10.06.2021 г.

ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА БРИЯ – ГРАД И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ

 Противниците ми често излизат с твърдението, че след 681 г. у нас названията на селищата се променят, защото се променя и етническия характер на населението. Дали това е наистина така? За физическо изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Две мащабни антропологични изследвания под ръководството на проф. д-р Методи Попов доказаха това. При второто изследване – това от 1959 г. дори бе допълнено, че не само брюнетите от понтийски тип при българите са наследници на древното балканско население, но дори и част от светлия, северен тип се явяват потомци на траките (Попов, 1959, с. 262). Това означава, че около 90% от нас са потомци на хората влезли в историята под името траки.

 

Изображения на тракийски селяни от периода на късната Античност, изобр. базирано на Barberini Ivory on display at the LouvreMarie-Lan Nguyen (2011)


В периода 2011-213 г. заключението на проф. д-р Попов и колегите му бе потвърдено от резултатите на генетичните проучвания. Установено бе, че около 90% от българите са наследници на хората, които са обитавали Балканите преди повече от 2000 години, или с други думи – повечето от нас носят гените на траките (Църцаров, 2018). 

 

Сега трябва да си зададем въпроса: Ако фактите показват, че не може да се говори за физическото изчезване на траките, дали същото няма да важи и за езика им, дали нашата реч не е забележително древна, подобно на гените ни? Все пак, след като не можем да говорим за идване на нови народи след 681 г., какво основание има да  говорим за налагане и на нов език? Кой да го наложи, а и как да стане това чудо – нова реч се налага от по-многобройно и по-силно население, а убедителни доказателства за идване на такова ново население няма.

 

Летописите, в които се говори за нахлуване на варвари от север и изток не са нищо повече от хитра пропаганда, съчинена още по време на ранното Средновековие от римляните (византийците), с цел да бъде оправдано заграбването на земите ни от Рим (Византия), a стремежът на дедите ни към свобода и независимост да бъдe завоалиран, представен в ужасно изкривен вид. 

 

Вярно е, че така наречените тракийски езикови остатъци изглеждат странни на повечето от нас. За това обаче си има причини: една от тях е неправилното предаване на думите от страна на гърците, друга причина е неправилното предаване на глосите и т.н. от страна на съвременните учени, да не забравяме и отказа на професионалистите да се задълбочат в анализа на тези неща, които показват, че официалните теории са грешни.

 

Нека разгледаме глосата брия/βρία. За нея знаем от Страбон, който преди около 2000 години обяснява, че брия/βρία е тракийската дума за град (Strab.VII.6.1). Като цяло лингвистите си свършват работата добре: посочено е, че глосата идва от форма *wriyā, че сродни са и думи от тохарски и санскрит, но и старобългарски: тох. В riye “град”, стинд. vrti “ограда”, стблг. (за-)вьрѭ, – врѣти “затварям” (Георгиев, 1977, с. 13).

 

Всички тези неща са верни, а представените паралели с тохарския и староиндийския са както интересни, така и важни, а защо е така ще бъде подробно обяснено по-късно в настоящата работа. Има обаче и пропуски в анализа на глосата, които макар на пръв поглед да са малки, все пак се оказват значителни.

 


Правилното произношение на тракийската дума не е брия, а врия/βρία. Също така, най-доброто съответствие е стблг. вереia, верѣiaмандало, лост, нещо, с което се залоства, заключва. Сродна е и друга дума, а именно стчсл. вереѝкрепост, затвор, като трябва да се уточни, че старочерковнославянския език е всъщност старобългарски.

Така разбираме, че врия/βρία е просто една особена дума за крепост, укрепен град.

 

В древността градовете са добре укрепени и защитени със стени. Tова е било наложително, защото в онази отдалечена епоха както пиратството, така и разбойничеството са широко разпространени. През нощта градските порти биват залоствани, а и охранявани. Точно това допринася за появата на думата врия/βρία, тя просто е по-стария вариант на стблг. вереia, верѣiaмандало, нещо, с което се залоства, заключва, като значението е заключено, затворено място. Стчсл., стблг.  вереикрепост е по-близка до първоначалното значение.

 

Без изключение, градовете, чието име притежава елемент врия/βρία, са богати търговски средища, чието съществуване зависи от това дали са добре охранявани. В някои случаи стените са от камък, както е при Месемврия (Несебър), но в други случаи оградата е от дървени греди. Такова селище е Полтимврия/Πολτυμβρία, като тук елементът Полтим-/Πολτυμ- бива сравнен от професионалистите със стблг. плотъ-“ограда”, струс. плотъ “ограда, зид”, блг. плет и др. (Георгиев, 1977, с.18).

 

И в този случай анализът е добър, но и сега има пропуски, които ако бъдат компенсирани, променят нещата в наша полза и то значително. Полтим-/Πολτυμ- е древна форма на склонената в дат. пад. мн. ч. плотъплотьмъ на оградите. С други думи Полтимврия/Πολτυμβρία означава селище укрепено с дървени огради → *Плотьмъ верѣia на български език.

 

Както първият, така и вторият елемент от името на тракийското селище са обясними на български език, а самата форма на склонение също е типична за нашата реч. Какъв е единственият възможен извод тогава? Не показват ли фактите, че древното название Полтимврия/Πολτυμβρία е оставено от хора говорещи архаичен вариант на езика ни?

 

Фактите се ясни, но съвсем уместно може да се зададе въпроса: ако врия/βρία, е наистина архаична форма на  стблг. вереia, верѣia, вереимандало, крепост, защо след 681 г. няма селища с такъв елемент? Всъщност това е напълно в реда на нещата.

