25.08.2020 г.

ТРАКИТЕ В БРИТАНИЯ – ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ЛЕГИОНЕРИ И ЗАЩИТНИЦИ НА ОСТРОВНИТЕ КЕЛТИ



По отношение на това, кои генетични маркери са типични за траките, чуждите изследователи изпревариха нашите. Поне по мои сведения едва в периода 2011-2013 г. нашите генетици установиха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на най-древното цивилизовано балканско население – траките. Присъстващите при значителен брой българи маркери J2 и E-V13 бяха единодушно определени като наследени от траките (като разбира се I2, R1b*L23 и древният, на повече от 12 000 години вариант на R1a също са наследени от траките бел.авт.).

Няколко години по-рано, през 2007 година в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, Стивън Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите.

Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.):

“The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years.  In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.”

Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни.

На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw, като списъка може да се удължи прилично, но дори и от представеното тук става ясно, че древните балканци въвели организираното земеделие на Британските острови не са кои да е, а наши предци, чийто език разбира се е древна форма на езика, който говорим днес.

Други автори, на които се уповава Стивън Бърд са склонни да приемат Бронзовата епоха като период, в който древно балканско население е колонизирало Британските острови и други части на Европа: “Semino et al. (2004) viewed E3b1a-M78, of which E3b1a2 is, by far, the most common subclade in Europe, as an indicator of the diffusion of people from the Balkans (along with a “companion” clade, J2b1-M12/M102) and therefore a candidate for a residual genetic signature of the Neolithic demic diffusion model. Cruciani et al. (2007) have brought the Neolithic dating assumption into question, however, by their revised dating of the expansion of E-V13 and J-M12, from the Balkans to the remainder of Europe, to a period no earlier than the Early Bronze Age (“EBA”)[8] . “http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:

Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Sykes.  


Действително, епиграфските паметници от периода на римската доминация на Британия недвусмислено доказват тракийско присъствие. Запазени са дори надгробни паметници на траки на римска служба: “Thracian soldiers in Roman Britain. Epigraphic evidence for the presence of individual Thracian soldiers, as well as for Thracian military units of the Roman army, is found in several locations in Britain....  The cohors I Thracum eq. (mounted cohort of Thracian cavalry), is recorded on a tombstone in Cologne from the first century; this unit had moved to Britain by 122 and was still there under Severus (r. 193-211).  The cohors II Thracum moved from Germany to Britain between the mid-first century and CE 103, perhaps as a result of the Bouddican revolt.  Only one seventh cohort is known, the cohors VII Thracum.  It was attested in Britain in 122 and 135 and in Brittania Inferior (corresponding to northern England, with its capital at York) in the third century.  Among the alae (“wings” of cavalry), the ala I Thracum was attested in Britain in 103 and 124; tombstones from Colchester (about CE 45) and Cirencester (CE 62) attest to the unit’s presence in Britain in the mid-first century and an engraved trulla (washbasin or ladle), possibly Flavian.”



Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone- изобр. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg
  

Погребален паметник на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапезеизобр. http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.jpg


Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр.  https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB000991.png


Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр. 


Посвещение, в което се споменават тракийска и дакийска кохорта от територията на Британия- изобр.- https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001909.png

По-интересно е нещо друго подсказващо тракийското присъствие в Британия – присъствието на могили като тези от територията на България. По принцип могилните погребения са само за благородници, а това показва, че освен от простолюдието, римляните са рекрутирали войници и от тракийската аристокрация – точно това обяснява присъствието на могили от тракийски тип, при чиито разкопки са намерени римски артефакти: “The area north of Saffron Walden and east of the Roman fort at Great Chesterford included several villas and the largest group of Roman burial tumuli in western Europe, located at Bartlow, just over the Cambridgeshire border from Essex (Bassett, 1982, pp. 2-12).  These barrows originally numbered nine, and are the largest group of such burial mounds west of the Alps.  Liversidge (1968, pp. 495-499) identified several Roman objects taken from these burial tumuli and noted, among other objects, a coin of Hadrian (r. CE 117-138) lying on top of the remains of one cremation that was placed in a glass jug. An illustration from 1845 by Knight (1845, Fig. 21, No. 18) provided an interior view of the largest of the tumuli, a sketch of the burial gallery of tumulus no. 3, accessed from the exterior originally by a hallway-like passage.  In The Thracians, Hoddinott (1981, pp. 119-121, 124-126) described earthen burial tumuli very similar in appearance to the Bartlow tumuli, complete with hallways and burial galleries, throughout ancient Thracia.”   


