Преди няколко години
в пресата ни гръмна новината, че е намерена библията на бесите. Книгите на
Стефан Гайдарски познат още като д-р Гайд превзеха книжарниците, бяха
предлагани дори и в музеи. Това ме учуди доста, понеже поне на този момент,
както правителствата, така и учените ни като цяло пренебрегват тракийското ни
наследство.
Когато се
запознах с писаниците на Гайд разбрах каква е причината за “великодушието” на управляващите. Тракийското Писмо Декодирано се оказа заблуда. Едиственото верно
твърдение в работите на Гайд е това, че сме наследници на траките. Начинът на
работа обаче може да се характеризира като всичко друго, но не и научен. Творбите
на Гайд са просто една бомба със закъснител. След време тя ще причини много
душевни терзания, на тези, с чието доверие е злоупотребено.
Нека не бъда
голословен. Нека обясня подробно защо смятам работите на Стефан Гайдарски за
несериозни и изключетелно вредни. Първо, названието Библия Бешои- библия на бесите, е нелогично. През IV век Урфил
познат още като Вулфила превежда библията за
гетите обитаващи подножията на Стара Планина: “(Philostorgius)
says that at this time Ulfilas led a large body of the Scythians (Goths)
from those living across the Ister (the
people whom in olden times they called Getae, but now call Goths) to the land of the
Romans, driven through piety from their own homes… Ulfilas was elected by
Eusebius (of Nicomedia) and the bishops of his party (the Arians) as bishop of
the Christians in the Getic land. Among
the matters which he attended to among them, he was the inventor for
them of their own letters, and translated all the Scriptures into their language
- with the exception, that is, of the Books of Kings.”
Бесите са съседи на гетите не само
в областта Мизия (Северна България), но и отвъд Дунава. Край Карпатите са
живели не само гети, но и беси както знаем от работите на Клавдий Птолемей: “Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the
Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of
the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then
the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near
the Carpathian Mountains”. Ptol.
Geography, III.5.
Щом гетите имат превод на библията още през IV век, защо ще им е на живеещите заедно с тях беси да
правят свой отделен превод? Двете племена говорят един и същ език, разликите в
диалектите са били минимални.
Всъщност никой от племето на бесите не е превеждал
Cветото писание. Работата е там, че през Късната Античност името беси става
колективно название за всички траки, включително и гетите. Това е причината гетската библия да бъде наречена библия на бесите. Гайд най-вероятно не знае тази важна подробност.
Този изследовател
твърди, че: “езикът на древната тракийска писменост от
Енеолита, както и този от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и
този от по-късните надписи на Желязната епоха, написани вече на линейната
трако-фригийска азбука, е един и същ език, който за щастие е съхранен и до днес
и известен като бохарски диалект на
Северен Египет.”
Ако трябва да
опиша това твърдение с една дума, единствената, която мога да използвам е дивотия. Поднасям извиненията си за
грубия израз, но той даже е комплимент. Бохарският
диалект на коптите в Египет няма допирни точки с граматиката на езика ни.
Самото название бохарски няма нищо общо с името на езика ни – български.
Бохарски, или по-точно бохайра е
арабска дума за езеро - Bohaira بحيرة (lake). In Arabic, words are either
masculine or feminine, so anything you may think of should take either feminine
or masculine form, now you can recognize if a word is feminine or masculine by
its ending, for example: Shajara شجرة (tree), Saheefa صحيفة (newspaper), Kora كرة (ball), Ghorfa غرفة (room), Bohaira بحيرة (lake)
BOHAIRIC
The dialects of
Lower Egypt were Bashmūric, about which little is known (only a few glosses in
the dialect are extant), and Bohairic (from Arabic, al-Buḥayrah).
Който
желае може да се запознае с граматиката на коптския бохарски диалект:
До VII век думата бохайра, бухайра-езеро не е била позната в Египет защото
принадлежи на съвсем различен народ, това са арабите. През Ранното Средновековие те не
само покоряват страната на пирамидите, но и цяла Северна Африка. В последствие
налагат доста свои топоними и хидроними, към които спада и Бохайра. Това е област, в която има голямо езеро,
което е и причината за възникването на името Bohaira بحيرة. За тази важна подробност
Гайд не отваря и дума.
В
работите на Гайд намираме още много заблуди. На с. 34 от “Тракийското Писмо Декодирано” IV сe споменава Дион-Исус.
Направен е някакъв нескопосан опит за кръстосване на името на бога на виното с
това на Исус Христос. Проблемите тук са няколко. Най-древният вариант на
името Дионис е от микенски документи от второ хил. пр. Христа. Там срещаме ДИВОНУСО(С) – J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge
University Press, 2005, p.99.
Исус от друга страна е гръцкото предаване
на еврейско-арамейското име Йешуа.
late 12c. (Old English used hælend "savior"), from Greek Iesous,
which is an attempt to render into Greek the Aramaic proper name Jeshua (Hebrew Yeshua)
"Jah is salvation," a common Jewish personal name, the later form of
Hebrew Yehoshua (see Joshua).
