ЕТО КАК АЛБАНЦИТЕ ПОМОГНАХА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ДРЕВЕН БАЛКАНСКИ НАРОД

 У нас се знае твърде малко за ранната история на албанския народ. Известно е предимно мнението на селектирана група учени и това е. Други мнения не се допускат, а и няма дискусия по темата. Общо взето правят се опити албанците да бъдат изкарани ту траки, ту илири, ту пеласги, т.е. потомци на древните балканци. Същевременно ние българите сме обявени за нов народ – формиран след 681 г. Считани сме за смесица от номади и обитатели на Припятските блата на Украйна и граничните им територии.

 

Иронията е, че още през 390 г. можем да говорим за българи на юг от Дунава, ако се доверим на Касиодор. През 550 г. пък дедите ни са свързани с най-древното население на Тесалия и Епир (обитаван днес от албанците). 

Това прави Йоан Малала наричайки българите потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев води със себе си. По времето на Алфред Велики [IX в.] българите са смятани за илири, или поне част от българите са смятани за наследници на илирите: Illiricos þe we Pulgare hatað (по сведения на Босуърт).

 

От друга страна албанците са споменати на Балканите около 700 години по-късно от нашите деди. И не само албанците са споменати значително по-късно, но и на никой от късносредновековните автори не му е хрумвало да нарече албанците илири, пеласги или траки. Странно, нали?

Въпреки това редица учени решават, че ние българите сме нашественици на Балканите, а албанците на наследници на древното население на земите на юг от Дунава.

 

Има разбира се и изключения сред лингвистите. Владимир Орел е добър пример за това. Според този изследовател прародината на албанците е на север от Дунава: в територия, която е била между власите и германите. Това обяснява общите думи в албански и румънски, а разбира се и старовисоконемските заемки в албанския. Ако дедите на албанците бяха древен балкански народ, те не биха имали германски думи в речника си.

 

От тези думи, или по-точно заемки, за нашата история най-важната е burrё – мъж, защото нашите учени я използват при тълкуване на тракийски имена като Дале-пор, Порис, Парис, Диту-бор и др. 

Всъщност и тук има изключения, защото в началото на ХХ в. Димитър Дечев тълкува елементите -пор, -бор със стблг. борѭ – боря се. Проблемът е, че около 30 години по-късно акад. Дечев забравя за своето откритие. Всички останали негови колеги също забравят и на широката публика, а и в научните среди при анализа на тракийски имена с елемент -бор, -пор се ползва албанския, а не старобългарския.

 

И в ново време траколозите и лингвистите проявяват забележителна разсеяност. Не само са забравили старите, а и правилни тълкувания на акад. Дечев, но са забравили и изводите на своя колега Владимир Орел, според когото думата burrё – мъж не е изконно албанска, а старовисоконемска. С други думи – тя не е подходяща за тълкуване на тракийски лични имена.

 

За наше щастие сред съвременните албански учени има хора, които вършат добра работа, макар важни изводи да са пропуснати. В труда на един от тях Джелал Юли (Xhelal Ylli) е представена безценна информация. В работата си за славянските заемки в албанския (Das slavische Lehngut im Albanischen) са представени названия на селища, реки и т.н., които нямат обяснение на албански. Тези топоними и хидроними са обявени за славянски и нови, но между обявено и реалност има огромна разлика.

 

И в този случай най-важното е пропуснато. По мое мнение това е сторено без умисъл от страна на албанския изследовател. Ще обясня какво точно имам предвид. Тълкуванията на названия на албански селища с думи като баба – баба, бегунец – бежанец, бел – бял и др. са правилни, но тези названия просто няма как да са нови и оставени от народ, който се установява трайно на балканите едва след 681 г.

 

По една или друга причина г-н Юли следва сляпо виждането, че по време на ранното Средновековие има подмяна на населението на Балканите, разбира се с изключение на гърците. Също без критика е следвано и виждането, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския.

 

Фактите показват нещо съвсем различно. Представям кратък списък на думите, с които албанският учен тълкува имена на селища и реки от своята родина. Всички тези думи присъстват в нашия речник:

 

Име на албанско селище – тълкуване на Дж. Юли – пояснение

 

BABICE         – бабица – баба,

BEGUNEC     – бегунец – бежанец,

BEL                – бел – бял,

BELUSH        – белуш – белезникав,

BELOVODE   – беловоде – бяла вода,

BERZAN        – берзан – брезов,

BILISHT        – билишт – биле, билка,

BISTRICE      – бистрице – бистра вода,

BOGA             – бога – бог,

BREG             – брег – бряг, булгарец - българин,

VODESH        – водеш, водица – вода,

VODICA        – водица

DOLAN          – долан – долина, дол,

GOGOLAS     – гоголас – гоголица, вид птица,

GORE             – горе – гора, планина,

GRADEC        – градец – градче,

ZAGORE        – загоре,

KAMENICA  – каменица,

KOBILISHTE – кобилище,

KOZEL           – козел,

SELINE          – селине – селяни,

STAN              – стан,

STARA           – стара,

TURAI            - турай – тоуръ – бик.