В работата си Стивън Бърд задава изключително интересни въпроси, като най-важният е този – дали колонизационните вълни на тракийско население се дължат само на дислокация на служещи на Рим траки, или пък се касае за колонизации от различни епохи: “Some relevant questions that must await better and more complete genetic sampling of E3b1a2 haplotypes in Britain and western Europe include: (a) whether E-M78 (putatively E-V13) haplotypes from the Northern Wales/Cheshire geographic cluster and from the southeastern England cluster are in fact from the same population, originating in the Balkan peninsula, or whether their arrival times and migration routes are substantially different; (b) what role (if any) J2-M12 has had in the Roman occupation and settlement of Britain; and, (c) could any E3b haplotypes located in the Rhine river region also have been the result of settlement and military occupation of Germania Inferior by soldiers of Balkan origin?”


Въпреки, че тракийското присъствие в Британия е най-убедително доказуемо благодарение на споменаването на служещи на Рим тракийски подразделения, а и присъствието на тракийски погребални паметници (могили), смятам, че определени групи от дедите ни са се заселили в този отдалечен от Родината регион доста преди появата на Римската Империя.

Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия.

Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.

Съседи на далите името на Британия партини/ Παρθηνοί са хора носещи имена биброки/Bibroci и бриганти/Brigantes. Едва ли е случайност, че тези етноними приличат поразително на тракийските племенни названия бебрики и бриги. Тук е мястото да се споменат и болгите, познати и като белги/Belgae. В ирландските предания те са наречени Fir Bholg, Fir Bolg, като се смята, че са дошли от Тракия:
The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.-Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Интересен въпрос е това дали заселилите се по време на Неолита/Халколита в Британия траки, а и по-късните преселници от Бронзовата епоха са гледали на служещите в римските легиони траки като на свои роднини. Дали езикът на първите напуснали Балканите наши предци се е запазил до такава степен, че да е бил разпознаваем за тракийските легионери?

Смятам, че има повод да се смята, че старите балкански преселници и траките служещи на Рим са се разпознали като роднини. Това би обяснило оставането на тракийски легионери в Британия след привършването на военната им служба, а и участието на траките в защитата на местните хора по време на англо-саксонската агресия. Без тракийските легионери останали в Британия, островните жители биха били изклани до последния човек от прииждащите орди германски племена: англи, сакси, юти и др.

Съпротивата срещу нашествениците дошли от земите на Северна Германия и Дания се превръща в извор за легендата за крал Артур и рицарите от кръглата маса. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашественици.  Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой, англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти.

Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите.  Цар Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага  дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...

Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици. (Доста преди Артур, императорът от древнобалкански произход Максимин Тракиец дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие на германите е копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу легионите на Михаил Рангаве).

Днес известните с едрият си ръст и светла коса сармати са набедени за иранци, но в далечното минало, познаващият ги Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на северните траки гетите –Proc.B.G.III.ii.2-3. Този факт обяснява защо тракиецът Лонгин Здапезе е изобразен със сарматска люспеста ризница, а и защо британските топоними и хидроними Дева/Deva, Тамесис/Tamesis съотвестват най-добре на севернотракийските селища с елемент –дева, дава, а и на обяснимия със стблг. тьма севернотракийски топоним Tamasi dava.

Преди време един приятел сподели, че английската ненавист към българите се дължи на факта, че траките в Британия са избили много от техните деди и са забавили завоюването на острова с векове. Дали е така не зная, това няма как да се разбере по простата причина, че неприязънта към даден народ се насажда от шепа политици, чиито мотиви често остават тайна. Не мисля, че презрението, с което Едуард Гибън говори за българите се дължи на наследствена омраза към дедите ни. Реално Лорд Биконсфийлд (Бенджамин Дизраели) няма причина да мрази българите, а всъщност прави всичко възможно да потули зверствата османлиите по време на Априлското въстание,  по-късно дори предоставя английската флота на Сулейман паша- касапинът на Стара Загора и така прави възможни нови кланета.

В политиката омраза и желание за сътрудничество се менят често. Едва ли някога ще разберем причината на тези, които са ощетили народа ни с думи и дела. Друго е важно – да се покажат истинските корени на българския народ, а и заслугата на дедите ни в развитието на европейското общество. Не идеите на гърците дадоха импулс на западноевропейските народи, а знанията дадени от дедите ни. Без организираното земеделие и скотовъдство, без важните знания за обработване на металите, опитомяване на коня и т.н., Западна Европа нито би станала многолюдна, нито би добила силата, която притежава днес.

