13.10.2019 г.

ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ НАД ЕТРУСКATA PEЛИГИЯ


Днес никой не оспорва влиянието на Рим над народи от три континента. Докато през VI в. пр. Христа потомците на Ромул са доминирана от етруските група хора, то след половин хилядолетие положението е различно. По времето на Гай Юлий Цезар - I в.пр. Христа, бившите господари етруските са покорени, галската заплаха е премахната завинаги, Иберийският полуостров, старите картагенски територии в Северна Африка, а и самият Египет вече са под римска власт.

В епохата на император Траян –II в.сл. Христа, източната граница на Римската Империя опира на изток до Каспийско море и Персийския залив. Западната граница се мие от Атлантическия океан, завладени са дори част от земите на германите. Heмските градове Аугсбург, Бон и Кьолн са били назовавани преди около две хиляди години с имената Augusta Vendilicorum, Bonna и Colonia Claudia Ara Agrippinensium.

Знаем за величието и делата на римляните защото те не са били окупиран народ. Никой не е горил литературата на тези хора, те не са били масово депортирани, нито продавани в робство, а и никой не е заменял организирано и с умисъл изконно римските названия на селища. Никой чужденец не е организирал действия, които биха довели до асимилация на местното население.

Понастоящем доста хора са скептични относно ролята на траките в оформянето на културата на Европа по простата причина, че историята на народа на Орфей е отдавна унищожена и за нея се знае твърде малко.

Дедите ни са преживели три окупации – Римска, Византийска и Османска. По време на всяка подтисничество, будните хора, които не са служили на агресорите, са били преследвани и избивани. Книжнината, която е имала потенциал да събуди национална гордост е издирвана и унищожавана.

Единствените свидетелства за величието на далечните ни предци наричани траки, могат да се открият в кратки фрагменти от исторически извори, а и в ономастиката на високо културни народи като етруските. Преди да станат господари и учители на римляните, самите етруски са претърпели влияние от страна на стари балканци.

За трако-етруски паралели е писал Вадим Цимбурский, който от своя страна ползва работи на Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. Не ми е известно обаче някой да е обяснил ясно и с подробности как и защо старите господари на Апенинския полуостров приемат в пантеона си тракийски божества.


Етруски конници - Two riders and a fallen man; a sphinx and two lions, one attacking a boar. Silver panels with repoussé reliefs overlaid with electrum foil, Etruscan artwork, 540–520 BC. Found in 1812 in a tomb at Castel San Marino, near Perugia.


За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише:  “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие.  *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество SeθlansVolcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167].

За бог на огъня и коваческото изкуство като етруския Сетлан, епитет със значение светъл е напълно оправдан. Не можем да пренебрегнем и факта, че траките са известни с уменията си да обработват металите. В Европа най-ранната обработка на злато, мед, желязо е сред древните обитатели на Балканите.

Съществуват и други, не по-малко интересни паралели между названия на тракийски и етруски божества. Вадим Цимбурский (цитиращ Пфифиг) съобщава за това, че името на върховния етруски бог е регистрирано по написи още през VII-VI в.пр. Христа, като вариациите са Tin, Tins, Tinia. Цимбурский уточнява, че името Tin отговаря на етр. дума tin-ден, извършва пътешествие из миналото на индоевропейските езици и накрая стига до тракийския Διν/Дин. Името на това божество, на което е оказвана особена почит на остров Самотраки, е изтълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден и др.[ Георгиев, 1977, с.143].

Земла е поредното почитано от етруските божество, чието име притежава тракийски паралел. Цимбурский съобщава и за етруско (теофорно бел. моя) име Zemni в Клузиум и го сравнява с със споменати от Владимир Георгиев тракийски имена Ziemi-ce(n)s, Ζιμι-κενθις, Ζημο-καρτης и др. , чиято основа е  *g'hem- "земя", срещаща се и в името на Земела - майката на Дионис. Нейното име, акад. Георгиев действително тълкува със стблг. землiа-земя. [Георгиев, 1977, с.169].


Етруски музиканти-Dancers and musicians, tomb of the leopards, Monterozzi necropolis, Tarquinia, Italy. UNESCO World Heritage Site. Fresco a secco. Height (of the wall): 1.70 m.

Интересен е и представеният от Цимбурский паралел между етруското (теофорно бел. моя) име Ezpa  и варианта му Ezpu(s) с тракийските теофорни имена Εζβεω, Εζβενις, Εσβενιος, Esbenus, Hezbenus, и разбира се епитетите на Хероса Βετ-εσπιωι, Ουετ-εσπιωι.