 

Ползваните до доста по-късен период старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ градчеднес също не присъстват сред названията на селищата в страната ни. Някои сънародници даже не знаят изобщо, че вьсь и вьсьнъ са ползвани от дедите ни думи. С течение на времето определени думи биват изоставени и заместени с други. Прочее, изоставените някъде към XVII-XVIII в. старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ градче,  са много древни, те се срещат тракийската ономастика, като това е признато от професионалистите.

 

При анализа на трак. Вισιζενις за елемента Вισι- е предложена стблг. вьсь-село и др. (Георгиев, 1977, с. 69). От друга страна в името на тракийското селище Βιζώνη се натъкваме на стблг. дума вьсьнъ - градче. Виждаме, че “изчезването” на врия/βρία,  е един напълно естествен процес, а не “доказателство” за това, че речта на Орфей е коренно различна от нашата. Просто поради своята архаичост врия/βρία, вьсь и вьсьнъ са излезли от употреба, както още много други наши думи.

 

Колкото до връзката на врия/βρία,  с тохарската дума riye “град”, и староиндийската vrti “ограда”, за това също има лесно обяснение. То не идва от мъглите на времето когато според лингвистите се е появил праиндоевропейския език, т.е. не можем да говорим за някакво хипотетично прародство. Ако проучим добре историческите извори ще разберем, че още в дълбока древност траките покоряват индийците и им оказват силно културно влияние.

 

Йордан пише, че в далечното минало гетския цар Танаусис завладява почти цяла Азия (Jord.47). Живелият по-рано Павзаний споделя, че Дионис построява мост над река Ефрат и поставя Индия под своя власт  (Paus.X.29.4). Ариан е доста по-подробен изказвайки твърдението, че Дионис успява да покори Индия, създава градове там, дава на местното население знания как да правят вино, а и как да отглеждат полезни растения:

 

But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.” (Ar.Anab. VII.vii).

 

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

Такова сериозно културно влияние е невъзможно без езиково влияние, защото иначе няма как да се дадат важни знания по земеделие и строителство. Именно езиково-културното влияние на траките е причина в Северна Индия са се говорят езици сродни на тези от Европа и напълно различни в сравнение от тези в Южна Индия: тамилски, тулу, телугу и др.

 

Сега вече е ясно защо староиндийската дума vrti “градина” е сродна на тракийската врия/βρία. Каква обаче е връзката с мистериозния народ на тохарите? Те живеят на северозапад от Индия, но се отличават ярко от местното население понеже са със сини очи, кестенява или рижа коса и по-светла кожа. Тези белези ги определят като оформил се в Европа народ.

 

В книгата си за тохарите Леонид Сверчков представя виждането на Юлиус Покорни, който гледа на тохарския като на тракийски език, или трако-фригийски диалект, сроден на арменския: “Й. Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому.” (Сверчков, 2011, с.14).

 

Eто го разковничето – няма никакви мистерии. Анализът на тракийската глоса врия/βρία не само доказа нейния български характер, но разбрахме и защо определени народи на Азия говорят езици показващи голяма близост с нашия. Причината за това е тракийското културно влияние над предците на индийци, иранци и др. Тохарите се явяват най-добрият кандидат за наследниците на траките дошли с Дионис в Средна Азия. За това съдим следвайки разпространението на така наречената линейна керамика от Балканите в посока Украйна, Казахстан, Китай и Северна Индия.

 

Китайска неолитна керамика, имаща прототип в Източна Европа


Когато всички факти бъдат показани – истината е пределно ясна. Търсете, проверявайте, следвайте логиката, повярвайте ми – струва си.

 

 

 

Използвана литература:

 

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Попов М., Антропология на българския народ, том -, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

3.Сверчков Л. Тохары – древние индоевропейцы в Центральной Азии, Ташкент, SMI- Asia, 2011.

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995

 

Извори от интернет:

 

Църцаров Н. Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години (посл.вид. 09-06-2021) https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) Ancient History Sourcebook https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow (посл.вид. 09-06-2021)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#VI

 

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918 (посл. вид. 09-06-2021)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D29%3Asection%3D4

1.06.2021 г.

РАЖДАНЕТО НА РИМ, ИЛИ ИДВАНЕТО НА ТРАКИТЕ НА АПЕНИНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ – ГЛАВА ОТ БЪДЕЩА МОЯ НОВА КНИГА

 

Преди около три месеца излезе работата ми Тайните на тракийския език – Орфей проговаря. В нейните 532 страници направих опит да дам на читателите си сведения за речта на далечните ни предци. Представен бе и речник, който е в пъти по-голям от тракийските речници на акад. Дуриданов и акад. Георгиев. В приложенията има ценни материали, които помагат да се изяснят важни моменти не само от античната, но и от ранносредновековната ни история. Разбира се, както бе обещано в излязлата през 2020 г. Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи, бе даден и по-голям списък с тракийските племена. Допълнени бяха и данните засягащи тяхната история.

 


За моя голяма изненада точно това приложение, в което обръщам внимание на имената на различни групи наши предци, е събудило най-големия интерес у читателите. Получих доста съобщения във Фейсбук, а също и на мейла си. Над сто сънародника изразиха желание да научат повече за историята на отделните племена.

 

Данни разбира се има и то изключително интересни данни, защото дедите ни са първият народ, който прави значителна експанзия и колонизира нови земи, като при това повлиява силно местното население. Генетичните проучвания от ново време са най-яркото доказателство за този незасегнат до този момент аспект от историята на траките.