 

Едва ли някой ще спори относно това, че присъстващите в албанските топоними и хидроними думи са български. На теория не би трябвало да намерим такива названия на Балканите и в обитаваната от траки Мала Азия преди 681 г., но такива названия има. Тяхното упорито укриване от страна на учените не означава, че важните топоними не съществуват. Ще караме подред, разглеждайки древните паралели на анализираните от албанския учен названия от територията на неговата страна:

 

1.Баба е тракийско име от фригийски епиграфски паметник от VIII в.пр. Хр.

 

2.Бегис е име на тракийски град, обитаван е от тралите.

 

3.Бела е название на тракийска крепост, но елемент бел намираме и в Бела-стура, Беле-дина, Ор-белос и др. Точно Ор-белос е много древна, защото я срещаме в работата на Херодот [Her.V.16].

 

4.Бистирос е име на тракийско селище, Бистюрас е название на Хероса, което лингвистите тълкуват с быстръ – бърз, а оттам и бистър.

 

5.Бога е име на тракийска крепост спомената от Прокопий, но знаем и, че фригите наричат своя върховен бог Багайос, а имат и лично име Багун. То е регистрирано на паметник на около 2750 години, споменавано е в в трудове на Люботски, Обрадор и др.

 

6.Бреге-дава е тракийски топоним отново от труд на Прокопий, но има и други сродни, като например Бергуле, Бергисон.

 

7. Вода е тракийски топоним, мястото е на брега на Дунава, а на брега на Черно Море е град Одесос, чиято древна форма според проф. Влахов е била *Водесос. А пък това селище е съществувало през VIII в.пр. Хр.

 

8. Долиони е име на траки, живеещи край Кизик, т.е. спадащи към групата на мизите, които по-късно биват наречени българи. Долиони означава просто долѣне – обитатели на долина.

 

9. Гагула е тракийска глоса, дума от речта на витините със значение водна птица. Акад. Дуриданов търси връзка с балтийските езици, но пропуска нашата дума гоголица – вид патица.

 

10. Гарескос е име на тракийско селище, по-точно пеонско, споменато е от Плиний през I в. Акад. Дечев тълкува Гарескос с уелс. garth – планина, връх, но пропуска стблг. гора – планина, а и блг. диал. гарица – горица.

 

11.Гордион, Мане-гордум и др. биват тълкувани още през XIX в. с градъ – град от учени като Кречмер и др. Селището е съществувало поне от VIII в. пр. Хр.

 

12. Загора е име на селище от западна Мала Азия, споменато от Ариан Никомедийски още през II в.

 

13. Камандър, Скамандър е название на река в западна Мала Азия, спомената в труда на Омир. Професионалисти правят тълкуване с камене – камък.

 

14. Кобилатус е име на река във Витиния, по една или друга причина, това име не е разгледано от нашите траколози и лингвисти, а то показва, че кобила е древна тракийска дума.

 

15. Козилас, Козис са тракийски имена, които акад. Георгиев тълкува със стблг. коза и козьлъ.

 

 16. Сели е име на тракийско племе дало названието Селетика край Хемус, но и Селетика край Бяло море. За селите в Епир пише и Омир.

 

17. Стан присъства в предгръцките, т.е. трако-пеласгийските названия На-стане, Волу-стана.

 

18. Туро-диза е име на тракийско укрепено селище.

 

 

Списъкът с албански селища, чието име е българско може да се удължи доста, като разбира се въпросните имена притежават паралели от времето на Античността. Когато обаче за тези паралели не се отваря и дума, а вместо това се лансират лъжи за някакво идване на българите от Сибир, Памир или Кавказ е лесно хората да бъдат излъгани.

 

Сега обаче, благодарение на това есе българите имат база за сравнение и мненията на хората с титли са без значение. Българите са умен народ, достатъчно е да имат нужната информация и сами ще разберат кое е истина и кое измама. Да му мислят манипулаторите на историята…

 

ОТНОВО ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ, В КОЯТО НЯМА ГЪРЦИ

От няколко години представители на “българската наука” се опитват да ми затворят устата. Понеже новият ми блог ми е посетен над 10 570 000 пъти, а прочитите в стария блог са 14 151 000, въпросните хорица явно се страхуват, че неудобна за тяхната кариера сведения ще станат известни на широката публика. Все пак, макар да се касае за дълъг период от време общият брой прочити на есетата ми наближава 25 000 000. Това си е солидно количество и не само броят на моите съмишленици расте, но и ред други хора започват да разбират каква е истината за нашите корени.

