21.03.2021 г.

ПОТУЛЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ОТ ВРЕМЕТО НА СИМЕОН ВЕЛИКИ

Често казвам на приятелите си, че историческите извори са само индикация за реалността в миналото. Сведенията от старите летописи трябва задължително да бъдат потвърдени от други данни, идващи от областите на ономастиката, археологията, антропологията, етнографията. Само така може да се определи със сигурност дали определена хроника представя истински събития, или е продукт на пропаганда на даден владетел, влиятелна група хора и т.н.

 

Все пак, индикация или не, историческият извор е важен. В такъв случай е странно защо нашите учени са предпочели за ползват летописите създадени от враговете на дедите ни, а нашите стари автори са пренебрегнали. Поради тази причина твърде малко от нас знаят, че през Средновековието у нас са създадени работи, в които ние сме свързани с древните народи на Балканите.

 

По времето на цар Симеон I е създаден превод на хрониката на египтянина Йоан Малала. Най-интересния пасаж от нея засяга разбира се Ахил Пелеев, чиято войска е представена от мирмидоните, които в ново време са наречени българи: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 


Изображение на Ахил Пелеев с типичната за българите кика


Пак във времето на властването на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

В същата епоха, от която са тези важни сведения е създаден старобългарски превод на Еврейска История на Флавий Йосиф. Там пък българите са отъждествени със северните траки – даките: “ „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ“.  Съвсем естествено - в гръцкия превод на Флавиевата хроника тази подробност липсва и това не бива да ни учудва.

 

За сметка на това отъждествяването на българите с даките (или дако-мизите бел.авт.) е било добре известно на нашите възрожденци. Христаки Павлович нарича дакийския цар Дикефал (Декебал бел.авт.) български владетел. Отец Спиридон Габровски също определя цар Декебал като господар на българите.  Това прави и Поп Йовчо от Трявна в работата си Летопис и Родословие.

 

Важно за споменаване е и това, че преданието за намерението на княз Крум да изкорени лозята, за да предотврати пиянство сред хората си, има корени в разказаната от Страбон история за дакийския цар Буребиста, който, за да въведе ред сред своя народ, заповядва да бъдат изкоренени лозите. Сега идва ред да си зададем въпроса:  Ако не сме потомци на древно балканско население, как във фолклора ни е попаднало предание за дакийски цар живял по времето на Гай Юлий Цезар?

 

Трябва да се отбележи и това, че в българския фолклор има запазени спомени даже и за римския император Траян, който се явява победител на дакийския цар Декебал. Това би било невъзможно, ако нашите предци не бяха обитавали Балканите преди 2000 години.

 

В работата на Отец Спиридон има и други интересни подробности. Духовникът поставя библейският Мосох като праотец на Българите и брат на Тирас, от когото Тракия получава името си. От Мосох идва и името Мизия, наречена от Отец Спиридон Мисиния, като е уточнено, че дедите ни населяват двата бряга на Дунава. Това е в пълна хармония със свидетелството на Страбон, че гетите (познати и като даки), и мизите населяват както северния, така и южния бряг на Дунава:

 

“Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi; from these Mysi sprang also the Mysi who now live between the Lydians and the  p177 Phrygians and Trojans.”- Strab.VII.7.1

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

 


Колкото и интересни да са сведенията представени от авторите творили по времето на цар Симеон I, колкото и ценни данни да предлагат писанията на Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др., ние не бива да приемаме всичко на доверие. Нека хвърлим поглед върху тракийската ономастика и по-специално имената на дакийските царе.

 

Декебал, наричан от нашите възрожденци Дикефал е един от най-известните владетели на северните траки. Акад. Георгиев свързва елемента -бал от името на тракийския цар със стблг. болии-по-голям, а името на друг цар Скорило тълкува със стблг. скоръ-бърз.

 


Планината обгръщаща Дакия от север носи името Карпати. Това древно название е обяснимо с българската дума карпа-скала. Друвета/Δρουβητις е дакийско селище в близост до Дунава. Името бива тълкувано от Георгиев с албан. дума drute-дървета, макар българската дума дръвѣта/дървета – мн.ч. на дърво е по-подходяща.

 

Eдин от ръкавите на Дунава носи името Наракон/Naracon, повече от ясно е, че тук се касае за чуждото предаване на блг. На рѣке-на реката мест.пад. По същият начин е образувано споменатото от Херодот речно име Напарис/Νάπαρις (Her.IV.48). Реално то е гръцкото предаване на блг. На баре, На бари-на барата, на реката мест.пад.