 

Данни има, но проблемът е, че много. Това наистина е проблем, защото в том III на Тайните на тракийския език ще бъде представен не само големият речник с около 600 думи, но и още много интересни неща засягащи ролята на дедите ни в оформянето на гръцката митология.

 

Ако в бъдещия том III на Тайните на тракийския език бъде дадено всичко накуп, ще се получи четиво от над 600 страници, а това вече затормозява. След разговор, с издателя ми, решихме преди да бъде пуснат том III, да бъде публикувана друга, по-малка по обем книга, в която да бъде обърнато повече внимание на тракийското влияние над различни народи.

 

Изненадите ще са много, но ще са и приятни. Учените ни не отричат тракийското присъствие в Египет. То е манифестирано по различен начин: исторически извори, епиграфски паметници, археологически находки. Проблемът е, че въпросното присъствие на дедите ни в страната на пирамидите започва много по-рано от общоприетото, като за това има солидни доказателства.

 

Присъствието на траки на Апенинския полуостров също не се отрича от учените ни, но както е в случая с Египет, точно най-ранните преселения не се разглеждат, нито се изследва влиянието на дедите ни в оформянето на езика и културата на римляните.


С настоящето есе давам един кратък пример какво могат да очакват читателите ми в новата книга, която се надявам да излезе към края на тази година.


 

По време на проучванията си върху римо-македонските войни попаднах на пасаж, който силно ме озадачи. Тит Ливий – авторът, който описва събитията от II в. пр. Хр., разказва за това как след бойните действия между легионите на Вечния град и армията на македонския владетел Персей, участвалият на страната на македонците цар Котис праща свои благородници в Рим с намерението да откупи сина си, а и други пленени свои сънародници. Реакцията на сенаторите срещнали се с тракийската делегация бе истинска изненада за мен. Патрициите отвръщат на траките, че помнят добре приятелството между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…и макар да укоряват одриския владетел за това, че взема страната на Македония, все пак връщат свободата на тракийските военнопленници и не само не приемат предложения от Котис откуп, но даряват освободените траки с по 2000 аса (медна, или бронзова монета бел.авт.) и им осигуряват придружители, за да стигнат безпроблемно до родните земи (Liv. 45.42.6-11).

 

Постъпката е несъмнено благородна, защото римляните не прощават току-така на хора водили война срещу тях. Явно споменатото от сенаторите “приятелство между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…“ е нещо с много дълбоки корени, нещо, което римляните не могат да пренебрегнат и това ги подбужда не само да забравят за прегрешението на цар Котис, но и да му окажат уважение, дарявайки хората му със значителна сума пари.

 

Римляните хранят уважение към героите и талантливите. Жителите на Вечния град знаят за Дионис, когото дори наричат Татко Либер (Pater Liber), знаят за известния с дарбите си Орфей, но също така им е известен и тракийския произход на Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии, като някой от тях: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена. Те са последвани от Нумитор, чиято дъщеря ражда Ромул и Рем.

 


Съществуват и други неща, които карат римляните да уважават дедите ни. Има предостатъчно данни за ролята на старите балканци в оформянето на културата на жителите на Лациум и Апенините като цяло. Описвайки живота на Ромул Плутарх представя различните легенди за основаването на Рим. В поставеното на първо място предание се излага твърдението, че пеласгите са народ, който успява да обходи по-голямата част от обитаемия свят, като при това покорява по-голямата част от човечеството, след това, установявайки се на мястото (на което ще се появи Вечния град бел.авт.) пеласгите създават селище, чието име е Рим, а значението е сила, военна мощ (Plut.Rom.I.1).

 

Названието Roma (Рим) действително може да се преведе като сила, военна мощ, а обяснение може да бъде дадено със стблг. рамѣнъ – силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (първоначално със значение едър, силен бел.авт.). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума еленос/ἔλενος елен  на енелос/ἔνελος – елен (за справка Frisk, H. Griechische Etymologische Wörterbuch, c. 514, бел. Niedermann).

 

Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме и в тракийската ономастика по простата причина, че траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Владимир Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Рома/Рομη. На север от река Дунав  – в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава. Същият елемент откриваме и в името на тракийския цар Рометалк/Ρωμηταλκης, познат и като Реметалк. Явно думата *rome сила наистина е много древна, понеже е ползвана от траки от различни региони. Нашeто старо съществително *rome сила (основа на появилото се по-късно стблг. прилагателно рамѣнъ – силен) е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим (Roma).

 

Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiаструя и островъ – остров. Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър: “…nam hoc est Tiberini fluminis propriumadeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. Serv. A. 8.63).

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…   (Aesch. Suppl. 250-255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.

 

Плутарх не е единственият автор, според когото дошлите от Балканите пеласги се явяват основатели на града, чиято сянка след време ще падне върху три континента. Един друг летописец от времето на Античността – Дионисий от Халикарнас, също дава много интересна, а и полезна информация. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим: “Що се касае до народа на пеласгите, тези от тях, които не бяха погубени или разпръснати из различни колонии (понеже малцина оцеляха от живелите някого много), останаха като съжители на местните хора тук (Лациум, Апенините бел.авт.), и след време наследниците им, заедно с други издигнаха град Рим. (Dion. Hal. Rom. Ant. I. 30.5). Тук не се споменава дали названието на селището идва от пеласгийската и тракийска дума *rome сила, или пък от най-старото име на Тибър  Румон/Rūmon (от по-старо Струмон/Στρῡμων), но това реално е без значение. Която и версия да приемем за вярна  – и в двата случая дедите ни се явяват кръстници на града.