Вместо да се чудят в кой затънтен ъгъл на Азия да набутат корените ни, скъпите ни учени могат за използват наличната информация и да коригират създадените в миналото заблуди, а с това и да спомогнат да получим престижа, който народа ни заслужава.

13.08.2020 г.

БЪЛГАРСКИ ИМЕНА С ПРИЗНАТ ТРАКИЙСКИ ПРОИЗХОД



Времето на Орфей е отминало отдавна. Отдавна е отшумяла и епохата на носещите тракийска кръв императори Константин Велики и Юстиниан Велики. Една древна традиция обаче е все още жива, като повечето от нас дори не подозират за това. Става дума за личните имена на българите. По този въпрос не се говори много в научните среди, а когато пък се поднася информация, тя се интерпретира по такъв начин от специалистите, че истинската ѝ стойност се губи.

За щастие има и съвестни автори, в чиито работи могат да бъдат намерени доста интересни неща. В творбата “Имената на Българите”, авторките Недялка Иванова и Пенка Радева съобщават, че при нас са запазени повече от 700 тракийски имена.

Броят е наистина внушителен – съхранили сме над 700 лични имена от времето на Спартак – не е ли това сензация! Реалното количество обаче е много по-голямо. Проблемът е, че истината е скрита с помоща на неясни формулировки, подвеждащи понятия и премълчана информация.  

Ценни данни по въпроса можем да намерим в работата на акад. Иван Дуриданов “Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie” - Тракийското влияние над българската антропонимия (имената на българите). Макар да счита траки и българи за два напълно различни народа, този наш езиковед представя данни, чиято правилна интерпретация улеснява значително пътя до истината. Като наследени от траките имена, в работата си написана на немски език, акад. Дуриданов дава следния списък:

Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Boka, Boto, Boto, Bota, Buzo, Buzo, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Duno, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gudo, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kuto, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pato, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tuto, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura.

Hякои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии

Към тях трябва да се добави българското име Мешо, което отразява правилното название на населяващите балканите меши, меси, познати още като мизи. В египетските летописи те са наречени мешуе, мешуеш, маса, а по-късно, поради липса на буква ш в гръцкия, Херодот предава името им като максии и обяснява, че те бръснат косата си, като остават един кичур да расте свободно.

Трудно ми е да разбера критерия, по който акад. Дуриданов определя посочените от него употребявани от нас българите тракийски имена като заети, а не изконно наши. Ако българин заеме чуждо име, както е модерно днес, то това име не би притежавало смисъл на български. Понастоящем, някои сънародници кръщават децата си Джони, Рикардо, Джими, като значението на тези имена не може да се разбере с помощта на българския език.

Да вземем обаче името Дийо/Dijo, което според мен е вдъхновено от племенното название дии. Още през XIX век Вилхелм Томашек тълкува тракийския етноним като означаващ божии, божи служители: “Göttlichen, die Gottesdiener”.  Една от думите на дедите ни за божество, или по-точно божество на светлината е дивос, диос, тя присъства и в името на дакийската билка диесема, срещаща се в българския речник като дивизма. 

Акад. Димитър Дечев се опира на сведения от работи на Ерих Бернекер и др., и съобщава, че според немския учен стблг. дума диво, първоначално означава светлина: “Das abg. divoWunder” (Stam dives) bedeutet ursprünglich auchLicht” (vgl. Berneker, Slav. etym. Wörterb. 203) - Die Thrakischen Sprachreste, c.547.


Ако старобългарският eзик дава обяснение както за името на дакийската билка диесема, така също за племенното име дии, а и тракийското име Διος, манифестирано в ново време като Дийо, то не може да се говори за заемане в никакъв случай.

По-фрапиращо е това, че дори тракийски названия на божества, не просто намират отражение в българската именна система, но дори притежават смисъл на български език. 

В Панония е намерен епиграфски паметник съдържащ посвещение на Тракийския Конник, който в случая е наречен DOBRATUS,  DOBRATI в склонена форма.  Руският учен Олег Трубачов тълкува DOBRATI с (праслав. диал.) *dobrotь 'добро, доброта' – Этногенез и культура древнейших славян. Лингвистические исследования, ДРЕВНИЕ СЛАВЯНЕ НА ДУНАЕ (ЮЖНЫЙ ФЛАНГ). ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ НАБЛЮДЕНИЯ I
с.316.


