СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече не просто е лансиран, а дори и установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название.

                                             Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози охотно търсят следи в Средна Азия, а така се създава едно погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. появява се на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Амос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си. Надявам се учените ни да почерпят от народната мъдрост и да започнат да вършат това, което е редно, а не това, което гарантира доходи.

 

 

 

Основна използвана литература:

 

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp

 

ДОЦ. Д-Р П. БАЛАБАНОВ МЕ ОБВИНЯВА В ЛЪЖА, НО КОЙ ВСЪЩНОСТ ЛЪЖЕ?

Представянето на новата ми книга в Националната Библиотека в София на 26 април, явно е разгневило много хора. Причината за това обаче остава напълно непонятна за мен. Работата ми не е политизирана, в нея няма компромати, няма обидни епитети, няма нито едно призоваване към насилие. 

Опитал съм се в 528 страници да събера доказателства за древните корени на нашия език. Не търся нито слава, нито престиж, нито богатство. Единственото ми желание е българите да получат самочувствието, което заслужават.

Ние имаме право да се гордеем както с езика си, така и с историята си. Тя не започва през прословутата 681 година, а няколко хилядолетия по-рано. Представил съм достатъчно данни, всеки може да се запознае с информацията и да я провери. Дал съм важни обяснения за механизма на налагане на определени заблуди, с което става ясно, че само ние българите имаме сметка истината да излезе на бял свят. 

И понеже моето виждане не се вписва в общоприетото в научните среди, от тези среди се надигнаха недоволни хора. Съвсем наскоро един бивш директор на музей ме обвини, че създавам лош имидж на учените, че настройвам тълпата срещу учените. Господинът ме нарече също безчувствен, меркантилен, некомпетентен и безсъвестен човек.

Аз съм възпитан в християнско семейство и се опитвам да живея като християнин. Опитвам се също да не отговарям на злото със зло, защото зная, че това няма да доведе до нищо положително. Не ми е приятно обаче когато някой нарича българския народ тълпа, а читателите ми лековерни хора.

Сред читателите ми има журналисти, писатели, лекари, офицери от армията, полицията и жандармерията. Има също така адвокати, прокурори, учители, а дори и професори. Не мисля, че е почтено на тези хора да се лепят етикети като тълпа и лековерни хора. 

Помолих г-н археологът, който се явява и бивш директор на музей да избере едно мое есе и да го подложи на критика, да обясни къде лъжа, какво не е вярно и кое е вярното, ако аз не съм прав. Човекът обаче заяви, че вече е правил това някога си и отказа да посочи грешките ми. Ако господинът е отправял културна и аргументирана критика, това трябва да е било в някоя друга вселена, защото честно казано – нямам спомени нито за въпросния учен, нито за аргументацията му.

Друг негов колега обаче явно е решил да бъде конкретен. Избрал е едно мое есе и изявява претенции, че то е пълно с лъжи. Става въпрос за доц. д-р Петър Балабанов, към когото в миналото хранех уважение. 

Това уважение обаче се изпари доста бързо след като се сблъсках с вулгарните изрази на този представител на българската наука. Няма да се спирам на тях, нека приемем, че човекът е културен, но емоциите са надделели и той, само за момент е изоставил културното поведение. Няма безгрешни хора.

В социалната мрежа г-н Балабанов се е заел да изобличава “лъжи” в есето ми За чумните епидемии и великото изчезване на народите. Ще се спра на няколко от изобличенията и ще демонстрирам, че не аз лъжа, а г-н професионалистът. 

Доц. д-р Балабанов твърди, че аз без основание определям император Юстиниан I за тракиец, а за родното място на този владетел посочвам Тракия. Тук г-н Балабанов изкривява информацията доста непочтено. 

Никъде не пиша, че Юстиниан I е роден в Тракия, споменал съм родното му място Ведериана. Траки е имало и на стотици километри на северозапад от Ведериана. За тях пише археологът Микола Душек в работата си Die Thraker im Karpatenbecken, а тя е публикувана през 1978 г. Това ще рече, че информацията за траки извън територията на географската област Тракия има вече около 45 години.

