КАКВО ОЗНАЧАВА ПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОН) ?

До неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари с постижения единствено на бойното поле. Малко по малко обаче, с появата на укривани в миналото данни, а и с откритията на редица забележителни тракийски паметници, започна да става ясно, че дедите ни са били народ с изключително висока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно красноречиво доказателство за това.

Това място е обитавано от предците ни още от незапомнени времена. Било е свещено за тях и за това сред скалите биват издигнати различни храмове. Някои са градени преди хиляди години, други в Средновековието. Атмосферата край Перперек е особена, хората посетили тракийското светилище изпитват усещането, че се връщат векове назад във времето когато гласът на Орфей е отеквал по планинските ридове...

Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е дадено едва в ново време?  От Стефан Византийски знаем, че едно от древните имена на нашата земя е Перке. 

Върховния бог на дедите ни е носел епитета Перк(ос)/Перкон. Има тракийско селище Перинт край Мраморно Море и друго място Перкота, разположено недалеч от Троя. Сродно е разбира се и името на Пирин планина, имащо диалектен и всъщност правилен вариант Перин.

Елементът ПЕР притежава значение скала, отломък, планина в езиците на различни хора. Среща се в хетските думи перуна-скала и парку-висок (като скала), а също и с индо-арийските   пару-планина, парвата – скалист, груб, планина.

Дали в Перперек срещаме редупликация на ПЕР-скала, или значението е по-дълбоко? Перперек отговаря добре на определението скалист. Светилището е буквално издялано в скалите, постройките също са направени от дялани камъни.

Напълно е възможно обаче Перперек да е двусъставно име. В такъв случай първата частица – пер притежава значение скала, а във втората частица трябва да търсим името на древния бог Перкос. Логично е да предположим, че Перперек означава Скалата на Перкос, място свещено за върховния бог.

Със сигурност Перперек е било особено място свързано с най-старите култове по нашите земи. Със сигурност там са извършвани излияния на върховния бог, чийто епитет е Перкос – биещият с мълнията. През 2012 г. Николай Овчаров намери в Перперек керамичен релеф на Тракийския Конник - върховният бог на предците ни.

 http://www.bnews.bg/article-41948

Етимологията на теонима е българска както можем да очакваме. Името Перкос се обяснява с глагола пера, перкам – бия, нанасям удар, чупя. В днешният ни език няма дума пер-скала, камък, планина, но това е нормално. Във всяка епоха се губят думи дори и от основния речников запас. Важното в случая е това, че пер-скала може да се обясни с помощна на българския. Това става със същия глагол, който използвахме за тълкуването на теонима Перкос. Пера, перкам означава и чупя, правя на парчета. Думата пер означава – нещо отчупено, нещо с остри ръбове, отломък...скала.

Името на древният бог на дедите ни Перкос е интересно, но малцина от нас са чували за него. То е сродно на арийското божество Парджания, литовския Перкун, хетския Тархун, германския Тор, галския Таран, да не забравяме и Перун. Учените смятат, че се касае за индо-европейско божество на мълнията.

Това по принцип е обяснение за всяка неудобна подробност. Горките учени дори не смеят да предположат, че Перкос е изконно тракийско божество, а дедите ни са разпространили култа към него посредством своите миграции от най-дълбока древност.

В кавказките езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от индо-европейските, има думи като пире, пири, парану със значение мълния (С.Николаев, Б.Страхов). Тези думи са явно заемки и са дадени от нашите деди. За тракийска керамика в Кавказ, по-точно Триалети, Грузия спомена Р.Ходинот. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати са и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

За тракийско присъствие сред хети и индийци има достатъчно исторически извори. Други сведения на летописци дават данни за ранни контакти между траки и келти. Не разполагаме с трудове на стари автори писали за тракийски преселения в земите на германите, но тук на помощ идва археологията. В Северна Германия и Дания са намерени достатъчно артефакти като тези от нашите земи.

Защо в такъв случай да не предположим, че Перкун, Таркун, Таран и др. са само местните варианти на името на древното тракийско божество Перкос? Никой учен няма да отрече, че римляни и гърци са заели богове от траките. Ако високо развитите римляни и гърци приемат култура от дедите ни, защо и други да не го направят?

Дано след време когато догмите съвсем се сринат, учените ни да могат да обясняват без страх, че в името на Перперек е срито название на божеството Перкос, свидетелстващо за миграциите на дедите ни и силното им влияние върху други хора. Дано българчетата да раснат със съзнанието, че дедите им са били благородници и да се стремят също да станат такива.

БИБЛИЯ БЕСИКА И МЕТОДИТЕ НА Д-Р ГАЙД

Преди няколко години в пресата ни гръмна новината, че е намерена библията на бесите. Книгите на Стефан Гайдарски познат още като д-р Гайд превзеха книжарниците, бяха предлагани дори и в музеи. Това ме учуди доста, понеже поне на този момент, както правителствата, така и учените ни като цяло пренебрегват тракийското ни наследство.