Посвещение на Хероса наречен Добрат, Панония (по J.Hampel, B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA)

Изобщо не е нужно да се търси някаква древна форма. Епитетът на Хероса-Добрат/Dobrat(us), отговаря на българското лично име Добрат, което е изведено от прилагателното добър. Самата наставка –ат се среща в типични български имена като Богат, Милат, да не забравяме и старобългарското Кроват/Κροβατος (представяно в опорочен вид като Кубрат).

Савадий/Σαβάδιος е друго древно име на тракийско божесво. Уповавайки се на изводите на Грегоар и Бонфанте, акад. Георгиев предлага тълкуване на теонима със стблг. свободь-свободен – Траките и техния език, с.57. Тук трябва да се добави българското лично име Свободин.

Поредното българско лично име сравнено с тракийско название на божество е Светлан, то според един от най-уважаваните лингвисти съотвества на Светулен/Σουητουληνος -Траките и техния език, с.51.

Яздо е едно слабо познато българско име, което според П.Радева и Н.Иванова е изведено от стблг. iaздити-яздя – Имената на Българите, с.152. Тълкуването е правилно, но трябва да се добави и това, че един от епитетите на Хероса е Аздул/ Aσδουλης, като професионалистите дават обяснение с блг. яздя -Траките и техния език, с.61.

Бистро, Бистрьо, Бистра са доста популярни български лични имена. Те биват отъждествени с названието на бог Бистюрас/Bιστύρας-Траките и техния език, с.61.

Българските имена Бързо, Бързьо, Бързе, Бърза са добре известни. Те са точен еквивалент на тракийското Вρυζος-Траките и техния език, с.71.

Темата за тракийските имена и за връзката им с нашите е засегната и от проф. Кирил Влахов. B работата си “Трако-Славянски Успоредици” проф. Кирил Влахов обръща внимание на факта, че значителен брой тракийски имена – както едносъставни, така и двусъставни, са общи за траки и славяни (аз лично бих употребил израза: имена, които са общи за траки и представители на хора от славянската езикова група).

Като пример нашият лингвист дава следните: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ,  Зайка, Зайко и др.

Подчертаните имена са носени от старобългарски благородници – царете Борис, Борил и чъргубиля Мостич. В миналото напълно спекулативно  името Борис бе изкарвано тюрско. После бяха направени опити то да бъде представено като иранско, и при това разбира се бяха премълчани тракийските Вορις, Вορισκος/Борис, Борискос и др. Направен бе опит да се даде иранска етимология и на името Мостич, и отново бяха премълчани тракийските Мοστις, Мοστιος/Мостис, Мостиос.

Всъщност списъкът с български имена притежаващи паралели в тракийската ономастика е огромен, но с мъгляви дефиниции и игнориране на важна информация, професионалистите са успели да отклонят вниманието от значението на този факт.

Балиас/Bαλίας е епитет на бог Дионис, при чието тълкуване Вилхелм Томашек предлага санскр. bhala-бял, сияен и др. -Tom.II.I.42. Къде остава обаче българското лично име Балей, а и блг. диал бал-бял?

Кабири/Κάβιροι e название на Великите богове, а следвайки Ерих Бернекер, акад. Димитър Дечев дава тълкуване със стблг. кобь-съдба, участ - Die Thrackischen Sprachreste, c.220. Това е правилно, но къде е обяснимото със същата старобългарска дума наше име Ково?

Дерзис/Δερζις e божество, което е споменато в наднис от с.Плъстина, Омуртажко. Тълкуване бива направено с прилагателното дързост - Траките и техния език, с.73, но защо не са споменати българските имена Дързе, Дързо?

При тълкуването на тракийското племенно име бебрики/Bέβρυκες се предлага блг. дума бобър -Траките и техния език, с.71. Дали читателите нямаше да останат с още по-силно впечатление, ако бяха добавени блг. диал бебер-бобър, a и българските лични имена Бебер, Бебро, Бебрьо, Бебрю?

Оставам с чувството, че приетите за официални, виждания за произхода на българския народ, а и за характера на българския език, са изградени с методи, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени научни. 

Премълчаване на информация със сигурност не е научен метод.