 

Колкото и интересни да са сведенията на Плутарх и Дионисий от Халикарнас, на нас са ни нужни повече исторически извори, в които се говори за идване на траки и пеласги на Апепинския полуостров. За наше щастие има запазени документи, полезни за изследването ни. При описанието на Лациум, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите (Plin.III.56). Същият автор съобщава за присъствие на пеласги в областите Лукания и Брутиум (Plin.III.71). Разказвайки за северните части на Апенините Плиний обяснява, че Етрурия започва при река Макра (буквално мокра бел. авт., на територията на България тече река Мокра Бяла). От това място умбрите биват прогонени от пеласгите (Plin.III.50). Римският летописец дава и други подробности, а именно това, че другото име на етруския град Цере е Агила и то е дадено от пеласгите, които са и основателите на селището (Plin.III.51). Не е за пренебрегване и Плиниевото твърдение, че азбуката е донесена в Лациум от пеласгите (Plin.VII.193). Това е едно от най-ценните сведения защото все пак писмеността е важен фактор за развитието на обществото и знаейки на кого трябва да благодарят за своята азбука, римляните несъмнено са изпитвали уважение към дедите ни.

 

На друго място Плиний изказва твърдението, че хората наречени корани, обитаващи земи недалеч от херниките са потомци на троянеца Дардан (Plin.III.63). Дардан е епоним на траките дардани – хора населяващи западните Балкани. За това свидетелства в една от книгите си Диодор Сицилийски (Diod.Sic.V.48.2). Уповавайки се на свидетелства на живелия по-рано летописец Меандрий, Страбон разказва как след Троянската Война, енети (наречени също и венети бел.авт.) и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море (Strab.XIII.3.25). Въпросните енети са споменати и от Херодот, който ги нарича илирийски народ (Her. I.196), но към коя група спадат траките, придружили своите илирийски роднини толкова далеч на запад не е уточнено.

 

Най-вероятно се касае за част от мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) защото техните земи са опустошени от ахейците още в самото начало на Троянската война. Има и друга индикация, че споменатите от Меандрий и Страбон траки установили се край северните брегове на Адриатическо море са от групата на мизите. Съдим за това по факта, че в региона на тяхното заселване е локализирана река носеща името Атрианос/Ἀτριανὸς (Ptol.III.16.20). Това название е само вариант на локализираната в Тракия Iatrus (Янтра), която е точно в областта Мизия. На Апенините се среща град с име Атрия, Адрия/Atria/Adria, а малоазийска Мизия пък намираме селището Адрамютеон/Ἀδραμύττειον. Както топонимите, така и хидронимите са обясними със стблг. прилагателно ѩдръбърз. Явно на мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) трябва да се припише и даването на името на Адриатическо море. Страбон съобщава за това, че в древността името Адриа (Адриатическо море) е важало само за северните части на морето, но по негово време (I в. бел.авт.) названието важи за цялото море. Старият автор пише и за това, че за въпросното море е наричано и Йонийско (Strab.VII.5.9).

 

Същото това название – Йонийско море, Херодот използва когато разказва за древната миграция на мизи и тевкри, покорили всеки по пътя си и стигнали на запад до Йонийско, т.е. Адриатическо море, а на юг до река Пеней (Her.VII.20). За някои читатели назоваването на Адриатическо море Йонийско навярно изглежда странно. Все пак ареалът населяван от йонийците се намира доста по на изток – в западна Мала Азия. Това е така, но за сметка на това западните Балкани, чиито брегове се мият от Адриатическо море, и по-точно Епир са населявани не от кой да е, а от пеласгите. (Strab.V.2.4). За предците на йонийците Херодот съобщава, че преди идването на Данай, те са били известни като крайбрежни пеласги (Πελασγοὶ Αἰγιαλέες) и чак след това получават названието йонийци, по името на героя Йон (Her.VII.94). Eто защо старото име на Адриатическо море е Йонийско – то е дадено от пеласгите, които са деди на йонийците. Явно пеласгийската миграция на Апенините е на няколко вълни, като точно пеласгите са първите стари балканци основали свои колонии на Апенинския полуостров.

 

Освен пеласги от земите край Струма, дардани и мизи, Апенините са колонизирани и от други наши предци. Извършвайки изследвания на особени погребални практики проф. Диана Гергова споменава за град Сатрианум, който според нея е сравним само с Рим по отношение на своето значение. Това селище е основано по време на ранната Желязна епоха. Ползвайки данни на Рос-Холоуей и др., проф. Гергова съобщава за това, че некропола на Сатрианум са открити погребения с трупоизгаряне, трупополагане, a и такива в проучваното от нея седящо (подобно на Буда) положение. По-интересно е това, че керамиката от въпросния некропол, а и нейната украса показват особено силна близост с керамиката от същия период (ранна Желязна епоха) от Тракия. А самият топоним Сатрианум отговаря на името на обитаващите югозападна Тракия сатри: регионите край планината Пангей, между реките Strymon/Струмон (Струма) и Nestos/Нестос (Места), а и западните Родопи (Gergova, 2005).

 

За тези сведения дължим на проф. Гергова огромна благодарност, защото тя не просто обръща внимание паралела между името на траките сатри и намиращият се на Апенините град Сатрианум, но, което е по-важно: посочва паралелите в погребалните обреди и керамиката. Така става ясно от кой регион са дошли основателите, или поне едни от основателите на Сатрианум, а именно войствените сатри, в чиито землища е прочутото в древността светилище на бог Дионис.