Когато се запознах с писаниците на Гайд разбрах каква е причината за “великодушието” на управляващите. Тракийското Писмо Декодирано се оказа заблуда. Едиственото верно твърдение в работите на Гайд е това, че сме наследници на траките. Начинът на работа обаче може да се характеризира като всичко друго, но не и научен. Творбите на Гайд са просто една бомба със закъснител. След време тя ще причини много душевни терзания, на тези, с чието доверие е злоупотребено.

Нека не бъда голословен. Нека обясня подробно защо смятам работите на Стефан Гайдарски за несериозни и изключетелно вредни. Първо, названието Библия Бешои- библия на бесите, е нелогично. През IV век Урфил познат още като Вулфила превежда библията за гетите обитаващи подножията на Стара Планина: “(Philostorgius)  says that at this time Ulfilas led a large body of the Scythians (Goths) from those living  across the Ister (the people whom in olden times they called Getae, but now call Goths) to the land of the Romans, driven through piety from their own homes… Ulfilas was elected by Eusebius (of Nicomedia) and the bishops of his party (the Arians) as bishop of the Christians in the Getic land. Among  the matters which he attended to among them, he was the inventor for them of their own letters, and translated all the Scriptures into their language - with the exception, that is, of the Books of Kings.”

http://digihum.mcgill.ca/~matthew.milner/teaching/resources/docs/The%20Work%20of%20Ulfilas%20among%20the%20Goths.pdf

Бесите са съседи на гетите не само в областта Мизия (Северна България), но и отвъд Дунава. Край Карпатите са живели не само гети, но и беси както знаем от работите на Клавдий Птолемей: “Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian Mountains”. Ptol. Geography, III.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Щом гетите имат превод на библията още през IV век, защо ще им е на живеещите заедно с тях беси да правят свой отделен превод? Двете племена говорят един и същ език, разликите в диалектите са били минимални. 

Всъщност никой от племето на бесите не е превеждал Cветото писание. Работата е там, че през Късната Античност името беси става колективно название за всички траки, включително и гетите. Това е причината гетската библия да бъде наречена библия на бесите. Гайд най-вероятно не знае тази важна подробност.

Този изследовател твърди, че: “езикът на древната тракийска писменост от Енеолита, както и този от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи на Желязната епоха, написани вече на линейната трако-фригийска азбука, е един и същ език, който за щастие е съхранен и до днес и известен като бохарски диалект на Северен Египет.”

Ако трябва да опиша това твърдение с една дума, единствената, която мога да използвам е дивотия. Поднасям извиненията си за грубия израз, но той даже е комплимент. Бохарският диалект на коптите в Египет няма допирни точки с граматиката на езика ни. Самото название бохарски няма нищо общо с името на езика ни – български.

Бохарски, или по-точно бохайра е арабска дума за езеро - Bohaira بحيرة (lake). In Arabic, words are either masculine or feminine, so anything you may think of should take either feminine or masculine form, now you can recognize if a word is feminine or masculine by its ending, for example: Shajara شجرة (tree), Saheefa صحيفة (newspaper), Kora كرة (ball), Ghorfa غرفة (room), Bohaira بحيرة (lake)

http://arabic.speak7.com/arabic_feminine_plural.htm

BOHAIRIC

The dialects of Lower Egypt were Bashmūric, about which little is known (only a few glosses in the dialect are extant), and Bohairic (from Arabic, al-Buḥayrah).

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/71520/Bohairic

Който желае може да се запознае с граматиката на коптския бохарски диалект:

BOHAIRIC GRAMMAR http://www.academia.edu/3623127/Bohairic_Grammar

До VII век думата бохайра, бухайра-езеро не е била позната в Египет защото принадлежи на съвсем различен народ, това са арабите. През Ранното Средновековие те не само покоряват страната на пирамидите, но и цяла Северна Африка. В последствие налагат доста свои топоними и хидроними, към които спада и Бохайра. Това е област, в която има голямо езеро, което е и причината за възникването на името Bohaira بحيرة. За тази важна подробност Гайд не отваря и дума.

В работите на Гайд намираме още много заблуди. На с. 34 от “Тракийското Писмо Декодирано” IV сe споменава Дион-Исус. Направен е някакъв нескопосан опит за кръстосване на името на бога на виното с това на Исус Христос. Проблемите тук са няколко. Най-древният вариант на името Дионис е от микенски документи от второ хил. пр. Христа. Там срещаме ДИВОНУСО(С) – J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005, p.99.

Исус от друга страна е гръцкото предаване на еврейско-арамейското име Йешуа.

