка между българската легенда за елена, който слиза от планината и се оставя да бъде пожертван, с имащият абсолютно същия сюжет разказ на Филострат за цар Резос и животните, които доброволно идвали при неговия олтар, за да бъдат принесени в жертва.

Интересна информация за фолкора ни получаваме и от проф. Иван Венедиков. Той анализира мита за тракийския певец Тамир, извършил облог с музите, че ако ги надпее, ще получи една от тях за жена, но ако загуби, те могат да го ослепят. Проф. Венедиков пише следното: “Вместо музите в българските песни се явяват самодивите, а певецът е заместен от овчар свирач. Самодивите нарочно повикват овчаря да им свири, докато те играят хоро. Така състезанието не е едно и също за двете страни. Ако на овчаря останат сили да свири, когато самодивите се уморят и отпуснат хорото, той печели облога и има право да вземе една от самодивите за жена. Ако, обратно, той спре пръв, те печелят и или ще го ослепят, или ще го убият.”



Вярно е, че в нашите песни името на обзаложилият се със самодивите свирач е Димо, а не Тамир, но промяната на имената за период от няколко хиляди години е нещо съвсем естествено. Впрочем, ние сме запазили спомени и за един друг прочут тракийски певец, а именно Орфей.

Проф. Иваничка Георгиева споделя своето виждане по този въпрос: “Българският фолклор е запазил мотива за митичния певец Орфей, макар и в твърде променен вид… Д. Маринов предава легендата за Боен, която обяснява възникването на обичая Боенец. В образа на царския син Боен са оставили следи Боян и Орфей — славянският и тракийският певец. Според легендата Боен свирел толкова омайно, че „когато засвирел или запойвал, птиците, дивяча, дори листьето на гората спирали да го слушат". Разбирал езика на птиците и животните, който научил от змийския цар, а с пръстена на този цар правел магии. Самовилите залюбили Боен, отнесли го в своето царство, където го оженили за най- младата и хубавата самовила. Момите се разтъжили и за да не го забравят, почнали всяка година през пролетта, когато самовилите го отнесли, да играят Боенец.”

Към тези сведения трябвада се добави още едно. Според проф.Димитър Попов спомени за Орфей са оцелели в народната песен “Марко Кралевити, Иве и дете Дукатинче”.  В случая най-сладкогласния Иве отговаря смислово на Орфей.

Докато цар Резос е герой от Троянската Война 1260-1180 г.пр. Христа, то както Тамир, така и Орфей са живели няколко поколения по-рано, навярно края на XIV в.пр. Христа, или с други думи – около 2000 години преди времето на княз Аспарух.

Със сигурност на мнозина сънародници се струва странно в българския фолклор да са запазени спомени за герои живели преди повече от 3000 години от днешното време, но има още по зашеметяващи неща. 

Проф. Иван Венедиков сравнява хетски и български народни приказки и удивен от многото паралели стига до заключение, че приликите няма как да са случайност: “Близостта между българските и хититските приказки е толкова голяма, че дори по нея бихме могли да се опитаме да определим развръзката и на хититската приказка. Но това, което заслужава вниманието ни е, че българската приказка има насочеността на другите български дуалистични предания ”.

“Феноменът” става още по-голям когато нашият учен се натъква на паралели не просто в приказките, но дори в обредите извършвани от хети и българи. Не по-малко удивителен е факта, че запазеното у нас предание за Св.Георги, който убива змея съвпада с хетската легенда, при която богът на бурята (Таркун бел.моя) убива змея. Tърсейки обяснение за чудото проф. Венедиков смята, че хетската легенда е попаднала при нас с византийско посредничество, чрез написаното на гръцки език житие на Св. Георги.

Има обаче подробности, които българският етнолог не е забелязал. Св. Георги е безспорно отражение на Хероса познат още като Тракийски Конник. Едно от неговите имена е Перкон, Перкун, а то според мен е сродно на името на хетския Таркун. Освен това гърците никога не са общували с хетите, но както ще се уверим след малко – дедите ни са били съседи, съюзници и приятели на хетите.



Огромно е учудването на Венедиков и от приликите на българския фолклор с определени истории от шумерския епос. И тук Венедиков осъзнава, че не може да се говори за случайност, но се чуди как да обясни феномена. Нашият учен набляга на факта, че между шумерските творби и началния стадий на оформяне на българската народност – VII век, има времева пропаст от повече от три хилядолетия.