 

И  така – по сведения от историческите извори, а и благодарение на данни от археологията можем да заключим, че балканците колонизирали Апенинския полуостров и имащи значителен принос в основаването на Рим и оформянето на ранната култура на италийските племена са следните стари балканци: мизи, дардани (към които спадат Еней е други бежанци от Троада), сатри и пеласги. В следващата глава ще обърнем повече внимание на други трако-пеласгийски селища от територията на Апенинския полуостров. Мнозина читатели с удивление, но несъмнено и задоволство ще установят, че всички трако-пеласгийски топоними от земите на Италия са лесно обясними на български език. А и как да е иначе, след като ние българите сме наследници на траките и пеласгите.

 

11.05.2021 г.

УКРИТИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ХАРАКТЕРА НА РЕЧТА НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ

Когато преди доста време споделих с приятели, че хората, над които княз Аспарух властва, са част от тракийското семейство, думите ми бяха приети с недоверие. Аз не се разочаровах от това, приех скептицизма за нещо нормално. Все пак ние изграждаме вижданията си въз основа на информацията, която притежаваме. Ако са ни поднесени заблуди от хора, които се радват на уважение и престиж, то ние без да осъзнаваме, ще вярваме в заблуди, а истината ще ни звучи абсурдно. Просто така работи човешкото съзнание. В нашите гени е заложен стремеж да вярваме на хората с повече опит.

 

Детето приема информация от родителите си, ученикът и студентът - от своите учители и преподаватели. Както един индивид може да бъде заблуден, така може да бъде поведено по грешна пътека и цялото общество. Не е нужна никаква принуда. Напълно достатъчно е “точните хора от точното място” да започнат да внушават неверни неща. По този начин стъпка по стъпка ще бъдат наложени дори абсурдни идеи. Благодарение на своя авторитет учители, доценти, професори и др. действително са в състояние да накарат цял народ да вярва в лишени от логика твърдения.

 

По-лошото е друго: създава се порочен кръг. Вече наложените заблуди се вкореняват здраво в научните среди и се предават от поколение на поколение. Преди около 120 години Дмитрий Иловайский отбелязва, че младите български учени (от края на XIX и началото на ХХ в.) са начетени и разполагат с доста знания относно етнографията, археологията, фолклора и т.н., но за жалост по отношение на виждането за произхода на българския народ историците ни следват с робско подчинение туранистите от руската, немската и австрийска школа.

 

С времето тенденцията на покорно следване на чуждите учени се запазва, дори се задълбочава така сериозно, че отхвърлянето на вредящите на България теории става невъзможно. Д-р Ганчо Ценов обяснява това около 37 години след Иловайский: “…Защото никой млад българин, който не се ползва със симпатиите на професора, с чиято специалност иска да се занимава, не се осмелява да се посвети на научна кариера, понеже не само че той няма да бъде допуснат в университета, но ще бъде преследван и извън университета.”

 

Изпадналият в немилост родолюбец Ганчо Ценов разбира това от личен опит. Клеветен, подиграван, отречен, той за разлика от противниците си остава достоен човек до край, а що се касае до причината за проявената към него силна неприязън от страна на неговите колеги, историкът споделя: “Аз мисля, че е за защита на хляба.“

 

И така, за да запазят хляба си (добра заплата, титли, престиж), учени от няколко поколения бранят усърдно порочните теории, създадени от чужденци за интересите на чужденци. В същото време българският данъкоплатец дори не подозира кого и какво финансира, не подозира и какви ще са последиците от действията на служещите на чужди теории историци, археолози и езиковеди.

 

Нека хвърлим поглед върху наличната информация за речта на Аспаруховите българи – от XIX в. до 30-те и 60-те години на XX в. Така ще се разберем дали навремето е имало достатъчно данни, за да се определи какъв е бил езикът на нашите предци и дали учените са работили съвестно и без предразсъдъци:

 

1. Името на княз Аспарух, известно още под вариантите Есперих и Исперих, е добре познато от различни исторически извори. Известни са и хроники на стари автори, в които ранносредновековните българи са наричани мизи, т.е. траки *(1).Това е повод да се потърси паралел на имената Аспарух, Есперих, Исперих в тракийската ономастика. Данните са в наличност поне от 1894 г., когато Вилхелм Томашек издава книгата си за траките. Там той сравнява тракийското име Esbenus със санскр. áçva-кон,  лит. ešwa-кобила и др. (Tom.II.2.9). Като сродно Томашек посочва и името на цар Autesbis (Tom.II.2.3), предавано и като Аутл-есбис/Autl-esbis.

 

Малко по-късно, през 1913 г. Гаврил Кацаров, коментирайки тълкуването на Димитър Дечев на превода на тракийския надпис от Езерово, споменава, че тракийската дума за кон е била аспа/aspa (Кацаров, 1914, цит. сведения от Известия, III, c.126). До тук виждаме, че в речта на траките думите за кон са аспа, еспа, есба. Има обаче още ценна информация. Живелият през IV век Апсирт от Константинопол, съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, ар-исп е название на растение, ползвано за лечение на коне – (A.McCabe, 2007, p.154).

 

Така става ясно, че елементите асп-, есп-, исп-, присъстващи в различни варианти на името на Аспарух, и по-точно Есперих, Исперих, се срещат в тракийската ономастика и притежават значението кон. Каква е вероятността и трите познати варианта на името на българския владетел да отговарят точно на три тракийски думи и това да е случайност?

