25.11.2018 г.

КОЙ ВЪВЕДЕ ЗАБЛУДАТА, ЧЕ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ СА ИМАЛИ ТИТЛА ХАН?



Запитвали ли сте се защо още преди Освобождението, толкова много чужди учени са проявили жив интерес към историята на “малката” България? Уж не сме от значение, а всеки напира да обясни какви сме, откъде идваме, какво са постигнали предците ни? Сякаш принудени от зла сила, редица изледователи хвърлят неистови усилия, за да ни изкарат тюрко-татари, угро-фини и др.

В периода XVIII- XIX век, никой от ранните изследователи на историята ни не обръща внимание на думите на Лъв Дякон, Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат и още много други летописци, които отъждествяват старите българи с мизите, явяващи се най-големия тракийски народ. Дали това се дължи на непознаване на работите на средновековните хроникьори, или пък причината е друга? Едно е ясно със сигурност – симпатии към нас няма.

През 1782-ра година британския историк Едуард Гибън споменава дедите ни в своята книга “History of decline and fall of the Roman Emprire” и разказвайки за опожаряването на столицата ни (Плиска), вмята презрително, че владетелската резиденция няма да е било нещо повече от село с дървени къщи.

Отношението на Гибън към старите българи е неоправдано защото история се пише въз основа на факти, а не на фантазии. По-лошото е друго – уважавани учени след времето на британския изследовател продължават да работят с термини съществуващи само в нечие въображение. Въпреки ерудицията си, Якоб Фамерайер нарича княз Борис “Bogoris der Bulgaren Chan” – Богорис ханът на българите.

Тъй като няма нито един исторически източник от IX или X век, в който да ce cреща споменаване на хан Борис (Богорис), използваната от Фалмерайер титла хан не е нищо повече от заблуда. Всеки учен, който е запознат със средновековните надписи от земите ни, а и с ранните исторически извори засягащи старите българи, знае, че за нашите държавници, са ползвани титлите: imperator, dux, reges/rex, princeps, dominus, κανες υ βηγη, κανας υ βηγι, ἄρχοντος υβηγη, ἄρχον, ἄρχηγός, ἐκ θεοῦ ἄρχοντος, βασιλεύς, κυριοςимператор, господар, принц, владетел, повелител. Нито веднъж няма споменаване на хан.



Eдин от първите западноевропейски автори писали за титла хан е Йохан Куспиниан, който през 1541-ва година публикува в Антверпен засягащата произхода на турците работа “De Turcorum origine, religione, ac immanissima eorum”. По-късно, през 1740-та година, английският изследовател Ричард Ноулс дава по-подробни сведения и споменава Даут Хан, Максут Хан и др., но отново се касае само за турците.

Понеже исках да разбера причината за възникването на заблудата за употребата на тази титла от дедите ни, реших да изследвам работите на историците от XVIII век XIX, a и началото на XX век, за да науча следното – кой учен за първи път пуска твърдението, че държавният глава на старите българи е наричан хан ?

Разбира се, още в началото аз се допитах до специалисти, но от тях не получих точен и ясен отговор. Имаше само един историк, който ме насочи към писанията на Фьодор Успенски с твърдението, че това е човекът, който най-рано приписва титлата хан на старите българи.

Действително, в сборника ИРАИК, 1905-та година, том 10, в чието създаване участват също Шкорпил, Елих, Панченко, Лепор и Айналов, на с.193 Успенски представя виждането, че присъстващата по различни надписи титла КАНАС е предаването на хан: “Здесъ мы видимъ правильную передачу старотурецкаго или туркменскаго ханъ съ греческимъ окончанiемъ на ας или ες “.

Това обаче не е откритие нито на Успенски, или пък на някой от сътрудниците му. Реално, още през 1898-ма година, австрийският учен Йосиф Маркварт пише за тюрската кан/хан като титла на старите българи и това е цитирано съвсем ясно ИРАИК.

След като намерих работата на Маркварт, аз се уверих, че този учен подлагайки на анализ старобългарските надписи, тълкува  канас/κανας като кан/хан около седем години преди Фьодор Успенски. Известно време смятах, че австрийският изследовател е отговорен за въвеждането на кан/хан като титла на старите българи. После реших да проверя как стои въпроса с Константин Иречек, защото той пише за историята на народа ни още през 1876-та година, т.е. двадесетина години по-рано от Маркварт.

Набавих си “Geschichte der Bulgarien” и там, на с. 133 намерих следния пасаж: “Der altbulgarische Staat hatte eine Aristokratische Verfassung. Der Fürst hies mit dem einhaimischen Namen Chan.“ – “Старобългарската държава е управлявана от аристократи. Принцът е наричан с местното название хан.”

Естествено останах разочарован – все пак Константин Иречек не само написва историята на народа ни, но след Освобождението става министър на народното просвещение, макар и за кратко. Освен титлата хан, Иречек добавя и друга заблуда – тази за фереджето на българските жени, по подобие на мюсюлманските правила, а и за чалмите на старите българи – ориенталски обичай.

В историята обаче няма място за емоции. Разбирайки, че съм се лъгал относно Успенски и Маркварт, реших да проверя дали действително измислицата за чалмите и титлата хан принадлежи на Иречек, или той е подведен от някой друг. Понеже Павел Шафарик е сънародник, а и роднина на Иречек, сметнах, че в издадената през 1827-ма година Шафарикова книга “Slawische Alterthümer” навярно ce говори за ханове.

Когато направих проверка, се оказа, че това е така. До този момент, както Иречек, така също Маркварт, Шкорпил и Успенски се оказаха оневинени. Ha c. 167, бел.1, на написаната от Шафарик “Slawische Alterthümer”, при разглеждането на езика на старите българи, не само се твърди, че дедите ни ползват тюрската титла хан-принц, но са лансирани и пълни фантазии. Името на княз Умор бива представено като Омар и е определено за арабско, а това на княз Аспарух за персийско. Стига се  дори до безумието името на княз Омуртаг /Мортагон, да бъде тълкувано като Мурад хан.