 

Що се касае до езика на мизите, епиграфските паметници предлагат една интересна дума, тя е братер, като за нея акад. Георгиев признава, че съответства на стблг. братръ-брат. Хромий/Xρομίος пък е име на мизийски благородник споменат от Омир. То може да бъде изтълкувано със стблг. хромъ-изкривен, т.е. касае се за предпазно име, подобно по значение на Черньо, Грозьо. В миналото детската смъртност е била висока и, за да предпазят децата си, понякога родителите дават странни на вид имена.

 

Благодарение на Прокопий Цезарийски научаваме за интересни названия на селища от Мизия. Едно от тях е разположената на брега на Дунава крепост Вода/Bόδα. За всеки би трябвало да е ясно, че мизийския топоним е обясним с българската дума вода. Друго мизийско селище с българско име е Висдина/Βισδίνα. Eлементът Вис-/Βισ- отговаря на стблг. вьсь-селище, а -дина/-δίνα е предаването в склонен вид на името на бог Дин/Διν.


Този древен теоним бива тълкуван от акад. Георгиев със стблг. дьнь-ден, същият учен смята, че присъстващият в тракийски топоними елемент вис/vis съответства на стблг. вьсь-селище, място.

 

В случай, че имената на мизийските и дакийските царе, дакийските, мизийските планини, реки и градове са обясними на български, ние можем да приемем, че отъждествяването на българи с даки от наш летописец творил по времето на цар Симеон Велики е правдиво и навярно от този наш средновековен извор са черпили данни Поп Йовчо, Отец Спиридон и др. гледащи на българите като потомци на даките и мизите.

 

Обитаваните от даки, гети и мизи земи на север от Дунава предлагат и други приятни изненади. В работата си за северните траки, молдавският учен И.Т.Никулицэ пояснява, че масивния вал и ров са защитно съоръжение на тракийското население обитаващо територии на север от Дунава още през първо хилядолетие преди Христа. Същото съоръжение -масивен вал и ров се ползва от дедите ни по време на ранното Средновековие и така става ясно, че методът не е донесен от Сибир или Кавказ, а принадлежи на древното балканско население.

 

Подложилият на проучване старобългарската чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до заключение, че корените на тази керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от времето на Енеолита, т.е. отпреди 6500 години. Приблизително същата е и възрастна на свещения за старите българи символ IYI. Цитирайки своите колеги Тодорович, Церманович и др. Стамен Михайлов съобщава, че въпросния символ IYI се среща по керамиката от Винча.

 

Така за пореден път можем да се уверим, че свързването на средновековните българи с даки, мизи и др. древни жители на Балканите не е хрумване на някой наш служител на цар Симеон, а почива на реалност, която за жалост не съвпада с интересите на повечето от историците ни. Те предпочитат да следват покорно неиздържаните теории създадени от чужденци и обръщат гръб на сведенията представени от български летописци.

 

Истината обаче няма как да бъде потулена. В крайна сметка всичко излиза наяве, а на какво разчитат тези, които все още се опитват да затирят корените ни в Сибир или Казказ, за мен е пълна загадка. Дали е срам от направените грешки, дали е егото, което кара определени индивиди да фабрикуват нови манипулации – това ще покаже времето, а народът ни ще въздаде всекиму заслуженото.

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Й.Ивановъ, Българетѣ въ Македония – Издирвания за тѣхното потекло език и народностъ, БАН, Държавна Печатница, София, 1915.

И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987.

П.Георгиев, Стара Велика България, Булга Медия, 2019.

История во кратце о болгарском народ словенском, сочинися и списася в лѣто 1792 Спиродономъ Ieромовахомъ, Изд. Св. Синодъ на Българската Църква, София, 1900.

С. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.

 

С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

Хр.Павлович, Царственикъ или Историia Болгарская, у Будиму, 1844.

„Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна

https://barin.blog.bg/history/2016/02/29/pop-iovcho-ot-triavna.1433979

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4040.htm

 

3.03.2021 г.

ИЗЛЕЗЕ ТОМ II НА ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ

 

Днес имам два повода за празнуване. Първият е разбира се 3 март – нашето Освобождение, а вторият повод засяга излизането на новата ми книга. Тя е с над 530 страници, т.е. доста по-голяма от Том I на Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи. В Том II само речникът се състои от почти 130 страници, в които са засегнати над 450 думи от древната ни реч. Посочено е източникът, от който е почерпена информация за думата. Уточнено е дали тя е глоса, или е изведена от топоним, хидроним и т.н. Представени са и тълкуванията на различни учени.