 

През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ името на Аспарух, но не отваря нито дума за тракийските съответствия, а данни има от 1894 и1914 г.

 

2. Относно името на бащата на княз Аспарух се знае добре, че то притежава вариант Кроват/Κροβᾶτος, но учените от края на XIX и началото на XX в. не желаят да ползват въпросния вариант, вместо него предпочитат Кубрат. Каква ли може да е причината за този странен избор, дали пък и това старобългарско име не притежава ясен паралел в тракийската ономастика?

 


За да разберем как стоят нещата, ще трябва отново да потърсим издадената през 1894 г. книга на Томашек за траките, тяхната история и език. Там са споменати обитаващите Mизия Кровизи/Κρόβυζοι, познати на Плиний и като Crobigni, а и е уточнено, че те населяват земи и на север от Дунава (в същата област, в която е и Аспаруховият Онгъл бел. авт.).

 

Чешко-австрийският учен търси обяснение на името на траките Кровизи/Κρόβυζοι с лат. crudus-кървав, суров (Tom. I.97), но ако държим сметка за това, че съседите на тези хора са известни като троглодити, т.е. живеещи в землянки, пещери, то за значението на Кровизи/Κρόβυζοι може да се предложи тълкуване със стблг. кровъ-покрив, закрила, подслон, т.е. Кровизи/Κρόβυζοι означава живеещи в къщи, живеещи под покрив. От друга страна старобългарското име Кроват/Κροβᾶτος може да се изтълкува като притежаващо значение закрилник, пазител.

 

Самата наставка -ат, -ᾶτ(ος) от името на Кроват/Κροβᾶτος ce среща в епитета на Тракийския конник Dobrat (Deo Dobrati, идентифициран от проф. Йозеф Хампел като тракийски бог през 1903-1904 г., цит. Габор Финали), а, разбира се, и в български имена като Добрат, Радат, Милат (Заимов, 1994, с. 88). Дори в миналото на историците и езиковедите да не са били известни тези имена, то елементарната подготовка би трябвало да даде познания за притежаващите сходна постройка стблг. женатъ-женен, блг. рогат, брадат и др.

 


Изображение на оброчна плочка на Тракийския конник, носещ епитет Добрат/Dobrat (по В. Arpad)

 

През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ и името на княз Кроват, но нито споменава траките кровизи, нито обръща внимание на идентичния начин на образуване на имената Кроват и Добрат – епитет на Хероса. Прочее, този начин на работа се наблюдава и при анализа на старобългарските имена Мостич, Борис и др.

 

3. Роднина на княз Кроват/Κροβᾶτος е така нареченият Органa/Ὀργανᾶς, когото Йоан от Никиу споменава (Nik.Chron. CXVIII.47). Както историците, така и езиковедите знаят добре, че понякога Л се представя като Р (Βουργάρων = Βουλγάρων *2), това означава, че Органа/Ὀργανᾶς е вариант на Олган/Ὀλγανᾶς, а пък още през 1894 г. Томашек пише за тракийския хидроним Олган/Ὄλγανος, за чието тълкуване предлага ствиснем. wolchan влага, дъждовен облак (Tom.II.2.94).

 

По-късно Норберт Йокл (цит. от Димитър Дечев) допълва със стблг. вългъкъ-влажен и др., като е добавено, че може да има връзка и със споменатия от Страбон (фригийски бел. авт.) ороним Олгасос/Ὄλγασσος (Detschew, 1957, c. 340). Реално най-добрите кандидати за тълкуването на Олган/Ὀλγανᾶς, Олгасос/Ὄλγασσος, са блг. диал. олага, улага-влага, улагам, улъгна-овлажнявам, правя влажен, но никой не търси връзка с българския език.

 

4. За името на княз Тервел/Tέρβελλις Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се опира на тълкуването на Томашек, който предлага якутската дума tirä-bil подпора, опора (Златарски, 1970, c. 222, бел. 22). Живеещите в Сибир якутци нямат нищо общо с нас по отношение на външен вид, бит, култура, но понеже навремето се следва убеждението, че Аспаруховите българи са средноазиатски народ, се търсят и обяснения от речта на обитаващите Сибир хора. Якутците са красиви, честни и трудолюбиви, но с тях ние не делим общи корени.

 


Изображение на якутско семейство, снимка на Uyban https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Sakha_family.jpg

 

По отношение на името на Тервел/Tέρβελλις изобщо не е направена връзка с името на споменатия от Дион Касий тракийски цар Тервос/Тερβος, Тарвос/Тαρβος, нито пък с тракийския ороним Тарвелос/Τάρβηλος (от земите на Имброс, Откупщиков, 1988, c. 85) или пък името на траките трибали/Triballi. За елемента три/tri през 1933 г. Керени и Кречмер дават тълкуване с числителното три (Detschew, 1957, цит. Кречмер и Керени c. 526).

 

Има и друга пренебрегната информация, по-точно това, че в българските извори името на княз Тервел е предадено като Тривелий, като може да се предложи тълкуване трижди велик: три = три, трижди, велии = голям, велик стблг. Дион Касий е основен автор, а пък “Царственикъ или Историiя Болгарская” излиза през 1844 г, т.е. още през XIX в. са налице  достатъчно данни, нужни за тълкуването на името на княз Тервел, но това не е направено.