Несъмнено Шафарик е създал ужасни бъркотии, но дали той е злодеят, който е въвел заблудата за титлата хан? Дали и той няма да е повторил сведения от някой друг, който е творил преди него? Сега вече търсенето ми се оказа по-трудно защото и по-ранните изследвания за историята на българския народ, не се намират току-така.

Все пак, знайки, че още през 1797 Йохан Енгел е писал за дедите ни, реших да проверя дали в книгите му се споменава за ханове при българите. Този учен е творил малко след Едуард Гибън – английският историк даващ твърде оскъдни данни за дедите ни.

След време успях да намеря нужната ми работа на Енгел  Geschichte des Alten Pannoniens und der Bulgaren, nechst einer algemeiner Einleitung in Ungrische und Illyrische Geschichte”. Стигайки до с. 336 се натъкнах на мястото, на което се твърди, че властелинът на българите е наречен хан. Не по-малко интригуващо бе това, че дори внушението за “чалмите на дедите ни”, се оказва също дело на Енгел.

Тъй като започнах с Успенски и Маркварт, минах през работите на Иречек и Шафарик и се уверих, че друг преди тях пише за ханове, вече не бях напълно сигурен дали и Йохан Енгел е първият, който дава източни корени на старите българи. След дълго търсене се натъкнах на публикувана през 1755-та година работа на Йосиф Асемани. Това е човекът, който намира българско глаголическо евангелие в Йерусалим и този ценен ръкопис бива наречен по негово име – “Асеманиево евангелие”.



АСЕМАНИЕВО ЕВАНГЕЛИЕ - Codex Vaticanus Slavicus 3 Gagoliticus, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4478241

В книгата си “Kalendaria Ecclesiae universae”, изследователят представя имена на наши владетели в различните им варианти. Ha c.322 името на княз Телериг е дадено като Telerigus, Telericus, но и Teler Chan – Телер Хан.

За княз Омуртаг, на с.363, са дадени вариантите Murtagon, Omortag, Mortago, Crytago, но и Murad Chan- Мурад Хан, като обаче съвсем точно и съвестно е отбелязано, че това е опорочено, неправилно предаване на името от страна на гръцки и латински автори – “a Graecis & Latinis corrumpitur.”

За жалост Асемани не споменава имената на въпросните автори, които са направили опит да изкривят имената на владетелите ни с цел да припишат тюрски произход на старите българи. Поне обаче знаем, че първият опит за внушение, че дедите ни са имали ханове става малко преди 1755-та година. Този период от време не е никак случаен, белязан е с важно за нас събитие.

Тръпки ме побиват като си помисля, че Отец Паисий става монах през 1745-та година и недълго след това започва да търси исторически извори за миналото ни. Дали враговете на народа ни са разбрали за намерението на Отец Паисий и осъзнали потенциала на делото му, са поели кампания целяща да сее лъжи, на този момент няма как да разберем със сигурност.

Във всеки случай, може да се каже, че първите опити да се наложи вярването, че старите българи са управлявани от ханове е станало към 1745-1755-та година, като тогава началото е скромно. Омуртаг е наречен Мурад Хан, a Телериг - Телер Хан, но пък се знае, че това са изкривени, неверни варианти на имената на нашите владетели.

Съвсем друго е положението около четиридесет години по-късно – 1797-ма година. Тогава Йохан Енгел не само без колебание определя хан като титла принадлежаща на старите българи, но и подготвя още заблуди като твърдението, че дедите ни са носили чалми.

Кой е накарал Енгел да направи това, кой го подкрепял и финансирал, а и кои са били помощниците му едва ли ще разберем скоро, но поне вече има яснота по отношение на това, къде се коват заблудите за титата хан при българите.

Йохан Енгел е поданик на Австрийската Империя, чиято столица е Виена. Там историкът въвел заблудата за титлата хан живее и работи. Интересно е, че във Виена се ражда и друга заблуда – тази за култа към тюрския бог Тангра при старите българи. Това разбира се е дело на друг човек - Вилхелм Шот.

През 1866-та година, той представя доклад в Берлинската Академия на Науките. Темата е интересна: “Алтайски проучвания, или Изследвания от областта на татарските (туранските) езици-“Altajische studien oder unterzuchungen auf dem gebiete der tatarischen(turanischen) sprachen”.

На с.147 Шот представя цитат от късен турски ръкопис съхраняван в Берлинската библиотека и засягащ името на бога при различни народи: “на български [въпросното име на бога] е тангри” - “in der Bulgaren-sprache ist er [der fragliche name] tangry!”. Това кара Шот за стигне до заключение, че старите българи не са фини, а тюрки.

Австрийският учен изобщо не е притеснен от няколко важни факта:

1.Не е уточнено дали става дума за волжките българи, чиято реч през Средновековието е тюрска, или се касае за населението на Дунавска България.

2.Българите са познати на различни автори от IV до XIX век, но в продължение на 1500 години,  нито един автор не определя Тангра, или Тангри като име на бог при дедите ни.

3.Сведенията за религията на българите по време на ранното Средновековие са за богове – слънцето, луната, звездите, т.е. за монотеизъм не може да става дума.

4.Сведенията от турския документ са късни, а това предразполага към контаминация – смесване, объркване на имена и събития.

5.Дълго преди времето на Шот, в доста книги е прекрасно обяснено как българите наричат своя бог: “ Deus quidem Bulgarorum lingua Bog dicitur” – “На български език думата за небесния Отец е Бог.” Споменаване каква е българската дума за бог има още в епохата, в която са живели Никита Хониат е Евтимий Зигавин – Βόγ.


Не е изключено, объркването на Вилхелм Шот да е било невинно, но имайки предвид приносите на Йохан Енгел, роденият във Виена Константин Иречек, а и приносите на тюркофила и поданик на Австрийската Империя Арминиус Вамбери, да не забравяме и Геза Фехер, по-скоро може да се говори ако не за заговор, то поне за политическа кампания целяща да попречи на появата на силна българска държава на Балканите.

Дълго време преди Енгел, Шот и Вамбери да се появат на бял свят, цитиращ Биондо, Сабелик и Платина, Мавро Орбини представя господстващото за своето време вярване, че българите са най-могъщият народ, който може да срази турците.