 

Въпрос на време е когато една критична маса българи ще изиска отговорност от учените, за обезобразената ни история, за внушенията, изкривили съзнанието на милиони сънародници. За да не се стигне до там, или по-скоро, за да се забави този процес, една малка група хорица се е заела да ме клевети, осмива, заплашва. Новият ми блог бе докладван като опасна страница, макар Blogger да е собственост на Google. Понеже някои есета са докладвани твърде често, Фейсбук потиска линковете към тях и важната информация не достига до много хора.

 

Това ме накара да препубликувам няколко интересни есета. Настоящето е първото от тази поредица, а се надявам да не е последното. В тази работа ще бъдат разгледани няколко важни теми, на които разбира се ще бъдат дадени отговори. Тези отговори имат потенциала да удивят тези, които се запознаят подробно с информацията и я проверят. Изненадите са няколко и всичките са приятни за тези от нас, които обичат България и държат истината за миналото ни да бъде извадена на бял свят. Ето и темите, на които ще се спрем:

 

1.Кои са основателите на Троя и кои са техните наследници?

2.Каква е връзката между трояните и ахейците?
3.Каква е истинската причина за Троянската война?

 

Сблъсъкът между ахейците и защитниците на града на цар Приам е описан подробно от поета Омир. От този автор научаваме за Ахил Пелеев и хората му, които в по-късни времена, в работа на Йоан Малала ще бъдат определени като предци на българите. Пак от Омир получаваме сведения за троянските съюзници: траките мизи и пеони. И двете групи са отъждествени с българите от редица средновековни летописци. Създателят на “Илиада” разказва също и за цар Резос, чиято история, според проф. Димитър Попов е оцеляла в българския фолклор. След малко ще се уверим, че всички тези интересни неща не са никак случайни.

 

Да започнем с един от най-важните въпроси, а именно: кои са основателите на Троя, позната и като Илион? Най-рано градът е споменат не в гръцки, а в хетски извори. В работата си “Общество и Държавност у Траките” проф. Калин Порожанов цитира езиковедът Леонид Гиндин по отношение на това, че названието Илион е тракийско, а и, че е споменато в хетски извор от XVII в. пр. Хр., или с други думи – преди около 3650 - 3700 г. Със сигурност обаче селището е по-старо.

 

Трябва да благодарим на хетите и за друга информация, защото техните техните летописци са регистрирали в по-късни времена името Илион още веднъж, но този път са добавили алтернативното име Троя, а и още един топоним, който е много интересен и ще ни помогне да разберем кои са създателите на града, в който властва цар Приам.

 Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)

В работа, публикувана в интернет, проф. Ерик Клайн обръща внимание на един конфликт между Хетската Империя (по времето на Тудхалия II – 1360 – 1344 г. пр. Хр.) и съюз на хора от региона Asuwa (регионът, в който е Троя). Споменати са топонимите Wilusya (Илиос, Илион) и Tariusa (Троя, според цит. от Клайн Гьотербок, Гарстанг, Гърни и др.).

 

Карта на Хетската Империя и земите край нея, територията на царство Асува е маркирано с червена лининия, изобр. базирано на (Near_East_topographic_map-blank.svg: Sémhur)

https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_regions_of_Anatolia#/media/File:Hethiter.svg

 

 

И трите имена: Уилусия,  Тариуса, Асува са много важни. По време на Бронзовата епоха географската област Аsuwa (Асува), станала основа за името на континента Азия е сравнително малка по територия. Касае се за име на царство, за което се смята, че е първата тракийска държава в Мала Азия. Това не е мое лично мнение, а виждане на различни чужди историци и лингвисти.

 

Преди около половин век Игор Дяконов изразява виждането, че след своето идване в Мала Азия през Босфора, траките са основали царството Асува (най-древната Азия) и то още във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”.

 

Уповавайки се на сведенията на специализиралите се в хетската история западни учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов подчертава, че Ассува (Aššuwa) е всъщност първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия:

“…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако – фригийцев в Малой Азии…”

 

В най-новата си книга “Неразказаната История на Траките” съм представил интересни сведения за хората на царство Асува-Азия, посочил съм от кой балкански регион са дошли, а и каква а връзката им с хетите. В новата си работа съм обяснил и това, че значението на името Асува-Азия е страна на коневъдците.