 

Още през XIX век, езиковеди като Август Фик, Паул Кречмер и Вилхелм Томашек разглеждат глоси като зелкия-зелка, багайос-бог, ексис-еж, таралеж, а и обяснимата със стблг. землia фригийска глоса земелен. Преди повече от 120 години името на фригийската столица Гордион е изтълкувана с помощта на градъ-град, селище. Пак преди повече от 120 години елементът кар от билковото название каропитла бива тълкуван с чаръ-магия (а за пит може да се предложи стблг. пити-пия), т.е. значението е любовно питие. Доста по-рано Джеймс Причард пише за траките истриани, а Йохан Куно предлага тълкуване на Истър със строуia-струя.

 

През ХХ век също излизат работи съдържащи интересна и важна информация относно речта на Орфей. През 1957 година излиза важен труд на акад. Димитър Дечев. В тази своя работа той тълкува името на Кабирите със стблг. кобь-участ, съдба, а за племенното название галеи предлага стблг. голѣмъ-голям. Пак през 1957 година излиза книгата на акад. Владимир Георгиев. В нея тракийските имена Козис и Козилас се тълкуват с помощта на стблг. коза, козьлъ, а пък за Орол е предложена орьль.

 

За жалост през 70-те години, в литературата засягаща тракийските езикови остатъци, важните открития не са споменати, а изолираните думи не са представени в речниците на акад. Георгиев и акад. Дуриданов. Нямам сведения през 80-те и 90-те години на ХХ век, а и в двете десетилетия на ХХI век някой наш лингвист да е направил опит да запълни празнините, пропуските.

 

Каква е причината за това можем само да гадаем. Дали представителите на тоталитарната цензура са успели да запазят постовете и влиянието си и са оказали натиск, или пък нещо друго играе роля, това ще разберем след време. На този момент е важно това, че огромно количество непозната информация за речта на Орфей ще стигне до българските читатели. Така всеки, който се запознае с данните ще може да се убеди, че езикът говорен от Орфей никога не е изчезвал, дори напротив – по-жив е от всякога и днес носи името български.

 


http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

И този път илюстрацията е дело на един талантлив сънародник. Това е добре познатият на много от нас Теодор Манолов, който заедно със своя баща Любомир Манолов създадоха уникалния роман и комикс Спартак - Легендата.

 

https://alternativavestnik.home.blog/category/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

В Том II съм представил не само над 450 интересни наши древни думи, но и съм дал и информация за граматическите прилики на старобългарския с Орфеевата реч. И в този случай е редно да се запитаме – защо тези важни неща не са забелязани и споменати от специалистите? Защо изобщо е било нужно да се поддържа невярното виждане, че Аспаруховите българи са говорили език от различна група? Защо е било нужно да се поддържа лъжата за това, че освободителите на страната ни от римска власт са изоставили майчиния си език?

 

Eдна от най-интересните глави в новата ми книга засяга имената на тракийските богове. За някои от тях повечето сънародници даже не са чували, не се знае и за това, че над 50 названия на древни божества притежават добро обяснение на български език. А което е по-важно – значително количество тракийски названия на богове се е запазило в българската именна система.

 

Не по-малко ценна е главата за обичаите и титлите на тракийското племе фриги. Като цяло за титлите на траките се знае малко. Причината за това не е липса на информация, а явно нежелание. В настоящата си работа съм представил данни за тракийските титли акенас, акенаногавос, бален, батос, ванакт, есен, мемеваис, проитавос и др. Тук ще спомена само това, че още през XIX Паул Кречмер прави интересни тълкувания. Този учен смята, че титлата проитавос може да се обясни с pro/про напред, право, и iti/ити вървя, т.е. вървящ напред. Прекрасен еквивалент е стблг. проити премина през някъде, обходя, обиколя. Проитавосът навярно е бил блюстител на реда в държавата, но не е изключено значението да е малко по-различно и като сродна дума може да се предложи старобългарската титла прѣходь-вожд, предводител.

 

Понеже имената на билките спадат към основният речников запас, обърнах повече внимание на тракийските билкови названия. Някои от тях са тълкувани още в миналото с думи като биле, диво, коте и др. Направих и нещо, което ще заинтригува мнозина – сравних традиционните названия на нашите билки с думи от тракийската ономастика и както можем да се досетим – паралелите са много.

 

Фрагмент от главата Българската песен на тракийските реки

По същия начин процедирах и с имената на реките. Представих обяснение на древните названия с помощта на български език, но също така посочих паралелите между съвременните български речни названия с тези от ерата на Орфей и Залмоксис. Мнозина ще останат удивени от древността на българските речни имена Бяла, Златна, Бистрица, Пена, Каменица и др.

 

Разбира се представих и тълкувания на няколко древни надписа, един от които има потенциал да промени историята в наша полза. Както бе обещано в Том I – дадох още глоси, с които нашите познания относно речта на Орфей ще се обогатят значително.

 

Изпълних и друго обещание, което дадох в Том I – сега списъка с тракийските племена не само е допълнен, но е представена и повече информация относно историята на древните ни предци.