С това трако-етруските паралели не свършват. Руският учен съпоставя етруските Perkna, Percnaz, Prknś, Percna, Perkn, Perkniś с едно от названията на Тракийския Херос, а именно Перкон/Περκων, като добавя също тракийското селищно име Перкота/ Περκώτη, а и древното име на Тракия – Перке/ Πέρκη.

Цимбурский се втурва обратно в мъглата на времето чудейки се на какво да отдаде трако-етруските паралели: дали на миграция на траки, които са се заселили във всички големи етруски градове, или може би още в предисторическия период етруските са почерпили определени имена от предците на историческите траки още преди да се заселят на Апенините.

В крайна сметка руският учен стига до следния извод: “Мы вправе заключить: наряду с внедрением носителей прафракийских имен в состав праэтрусского (тирсенского) этноса, еще в дописьменные времена прафракийцы оказали влияние на складывание тирсенского пантеона, в частности, в том, что касалось имени верховного бога.”

С други думи – тракийското влияние над етруските в предисторическия период не е просто спекулация, а съществуват достатъчно данни, за да бъде прието като факт. Още в дълбока древност траките са оказали влияние над оформянето на етруския пантеон, като изключение на прави и върховното божество Тин.

Поне за мен, колебанията на Цимбурский са без причина. Има факти, които се набиват на очи е няма как да бъдат пренебрегнати. Етруският език не спада към групата на индоевропейските и всички индо-европейски думи в него са заемки. Както думата tin-ден, така и отговарящият на тракийския теоним Διν/Дин Tin (Tins, Tinia) са дадени на етруските от дедите ни, които в далечното минало са наричани траки.

Един култ не може да се появи от нищото, нито пък може да се наложи лесно на нова територия. Трябва да са налице два важни фактора, без тях приемането на нови божества би било невъзможно. 

Първият е присъствие на значителна група хора практикуваща въпросния култ. 

Вторият фактор засяга културата на приносителите на новата религия, тя задължително трябва да е по-висока от тази на местното население.То трябва да гледа на почитащите непознатото до този момент божество като на свръх човеци- хора с необикновени качества.

За това, че старите балканци оставили следа на Апенините, са били силен народ свидетелства Плутарх. Той предава една от легендите за създаването на Рим и казва следното: “Някои смятат, че пеласгите след като обиколили по-голямата част от обитаемия свят и покорили повечето хора, се установили на това място и по силата на своето оръжие го нарекли Рим.” [4] Plut.Rom.I.1.(1)*

Друга, също така ранна миграция на стари балканци успели да се заселят на Апенините е записана от Страбон. Цитирайки Меандрий, Страбон твърди, че :”...след края на Троянската война, енети и траки отпътували за земите на север от Адриатическо море...” [5] Strab.XII.3.25.

He caмо имаме сведения за две преселения на стари балканци, но и съвсем ясно е указано, че дедите ни са били силен народ, който е успял да покори много други хора.С това и двете условия за налагане на култура на други хора са изпълнени.

Освен историческите извори налице са и други данни, които показват, че действително е имало тракийско/пеласгийско присъствие на Апенините в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиито имена не могат да бъдат изтълкувани  с помощта на италийските езици. 

Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология А.Sciaretta посочва Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci,  Scaptia, Tiberus.

А.Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от акад. Иван Дуриданов като кална, блатиста река. [Дуриданов, 1976,с.34]

За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснение на български език.

Изнесените тук данни позволяват да бъдат направени два основни извода: Тракийското влияние над етруските е започнало поне от времето Бронзовата епоха и е осъществено не на Балканите, а на Апенинския полуостров в следствие на поне две преселения. 

Вторият важен извод засяга факта, че тракийските имена на божества, които етруските приемат, се тълкуват най-добре на български език, а това показва, че речта на Орфей е древен вариат на нашата. Нека разгледаме сравненията, за бъдат избегнати съмнения са добавени съотвествия от други индоевропейски езици като немски и латински:

ЕТРУСКИ-ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-ЛАТИНСКИ-НЕМСКИ

Sethl-Suetul-свѣтьлъ(светъл)-vitreus (бляскав, стъклен)- weiß(бял)
Tin-Din-дьнъ(ден)-dies(ден), tag(ден)
Zemla-Zemela-землia(земя)-humus(земя)-Erde(земя)
Perkn-Perkon-перѫ(пера, бия)-sperno(отделям)-berjan(пера, бия ствиснем.)
Ezpa-Espios-спѣхъ (бързина)- equos(кон)-ehu(кон ствиснем.)

