22.12.2021 г.

ПОТУЛЕНОТО ЗА ЗАЛМОКСИС – НЕУДОБНАТА ИСТИНА ИЗЛИЗА


Трудно ми е да разбера известна част от нашите учени. Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен. По принцип критиката е нещо хубаво, нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.

 

Съвсем наскоро един наш доцент се втурна да защитава ревниво гръцките, а и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях.

 

Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моят критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.

 

Ето думите на г-н критика: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.

 

В този кратък пасаж срещаме неверни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам не знае, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които след малко ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.

 

Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам в неведение.

 

Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има информация, която е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения: “ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите),но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре...”

 

Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).

 

Уверяваме се, че акад. Ведеников се е аргументирал добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това показва, че моят критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не, човекът греши.

 

Гети (наречени още дани), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)


Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моят критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството (Венедиков, 1992, с.246).

 

Колкото и добър учен да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:

 

Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).

 

Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик – г-н доцентът. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).

 

След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”

 

Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.

 

Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.

 

Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на окопалото се в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор. Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват много внимателно.

 


Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия тълкувания, обяснения към работа на Платон, научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис е мага Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100).

 

За Аварис, който е човек, син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “ἈβάριςThraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза – не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.

 

За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Флавий Йосиф споделя следното на известния грък: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).

 

От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а може би и от други траки. За по-слабо запознатите ще уточня, че Аварис е считан за един от седемте големи мъдреци в древността. Флавий Йосиф пък е еврейски летописец, който твори през I в.

 

При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор. Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.

 

Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си. Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като кирказци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).

 

Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”

 

И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация.

 

Колкото до Лизимах – той не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го нагощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата:

 

“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus​134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.

 

Моят критик се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.

 

Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.

 

Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще.

 

 

 

Използвана литература:

1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.

2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.

3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.

5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.

 

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (
посл.вид. 22-12-2021)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

 

1.12.2021 г.

СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се отдава.” Думите на британския интелектуалец важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от професионалисти, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапавода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

 

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос:Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

 

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia” (Strab.V.2.4)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи:But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

 

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че че траки и пеласги се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

 

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

 

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

 

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

 

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

 

The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

 

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришелците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. 

 

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 


Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

 

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 


Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, 93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

 

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

 

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

 

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

 

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

 

*балбял = фалиос/φάλιος 

*веяти вея = аетес/ἀήτης

*велиивелик, голям =  велтион/βελτίων

*влънавълна = ланос/λά̄νος 

*горагора, планина = орос/ὄρος

*датьдаване, дар =  дотис/δῶτις

*девердевер = даер/δᾱήρ

*донодъно, повърхност =  хтон/χθονός

*еленелен  =  елавос/ἔλαφος

*еринаярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъмлад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* росароса = дросос/δρόσος

* струяструя  = роос/ῥόος 

* тататата, тате = тата/τατᾶ

 

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

 

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinuлен. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbedбездна(W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от Първа Книга Макавейска, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род
.”

 

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята Тайна История Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.