 

Понеже така нареченият славянски проблем притеснява, а и вълнува доста хора, в настоящата си работа съм отделил отново цяла глава по въпроса. Реално се касае за отговори на запитвания на мои читатели. Тук няма да давам подробности, само ще наблегна на това, че истината дава престиж на нас българите.

 

В приложенията съм дал и нова информация относно името траки. Обяснил към какво е значението му, кога се среща за първи път, а и в кои региони на Европа е регистрирано, освен на Балканите. Сигурен съм, че данните ще изненадат много хора. Подробности могат да се намерят в книгата, сега ще отгърна завесата съвсем малко с изявлението, че траки означава бойците, удрящите силно, като има връзка и с името на хетския бог-гръмовержец Таркун.

 

Том III, с чието съставяне съм зает в момента, ще представи още много изненади и то приятни изненади. Не само тракийският речник ще бъде представен в пълния си вид от 600 думи, но ще има и интересни допълнения, важни обяснения. В Том III ще дам повече информация относно пеласгите и тяхната роля в историята на Елада, Рим, Египет. Ще има повече разказ, за да няма отегчение от сухата информация.

 

                          Фрагмент от тракийския етимологичен речник


Мозайката на древното ни минало се запълва и картината на реалността става все по-ясна. Тази реалност показва, че историята ни се нуждае от пренаписване, като с това трябва да се заемат доста хора, защото задачата е непосилна за един човек. Едно е да се пише от 681-ва до ново време, а съвсем друго е да се започне от времето на Неолита и Халколита, когато на наша територия се появяват първите градове на Европа, а и когато е изобретена първата писменост.

 

Тази древна история ни принадлежи по право. От една страна знаем, че тракийския етногенезис започва през Неолита, от друга страна вече е известно, че 90% от нас носят гените на населението обитавало страната ни в тази далечна епоха. Дали си нечий наследник се определя от това дали носиш неговата кръв и гени, а не от твърденията на кариеристи набутали се в лоното на науката и защитаващи интересите на чужденци.

 

Времето на заблудите отмина, времето на посредствените кариеристи отмина. Сега трябва да дойде очистването на Авгиевите обори на казионната наука, трябва да дойдат и нови, прогресивни изследователи, следващи истината, а не политическата коректност.

Дълго време небето над нас бе черно, дълго време непочтени хора вадеха душата ни с памук и ни обезсилваха внушавайки ни лъжи. Сега вече това е невъзможно, нашата звезда изгрява отново и този път народът на светлината ще получи своето заслужено място в историята.

 

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЪНАРОДНИЦИ!

 

p.s. ТОМ II на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ, може да се поръча на страницата на издателство Атеа

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

28.02.2021 г.

ГРЪЦКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ВЪЗХВАЛЯВАЩИ БЪЛГАРИТЕ

В по-стара своя работа, поради това, че търсех български топоними и хидроними от територията на Гърция, ползвах работи на Макс Фасмер и Иван Шишманов. Нашият учен дава твърде интересни неща. Той споменава за намиращото се на остров Тасос селище Булгаро, добавя името на намиращото се в Аркарнария езеро Булгария, а и локализираната в Етолия планина Булгара (Шишманов, с.26).

 

Това са все интересни факти, но книгата на Шишманов предлага и други подробности от голяма важност. Авторът съобщава за нещо, което е твърде слабо известно у нас. Става дума за изказаното възхищение от страна на гърците по отношение на смелостта на българите: “Че българите и въ по-ново време са били добре известни на критяните и то отъ много благоприятна страна, това се вижда впрочемъ и отъ народната имъ поезия, въ която се поменува за български левенти. Така напр. въ известния сборникъ ὉΝάννος“ (1750-1760), въ която изрично се говори, че Наносъ събралъ юнаци Българи и Албанци, само Моралии, хубавци, паликаретаЧе въобще българите се ценели между гърците като храбри юнаци, това се вижда между другото и отъ народните песни на гърците от Елада. Cp. Passow, Carmina pop. Graec. rec. стр.67, № LXXXL, Ὁ Νικοτσαράς (1804 до 1805), също и № LXXXLI (Шишманов, 1897, с. 29).

 

Песните, в които българите са възхвалявани от гърците са ценни за историята ни, но има и други подробности. Самото име Нанос е тракийско, т.е. древнобългарско. В работата си за тракийските езикови остатъци Димитър Дечев споменава Нано/Νανω, Нанас/Νανας (Detschew, 1957, c. 327), за жалост без да ги свърже с нашите Нано, Нана, а и сродните им Нено, Нена. Прочее, това не прави и Шишманов, но това не намалява ни най-малко неговия принос в случая.