Към тези интересни сравнения могат да бъдат добавени не по-малко интересни паралели можем да намерим между етруски и старобългарски думи. Става дума за кантке-канас (княз), кепен-копан (благородник), талмите-тълмачъ (преводач).
Към тях може да се добави и Тарквиний-таркан (стблг. титла).

Ако се придържаме към официалните теории, представените паралели не би трябвало да съществуват, но те са факт и то доста неприятен и неудобен факт за някои хора и поради това всичко, което противоречи на догмите бива или премълчавано или осмивано.

Как, ако някой признае, че познатите от епиграфски паметници и стара литература старобългарски титли канас, копан и тълмач имат етруски успоредици канкте, кепен, талмите, ще може да ни залъгва, че старите българи са уседнали на Балканите едва през ранното Средновековие- около хилядолетие след като етруските са покорени от римляните.

Всичко е много просто, ако следваме фактите и не робуваме на догмите. Бивайки огромен, силен, а и високо културен народ, дедите ни наречени траки са повлияли населението на Апенинския полуостров, не на последно място религията на това население. Това се доказва не само от тракийските имена на няколко етруски божества, но и от историческите извори, тракийските топоними и хидроними, а също и от етруските куполни гробници имащи паралел в Тракия и Крим-земите на Стара Велика България.

Връзката между древните ни предци влезли в историята под името траки обяснява и защо има генетична близост между нас българите и хората от Италия

А пък фактът, че наложените от траките топоними в Етрурия имат смисъл на български език е поредното доказателство за това, че езикът говорен от Орфей, Залмоксис и Спартак е жив и днес и носи новото име български.

Та нима при нас българите не се изявява ярко певческия талант на Орфей, нима я няма мъдростта на Залмоксис, или бунтарския дух на Спартак? Във всяка епоха българите са показвали, че са способни както да впечатлят и очароват дошлите с мир, така и да накарат да треперят тези, пристигнали в страната ни с оголен меч.

Знаейки кой си ще живееш своя живот и за теб ще има бъдеще. Следвайки завета на предците си, ще вървиш по път, който е изпитан и правилен. Когато съчетаеш любовта към Родина и традиции със смелост, доброта, честност и почтеност, вече наистина можеш да се назовеш българин – потомък на народа на светлината.


Използвана литература и пояснения:

Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
И.Дуриданов, Езикът на траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

Извори от интернет:
В.Л. Цымбурский , ФРАКИЗМЫ В ОНОМАСТИКЕ ЭТРУРИИ И В ЕЕ ПАНТЕОНЕ (посл.вид. 13-10-2019) http://russ.ru/var/russ/storage/original/application/029781d7f2fb04c921b21236c6445ee4.pdf

The Parallel Lives by Plutarch, publ.in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1914(посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Geography of Strabo, publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Antonio Sciarretta’s Toponymy, Ancient Toponymy, Etruria (посл.вид. 13-10-2019)


(1)*Понастоящем се срещат изследователи, които се опитват да изкарат траки и пеласги различни хора, но за това доказателства няма. Нито могат да се посочат някакви разлики в езика, нито пък в материалната култура. Пеласгите са по-добре познати на гърците по простата причина, че са обитавали територията, която днес наричаме Гърция. За разлика от своите роднини обитаващи Пелопонес, Тесалия, Крит и т.н., траките не са позволили на дошлите от Африка данайци да им отнемат земята.



9.10.2019 г.

БЪЛГАРИ НА ЮГ ОТ ДУНАВА ПРЕЗ IV ВЕК– КАРТАТА НА СВ.ЙЕРОНИМ



По принцип не отдавам голямо значение на картите. Йеронимовата карта от IV в., на която е отбелязано Мизия също и България е безспорно много интересна, но за мен тя е само допълнителна информация. Причината е проста - карти се правят по сведения на летописци и пътешественици, но както е добре известно – цензура, натиск над авторите е имало във всяка епоха.


Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)


Ще дам един ярък пример с Плиска. Нейното име присъства на Чаталарския надпис от 821-822 година, като със сигурност старата ни столица е построена доста по-рано, но както византийските, така и западноевропейските летописци дълго време отказват да споменат името ѝ в работите си. Тя не е селце със сламени колиби, а реално се явава най-големият град в Европа по това време. Това означава, че няма причина Плиска да бъде пренебрегвана, но това е направено и не се касае за неволен или единичен пропуск.