Проблемът на иначе талантливия Венедиков е в това, че той е хванат в капана на догмите и подобно на повечето от колегите си смята, че старите българи са тюрки, които през 681 година се смесват със новодошлите на Балканите славяни.

Ако това вплетено в официалните теории твърдение бе вярно, то връзка между фолклора ни и този на хети и шумери изобщо не би трябвало да има, но връзката е факт е факт, както сам нашият етнолог и траколог осъзнава, а фактите не бива да се пренебрегват.

Навярно проф. Венедков е бил запознат с работите на стари автори, според които българите са били познати като мизи и пеони по времето на Античността, но следвайки тогавашните тенденции в науката решава, че това е грешка.

Да обаче пеоните имат връзка с Троя, знаем за това от Херодот, който съобщава, че пеоните са тевкрийски преселници от Троада. Мизите също са споменати от Омир, техен цар е Телеф, чието име поразително прилича на това на старобългарския владетел Телец.

Ако приемем, че пеоните и мизите са наши предци, то е ясно защо във фолклора ни има спомени за виделите цар Резос мизи и пеони. Признаването за достоверно на  отъждествяване на мизи с българи, решава и хетската “загадка” защото мизите са не просто съседи, но дори верни съюзници на хетите. При битката за Кадеш, мизите са на страната на хетския цар Муватали и му помагат да победи не кой да е, а Рамзес Велики.

Съвсем нормално е, след като два народа живеят заедно и се радват на доста добри отношения, те да черпят култура едни от други. В случая не е важно кой на кого е давал, важно е това, че дедите ни са били в контакт с хетите дълго време и това е причината за многобройните паралели между хетския и българския фолклор.

Как обаче да обясним смайващите прилики на българските приказки с шумерските предания? Докато има достатъчно извори за това, че старите българи са наричани ту мизи, ту пеони, за контакт с шумерите няма нито едно свидетелство. Всъщност, нито гърците, нито римляните знаят нещо за най-древната цивилизация на Месопотамия.

Разковничето тук идва от друго място – в този случай летописите на обитаващите Месопотамия акадци. В тях се споменава един войнствен народ наречен гутии. Те не са роднини на шумерите, нито пък са семити като акадците. За езика на гутиите лингвистите Иванов и Гамкерлидзе предполагата, че е прототохарски. Самата тохарска прародина е ...в древната Източна Европа.

Сега идваме на най-интересното място – за да има паралели между шумерски и български приказки, то причината не е просто съжителство, а влияние на стари балканци над населението на Месопотамия. Това може би звучи нереално и пресилено, но нека помислим: прототохарите-гутии напускат земите ни през четвърто хилядолетие пр. Христа. През трето хилядолетие пр. Христа те контактуват както с шумери и акадци, така и с дедите на иранците, понеже гутийските владения опират до Загроските планини.

Тъй като няма свидетелства за завръщане към Балканите, а по-скоро може да се говори за придвижване на изток – в посока на Китай и Индия, то единствената възможност за българо-шумерските паралели във фолклора е влиянието на дедите ни над населението на Месопотамия. Явно част от прототохарите е останала в Източна Европа е и станала част от българския етнос.

По принцип влияние оказва този, който е носител на по-висока култура, в това няма никакво съмнение. И макар на шумерите дълго време да е гледано като на създателите на първата цивилизация, нека обърнем внимание на няколко безспорни факта, които в миналото не са били известни:

-така наречената протописменост от нашите земи е около 2000 години по-стара от шумерския клинопис. Шумерската дума за пиша, шаря е šar/шар. Съвпадение?

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg


-протоградовете край Юнаците, Пазарджишко и Провадия, Варненско са около 1500 години по-стари от шумерските селища. Нашата дума зид-стена отговаря на шумерската zid/зид-правя стабилен, правя силен. Случайност?

-откритият от Петър Детев модел на колело в е по-стар с 1000 години от най-ранното шумерско колело. Шумерската дума за колело е guruš/гуруш, тя показва връзка с пеласгийската заемка в гръцкия гурос/γῡρός-кръгъл, гърбав, крив. Феномен, чудо?