Комбинацията с имената на Дионис и Исус, която Гайд предлага е невъзможна. Невъзможни са и доста от така
наречените тракийски думи, които са представени в края на “Тракийското Писмо Декодирано” IV. Най-фрапиращият пример е
с думата захар. Тя нито е българска, нито е съществувала по времето когато гетите превеждат
библията на своя език. В древността като
подсладител се е ползвал пчелния мед. Нито египтяните, нито дедите ни от Античността са познавали захарта.
Други
невъзможни “тракийски” думи от “речника” на Гайд са кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф,
шише, гемия. Касае се за турцизми, навлезли са в езика ни около 1000 години
след като бесите превеждат библията на свой език. Нито одая, нито шише, или гемия не се срещат в старобългарски,
или среднобългарски текстове. Това няма и как да стане.
Гайд
се е застраховал казвайки, че някои наши думи са преминали в турския. Разбира
се има български думи в турския, но те си имат българска етимология, докато кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф,
шише, гемия не притежават смисъл на български. Те са заети през петте века
мрак, в който е хвърлена страната ни от азиатските агресори.
Колкто повече се задълбочава човек
в книгите на Гайд, толкова повече абсурди намира. На с.80-81
от “Тракийското Писмо Декодирано” IV е показана плочица с древна писменост от Енеолита. Дори и там Гайд
намира името на Исус! За такова твърдение думата абсурд е твърде мека. По-горе
бе обяснено, че Исус е гръцкото
предаване на еврейско-арамейското име Йешуа. Освен това през Енеолита гърците са говорили съвсем различен език, а и
са обитавали прародината си Африка.
Събират се
няколко абсурда на едно място, но това не притеснява Гайд изобщо. Какъв е
подтикът на този човек да публикува няколко книги със заблуди аз не зная. Може
намеренията му да са били добри, но както е казано преди време: “Пътят към ада е заслан с добри намерения.”
Не може да се спекулира произволно, не е
редно да се играе безотговорно с доверието на българския читател. Нужни са проверки на книгите с научни претенции, а и консултации със специалисти.
Ето
какво казват специалисти като д-р С.Янакиева за творбите на Гайд: “Друг проблем са появилите се в последните години абсолютно безпочвени спекулации на Ст.
Гайд за намирането на Biblia Bessica
(Гайд 2008: 103-117). Авторът на тази грандиозна
манипулация за лековерни читатели (каквито са и другите три книги от
поредицата) твърди, че именно на тракийски език е написан бохарският превод на
Светото писание.
Г-н Гайд или е пълен невежа, или смята за такива
българските си читатели. Както е
добре известно на езиковеди и историци, бохаирският (бохейрски) е диалект на
коптския език, последния стадий от развитието на древноегипетския от около І-ІІ
век насетне. Откровена нелепица са
твърденията на Гайд, че се спорело за това към кое езиково семейство принадлежи
коптският, че най-голямата част от специалистите го определяли като състоящ
се от два компонента - семитски и индоевропейски - и че „по всичко личи, че
индоевропейските компоненти преобладават в бохарския диалект", който бил
тракийски диалект…
Без съмнение древноегипетският (включително и коптският)
принадлежи към хамитския клон на семито-хамитското езиково семейство. Коптските
преводи на Библията и други текстове се изучават от няколко века -
класифицирани са ръкописите в различните библиотеки, добре проучен е и самият бохаирски диалект. Той никога не е имал
нужда да бъде „декодиран", тъй като има дълга писмена традиция и до днес
се употребява като литургичен език в коптската православна църква.
Няма никакво съмнение, че евангелският текст, който психиатърът Гайд иска да ни представи като
тракийски, е на коптски език и няма нищо общо с индоевропейския тракийски…
Смехотворно е да се
твърди, че в посочените текстове се срещат племенните названия траки и беси,
както и името на Орфей. Това са преводи на различни части на Библията и те дори
теоретично не биха могли да съдържат нещо, което не се съдържа в оригинала…”
Ето така стоят
нещата с методите на Гайд. Жалко е, че доста добри хора се полъгаха. Жалко е, че
неиздържаните работи на въпросния господин компрометират
връзката между траки и египтяни. Такава
има разбира се, но не е описаната от Гайд. Верно е, че завладелите Египет
хиксоси са от Балкански произход. Не те обаче пренасят йероглифното писмо в
Египет.
Йероглифното
писмо си е изобретение на самите египтяни. Балканската писменост съдържа други
знаци. Те се срещат върху керамика от първите египетски династии, а после
изчезват, правейки място за новоизобретените йероглифи.
Разказвайки за
древният Египет Уолтър Емъри споменава, че благородническата прослойка на
първите египетски династии принадлежи на раса, която е различна от местното
население. Емъри не уточнява от къде са дошли тези хора. Това подсказва проф.