Jesus 

late 12c. (Old English used hælend "savior"), from Greek Iesous, which is an attempt to render into Greek the Aramaic proper name Jeshua (Hebrew Yeshua) "Jah is salvation," a common Jewish personal name, the later form of Hebrew Yehoshua (see Joshua). 

http://www.etymonline.com/index.php?l=j&p=3&allowed_in_frame=0

Комбинацията с имената на Дионис и Исус, която Гайд предлага е невъзможна. Невъзможни са и доста от така наречените тракийски думи, които са представени в края на “Тракийското Писмо Декодирано” IV. Най-фрапиращият пример е с думата захар. Тя нито е българска, нито е съществувала по времето когато гетите превеждат библията на своя език. В древността като подсладител се е ползвал пчелния мед. Нито египтяните, нито дедите ни от Античността са познавали захарта.

Други невъзможни “тракийски” думи от “речника” на Гайд са кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия. Касае се за турцизми, навлезли са в езика ни около 1000 години след като бесите превеждат библията на свой език. Нито одая, нито шише, или гемия не се срещат в старобългарски, или среднобългарски текстове. Това няма и как да стане.

Гайд се е застраховал казвайки, че някои наши думи са преминали в турския. Разбира се има български думи в турския, но те си имат българска етимология, докато кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия не притежават смисъл на български. Те са заети през петте века мрак, в който е хвърлена страната ни от азиатските агресори.

Колкто повече се задълбочава човек в книгите на Гайд, толкова повече абсурди намира. На с.80-81 от “Тракийското Писмо Декодирано” IV е показана плочица с древна писменост от Енеолита. Дори и там Гайд намира името на Исус! За такова твърдение думата абсурд е твърде мека. По-горе бе обяснено, че Исус е гръцкото предаване на еврейско-арамейското име Йешуа. Освен това през Енеолита гърците са говорили съвсем различен език, а и са обитавали прародината си Африка.

Събират се няколко абсурда на едно място, но това не притеснява Гайд изобщо. Какъв е подтикът на този човек да публикува няколко книги със заблуди аз не зная. Може намеренията му да са били добри, но както е казано преди време: “Пътят към ада е заслан с добри намерения.” 

Не може да се спекулира произволно, не е редно да се играе безотговорно с доверието на българския читател. Нужни са проверки на книгите с научни претенции, а и консултации със специалисти.

Ето какво казват специалисти като д-р С.Янакиева за творбите на Гайд: “Друг проблем са появилите се в последните години абсолютно безпочвени спекулации на Ст. Гайд за намирането на Biblia Bessica (Гайд 2008: 103-117). Авторът на тази грандиозна манипулация за лековерни читатели (каквито са и другите три книги от поредицата) твърди, че именно на тракийски език е написан бохарският превод на Светото писание.

Г-н Гайд или е пълен невежа, или смята за такива българските си читатели. Както е добре известно на езиковеди и историци, бохаирският (бохейрски) е диалект на коптския език, последния стадий от развитието на древноегипетския от около І-ІІ век насетне. Откровена нелепица са твърденията на Гайд, че се спорело за това към кое езиково семейство принадлежи коптският, че най-голямата част от специалистите го определяли като състоящ се от два компонента - семитски и индоевропейски - и че „по всичко личи, че индоевропейските компоненти преобладават в бохарския диалект", който бил тракийски диалект…

Без съмнение древноегипетският (включително и коптският) принадлежи към хамитския клон на семито-хамитското езиково семейство. Коптските преводи на Библията и други текстове се изучават от няколко века - класифицирани са ръкописите в различните библиотеки, добре проучен е и самият бохаирски диалект. Той никога не е имал нужда да бъде „декодиран", тъй като има дълга писмена традиция и до днес се употребява като литургичен език в коптската православна църква.

Няма никакво съмнение, че евангелският текст, който психиатърът Гайд иска да ни представи като тракийски, е на коптски език и няма нищо общо с индоевропейския тракийски…

Смехотворно е да се твърди, че в посочените текстове се срещат племенните названия траки и беси, както и името на Орфей. Това са преводи на различни части на Библията и те дори теоретично не биха могли да съдържат нещо, което не се съдържа в оригинала…”

 http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Ето така стоят нещата с методите на Гайд. Жалко е, че доста добри хора се полъгаха. Жалко е, че неиздържаните работи на въпросния господин компрометират връзката между траки и египтяни. Такава има разбира се, но не е описаната от Гайд. Верно е, че завладелите Египет хиксоси са от Балкански произход. Не те обаче пренасят йероглифното писмо в Египет.

Йероглифното писмо си е изобретение на самите египтяни. Балканската писменост съдържа други знаци. Те се срещат върху керамика от първите египетски династии, а после изчезват, правейки място за новоизобретените йероглифи.