-обработката на металите мед и злато при нас започва около 2000 години преди това да стане в Шумер, като трябва да се спомене и това, че шумерската дума за руда, мед, е uruda/уруда, а пък думата за топя, горя е tab/таб. Интересна е и шумерската tub/туб-тупам, кова. Дабатопейос е име на тракийски бог на ковачите. Дали това е поредната “необяснима случайност, феномен и чудо”, оставям на вас да прецените.

Силна индикация за това, че в съседство с шумери и акадци са живели и хора от Балканите срещаме в документи от древната Месопотамия, в които се срещат списъци на имена на пленници носещи екзотични, чужди за региона имена. 

Става дума за хоратаАтуе, Баба, Балания, Будула, Галаби, Гана, Гиза, Ела, Лала, Маа, Мама, Мена, Медауе, Неба, Яна. Те отговарят на тракийските Атия, Баба, Балей, Ганос, Лала, Меда, Менда и др. Излишно е да се споменава, че някои от тези имена се срещат до ден днешен в България.

Освен данните, които получаваме от екзотичните имена, съществуват и други неща, които показват, че преди около 4500 години, край Тигър и Ефрат са живели наши предци. По акадските паметници са изобразени хора имащи различни черти от населението на Ориента. На няколко монумента от времето на Саргон Велики могат да се видят пленници с особена прическа – бръсната глава и кика. Нито шумерите, нито акадците практикуват оставянето на кика. За сметка на това Плутарх свидетества за този обичай сред траките абанти и мизите (наречени в по-късни времена българи).




Ако историята ни не бе ограбена от враговете ни, а по-късно и жестоко осакатена от българомразци и сляпо следващи ги кариеристи,  днес на никого не би изглеждало чудно това, че влиянието на дедите ни над други народи не е започнало едва през IX век, а няколко хилядолетия по-рано.

За мнозина от нас, въпреки представените тук факти ще е трудно да приемат истината, че сме потомци на народа създал първата цивилизация. Гените обаче не лъжат, типичните за нас хаплогрупи I2, R1b-L*23, E-V 13, J2, G2, а и голяма част от R1a, са наследени от население, което е обитавало Балканите хилядолетия преди възникването на наченки на цивилизация в Египет и Шумер. Това е неоспорим факт.

Типичните за нас хаплогрупи показват, че смайващите близости между митовете на шумери, хети и българи не са някакво необяснимо чудо, а са резултат от контактите на дедите ни с други народи в далечното минало.

Чудо е друго – това, че въпреки безбройните премеждия народът ни е запазил спомени за най-древните свои предания. Тези спомени разбира се са променени, в някои случаи старите богове са облечени с християнска дреха, но въпреки това те не се отклоняват от ролята си. Удивителна е силата на народната памет, смайваща е и верността към традицията предавана от поколение на поколение.

Пазенето на своето ни е спасявало неколкократно по време на вековете чуждо подтисничество. Българинът може да оцелее само ако остане българин: да съхранява добротата, смелостта и честността в сърцето си, да възпитава себе си и децата си в трудолюбие и почит към тези, които в миналото са се жертвали, за да ни има нас. Пътят е ясен, начертан е отдавна и от на се иска само да го следваме.




Използвана литература:

1.П.Атанасов, Величието на Константин и нашата участ, Булга Медия, София, 2018;
2.Г.Ценов, История на България, Хелиопол, София, 2017;
3.И.Венедиков, Раждането на Боговете, Аргес, София, 1992;
4.И.Венедиков, Златният Стожер на българите, Наука и Изкуство, София, 1987;
5.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II прераб. изд., Стара Загора, 1995
6.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987’;
7.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, Вт.изд.София, 1993;
8.Д.Попов, Тракийска Религия, Второ допълнено издание, Изток Запад, София, 2014
9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Том II, под редакцията на И.Дуйчев, Г.Цанкова-Петкова, В.Тъпкова-Заимова, Л.Йончев, П.Тивчев, отг.ред.Проф. Ал. Бурмов, БАН, София, 1958’;
10.В.В.Струве, Лагерь военнопленных женщин в Шумере конца III тысячелетия до н. э.
"Вестник древней истории". 1952. 4. С. 12-25;
11.Т. В. Гамкрелидзе, В.В. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ, Вопросы языкового родства. - № 9. - М., 2013. - c. 110-136;
12.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