Това безспорно е било така, дедите ни никога не са преставали да се бунтуват и за се борят за свободата си през петте века , през които са подложени на геноцид. До прогонване на окупаторите не се е стигнало защото не е имало масовост.

Тя обаче би била възможна, ако цялото население осъзнало славното си минало и героични подвизи от миналото, придобие както самочувствие, така и решителност да прогони подтисниците от земите си. Работата на Паисий, а и книгите на други възрожденци са правели точно това – пробуждали са народа ни и са му давали сили.

За жалост, паралелно на този процес е вървял друг – целящ да отрови съзнанието на българите с унизителни лъжи, като приписването на българите родство с тези, които пет века, подтискат, грабят и колят населението на страната ни.

Австрийците не са ни мразели, но не са имали и интерес да видят възраждането на българската държава. Независима България в истинските ѝ етнически граници би била по-голяма по територия от Автрийската Империя, а хомогенния състав на населението ни пък е предпоставка за много по-голяма стабилност и военен потенциал. Никой не иска съсед и съперник, чиято територия опира на три морета и чието славно минало все още плаши и великите сили.

Може би преувеличавам, може да се бъркам, но изводите си правя въз основа на информацията, която притежавам, а тя на този момент е достатъчно красноречива. Поне за мен, причините за кампанията целяща да скрие истинската ни история, истинските граници на държавата ни, а и приноса ни в европейската история, не се крие в етническа омраза към нас, а просто в упорито преследване на икономически интерес – запазването на цялостта на Австрийската (Австро-Унгарската) Империя.

По ирония на съдбата, въпреки деянията на учени и политици от Австрийската (Австро-Унгарската) Империя, освен свободата си през 1878-ма година, България успява да получи голяма част от дължимото ѝ. От друга страна, Австро-Унгария се разпада 40 години по-късно - през 1918-та година. От 50 000 000 души, поданиците на новата държава Австрия стават 6 420 000. В процентно съотношение, загубата на население е по-голяма от населението, което губи България поради бедствения за нас Берлински договор.

Дали е Божие дело, или случайност не зная, но тези, които са ни навредили, често за пострадвали. Баязид – покорителят на България завършва живота си затворен в клетка, разкарван из различни градове на Азия. Никифор Геник – опожарителят на Плиска и убиец на много невръстни български дечица е обезглавен от бойците на княз Крум, а от черепа му е направена чаша. 

Ако се върнем във времето на бунтаря Спартак, ще видим отново същото – победителите на смелия мъж от народа на медите имат ужасен край. Гней Помпей е заклан като жертвено животно, убити са и останалите членове на семейството му. Марк Крас губи сина си малко преди за загуби главата си, която бива използвана като театрален атрибут в пиесата “Вакханки”, организирана за забавление на царете на Партия и Армения.

Бог може да наказва враговете ни, но само на Божието отмъщение не бива да се разчита. По-добре е човек да постъпва така, че да не му са налага да мисли за отмъщение. На разплата се надяват слабите, докато силните мислят как да станат по-силни и не само мислят, но и действат.

Хубаво е да разберем, че всеки може да стане наш враг и всеки може да стане наш приятел. Мъдрите хора могат да наредят нещата така, че интересите им поне до голяма степен да съвпаднат с интересите на своите съседи. На първо място обаче мъдрият се старае да стане силен защото силният рядко е нападан, но от друга страна мнозина търсят приятелството му.

Бог ни е дал достатъчно дарби, сега обаче на ход ние сме, сега съдбата ни зависи от нас – от това дали можем да страним от пороците, да пренебрегнем егото си и следвайки идеалите на дедите си, да подадем ръка първо на своите сънародници, а после обединени да действаме за общото благо.



Използвана литература:

1.E.Gibbon, History of decline and fall of the Roman Emprire, Publ. A. Strahan & T. Cadell;, London, 1782;
2.J.Ch. von Engel, Geschichte des Alten Pannoniens und der Bulgaren, nechst einer algemeiner Einleitung in Ungrische und Illyrische Geschichte, Johann Jacob Gebauer, Halle, 1797;
3.P.J.Šafariks Slawische Altertümer, Deutsch von M.von Ahrenfeld, herausgegeben aus H.Wuttke, Zw.Band, verlag von W.Engelmann, Leipzig, 1844;
4.W.Schott, Altajische studien oder unterzuchungen auf dem gebiete der tatarischen (turanischen) sprachen, Abhandlungen der Kӧniglichen Akademie der Wissenschaften zu Berlin aus dem Jahre 1866, Druckerei der Kӧniglichen Akademie der Wissenschaften, 1867;
5.C.J.Ireček, Geschichte der Bulgaren, Verlag von F.Tempsky, Prag, 1876;
6.Josefi Simonii Assemani, Kalendaria Ecclesiae universae, Kalendaria Ecclesiae Slavicae sive Graeco-Moschae, Tomus secundus, Sumptibus Fausti Amidei, Romae, MDCCLV;
7.J. Ph. Fallmerayer, Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters, Erster Teil,
In der J.G. Cotta'schen Buchhandlung, Stuttgart und Tübingen, 1830;
8. Johannes Cuspinianus“De Turcorum origine, religione, ac immanissima eorum...” apud Ioan.Stelsium inscuto Burgundiae, Antwerpiae, 1541;
9.Извѣстія Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ. Томъ X, Матеріалы для болгарскихъ древностей. Абоба-Плиска. Ѳедор Иванович Успенскій, Карелъ В. Шкорпилъ, Р. X. Лепоръ, Дмитрий Власьевич Айналовъ, Борисъ Амфиановичъ Панченко, Бог. Еллихъ, Държавна печатница, Софія 1905;
10.М.Орбини, Царството на Славяните, Наука и Изкуство, София, 1983, превод Божан Христов


18.11.2018 г.

КОГА И КЪДЕ СЕ ПОЯВЯВА НАЙ-РАНО ИМЕТО БЪЛГАРИ?



