11.11.2024 г.

Първо опитомяване на дивите коне – интервю с Проф. Николай Спасов


Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.


Нашите деди, влезли в историята под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.

Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.

 


Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.

 


Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.



Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:


Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

 

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

 

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

 

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

 

 

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

 

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

 

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

 

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

 

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

 

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

 

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

 

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

 

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.

 

https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone


Изобр. Кук, Дюруа, Харисън