Извори от интернет:

А.Киряков, Спомени за времето на Константин Велики (посл. вид.06-11-2019)

Г.Сотиров, Езикът на Константин Велики (посл. вид.06-11-2019)


48 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон! Готов съм да отговарям на въпроси, но нека тези, които желаят да започнат дискусия, да се регистрират и коментират с истинското си име. Този, който смята, че истината е на негова страна, няма от какво да се страхува.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви за много интересната статия! Тя ми даде отговор на въпроса: "Защо шумерите наричат себе си SAG GI GA-черноглави, чернокоси"? Това име притежава логика само ако сред шумерите и техните акадски слуги е имало и европейци със светла кожа и светла коса. Защо иначе шумерите ще се назовават черноглави, ако и акадците са черноглави и мургави като останалите семити? Дали русокосият Давид, който е от Ур Халдейски няма да е потомък на някой от гутиите?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен6 ноември 2019 г., 18:02

      Няма как да разберем дали Давид действително е потомък на гутиите от Месопотамия. Русата му коса и румени бузи подсказват, че предците му не са от коренното население на Близкия Изток, но само това не е достатъчно. Ако не се лъжа, Янис Кордатос бе споменал в своя книга, че Давид не е от еврейски произход, но дали бе уточнил към кой народ принадлежи Давид не мога да си спомня.

      Изтриване
  3. Пускам я веднага на платена реклама ! „ Пари има – действаме !“ Българска поговорка .

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей Павле! Бих искал да те попитам, какво мислиш за "Веда словена"?

    Крис

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Крис, мисля, че Веда Словена като цяло е автентична. Естествено има наслоявания от различни епохи, но това е нещо нормално. Хубаво би било ако нашите етнолози, които имат повече познания, да направят колективно и задълбочено изследване.

      Изтриване
    2. Благодаря ти за отговора!

      Крис

      Изтриване
    3. а замислял ли се,г-н Серафимов, че бабите ни казват хукни -

      духни,дъхни:"Яла хукни да видим ...", и защо сме ХУНИ, когато сме най- експанзивни във всичко

      Изтриване
    4. До Анонимен20 ноември 2019 г., 11:50

      Правилното име на хуните е уни, глаголът хуквам няма нищо общо с името на хуните...освен първите две букви.

      Изтриване
  5. Чувал съм, че шумерите имат бог Dazibogu а неговото име прилича на това на Дажбог. Знаете ли нещо по въпроса, дали това е вярно, има ли такъв шумерски бог и случайна ли е приликата на имената на Дажбог и Dazibogu?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Велислав Михайлов 6 ноември 2019 г., 18:25

      Преди време прочетох и аз за нещо такова, но не можах да намеря повече информация, с която да сверя. Зная, че акадците почитат Даган, чието име според мен е сродно на това на Дажбог и слънчевото божество Дакса.

      Дазибогу е интересно име, най-вече поради това, че в името на шумерския Дингир намираме корена Дин, който присъства и в името на тракийския бог на небето и слънцето Дин.

      Изтриване
  6. Здравейте, бихте ли дали конкретен пример, доказващ следното твърдение:
    "Археологията също представя ценна информация, ........., да не говорим за умишленото унищожаване и укриване на неудобни за нечии виждания находки".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Диляна Генкова

      Ето това имам предвид: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49.

      А това е само един пример...

      Изтриване
    2. Ако това е един пример: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991, c.49, другите къде са? Ама като кажете А, вземете кажете и Б господине Спароток! Не е хубаво така да злословите проив учените, които разнасят славата на България по цял свят и са се доказали като професионалисти.

      Изтриване
    3. До Добромир 7 ноември 2019 г., 15:59

      Ето и други цитати: " Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожена част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт каквото решат управляващите, товастава. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев, на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и на част от храма на Аполон Кендрисийски. Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи.

      Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът праисторик Петър Детев подробно проучваше като едно отнай-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П. Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на Брезовско шосе (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив), бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелстваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.

      Наскоро бе разбито друго светилище в резерват „Старинен Пловдив“, което се намираше в южната част на ул.„П. Р. Славейков“. Изследователската група на ИЗ „КОРЕНИ“, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект.

      Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието със съответните непроучени праисторически знаци и релефи по тях. Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ – Пловдив, бе К. Кисьов."

      Константин Каменов, Интелектуално звено „КОРЕНИ“,УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ, И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ, Издател: ГДК „Космос“, Пловдив, 2009 г.

      Изтриване
    4. Едва ли има по добър или по-скоро ужасяващ пример, не само у нас, а и в света, от съдбата на античния град Севтополис, столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Той е бил построен на мястото на руините на по ранно селище, но днес се намира на дъното на язовир Копринка. Още при първоначалните проучвания на строежа, през 1948 година, са намерени останките и това забавя строежа, но по никакъв начин не попречва за реализацията му. Въпреки, че всички са били абсолютно наясно с уникалността на находката, след "уж много детайлно" проучване (според мен такова никога не може да бъде завършено), строежа продължава и през 1955 г. е завършен, водата е пусната и обекта е залят. Днес се говори за някакви идеи около обекта да се изгради водонепропускаема преграда, да се отводни и да се предостави възможност за достъп до това което все още съществува, но не вярвам да се намери някой който да финансира такъв проект макар, че се споменават чужди учасници като японци, китайци и други които проявяват някакъв интерес. Вероятно това би струвало по скъпо от самия язовир.

      Изтриване
    5. До Анонимен 7 ноември 2019 г., 20:35

      Примерът със Севтополис е най-крещящият, но има и други древни селища, които са потопени под водите на язовири. И това, ако не е организирано унищожаване на културното наследство...

      Изтриване
    6. Заведи съдебен иск срещу БКП за това решение с изграждането на язовира...

      Изтриване
  7. Професор Венедиков е действал професионално и не е правил предположения. И това го доказват книгите на Зекария Сичин обединени под общото име "Хрониките на Земята". В книгата "12-та планета", на страница е написано за богове, които се движели сред самите хети, които определяли кои да са човешките царе и ги наставлявали по въпросите на войната, мирните договори и други въпроси. Начело на физически присъстващите хетски богове стояло божество наречено Тешуб, означаващо "бълващият вятър". Той води битка с друг бог, Янка за върховенство. Янка означава змия.
    Шумерската дума "шар" се изписва като кръг и означава числото 3600.
    На страница 162 от "12-та планета" е дадено значението и пиктограмите на дин и гир, които обединени дават дингир. Показани са и пиктограмите.
    Хубаво е да се гордеем с предците си, но да сме сигурни, е именно те са първите цивилизовани същества на планетата и са създали първата цивилизация. Но как тогава да си обясним много по-древните мегалитни строежи като терасата в Баалбек-Ливан, пирамидите в Гиза-Египет и многото зикурати в двуречието-Шумер.
    Хетите казвали, че водели войни по разпореждане на боговете си. Може същите богове да са били и сред траките. А кои са те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 6 ноември 2019 г., 22:57

      Строежите при Баалбек се появават поне 4000 години след изграждането на древния град край Провадия.

      Пирамидите, по-точно тази на Джосер, бива издигната около 2000 години след селието край Провадия.

      Зикуратите също се появават доста по-късно.

      Изтриване
    2. Похвално е желанието да се представят траките като създатели на технологии които са трудно достижими и днес. В случая става въпрос за висши технологии в древността, а времената за които пишете са съвсем различни. Вие цитирате "необичаните" от Вас учени, които предполагат, че първата пирамида е построена от втория владетел от третата династия, фараон на име Джосер около 2650 година преди новата ера в Сакра. Тя е стъпаловидна пирамида и няма нищо общо с пирамидите в Гиза. Ориентацията на Голямата пирамида в Гиза спрямо посоките на света, наклонът на стените под идеалния ъгъл от около 52 градуса (при който отношението между височината на пирамидата и нейната обиколка е същото като между радиус на кръг и обиколката му), квадратните основи разположени върху идеално равни платформи-всичко това говори за високо равнище на математиката, астрономията, геометрията, географията, строителството и архитектурата, както и за административни възможности за мобилизиране на човешките ресурси, необходими за планирането и осъществяването на такива мащабни и дългосрочни начинания. През V век преди новата ера, Херодот посещава Гиза, вижда пирамидите, на които обаче липсват най-горните камъни, но облицовката от варовик все още е била на мястото си. Кога са построени трите пирамиди в Гиза не може да се каже, но явно са много по древни.
      В Баалбек ако има някакви строежи, то те са опити на римляните да направят храм над съществуваща тераса от четири огромни обработени камъка, които трудно биха повдигнати и от съвременна техника. Така прецизно са обработени, че почти няма фуга при допирането им. Какво е предназначението им, не е ясно но не е и начало на създаване на град. Кога е построена баалбекската тераса не е ясно, но е с древността на пирамидите от Гиза.
      И още един интересен факт, Гиза, Баалбек и Арарат се намират на една права!
      Може ли да се каже, че траките са владеели отлично математиката, астрономията, геометрията, географията, строителството и архитектурата и са предали тези знания на хети и шумери! Ако дадете доказателства, то това ще е предпоставка за пренаписване на световната история.