Според повечето учени, името на народа ни е споменато за първи път през IV век, по-точно в 354-та година. Тогава, анонимен римски хронограф пише за народ Vulgares, а като за праотец на тези хора е споменат Ziezi. За жалост сведенията са объркани защото въпросните Vulgares са посочени като потомци на Ноевия син Сим. От друга страна, хронографът е определил за роднини на Vulgares арменците и лидийците.

Интересното в случая е това, че и двете групи са свързани с тракийските народи. Според Херодот арменците произлизат от фригите, а за за мизите (които Хоматиан нарича българи), Страбон твърди, че езика им е смесица от фригийски и лидийски. Самото име лидийци –Λυδοί, Вл. Георигев тълкува с помощта на стблг. людииѥ-хора, народ.

Поради роднинството си с арменци и лидийци, споменатите от анонимния хронограф Vulgares, няма как да са семити. Това прочее проличава и от името на техния праотец Зиези/Ziezi. To показва голяма близост с тракийското Ziais, принадлежащо на благородник от средите на костобоките. Друго подобно е Ziesi(s),за него пише проф. М.Славова добавяйки и други близки като Zipyros, Zimarcos, Ziper и др.

Колкото и интересни да са тези неща, информацията от хрониката от 354-та година е твърде оскъдна, а както видяхме и объркана. Само на това писание не може да се разчита, трябва да се търсят по-сигурни данни. За наше щастие има и други документи, които са особено ценни за историята ни. Става дума за картата на Св.Йероним, която е създадена през IV век, някъде към 390-та година, малко след работата на Анонимния хронограф. На тази карта, областта Мизия – земите между Дунава и Стара Планина, са обозначени с името Vulgaria (Mesia hec & Vulgaria).


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Понеже като цяло учените ни отричат местните корени на българския народ, важната за историята ни карта бива отречена, макар тя да е подкрепяна и от други исторически извори, като например писанието на Scriptor Anonymus. Toзи автор твърди, че (живелия през IV век) император Константин Велики, издига в земите на скитите (Малка Скития, т.е. Добруджа) градовете Плиска, Преслав, Дистър (Силистра) и Констанция. 

Сведенията достоверни защото са забележително прецизни - не само е посочената точната сума отпусната на строежите, но са дадени и имената на имперските служители от това време – Урбикий и Салустий. Те са реални личности и са били подчинени на Константин Велики.

Този документ също показва, че страната ни е обитавана от българи още по време на Античността, но това е в противоречие с общоприетите теории и поради тази причина автентичността му се оспорва от повечето наши историци. Тях обаче ги посрещна една неприятна изненада. Още през 80-те години на ХХ век, във Виница, Македония бяха намерени керамични икони. Те са проучвани от различни специалисти, като една икона е от голямо значение за нас. На нейната повърхност има изобразен конник, а над него надпис с латински букви – BOLGAR (БОЛГАР)


Откритите парчета от теракотената плочка с надпис „Bolgar“ - изобр.Filipov Ivo
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Bolgari_sclavi_teracota_Vinitza_FYROM.jpg

За този интересен артефакт е писал г-н Ал. Мошев, който цитиращ Хр. Меловски упоменава, че на керамичните икони от Виница е давана датировка III-IV век. Г-н Мошев добавя, че въз основа на стиловите и композиционни особености, както и палеографските характеристики на надписите, говорят за една приблизителна датировка между края на IV и края на V век.

Излиза, че иконата с надпис BOLGAR е потвърждение на картата на Св.Йероним, на която Мизия е обозначена и като България, а и на сведенията на Анонимния автор, според когото строежите на (носещите български имена) Плиска и Преслав са започнати през IV век. Потвърждение за присъствие на българи на юг от Дунава още през Античността, получаваме и от едно сведение на Йоан Никийску. Той описва събития от 514-та година, по-точно конфликта между легионите на император Анастасий и тракиеца Виталиан, като споменава, че след битката с военоначалника Кирил, Виталиан се оттеглил в Провинция България.

За жалост, това сведение от хрониката на Йоан Никиуски също е отречена от повечето наши учени. Те не желаят да допуснат, че е възможно съществуването на държава, или повластна на Рим провинция България на юг от Дунава преди прословутата 681-ва година.

Сведенията за ранно присъствие на хора носещи името българи на Балканите се отричат не защото са недостоверни, а защото не се вписват в общоприетите виждания и показват, че са направени груби грешки от хората, които са отговорни за историята на България изучавана в училища и университети.

Посочените по-горе доказателства за приъствие на българи на Балканите по време на Античността не са единствените, има и други документи показващи, че официалното виждане за произхода на народа ни трябва да се преразгледа.

В записани по време на Средновековието ирландски предания, се говори за народ болги. Като техни представители са посочени хора с имена като Умор и Гостен. Тези имена отговарят точно на старобългарските Умор и Гостун, като това не е единственото сведение в полза на древните корени на етнонима българи. В “Ирландската Книга на Нашествията”, се твърди, че болгите са дошли от Тракия по времето на Кир Велики – VI век пр. Христа.

Част от тази информация може да се намери в старите издания на Енциклопедия Британика: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” - (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Сега обаче възниква един въпрос – ако е имало болги в Тракия през VI пр. Христа, защо нито Херодот, нито Тукидид, нито по-късните Страбон и Плиний ги споменават?

За да се обясни феномена трябва да се даде пример с друго народностно име. Знаем, че още през Бронзовата епоха хора наречени елини са се сражавали край Троя, но нито хети, нито асирийци, нито вавилонци, евреи, или път египтяни не споменават дори веднъж на народ елини.

Всъщност мистерия няма, хора наричащи се елини (ели, сели) са обитавали Балканите дълго преди Троянската война, но са били сравнително малка група. Поради тази причина са останали неизвестни на египтяни, асирийци, евреи, хети и др. Понеже името елини е престижно, то техните съседи го приемат, а в последствие това народностно название бива прието от всички обитатели на Южните Балкани. Докато това стане обаче минават дълги векове.

Точно така стои проблема и с болгите от Тракия. Те са обитавали земите на юг от Дунава от незапомнени времена, но първоначално са били сравнително малка група.
Смятам, че те са били част от огромния народ на мизите и точно това е причината, от IV до XV век, различни автори да правят отъждествяване на мизи с българи.