Засягайки войната между княз Крум и император Никифор Геник, Патриарх Никифор премълчава името на опожарената Плиска -GIBI III, c.306. Теофан Изповедник е по-подробен в описанията си, споменава ограбването на съкровищницата на княз Крум, съобщава за зверското избиване на невръстни деца, разказва как е опожарен аула на българския владетел, но името на по-голямата от Контантинопол Плиска не представя в своята работа- GIBI III, c.282.   

Саксонският аналист пък даже и не споменава името на нашия владетел, а само казва, че след много и забележителни победи в Мизия, Никифор загинал в сражение с българите -LIBI III, c.141. В идентичен стил действа Готфрид Витербски – няма упоменаване нито на град Плиска, нито на княз Крум -LIBI III, c.197.

През Х век, след като страната ни е победена от легионите на римският (византийският) император Йоан Цимисxи, неговите хроникьори благоволяват за запишат името на Плиска в своите работи.

По западноеврепейските карти пък, Плиска се появава едва през XVII-XVIII век както съобщава Л.Дончева-Петкова (Л.Дончева-Петкова, Плиска и нейната история, Първопрестолна Плиска 100 години археологически проучвания  (посл.вид. 09-10-2019) http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PLISKA.pdf

C други думи – появата на определено име на карта от XVII-XVIII век, не е гаранция, че даденото селище, или пък име на народ, са се появили едва през XVII-XVIII век.

Същото е и положението с картата на Свети Йероним. Вярно е, че едва от времето на Лъв Дякон старите българи са наречени мизи, но това не означава, че отъждествяването на мизи с българи и на Мизия с България през IV е грешно.

Видяхме как поради политически пристрастия, завист, а дори и омраза, чужденците не просто са отказали да кажат, че Плиска превъзхожда техните градове и столици, но дори не споменават името ѝ изобщо.

Картата на Св. Йероним  си заслужава да се проучи, тя е уникална защото на нея е отбелязано нещо, което днес е табу за нашите учени – ранното присъствие на българи в земите на юг от Дунава. За да разберем дали на този документ отразява историческата реалност, ние трябва да проверим дали има исторически извори и др. доказателсква, които да потвърждават верността на израза “Mesia heс & Vulgaria” “Мизия също и България”.

За радост на прогресивните и родолюбиви съародници, има достатъчно исторически извори, които поставят българите в Европа и по-специално на Балканите през IV век:

1.Благодарение на Мавро Орбини знаем, че дедите ни са се сражавали в Тракия с легионите на римския император Теодосий I, а той властва в периода 379-395 г.- IV век. Самата битка Орбини датира през 390 година (Мавро Орбини. «Книга историография початия имене, славы, и разширения народа славянского» (посл.вид. 09-10-2019)

2.Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c.292), управлявал през 364-378 г.- IV век.

3.Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). Константин Велики е на трона през 306-337 г.-IV век.

Последното сведение е в пълен унисон с картата направена по сведения на Св.Йероним, защото на този документ срещаме името на географска област Vulgaria, а не просто българи –Vulgares, както е в създадения през 354 година документ Liber Generationis. За сведенията на Св. Йероним Конрад Милер смята, че са съставени през 388 г. -IV век (K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, JosRotscheverlagshandlung, 1898, z.1).

Явно провинция Мизия е носила алтернативното име България и по-рано, защото се иска доста време преди да се наложи ново географско название. За наше щастие, съществуват други исторически извори, които позволяват да се разбере кога точно е започнал процеса.

В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим , по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по долна Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави– J.Lyd. GIBI II, c.101.

Ha пръв поглед е странно, един от най-способните императори на Рим да постъпи така неразумно – да позволи на някакви варвари да отнемат Мизия и Скития. Ако обаче разберем какъв е произходът на Константин Велики и що за хора са “варварите”, нелогичното поведение на императора ще придобие смисъл.

Константин е мизиец, той е от един произход с повластното на Рим население обитаващо земи между Стара Планина и Дунава, роднина е и на “варварите”, защото както знаем от Страбон, мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава.

С тези хора, по-точно групата обитаваща Скития (Добруджа бел. моя) императорът води война, но след нея, явно в последствие на договор, той финансира построяването на няколко града, като два от тях са Плиска и Преслав. За това съобщава Scriptor Anonymus – GIBI V, c.323.