Колкото до тракийският произход както на Юстиниан Велики – тук съм истински удивен. Ако един доцент не знае, че за тракийския произход на този владетел са писали различни историци, що за подготовка има този учен?

Първото доказателство, което представям е от труда на Георги Сотиров. Тук нашият доцент има оправдание да не е запознат, защото Сотиров спада към еретиците в науката, към тези, които смятат, че нашият народ има древни балкански корени. Съвсем естествено един доцент, който десетки години наред е преподавал нещо различно, няма да чете такива автори. Все пак за читателите – аргументите на Сотиров са кратки, но логични:

“Юстиниан е тракиец по произход. След като е бил племенник на Юстин I и чичо на Юстин II, и двамата тракийци, Юстиниан не може да е бил различен от тях.” [Сотиров,с. 32].

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

Второто доказателство за тракийските корени на Юстиниан Велики идва от труд на Веселин Бешевлиев. Той дълго време е привърженик на виждането за тюркския произход на старите българи, но по отношение на изследванията му за историята на траките, Бешевлиев има доста добри попадения. Ето какви доказателства за тракийския произход на император Юстиниан I биват дадени:

“Обаче в Пасхалната хроника и у Малала той е тракиец: Ἰουστῖνος ὁ Βενδαρίτης ὁ θρᾴξ [335] и Ἰουστῖνος ἀπὸ Βεδεριάνης ὢν θρᾴξ. [336] Последният автор съобщава, че и неговият племенник, император Юстиниан I, бил Тракиец (καὶ αὐτὸς (= Ἰουστ νιανός) δὲ ὢν Θρᾴξ ἀπὸ Βεδεριάνας). [337] Обстоятелството, че другарите на Юстин I имат тракийски имена — Ζίμαρχος и Διτύβιστος, [338] че един от братовчедите на Юстиниан I носи тракийското име Βοραΐδης, [339] и най-сетне, че неговият племенник Юстин II бил според Теофан [340] тракиец, говорят очевидно в полза на тракийския произход на двамата византийски императори. В случая с Ἰλλύριοι се означава не племенната принадлежност, но областта, гдето са родени. [341]” [Бешевлиев, с. 58 – 59].

 http://www.promacedonia.org/vblit/vb_8.htm

Ето и откъс от труда на Йоан Малала, разбира се преведен на английски. Старият автор, без увъртане нарича Юстиниан I тракиец от Ведериана: “ § 18.425  BOOK 18, YEARS OF KING JUSTINIAN [527-565 CE]After King Justin, the divine Justinian ruled for 38 years, 7 months, and 13 days from the 1st of April, 5th of the Indiction, the year 575 in Antioch, in the consulship of Mavortius [527 CE]. He was shortish, big-chested, well-nosed, white, curly-haired, round-faced, handsome, balding in front, florid-faced, mixed-grey hair on scalp and beard, magnanimous, Christian. He favored the Blue faction, and he was a Thracian from Bederiana. “

https://topostext.org/work/793#18.425

Кой лъже – аз, или г-н Балабанов? Той използва непочтен метод приписвайки ми твърдения, които аз не съм правил – никога не съм локализирал Ведериана в географската област Тракия. А колкото до тракийския произход на Юстиниан, учени като Сотиров и Бешевлиев са се аргументирали добре. 

Ако император Юстиниан I е наречен тракиец, носи тракийското име Сабазий, а и неговите роднини са определени като траки по произход, защо да се съмняваме в тракийските корени на този способен владетел?

Г-н Балабанов внушава, че лъжа и за тракийския произход на императорите Юстин II, Тиберий II, а и Фока. Тук отново съм удивен, че аз трябва да давам на един доцент информация, която лично считам за добре известна в научните среди. 

Смятам, че е точно толкова излишно да се обяснява за тракийските корени на Юстин II, Тиберий II, а и Фока, колкото за това, че България се намира на Балканите.