Ян Бест давайки карта на древни миграции
на източноевропейци в Левант и Египет. Ясни индикации за балканският
произход на първите господари на Египет дава и ранната египетска керамика. Тя
показва прилики с по-старата балканска.
Трябва да се
отбележи, че балканските поселници в Египет са били добре организирани, а и
по-силни физически от местното население, но са били едно незначително
малцинство. Емъри а и Дери споменават, че в продължение на няколко века расата
на господарите се смесва с тази на местното население. Балканските преселници
оставят следи в египетския език, но се касае само за шепа думи:
СТАРОЕГИПЕТСКИ -
БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ
АТЕФ ОТЕЦ
(баща) -FATHER
АН - ОНЪ, ОНА (той, тя) -HE, SHE
БХА БЕЖАТИ (бягам) -TO RUN
БЕС ВЕСТИ - TRANPOSRT,
BRING, CARRY
ВСТ ВЬСЪ
(селище) -
SETTLEMENT, VILLAGE
ДР ДВОР - ENCLOSURE, YARD
ИИ ИТИ (идвам) -
TO COME
КЕС КОСТ -
BONE
МСТИ МЪСТ -REVЕNGE,
WRATH
ПТ ПИТА (хляб) -BREAD
ПРИ ПРАВО -
FORTH
РУТ РЪТЪ (уста, отвор) -MOUTH, OPEING
РУХ РЪСТ -
GROW, HEIGHT
РК РОКЪ ( време) -
TIME
САЧ СЕКА -
CUT
СЕПТ ШИП -
THORN
САМТ СЪМВАНЕ - MORNING
СУ СЪ ( този,
това) - THIS
СВИ СВЕТЛИНА -LIGHT
СБТ СОБА
(стая) - ROOM, CHAMBRE
ТА ТА ( тази, това) -THIS, THAT
ТУ ТЪ ( това) -THIS, THAT
ХР ГОРЕ -ABOVE,
ON
В по-късният
вариант на египетския, коптския са се запазили също малко количество думи
показващи връзка с езика ни. Някои от тях са кас-кост, калка-колело, сике-сека, тай-тая, тази. Със
сигурност обаче представените от Гайд воки-бременна жена, какос-зъл и т.н. нямат
връзка с българските девойка, дивак както се опитва да ни убеди Гайд.
Eто какво трябва
да запомним:
1.Бохарски няма нищо общо с български,
това си е коптски диалект, чието име идва от арабската дума Бохайра/Бухайра-езеро.
2.В най-древните
надписи от земите ни няма споменаване на името Исус защото то е само едно
гръцко предаване на еврейско-арамейското име Йешуа. По времето на Енеолита
гърците са били още в Африка, а дедите ни дори не са знаели за съществуването
на народи като евреи и арамеи.
3.Комбинацията
Дион-Исус е измислица, нейното съществуване е невъзможно понеже най-древното
име на Дионис е било Дивонус. Около
800 години след най-ранното споменаване на името на тракийския бог, гърците
предават името му като Дионис. Историците приемат този вариант, но езиковедите
знаят как е правилното, по-старо име на този бог. Нещо, което Гайд не знае. Дивонус е сродно на санскр. diva, diviya- светлина, сияние, чудо, а също така и на стблг. диво-чудо, дивьнъ-смайващ, дивьно-удивително.
4.Няма как
тракийската библия да е наречена от дедите ни Библия Бешои защото само гетите правят превод на Светото писание. Гайд явно не
знае, че през Късната Античност с името беси се обозначават всички траки,
независимо дали те са гети, мизи, или одриси. Със сигурност дедите ни не са
наричали превода на Светото писание библия. Тази дума е навлязла в езика ни
късно, тя не присъства в старобългарски и среднобългарски.
5. Нарочените от
Гайд за тракийски думи са си турцизми
- кяр, одая,
шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия. Те нито присъстват в
старобългарския, нито пък имат смисъл на български.
Тъжно е, че се
появиха индивиди, които използваха желанието на българина да разбере истината
за корените си. Имайки свои скрити цели, тези хорица подкопаха тезата, че ние
сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа. Най-сигурния начин да бъде убита една идея
не е като й бъде оказано упорито противопоставяне, а като бъде опорочена.
Дано Господ да
прости на тези, които волно, или неволно са разпространявали заблуди. Дано и
хваналите се в капана на заблудите да успеят да прозрат истината. Тя винаги
може да се намери от тези, които я търсят упорито. Сега използвам случая да
призова за пореден път своите читатели да не ми вярват сляпо, а винаги да
проверяват моите твърдения. Ако информацията относно даден въпрос ви се стори
малко, поискайте още. Съмнявате ли се в нещо, изразете съмненията си и заедно
ще стигнем до разрешение на всеки проблем. Човек няма как да знае всичко, а и
аз не съм безгрешен. Приемам съвети и корекции стига те да са изразени по
културен начин и да са добре аргументирани. Така би трябвало да работи всеки
изследоваел търсещ истината за корените на народа ни.