Нашите историци и археолози подскачат като ужилени при споменаването на този исторически извор и бързат да обяснят, че това е грешка. Ако нещо те изобличава, че поддържаш неверни теории, то не е грешка, а просто неудобна информация, но пък кой иска да признае, че е съдействал съзнателно или несъзнателно за налагането на вредни за България теории.

Анонимният автор не само приписва на Константин Велики изграждането на имащите български имена Плиска и Преслав, но с удивителни подробности разказва и за други неща. Спомената е  точната сума за строежите, а също и имената на служителите на Константин Велики съблюдаващи градежите. Става дума за Салустий и Урбикий, те са реални личности и действително са били подчинени на Константин Велики.

Тези фини детайли показват, че изворът е автентичен и в началото на IV век, добрият император наистина е финасирал построяването на Плиска и Преслав за българи, които са обитавали земите между Стара планина и Дунава, че и отвъд него.

Как обаче да сме сигурни, че “варварите”, поради които Римската Империя вече не получава данъци от Мизия и Скития през IV век са действително нашите деди? Как също да сме сигурни, че отъждестяването на мизи и българи не е просто архаизация, т.е. грешка?

Вярно е, че някои нови народи са наречени с името на по-старото население на страната, която са заели. Унгарците например са наричани панонци по време на Средновековието, но от една страна нито унгарския език има нещо общо с панонския, нито външния вид на унгарците е като този на панонците, нито пък обичаите, личните имена и т.н.

С нас положението е различно. В земите край долното течение на река Дунав, а и в самата римска провинция Мизия са регистрирани доста топоними, които не могат да бъдат обяснени нито с гръцки, нито с латински, нито с келтски език. Става дума за Вода, Зуробара, Капидава, Циабрус, Ятрум, Атрус, Верое. Значението им може да се изтълкува с българските думи: вода, сур, бара, капя, дявам, цибрея, ѩндръ-бърз, верѣiа-верига. (1)*

Старобългарските лични имена Аспарух, Кроват, Мостич, Телец, Борис, Прусиан и др. притежават съвсем ясни паралели в тракийската ономастика: *аспа, кровизи, Мостис, Телеф, Борискос, Прусий. Родовите имена Дуло и Ерми също имат съотвествия в тракийската ономастика. Дуло е сродно на названието на тракийската богиня Дула и личните  имена Дулес, Дулас, Дулус, Дулон. Ерми е сродно на името на бог Ермес, познат на повечето от нас като Хермес и явяващ се праотец на тракийската аристокрация според Херодот.

Не само езикът, но и външния вид на старите българи доказва, че те с право са наречени мизи, т.е. принадлежащи на северните траки. За особената прическа на дедите ни е писал Геза Фехер, но има дори картини, на които дедите ни са изобразени съвсем реалистично. Може да се види, че косата на темето е избръсната, а в задната част на главата е оставена да расте свободно


Николай Павлович, Паметник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесет годишна борба, литография, 1872 г.

Разказвайки за живота на Тезей – потомък на фригиеца Пелопс, старият автор Плутарх описва абсолютно същата прическа и обяснява, че тя е типична и за траките абанти и мизи, понеже те са ръкопашни бойци и бръснат част от косата си, за да не може противника да ги хване за перчема:

Since it was still a custom at that time for youth who were coming of age to go to Delphi and sacrifice some of their hair to the god, Theseus went to Delphi for this purpose, and they say there is a place there which still to this day is called the Theseia from him. But he sheared only the fore part of his head, just as Homer9 said the Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him.
2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” - Plut.Thes.5.2. (посл.вид. 09-10-2019)


В менологията на Василий II можем да видим ясни изображения на старобългарския костюм. За дедите ни са характерни тесните панталони и тясната куртка. Това облекло е добре познато на гърците от времето на Античността, така са изобразени трако-трояните, които боравят с кривия, сложносъставен лък – отново типичен за старите българи атрибут.


Българи посичат ромеи, миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)




C право някои xopa свързват строежите с едри квадри, защитното съоръжение земен вал и ров, житните ями и т.н. със старите българи, но забравят да съобщят няколко важни подробности:

1.Траките строят с квадри още преди времето на Александър Велики, т.е. отпреди около 2340 години (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.61). Tрадиция на строеж с едри квадри в провинция Скития има през IV век, това е признато от проф. Ваклинов (Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977, с.92)

Проф.Ваклинов,  за жалост, въпреки ерудицията си, не свързва тази традиция със сведението на стария автор, който твърди, че изградените с едри квадри Плиска и Преслав са дело на политиката на император Константин Велики – укрепване на съюза му с хората населяващи провинциите Мизия и Скития през IV век.