Преди около 35 години Нели Митева публикува интересен труд в сборника Thracia 8. В тази си работа нашата изследователка изрежда авторите, които пишат за тракийския произход на императорите Маркиан, Лъв I Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II и Фока: 

“The authors after the 5th century (Jordanes, Euagrius, John Malala, Procopius, Theophylactus Simocatta, John of Antioch, and Theophanes) noted the Thracian origin of a number of Emperors of the Romaioi from the second half of the 5th to the beginning of the 7th century (Marcianus, Leo I Bessus, Justin I, Justinian I, Justin II, Tiberius, and Phocas).

http://www.kroraina.com/thracia/articles/n_miteva.htm

Ако до 1988 година тази информация не е била известна, то 35 години са приличен период от време, през който сведенията могат да бъдат и проверени, и приети. За това разбира се, се иска човек да не е предубеден, a и да е готов да приеме сведения, независимо дали те му допадат или не. А за жалост има хора, които до последно ще отричат това, което не се вписва във възгледите им.

Г-н доцентът или има сериозни пропуски в знанията, или сериозно е намислил да ме изкара по-черен и от дявола. Друга “лъжа”, за която съм обвинен, е свързана отново с некоректно представяне на моите твърдения. Аз никъде не предявявам претенции, че не e имало нахлувания на хуни и готи в Тракия.

Това, което твърдя е съвсем различно, а именно, че нито готите са германи, нито хуните са тюрки, монголи, или смесица от иранци и тюрки. Има разлика нали?

Смятам, че готите са старите гети, а хуните, както познаващият ги добре Прокопий пише, са масагетите. Дал съм и сведението на Йордан, според когото масагетите спадат към гетското семейство. 

Самият факт, че в териториите населявани от готи и хуни липсват напълно топоними и хидроними принадлежащи на езика, манифестиран в Сребърния Кодекс, тюркски, монголски, или друг подобен език, се явява ярко доказателство за това, че е несериозно готите от Балканите да бъдат определяни като германи, а за народа на Атила да се твърди, че е дошъл от Средна Азия.

Държа да отбележа, че сега не е първият път, когато доц. д-р Балабанов внушава, че лъжа. Преди известно време [25-11-2022], след моя публикация за името Дуло и тракийските Дулес, Дулас и др. бях обвинен, че не казвам истината. Да, но за изненада на г-н доцента аз имах под ръка труда на негов колега, който ползвайки сведения на други автори обявява, че името Дулес със сигурност може да се обяви за тракийско.

 

Трудът на археолога Ст. Дамянов е от 1978 година, не е нещо ново, за което г-н Балабанов не е имал времето да прочете.

Странно как един доцент не познава работите на своите колеги и не прави проверка на твърдения преди да ги представи. В науката е редно да се проверява, но при г-н Балабанов забелязвам една тенденция да не прави това.

Преди време той се похвали, че е положил доста усилия да бъде издадена една книга написана на руски - става дума за Джафгар Тарихи. Г-н Балабанов призна, че е имало лавина от критики, а те са справедливи, защото според мен, а и други хора, появилата се на нашия пазар книга не е нищо друго освен неоосманистка пропаганда. Ако нашият специалист бе извършил проверка, или поне се бе допитал до други учени, днес щеше да има една заблуда по-малко.

 

Нямам нищо против критиката, нека даже да е сурова, но нито е редно, нито е почтено да се лъже и да се обвиняват другите хора в лъжи. Възможно е някой да се чувства засегнат от есетата и книгите ми – със сигурност има такива хора. Това обаче не е причина вместо културна дискусия да се сипят обиди и да се лансират лъжи. 

Пак повтарям – още съм в пълно неведение относно гневните реакции на определени наши учени след представянето на новата ми книга в София на 26 април. Та тя носи престиж на народи ни, дава ни самочувствие, но което е по-важно – представя истината. 

Възможно е някои да смятат, че поради голямото търсене на книгата ми ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК,  аз ще забогатея. Искам да успокоя хората, които са тормозени от тази мисъл. 