      Изтриване
    3. До Анонимен 8 ноември 2019 г., 0:36

      Сигурно не Ви е известно, но според проучванията на Николай Дерменджиев, намереният в Слатино древен календар е по-стар от египетския с 8 века.

      Не е нужно траките да са давали знания от абсолютно всички области на другите народи. Достатъчно е това, че помогайки им да станат добри земеделци, скотовъдци и металурзи, са дали силен импулс на различни общества в древността.

      Изтриване
    4. Г-н Серафимов да не би случайно да твърдите, че праисторическото население от Слатина е тракийско?

      Изтриване
    5. до Анонимен 8 ноември 2019 г., 16:34
      А Вие защо търсите отговорност от другите, без нищо да твърдите?

      Изтриване
  8. За Вас чух, че отричате славяните и смятате българите като нещо отделно от сърби, хървати, словенци, руснаци. Във вашата предишна работа не можах да намерия потвърждения, Вие даже претендирате, че името славяни тръгва от гетите и се предава от тях на венетите.Но ако ние сме създали славянската етнокултурна общност, това значи ли, че тракийския език е праславянски? Ако е така, може ли Загрос да означава Загорие, или Загора, има ли такава тракийска дума?

    ОтговорИзтриване
  9. До Андрей 7 ноември 2019 г., 7:24

    Не отричам славяните, но не съм съгласен с теорията, че до към 5-ти век славяните са били от никого незабелязан народ, който изведнъж става многомилионен и населва Балканския полуостров от делтата на Дунава до Южен Пелопонес.

    Смятам, както сте и забелязал, че името славени първоначално принадлежи на гетите и от тях преминава и при венетите.

    Дали Загрос означава Загора, Загорие, не смея да кажа с абсолютна сигурност, но тракийско селище Загора е споменато от Ариан още по време на Античността.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За топонима Загора има много подробен материал, публикуван от молдовския българин Николай Тодоров, който от около 20 годин живее в България. Този човек винаги ме е впечетлявал с публикациите си, макар и не много на брой, но за сметка на това много с добре аргументирани становища, а повечето аргументи които посочва не са от масово разпространените в нета и вероятно на доста от тях се акцентира за пръв път от него самия. В същата публикация има и други интересни тълкувания за други наименования, които в днешно време не са свързани с Балканите, но споменати от древните автори най често в митологията и когато днес ги четем често се получава объркване. В сравнително кратък текст, от няколко изречения, се налага мисловно да правим скокове на хиляди километри, от континент на континент и накрая пак всичко остава несвързано. За пример ще посоча откъс от "Прикования Прометей" на Есхил, в частта където Прометей описва пътя който трябва да следва Йо:
      "...Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева, ще тръгнеш до неизорани краища. При скитите ще стигнеш, при чергарите... ...Приятелски ще те насочат в пътя те. До Истъм Кимерийски и до тесните врата на Понта ще достигнеш. Дързостно мини през теснините на Меотия. Ще се мълви навеки между смъртните за твойто преминаване. А протокът ще се нарича Босфор, сиреч „Крави брод“..."
      И друг път съм срещал в мрежата опити да се докаже, че става въпрос само за Балкните, но само за имена на единични обекти и не с особен успех. Тук се посочват множество наименования и почти за всяко има посочени повече от един аргумент, а за топонима Загоре са десетки. Оказва се, че голяма част от съвременните наименования на територии по старите континенти, включително и имената на самите континенти първоначално са били на обекти на Балканите, а с разширяването на кръгозора на населението и миграционните процеси са пренесени на различни места. Късно изработените географски карти, по данни от древни източници, заради грешно разтълкувани понятия, също се оказват с толкова разместени народи и територии, че даже Сталин не е успял да ги надмине. Вероятно с днешните възможности за достъп до древни извори на много народ едновременно, което до скоро беше немислимо, ще се налага още много пъти да се връщаме отначало, за да напишем правилната история не само на българите, но и на света. Ще посоча първо линк към едно видео, което Н. Тодоров е направил по същия материал за който говоря, но поради ограниченото време и други причини някои части не са засегнати.
      https://www.youtube.com/watch?v=WAxeYv-LHlM
      Препоръчвам първо да се изгледа видеото, особено за тези които за пръв път се запознават с материала и после да се прегледа PDF-а, който е същия, но е цялостен. Според мен така ще може да се направи много по точна преценка за положителните и отрицателните страни на всеки от двата варианта.
      http://www.otizvora.com/files2017/doklad-zagora.pdf