2.Земният вал е защитно съоръжение, което дори римляните често ползват, но дълго време преди да се запознаят с него, то е типично за северните траки, поне 1000 години преди прословутата 681-ва. И.Т. Никулицэ е писал по този въпрос в работа от 1987 година.

3.Житните ями са също добре познати, а и ползвани от тракийското население на областта Мизия- (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.56).

Виждаме, че обичаите, облеклото, защитните съоръжения, стопанските и строителни методи на старите българи са типични за северните траки и в никакъв слуай не може са се говори за нещо появило се на юг от Дунава след 681 година. Да не забравяме и важната подробност, че значението на тракийските топоними и хидроними от Мизия могат да се обяснят с помоща на българския език.

Всички тези подробности, а и благодарение на уповестения от Ст. Михайлов факт, че най-древното изображение на свещения за дедите ни знак IYI може да се види по керамиката на културата Винча – 5500 пр. Христа (Винча е в земите на римската провинция Мизия бел.моя), ни позволяват да приемем, че отъждествяването на българи с мизи е правилно, а и, че картата на Св. Йероним отразява историческата реалност от IV век.

Тя бива отричана единствено и само защото не се вписва в шаблоните на казионните историци. За тях дедите ни са народ, който се е оформил далеч от Балканите, но реално това никога не е доказвано, просто е едно принадлежащо на чужденци мнение е прието защото такава е била тенденцията навремето.

Дори когато генетичните проучвания показаха, че като цяло ние сме потомци на най-древното балканско население, казионните учени и техните помощници не благоволиха да признаят, че вижданията им са погрешни. Фактите обаче са безмилостни:

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).
(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.
(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;
(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;
(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;


До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките. Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в доста по-големи концентрации при поляци, кашуби, сорби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие там е добре засвидетелствано.

Да си затваряш очите за новата информация и да отричаш неудобни документи не е нито научен метод, нито пък е почтено действие. Българският народ, от чиито джоб идват заплатите на историци и археолози, заслужава да знае истината, а тя е, че ние сме местен народ, който е създал първото цивилизовано общество преди повече от 6000 години.

Защо вместо да се говори на децата ни за канове и роднинсво с иранските народи (каквото изобщо не съществува), да не се спомене, че предците ни са изобретателите на колелото, най-ранната писменост, че са и създателите на най-старите градове на Европа?

Повод за гордост ли е това, че (според казионните учени) дедите си са изоставили старата си родина и са се отрекли от родната си реч? Какво му е положителното на това? Нищо разбира се, то не е и истина макар да ни бива внушавано от дълго време.

Дедите ни никога не са изоставяли езика си, а тези наши предци, които обстоятелствата (като римската окупация например) са принуждавали да напуснат Родината, са правили всичко възможно да прогонят агресорите и отново да се завърнат в бащините земи. Ето това е истината, това е повод за гордост, а и пример, който трябва да се следва.


1.10.2019 г.

МИСТЕРИОЗНИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ АМУЛЕТИ


Още от най-дълбока древност хората са създавали предмети, за които се е вярвало, че имат защитно действие. Използвани са животински зъби, животински нокти, кристали, златни, медни, сребърни и керамични мъниста. Дори боядисани с червена боя вълнени нишки са служили като апотропей- предпазно средство. За старите българи знаем, че са имали амулети направени от еленови рогчета. Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров и други наши учени са представили интересна информация по този въпрос.

Еленовият рог, а и еленът като цяло е от особено значение за българите не само в ранното Средновековие, но и в по-късни времена. Използвайки събрани от Константин Иречек данни, проф. Иваничка Георгиева представя видяното от пътешественика Бусбек у нас през 1553-та година: „На гробовете имаше върху колове или дълги пръчки многообразни фигури на рогачи, сърни и подобни животни, изрязани от дърво" 243 . Бусбек дава следното обяснение: мъжете или бащите искали с такива паметници да засвидетелствуват бързината и прилежанието, с което жените или дъщерите им вършели домашната работа. По-вероятно е да се смята, че подобни изображения на елени и сърни са символизирали безсмъртието на душата или пътуването й с помощта на елен до горния свят.”