Уверявам ги, че няма да забогатея. Моят издател е честен и коректен човек, но тиражите на книгите са скромни. А има и друго – за период от 35 години, аз съм похарчил повече от 35 000 лева за специализирана литература, пътувания до музеи, библиотеки, трезори и т.н. Притежавам ценни, скъпи и редки книги – това ми е богатството.

Призовавам настоящите и бъдещите си критици да се придържат към културен подход, а и да не съчиняват лъжи. В крайна сметка истината излиза. Драги историци, археолози и езиковеди, умолявам Ви - погребете егото си, за да не погребе то България!

ПОЯВАТА НА КОМЕНТАРИ ПОНЯКОГА СЕ ЗАБАВЯ, ЗА КОЕТО ПОДНАСЯМ СВОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ! СТИГА КОМЕНТАРЪТ ДА Е КУЛТУРЕН, ТОЙ ЩЕ СЕ ПОЯВИ.

ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ – РАЗРЕШЕН ЗА 10 МИНУТИ!

Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да бъде укрита [1]. Ако някой не е в състояние да обясни даден въпрос кратко, точно и ясно, то този човек или няма подготовката и качествата да стори това, или цели да сее заблуди. Това се постига най-вече с многословие и отвличане на вниманието посредством клевети по адрес на инакомислещите.

 

Аз често казвам, че ние, българите, сме умни хора и ако ни бъде дадена достатъчно информация, можем сами да осъзнаем кое е истина и кое – лъжа.

 

Точно това е причината определени хора да укриват важна информация , когато представят своята теза. Нека сега да направим един експеримент, в който за пореден път ще си проличи природната интелигентност на нашия народ.

 

В настоящето есе, което може да се прочете за около 10 минути, ще представя сведения, от които моите противници бягат като дявол от тамян. Всеки трезво мислещ, но и непредубеден човек ще се увери сам, че е много лесно да се разбере какъв е нашият произход, въз основа на наличните до този момент данни.

Наши прадеди са тези хора, чиито гени ние носим. По този въпрос не може да има спор изобщо. Кой за какъв се смята е без значение, гените определят дали дадена група хора са наши предци, а не твърденията на този и онзи. Титлите и положението в обществото са без значение. Важат само фактите.

И така, с помощта на няколко мащабни генетични проучвания вече е доказано убедително, че ние, българите, нямаме нищо общо с тюрките. Доказано е също така , че нямаме общи корени с народите на Кавказ, Индия и съседните региони [2].

 

Най-често срещаните при нас генетични маркери са наследени от древно балканско население, което е обитавало земите ни хилядолетия преди идването на римляните [3].

 

Около 22% от българите са носители на I2, а носители на маркерите J2 и E-V13 са около 40 процента от нас. Маркерът R1b се среща при около 11% от нашето население. Носителите на I1 и G2 са респективно 5% и 4%. Всички тези маркери са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди идването на римляните.

 

Държа да отбележа, че споменатите тук маркери се срещат и при други европейски народи, но разбира се, в различни съотношения. Не само маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 се срещат при гърци, италианци, румънци, сърби, украинци и др., но трябва да се отбележи, че те са екзотични за населението на Средна Азия.

 

Единственият маркер, който теоретично може да свърже народа ни със Средна Азия, е R1a. Той се среща при около 18% от българите. Тук обаче също има няколко подробности, които моите противници укриват от своите читатели.

 

Първата важна подробност е, че при другите европейски народи R1a е в много по-голяма концентрация, отколкото при нас:

1.    Украйна и Русия – максималната концентрация е 65%, т.е. повече от три пъти, отколкото при нас.

2.    Полша – носители на R1a са около 57% от хората в тази страна, т.е. около три пъти повече, отколкото при нас.

3.    Белорус – маркерът се среща при 51% от населението, т.е. около два пъти и половина повече, отколкото при нас.

4.    Словакия – там R1a се среща при 42% от хората, т.е. повече от два пъти, отколкото при нас.

5.    Хърватско – носителите на R1a са 24% – определено повече, отколкото у нас.