Подобно на случая с елините, с течение на времето, названието болги, българи става все по-престижно и популярно и бива прието от всички хора, говорещи близки наречия и имащи близка, или дори идентична култура.

Има още една причина за неспоменаването на болгите. Съседите ни гърците са имали език, който е твърде различен от нашия и докато по време на Средновековието вече имат стандартно название за дедите ни, в дълбока древност е било по-различно. По време на Бронзовата епоха, дедите на гърците не са били в състояние да чуят, а и да произнесат звука Б, който е бил свойствен за речта на дедите ни. Поради тази причина името на дедите ни е представяно твърде различно от понастоящем.

Колкото и странно да изглежда, леснопроизносимото за ирландците болги, или бльгии, бива предадено от старите гърци като флегии-Φλεγύες. Тези хора са описани като страховити бойци, потомци на Арес, а Робърт Дж. Бък смята флегиите за принадлежащи на тракийската общност. Според мен флегиите, чието правилно име е било бльгии, са били от групата на мизите.

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите:

бивам-φύω,
билка-φυτόν,
бликам-φλύω,
бърна-φάρυγξ,
бял-φαλός,
бук-φαγός,
брат-φράτηρ,
брана-φαρόω,
бяг-φέυγω,
бера-φερω,
боя се-φόβος,
бразда-φάρος,
бреме-φέρμα,
брод-φόρος

Сега идва ред на нещо, което е много интересно. Името на споменатите от ирланците болги съоствества на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, а името на флегиите/Φλεγύες съотвества на  стгр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, към тях може да се добави и нашата дума благ, чийто най-древен корен е *bolgь, а смисъла е светъл, лъчезарен – БЕР, Т.1, с.52-53.

Като обобщение може да се каже, че най-древният вариант на народностното ни име е бил бльгии, болги. Това име е принадлежало на група от огромния народ на мизите. Понеже по време на късната Античност, мизите са силни и името им престижно, то названието бльгии, бльгари започва да се налага над всички хора говорещи сродни наречия.

Както вече споменах – този начин на налагане на етноним се среща при елините, които по начало са малка група хора обитаващи Епир и Централните Балкани, но с течение на времето се налага като колективно име за дедите на южните ни съседи. По същия начин се налага и етнонима германи. Най-рано, това название е важало само за тунгрите, но в последствие е ползвано за всички техни роднини, а днес дори е име на огромна езикова общност – германската.

Виждаме, че има обяснение както за “липсата на присъствие” на името българи в Тракия по време на Античността. Уверяваме се, че значението на името на познатите на ирландците болги е идентично на името на познатите на гърците флегии/Φλεγύες, като обяснение идва от древнобългарското *bolgь, чийто смисъл е светъл, лъчезарен.

Не само, че името на народа ни не ново за земите на юг от Дунава, от времето на Късната Античност, но то се явава най-ранно документираното название на европейски народ. Все пак почитаните като синове на Арес бльгии, са живели на Балканите преди Троянската война.

Репутацията на синове на бога на войната, никога не е напускала българите. Дълго след Троянската Война, Енодий пише – страшните за целия свят българи! Йоан Геометър предпочита да използва другото ни древно име – мизи и споменава с тъга, че мизийските стрели се оказали по-силни от авзонските (гръцките) копия. Облечените в желязо бойци на княз Крум са карали не само земята да трепери, но и враговете. Малко е оставало и цар Симеон Велики е щял да превземе Константинопол. След съкрушителната битка край Ахелой, той е реално най-силният владетел в Източна Европа. Спряла го е отровата на враговете...

Cъдбата невинаги е била благосклонна към нас, но даже жестокото чуждо господство не е било в състояние да укроти духо на народа ни. Недълго след отхвърлянето на римското (византийското) господство, цар Иван-Асен II нанася страшно поражение на враговете ни край Клокотница. Цар Калоян громи не само римляни (византийци), но и облечените в желязо кръстоносци. Иван Шишман се опълчва 

По-късно пак идва мрак – петвековния мрак създаден от османлиите. Да обаче огънят не се бои от мрака, само тридесетина години след Освобождението, българите превземат непревзимаемата Одринска крепост и печелят не само битката, но също и възхищението на военни от цял свят. Малко по-късно, по време на битката при Дойран, генерал Вазов показва, че българите са в състоние за прекършат дори армията на най-силната държава по това време – тази на Британската Империя.

Дълго може да се разказва за подвизите на предците ни, техните подвизи никога не бива да бъдат забравяни. От друга страна, ние не бива да ползваме старата слава като медал, с който да се кичим. По-достойно, по-българско е да направим така, че идните поколения да говорят с възхищение за нас, както ние днес говорим за героите от миналото.

Не всяка битка е с нож и огнестрелно оръжие в ръка. Не при всяка битка се пролива кръв. Има и битки на духа, а те са най-важните защото запазиш ли духа си – имаш бъдеще. Ние имаме примера на предците си, знаем какви са били те и какво са постигнали поддържайки се един друг и заедно поемайки трудностите на плещите си, са съумявали да създадат чудеса.



4.11.2018 г.

ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ РАЗКАЗАНА НАКРАТКО



Често съм споменавал, че истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Не зная кой е авторът на тази максима, но тя е вярна. Ако в миналото имахме база за сравнение, в случай, че разполагахме със свободен достъп до историческите извори, а и неудобните за официалните теории данни от изследванията на археолози, антрополози и езиковеди, то никой от нас не би останал заблуден.

Уви, по стечение на обстоятелствата, ние бяхме оплетени в мрежа от безброй нелепи лъжи, които отровиха съзнанието ни до такава степен, че когато някой прогресивен автор споменеше истината, на него се гледаше с недоверие.

Казионните учени създадоха умело изкривен облик на нашите далечни предци, които римляни и гърци наричат с колективното име траки, като това не бе случайно. Обликът на пияници, развратници, безписмени и неспособни на организация хора, предизвиква антипатия у всеки. Кой нормален човек би искал да се идентифицира с диви, порочни и слабохарактерни хора?