 

Освен Шишманов и споменатият от него Арнолд Пасов (Passow), има и други автори, които са документирали гръцки народи песни споменаващи българи. Като пример може да се посочи Люси Гарнет, която събира голямо количество гръцки песни. В уводната част на работата си способната етнографка прави интересна забележка: “Sometimes, however, the name of an inland town or village is Greek, while the population is Bulgarian, as in the case of Neochori, some four miles from Salonica.“ – В някои случаи, името на намиращо се във вътрешността на страната селище е гръцко, но населението се състои от българи, както и в случая с Неохори, на около 4 мили от Солун (Garnett, 1885, c.26).

 

Гарнет дава текста на песента Българката и Яребицата (H Bουργαρα και η περδικα). Описана е трагедията на  младо, красиво българско момиче-жътварка, което съдбата не е пожалила и е оставила без съпруг (Garnett, 1885, c.153-154). 

От по-различно естество е песента Българката (Bουργαροπουλα). Там се пее за гръцко момче, което е работило дълго време в Истамбул, а изкараните пари е похарчило, за да спечели благоволението на красива българка. В поясненията към песента, авторката споменава за сравнение на българското момиче с познатата от древните предания тракийка Дорика, позната и като прочутата с красотата си тракийка Родопис (Garnett, 1885, c.153-154).

 

Българите не просто са стари поселници на територията на Гърция, но се отличават както със своята красота и храброст, така и с други качества, на които мнозина могат само да завиждат. Въпреки дълговековните вражди с южните ни съседи, нашите деди са умеели да покажат поведение на истински благородници участвайки активно в освободителното движение на гърците през XVIII и XIX в.

 

За това съобщава Стилян Чилингиров, който ползва сведения и на други автори: “ Най-достойно за отбелязване е, обаче, участието на българите въ борбите на гърците за освобождението имъ отъ турско робство, въ така наречената Завера…Гърците съвсемъ паднали духомъ и бегали, щомъ видятъ турци. Държали се, обаче, албанци и българи, наричани тогава „румелиоти“. Българинътъ бакалъ Гого съ сто души свои задържалъ прохода Ландакъ срещу 4.000 турци; той разбилъ турцитѣ при Арта и превзелъ Пету, станалъ легендаренъ герой съ юначеството си и за него казвали: „Гдето е Гого, тамъ е и победата“.

Когато се започнали разпритѣ между пелопонезкото гръцко правителство и оцепническото на Кляфтитѣ, положението било спасено отъ непобедимата българска дружина на хаджи Христо“ (Възходъ на българското народно съзнание презъ XIX вѣкъ, Заветъ, г. XV, бр. 646 отъ 15 юний 1937 г.). Освенъ изброените по-горе българи, ръководители на гръцкото въстание, требва да посочимъ  и следните: Наумъ отъ Воденъ, хаджи Михалъ ' отъ Копривщица, хаджи Стефо, хаджи Петъръ, хаджи Христо Петровъ Вулгаросъ, д-ръ Ив. Селимински отъ Сливенъ, Никола Пиколо отъ Търново. Отъ техъ неколцина достигатъ и до високи за времето си военни чинове. Хаджи Христо отъ Пловдивъ става капитанъ, хаджи Христо отъ с. Ниси, Острово — генералъ, а Марко Божаръ (Бочаръ, Боцарисъ) — легендаренъ началникъ на кавалерията, Гарибалди на гръцката революция, както го величаятъ самите гърци” (Чилингиров, 1941, с.79-80).  

           

Разказвайки за гръцкото освободително движение, цитирайки Мишев и Киселинчев, Чилингиров предава и други интересни неща, от които става ясно какъв е наистина духът на българите – благородни, трезви, смели хора, умеещи да сплотят и организират враждуващите помежду си гърци:

 

Единствената препирня, която ги разделяше, бе претенцията на неколцина измежду техъ да бѫдатъ повишени въ генерали, което другите имъ отричаха. Вече се готвеха да се нападнатъ. Изведнажъ посредъ двата враждебни лагера излезоха двама български воеводи, хаджи Христо*) съ българската кавалерия и хаджи Стефчо съ българската пехота и държаха приблизително този езикъ на безумците, които щѣха да се изколятъ: „Ние минахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме да се сражаваме до васъ за кръста и за гръцкия народъ. Не ви искахме никаква награда за това. Ала, ако сега искате да признаете намъ никакво право за своята благодарность, молимъ, като едничка награда за услугите, които, вярваме, сме принесли, да ни застреляте всички, преди да се изколите, защото не можемъ да преживѣемъ срама да присжт- ствуваме при вашите вжтрешни ежби и то въ върховния моментъ на войната за освобождението на вашата родина“.