 

Ако основателите на царство Асува са траки, то и създателите на Троя-Илион са траки, друг извод не е възможен в случай, че селището е на територията на трако-фригийското царство и реално е било негова столица.

 Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)

 У нас това се знае отдавна, защото още в началото на ХХ в., Д.П. Даскалов прави следното изказване в своя книга: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

 

Друг прогресивен български интелектуалец, а именно Никола Йонков Владикин не просто свързва траките с Омировата Троя, но съобщава и за смайващата прилика между украшенията на троянските благороднички и тези на българските жени от края на XIX и началото на ХХ в.

 

Даскалов и Йонков-Владикин не са единствените, които смятат, че Троя е основана от дедите ни. Съпоставяйки данни от археологията с езиковедски анализ на топоними и хидроними от Троада, Леонид Гиндин смята, че указания анатолийски регион Троада, е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия, още от периода на Троя I  – Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа.

 

Базиращ се на сведения от работи на Мерперт и Черных, Юрий Откупщиков съобщава, че най-ранните културни слоеве на археологическия обект Езеро, България са по-стари от Троя I, като сходството на материалната култура в двата региона е голямо. В такъв случай единственият логичен извод е, че Троя, позната и като Илион е основана от нашите предци, влезли в историята под името траки.

 

Както можем да се досетим – самото название Троя e тракийско, значението е място на благоденствието. При анализа на името на героя Трoс (Τρώς), за когото в миналото се е смятало, че е дал името на увековечения от Омир град, фламандският лингвист Алберт Карноа стига до заключението, че то идва от ие. корен *treu “etre florissant, fort, puissant” – силен съм, процъфтявам, радвам се на благодат. Същият корен *treu Карноа намира в името на нимфата Траке, като смята, че дори народностното име траки идва от по-стара форма *травсики (Trausikes) *treus “etre florissant” – процъфтявам, радвам се на благодат.

 

Както вече бе споменато, алтернативното име на Троя - Илион е тракийско по произход. Като цяло нашите езиковеди не отричат това, но и не посочват ясно връзката между името на обезсмъртения от Омир град и названията на други тракийски селища. Акад. Иван Дуриданов свързва намиращият се в Югоизточна Тракия град Илион със стчсл. (или по-точно стблг.) илъ – кал. Засегнатият от нашия езиковед тракийски топоним се намира точно в областта, в която е и Урдовиза (Китен) – мястото, където са опитомени най-рано коне в Европа, мястото, от което са тръгнали траките основали царство Асува в Мала Азия, а явно и Троя-Илион.

 

Логиката подсказва, че точно южнотракийският Илион да е дал вдъхновение за името на увековечения от Омир Илион. Съвсем нормално е, идвайки на ново място и основавайки нов град дедите ни да му дадат името на селището, от което са тръгнали, особено ако релефа на новото място показва прилики с релефа на старото.

 

В работата си засягаща предгръцкото население на Елада Юрий Откупщиков изказва твърдението, че понастоящем изобщо няма място за съмнение относно трако-фригийския характер на езика на жителите на Троя: “Однако фрако-фригийская, а не греческая принадлежность языка троянцев в настоящее время едва ли может вызывать сомнения.”

 

След като установихме, че Троя е основана от траки, т.е. от нашите предци, нека хвърлим поглед и върху един сериозен на пръв поглед проблем. Касае се за това, че средновековните българи са свързвани ту със съюзниците на града на цар Приам, ту с противниците му. Дали се касае за грешно предаване на факти, или пък просто дедите ни са били огромен народ, части от който са влизали в конфликт едни с други поради борба за надмощие? Това е нещо напълно нормално и се среща при гърци, римляни, германи и др.

 

Нека разгледаме наличната информация. Летописците Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Лаоник Халкондил, Йоан Цеца, Йоан Зонара и др. отъждествяват българите от своето време с траките мизи и пеони. И двете групи спадат към защитниците на Троя, но пък един друг автор, а именно Йоан Малала, е уверен, че българите са потомци на хората, които Ахил Пелеев предвожда. Този герой е противник на трако-трояните и съюзник на ахейците, водени от Менелай и Агамемнон.

 

Ако се дистанцираме от догмите и се задълбочим в подробностите ще се уверим, че противоречие няма, нито пък има нещо странно в това средновековните българи да бъдат причислявани ту към защитниците на Троя, ту към нейните врагове.

 

В Омировата “Илиада” никой от участниците в конфликта не нарича враговете си варвари, т.е. хора говорещи различен, неразбираем език. Това означава, че както предвожданите от Ахил бойци, така и съюзниците и поданиците на цар Приам са говорили един и същ език, или поне много близки наречия. След като според Откупщиков и др. лингвисти речта на трояните е трако-фригийска, то такава трябва да е и речта на ахейците.