6.    Най-фрапиращото е, че в определени региони на Германия концентрацията на R1a е 24%, в Норвегия е 27%, в Австрия е 26%, а в Швеция – 19% .[4]

 

Без изключение носителите на маркера R1a в тези държави са повече, отколкото в България. Обаче, нито в Швеция, нито пък в Австрия, Норвегия или Германия се е появил учен, който да свърже маркера R1a с късното идване на някакви степни номади, или конен народ ако искате, от Бактрия, Памир, Кашмир, Кавказ и т.н.

 

Установихме, че при нас, българите, маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 са наследени от древни балканци. Установихме и, че R1a – единственият маркер, който на теория може да ни свърже с Азия, се среща при много други народи в Европа, а никой от тези народи не е потомък на бактрийци, кашмирци и др.

 

Сега идва ред на втората изключително важна подробност, също укрита от хората, които внушават, че старите българи идват от Средна Азия. Маркерът R1a се среща при 18% от нас, но по-важното е, че значителна част от вариациите е смайващо древна.

 

Около 42% от носителите на R1a у нас са потомци на балканци, които са обитавали земите ни преди повече от 11 000 години [5].

 

Това обяснява защо генетично проучване при жителите на о-в Крит е установило, че вариантът на древния критски маркер R1a показва близост с Балканите [6].

 

Разбира се, има и други разновидности на R1a при българите, но нито една от тях не е обща само за българи и иранци, само българи и пакистанци, само българи и афганистанци и т.н.

ХАРАКТЕРЪТ НА СРЕЩАЩИТЕ СЕ ПРИ НАС ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ПОКАЗВА, ЧЕ ОКОЛО 90% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ПОТОМЦИ НА ДРЕВНО БАЛКАНСКО НАСЕЛЕНИЕ!

Колкото до хитруването с резултати от древна ДНК – отново няма доказателства за родство с иранци, афганистанци и кашмирци. Ако някой притежава данни за мащабно изследване, публикувано в научно списание – нека го представи.

 

Представеното през 2015 година в научно списание изследване на древна ДНК, придобита от скелетни останки на ранносредновековни българи показа съвсем ясно, че дедите ни са сродни на европейските популации.[7]. Даже няма намек за общи корени с иранци, афганистанци и др.

 

Не отричам, че в нашия народ са се влели скити и сармати, но тези хора не са азиатци – нашите гени доказват това, гените на ранносредновековните ни деди доказват това.

 

I.Прочее, добре известни са сведенията на медика Гален, който твърди, че скитите и сарматите са хора с рижа коса. Това е поредното ярко и убедително доказателство, че се касае за народи, които са се оформили в Европа, а не в Азия.

 

II.Трябва ли да си затворим очите за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ?

III.Трябва ли да сметем под килима свидетелството на Прокопий Цезарийски, предаващ виждане на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към гетите [Proc. H.W. III. ii. 2 – 3]?

 

IV.Защо да не се съобразим със сведението на Овидий, от което става ясно, че гети и сармати говорят един и същ език ? Нашите издания са цензурирани, но в чуждите има важни пасажи. Заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” [Тристия” V.12.55]

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005


V.Писателката Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне [A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154].

VI.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите  [Her.IV.110], a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките [А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102].

VII.Не бива да пропускаме и откритието на талантливия археолог Георги Баласчев, който причислява сарматите към тракийския многолюден народ [Баласчев, 2018, с. 110]. Този автор съобщава и за едно интересно тракийско лично име, то е Сарматион [Σαρματιον] и е идентифицирано с племенното название сармати [Σαρματοι], поради еднаквото звучене  [Баласчев, 2018, с. 66].

 

Хората, които дефинират скити и сармати като ирански народи, укриват представената тук важна информация. Потулени са 7 важни исторически извора, а това е недопустимо. Пренебрегнати са и резултатите от 6 публикувани в научни списания генетични изследвания.

 

Задайте си въпроса: уважават ли ви тези, които укриват от вас важни данни и ви заблуждават най-безотговорно?