Гръцкиятъ историкъ Спиридонъ Трикуписъ, отъ когото е взетъ този цитатъ, добавя: „Благодарение на енергичната намеса на тия две благородни души, благодарение именно на тѣхъ, началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснатъ още веднажъ опасностьта, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръвь“ (Д. Мишевъ, България въ миналото, стр. 199-200, сжщо, Л. Киселинчевъ, въ Зора, бр. 5276 отъ януарий 1937 г.)

Геройството на българите не остава незабелязано в Западна Европа. Стилян Чилингиров цитира Асен Боев за следното изказване: “…Виенския историкъ проф. Хайекъ: „Днешниятъ гръцки народъ и днешната гръцка държава - казва той  дължатъ много на българскитѣ мишци и на българския духъ, ако и да не съ благодарни тѣ за това.“ (Асенъ Боевъ, Обзоръ, бр. 39, стр. 7).

 

Благородният български дух обяснява до голяма степен постъпките на дедите ни обитавали някога територията на Гърция. Има обаче и друго, на което за жалост е обръщано твърде малко внимание. Хората наричани българи не са нашественици в Гърция, а се явяват потомци на нейното най-старо население. Това население е определено от Херодот, Тукидид, Плиний и Страбон като траки и пеласги.

 

Имайки предвид, че типичните за нас хаплогрупи I2, E-V13, J3, R1b L*23, G2, а и голяма част от R1a са наследени от най-старото цивилизовано балканско население, ние спокойно можем да се обявим за потомци на властвалите в Тесалия, Атика, Пелопонес, Крит и др. места траки и пеласгитези, които в старите предания са наречени първородните на земята.

 

Ето защо българите жители на остров Крит, Пелопонес и т.н. са се борили срещу Османското потисничество. Те са защитавали не колония, а своя родна земя, която принадлежи на дедите им още от времената преди Потопа. Предците ни обитавали територията на Гърция са осъзнавали също, че голяма част от техните говорещи гръцки съседи са реално техни братя и сестри, чието самосъзнание е промито в различни епохи.

 

Йоан Малала не е преувеличил, когато нарича българите от своето време потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев. Точно в обитаваната от хората на Ахил Тесалия се срещат най-много топоними и хидроними носещи името на народа ни: Βουλγάρα Βουλγάρινη, Vulgar(is). Точно в Тесалия е манифестирано едно от най-ранните изображения на свещения за старите българи знак IYI.

 

                       Неолитна керамика от Тесалия, по Wace, Thompson.

 

Имайки предвид всички тези неща – как да не кажем, че действително заслужаваме да бъдем наречени първородните на земята на древните герои?

 

 

 

Използвана литература:

 

Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Чилингировъ С. Какво е дал българинътъ на другитѣ народи, Изд. Добромиръ Чилингировъ, 1941.

Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

Garnett, L.M.J., Greek Folk-Songs from the Turkish provinces of Greece, ed. J.S.S.Glennie, Eliot Stock, London 1885.

Wace A.J.B., Thompson M.S., Prehistoric Thessaly, Cambridge University Press, Cambridge, 1912.

30.01.2021 г.

КОЙ ОСАКАТИ НАЙ-ВАЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ?

Речта ни е богата, дори смайващо, почти неестествено богата. Ние сме способни да се изразим изключително ясно и точно, засягайки всяка тема. За всяка сфера от живота имаме особени думи. По отношение на сферата на духовното са важни: Бог, вяра, чистота, майка, баща, семейство, род, Родина, любов. Те са забележително древни, много по-древни отколкото повечето от нас смеят да предположат.

 

Има обаче и други, не по-малко древни думи, които са от голяма важност за разбиране на ранната ни история. В тях е закодирана важна информация – факто, който е добре известен на лингвистите ни, а и на тези хора, които ги контролират. Навярно това е причината определен брой ценни български думи да бъдат осакатени, или казано другояче – за тях да бъде предложена грешна етимология.

 

На пръв поглед думите са незначителни: гайда, пея, пеене, гега.Тяхната древност обаче и производните им разкриват непознати елементи от историята на българския народ. Правилният им анализ показва докъде се е простирало влиянието на дедите ни над други народи.

 

Да започнем с думата гайда, която според лингвистите ни тя е арабска. Това не е шега, нито пък е провокация, а една горчива реалност, показваща ясно нивото на науката у нас. В Български Етимологичен Речник, Т.1, с. 225 е изказано твърдението, че корените на българската дума гайда  трябва да се търсят в  арабската gajta, като проникването в езика ни е станало благодарение на турците – посредством турската дума gayda.