 

Освен езика, има и други неща, които свидетелстват за общите корени на хората от воюващи срещу и в защита на Троя. Благодарение на описаните от Омир погребални обреди става ясно, че ахейците и трако-трояните са носители на една и съща религиозна традиция. Това означава, че ахейци и трако-трояни са близки роднини, което разбира се е истина, но една дълго време потискана истина.

 

За историците не е тайна, че ахейските благородници Агамемнон и Менелай не са гърци. Те са синове на цар Атрей, който пък е потомък на фригиеца Пелопс, а фригите са част от тракийската общност.

 

Пелопс довежда хора в Пелопонес във времената преди Троянската война, като това тракийско население оставя достатъчно следи: както в топонимите, така и архелогически. Паул Кречмер (цит. от Откупщиков) е уверен, че огромните погребални могили, с които е осеян Пелопонес са фригийски, т.е. тракийски.

 

Отново Откупщиков, представя сведения от Страбон и Павзаний за фригийското присъствие в Пелопонес, но също така и в Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е дома на Ахил Пелеев. Трябва да се добави, че в своите проучвания Паул Кречмер съобщава за намиращ се в Тесалия топоним Фригия (Φρυγία), на границата с Атика и Беотия. Според Страбон, преди Троянската война цяла Атика е принадлежала на траките:

 

“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.”(Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

Преселението на фригите е станало много отдавна и поради тази причина Херодот определя ахейците като стари, коренни жители на Пелопонес, докато дорийците, т.е. същинските гърци са дефинирани като пришелци (Her.VIII.73). За да се прави такова ярко разграничение, то ахейците и гърците са действително напълно различни народи.

 

Тези сведения показват, че истинските ахейци са траки от групата на фригите и това обяснява защо ахейци и трако-трояни се разбират без проблем, защо елитът на двете групи се състои от бойци-колесничари, а и защо погребалните обреди са общи. Дори името ахейци, ахеи е тракийско.

 

Народностното название ахеи, или по-точно акаивои (*Ἀχαι-ϝοί, Ἀκαι-βοί) e изградено по същия начин както и тракийските етноними сика-вои (Συκαι-βόι) и пераи-вои (Περραι-βοί). Елементът -вои притежава значение войници, боици и съответства точно на стблг. вои – бойци. Името на произлезлите от средите на фригите ахеи (Ἀχαι-ϝοί, Ἀχαι-βοί) означава буквално яки вои, яки бойци, силни бойци.

 

Фригийските корени на ахейците обясняват защо учени като Маккуин са склонни да разположат най-старата Ахея в Тракия и да определят споменатите в хетските летописи ахейци като европейски траки. Все пак прародината на фригите е на Балканите, и според изследователи като Откупщиков и др., Пелопс довежда фриги в Пелопонес от север, т.е. от Балканите, а точно това е мястото, на което фригите са оставили доста следи.

 

Според лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел монументалният надпис от Ситово, Пловдивско е фригийски. С това аз съм напълно съгласен, в том I на книгата си “Тайните на Тракийския Език” съм дал тълкуване на древното послание с помощта на български. Държа да отбележа, че на югоизток от Ситово, в пределите на Сакар планина, край Вишеград е имало фригийско светилище, в чиито околности проф. Драгомир Лалчев намери два други фригийски монументални надписа. Важна подробност е и това, че светилището край Татул носи белезите на фригийската архитектура.

 Древно светилище Татул, снимка Камен Ханджиев

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8_-_%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_-_%D1%81._%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%2812%29.jpg

Нека обобщим какво сме разбрали до този момент:

1.     Траките населяват Мала Азия още преди основаването на Троя.

2.     Материалната култура на ранната Троя и тази на археологическия обект Езеро са сходни, като тази от територията на България е по-стара.

3.     Според виждането на редица учени названията Илион, Троя, Асува-Азия принадлежат на траките, а разбира се имат и обяснение на български.

4.     В “Илиада” героите от двата противникови лагера говорят един и същ език и практикуват едни и същи погребални обреди, а пък аристокрацията е представена от бойци-колесничари.

5.     Воюващите срещу Троя Агамемнон и Менелай не са гърци, а потомци на фригиеца Пелопс.

6.     Според Херодот, Страбон и др. стари автори, фригите са тракийски народ.

7.     Пелопонес – дом на ахейците е населен от фригите на Пелопс.

8.     Ахейците са считани за древни поселници на Пелопонес, докато на гърците Херодот гледа като на потомци на дошли от Африка мигранти.

9.     Самото име ахейци е тракийско по характер, изградено е по абсолютно същия начин както и други тракийски народностни названия, а и притежава смисъл на български език.