Игнориране на значението на информация доказваща, че общоприетите виждания са грешни, също не е научен метод.

Внушаването на неверни неща като например култа към Тангра и иранските имена на старите българи, трябва да се квалифицират по-скоро като антибългарска пропаганда, но не и като наука.

Не мога да проумея защо с такъв фанатизъм се отричат древните балкански корени на българския народ. Нима няма доказателства за това, или пък е срамно да стане известно в цял свят какви са постиженията на дедите ни наричани траки?

Кое е срамното и страшното да се признае, че сме потомци на местни хора? Не дадоха ли Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад  и др. култура на гърците? Не бе ли Залмоксис този, чиито лечителски умения и познаване на човешката душа бяха признати от Платон? Не се ли възхищава целият свят от подвига на Спартак? Не са ли най-добрите пълководци от късната Античност траки, защо да забравяме родените в Силистра и Сапарева Баня Аеций и Велизарий? Не бихме ли спечелили престиж ако се признае, че дедите ни са дали едни от най-способните императори на Рим? Cлавата на Константин Велики и Юстиниан велики ще ни навреди ли ?

Дедите ни са оставили огромно богатство, но то бива стъпквано в калта от хора, които би трябвало да се стремят да покажат истината, не да я укриват. Днес никой не може да се оправдае със страх от цензура, репресии, загуба на работа, ако каже истината за произхода ни. В такъв случай – каква а причината за слугуването на теории създадени от чужденци и обслужващи интересите на чужденци? Защо плащаме заплати на хора помагащи да ce налагат вредни виждания?

В крайна сметка истината излиза на бял свят. Лансирането на нови измислици и демонизирането на търсещите справедливост може да купи малко време на безсъвестните индивиди, но няма да премахне Дамоклевия меч над главите на манипулаторите на българската история. След време българинът ще поиска сметка от тези, които са замъглявали съзнанието му и са го ощетили безкрайно много.


9.08.2020 г.

ОТ КОГА СМЕ НА БАЛКАНИТЕ ИЛИ НЕОБОРИМИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА НА ГЕНЕТИКАТА



Дълго време недобросъвестни хора разпространяват една вредна мантра, която за жалост е омаяла немалко сънародници. Според тази мантра няма достатъчно доказателства, които да позволят да се каже със сигурност каква е етническата принадленост на старите българи. Това в никакъв случай не отговаря на истината.

Още в миналото е имало доказателства от различно естество за това, че хората, предвождани от княз Аспарух делят общ произход с подвластното на Рим (Византия) население на Тракия.

На първо място, разполагаме с описания на външния вид на старите българи. Те са представени като едри, силни и красиви хора. Някои като например Борис II сa c червеникава брада, това е един от белезите на старото население на Балканите. В “Менологията на Василий II”, а и в други средновековни документи, има изображения на български войници, чиито коса и кожа са по-светли от тези на византийските мъченици. Владетелите ни – князете Крум и Омуртаг, а и приближените им - са представени със светла кожа, светлокестенява, а дори и руса коса, и европеидни черти.


Българи посичат византийци, миниатюра от Менологията на Василий II, 10-11 век.Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143 -  невядомая - protobulgarians.com



Княз Мортаг, познат и като Омуртаг Миниатюра от Мадридския ръкопис на Хрониката на Йоан Скилица





Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил (светлата коса и кожа на българите се вижда пределно ясно бел.авт.)

Както описанията на средновековните византийски автори, така и представените в различни документи изображения на дедите ни свидителстват за това, че старите българи са древен балкански народ. За това прочее има и други доказателства. Съвестни автори като Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Йоан Цеца, Йоан Зонара  и др. виждат в старите българи потомци на населявалите в древността Тракия мизи и пеони. 

Самият облик на народа ни в ново време е едно от най-ярките доказателства що за хора са били дедите ни. А и как иначе - типичните белези на един народ се запазват. Става дума за тип лице, височина на черепа, форма на носа, цвят, форма и мекота на косата, пигментация на кожата и т.н. През 1938 и през 1959 година излизат резултатите на мащабни антропологични изследвания, които разбиват напълно господстващата по това време теория за произхода на старите българи. Напук на академици и доценти, данните показват съвсем ясно, че общопритетите до този момент виждания за произхода на българския народ са грешни и трябва да се преразгледат. Ето и думите на д-р Попов:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно - позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” -М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, стр.111.