 

А дали на арабски gajta, означава изобщо нещо, дали при арабите гайдата е традиционен инструмент, и любовта към него е неописуемо голяма, лингвистите ни не споменават изобщо. Просто се прави едно напълно лишено от логика внушение, а това е сторено, за да се укрие неудобната истина. Става дума за това, че на испански думата гайда е гайта/gaita, т.е. думата е почти идентична с българската.

 


Испански гайдари от Галиция, изображение - Galician gaiteiros (bagpipers)

Dario Alvarez - originally posted to Flickr as HPIM8811, Vilanova dos InfantesCelanovaOurenseGalicia. Romería Etnográfica Raigame. 17 de Mayo de 2008.

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg/1280px-Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg

 

В нашата историография обаче не се говори за заселване на българи в Испания. Нищо, че по епиграфските паметници на страната срещаме имената Bulgaranus, Bolgondizi, Bolgens. За скъпите ни специалисти тези имена са невидими, следователно и няма обсъждане по отношение на това кой ги е оставил на Апенинския полуостров. Дали няма да е същият народ, който е оставил селищните названия Родец, Риба, Победа, Озера, Бел, Орех, а и личното име Алдемир?

 

Ако приемем, че веси-готите, познати още като визиготи са част от гетите, които са един от основните етнически елементи на населението на ранносредновековна България, нещата си идват на мястото. Веси-готите са съюз от тракийските племена веси и гети, наречени по-късно готи. Част от тях се заселват във Франция, а друга група се установява на Иберийския полуостров. Напълно естествено е, че със себе си траките веси-готи са взели и традиционните си музикални инструменти, които са предали и на местното население. Това е логично нали?

 

Навярно, за да се потули истината, че сме местен народ, учените ни правят всичко възможно да се избегне връзката между българската дума гайда и испанската gaita. Понеже арабите с помощта на свои роднини унищожават Веси-готското (визиготското) царство в Испания и налагат своята власт в страната за дълги векове, учените ни прокарват идеята, че арабите имат своя дума gajta, която дават на испанците, а и на турците, които по-късно я налагат и на нас българите.

 

Никой не се интересува от това, че gajta, не притежава никакъв смисъл на арабски, или пък който и да е семитски език. Думата гайда си е наша, древна, а значението ѝ е пееща, възпроизвеждаща звуци. Сродни са литовската гайдис/gaydis-петел, т.е. пеещ, латвийските гаудас/gàudas-плач, гайлис/gailis-петел, т.е. пеещ, а и арийските думи гаяте/gaiyate-пея, прославям с песен, гита/gita-песен. Сродни са също староисландската geta-реч, старогалската gutu-реч, слово, глас, а и старолатинската gaudeo-радвам се.

 

Старобългарският език предлага гатати-гадая, предричам, говоря, т.е. възпроизвеждам звук, тя е сравнявана от нашите лингвисти с авестийската gaθa-песен, арийската gatha-песен и др. (Български Етимологичен Речник, T. I, c.232). Други сродни са гутал-гълъб, т.е. пеещ, гукащ, гудя-свиря на гусла. Тези наши думи, а и сродната им арийска gayate-прославям с песен, дават обяснение не само за значението на думата гайда, но и за името на гетите, което явно означава възпетите, прославените.

 

Не арабите са давали гайдата и думата за нея на други народи като испанци, турци, а в крайна сметка и българи. Точно обратното е вярно – българите, чието древно име е траки, са дали гайдата и думата за нея на испанците, а и на живеещите в Испания араби.Възможно е и стационираните в Британия тракийски легионери да са дали гайдата на островните келти.

 

Виждаме как една дума, в случая придружена и от обект – музикален инструмент, е в състояние да ни даде важна информация за влиянието, което дедите ни са оказали на други народи по време на Античността. А гайда не е единствената дума, която се явява едно от многото доказателства за балканския произход на народа ни. Отворим ли Български Етимологичен Речник, Т. V, на страница 226, ще се натъкнем на обяснението, което професионалистите дават за глагола пея.

 


Аполон Белведерски – изобр. Apollo of the Belvedere Livioandronico2013 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_of_the_Belvedere.jpg/800px-Apollo_of_the_Belvedere.jpg


Споменато е, че в миналото е правена връзка с гр. παιάν, ион. παιήων, атт. παιών, -ῶνος пеан, химн в чест на бог Аполон, но веднага е уточнено, че в ново време това родство е отхвърлено, понеже първоначалното значение на παιήων, епитет на Аполон е “който бие”.  Тук срещаме същата абсурдна логика, която е ползвана при анализа на думата гайда. Изхожда се от вярването, че българите са пришълци на Балканите и всякаква връзка с религията на древното местно население бива отхвърляна.