Умело бе създадено и изкуствено разделение на отделните групи наши предци. Вместо да се признае, че дунавските славени са гетите, чието име по-късно приемат и венетите – предци на руснаци, поляци, чехи и др., на нас ни внушаваха, че съюзниците на княз Аспарух са пришълци от север. 

Макар в продължение на 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети, казионните учени създадоха заблудата за азиатската прародина и тюрски/ирански език на Аспаруховите хора.

Пълната липса на тюрски/ирански топоними и хидрониними в ранносредновековна Бъгария не притесняваше специалистите. Те не се трогнаха също от липсата на подкрепа за азиатския произход на старите българи и от страна на антропологията. Просто неудобното - това, което опровергаваше невярните теории бе премълчавано.

По време на събирането на приятели и съмишленици в Пловдив, на 27 октомври, мнозиха споделиха, че им е омръзнало да слушат измислиците на казионните учени. А един добър човек ме помоли, накратко да представя своето виждане за етногенезиса на българския народ. Казано с други думи – да разкажа за историята ни от най-ранния период до времето на Аспарух. Това ще се опитам да направя и с настоящата работа.

Смятам, че историята на народа ни не започва в прословутата 681-ва година, повече от шест хилядолетия по-рано. Първите достойни за споменаване дела на предците ни не са извършени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.

Балканите са нашата Родина поне от времето на Каменната епоха. През Каменната епоха започва сливането на различните етнически групи,  които съставят нашия народ. Каменната епоха е периода, в който можем да говорим за поява на цивилизация в Европа и ние имаме пълното право да се гордеем, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нашите далечни деди.

Понастоящем се твърди, че организираното земеделие и скотовъдство е възникнало в Близкия Изток и оттам, с придвижването на преселници е стигнало до Балканите. За етническата принадлежност на древните прометеевци не се говори много. Поне за мен, мистерии няма – ако първите земеделци и скотовъдци бяха чужденци, то названията на първите културни растения, продуктите от тях, ранните земеделски сечива, а и названията на скотовъдските термини щяха да са представени от чужди думи.

Реалността обаче показва, че думи като жито, пшеница, ръж, лимец, овес, просо, брашно, тесто, сърп, брана, рало, а също и обор, повод, хомот, впряг, мляко, масло и т.н. са български. Това означава, че дедите ни са били едни от хората, които най-рано са увоили организираното земеделие и скотовъдство.

Понастоящем се смята, че най-ранната керамика е изобретена в Ориента, но както е в случая със земеделските и животновъдски термини, основните ни думи за съдове, са български, а не чуждици. Това важи за гърне, чиреп, ведро, делва, чаша, кърчаг, те са си наши, т.е. ясно е, че въпросните видове съдове са създадени от наши предци.

В това, че по време на Каменната епоха, част от дедите ни са обитавали територии от Ориента няма нищо странно. Когато настъпва Ледниковата епоха, част от дедите ни обитаващи Балканите са принудени да се преселят на юг. Босфорът е бил път позволяващ лесно преминаване в Мала Азия. Самото название Босфор – волски път, навярно е възникнало поради това, че мястото често е ползвано от дедите ни да прекарват добитъка си на север през лятото и на юг през зимата.

Страбон пък свидетелства, че най-древното име на Босфора е Мизийски босфор, а това означава, че мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, са първите хора използвали мястото за път. Не е никак случайно, че в обитаваната от мизи Мала Азия е намерен идол представящ мъщ с изкуствена черепна деформация, бръсната коса и оставена дълга кика. 



Бивайки първият европейски народ усвоил организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни изпреварват останалите европейци с няколко хилядолетия в своето развитие.
Изобилието на храни спомага не само за демографски взрив на населението у нас, но позволява на хората от земите ни да използват свободното си време за много неща - да усъвършестват уменията си, да наблюдават небесните тела, да създадат календари и т.н.


Най-древният точен календар според Николай Дерменджиев, снимка на Николай Генов

Свободното време допринася и за развитието на първите занаяти като рударство, ковачество, дърводелство. Ето за това не бива да се учудваме, че най-ранния модел на колело е от нашите земи. Не бива да се учудваме и на това, че от цяла Европа, първо у нас се появават укрепени селища, които дори могат да бъдат наречени градове. Стените на селищата край Провадия и Юнаците са издигнати около 5000 години преди някой да започне да строи с камък на мястото, на което възниква Рим.

По времето когато Варненската цивилизация е в разцвет, дедите ни вече отдавна са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и др. и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където възникват културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не забравят своите роднини и продължават да контактуват с тях създавайки първите търговски отношения на далечни растояния.


Карта на Кукутени-Триполие

Това мое твърдение не е произволно. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.


Дедите ни от Балканите са предлагали на роднините си на север от Дунава и Черно Море предимно златни и медни изделия, а за тях са получавали обработени животински кожи, зърнени храни и т.н. Стоките са се прекарвали с волски коли и салове, или даже еднодръвки плаващи близо до брега на морето.

Това, което по времето на Каменната и Меднокаменната епоха се случва у нас – бурно нарастване на населението, ce cслучва и при балканците заселили се в Черноморските степи. Постепенно те започват да търсят нови земи, като едни се отправят на север, а други на изток.

Миграциите могат да се проследят посредством разпространението на особен вид керамика, която специалистите наричат линейна. Причината за названието е това, че съдовете са украсени с разнообразни геометрични орнаменти, врязани с остър предмет преди изпичане на съда. Сродна е и шнуровата керамика, при която се наблюдават подобни орнаменти, като най-популярните са сложните спирали.

След като такива съдове се появават в земите на Северен Иран, Северен Афнанистан, Индия, а и Китай, то е ясно, че са занесени в тези далечни региони от предците ни, по-точно тези, които са се занимавали със скотовъдство и имат постоянна нужда от нови пасища. Бивайки носители на по-висока култура и разполагащи с важни знания, старите балканци са като богове в очите на древните иранци, индийци, китайци.