10.  Могилните погребения от Пелопонес са традиция, чието продължение намираме при траките, докато за гърците от времето на Античността това е нещо чуждо.

11.  Фригите и техните тракийски роднини са населявали не само Пелопонес, но също така и Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е дома на Ахил Пелеев.  

12.  Дори в Тесалия има топоним Фригия (Φρυγία),

 

Разполагайки с тази информация можем да отсъдим, че действително описаният от Омир конфликт е между две групи на една и съща общност – тази на старите балканци, които се явяват наши предци. Ето защо средновековните българи един път са отъждествявани ту като потомци на хората на Ахил и противници на Троя, ту като нейни защитници в лицето на мизите и пеоните.

 

Трябва да се добави и това, че за самите пеони Херодот смята, че спадат към трояните (Her.V.13). Обикновено нашите учени (като Димитър Ангелов и др.) определят отъждествяването на българи и пеони, (т.е. трояни) за грешка (архаизация). Това не отговаря на истината, защото ако българи и пеони не деляха един произход, то името на пеоните не би имало смисъл на български, а реално то има.

 

В най-новата си книга “Неразказаната История на Траките” съм дал обяснение на значението на името пеони с помощта на български, също така съм дал сведения за важната роля на пеоните и мизите в създаването на Арменското царство.

 

След като установихме, че Троя е основана от нашите деди, а и, че трако-трояните са от същия произход както и ахейците, трябва да изясним и последния въпрос – истинската причина за Троянската война.

 

Походът на Агамемнон и Менелай не е за завръщането на хубавата Елена, а за власт над протоците и над Троада. Името на Троя неслучайно притежава значението място на благоденствието. Територията на Троада е богата на природни ресурси, а и мястото е стратегическо, позволяващо развитие на търговията допринасят за богатството на тези, които владеят региона.

 

Нека не забравяме, че Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей и Пелопс, т.е. те са от трако-фригийски произход. Самият Пелопс някога е бил в Троада, но явно поради борба за трона е бил принуден да потърси нова територия и поради това се е отправил към Пелопонес. Това не е спекулация, има си исторически извор, в който тази информация е представена.

 

Павзаний дава интересна подробност, а именно това, че отговорния за заселването на Пелопонос с фриги герой е прогонен от Троада от фригийския владетел Ил. Самият Ил се явява потомък на Трос – човекът, за когото се е смятало, че е дал името на Троя.  

 

Претенциите на фригиеца Пелопс за престола на Троя, и походът на неговите потомци Менелай и Агамемнон срещу цар Приам обясняват и едно друго сведение на Павзаний. Става дума за това, че според един оракул Троя няма да бъде превзета, ако поне една от костите на Пелопс не бъде донесена. Това означава, че този герой е свързан с града, за който неговите потомци воюват.

 

И така – какво заключение можем на направим от представената тук информация? Данните показват ясно, че Троя е основана от траки, като различни групи от тях са се стремили да властват над имащия стратегическо разположение град. Една от групите, която не успява да се наложи, влиза в историята под името ахеи, ахейци и след напускането на Тракия успява да се засели на о-в Пелопонес. Макар да минава време от прогонването на Пелопс от Троада, неговите потомци не са забравили амбицията на дядо си и предприемат поход с цел да се реваншират. Този поход става известен като Троянска война, а участниците в него са хора, които делят един произход и се явяват наши предци.

 

 

Вярно е, че имена като Агамемнон, Ахил и др. звучат странно за нас, но пък един цитат от работа на Артър Еванс хвърля достатъчно светлина по този въпрос. Британският учен казва следното: “Много имена, присъстващи и в гръцката митология не са гръцки по произход, а други са гърцизирани не особено сполучливо като например Ахил…и изглеждат идващи от легендите на предшестващото гърците население…” - “Many names, also, in Greek mythology, are not of Greek origin, and others have only been Graecized imperfectly Άχιλλεύς…..and seem to have been transmitted from a pre-Hellenic repertory of popular tradition (saga)…” (Evans, 1952, с. 67).

 

Артър Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги от Западна Европа, руският учен Юрий Откупшиков съобщава следното: “Гърците от героическата епоха носят почти изключително негръцки имена…В класическата епоха голяма част от гръцката ономастика също така не е гръцка…Даже тези лични имена и топоними, на които може да се даде значение на гръцки, могат да се окажат негръцки, до известна степен преосмислени под въздействие на народната етимология.”- “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…”(Откупщиков, 1988, c.114).

 

Сега вече трябва да е съвсем ясно защо Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на хората подвластни на Ахил Пелеев. Трябва и да е ясно защо Ахил погребва своя загинал роднина Патрокъл ползващ обреди, практикувани и от жителите на Троя и познати  на българите от Средновековието. Около 2000 години след Ахил, княз Крум ще повтори особения обред след битката при Верзиникия, жертвайки хора и животни в чест на падналите свои бойци.

