ЕТО ТОВА ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗУЧАВА В УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ

 

Всеки разумен човек е осъзнал, че официалната ни история е всичко друго, но не и представяне на истината. Методите на професионалистите са ужасяващи: постулати и измислици биват пробутвани за нещо доказано. Никой, никога не е представял доказателства за тюрския или ирански характер на речта на дедите ни. Фантазии, като например титлата кан, хан при ранносредновековните българи са представяни като реалност.

 

Неотдавна немският учен Себастиян Колдиц публикува интересна работа с име “Barbarian Emperors? Aspects of the Byzantine Perception of the qaghan (chaganos) in the Earlier Middle Ages”. Там Колдиц, опиращ се на сведения на Курта и др. казва нещо интересно:  “Макар ранните български владетели да са наречени канове от съвременните историци, трябва да се подчертае, че не съществуват никакви исторически сведения, които да подкрепят това предположение…”

 

Трябва да се добави и друго – ценни исторически извори създадени от българи са пренебрегнати, но се цитират охотно летописите на враговете на народа ни, които в повечето случаи не крият силната омраза, която хранят към българите. Това е меко казано – странно поведение.

 

В старобългарския превод на работа на творилия през I в. Флавий Йосиф, българите са отъждествени с тракийския народ даки. В по-късна работа, създадена от Христаки Павлович, дакийския цар Декебал е представен като господар на българите. Трябва да споменем и труда на Спиридон Габровски, според когото българите произлизат от Мосох – епоним на мизите, основа за името на географското название Мизия. Отец Спиридон свързва народа ни с поданиците на дакийския владетел Декебал, споменава и за войната на дедите ни с император Траян.

 

Доста интересна е и историята на Поп Йовчо от Трявна, защото и в нея се казва, че българите са били победени от Траян римски, т.е. император Траян – победителят на цар Декебал.

 

От друга страна, в нашия фолклор има спомени от император Траян, като по въпроса са писали както Георги Раковски, така и Ганчо Ценов. Освен песните за латинския цар Траян, ние разполагаме и с преданието за това как княз Крум пожелава за изкорени лозите, за да премахне пиянството. Реално това е преразказване на легендата за гетския, цар Декебал, който според Страбон наредил да бъдат изкоренени всички лози.

 

Не по-малко важно е и това, че при анализ на името на цар Декебал, елементът – бал бива обяснен със стблг. болии – по-голям, а при анализа на името на друг дакийски благородник – Скорило, акад. Георгиев предлага стблг. скоръ – бърз. Да не забравяме  и това, че поне до XV в. ние ползваме името Скорил (по сведения на Й. Заимов).

 

Керамиката на траките обитаващи земи край долното течение на Дунава е прототип на керамиката на ранносредновековните българи, а свещения за дедите ни знак IYI се среща най-рано на Балканите – епохата на Неолита и Енеолита, среща се и по керамика от Сучидава – IV- V в. (по сведения на Михалов, Тодорович, Церманович, Тудор).

Има още планини от информация, която е в разрез с общоприетите теории и поради това бива избягвана от историците. Става дума за древния характер на шарките по българските носии, а дори и тяхната кройка. Някои мотиви са от времето на Неолита, други са от Енеолита, Бронзовата епоха, във всеки случай – забележително древни.

 

Етнолози като Иван Ведеников, Евгений Тедоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев, а и изследователи на миналото като Павел Стефанов, Борис Илиев и др. стигат до извода, че при нас българите са запазени следи от култовете към древните тракийски божества Хероса, Дионис, Хермес, Залмоксис, Бендида, Сабазий, Земела, тракийския Зевс.

 

Според проф. Димитър Попов в нашия фолклор са запазени дори спомени за Орфей, а и за живелия по време на Троянската война цар Резос. Д-р Ценов представя в работите си песни, които се говори за галати, а тези хора нахлуват в земите ни преди около 2300 г.

 

Най-важното обаче остава генетиката. Напук на упоритите лъжи тиражирани повече от век, резултатите от няколко генетични проучвания дадоха възможност да се сложи край на манипулациите. Според мен най-важните изводи са три:

 

-        Не може да се говори за родство на българите с народите обитаващи Сибир, Памир и т.н.;

-        Не може да се говори за родство на българите с иранци, афганистнци, нямаме родство и с кавказките народи ;

-        Най-често срещаните при българите маркери I2, E-V 13, J2, R1b, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди някой да чуе за Рим.

 

 

Въз основа на тази, а и на още много друга информация, може да се каже следното: Българите са потомци на древно балканско население, като за начало на етногенезиса може да се приеме времето на Неолита, защото тогава всички елементи, които вземат участието в оформянето на народа ни са вече на Балканите. 

 

Благодарение на това, че на територията на Европа организираното земеделие и скотовъдство се появяват най-рано на Балканите, нашите деди стават многобройни и в търсене на нови земи започват да се разселват в различни посоки. Преселения в по-късни времена са предизвикани от сериозни климатични промени, които принуждават земеделците да напуснат определени региони и дори да започнат да се занимават със скотовъдство.

 

Въз основа на разпространението на така наречената линейна керамика, може да се каже, че едно от най-ранните преселения в посока изток е започнало през четвърто хил. пр. Хр. Като потомци на тези балкански преселници могат да бъдат посочени тохарите, населявали северозападен Китай. Тохарският език е считан за тракийски, или поне за трако-фригийски диалект от Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков).

 

Тохарска жена - "Loulan beauty" 漫漫长冬 - This file has been extracted from another file: Loural Beauty.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Tocharians#/media/File:Loulan_beauty_face.jpg

Други потомци на старите балканци принудени да търсят пасища за стадата си в Средна Азия са масагетите. На тях д-р Васил Бакърджиев гледа като на съюз от две тракийски премена. Това са разбира се мизите и гетите, явно неслучайно старият автор Йордан причислява масагетите към гетското семейство и твърди, че град Томи (в Добруджа бел. авт.) е наречен по името на масагетската царица Томира.

 

След войната с персите през VI в.пр. Христа масагетите се завръщат на Балканите, а през II в. Клавдий Птолемей съобщава за част от тях – тези, които доминират над своите роднини и носят името хуни, или както е правилно уни. То притежава значение господари, благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, тук в смисъл на благороден.

 

Освен като хуни, уни, масагетите – съюз на мизи и гети, са наричани и скити, като тук е мястото да се спомене, че според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Прочее, това е виждане и на българския учен Георги Баласчев, който добавя към скитите и сарматите. Това е в пълна хармония с твърдението на Прокопий Цезарийски, според когото сарматите спадат към семейството на гетите.

 

Подобно на кръвопролитните граждански войни при римляните, а и при гърците, нашите деди също са воювали помежду си. Някои от тези конфликти са изтълкувани от историците като сблъсък между два различни народа, но реално се касае за две групи от една и съща общност. Жителите на Атина и Спарта са говорили различни диалекти, водили са войни, но и двете групи спадат към една и съща етно-културна общност.

 

Виждаме, че отъждествяването на българите със скити, хуни, даки, мизи не е в противоречие на твърдението, че народа ни се е оформил на Балканите. Съвсем нормално е един голям народ какъвто е бил нашия да е спойка от различни групи хора.

Немците са наследници не само на свевите, на които дължат името шваби, но също на алеманите, тунгрите, хавките, херуските, тенктерите, част от франките и т.н. Защо в такъв случай ние трябва да се чудим, че сме потомци на мизи, гето-даки, пеони, а също скити, сармати и др.?

 

Що се касае до езика ни – той е древен, много древен. Ако предците ни бяха нахлули на Балканите едва през V-VII в., то как тогава най-древните имена на реки споменати от Омир, а и в записаните от гърците митове, исторически сведения и т.н. са обясними на български език. Не аз, а професионални лингвисти като акад. Георгиев, Ото Хаас и др. са направили следните тълкувания:

 

-        Пеней е обяснимо с пѣна – пяна ;

-        Кафисос е обяснимо с каплѭ – капя ;

-        Камандър е обяснимо с камы, камене – камък ;

-        Тимок е обяснимо с тьма – тъма ;

-        Страуос е обяснимо със строуia – струя ;

-        Еленос е обяснимо с ѥленъ – елен ;

-        Ахерон, Ахелой е обяснимо с ѥзеро – езеро ;

 

Темата за древността на българския език е обширна, може да се говори доста, може да се прочете доста. В две свои работи съм представил открития на различни лингвисти, които са проучвали езика говорен от Залмоксис и Орфей. В двете си книги представям превод на различни тракийски надписи. Давам както своите, така и чужди тълкувания, за да имат читателите база за сравнение. Както в първата, така и във втората книга е представен дълъг списък на тракийските глоси – доста по-дълъг от този, който представят нашите учени. Даден е и разширен списък на имената на тракийските лечебни растения, но което е по-важно – дадено е и тълкуването им на български език.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html

Представен е и ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК от над 450 думи, като при всяка от тях е посочено откъде е взета думата, какви са вариантите ѝ, какви са тълкуванията на професионалистите и разбира се – какво е моето тълкуване. Смятам, че доста от тези, които разлистят том 1 и том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК ще останат приятно изненадани.

 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html

Кой не би се гордял с това, че предците му са най-древния цивилизован народ на Европа? Кой не би се гордял с това, че е потомък на хората, изобретили колелото, най-ранната писменост, а и издигнали първите градове на нашия континент? Нима не е повод за гордост да се наречеш наследник на почитаните по време на Античността Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, а и основателя на Елевзинските мистерии Евмолп?

 

Време е истината за нашия произход да бъде казана, а срамните лъжи за миналото ни да бъдат погребани.

ЕДНА ИЗМАМА С ИМЕТО БЪЛГАРИ

Навремето се удивявах на поведението на историците, затворили очите си за важна информация и приели охотно създадени от чужденци теории за произхода на Аспаруховите българи. Понастоящем продължавам да се удивявам на още по-голямото безочие на някои представители на “българската наука”. Става дума за една упорита традиция – граничещите с фанатизъм опити да бъде поставена прародината на българите колкото може по-далеч от Балканите.

 

Съвсем наскоро различни приятели ми писаха относно странни твърдения на “хора от лоното на историческата наука”. Според въпросните “специалисти”, сведенията на старите автори Захарий Ритор и Йордан, позволяват ранносредновековните българи да бъдат локализирани далеч от Балканите – доста на изток от днешните ни земи.

 

Държа да отбележа, че за подобни твърдения няма абсолютно никакво основание. Захарий Ритор никога не е писал за българи. Касае се за едно произволно тълкуване на пасаж от работата на този хроникьор. Точно по същия начин, преди време, величия от областта на науката изтълкуваха името на споменатите в китайски документи азиатци пу – ку, пу – гу  (бу – гу) като българи (Симеонов, опиращ се на сведения на Бичурин и др., 2008, c.54). Тази интерпретация разбира се е пълна фантазия, навярно мотивирана от желанието да се създаде впечатление, че прародината на българите е в Средна Азия.

 

Нека да се запознаем с фактите. Някъде в средата на VI в., описвайки земите и народите на запад от Каспийско море, Захарий Ритор споменава и за две отделни групи хора: бургар и бургаре, като едните нарича номади живеещи в палатки, а за другите пък казва, че населяват градове.

 

Нищо не дава повод да се приеме, че споменатите от стария автор бургар и бургаре са българи. В ранни преводи на немски на работата на Ритор няма дори бегло загатване, че бургар и бургаре са българи.

 

Die Sogenante Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor, von K.Ahrens, G.Krüger

Думите на стария автор са пределно ясни: “ Отвъд портите живеят бургаре, имащи собствен език и градове….и бургоси (римско укрепление бел.авт.)”… Eто го разковничето: бургар, бургаре са римските служители burgarii/бурарии – военни защитаващи бургосите, като тези военни са от различен произход, в зависимост от региона, който обитават.

 

Римляните имат бургоси от Каспийско море до Британия, да се свързват българите с хората обитавали земи край Каспийско море и наречени бургаре от Ритор, е пълна спекулация и гавра с доверието на българския народ. Всеки що годе подготвен историк и езиковед би трябвало да знае, че работата на Ритор е оцеляла благодарение на препис на арамейски. А там думата ܒܘܪܓܐ • (būrgāʾ) притежава значение бургос, крепост, кула, като се касае за заемка.

https://en.wiktionary.org/wiki/%DC%92%DC%98%DC%AA%DC%93%DC%90#Classical_Syriac

 

Трябва да се спомене и още нещо, което е от огромна важност. По времето когато Йордан и Захарий Ритор създават своите работи – средата на VI в. (550 – 560 г.), българите отдавна са свързани със събития, които са се случили на юг от река Дунав, а някои и на запад от Балканите.

 

Кошмар за казионните учени е Йеронимовата карта, на която Мизия е отъждествена с България – някъде към 388 г., според Конрад Милер (Miller, 1898, c.1). Този важен документ, историците ни не признават за автентичен, за създаден през IV в., въпреки, че топонимите от картата са характерни за IV в. Няма ново название на селище от XII в., както им се иска на определена група хора, но понеже това показва, че няколко поколения специалисти са ни заблуждавали – волно, или неволно, вместо да се признае вина и да се иска прошка от народа – картата е обявена за късна, а присъствието на българи на юг от Дунава се счита за грешка.

 

Тази уникална карта обаче не е единственото доказателство, че народа ни е местен, древен и оформен на Балканите още преди идването на римляните. Ние разполагаме и с други свидетелства, че още преди VI в., българите са обитавали Мизия и Тракия. Разполагаме и с данни от археологията, позволяващи ни да определим Аспаруховите българи като потомци на древен балкански народ.

 

Благодарение на Мавро Орбини, предаващ сведения на Марк Аврелий Касиодор знаем, че дедите ни са се сражавали край град Сирмиум (Стремска Митровица бел. авт.) с легионите на римския император Теодосий I. Той властва в периода 379 – 395 г. – IV век. Самата битка Орбини датира през 390 г. (Орбини, 1983, с. 51 – 52).

 

Други извори поставят дедите ни на юг от Дунава даже и по-рано. Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c. 292), а този владетел е на трона в периода 364 – 378 г.

 

Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” – Старините на Цариград, твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България. Споменава се и това, че владетелят е финансирал строежите на Плиска, Преслав и т.н. с огромната сума от 600 златни кентинария (GIBI V, c. 322-323). Константин Велики е на трона през 306 – 337 г.

 

Орбини представя също писания на Павел Дякон, Готфрид Витербски и Павел Емилий, според които българите, които живеели край Дунав, нападнали през 450 г. краля на лангобардите Агилмунд, убили го и по време на боя разбили лангобардите (Орбини, 1983, с. 52).

 

Тук е интересна не само годината 450, но и твърдението, че българите живеят по това време край река Дунав, а не край Каспийско море, или някъде на север от Азовско море. Василий Сиротенко предава виждането на историка Страшимир Лишев, според когото българите се сражават с лангобардите край Карпатите (без да се съгласи с нашия учен). Явно става дума за западните Карпати, територията на днешна Унгария.

 

Карта, която показва миграцията на лангобардите, вижда се ясно, че те са обитавали земи на запад от Карпатите - Castagna - Own elaboration from Image: Europe satellite orthographic.jpg, Migration of Lombards from Scania to Italy, I century BC- VI century AD. According to Lidia Capo (ed.) Paulus Diaconus' Historia Langobardorum, Mondadori 1992, map 1

 https://en.wikipedia.org/wiki/Lombards#/media/File:Lombard_Migration.jpg

 

Добре известно е, че по сведения на Йоан Антиохийски, през 478 г. (или 480 г.) император Зенон се съюзява с българи, за да може да се справи със заплахата, която предизвикват армиите на готите обитаващи Балканите.

 

Преди да замине за Италия през 488 г., готският владетел Теодорик разбил гепидите на Трапстила, победил и българите на цар Бузан (LIBI, T.I, c. 410).

 

Уповаващ се на сведения на Павел Дякон и Комес Марцелин, историкът Сиротенко смята, че българите са участвали в нападението над Константинопол през 491 г.

 

Според съставителите на LIBI, T I, българското нахлуване в Тракия и опожаряването на Константинопол са станали през 493 г. (LIBI, T.I, c. 410).

 

Според хрониката на Теофан, през 494 г. българите участват в бойни действия на територията на Тракия (Ценов, 2014, с.178).

 

Отново Орбини представя представя сведения, че в началото на папството на Симах, което започнало през 495 г., българите са не само в Тракия, но и в Илирик (Орбини, 1983, с. 52). Става дума за западните Балкани – днешните земи на Сърбия, Македония, Хърватско.

 

Това твърдение е в унисон с един друг исторически извор. В Манасиевата хроника се изказва твърдението, че българите са заели земите край Охрид по времето на император Анастасий (491 – 518 г.), а началната точка на нахлуването е град Видин (Ценов, 2014, с.178). На тази подробност обръща внимание и Сиротенко. Напомням, че около век по-рано, през 390 г., по сведения на Касиодор българите се сражават с легионите на Теодосий край намиращата се недалеч от Видин (със старо име Бонония) Стремска Митровица (със старо име Сирмиум).

Ако по това време част дедите ни обитава земи между западните Карпати и Дунава, това обяснява защо те започват да изтласкват римската армия от нашата територия започвайки от Видин.

Приемем ли за правилно виждането на казионните учени, смятащи, че българите обитават земи на север от Азовско море или на север от Колхида, то се сблъскваме с огромен проблем - за да дойдат българите на Балканите, те трябва да изминат огромно растояние и да прекосят няколко големи реки. Това е пълно безумие и фактът, че се внушава от хора на науката, само показва какво е нивото им.

 

Карта на Балканите, Черноморските степи, Приазовието и Колхида (по Siegler), с червен и син цвят обозначен маршрута на българите, по виждане на казионните учени - нещо съвсем нереално.

Има и други неща, на които трябва да обърнем внимание.През 499 г. българите побеждават елитна римска армия от 15 000 души не къде да е, а край река Цурта, която се намира недалеч от Константинопол. За това събитие, при което са елиминирани 4 000 легионери съобщава Комес Марцелин. Осъзнавайщи, че това сведение поставя българите като постоянни обитатели на Тракия, повечето от историците ни отричат Цурта да е Чорлу дере, макар някои наши езиковеди да представят добри аргументи за това. Да не забравяме и малко по-ранното участие на българи в нападението на Константинопол през 491 г.

 

Именно близостта на дедите ни до столицата на империята обяснява защо 8 години след опожаряването на Константинопол българи разбиват за пореден път римска армия край река, която е само на няколко десетки километра от столичния град.

 

През 502 г. българите завладяват цяла Тракия, а никой римски войник не смее да им се противопостави (Марцелин, цит. Сиротенко).

 

Пишещ за събития от 504 г, отново засягащи битка край град Сирмиум (Стремска Митровица бел.авт.) Касиодор споменава за победа над българите. (цит. Сиротенко).

 

Енодий държи реч през 504 или 507 г., като при това не просто споменава българите, а уточнява, че това е народ, който купува достойнството си с кръвта на противниците си, народ, у който полесражението е родно място (Ценов, 2005, с. 62 – 63).

 

Предаващ сведения от работа на Марин Дринов, засягащи събития от 512 г., д-р Ганчо Ценов предава следното: “Дълга стѣнасъгради простираща се отъ Черно Море до Селибрия Мраморното Море срѣщу мизийците или българитѣ и скититѣ.” (Ценов, 2005, с.77).

 

Тук става дума за отбранителното съоръжение изградено по времето на Анастасий I, като обърнете внимание – българите са отъждествени с мизите. Нека не забравяме, че на създадената през 388 г. карта на Св.Йероним, областта Мизия е наречена и България/Vulgaria.

 

Българи участват в бунта на тракиеца Виталиан срещу император Анастасий 514 – 515 г. (цит. Сиротенко). Няма споменаване те да са дошли от далеч, няма споменаване те да са прекосявали Дон, Днепър, Буг, Дунава. А и как да има след като по-рано дедите ни са голяма и силна група хора обитаваща не само Панония, в която побеждават лангобардите, но също и Мизия, на която дават името си, а и Тракия, в чиито южни предели тече река Цурта – днешната Чорлу дере в европейска Турция.

 

Пишейки за делата на Виталиан Комес Марцелин съобщава, че този тракийски пълководец събира за три дни войската си от 60 000 римски войници (LIBI, T I, c. 314). По времето на Виталиан римската армия е препълнена с траки, защото в създадената по-рано работа Totius orbis descriptio се казва, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници за римските легиони (Бешевлиев, 1965, с.62).

 

По-интересно обаче е друго – хората на Виталиан са събрани за три дни. Не означава ли това, че поддръжниците на тракийския пълководец са обитавали Мизия, тази Мизия, която по-рано Св. Йероним нарича България. Разказващ за бунта на Виталиан - 514 – 515 г. , Йоан от Никиу съобщава, че след една голяма и кръвопролитна битка римският генерал Кирил се оттегля в Одесос (Варна), а Виталиан се оттегля в провинция България:

 

“Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – (Chr., LXXXIX, 75)

 

https://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

 

Не показват ли тези сведения, че предвожданите от Виталиан българи не са идвали далеч от изток, а са населявали територията позната като Мизия и България? Кой разумен човек би повярвал, че голяма войска може да премине разстояние от повече от 1000 километра за три дни? Това късче информация е поредното доказателство, че локализирането на българи далеч от Балканите не е нищо друго освен една нескопосана измислица. За това прочее има още свидетелства.

 

На тази карта с червена линия са отбелязани владенията на българите по време на късната Античност. Представената тук българска територия дава обяснение защо само за три дни водещият българи Виталиан събира огромна войска, а и защо българите се споменават често във връзка със Сирмиум.

През 530 г. българите отново се сблъскват с римска войска на юг от Дунава. Заслужава си да се спомене и битката при река Янтра, станала през 535 г. по сведения на Комес Марцелин (цит. Сиротенко).  

 

Малко по-късно, през 539 г. двама български царе водещи множество българи се сблъскват с римска войска в Мизия, Скития (Добруджа бел. авт. и Тракия). Царете на българите биват убити в битката, но радостта на римляните е кратка, защото били нападнати от други българи и на свой ред загубили своите военоначалници в последвалото сражение (ГИБИ, Т. III, 1960, c. 237-238).

 

Отново Теофан разказва за събития от 540 г, при които взелият страната на Римската Империя Мундо успява да победи българите в Илирик (западните Балкани бел.авт.), като след това настанал мир в Тракия (ГИБИ, Т. III, 1960, c. 238).

 

Не можем да пренебрегнем и самият Йордан, който споменава за всекидневните нападения на анти, славени и българи (Jord. Romana, 388). За да са осъществими редовни, или както казва Йордан всекидневни нападения над римските владения в Тракия, то антите, славените и българите трябва да живеят в близост до Тракия, или дори в самата Тракия.

 

Това е така разбира се, по времето на Йордан българите, бивайки потомци на траките мизи, населяват Мизия. Йордан е пределно ясен, когато поставя българите край Черно море в близост до владенията на римската империя (а не на стотици километри на север и изток, както твърдят определени представители на историческата наука) : “над Черно море са земите на българите станали известни поради последиците от нашите грехове” - “supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt.” (Jord.De Orig. 37).

 

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#V

 

Тук е важен изразът “станали известни поради последиците от нашите грехове”, защото става ясно, че римляните са ощетили българите с нещо, а за да стане това е нужен контакт. Невъзможно е един народ да третира друг народ несправедливо, ако няма контакт помежду им. Явно тук става дума за българите, които обитават Мизия и са подвластни на римляните.

 

Както се уверихме, ние разполагаме с голям брой свидетелства, според които още преди 550 – 560 г., българите са в конфликт с римляните на Балканите, а и с други народи край западните Карпати. Казионните учени обаче искат ние да забравим за събитията от 388 г., 390 г., 450 г., 478 г., 488 г., 491 г., 493 г., 494 г., 495 г., 499 г., 502 г., 504 г., 512 г., 514 г., 530 г., 535 г., 539 г., 540 г. 550 г.

 

Наука ли е това да се пренебрегват толкова много важни данни? Научно ли е да се обявяват за българи обитаващите бургоси бургарии (burgare, burgar) от земите на запад от Каспийско море? Старото поколение историци има някакво оправдание да си затвори очите за информацията, която е в разрез с общоприетите теории, но новото поколение историци би трябвало да проявят друго поведение. Вместо с фанатизъм да защитават остарелите догми, е по-добре да се научат да мислят логично и да разширят хоризонта на знанията си.

 

Не е никак трудно да се осъзнае, че арамейската дума бурга – укрепление, е дала името на споменатите от арамееца Захарий Ритор бургаре. Не е никак трудно да се разбере и защо някои от историците в миналото са направили грешка. На юг от споменатите от Ритор бургаре е имало българи, но българи, които са се появили в региона едва след 540 г.

 

Преди това тези българи обитават Балканите, но бивайки победени от армията на служещия на Римската Империя Мундо, те са депортирани в Армения и Лазика (Южен Кавказ). За това съобщава Теофан Изповедник (ГИБИ, Т. III, с.238 – 239).

 

От наличната информация става ясно, че народ с име българи обитава земите от долното течение на Дунава по времето на Античността, а разбира се и по-рано. Тези българи са траки от групата на мизите, част от които живее под римска власт и по думите на Йордан са третирани несправедливо от римляните, а други наши предци, които са на север от река Дунав са свободни. За това свидетелства дори Именника (на българските владетели). Там е казано пределно ясно, че 515 г. преди времето на княз Аспарух, дедите ни има княжество от другата страна на Дунава. По това време – II в., земите на север от голямата ни река са обитавани от траки.

 

За това свидетелстват характера на регистрираните в периода II – VII в. топоними и хидроними, типа керамика, а и отбранителните съоръжения – земен вал и ров, като тези от Плиска. На север от Дунава, в Сучидава е намерена амфора със символ IYI, която археологът Д. Тудор датира IV – V в., като този символ, по сведения на Й. Тодорович и А. Церманович се среща и по керамиката на културата Винча (Михайлов, 1987, с.93), т.е. свещеният за старите българи символ IYI се появява на Балканите преди около 7000 години – факт, който представителите на казионната наука предпочитат да премълчат, както премълчават и други планини от информация.

 

Истината обаче не може да се скрие, тя упорито си пробива път въпреки фанатизма на защитниците на догмите, които, за да запазят топлото си местенце са готови да ощетят българския народ, удължавайки живота на вредните лъжи.

 

Въпрос на време е когато в нашите училища и университети ще се изучава не само истинската ни история, но и всеки ще знае, че ние сме народът, с който започва историята. Ще се знае, че сме народът, у когото блясва най-рано искрата на познанието, народът, който щедро и безкористно раздава своето богатство, но подобно на Прометей е наказан за стореното добро. Ще се знае и това, че няма защо да се страхуваме от бъдещето, защото роденият в огън е способен да преодолее всичко и макар да се издига от пепелищата жестоко белязан, се издига и по-силен.

 

Основна използвана литература:

1.Бешевлиев В., Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965.

2.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

3.Орбини М., Царството на славяните, 1601, прев. Б.Христов, ред. Т.Сарафов, Наука и Изкуство, София, 1983.

4.Ценов Г., Праотечеството и праезикът на българите, Хелиопол,София, 2005.

5.Ценов Г., Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014.

6.ГИБИ, Т. III, 1960.

7.ГИБИ, Т.V, 1964.

8.ЛИБИ, Т 1,  1958.

9.K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos. Rotscheverlagshandlung, 1898.

10.Die Sogenante Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor, von K.Ahrens, G.Krüger, Leipzig, Druk und Verlag von B.G.Teubner, 1899.

В. Т. Сиротенко, ПИСЬМЕННЫЕ СВИДЕТЕЛЬСТВА О БУЛГАРАХ IV – VII ВВ. В СВЕТЕ СОВРЕМЕННЫХ ИМ ИСТОРИЧЕСКИХ СОБЫТИЙ

(p. 195-218 in Славяно-Балканские Исследования, Историография и источниковедение
Академия Наук СССР, Институт Славяноведения и Балканистики, Издадельство "Наука", Москва, 1972)

 

http://www.kroraina.com/fadlan/v_sirotenko.html