Еленът е свещено животно за много народи – както древнобалкански, така също и азиатски. За това, че брадва от еленов рог поставена върху гърдите на починалия, се среща във Варненския некропол, пише Мая Аврамова. Благодарение на нейното проучване, става ясно, че у нас традицията на ползване на еленов рог като апотропей е на около 6500 години. *

От друга страна, цитирайки етнолози и археолози, Иваничка Георгиева съобщава за това, че много народи на Средна Азия и Сибир почитат елена като тотем, добавен е келтският бог Цернун, а същои това, че “изображенията на елен са разпространени на огромна територия на Евразия още в пещерната живопис. Еленът е една от главните теми на зверинния стил на евразийското изкуство.”

Виждаме, че изборът на материал за амулета – еленов рог, не може да ни позволи да разгадаем къде са скрити корените на старобългарските амулети от еленов рог. Стилът на украсата обаче, а и ред други особености могат да дадат силни индикации в каква посока да търсим – дали в Каваз и Средна Азия, или пък на Балканите и Средна, Западна Европа.

Рогчето от Преслав може да се нарече уникално. В горния му край са изрязани четири глави, навярно представящи определено божество. Като близък паралел може да се посочи оброчната плочка на Тракийския Конник намерена в Пловдив. Херосът е изобразен с три глави. Дали на рогчето от Преслав е представен стилизиран образ на тази проява на върховния тракийски бог не може да се каже със сигурност, но от друга страна не разполагам със сведения, които да показват, че в Кавказ или при източноиранските народи са почитани богове с три или четири глави. Във всеки случай, на Балканите, по-точно в Тракия се срещат и други изображения на божества с три глави, като например на оброчната плочка на Хеката (Венедиков).



Доста интересно е и рогчето от Плиска. По неговата повърхност е гравирана фигура на кон (еднорог). Има и надпис с рунически знаци. Опирайки се на информация от работи на Стамен Михайлов и Людмила Дончева-Петкова, Петър Добрев представя описание на артефакта и дори прави тълкуване на надписа.


Рогче със знаци от Плиска по (Ст.Ваклинов)

Г-н Добрев определя буквите като гръцки и изразява учудването си, че въпреки своята яснота, надписът е останал неизследван. Реално обаче буквите просто няма как да са гръцки. Освен буквите Λ и Е, останалите не могат да бъдат причислени към гръцката азбука. Ако посланието бе с гръцки букви, то би изглеждало като ΛΙΕΔ, но вместо това ние виждаме ΛИΕD.

Последната буква прилича на латинската D-д. Същият знак обаче присъства и на тракийския надпис от Кьолмен като звуковата стойност е Р. Кирилическата буква И може да се разгледа като вариант на N, а оприличената на Λ от Добрев буква може да е всщност У.

В такъв случай, транскрипцията би трябвало да е унер, или рену – в зависимост от посоката на четене, във всеки случай – просто няма как да е написано ЛИЕД. Аз съм склонен да приема четенето унер, като за тълкуване на странната дума бих предложил стблг. унии-по-добър, тук в смисъл на благороден. Наставката -ер се среща в наши съществителни имена като кошер, косер, чокер, да не забравяме и древномизийската дума братер, чиято съвременна форма е брат.

Като имаме предвид, че на елена се гледа като на свещено, благородно животно, то думата унер-благороден е напълно уместна. По-интересно е това, че и на други места в Европа са открити еленови рогчета с надписи, като буквите са идентични на тези от рогчето намерено в Плиска.

Локацията е доста изненадваща – Северна Италия. Там, в земите на старата област Ретия са намерени доста епиграфски паметници, на които са обърнали внимание изследователи като Шумахер, Заварони и др. На надпис от Магре с регистрация (Schum. МА 14) се вижда следния текст: ESIUMNINESUR (или ESIUMNINUSUR по Шумахер).


Изразът ESIUMNINESUR може да се раздели на няколко части:

ESI е обяснимо със стблг. есь-ти си.
UMNI отговаря на стчсл.стблг. оумнѣ-благоразумно, умно.
NE е отрицателната частица не.
SUR може да се свърже със суров, в смисъл неопитен.

Преводът е: Ти си умен, а не неопитен. Явно наистина се касае за амулет с особена сила и възможност да даде увереност на неговия притежател. Удивителна е не само приликата със знаците от рогчето намерено в Плиска, но факта, че надписът от Северна Италия е обясним с помощта на старобългарски.

