Всеки разумен човек е осъзнал, че официалната ни история
е всичко друго, но не и представяне на истината. Методите на професионалистите
са ужасяващи: постулати и измислици биват пробутвани за нещо доказано. Никой, никога не е
представял доказателства за тюрския или ирански характер на речта на дедите ни.
Фантазии, като например титлата кан, хан при ранносредновековните
българи са представяни като реалност.
Неотдавна немският учен Себастиян
Колдиц публикува интересна работа с име “Barbarian Emperors? Aspects of the Byzantine
Perception of the qaghan (chaganos) in the Earlier Middle Ages”. Там Колдиц,
опиращ се на сведения на Курта и др. казва нещо интересно: “Макар ранните
български владетели да са наречени канове от съвременните историци,
трябва да се подчертае, че не съществуват никакви исторически сведения,
които да подкрепят това предположение…”
Трябва да се добави и друго – ценни исторически извори
създадени от българи са пренебрегнати, но се цитират охотно летописите на
враговете на народа ни, които в повечето случаи не крият силната омраза, която
хранят към българите. Това е меко казано – странно поведение.
В старобългарския превод на работа на творилия през I в. Флавий Йосиф, българите са отъждествени с тракийския
народ даки. В по-късна работа, създадена от Христаки Павлович, дакийския цар
Декебал е представен като господар на българите. Трябва да споменем и труда на
Спиридон Габровски, според когото българите произлизат от Мосох – епоним на
мизите, основа за името на географското название Мизия. Отец Спиридон свързва
народа ни с поданиците на дакийския владетел Декебал, споменава и за войната на
дедите ни с император Траян.
Доста интересна е и историята на Поп Йовчо от Трявна,
защото и в нея се казва, че българите са били победени от Траян римски, т.е.
император Траян – победителят на цар Декебал.
От друга страна, в нашия фолклор има спомени от император
Траян, като по въпроса са писали както Георги Раковски, така и Ганчо Ценов.
Освен песните за латинския цар Траян, ние разполагаме и с преданието за това
как княз Крум пожелава за изкорени лозите, за да премахне пиянството. Реално
това е преразказване на легендата за гетския, цар Декебал, който според Страбон
наредил да бъдат изкоренени всички лози.
Не по-малко важно е и това, че при анализ на името на цар
Декебал, елементът – бал бива обяснен със стблг. болии
– по-голям, а при анализа на името на друг дакийски благородник – Скорило,
акад. Георгиев предлага стблг. скоръ – бърз. Да не забравяме и това, че поне до XV в. ние ползваме името Скорил (по сведения
на Й. Заимов).
Керамиката на траките обитаващи земи край долното течение
на Дунава е прототип на керамиката на ранносредновековните българи, а свещения
за дедите ни знак IYI се среща най-рано на Балканите – епохата на
Неолита и Енеолита, среща се и по керамика от Сучидава – IV- V в. (по
сведения на Михалов, Тодорович, Церманович, Тудор).
Има още планини от информация, която е в разрез с
общоприетите теории и поради това бива избягвана от историците. Става дума за
древния характер на шарките по българските носии, а дори и тяхната кройка.
Някои мотиви са от времето на Неолита, други са от Енеолита, Бронзовата епоха,
във всеки случай – забележително древни.
Етнолози като Иван Ведеников, Евгений Тедоров, Иваничка
Георгиева, Николай Колев, а и изследователи на миналото като Павел Стефанов,
Борис Илиев и др. стигат до извода, че при нас българите са запазени следи от
култовете към древните тракийски божества Хероса, Дионис, Хермес, Залмоксис,
Бендида, Сабазий, Земела, тракийския Зевс.
Според проф. Димитър Попов в нашия фолклор са запазени
дори спомени за Орфей, а и за живелия по време на Троянската война цар Резос.
Д-р Ценов представя в работите си песни, които се говори за галати, а тези хора
нахлуват в земите ни преди около 2300 г.
Най-важното обаче остава генетиката. Напук на упоритите
лъжи тиражирани повече от век, резултатите от няколко генетични проучвания
дадоха възможност да се сложи край на манипулациите. Според мен най-важните
изводи са три:
-
Не може да се говори
за родство на българите с народите обитаващи Сибир, Памир и т.н.;
-
Не може да се говори
за родство на българите с иранци, афганистнци, нямаме родство и с кавказките
народи ;
-
Най-често срещаните
при българите маркери I2, E-V 13, J2, R1b, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди
някой да чуе за Рим.
Въз основа на тази, а и на още много друга информация,
може да се каже следното: Българите са потомци на древно балканско население, като за начало на
етногенезиса може да се приеме времето на Неолита, защото тогава всички
елементи, които вземат участието в оформянето на народа ни са вече на
Балканите.
Благодарение на това, че на територията на Европа
организираното земеделие и скотовъдство се появяват най-рано на Балканите,
нашите деди стават многобройни и в търсене на нови земи започват да се
разселват в различни посоки. Преселения в по-късни времена са предизвикани от
сериозни климатични промени, които принуждават земеделците да напуснат определени
региони и дори да започнат да се занимават със скотовъдство.