      Изтриване
    2. P.S. В горния коментар съм пропуснал да отбележа, че в клипа отначало има едно обяснение по картата, което не приемам. Освен, че е много неточна, някак си много бързо от остров Скамдинавия се прие, че това е остров Корфу и то само защото визуално има подобие. Раглеждайки само детайл от картата може да допуснем нещо подобно, но на цялата карта нещата изглеждат много различно. Под Скандинавия е Британия, а по надолу Испания. Адриатика също е отбелязана и то много ясно. В долния край са Атика, Македония, а непосредствено над тях са атиняните. Реката която е надписана като Дунав, трябва да е Марица защото се влива в Егейско море, между Македония и Константинопол. Българите са поставени точно на северния бряг на устието на река, която би следвало да е Дунав. Над тях са скитите, реката Танаис (Дон), а още по нагоре, между Каспийско и Черно море са Кавказка Албания и Армения. В Армения даже е отбелязан с някакъв символ, изглеждащ като надземна гробница, Ноевия ковчег.
      http://www.ancientportsantiques.com/wp-content/uploads/2011/07/CottonMapRestored1895.jpg

      Изтриване
    3. До Анонимен 7 ноември 2019 г., 13:13

      Николай Тодоров e много способен учен - един от малкото дръзнали да тръгнат срещу течението. Запознат съм с няколко негови работи, благодаря за предоставената ми възможност да се запозная и с други!

      Изтриване
  10. Ето едно класическо и ерудирано изследване по въпроса за нашия фолклор - http://mling.ru/etnolingvistika/bg/muth_bg.pdf
    Бих добавил още, че в нашите песни се срещат и спомени за Александър Македонски (Велик Александър).
    За цар Траян (римският император Траян) има множество приказки, като най-известната е тази за цар Траян с козите уши.
    Срещат се и онези спомени и легенди за Атила, от Северозападна България, които сравнително наскоро бяха коментирани под една от статиите и т.н.
    Има и легенда за цар Крум, неговия лъв и юнак Мавруд, само че вероятно тази легенда е много по стара, от тракийско време.
    Поздрави и до скоро!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има легенда във Врачанско(Хисаря) за тракийската девойка Ситла,която имала любим и не се отказала от него,когато римлянин я харесал и елиминирал тракийския конкурент - продали го за роб и гладиатор.
      Ситла решава да сложи край на живота си и с тялото си запушва извор,захранващ езеро.То пресъхва,племето и остава без вода и се преселва на друго място.

      Изтриване
    2. До Андрей Киряков 7 ноември 2019 г., 11:02

      Андрей, имаш право за древните корени на легендата за Крум и Мавруд Юнак. Това всъщност е отражение на Страбоновия разказ за опита на цар Буребиста да изкорени лозите при гетите, с цел да премахне пиянството. Буребиста е живял по времето на Гай Юлий Цезар, т.е. около осем века преди княз Крум.