Разказвайки за древният Египет Уолтър Емъри споменава, че благородническата прослойка на първите египетски династии принадлежи на раса, която е различна от местното население. Емъри не уточнява от къде са дошли тези хора. Това подсказва проф. Ян Бест давайки карта на древни миграции на източноевропейци в Левант и Египет. Ясни индикации за балканският произход на първите господари на Египет дава и ранната египетска керамика. Тя показва прилики с по-старата балканска.

Трябва да се отбележи, че балканските поселници в Египет са били добре организирани, а и по-силни физически от местното население, но са били едно незначително малцинство. Емъри а и Дери споменават, че в продължение на няколко века расата на господарите се смесва с тази на местното население. Балканските преселници оставят следи в египетския език, но се касае само за шепа думи:

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ

АТЕФ            ОТЕЦ (баща)              -FATHER

АН -                ОНЪ, ОНА (той, тя)  -HE, SHE

БХА               БЕЖАТИ (бягам)      -TO RUN

БЕС                ВЕСТИ                      - TRANPOSRT, BRING, CARRY

ВСТ                ВЬСЪ (селище)         - SETTLEMENT, VILLAGE

ДР                  ДВОР                          - ENCLOSURE, YARD

ИИ                  ИТИ (идвам)             - TO COME

КЕС               КОСТ                          - BONE

МСТИ            МЪСТ                         -REVЕNGE, WRATH

ПТ                  ПИТА (хляб)              -BREAD

ПРИ               ПРАВО                       - FORTH

РУТ                РЪТЪ (уста, отвор)  -MOUTH, OPEING

РУХ               РЪСТ                         - GROW, HEIGHT

РК                   РОКЪ ( време)          - TIME

САЧ               СЕКА                         - CUT

СЕПТ            ШИП                          - THORN  

САМТ            СЪМВАНЕ                - MORNING

СУ                  СЪ ( този, това)        - THIS

СВИ               СВЕТЛИНА               -LIGHT

СБТ               СОБА (стая)              - ROOM, CHAMBRE

ТА                  ТА ( тази, това)         -THIS, THAT

ТУ                  ТЪ ( това)                    -THIS, THAT

ХР                  ГОРЕ                            -ABOVE, ON

В по-късният вариант на египетския, коптския са се запазили също малко количество думи показващи връзка с езика ни. Някои от тях са кас-кост, калка-колело, сике-сека, тай-тая, тази. Със сигурност обаче представените от Гайд воки-бременна жена, какос-зъл и т.н. нямат връзка с българските девойка, дивак както се опитва да ни убеди Гайд.

Eто какво трябва да запомним:

1.Бохарски няма нищо общо с български, това си е коптски диалект, чието име идва от арабската дума Бохайра/Бухайра-езеро.

2.В най-древните надписи от земите ни няма споменаване на името Исус защото то е само едно гръцко предаване на еврейско-арамейското име Йешуа. По времето на Енеолита гърците са били още в Африка, а дедите ни дори не са знаели за съществуването на народи като евреи и арамеи.

3.Комбинацията Дион-Исус е измислица, нейното съществуване е невъзможно понеже най-древното име на Дионис е било Дивонус. Около 800 години след най-ранното споменаване на името на тракийския бог, гърците предават името му като Дионис. Историците приемат този вариант, но езиковедите знаят как е правилното, по-старо име на този бог. Нещо, което Гайд не знае. Дивонус е сродно на санскр. diva, diviya- светлина, сияние, чудо, а също така и на стблг. диво-чудо, дивьнъ-смайващ, дивьно-удивително.

4.Няма как тракийската библия да е наречена от дедите ни Библия Бешои защото само гетите правят превод на Светото писание. Гайд явно не знае, че през Късната Античност с името беси се обозначават всички траки, независимо дали те са гети, мизи, или одриси. Със сигурност дедите ни не са наричали превода на Светото писание библия. Тази дума е навлязла в езика ни късно, тя не присъства в старобългарски и среднобългарски.

5. Нарочените от Гайд за тракийски думи са си турцизми - кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия. Те нито присъстват в старобългарския, нито пък имат смисъл на български. 

Тъжно е, че се появиха индивиди, които използваха желанието на българина да разбере истината за корените си. Имайки свои скрити цели, тези хорица подкопаха тезата, че ние сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа. Най-сигурния начин да бъде убита една идея не е като й бъде оказано упорито противопоставяне, а като бъде опорочена.

Дано Господ да прости на тези, които волно, или неволно са разпространявали заблуди. Дано и хваналите се в капана на заблудите да успеят да прозрат истината. Тя винаги може да се намери от тези, които я търсят упорито. Сега използвам случая да призова за пореден път своите читатели да не ми вярват сляпо, а винаги да проверяват моите твърдения. Ако информацията относно даден въпрос ви се стори малко, поискайте още. Съмнявате ли се в нещо, изразете съмненията си и заедно ще стигнем до разрешение на всеки проблем. Човек няма как да знае всичко, а и аз не съм безгрешен. Приемам съвети и корекции стига те да са изразени по културен начин и да са добре аргументирани. Така би трябвало да работи всеки изследоваел търсещ истината за корените на народа ни.