 

Вярно е, че част от скитите населяват и Средна Азия, вярно е, че определени скити играят роля в историята на Иран, Индия и Китай. Присъствието на група скити далеч на изток обаче в никакъв случай не е доказателство, че прародината на скитите е в Средна Азия.

 

По същия начин присъствието на потомци на англо-саксите в Австралия и Нова Зеландия, изобщо не ни дава право да наречем англо-саксите роднини на австралийските аборигени и на маорите. Това би било налудничаво, но някои минаващи за историци сънародници ползват метода за нашите предци, а това по мое мнение е срамно деяние.

 

Прародина и диаспора са две различни неща. Ако търсим произхода на народа си, ние трябва да се интересуваме предимно от прародината на предците ни, а не от регионите, в които част от тях са се заселили след напускане на родните места.

 

Нашият фолклор е свързан с древното население на Балканите. Нашата народна носия, музика, песни, легенди и т.н. са свързани с древното население на Балканите. Най-тачените ни празници са свързани с култовете към Хероса, Залмоксис, Сабазий, Дионис, Бендида и др. Свещеният за дедите ни символ IYI се среща най-рано на Балканите, преди около 7000 години! В старобългарския няма нито тюркски, нито ирански субстрат – това са фактите. Ако те не отърват някому – това си е негов проблем.

 

Уверихте ли се, че за десет минути действително може да се разбере кое е истина и кое не е? Българите са умни хора. Когато разполагат с достатъчно информация, могат сами да разберат как стоят нещата, а информация тук вече е дадена.

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

[1] * Не аз съм авторът на максимата: “Истината никога не е сложна, сложен е пътят да бъде укрита.”, но тя е съдържа мъдрост и ще продължавам да я ползвам.

 

[2] “Българите принадлежат към клъстера на европейските популации, като все пак са малко отдалечени от тях. Българите са отдалечени от турците (въпреки географската близост), арабското и кавказкото население и индийците.” -  “ Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.” 

 

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

 

[3]  “Анализът на произхода даде следните интересни резултати: (i) R-L23* присъства в Източна България от следледниковия период; (ii) хаплогрупа E-V13 има мезолитна епоха в България, откъдето се е разпространила след пристигането на земеделието; (iii) хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия на запад на земеделци от най-ранните места по Черно море” - The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.

 

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

 

[4]  “Понастоящем високи честоти на R1a се срещат в Полша (57,5% от населението), Украйна (40 до 65%), Европейска Русия (45 до 65%), Беларус (51%), Словакия (42%), Латвия (40 %), Литва (38%), Чехия (34%), Унгария (32%), Норвегия (27%), Австрия (26%), Хърватия (24%), Североизточна Германия (24%) Швеция (19%) и Румъния (18%). “- “Nowadays, high frequencies of R1a are found in Poland (57.5% of the population), Ukraine (40 to 65%), European Russia (45 to 65%), Belarus (51%), Slovakia (42%), Latvia (40%), Lithuania (38%), the Czech Republic (34%), Hungary (32%), Norway (27%), Austria (26%), Croatia (24%), north-east Germany (24%) Sweden (19%), and Romania (18%).”

https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_R1a_Y-DNA.shtml

 

[5] “Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха [LGM - от преди 11 000 години бел.моя], до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LGM [Last Glacial Maximum] expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

 

[6] “Базираните на Y-STR анализи демонстрират близкия афинитет, който хромозомите R1a1 от платото Ласити споделят с тези от Балканите, но не и с тези от низината на източен Крит” “Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

 

https://www.nature.com/articles/5201769

 

[7] В сериозните, публикувани в научни списания генетични проучвания няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран. Това важи и за проучването на проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на българи живели през Средновековието: за старите българи са типични западноевразийските, а не източноевразийските хаплогрупи.

 

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

 

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

 

 

А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Баласчев Г. Т., Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Печатница П. Плушков, София, 1934 [Препис на съвременен български език д-р Николай Иванов Колев, GUTA-N, София, 2018].

 

A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

 

Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

---