Ако вярваме на казионните учени, на тези, които твърдят, че по време на Античността не е имало българи на Балканите, а още повече на Апенините, то надписа на еленово рогче от Магре остава необясним феномен. В науката обаче не бива да съществуват необясними феномени и мистерии.

Приемем ли, че старите българи принадлежат на огромното тракийско семейство, всичко си идва на мястото защото има сведения за присъствие на стари балканци на Апенините.

За една древна и слабо позната тракийска миграция споменава Страбон. Според него след Троянската Война енети (венети) придружени от траки отпътуват от Мала Азия за земите на север от Адриатическо Море – “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias”-Strab. 12.3.25.


Разбира се всеки исторически извор трябва да се разгледа критично. Нужно е да се провери дали има и други индикации за тракийско присъствие в земите между Адриатическо Море и Алпите. Оказва се, че едно от най-солидните доказателства за това е самото име на Адриатическо море. То е съпоставимо с това на река Адрия, наречена още Атрианус от Клавдий Птолемей- Ptol.3.16.20 .

Атрианус е само вариант на името на тракийската река Атрус – днешната Янтра, чието име се обяснява със стблг.  ѩдръ-бърз. В областта, в която е текла река Атрианус срещаме интересни топоними като Кремона,  Белунум, Беруа, Хемония (Емония). Да не не забравяме също реките Арсия и Плавис. Названията им не могат да се обяснят с езиците на старите италийски народи, но пък паралелите с тракийските Бела, Берое, Емон, Оросина и др. са налице.

Не само сведението на Страбон, паралелите с еленовите рогчета и топонимите доказват, че дедите ни са населили Апенините още в най-дълбока древност. За това свидетелства и генетичната близост между българи и италианци. Общите за двата народа маркери обаче не са типични за кавказки и средноазиатски популации, а за древните средиземноморски народи, към които спадат и траките.

Богата е историята ни, но и ужасно осакатена от нашите враговете. Страшното е, че процесът на осакатяване и ощетяване продължава с пълна сила и днес. Въпреки данните от генетичните проучвания показващи ясно, че народът ни като цяло е потомък на местни хора, въпреки много исторически извори, в които старите българи са наричани траки, пеони, мизи, някои хорица се опитват да скрият истината и да сложат прародината ни колкото може по-далеч от Балканите, като така режат не векове, а хилядолетия от историята на предците ни.

He в прословутата 681-ва година започва формирането на нашия народ, а повечe от 6000 години по-рано. Все пак типичните за нас българите генетични маркери I2, E-V13, R*L23, J2, а и значителна част от R1a са наследени от хора населяващи Балканите преди 13 000-9000 години.
Как след като приемствеността от времето на Мезолита, Неолита и т.н. до ново време е очевидна, ние няма да сме наследници на героите участвали в Троянската война? Чии потомци да сме, след като в нашия фолклор, въпреки приемането на християнството, ние сме запазили култовете към Дионис, Бендида, Хероса, Залмоксис, Земела?

Кръвта вода не става. Колкото да се мъчат кариеристите и чуждопоклонниците, истината за произхода и миналото ни не може да бъде унищожена. Бентът се скъса и истината потече с пълна сила. Тези, които са избрали да застанат на пътя ѝ, ще бъдат пометени и ще се озоват на бунището – там където е мястото им.

Използвана литература:


Ст. Ваклинов,   Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977;
П.Добрев, М.Добрева, Древнобългарска епиграфика, ИК ТАНГРА ТанНакРа, София 2001;
И.Георгиева, Българска Народна Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

Извори от интернет:

 A.Zavaronni, Ancient North Italic Inscriptions, Magre (посл.вид. 01-10-2019)
М.Аврамова, Варненски Некропол 2, гроб 3(посл.вид. 01-10-2019)
*Функцията на брадвата от еленов рог в гроб от Варненския некропол като апотропей е мое тълкуване.
Р.Мирчева, ДНК-ТО НИ СОЧИ: ИТАЛИАНЦИТЕ СА НИ РОДА, 08.09.2011(посл.вид. 01-10-2019)
Geography of Strabo publ. in Vol. V of Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 01-10-2019)

Ив. Венедиков,  Медното гумно на прабългарите, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II прераб. изд.Митове на българската земя, Книга първа. Медното гумно
Стара Загора 1995(посл.вид. 01-10-2019) http://www.promacedonia.org/iv_gumno/index.htm