“СТРАННИТЕ” ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Личните имена са важен източник на информация. До голяма степен от тях може да се разбере етническата принадлежност на даден човек. Макар хората са са се смесвали и в древността, пазенето на традициите е било доста по-силно отколкото днес. Херодот разказва за това, че дори и на царете не е прощавано, ако приемат облекло и обичаи от чужденци. Такова прегрешение се е наказвало със смърт. Това обаче помага да бъде запазена дълго време изконната култура.

Благодарение на работите на различни летописци, а и на епиграфските паметници ние разполагаме с доста от най-древните имена на дедите ни. В много случаи те звучат странно и за повечето от нас е трудно да приемат, че Реметалк, Рескупорис, Котела, Аматок и др. принадлежат на наши предци. Това е напълно нормално. Както преди време бе обяснено от В.Бешевлиев, определени антропономи са били запазени само за благородническата прослойка.

С идването си на Балканите  римляните елиминират голяма част от нашата аристокрация, а друга част се романизира до известна степен. Това е причината за "изчезването" на доста от имената на предците ни. Тази липса на благороднически имена някои изследователи ползват като “аргумент”, че траките са изчезнали, а хората дошли с Аспарух са съвсем различен народ.

Всъщност не е важно дали един антропоним се използва и днес, важно е дали той има обяснение на български или не. През последните двадесет години се народиха сума Джонита, Джимита, Рикардовци. Макар да са носени от хора с българска кръв, имената Джон, Джим, Рикардо и т.н. нямат обяснение на български.

Съвсем различно стои въпроса с древните тракийски имена. Те може и да се излезли от употреба, но етимологията им е българска. Да обърнем внимание на Рескупорис. То е употребявано както от одрисите, така и от благородническата прослойка на Боспорското Царство, чиято територия съвпада със земите на Стара Велика България.

Рескупорис е двусъставно, първата частица – Реску се обяснява със стблг. рискати-тичам, бягам. Вторият елемент – порис е всъщност чуждото предаване на борис, което пък се обяснява със стблг. борити сѧ – боря се. Рескупорис притежава значение тичащ към битката, тичащ към борбата. Дедите ни са били известни със своята смелост и войнственост. Често на децата са се давали имена със смисъл боец, побеждаващ, силен.

Подобно на Рескупорис, странно и “небългарско” звучи и Реметалк, с варианти Рометалк, Румиталк. То също е двусъставно, както и голям брой от днешните ни имена. Първата част Роме, Руме, Раме се обяснява със стблг. раменъ-силен. Частицата -талк се обяснява със стблг. тлъкование-обяснение, говорене, тълкуване. Значението на Реметалк е да говори със силен глас, да умее да командва.

Името на цар Котела също е лесно за обяснение на български език. Още повече, че то е просъщесвувало дори и до XVII под формата Котил (Й.Заимов, Български Именник, 1994, с.126). Котела е сродно на Котис, а и на епитета на богинята майка Котито. Коренът кот може да се изтълкува с котя се-раждам, друга сродна дума е котило-новородени.

Аматок също е теофорно име, също е свързано с едно от названията на богинята-майка. Тя е позната и като Ама, Ма, като значението е майка. До ден днешен в диалектите край Асеновград ма се употребява като дума за майка. Първата частица от Аматок е епитет на древната тракийска богиня, а втората частица –ток означава потомък, син, произлязъл от. Обяснение получаваме със стблг. токъ-течение, а също и с думата потекло-потомък.

С подобна постройка е и Скитоток. То е изписано на златен пръстен намерен в могила до село Дуванлий, Пловдивска област. Скитоток означава скитски потомък. Скитите са определени като тракийски народ от Стефан Византийски, а за името им Страбон казва, че то е еквивалентно на номади. Проф. Ценов бе първия български учен, който обърна внимание на това, че скити означава скитащи и се обяснява със стблг. скытати сѧ. 

Излезе, че в нашите вени тече кръвта на народ, който побеждава персийския цар Дарий и кара египетския фараон Псамитех да падне на колене и да моли за милост. Уви, тази информация остана непозната на българския читател.

Друго странно тракийско име е Авлукент, Αυλουκενθης. Значението е чедо на Авлу/Вълу. Частицата κενθης/кент е само древен вариант на стблг. дума чендо-чедо. Тя произлиза от наченти, заченти-започвам, зачевам, слагам начало, от своя страна свързани с корена кан/кен – начало, срещащ се и в стблг. *кань, конь-начало.

Подобно на Авлукент е Авлукрам, Αόλούκραμις. То се обяснява като храненик, отгледан от Авлу/Вълу. Частицата κραμις се обяснява със стблг. кръма-храна, ядене, кръмити-храня, отхранвам, кръмлиа-храна, гуляй, кръмитель-хранител, този, който отглежда, отхранва, възпитава.