Относно кръвните изследвания д-р Попов казва следното: “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.” - стр.122.

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател организира ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ, принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания, заема понтийският или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр.260.

Въпросният понтийски тип е подвид на средиземноморската раса, като характерните белези са лека пигментация на кожата, светлокестенява до черна, мека коса, среден ръст, високо лицие, прав нос и т.н. Благодарение на фреските от тракийските гробници, може да се види, че това е доминантния тип при древното балканско население. Освен този най-често срещат тип, има, разбира се, и друг, чиито представители са със светла и рижа коса – това също е видно от фреските от Казанлъшката гробница и Оструша могила.



Ето какво пише д-р Попов за въпросния светъл тип:ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда, както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том -, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр. 262.

Свидетелсвата на старите извори, описанията на външния вид на старите българи, а и изображенията им във византийски документи, се потвърждават и от антропологичните проучвания. 

В никакъв случай не може да се говори за замяна на най-древното балканско население. 

В никакъв случай не може да се говори за идване на големи маси азиатци, както проповядват с фанатизъм казионните учени. Ясно е, че въпреки титлите и престижа си, тези хора са поддържали заблуди.

Би било редно още навремето, държайки сметка за наличната информация, историците да променят позицията си. До това не се стига обаче. Информацията от проучванията под ръководството на д-р Методи Попов е революционна, но тя не достига до широката публика. Това не е позволено, защото веднага би станало ясно, че народът ни е лъган най-безсрамно. От една страна, няма доказателства за азиатския произход на старите българи, а от друга страна, данните от антропологията показват недвусмислено, че повечето от нас принадлежат към същия тип, към който принадлежи и древното балканско население  познато под името траки.

В началото на XXI век се появиха нови, по-прецизни и по-убедителни доказателства, помагащи да се разгадае със сигурност произходът на народа ни. Става дума за генетичните проучвания от периода 2011-2015 година. Представям цитат от научно списание (2011 г.), паралелно на превода, давам и оригиналния текст, a и активен линк, за да може всеки да направи проверка:

“Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи (...) Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост, от арабите, а и от народите на Кавказ и Индия.”-  The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”


Характерът на най-често срещаната при нас българите хаплогрупа показа убедително, че носителите ѝ са потомци на хора, населявали земите ни през мезолита и неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя): the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.


В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за възрастта на няколко хаплогрупи, типични за българите:

„(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя);

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие;


(iii) За J-M241 се смята, че е от времето на еолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел.моя) и че отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море;

Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя) и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.“


(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;
(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;
(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;
haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”


Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”, “иранска” и т.н. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в много по-големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци, нито пък индийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано. Най-ранно документираните имена в минойските документи (от преди около 3750 години бел.авт.) са тракийските Резос, Арей, Диза, Питак, Тето.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа R1a-M17 са населявали земите на България поне от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя) до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48][50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“

Къде и кога е възникнала R1a-M17 не смея да спекулирам, а и не е нужно. В случая ние не търсим люлката на човечеството или на определена хаплогрупа. Бидейки българи, нас ни интересува дали във времето на Каменната епоха, когато започва етногенезиса на траките, на Балканите е имало носители на  R1a-M17. Фактите показват, че това е така. Изводът е, че сред древното тракийско население е имало и представители на носителите на R1a, което впрочем се доказва и от близостта на критския вариант на R1a сред обитателите на Ласити с този от Балканите.

Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

Излиза, че още в най-дълбока древност, траките са носители на най-често срещаните при нас българите хаплогрупи: I2, E-V13, J2, R1a, R1b*L23. Това е доказано по научен път от български и италиански учени, които публикуват резултатите от изследванията си в специализирани научни списания. 

Ако някой смята, че корените на народа ни трябва да се търсят в Средна Азия, Кавказ, или някъде другъде, първо трябва да представи резултатите (а не предположенията) по-обширно генетично изследване, а и да обясни къде точно са срешили българските и италианските генетици. Докато това не стане, колкото и да е неприятно на казионните учени, те трябва да признаят, че са защитавали не просто неверни, но дори вредни за България теории.

Въпреки бурната история на Балканите, тук е станало нещо, което с пълно право може да се нарече чудо – коренните жители са съумели да останат по родните си места. Не са ги прогонили нито климатичните промени по време на Бронзовата епоха, нито чумните епидемии, нито чуждите агресори: египтяни, перси, римляни, гърци, османлии.