 

5. Васил Златарски пише за един по-ранен български благородник на име Бузан, като го нарича Буза (Златарски, 1970, с. 82). Това реално е древно тракийско име, носено от тракийски цар, смятан за основател на Бюзантион/Bизантион: Bύζας ὁ Θράκες βασιλεύς (Tom.II.2.16). Ще напомня, че споменалия Bύζας Томашек издава книгата си през 1894 г., т.е. още в края на XIX в.

 

6. През 1876 г. Алберт Дюмонт публикува книга, съдържаща древни надписи от Тракия. На един от паметниците присъства името Кардент, което френският учен сравнява с посоченото година по-рано от Вилхелм Папе и Густав Бензелер име на старобългарския владетел Кардам. Немските учени добавят и името на намиращият се в Пелопонес град Кардамуле/Καρδαμύλη, а както знаем от Страбон, Пелопонес е населен с траки още преди Троянската война (Strab.7.7.1).

 


В интерес на справедливостта, при анализа на името Кардам Бешевлиев споменава дадени от Дуйчев сведения за византийци, носещи името Καρδαμης, но изразява съмнения дали се касае за същото име, или е просто съвпадение. Дуйчев дава като паралел и пелопонеския топоним Кардамула/Καρδαμύλα, но Бешевлиев е склонен да го обясни като идващ от названието на растението κάρδαμον. И разбира се – нито дума за това, че κάρδαμον няма обяснение на гръцки, а и Пелопонес е бил населен с траки.

 

7. Споменавайки виждането на Весберг и Маркварт, нашият историк Златарски пише за българите Коца-гери/Κοτζα-γεροί, а и за хидронима Κούζυ (Златарски, 1970, с. 156-157), но не отделя нито дума за споменатите още през I в. от Плиний траки Pyro-geri, Dru-geri, Di-geri, (Plin.IV.40), последните присъстват в работата на Стефан Византийски като Ди-гери/Δι-γηροί. Не е ползвано и споменатото някъде към 550 г. тракийско лично име Куцес/Κούτζες (Proc.LB.I.135). Както Маркварт, така и Весберг, а и Златарски би трябвало да са запознати с работите на Плиний и Прокопий, но уви – от тях информация не е ползвана.

 

По-късно акад. Дечев тълкува елемента -geri, като гора, планина, възвишение, дава като сродна уелската дума garth-възвишение, гора, планина, споменава предположението на Холдер, че идентифицираните като траки племена може да са и келтски по произход, но за стблг. гора-гора, планина не отваря дума изобщо (Detschew, 1957, c. 102). Още по-странно е, че не се обяснява как елементът гер/ger – гора, планина се появява в Евбея, където никога не е имало келтски селища, но е добре известно, че бръснещите косата на темето си и оставящи кика траки абанти обитават региона, в който е възвишението Герeстос/ Γεραιστὸς (означаващо Горист).

 

8. През 1902 г. Дмитрий Иловайский публикува интересна работа, в която дава обяснение на особени старобългарски родови имена, притежаващи елемент -арес/-αρής, като уточнява, че в тях няма абсолютно нищо тюркско и свързва въпросния елемент с името на гръцкия (всъщност тракийски бел.авт.) бог Арес:

 “Изъ греко-болгарскихъ надписей на колоннахъ онъ приводитъ еще родовыя названія:  Ермі-арисъ, Куві-арисъ, Чак-арисъ и пр. Но что же тюркскаго въ этихъ названіяхъ? Вторая половина сихъ именъ, т.-е. арисъ, скорѣе напоминаетъ греческое божество Αρής, т.-е. Арея…” (Иловайский, 1902, c. 90).

 

9. В същата своя работа Иловайский изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг е княз, а не хан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.”. Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги- в бога, от бога.

 

Гръцкият еквивалент на КАNАС Υ  ΒΙΓΗ  е ἐκ Θεοῦ ἄρχονот бога владетел, така става ясно, че старите българи са имали дума БИГ/BIГ-бог. Замяната на О с И се среща до днес в нашите говори, в които на бозая отговоря бизая, има я засвидетелствана и по време на Античността, и то точно в Мизия. Там срещаме Asbolo-dina, Amlai-Dina, Bισ-δινα. Елементът dina, δινα, съответства на намиращите се в Южна Тракия Rumbo-dona, Myg-donia, като dina, δινα, dona, притежават значение земя, повърхност и се обясняват с блг. диал. доно-дъно, т.е. земя, повърхност.

 

Старобългарската титла показва особеност на диалектите, говорени в Мизия по време на Античността, а старите българи са наречени мизи. Може ли да се говори за случайност? Не, разбира се! С тази информация приятните изненади не свършват. За наше щастие ние знаем каква е тракийската дума за бог. В дълбока древност тя е Багайос, Хезихий пише за Багайос название на Зевс при фригите: “Βαγαῖος Ζεὺς Φρύγιος”. В края на късната Античност формата при южните траки е Богас/Βογᾶς,  както разбираме от работите на Прокопий (Proc.Aed. IV.4).

 

Тази информация никога не е представяна на широката публика от хората, създали заблудата, че народът на Аспарух е дошъл от Азия, и това е жалко, защото точно тракийското Багайос/Βαγαῖος е в основата на титли като багатур и багаин, известна и като богоин.