Берисад/Βερισάδης – името е сродно на Βεριμαρος,  което от своя страна се явява древен вариант на Беримир. Частицата Βερι се тълкува с блг. бера-събирам, обединявам. Втората част – σάδης бива сравнена от Д.Дечев с авест. šata- “обрадован“ – щастлив. В такъв случай Берисад би имало значение събиращ щастие. Възможна е обаче и връзка със стблг. садъ-градина, лозе. Траките са ревностни почитатели на богът на виното Дионис, а лозата е изобразявана често по тракийските монети.  

Родос, Ротос, Ρόθος е поредното “странно” тракийско име. B.Томашек търси връзка със санскр. ratha-Streitwagen-бойна колесница – с.228. Санскр. ratha притежава и друго значение, а именно война, бой, битка. Ясно съотвествие е стблг. рать- битка, сражение, война. Ротос, Родос обаче може да се свърже със санскр. retas-потомство, род, тя от своя страна е еквивалент на стблг. родъ-род, произход. Трябва да се отбележи съществуването на българските имена Род, Родан, Роде, Родко, Родо, Родьо и др.

Самул/Σάμυλος – значението е сам, един, или пък висок. Страбон предава, че σαμοι означава височини на тракийски.

Соя/Σοία – обяснява се с българската дума сойка-вид птица.  Подобни български имена са Сокол, Орлин, Гълъб.

Стериса/Sterissa – Томашек представя тълкуване der altliche –  stareca, sterica, armen. sterdž-sterilis, т.е. Стериса действително може да се обясни с думата старец. Името е пожелателно – да стане стар, да живее много години. Сходни български имена са Старил, Старчо, Старко, Старче, те също са образувани от прилагателното стар – Имената на Българите, с.138.

Както се уверяваме древните тракийски имена не са никак странни. Те просто са стари, много стари и това е причина да ни звучат странно. Котис, Бото, Бузо и др. са документирани преди около 3300 години в по плочици от Кносос, Пилос и др. С течение на времето се променя много. Чужди окупации, приемането на нови религии, културни контакти и т.н. оказват силно влияние върху именната ни система.

Тук е мястото да се спомене нещо забележително. Въпреки гоненията на чуждото духовество и на религиозните фанатици ние сме запазили удивително голям брой лични имена, които са вдъхновени от названията на древни тракийски богове.

Тези, които са останали са: Сава, Богой, Водю, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо,  Златан, Млад, Витьо, Яздул, Крапо, Чернин, Басарина, Магут, Млад, Перко, Сура, Тита, Тоте, Турман.

Те идват от тракийските названия на богове: Сабазий, Багайос, Ведю, Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Аздул, Карпей, Кернен, Басарей, Магутис, Молодас, Перкос, Сура, Титис, Тотис, Турма.

                                                                                                                                                                http://myfhology.info/gods/greece-gods/dionis.jpg

                                                                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a7/Ares_Ludovisi_Altemps_Inv8602_n3.jpg

http://www.sabazius.com/uploads/7/4/8/8/7488884/_1330205074.jpg

Да го е споменавал някой историк това? Да е казал някой, че въпреки зверските преследвания, ние пазим над двадесет названия на тракийски богове в именната ни система? 

За сметка на това някои хорица с охота преразказват измислицата, че народът на Орфей е бил само едно незначително романизирано малцинство когато на юг от Дунава е “дошъл” тюркът/иранецът Аспарух.

Как едно малцинство, което е забравило езика и културата си ще повлияе по-силните нашественици? Такива неща са невъзможни, подобно твърдение противоречи на здравия разум. Етнолози като Е.Теодоров и Н.Колев стигат до заключението, че в по-голямата си част народният ни фолклор, а също така и земеделските ни сечива, пастирски атрибути и т.н. са тракийски по произход.

Изследванията на генетиците също потвърдиха, че ние българите сме пълноправни наследници на Залмоксис и Орфей. Да не забравяме и това, че в продължение на 1000 години в различни извори се среща отъждествяване на траки и българи. 

След като език, култура, бит и гени показват, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ, то какво ще кажат “авторитетите” няма значение.

Отмина времето на забраняване на неудобни автори. Отмина времето на укриване на важна литература. Днес всеки може да търси, сравнява и проверява. Ледът под краката на лъжците се пропуква и не след дълго бездната на срама и безчестието ще ги погълне. За нас настъпват нови и по-добри времена. Чалгата не успя да поквари младото поколение, нито пък действията на недобросъвестни политици успяха да опразнят България от българи.

Да загубихме много, омърсиха ни много, поболиха ни, изтерзаха ни, но ето, въпреки всичко живи сме, а и борбени. Медиите може да мълчат за деянията на добрите хора, а и за търсещите се справедливост, но истината винаги си намира път. Броят на виждащите и пробудените расте, а с него и шанса ни за по-добър живот. България е жива!