Въз основа на разпространението на така наречената
линейна керамика, може да се каже, че едно от най-ранните преселения в посока
изток е започнало през четвърто хил. пр. Хр. Като потомци на тези балкански
преселници могат да бъдат посочени тохарите, населявали северозападен Китай.
Тохарският език е считан за тракийски, или поне за трако-фригийски диалект от
Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков).
Тохарска жена - "Loulan beauty" 漫漫长冬 - This file has been extracted from another file: Loural Beauty.jpg
https://en.wikipedia.org/wiki/Tocharians#/media/File:Loulan_beauty_face.jpg
Други потомци на старите балканци принудени да търсят
пасища за стадата си в Средна Азия са масагетите. На тях д-р Васил Бакърджиев
гледа като на съюз от две тракийски премена. Това са разбира се мизите и
гетите, явно неслучайно старият автор Йордан причислява масагетите към
гетското семейство и твърди, че град Томи (в Добруджа бел. авт.) е наречен по името на масагетската царица Томира.
След войната с персите през VI в.пр. Христа масагетите се завръщат на Балканите, а през II в. Клавдий Птолемей съобщава за част от тях – тези, които
доминират над своите роднини и носят името хуни, или както е правилно уни.
То притежава значение господари, благородници и може да се обясни със
стблг. унии – по-добър, тук в смисъл на благороден.
Освен като хуни, уни, масагетите – съюз на мизи и гети,
са наричани и скити, като тук е мястото да се спомене, че според Стефан
Византийски скитите са тракийски народ. Прочее, това е виждане и на българския
учен Георги Баласчев, който добавя към скитите и сарматите. Това е в пълна
хармония с твърдението на Прокопий Цезарийски, според когото сарматите спадат
към семейството на гетите.
Подобно на кръвопролитните граждански войни при
римляните, а и при гърците, нашите деди също са воювали помежду си. Някои от
тези конфликти са изтълкувани от историците като сблъсък между два различни
народа, но реално се касае за две групи от една и съща общност. Жителите на
Атина и Спарта са говорили различни диалекти, водили са войни, но и двете групи
спадат към една и съща етно-културна общност.
Виждаме, че отъждествяването на българите със скити,
хуни, даки, мизи не е в противоречие на твърдението, че народа ни се е оформил
на Балканите. Съвсем нормално е един голям народ какъвто е бил нашия да е
спойка от различни групи хора.
Немците са наследници не само на свевите, на които дължат
името шваби, но също на алеманите, тунгрите, хавките, херуските, тенктерите,
част от франките и т.н. Защо в такъв случай ние трябва да се чудим, че сме
потомци на мизи, гето-даки, пеони, а също скити, сармати и др.?
Що се касае до езика ни – той е древен, много древен. Ако
предците ни бяха нахлули на Балканите едва през V-VII в., то как тогава най-древните имена на реки споменати от
Омир, а и в записаните от гърците митове, исторически сведения и т.н. са
обясними на български език. Не аз, а професионални лингвисти като акад.
Георгиев, Ото Хаас и др. са направили следните тълкувания:
-
Пеней е обяснимо с пѣна – пяна ;
-
Кафисос е обяснимо с каплѭ – капя ;
-
Камандър е обяснимо с камы, камене – камък ;
-
Тимок е обяснимо с тьма – тъма ;
-
Страуос е обяснимо със строуia – струя ;
-
Еленос е обяснимо с ѥленъ – елен ;
-
Ахерон, Ахелой е обяснимо с ѥзеро – езеро ;
Темата за древността на българския език е обширна, може
да се говори доста, може да се прочете доста. В две свои работи съм представил
открития на различни лингвисти, които са проучвали езика говорен от Залмоксис и
Орфей. В двете си книги представям превод на различни тракийски надписи. Давам
както своите, така и чужди тълкувания, за да имат читателите база за сравнение.
Както в първата, така и във втората книга е представен дълъг списък на
тракийските глоси – доста по-дълъг от този, който представят нашите учени.
Даден е и разширен списък на имената на тракийските лечебни растения, но което
е по-важно – дадено е и тълкуването им на български език.
Представен е и ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК от над 450 думи, като при
всяка от тях е посочено откъде е взета думата, какви са вариантите ѝ, какви са
тълкуванията на професионалистите и разбира се – какво е моето тълкуване.
Смятам, че доста от тези, които разлистят том 1 и том 2 на ТАЙНИТЕ НА
ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК ще останат приятно изненадани.
Кой не би се гордял с това, че предците му са най-древния
цивилизован народ на Европа? Кой не би се гордял с това, че е потомък на хората, изобретили колелото,
най-ранната писменост, а и издигнали първите градове на нашия континент? Нима не е повод за гордост да се наречеш наследник на
почитаните по време на Античността Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, а и основателя
на Елевзинските мистерии Евмолп?
Време е истината за нашия произход да бъде казана, а
срамните лъжи за миналото ни да бъдат погребани.