Древна китайска керамика, както формата на съда, така също и орнаментите показват силна прилика със съдове от Източна Европа - http://farm5.static.flickr.com/4134/4878134750_c24c0f3323_m.jpg


Древна китайска керамика


Сравнение на древнобалканска и китайска керамика от Ян Шао
http://www.imperialtransilvania.com/fileadmin/archivio/imperialtransilvania/category/The_Cucuteni_9.jpg
http://www.imperialtransilvania.com/2018/10/07/read-more/argomenti/places-of-interest-1/articolo/the-traces-of-a-fascinating-population-found-on-the-territory-of-romania.html



Древна иранска керамика с украса сходна с тази от Балканите


Керамика от древна Индия, штрихованите триъгълници и ромбове в орнаментиката издават Балканско влияние
https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/lot-images.atgmedia.com/SR/35846/2868345/59-2012121894953_540x360.jpg
https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/timeline-auctions-limited/catalogue-id-srtime10032/lot-37371920-3a64-49d9-99ea-a45700330c79

Там където дедите ни са повече – в териториите на Индия и Иран, населението е повлияно най-силно, като точно това е причината за приликата между староперсийски, староиндийски и български. Явно в Китай дедите ни са били по-малобройни защото там езиковото влияние се чувства по-слабо, но е забелязано от лингвисти, които макар да не уточняват произхода на хората говорещи индоевропейски език, все пак отчитат ролята им в оформянето на старокитайския.

Докато една група стари балканци потеглят в посока изток, други бавно се преселват на запад и успяват да повлият всеки европейски народ по пътя си. Именно чрез миграциите на предците ни, знанията за организираното земеделие, скотовъдство, металургия и т.н. достига до предците на германи, келти, италийци, ибери.

Колкото по-голяма група са предците ни, толкова по-силно е влиянието им над местното население. Съдейки по това, че българския показва силни прилики с полски, руски, чешки и т.н. може да се каже, че дедите ни са отговорни за появата на славянската езикова група посредством заселването си в нови земи и оказване на културно влияние над населението, което до голяма степен е било сродно, имам предвид общите генетични маркери I2 и R1a.

За мнозина това, че представям дедите ни като първият доминантен народ изглежда нереално и силно преувеличено, но нека се замислим над реалността. Това, което старите балканци правят преди повече от 6000 години, доста по-късно е повторено от римляните, които първоначално покоряват роднините си на Апенините, а след това и доста от народите на Европа. Успяват да завладеят части от Азия и Северна Африка.

Защо нещо да е възможно за римляните, а да не е възможно за дедите ни, които стават голям и могъщ, разполагащ с ценни знания народ, хиляди години преди потомците на Ромул да се запознаят със земите извън Апенинския полуостров? 

Щом практиката показва, че нещо е възможно, а и има достатъчно исторически извори за преселенията на старите балканци, то какъв е проблема?

Докато Йордан разказва за това как гетския цар Танаус покорява цяла Азия, то Луций Ариан приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. Плутарх разказва на старите балканци пеласгите, че са покорили по-голямата част от обитаемия свят и дори те са основателите на Рим. За нивото на културата на пеласгите съдим по това, че според Плиний Стари, тези хора са отговорни за въвеждането на азбуката в Лациум.

Римляните се считат за потомци на трако-трояните доведени от Еней. Действително, споменавайки първите царе на Силвиите, Тит Ливий изрежда тракийски имена като Атис, Капус, Капетус. Куполните гробници в Етрурия, почитта към Дионис и Земла-Земела, а и ред други неща, показват ясно културното влияние на предците ни. Не бива за забравяме и генетичната близост между българите и определени популации на Италия.


Етруски куполни гробнициhttps://cache-graphicslib.viator.com/graphicslib/thumbs674x446/8314/SITours/rome-countryside-etruscan-highlights-of-tarquinia-and-cerveteri-in-rome-190891.jpg
https://www.viator.com/tours/Rome/Rome-Countryside-Etruscan-highlights-of-Tarquinia-and-Cerveteri/d511-8314P2

Освен на изток, запад и север, дедите ни мигрират и в южна посока. Според Йордан, гетите водени от цар Танаус, предизвикани от египтянина Весосис (фараон Сенусрет III) стигат чак до река Нил. Това събитие съвпада с появата на коня в земите на Египет, съвпада и с началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксосигосподари от далечни земи над египтяните. Явно хикосите са част от гетите.


Египетски фрески изобразяващи хора със светла кожа и европеидни черти, лирата и гайдата на тези хора са едни от най-ранните изображения на тези музикални инструменти
 NebMaatRa - Own work - A group of people labelled Asiatics (the glyphs immediately above the head of the first animal) entering Egypt c.1900 BC. From the tomb of 12th-dynastyofficial Khnumhotep II, at Beni Hasanhttps://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Ibscha.jpg


Едва през XVI век пр.Христа фараонът Яхмос прогонва дедите ни от Египет, а те вземат със себе си местни хора, които са техни слуги и съюзници. Тези местни хора са предците на гърците. Първоначално те са с нисък социален статус, но подобно на афро-американците, с течение на времето, успяват да станат многобройни и дори по-силни от старите си господари. С помощта на прииждащи от Египет и Левант техни роднини, древните гърци изтласкват, или асимилират предците ни обитаващи Пелопонес, Тесалия, Атика, Беотия.

Поради това, че влиянието на дедите ни над предците на гърците е още от поне XХ век пр. Христа – времето на Сенусрет III и гетския цар Танаус, то в исторически времена, гърците говорят индоевропейски език и почитат боговете на старите балканци. Дали като отмъщение за вековното слугуване, или поради амбиции, но старите гърци правят опити да унищожат бившите ги господари, като основното оръжие е интригата.

На могъщият асирийски цар Саргон II е внушено, че фригите на цар Мидас подговят война срещу него. Повярвал на лъжите, асирийският владетел напада Фригийското Царство и го разорява. Малко по-късно, в битка Саргон II е обезглавен от фригийските роднини кимерийците, но щетите на държавата на дедите ни в Мала Азия е толкова голяма, че те повече не се съвземат.

Фригийските пазари и колонии са завзети от гърците, а прилива на фигийски бежанци в Атика, Пелопонес и др. места води до подем на гръцката култура. Реално, бягащите от асирийската войска фриги дават азбука на гърците, които разбира се премълчават това в летописите си, както премълчават и това как с помощта на Асирия са срили богатото царство на Мидас.