МЪЖЕСТВОТО И ВЕЛИЧИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ

Има народи, които се отличават рязко от останалите със своята храброст и сила. Ние българите сме благословени с точно тези качества. От най-дълбока древност до ново време предците ни са изумявали египтяни, перси, гърци, римляни, турци и др. със своята непоколебимост, мъжество и величие. Дедите ни защитават ревностно своето семейство и Родина, служат вeрно на пълководците си и правят подвизи, които другите смятат за невъзможни.

Още в най-дълбока древност богатствата не земята ни привличат чужди погледи. Описвайки историята на гетите, Йордан разказва за опита на фараона Весосис да завладее земята ни - “Тази земя обитаваха гетите когато Весосис, царят на египтяните започна война срещу тях. Гетски цар по това време бе Танаус. В битката при река Фазис, Танаус посрещна Весосис и му нанесе страшно поражение преследвайки го чак до Египет. Ако гетите не бяха спрени от непроходимия Нил и отбранителните съоръжения на египтяните, Весосис щеше да намери смъртта си в собствената си страна..“ Iord. De Orig. 47.

Конфликтът описан от Йордан трява да се е разиграл се през ХХ век преди Христа, по време на XII династия. Тогава за първи път на територията на Египет се появяват коне и погребения с жертван кон. В по-късни времена дедите ни се изправят отново пред египетската армия, която този път е предвождана от Рамзес Велики. Предците ни са съюзници на на хетския цар Муватали и му помагат да разбие и прогони египетския фараон. Не случайно мизите (наречени по-късно българи) са наречени от Омир – ненадминати в ръкопашния бой.

Величието на предците се проявава и трояно-ахейският конфликт познат като Троянска Война. За дедите ни дошли край стените на града на Приам и Хектор се говори с дълбоко възхищение:

“Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,

новодошлите тракийци стануват последни от всички.

Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.

Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;

те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.

В злато и светло сребро му блести колесницата нова.

Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!

Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,

а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.”

Hom.Il.XI-432-441, превод Ал.Милев, Б.Димитрова, 1969

Героизмът и мъжеството на предците ни са на ниво и едно хилядолетие след Троянската Война. Познаващ добре качествата на своите роднини и съседи, Александър Велики взема голям брой траки в армията си. Според Кристофър Уебър става дума за около 14 000 души. В битката при Гавгамела те решават хода на сражението: 

“ Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница.” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11

Цар Дарий вкарва в битката при Гавгамела едно страшно оръжие – масивни колесници по чиито оси са прикрепени остри коси, способни да разполовят човешко тяло. Персийският владетел храни надежда, че с помощта на колесниците ще успее да разстрои македонската фаланга, да вклини свои хора в строя й и така да унищожи напълно армията на Александър Велики.

Безспорно психологическият ефект от грохота на колесниците, и свистенето на железните коси е бил силен. Подредени в близост една до друга колесниците наближават със зашеметяваща скорост македоската фаланга и тракийските й съюзници. Един пробив в редиците би бил равностоен на поражение. Траките обаче се славят като потомци на Арес, те посрещат новото оръжие на Дарий с дъжд от копия, безстрашно се втурват напред, хващат юздите на конете, събарят колесничарите на земята и ги пронизват с копията си - Arr.3.13.5.

С течение на времето качествата на някои народи избледняват. Хората се променят и губят старата си сила и храброст. За дедите ни това не важи. Няколко века след подвизите в армията на Александър Велики дедите ни оставят силно впечатление у новите господари на света – римляните. За тях предците ни са несъмнено потомци на Арес – мъже с тяло от стомана и несломим дух. Дори опитната македонска фаланга не внушава страх на синовете на Ромул, но пред дедите не римляните тръпнат. Това личи добре от думите на Плутарх и Тит Ливий:

“Първи настъпиха траките, които както Назика ги описва бяха най-внушителните – високи, едри мъже облечени с черни наметала, под които сияеха лъскави доспехи. На раменете си те бяха облегнали масивни, железни бойни брадви (ромфеи) – Plut. Aem.Paul. 18.3.

“Траките, подобно на диви зверове пуснати от клетка, с оглушителен рев се спуснаха срещу италийската конница така стремително, че макар и калени в битките италийците изпаднаха в голямо объркване и страх”. – Liv. 42.59.

“Противниковата армия бе по-голяма и изпълнена с по-добри войници – траки, македонци и илири – все мъжествени и войнствени народи...” – Liv.XVI.17.

Колкото и силни да са били дедите ни, те биват покорени от Рим. Докато гърците са прегазени за рекордно време, а келти и иберийци оказват съпротива около десетина години, на легионите на Вечния град са нужни около два века, за да сломи мощта на предците ни и то не без заговори и измами.