 

Българите не просто носят гените на най-старото цивилизовано балканско население, дало героите описани от Омир, но при нас е запазена смайващо дълго време традицията на воинската аристокрация оформила до голяма степен ранното гръцко общество, а и обществата на келти, римляни и др.

 

 

БЪЛГАРСКАТА БУКВА Б В САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ – СЕНЗАЦИЯ, ИЛИ ВРЕДНА СПЕКУЛАЦИЯ?

Напоследък моят Месинджър е задръстен от съобщения. Различни приятели и познати ми пращат един пост, в който има снимка на надпис на съд от о-в Самотраки. Авторът на поста смята, че на керамичен съд от о-в Самотраки има българска буква Б, а “тя би могла да бъде единствено тракийска буква, ползвана от траки”.

 

                  Надпис върху съд от о-в Самотраки [по Леман, Георгиев]

На пръв поглед имаме нещо сензационно, но това е само на пръв поглед. Да, вярно е, че дедите ни са първите балканци, а и първите европейци боравещи с писменост. Тук спор няма, така е, но е хубаво, когато човек засяга сериозна тема да прилага и сериозна аргументация. А в поста за българската буква Б в Самотракийски надпис, липса дори елементарна аргументация.

 

Буква Б ползват и гърците в ранните си надписи, азбуката на Тера запазва Б дълго време. По-рано от гърците буква Б се ползва от арамеите, финикийците и др. семитски народи. Прилагам сравнителни таблици от труда на Р. Карпентър, така всеки може да се увери, че моите твърдения са аргументирани.

 

Арамейска писменост[по Карпентър], буквата Б е подчертана с червен цвят 

Древни букви от Библос и Стелата на Меша [по Карпентър], буквата Б е маркирана с червен цвят

Другият проблем на автора на поста е в това, че свържеш ли дадена буква с определен надпис, наречеш ли тази буква българска, трябва и да демонстрираш, че си в състояние да прочетеш написаното. 

Не е ли така, не е ли нужно доказателство за сериозното твърдение? Такова обаче не е представено и по този начин се дава оръжие в ръцете на нашите врагове. Те ще използват липсата на аргументация срещу нас.

Тъжното е, че надписът може да се изтълкува на български, но ако преди това се разпространи и наложи неиздържана информация, дори и нашите сънародници няма да приемат сведенията на човека, който представя тълкуване.

За мен няма съмнение, че архаичната буква Б е създадена от нашите предци. При анализа на акрофонията на архаичната буква Б, акад. Георгиев, ползвайки сведения на Бернекер и др. предлага българските думи батко, батьо, бате, баща и др. [Георгиев, 1952, с.53]. Както обаче отбелязах – не навсякъде, където има Б, може да се говори за български, или ако искате тракийски епиграфски паметник. 

Дедите ни са повлияли народите на Ориента, това съм го обяснил подробно в книгата си Неразказаната История на Траките. Пак напомням обаче – една буква пролет не прави. Нужно е да се представи издържано тълкуване на текста, в който присъства тази буква, иначе не просто няма полза, но се нанася и вреда.

Нека обърнем внимание на надписа с “българската буква Б”. Учени като Карл Леман действително определят знака като Б. Нашият езиковед Владимир Георгиев възразява, смята, че се касае за неправилно написано Е [Георгиев, 1957, с.36.]. С това аз съм напълно съгласен и бързам да подчертая, че ако буквата е Е, то надписът е доста лесен за разчитане с помощта на българския.

 

Пред така наречената българска буква Б [реално Е], има особен знак ↆ. Някои го смятат за форма на Χ, други вярват, че се касае за Ѱ. Аз лично смятам, че в случая се натъкваме на древен вариант на К, като акрофонията на точно този вариант, в друг свой труд акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дума копиѥ [Георгиев, 1952, с.57].

 

Понеже твърдението ми е сериозно, давам онагледяващ пример с изображение от труда на акад. Георгиев, така всеки може да се увери в истинността на думите ми.

Започна да става интересно, нали? Нека да видим сега чие четене е най-логично. Акад. Георгиев смята, че трябва да прочетем:  μ’ έποίησε ό τεχνεύς Άντοκ[λ]εής – Направи ме майсторът Антоклес…или нещо подобно [Георгиев, 1957, с.37]. Моето виждане е напълно различно. Ще предам текста с латиница, за да е по-лесен за разбиране от повечето хора. Смятам, че на съда от Самотраки е написано: [E] POTE KENEUS ANTOKAE [началното Е е част от друга дума, която не е оцеляла].