 

Пренебрегват се няколко важни неща:

 

-        стблг. пѣти, поѭ означава както пея, така е възхвалявам – точно какъвто е смисъла на пеан/παιάν – химн в чест на бог Аполон.

-        формата пеан/παιάν съответства точно на старобългарската пѣниѥ-пеене, химн, а и на съвременните думи пейно-хубаво запяване, пеянка-песнопойка.

-        най-древният регистриран вариант на името на бог Аполон е ПА-Я-ВО (четене на Джон Чадуик), регистрирано е в микенски документи на около 3400 години.

Паяво (Аполон) пък съответства на стблг. пѣваниѥ-пеене, а и на пев-пеене, пейвам-пея.

-        името на Аполон не е гръцко, това е признато от повечето езиковеди, да се търси обяснение с гр. παιω-бия, е лишено от логика действие, чиято цел навярно е да отдалечи читателите от мисълта, че нашите предци са тези, които са запознали гърците с бог Аполон и химна в негова чест, като това е станало по време на късната Бронзова епоха.

 

Поредната осакатена ценна българска дума е гега. Изглежда странно тя да е от голяма важност, но видим какво старание са вложили специалистите, да ни отклонят от истината, запознаем ли се с подробностите около нея, ще се уверим, че тя е древна и свидетелства за една много древна миграция на стари балканци в Египет.

 

В Български Етимологичен Речник, Т. I, c. 235, поне по мое лично мнение, ca направени няколко опита произхода на думата да бъде укрит. Едни се опитват да я изкарат турска, други търсят връзка с румънската ghoagă-боздуган, трети я сравняват с латинската clava-боздуган. Намират се и такива, които да изкарат гега албанска заемка, която по-начало е била дако-мизийска дума, сродна на българската дума глог. Тук вече кошмарът е пълен, а усърдието на лингвистите ни, според мен е индикация, че те са знаели добре древния произход на особената българска дума гега.

 

При анализите обаче никой не посочва древноегипетската дума хега-скиптър, господар, владетел. Понеже старите египтяни си служат с образно писмо, то самата дума хега е представена от пастирска гега. Логика има – както пастирът води стадото и се грижи за него, така и владетелят трябва да се грижи за своите хора.



Египетски символи на царска власт - Drawing by Jacques de Morgan, 1895, available online copyright-free, see pdf p. 105 - Drawing by Jacques de Morgan, 1895 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Hor_Awibre_Scepters.png

 

Проблемът в случая е това, че хората въвели думата хега-гега в староегипетския, са сторили това през 4-то хилядолетие пр. Христа, т.е. преди около 5500 години. А по това време, според поддръжниците на официалните теории, нашите предци са разпъвали примитивни юрти някъде из Средна Азия.

 

И тук, както при гайда и пеене има укрита информация. Вече около един век се знае, че създателите на първите три египетски династии са хора, нямащи нищо общо с местното население на страната. Представителите на ранната аристокрация се отличават ярко от типичните обитатели на Северна Африка с едрият си ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса.

 

Неотдавна генетиката пък представи убедителни доказателства, че в дълбока древност обитателите на Египет са хора, носещи гени типични за европейските народи, а и тези народи, които населяват Мала Азия. Тя е дом на траките фриги, халиби, витини, бебрики, бюснеи, мариандини, меони, а и мизите, които по време на ранното Средновековие носят името българи.

 

Изводът е ясен нали? Не е никак трудно да се разбере кой е дал важен импулс в развитието на египетската цивилизация, но, за да се осъзнае това, трябва да се излезе от дълбокия, кален коловоз на казионната история.

 

Излиза, че най-голямото богатство на народа ни е езика. Враговете лесно могат да избият благородническата прослойка, лесно могат да изгорят книжнината си съдържаща сведения за деянията на предците ни. Могат да се заличат дори цели селища – съдбата на Севтополис е доказателство за това. Езикът обаче остава, закодираните в него тайни остават, защото и носителите са много, а и предани на традициите на по-старите поколения.

 

Питам се – защо наши учени са участвали в ощетяването на народа ни, защо е било нужно да се взема страната на чужденците, а в някои случаи и страната на враговете на народа ни. Малко ли са били страданията на нашите предци, та и споменът за тях е трябвало да бъде изтрит. Дано Господ да прости на специалистите участвали в укриването на истината за произхода на българите! Не съм сигурен обаче дали идните поколения ще са сходни да простят.

21.01.2021 г.

БЪЛГАРСКАТА АФРОДИТА

 

Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.


Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.


Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.


Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   


Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.


Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 


По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

 


Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

 

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

 

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

 

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg


В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

 

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

 

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

 

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

 

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

 

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

 

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

 

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

 

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

 

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

 

 

 

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

 

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

 

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите:

 

 “In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians.”

http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80