Фактите са от ясни по-ясни и могат лесно да се проверят. Фактите са много важни, но днес те все още се пренебрегват от казионната наука, точно както в миналото са били пренебрегвани резултатите от неудобните антропологични проучвания. По-лошото е друго, а именно това, че премълчавайки оборващата старите теории информация, противници на теорията за балканския произход на българския народ, пускат нови манипулативни материали.

Едни се чудят как да ни сродят с индийците, други се стремят на ни побратимят с иранците, трети напират да сложат началото на етногенезиса ни в Кавказ. Съвсем наскоро един социален антрополог загатна и за родство със северноамериканските индианци.Това твърдение е пълен кошмар, кошмарна е и манипулацията, обаче ще заблуди лековерните.

Тази манипулация не може да промени изводите на генетиците, проучили гените на над 800 българи. Данните са пределно ясни: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите, живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic population and population residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”


Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”


В науката съществува един много важен принцип. Той е известен като Бръсначът на Окам и може да се дефинира със следните думи: От множеството теории, обясняващи един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е тази теория, която използва най-малко предположения.

Теорията на местните балкански корени на българското население е най-ясна и на нея не са ѝ нужни предположения. Нека разгледаме фактите:

1.Генетиката поставя корените на народа ни на Балканите: над 80% от нас носят кръвта на хора, които са обитавали земите ни хилядолетия преди потопа.

2.Антропологията поставя корените на народа ни на Балканите: при нас е доминантен понтийския тип, който също е доминантен при древното балканско население. От друга страна светлият тип също е наследен от въпросното древно балканско население носило името траки по време на Античността.

3.Археологията поставя корените на народа ни на Балканите: свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите, появава се преди около 7000 години.
Прототипите на старобългарската чернолъскава керамика са на Балканите, не в Кавказ, или Памир, Сибир и т.н.

4.Ономастиката поставя корените на народа ни на Балканите: споменатите от Омир и явяващи се най-ранно регистрирани топоними и хидроними като Илиос, Пеней, Зелия и др., биват изтълкувани със стблг. стчсл. илъ-глина, кал, пѣна-пяна, зелиѥ-зеленина.

5.Исторически извори, чиито автори не са направили компромис със съвестта си също поставят корените на народа ни на Балканите: Йоан Цеца, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Лаоник Халконкондил, Димитър Хоматиан и др. виждат в дедите ни потомци на някогашните тракийски народи пеони и мизи. За това, че дедите ни са наричани траки, свидителства и монахът Фулко.

6.Етнолози като Евгений Теодоров направиха смели изказвания, според които ние българите можем с право да се наречем  преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (тази на траките бел.авт..)“ –Е.Теодоров,  “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, стр. 271.

7. Оцелелите в българските народи песни и предания спомени за император Траян, император Константин Велики, нахлулите преди около 2300 години в земите ни галати, а и спомените за заповядалия да се изкоренят лозята цар Буребиста, отразени в разказа за княз Крум, са поредните свидетелства за местните корени на българския народ.

Както се увяряваме, доказателства за това кои сме и какви са постиженията на дедите ни има. Това, което липсва, е съвест и готовност да се признаят грешките от страна на казионните учени. Вместо да ни омайват, че два века не може да се намери истината за корените на старите българи, е редно казионните учени да си посипят главите с пепел и да признаят, че сме потомци на народа, при който най-рано е блеснала искрата на цивилизацията.

Редно е да се признае, че сме потомци на хората, от чиито среди произлиза Спартак – човекът разтърсил Рим със своя бунт. Полезно е подрастващите да знаят, че дедите ни са създали първата писменост, че колелото е изобретено на наша територия, че първите градове на Европа са тези край Провадия, Дуранкулак и Юнаците. Важно е да се обяснява, че няма друг народ, който така ужасно да е осакатяван от агресори, но всеки пък да е намирал сили не просто да се издигне от пепелищата, но и отново да придобие старата си сила.   

В една древна легенда се разказва, че в дълбока древност Тракия е обитавана от дръзките гиганти,  посмели да се опълчат дори на боговете. Мълниите на Зевс изпепелили бунтарите, но пепелта не изтляла, не била отнесена от вятъра в нищото, напротив – от нея се надигнали нови хора, които влизат в историята под името траки. Тези, които са родени в огън, не се боят от пожара, за тях той е ново прераждане. Нас огънят не ни убива – прави ни по-силни.