ПОТЕ [POTE] е нашата древна дума поть – господар [запазена в Гос-подъ и поть-пѣга, според нашите лингвисти]. Тук думата е в звателен падеж с характерното окончание Е, т.е. тълкуването е господине, господарю.

КЕНЕУС [KENEUS] е титла, която е сродна на фригийската АКЕНАС – княз, [документирана на надпис W-07 по Александър Люботски и др.]. 

AНТОКЕ [ANTOKAE] е личното име Анток, отново в звателен падеж. Името е сродно на това на митичния персонаж Антей [Ἀντείας], в случая с умалителна наставка – ок, срещаща се в тракийски лични имена като Мед-ок, Дар-ок и др. Името Анток е лесно обяснимо с помощта на старобългарския, но тук ще се въздържа от даване на тълкуване.

Изразът: ПОТЕ, КЕНЕУС АНТОКЕ означава Господарю, княз Антоке, а евентуално продължение може да е: приеми този дар. Разбира се продължението е спекулация, защото не разполагаме с останалата част от надписа. Тук само предлагам едно логично предположение, нищо повече.

Ето, не е нужно да измисляме сензации, за да докажем, че сме потомци на древен балкански народ. Нужен е труд, четене, проверки и добър анализ, а данни има, но те трябва да се ползват коректно.

В поста със сензацията за българската буква Б са ползвани мои неща без това да е посочено, т.е. става дума за кражба на интелектуална собственост. 

По-лошото е, че взетата от мен информация е смесена с лъжи. Никога не съм изказвал твърдението, че Плиний Стари e живял дълги години на Балканите. Това си е творческа измислица на автора на поста, която той доста непочтено е добавил към моя материал.

Лъжа е и, че Плиний оставя сведения за азбуката по тракийските земи. Нещата са по-различни, Плиний Стари твърди, че книги на древния герой Дардан са били скрити в гробницата му  [Plin. HN, XXX.2], а тя е в Троада. Старият автор добавя и, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лаций [Plin. HN, VII.193], а тази област е на Апенините. 

Хайде, представете си, ако някой сънародник реши да ползва некоректно представените сведения в спор с чужденец. Нима противниците на нашия сънародник няма да го съсипят от подигравки и така да се накърни нашето име?

Когато някой преписва без да мисли и добавя неща от себе си, създава условия за сериозни проблеми, навярно без да осъзнава вредата от това действие. Възможно е намеренията на автора на поста [или авторите?] да са били добри, но само с добри намерения не се получават добри неща. Нужен е труд, много, много труд, а също коректност и уважение към труда на хората, които предлагат ценна информация.

Нямам нищо против работите ми да се ползват, но нека това се върши по почтен начин. Редно е да се спомене авторът, редно е и думите му да не бъдат изкривявани. Всеки може да добави нови неща, свои неща, но това трябва ясно да се упомене. Ето, аз цитирам Карл Леман и Владимир Георгиев, а за добавеното уточнявам, че е мое тълкуване.

Темата за древната азбука е неимоверно важна, а и много интересна, защото акрофонията на някои от архаичните финикийски букви може да се изтълкува с помощта на български думи. В Неразказаната История на Траките има представена доста информация по този въпрос.

В моята книга главата за писмеността е добре илюстрирана, дадени са и сведения за това към коя етническа група принадлежи героят Кадъм, на когото се приписва въвеждането на азбуката в Елада. Обяснено е подробно и как древната балканска писменост попада в ръцете на народите на Ориента.

Прилагам активен линк съм страницата на Атеа, където книгата с обясненията на имената на древните букви може да се поръча.

https://ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html?fbclid=IwAR2EKXWUSdYm4Ztv5CehS7EBTykPc3etsbVieVmJ6QdD7mCB-RywsUh4dWQ

Разбира се готов съм да дам кратки обяснения и в блога си, но няма как да покажа представените в книгата ми илюстрации. А те са важни за разбирането на историята на древната писменост. Имената на древните букви показват, че ранната азбука е създадена от хора говорили архаичен вариант на българския език. Един ден това ще е общопризнат факт – един от многото, които ще променят съдържанието на старата история и ще дадат заслуженото самочувствие на нашия народ.

 

Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Произхождение Алфавита. Вопросы языкознания №6, 1952, ноябрь-декабрь, Изд. Академий Наук СССР, Москва, 1952.

2.Георгиев Вл., Тракийският език, БАН, София, 1957.

3.Carpenter Rh.,The Antiquity of the Greek Alphabet Author(s): American Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 1 (Jan. - Mar., 1933), pp. 8-29 Published by: Archaeological Institute of America.