      Изтриване

  11. Малко по-настрани от темата,но понеже за пръв път чета за тайните зидарски говори и по-точно за говорът на Павелските майстори зидари и какво ме впечатли силно? Оказва се,че в тези говори слънцето го наричат с името Райчу,Райко,Райо и подоби имена - "Райчу заникна"," Райчо удетва"и т.н. Някак си ведна възниква въпросът защо точно Райчу/Райко? Няма ли някаква връзка с египетския бог на Слънцето - РА или просто случайност?
    Източник: Славка Керемидчиева
    Говорът на Павелските майстори зидари



    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Л.Киркова7 ноември 2019 г., 12:28

      Доста хора са правили съпоставка на името на слънчевото божество Ра и Райчо-българско име за слънцето. По принцип култът към Ра е най-старият култ в Египет, напълно е възможно той да е въведен от хората създали първите три династии. Въпросните хора със сигурност идват от Балканите - това личи от антропологичния им тип, керамиката им, а и знаците по нея.

      Изтриване
  12. Ха, Спаро, евала бате! Пак съм тука!Отдавна не съм влизал в блоггга ти. Докъде стигна с траколожките "анализи"?
    Хаджи Иванчо

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаджи Иванчо, да не би да си съквартирант на Г.Славеев :)

      Изтриване
    2. Аз съм А.Ф.Ф.!Римското название на Ниш е Наисус,където е роден Константин!Вероятно това е и причината да повярва На Исус!Имам критика към Павел Велики,че прескача през Хилядолетията от Шумер до Константин,а трябва Знанията му да са сбити за определен Период!Аз Съм с теб в Пътя ти Павле!

      Изтриване
    3. Истинското име на Исус е Йешуа, а значението е Бог е спасение! Гръцкото предаване на Йешуа, т.е. Исус, като навание на Спасителя се налага след времето на Константин Велики.

      Изтриване
  13. Ей, не те оставят троловете бе Павеле 😁 Един да се откаже- двамка го заместват 😁

    ОтговорИзтриване
  14. Фолклорът наистина показва кои сме ние. След като има безброй песни, приказки, обичаи от тракийския фолклор и абсолютно нищо, което да ни свързва с иранци или тюрки, няма как да идваме от техните земи. Ние трябва да пазим фолклора ни като очите си, тъй като той е истинската и неподправена връзка с дедите ни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Дойчин Дойчев8 ноември 2019 г., 10:03

      Да, фолклорът е едно от най-важните ни доказателства. Жалко, че не съм добавил още нещо от голяма важност. Става дума за това, че "По-голяма част от българските народни мелодии, които се срещат в сборниците, са във фригийски лад или с фригийско наклонение" - c.12

      http://rd.swu.bg/media/68152/avtoreferat.pdf

      Изтриване
  15. Венедиков набляга на това, че шумерските и хетски елементи от фолклора ни са проникнали чрез съдействието на Византия след покръстването на България, но господин Спароток нещо има алергия към тази информация. Не може така драги, не бива да се изкривяват думите на хората чиито работи ползвате за своите писаници.
    Ваш доброжелател

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До: Анонимен 8 ноември 2019 г., 16:22
      Аз не виждам никъде "Венедиков" да "набляга" на нещо, но виждам злобар, представящ се за доброжелател. Вече и без подписи проф Д.И., Г. Славеев и други измислени абревиатури е ясно кой стои зад коментара.
      За сведение ,за такава държава Византия никой не е чувал в последващите 100 години след като престава да съществува ИРИ. И е много съмнително каква всъщност е била тази империя на която императорите са били българи, населението е било българско и малко гърци за цвят.

      Изтриване
    2. До Анонимен8 ноември 2019 г., 16:22

      Венедиков наистина не набляга на нищо, той просто търси обяснение, което да не е в противоречие на твърдението, че старите българи са тюрки, които са се смесили със славяни едва през VII век.

      Изтриване
  16. "каква всъщност е била тази империя на която императорите са били българи, населението е било българско и малко гърци за цвят"
    В тази връзка може ли някой да отговори защо популярното у нас име на Константинопол е ЦАРИГРАД? Предвид, че никой български ЦАР не е заседавал там. Ако е станало популярно чак през османската империя, защо пък не е СУЛТАН-ГРАД?

    ОтговорИзтриване
  17. До vladofff14 ноември 2019 г., 9:42

    Според Лактанций император Галерий е имал намерение да промени името на Римската Империя на...Дакийска.

    Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire. - CHAP. XXVII.

    http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

    ОтговорИзтриване