КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК И КАК СЕ СПАСЯВА НАРОД?

 

Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки, слаби и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в зрели, самостоятелни личности. По пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания. Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко.

 

Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените се пълнят с адреналин. Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт...

 

Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, отрови маскирано като лекарство, или огромни тълпи от жестоки главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатият дори не подозира, че дните му са преброени. До последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.

 

В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка рязва душата ни с тънък нож.

 

Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Униженията и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и източва живота ни ден подир ден. Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик.

 

Днес има такива, които казват, че българите, от които Монро, Бъкстон, Стобарт, Робер, Рийд, Лихачов и др. са се възхищавали вече не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни:

 

“Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

 

Ноъл Бъкстон казва за нас: “За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа...”

“Когато човек хвърли поглед върху вероятното бъдеще на Балканския полуостров, само у българите се вижда надежна перспектива. Това се определя от тяхното трудолюбие и тяхната пестеливост, тяхното упрямство и тяхната трезвеност. “ – изказване на лорд Страндсфорд, 60-те години на 19 век, С.Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.227.

“Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и потикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела." - Коментар за българските ученици в “Robert’s Collese” от директора му Сайръс Хамлин - J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877, с.44.

Описаните от чужденци наши качества ние все още ги имаме. Те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата, прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса.

Немалко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Месопотамия, Хетската Империя и Урарту са създадени великолепни сгради и са изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящни украшения. След падението си, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се изправят и възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове. За тези някога велики хора е дошло забвението...

 

Нашите деди обаче са направили това, което е било невъзможно за другите, защото са имали сила на духа и са останали предани на своите стари традиции. Предците ни са следвали упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители. Ето защо народът ни се е прераждал отново и отново.

 

Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни. Болестите на духа не се появяват, ако няма условия за тяхното съществуване. Ако не си част от порочната система, със своя добър пример можеш да се бориш ефикасно срещу нея.

 

Смятам, че борбата със злото се състои най-вече в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. За да си добър обаче трябва и да си силен, защото доброта без духовна и физическа сила те прави лесна жертва за безсъвестни индивиди. За да продължаваш да бъдеш добър е нужно и да си заобиколен със себеподобни хора, защото има и други: корумпирани, нагли, продажни и алчни. Те мразят неистово различните от тях и правят всичко възможно да ги изолират, смачкат, унищожат.

 

Някои смятат, че обединението на добрите хора е труден процес. Това не е така, но е направено много, за да се внуши, че обществото ни е разединено и слабо, че няма надежда за нас. Внушенията са непрестанни, могат да се нарекат дори индустрия – добре финансирана и ползваща рафинирани методи.

 

Обединението е лесно, но за него трябва да се работи неспирно, защото и индустрията целяща да превърне народа ни в безформена и безволева маса не спира да пръска отрова. Понякога това става тихо и почти неусетно, а понякога брутално, но процесът не спира никога. Причината за това е страхът от пробуждането на хората и появата на решение да се избере достоен начин на живот. Промяната може да се осъществи стъпка по стъпка.

 

Лесно е да пазим населеното си място чисто, а колкото и странно да звучи – това е много важно. Един добър приятел казваше: Ако търпиш боклуци по улиците и в природата ще привикнеш към нередното и ще позволиш на боклуци в управлението да определят бъдещето ти, а то ще свърши на бунището. Има логика, защото вътрешната ни нагласа по отношение на това: какво трябва да се приеме и на какво трябва да се окаже съпротива, оформя утрешния ни ден.

 

Лесно е да поздравим своите съседи, колеги, а дори и непознати хора на улицата. Една усмивка, една добра дума може да спаси живота на човек, който притежава полезни за обществото таланти, но обстоятелствата са го смачкали. Стойностните хора често са и уязвими, ако намерим тези сънародници и ги опазим, те ще се отплатят десетократно след време. Приятелското отношение към всички не ни струва нищо, но реално притежава огромна стойност.

 

Лесно е вместо да киснем пред телевизора, да излезем навън и да се срещнем с приятели, да поговорим за истинските неща в живота. Така се откъсваме от пипалата на пропагандната машина и същевременно заздравяваме обществото оформяйки един стабилен приятелски кръг. Стабилно приятелство съществува, ако хората общуват лице в лице. Дори да не е всеки ден, дори да не е всяка седмица – важното е да се случва.

 

Лесно е заедно с приятели да окажем морална, или даже финансова помощ на някой болен сънародник, дори да се касае за напълно непознат. Често даваме пари за ненужни неща, спокойно можем да минем и без тях, но понякога липсата на пари за лечение при някои хора е въпрос на живот и смърт. Кое ще ни даде по-голямо удовлетворение: вечеря в скъп ресторант, купуването на поредния нов костюм, или пък знанието, че помагайки на някой в нужда е довело до спасяването на човешки живот?

 

Преди време учител по антропология [навярно М. Мийд] обяснява на своите студенти, че за начало на цивилизация можем да говорим дълго преди появата на градове, царе, организирана религия. Една зараснала бедрена кост на човек живял още преди Неолитната революция се явява ярък пример за началото на цивилизацията. В природата животните със счупени кости нямат шанс за оцеляване – те биват изяждани от хищниците. Зарасналата бедрена кост на човек живял преди повече от 10 000 години показва, че някой го е било грижа за пострадалия. Че му е носил дълго време храна и вода, че го е пазил от хищници, че му е помогнал да оздравее. Ето, едва ли може да има съмнение, че съпричастността е това, което ни отличава от дивите зверове. 

 

Лесно е заедно с роднини, приятели, колеги да привлечем вниманието на обществеността към даден проблем. Мошениците винаги са били нагли и умеещи да лъжат, но въпреки това – те обичат да работят в сянка, за да не загубят доверието на хората помогнали им да придобият власт. Понякога тези, които поддържат вредящите на страната ни индивиди правят това, не защото не обичат България, а защото са прекалено доверчиви и не знаят за тъмните дела на хората, които поддържат.

 

Лесно е да покажем любов към децата си, да отделим време за тях и да ги възпитаме ние самите, вместо да оставяме на създадената от порочни хора система да ги обърка, смачка и реално да ни ги отнеме. Зная, че много от нас са натоварени, зная, че битието на много от нас е трудно, но все пак, децата ни са нашето бъдеще – ако не успеем да ги спасим, за какво живеем?

 

Лесно е да заживеем обединени от светъл идеал. Истината за нашите корени, а и за заслугите на предците ни го позволява. Още в началото на своята дейност като блогър аз се удивих от това, че хора с различни виждания, хора с различна вяра си подават ръка, приемайки, че всички сме потомци на народа, с който започва историята.

 

На друго място, на друга тема, свързана с политика, избори и т.н. тези последователи на блога ми биха се нападали и обиждали, в никакъв случай не биха приели гледната точка на другите, но ето – виждането, че ние българите сме потомци на велики хора сякаш пробуди нещо, което е било дълго време в латентно състояние.

 

Приемането на истината, че предците ни са сторили нещо удивително – останали са в най-старата си Родина 8000 години, сякаш трансформираше читателите ми. Приемането на истината, че нашите предци са създателите на първите човеколюбиви доктрини, че са създатели на писменост и култура, обогатили много други народи, караше хора с противоположни виждания да забравят своите различния.

 

И това не е случайно. Научилите истината вече имаха пример достоен за следване. Както детето следва своите родители, така и възрастните следват светлите примери на героите от миналото. Когато дедите ни са ковали съдбата си и даже са предопределяли бъдещето на други хора, не е имало леви и десни. Нашите предци са били силни, защото са ценили своите традиции, а и са следвали своите интереси, не интересите на чужденци.

 

Разберем ли това добре ще осъзнаем и какво трябва да се прави. Разбрахме как се убива човек, но знаем и как се спасява цял народ. Остава само да го направим – стъпка по стъпка, бавно, но упорито.