Произлизащите от Африка предци на гърците правят опити да завладеят и земите на дедите ни край Беломорието. Тук обаче те срещат невиждана съпротива, предците ни съумяват да ликвидират дори огромни групи нашественици. Край Драбеск, 10 000 гръцки колонисти заплащат със смърта си за своя опит да отнемат земята на предците ни.

Разбирайки, че дедите ни от Централните Балкани са по-войствени от роднините им някога населявали Пелопонес, Атика и т.н. гърците прилагат нова тактика. Опитват се да сеят раздор сред народите на Тракия, а същевременно се опитват и да спечелят благоволението на тракийските царе. По този начин става възможно основаването на колонии по крабрежието на Бяло и Черно Море, но във вътрешността на страната, на гърците не е позволено да се заселят.

През II в.пр. Христа, Рим вече е могъща държава, която завладява лесно както жителите на Иберийския полуостров, така също Македонското Царство и Елада. Макар да са покорени, гърците съумяват да се инфилтрират в римското общество и с течение на времето да приобият привилегии.

Трудно е да се каже дали гърците са взели активно участие в сеенето на раздор между народите на Тракия преди римското нашествие у нас, или това е било самостоятелна политика на римляните. Във всеки случай, възползвайки се от това, че през I век земите на юг от Дунава са вече под властта на Рим, южните ни съседи вече са улеснени в своите планове за унищожаване на предците ни.

Въпреки усилията това се оказва трудна задача. Римляните ценят силата и мъжеството, а дедите ни са били точно такива хора. Тези им качества им позволяват да станат както военоначалници с висок чин, така и дори императори. Предците ни достигнали до трона, нерядко са давали привилегии на своите роднини. 

Константин Велики финансира строежите на Плиска и Преслав. Юстиниан Велики позволява на дедите ни да имат своя самостоятелна църква, която водещият българи Виталиан защитава ревностно. Силата на дедите ни в римското общество трае до 610-та година, когато имащият тракийски произход император Фока е свален от власт чрез преврат.

Започва се интензивен процес на асимилация на дедите ни. Част от тях биват депортирани за Мала Азия, това са бъдещите богомили, а тези, които живеят на свобода на север от Дунава биват настройвани един срещу друг. В края на VII век, положението вече е застрашително, но благодарение на далновидността на властващият на север от Дунава и Черноморските степи княз Аспарух, бедствието е предотвратено.

Сключил съюз с многобройните си роднини гетите, наречени още славени, Аспарух прогонва римляните от земите ни. Държавата ни се увеличава не само по територия, но и по отношение на населението, точно това я прави силна. Трябва да уточня и това, че победата на княз Аспарух идва и благодарение на това, че конницата на имперската армия е предимно от траки, които минават на страната на своите роднини. Лишен от елитната си войска, Константин IV е принуден да избяга.

Разбира се неговите летописци представят фактите различно. Теофан действително обвинява конниците от имперската войска за поражението на Константин IV, но и дума не отваря, че тези конници са от един произход с хората на княз Аспарух, които той определя като нашественици. Това е нагла лъжа, южните ни съседи обаче знаят, че лъжите са бавнодействаща, но ефикасна отрова.

Лъжа след лъжа, предците ни биват представени като пришъци в собствената си земя, а самите римляни/ византийци биват амбицирани да изгонят, или поне покорят дедите ни. През XI век това се случва, благодарение на интригите си и наемането на чужденци, Рим/ Византия успява отново да наложи властта си.

Накрая трябва да се обясни защо освен траки, мизи, пеони, мирмидони, дедите са наричани също скити и хуни. Докато мизите, мирмидоните и др. са стари балканци, то за скитите се налага заблудата, че са сроден на монголците народ.

По-късно учените се отмятат от виждането си и определят скитите за тюрки. Тъй като нито скитските богове, нито скитските глоси и лични имена са обясними на тюркски, учените решават този път да дадат ирански корени на живеещите по време на Атничността в Добруджа и Черноморските степи скити.

Укриват се свидетелствата на стари автори, че скитите са тракийски народ. Все пак, още преди повече от 7000 години, земите на север и юг от Дунава биват обитавани от хора делящи един произход. Това разбира се казионните учени премълчават.

Те мълчат и за общите погребални обреди, общите богове, близката материална култура на траки и скитии. Премълчано е и това, че хуни е название на царските скити – тези, които доминират над останалите свои роднини в Източна Европа. Ето поради това няма поява на нова материална култура в Черноморските степи в периода II-IV век. Как да има след като хората са същите!

Заблуди бяха наложени и поради това, че не бе обяснен произхода на името славяни, или по-точно славени, което най-рано е ползвано единствено и само за гетите. Никой не разсясни както подобава, че предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили името венети, венеди, венди. Това е причината Клавдий Птолемей да нарече залива на Гданск Венетски залив, това е причината дори и днес финландците да наричат руснаците венелайнен – венетски народ. Никой не разясни, че поради своята популярност, името на гетите-славени е прието и от говорещите сродни езици венети.

Когато европейските народи съчиняваха историята си, българите бяха подложени на геноцид от управляващите Османската Империя. Дедите ни са милеели за истината и родолюбци като Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски и др. свързват дедите ни със старите балканци кимериите, с даките на цар Декебал, със събитията от Троянската Война, но чужденците не са искали да допуснат възраждането на силна България и позволяват налагането на лъжи за историята и произхода ни.

Никой не е забравял, че дедите ни победиха Римската Империя. Никой не е забравял страхът на франките от бойците на княз Омуртаг. Никой не е забравял поражението на кръстоносците и отрязаната глава на Балдуин Фландърски. Никой не забравя оставилия костите си на Балканите граф дьо Ной, нали поради това осакатяващият България Ньойски договор е подписан в стаята, в която е окачен портрета на дошлия да граби наши земи “благородник”.

Хубаво е и ние да не забравяме миналото си, не само, за да не го повторим, но и да ползваме подвизите на дедите си за пример, който трябва да се следва. Името българин трябва не само да се носи с гордост, но и да се заслужи с достойно поведение и достойни дела.