Турдетани, лузитани, гали, лигури и др. изгубват бързо своята идентичност, но това не важи за дедите ни. Те дори извъшват немислимото - сядат на римски престол. Първият достигнал до най-високото място в Рим е роденият в Добруджа Максимин Тракиец. Неговият сънародник и съименник – Максимин Дакиец дори изявява намерение да промени името на империята от Римска на Дакийска.

След тези велики мъже, на трона сядат и други траки. Става дума за Галерий, Константин Хлор, Константин Велики и синовете му, Ветран, Юстин и Юстиниан Велики, Юлиан Отстъпник, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Маркиан, Лъв Бесът, Фока. Константин Велики е основателят на Константинопол и създател на ново и по-добро законодателство. Юстиниан Велики създава най-забележителните постройки от Късната Античност. За своите сънародници той казва следното:

“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’
(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан Велики – Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Императорите от тракийски произход правят доста за народа, от който са произлезли. Константин Велики изгражда Плиска и Преслав – прекрасни градове, които ще се превърнат в столици на възродената ни държава. Юстиниан Велики дава самостоятелност на църквата на дедите ни... 

Времената обаче се променят и на трона сядат хора с гръцко самосъзнание. Дедите ни в пределите на Римската Империя разбират, че не ги чака нищо добро. През 680 година те слагат различията на страна и в интерес на общото благо се съюзяват с независимите, свобдни траки обитаващи земи на север от Дунава. Независимостта на държавата ни е извоювана, а Рим е принуден дори да плаща данък на по-силните наши предци.

Не случайно няколко века по рано Енодий пише – “Страшните за целият свят българи”. Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си” (Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив (П.Ангелов, България и Българите, с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил,  българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110). 

В краят на XIV век нашата държава е отслабена от заговори на чужденци, които не се спират дори пред убийство на царски синове. Народът бива разделян и объркван, и в следствие на това, а и на други фактори турците успяват да сложат ръка на държавата ни. Настъпват страшни времена, дедите ни биват подложени на геноцид, който дори римляните не са извършвали.

Страданията и болката не сломяват духа на българина. В продължение на пет века той отказва да приеме веригите на жестокия нашестненик. Няма период от дългото зверско подтисничество, в който дедите ни да не са се бунтували и да са показвали, че духът на Спартак живее в сърцата им. Както каза Хайтов - съпротивата против нашественика не се състои от изолирани случки и събития, а е един непрестанен бунтовен кипеж, една непрекъснато ожесточена съпротива срещу поробителя.

Малцина от нас знаят, че хайдушките чети не са били по десет-петнадесет човека, а понякога са достигали стотици души. Хайтов дори споменава, че по време на Търновското Въстание – 1595 г. отряд от 2000 хайдути заедно с група сърби нападнали София... като в последствие е наказан коварния Даут ага...

След Освобождението българите бързо си припомнят кои са и само няколко десетилетия по-късно поставят на колене турците в битката за Одрин. Това не е никак случайно, а се дължи на присъщите за народа ни качества. Ето какво казва Уйлям Монро за нас :

 “По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин... Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България… Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” (Bulgaria and Her People. Washington, 1914г.)

Не само американецът Монро е възхитен от българите. Смаян е и немецът А.Фон Хун, който пише за нас: "Извън всякакво съмнение хората в България са превъзходни войници и са страшно издръжливи...Като всяка истински добре дисциплинирана войска, българите се отличиха в битките с изключителна храброст. (Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.82).

Пред българите се прекланя и французина Л. Дюпуй-Пею: "Ние се задоволихме да дадем обща представа за Българската армия...Добрият й външен вид и дисциплината, при която е подготвена, правят от нея елитна армия, способна на всякакви смели прояви, на голяма преданост и саможетрви, ако врагът дойде отново да тъпче свещената земя на Родината". (Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.162.

Дори англичаните са впечатлени от младата българска армия. В. Хърбърт споделя следното: "Армията е гордостта на нацията, но не е глупаво идолизирана както армията в Румъния. Има силен, непоклатим патриотизъм и изострено желание за учене..." (Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.197).

Друг англичанин, Х. Уудс потвърждава казаното от своя сънародник – Българската армия може да се класифицира като една от най-ефективните, ако не и най-добрата от армиите на по-малките европейски страни, тя надхвърля всички очаквания и съм уверен, че тя е много по-силна от това, което се смята от тези, които не са я виждали... (Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.228).

В продължение на няколко хилядолетия ние пазим своя дух, сила и решителност. В продължение на няколко хилядолетия удивяваме египтяни, гърци, римляни и др. със своите невероятни качества. Това е униколното при нас – след всяко падане ние намираме сили да се изправим. След всяка смърт възкръсваме за нов живот. Подобно на Орфеевото цвете, ние просто се нуждаем от определени условия, за да покажем на света, кои са били неговите най-ранни господари.