 

10. Изненада предлага и етимологията на титлата КАNАС, Иловайский вижда в нея стара форма на княз, което е и вярно. През 1900 г. Григорий Дяченко цитира в своя речник работилия през XIX академик Исмаил Стрезневский, според когото титлата княз идва от корен * конъ, кънъ-начало. Най-интересното идва сега: тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭначало (Tom. I.84), реално със стблг. конь-начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

 

Тук трябва да се добави, че не просто има траки, наречени Caenici, Καινοί, но и тракийско име, или титла Канас/Kάνας. То за жалост бива открито сравнително късно и информация за него се появява едва през 1978 г. в работа на турския учен Сенчер Шахин, цитиран по-късно от Пинар Йозлем Айчатлар. За сметка на това тракийския надпис (M - 01), на който присъства важната за историята ни тракийска титла акенаногавос/ακενανογαϝος, също съдържаща корен *κεν-начало, е открит още през XIX в., но тогава никой историк не обръща внимание на свидетелствата на Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат, Лъв Дякон и др., които отъждествяват българите с тракийския народ мизи.

 

Ще допълня няколко тракийски имена, които са регистрирани в периода 1876 - 1894 г. и притежават пределно ясни паралели със старобългарските. Вилхелм Томашек пише за тракийските царе Мостис/Мόστις и Моссес/Mόσσης (Tom.II.2.24), но техните имена никога не са сравнявани със стблг. име Мостич, а самият Томашек смята, че траките са имали звук Ч, който гърците се опитват да представят с σσ (Tom.II.2.2).

 

Пак Томашек пише за тракиеца Карсис/Κορσις (Tom.II.2.46), но историците и езиковедите ни “не виждат” приликата със старобългарското име Корсис. Алберт Дюмонт регистрира през 1886 г. присъстващите на надписи от Тракия имена Сабин/Sabinus и Ермодор/Еρμόδωρος, но никой не прави връзка със старобългарските имена Сабин и Ерми.

 

Накрая ще спомена и това, че през 1918 г. У.Аркрайт [F1] представя в своя работа тракийските имена Борас/Bορας, Борискос/Bορισκος, Бурис/Buris (Arkwright, 1918, c. 51), но и те остават “невидими” за учените, които усилено търсят следи от българите сред монголци, якутци, тюрки и други народи на Средна Азия, а връзката с нашето име Борис е пределно ясна. Нима не е налице упоритото укриване на неудобните данни?

 

Поднесената тук информация променя нещата значително, нали? Така става ясно и защо тя е премълчана от историците и езиковедите ни, следващи с робско покорство туранистите на руската, австрийската и немска школа (както споделя Иловайский).

Данните, от които проличава, че имената на Аспарух, Кроват, Тервел, Кардам, Буза(н), Мостич, Сабин, Ерми, Корсис, Борис и др. принадлежат на тракийската ономастика, са пределно ясни, но дори и без тях е било възможно да се определи какъв е бил езикът на българите по време на ранното Средновековие.

 

Това е много лесно, но и в този случай информацията не е удобна на хората, смятащи, че дедите ни идват от Средна Азия. Без изключение историците от различни школи са съгласни по отношение на това, че Аспаруховите българи са конен народ. Сега обаче възниква един сериозен въпрос: - Защо в старобългарския език няма тюркски или ирански думи от областта на ездаческата терминология?   

 

За да не съм голословен, представям списък с присъстващите в старобългарския език основни думи, засягащи ездата и коневъдството:

 

конъ-кон

кобыла-кобила

жрьбѧ-жребче

оузда-юзда

клюсѧ-конче

дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

бръзда-желязната част на юздата

седьло-седло

ременъ-ремък

вощага-камшик

тинъ-камшик

iaрьмъ-ярем, хомот

iахати-яздя

въпрѧщи-впрегна

 

Къде са тюркските или иранските думи? Колкото и да се опитва човек, няма да ги намери изобщо. Нима това не показва съвсем ясно, че езикът на старите българи не е бил нито тюркски, нито ирански?

 

От друга страна обаче в тракийската ономастика намираме елементи, от които пък траколозите бягат като дявол от тамян. Става дума за:

 Конe/ConeКониум/Conium,  Кобилатус/Cobulatus,     съответстващи на кон и кобила. При тълкуването на древното название на жреците на богинята Кибела Κορύβαντες, Ото Хаас ползва думата жребѧте-жребче, млад кон (Haas, 1966, с. 155). Не е трудно да се види и че тракийският топоним Уздика/Usdica  е обясним със стблг. *оусдица-юздица, юзда.

 

Не показват ли представените в тази работа данни, че старите българи са тракийски народ, който никога не е губил езика си? Не става ли ясно, че отъждествяването на българи с мизи е отражение на реалността? Не разгадават ли фактите една “загадка”, на която езиковедите в продължение на повече от един век не могат да отговорят – защо няма тюркски или ирански субстрат в старобългарския език, а и защо липсват напълно тюркски и ирански топоними на територията на ранносредновековна България?

 

Макар поднесената тук информация да е нова и да е логична, със сигурност на доста хора ще е трудно да я възприемат за вярна. За тези, които се съмняват, предлагам още едно необоримо доказателство за това, че Аспаруховите българи спадат към тракийските народи и че тук, на Балканите, е тяхната прародина. Това доказателство идва от областта на генетиката. Преди време бе проведено проучване на генетичен материал от скелетни останки от старобългарски некрополи. По отношение на резултатите Никола Църцаров е дал кратко и точно обяснение. Желаещите могат да ползват приложения линк, за да прочетат цялата работа, която със сигурност ще ги изненада:

 

Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-) Bulgarians. Резултатите са, че 13 индивида принадлежат към 10 mtDNA хаплогрупи: H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3. