НОВИ РАЗКРИТИЯ ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА НА БИЛКИTE

България може да бъде наречена съвсем справедливо страната на билките. На сравнително малка територия виреят огромен брой лечебни растения. Тяхното полезно действие е било известно на предците ни още в най-дълбока древност. Неслучайно на нимфата Траке са приписани свръхестествени качества – да лекува, но и да омагьосва. Без съмнение, тази нимфа е била олицетворение на тракийските жени, умеещи да използват билките както никой друг.

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Названията на лечебните растения използвани от делечните ни предци са много важни защото се касае за думи от основния речников запас. Той е забележително устойчив и се запазва дори при дълго чуждо потисничество. Макар в различните области у нас, билките да носят различни имена, тези имена са лесно обясними на български език. Глухарчето например е познато и под названията жълтурче, млечка, млечна пръчка. Звъниката бива наричана още порезниче, сечено биле и т.н. За някои лечебни растения са се наложили и чужди имена, като например за игликата, но нейните български названия гороцвет, самодивско цвете, петопръстница никога не са излизали от употреба.

Ето поради това е полезно да бъдат проучени названията на билките ползвани от дедите ни, които римляни и гърци са наричали с името траки. Останем ли непредубедени изследователи на наличната информация, ще открием изключително интересни неща, които се явават доказателство, че речта на Орфей, подобно на безсмъртното Орфеево цвете, никога не е умирала, че в ново време тя е известна като български език.

                       Орфеево цвете - снимка Димитър Димитров

Ако разгърнем Том I на “БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК”, ще установим, че нашата дума биле, билка е определена като сродна на сръбско-хърватската билje, слов.bilje-билка и др.*(1). Въпреки, че точно това издание е съставено от способни лингвисти, те са направили известни пропуски. Не е спомената старокелтската дума bile-свещено растение, свещено дърво. Нашата дума биле в никакъв случай не е старокелтска заемка по простата причина, че българския език предлага прекрасно обяснение, това поне нашите лингвисти са дали посочвайки стблг. гл. быти-съм, съществувам → былиѥ-биле.  

По-интересен е друг неспоменат паралел в Том I на “БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Става дума за тракийското име на растение тулбила/τουλβιλά. Според акад. Димитър Дечев, частицата била/βιλά може да се изкълкува със стблг. былиѥ-биле, билка. Работата на този езиковед излиза през 1957 година, но въпросните ценни сведения не са използвани в нито етимологичните речници, нито пък в публикуваните по-късно книги на професионалисти за тракийския език.

Относно частицата тул/τουλ Димитър Дечев смята, че е обяснима с гр. τυλή-подутина, оток, англосакс. ϸol-колче и др. от ие. корен teu-:tu-подувам се, издувам се. Тези сравнения не са грешни, но все пак, най-ясна и най-сполучлива би била съпоставката със стблг. тоулъ-колчан за стрели защото тулът е издут предмет.

В книгата “Die Thrakischen Sprachreste” можем да се натъкнем и на други интересни тълкувания на имена на тракийски лечебни растения. Едно от тях е записаното от Диоскорид каропитла/Καροοπίθλα. Смятайки, че названието притежава значение любовно питие, и следвайки виждането на Товашек, за елемента каро/Καρο Дечев търси връзка с гр. καρω-желая, обичам, стирл. caraim-обичам, лат. carus-любим и т.н. Що се касае за елемента питла/πίθλα, там нашият учен вижда ие.корен pōi-:pō-: pi-пия и суфикса за образуване на имена на предмети tlo.

По необясними причини, макар стблг. пити-пия, да е от ие.корен pōi-:pō-: pi-пия, думата ни не е спомената. От друга страна, за елемента каро/Καρο може да се предложи стблг. карати-карам, водя, принуждавам. С тази постройка се получава смисъл: това, което те кара да се опиеш, това, което омайва, опива.  Важно е да се добави и това, че стблг. думи рало, седло и др., имат праформи *arǝ-tlo, *sed-tlo (БЕР, Т.VI), т.е. в старобългарския език се среща абсолютно същия суфикс, с който е изградено името на билката каропитла/ Καροοπίθλα, а което е по-важно – названието на тракийското растение има добро обяснение на старобългарски.

Типичния за древната ни реч суфикс -tlo, имащ вариант –tla, се среща разбира се и в имената на други билки. Акад. Владимир Георгиев пише за дакийската билка будатла/βουδάθλα, но навярно следвайки виждането на Вилхелм Томашек и Димитър Дечев, разделя названието на растението на две части: бу/βου и датла/δάθλα, като на първата дава значение говедо, вол, а на втората дава значени език. На пръв поглед това е логично, понеже както при нас има билка позната като Волски език, така и при римляните се среща растение Lingua bubula–волски език.

Странното е, че нa суфикса –θλα/тла, c вариация tlo/тло, не е обърнато никакво внимание. Странно е също, че не е потърсена връзка със стблг. разъботѣти-ставам дебел, плодороден, нито пък с бутея-раста, вирея буйно. Защо будатла/βουδάθλα да не е с корен бутет и суфикс тло, тла, т.е. правилната форма да е бутеттла, възприета от чужденците като будатла/ βουδάθλα? За името може да се предложи значение: бързо растящо растение, полезно растение.

Акад.Владимир Георгиев разглежда името на споменатото от Псевдоапулей дакийско растение adila/адила, като смята, че значението е червен, горящ и дава за сравнение гр. αἴθω-горя, αἴθωήις-огнено-червен. Значението червен, горящ е правилно, но най-добрата съпоставка е стблг. адъ-ад, чийто древен смисъл е огън, жар. Нашата дума е обявена за заемка от гръцки, но какво да кажем за сродните шот.гаел. àth-пещ, огнище, ирл.гаел. áith-пещ, огнище, уелс. odyn-огнище, санскр. adha, adhana-запалване, палене, разжегване, авест. atar-огън, а и галското племенно име Aedui-огнените, почитащите огъня? Те също ли са заемки от гръцки?  Наставката –la от adila/адила, се среща в стблг. думи кобыла-кобила, могыла-могила, хълм, игла-игла и т.н.

За името на билката приадила/Пριαδιλα, уповавайки се на сведенията на Вилхелм Томашек, Дечев предлага значение на приа/Пρια с ие. prāi-: prǝi, prì-обичам,  като дава пример с авест. frya-любим, приятен. В частицата дила/διλα бива търсен ие.корен dhal-цъфтя. Аз съм склонен да свържа приа/Пρια със стблг.приѩтень-приятен, докато дила/διλα отговаря на стблг. зелиѥ-свежо зелено растение. Сам акад. Георгиев свързва дакийските думи -διλα, -δηλα, -tilia, -zila със стблг. зелиѥ-бурен, зеленчук...

На друго място, частицата –zila е отъждествена от Димитър Дечев със стблг. зелиѥ-зеленина. Смятам, че правилното име на билката приадила/Пριαδιλα е било приaзелиѥ-приятно растение, което название обаче е било документирано като приадила.

Благодарение на Диоскорид разполагаме с едно много интересно име на дакийско растение, което е отровно, това е ζῆνα/зена. За значението акад. Дечев се насочва към санскр. jyānay, авест. zyānay, перс.ziyan-вреда, зян. Същото виждане е споделено по-късно от акад. Георгиев, като разбира се първи потърсил връзка с иранските езици е Вилхелм Товашек.

Всъщност, изобщо не е нужно да се ходи до Средна Азия в търсене на етимология. Старобългарският глагол жѧти (женти) –жъна, повалям е сроден на санскр. jyānay, авест. zyānay, но праформата на жѧти  *ženą отговаря най-добре на ζῆνα/зена. Съвсем естествено е, че едно отровно растение има силата да повали човек, да причини смъртта му и точна това е значението на билката ζῆνα/зена–това,което поваля, убива.

Подобно на былиѥ-биле, билка, нашата дума жѧти  е сродна на сръбската жети,  хърватската žanjem, а и на словенската žanjem, по простата причина, че сърби, хървати, словени и др. са потомци на тракийските родинини илирите (виж.бел.*1). В никакъв случай не може да се говори за заемка от ирански. 

Названието на дакийското растение кинубoила/κινούβοιλα бива тълкувано от акад. Георгиев като кучешка ябълка. Това е правилно, също така е правилна и предложената въз основа на вижданият на Томашек и Йокл праформа *kun-ābōlo-s. Частицата kun се явава корен на нашата дума куче, а ābōlo-s е древната форма на нашата дума абълка-ябълка диал.вар. Както можем да очакваме, в сръбски, хърватски и словенски има сродни думи: куче, кучак, kučak, a и jaбука, jȁбуко, jábolko. Акад. Георгиев съобщава и за вариант на името на тази билка при бесите, това е синупула/sinupyla. В този случай, елементът син/sin отговаря на стблг. щенѧ-кученце. Прочее, щене все още се употребява в родопските ни говори.

Белият бъз, наричан още сирчогин, свирчовчина, е познат с лековитите си цветове, които освен, че са полезни, са и с приятен аромат. Древното название на това растение е предадено от Диоскорид под формата сева/σέβα. Акад. Георгиев се базира на виждането на Товашек за значение на фитонима - кухо растение и сполучливо сравнява името сева/σέβα с лит. дума šеiva-цев(ичка), споменавайки кухата сърцевина на бъза. Тя наистина е една естествена цев, а цевта е примитивен музикален инструмент. Това е причината за възникването на стблг. цѣвьница-свирка, а и алтернативното име на бъза – свирчовчина.

                          бял бъз - изобр.JeLuF - http://jeluf.mormo.org

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sambucus_nigra_2004_c.jpg

Акад. Иван Дуриданов също дава свой принос в тълкуването на тракийските имена на растения. Ползвайки сведенията на Диоскорид, нашият учен смята, че названието на билката asa/аса (подбел) е сродно на латв. ašs, ass, лит. aštrús, стблг. остъръ-остър.Акад. Владимир Георгиев добавя и блг. дума осил (имаща древна форма *asil бел.авт.)Това е правилно, но е нужно да се дадат и няколко подробности. Друга сродна наша дума е стчсл.стблг. осътъ-магарешки бодил, чиято древна форма е *asъtъ, трябва да се добави, че праформата на остръ е *astrъ, и не на последно място, че праформата на стблг. стчсл. ось е *asъ (БЕР, T.IV). Названието на растението произлиза от формата на островърхите му листа, това е и виждането на нашите лингвисти.

Както бе обяснено в началото на тази работа – повечето лечебни растения са известни под няколко имена. Докато варианта аса е изведен от формата на листата, то днешното название подбел е изведено от белезникавия цвят на билката. В БЕР V, с.433 e добре обяснено, че древната форма на подбел е *padběl, като сродни думи са дадни подбяла-разсъмване, подбеля-правя бял. В речта на Орфей думата за бял, бяла е bela, като акад. Георгиев дава като тъждествена стблг. бѣлъ-бял.

Брезата е красиво дърво, като има и полезен за здравето сок, който помага при проблеми с бъбреците. Древното име на брезата според акад. Дуриданов и др. негови колеги е берза, като думата е сродна на лит. beržas, стблг. berse, стблг. брѣза. Без съмнение паралелите са точни, но пък от друга страна българския език дава най-доброто обяснение. Бреза идва от прилагателното брез, бряз-светъл, поради това, че кората на дървото е бяла, със светъл цвят.

При описанието на Тракия, за планини покрити с мащерка съобщава Теофраст цитиран от проф. Димитър Попов (Гръцките интелектуалци и тракийския свят). Древното име на тази билка е μίζηλα/мизeла. Владимир Георгиев са съгласява с виждането на Вилхелм Томашек, който смята, че корена е *meigh-уринирам, като това е потвърдено и от Димитър Дечев. Пикочогонното действие на мащерката е добре известно, без съмнение, сродни на тракийската μίζηλα/мизeла са санскр. mehati, сръб. mižam-уринирам и т.н., но би трявало да се спомене и блг. дума мизинец-най-късно родено дете на родители, идваща от праформа *miža–напикавам се (БЕР, T.III).

http://m4.netinfo.bg/media/images/2480/2480159/624-400-mashterka-bilkolechenie-narodna-medicina-izpitan-metod-chaj-infekcii.jpg

Билка с интересно име е котиата/Κοτίατα. За тълкуването ѝ акад. Дечев (а по-късно и акад. Георгиев) се ориентира към чешката дума kot’ata-котета мн.ч. от коте. Причината за това решение е външния вид на растението имащо котенца като върбата, брезата и др. растения. В случая срещаме не просто дакийско растение, чието название има смисъл както на чешки, така и на български, но самото образуване на мн.число с -а, както е не само при котета, но също при дървета, агнета и т.н.

Диесема/Διέσεμα e едно забележително красиво растение, което у днес е познато като лопен, но и като дивизма, дивизна. Още през XIX век Вилхелм Томашек посочва приликата между Диесема/Διέσεμα и чеш. divina, хърв. divizna, бълг. дивизна, дивизма… Следвайки виждането на Норберт Йокл, а и Ерих Бренекер, Дечев споменава, че значението на растението е небесен огън, като добавя, че стблг. дума диво-чудо, дивене,  притежава първоначално значение светлина.

http://gradinata.bg/_images/i011716.jpg

Другото име на билката дивизма, дивизна е доста по-популярното лопен. То не е ново разбира се, коренът лоп намираме в тракийския теоним Де/лоптес /Δη-λοπτης, като елемента λοπτης бива сравнен от акад. Георгиев с нашата дума любя. Стблг. любити-любя, обичам, желая е сродна на арийските lúbhyati-той желае, lōbhas-желание, жажда, lobhin-желаещ, сияещ. Думата любя е имала първоначално значение горя, ставам горещ, светъл. Лопенът е със светложълт цвят и точно това е дало древното му име. В БЕР обаче, учените ни смятат, че лопен идва от праформа *lapъ-лист. Аз съм склонен да търся връзка със стгр. λάμπω-светя, хетските думи lap-zi, lap-nuzi-светя, стпрус. lopis-факла, горяща главня, lit. lópé-факла, латв. lāpa-факла, огън (определени от Хялмар Фриск като сродни на λάμπω-светя).

Акад. Дечев съобщава и за растението продиарна/Προδιάρνα, като за частицата про/Προ смята, че идва от ие. корен per:- pr- през, пре, про, като тук коментара е излишен. Относно частицата диарна/διάρνα нашият езиковед смята, че идва от ие.корен duer;- dur- втурвам се, завъртам се. Понеже днешното име на тази билка е черен кокуряк, аз съм склонен да тълкувам частицата диарна/διάρνα като чуждото предаване на прилагателното черна. Основание за това намирам в древното представяне на името на река Черна, а то е - Tierna, Dierna, Tzierna.  Растението е с нежни бели цветове и единствената причина да бъде наречено пре-черна билка е факта, че съдържа опасни отровни вещества. Прочее, това не е мое откритие, още през XIX Томашек тълкува елемента диарна с между другото slav. crŭnŭ, črŭnŭ-schwartz-черен...

У нас се среща растение познато под имената развалниче, дива тиква, брей. В БЕР, Т. I е изказано виждането, че варианта брей може да е от тракийски произход, праформата е *brijъ, а за родствена дума е определена гр. (пеласг.) βρύον/брион. Названието на това растение си е изконно наше по простата причина, че българския език предлага добро обяснение. В В БЕР, Т. I, с.76 е споменато виждането на Стефан Младенов, който свързва брей с диал. брия-бръсна, понеже растението съдържа вещество, което дразни кожата до изприщване и нараняване.

Изследвайки тракийските глоси, акад. Георгиев обръща внимание на растението конуза/κόνυζα, кнуза/κνύζα, за което се знае, че отделя силна миризма. Смятам, че кнуза/κνύζα може да се свърже със стблг. гноусъ-гнус, отвращение. Нашето растение  живениче е известно с неприятната си миризма, бучинишът не само е отровен, но и миризмата му е отблъскваща. Явно острата миризма на описаното от Аристотел, Теофраст и др. растение е станало причина за налагането на името гноусъ, което от своя страна старите гърци представят като кнуза/κνύζα.

Доста интересно название на тракийска билка е амалуста/amalusta. To за разлика от гнус-кнуза/κνύζα отделя приятна миризма и това кара акад. Георгиев да търси връзка с албанските прилагателни ambël, embël-вкусен, сладък, приятен. В случая е странно това, че съответстващата българска дума не е спомената изобщо. Тя се среща до ден днешен – растението имел, за чиято праформа в БЕР, Т II, с.72, се смята, че е била *amel, като е ясно добавено, че сродни са албан. embël-вкусен, сладък, приятен, латв. amals и др. Нашата древна дума *amel дава първата част на тракийското название на растението амалуста/amalusta, като втората част уста/usta e обяснима със стблг. оуста-уста, в случая имаща смисъл цветче.

Както се уверяваме, макар да са забележително древни, думите за билки от речта на Орфей не са никак чужди на нас българите. Някои стари названия на лечебни растения като дивизмата, брея и брезата са оцелели до днес. Други като мизилата-мащерка са с променени, но все още разбираеми имена. А най-важното е това, че самата дума за биле, билка е оцеляла в почти непроменен вид.

С амалустата списъка с имена на тракийски растения притежаващи обяснение на български не свършва. Може да се добави сопитиса, чието название се тълкува със стблг. съпати-спя. Може да се добави алоитиса, обяснимо със стблг. алънии-сърне, а също и рибораста, в чиято частица –раста Владимир Нерознак (цит. Георгиев) намира българската дума растение. Могат да се дадат още много, но това ще бъде направено на друго място – във Том 2 на книгата ми “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, където няма да има технически ограничения за обема на материала както е понастоящем в блога.

Оказва се, че нашата традиция на лечение с билки е много древна и се е развивала не  край Кавказ, Памир или Сибир, а тук на Балканите и граничещите региони, населени с наши деди в далечното минало. Обяснението на български език на имената на тракийските билки е поредното доказателство за местните корени на народа ни, за това, че сме потомци на хората, с които историята на Европа започва.

Наше право е да поискаме преразглеждане на несъстоятелните, недоказани, но приети за официални теории за произхода на народа ни. Наше право е да потърсим това, което ни се полага – завещаното от предците. Грехота е да се позволява други да се кичат с постиженията на дедите ни. Грехота е да съкращава и осакатява историята ни по ужасен начин – с полагане на началото ѝ в късната Античност и ранното Средновековие, след като реално тя започва не столетия, а хилядолетия по-рано.

Никой народ не би приел подобно нещо, никой не би позволил да бъде ощетен и то сериозно. Ние позволихме защото нямахме достъп до доказателствата за произхода си и бяхме принудени да приемем създадени от чужденци теории, които за жалост наши учени прегърнаха и по този начин участваха в промиването на съзнанието на милиони българи и накърняването на истината.

Днес вече има доказателства за това, че ние сме потомци на строителите на първите градове на Европа. Днес вече има доказателства, че във вените ни тече кръвта на тези, които сътвориха най-ранната писменост. Днес има вече доказателства, че сме наследници на хората въвели организираното земеделие и скотовъдство в Европа и по този начин не просто дали импулс за развитие на европейското население, но и осигурили неговото просъществуване.

Добрите дела трябва да се споменават, а не премълчават и укриват. Ние сме сторили много добри неща, преминали сме през ужасни изпитания, сякаш наказания са извършените благородни постъпки, редно най-сетне да получим отплата, ако не материална, то поне морална.

Използвана литература и пояснения:

 1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологичен Речник, Т.I А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;

5.Български Етимологичен Речник, Т.II, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;

6.Български Етимологически Речник, Т.III- КРЕС-МИНГО, В.И.Георгиев, Р.Бернар, Ст.Илчев, Й.Н.Иванов, Д.Михайлова, В.Анастасов, Г.Риков, О.Младенова, У.Дукова, М.Рачева, Л.Димитрова-Тодорова, Т.Ат.Тодоров, участ. в обс. Е.Машалова, БАН, София, 1986;

7.Български Етимологичен Речник, Т.V, В.Анастасов, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Е.Машалова, Й.Н.Иванов, Е.Машалова, Д.Михайлова, О.Младенова, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Тодоров, отг.ред. И.Дуриданов, ред. М.Рачева, Т.Ат.Тодоров, Акад.Изд. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

8. Български Етимологически Речник, Т.VI ПУСКАМ-СЛОВАР, Второ издание, В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Тодоров, АИ Проф. Марин Дринов, София, БАН, 2012;

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957;

10.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

11.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:

K.Witzak, Dardanian Plant Names (посл.вид. 18-03-2020)

https://www.academia.edu/10718143/Dardanian_Plant_Names

G.Dottin, La Langue Galloise (посл.вид. 18-03-2020)

https://pure.mpg.de/rest/items/item_403841_3/component/file_403840/content

*(1) Това, че сърби, хървати, чехи, словаци и словени говорят езици близки до българския, се дължи на факта, че тези хора са наследници на илирите, които според Апиан са близки роднини на траките. Клавдий Птолемей пише за град Serbinum, Плиний споменава народа Arviates и го локализира в Хърватско, а хората наречени Veneti, Venedae, са предци на словените, чиято особена реч е описана от император Юлиан Отстъпник. За жалост, като цяло историците пренебрегват фактите, че град Сербинум е споменат още през II век и е локализиран на територията на Сърбия, че за народа арвиати хървати (бел.авт.) е писано по-рано – през I век, а венетите са споменати даже от Херодот, който ги причислява към семейството на илирите.

Историците прегебрегват нещо важно – невъзможно е два големи сродни народа, говорещи близки езици – траки и илири, да изчезнат и на тяхно място да се появат от нищото други две сродни групи хора, чиито езици са не просто близки, но и дават обяснение на най-древните балкански названия на градове, планини и реки. Вместо да следват логиката, историците съчиниха лъжи за измирането на старите балканци и за появата на бледите пришълци от Припятските блата и сърбащите кумис азиатски номади.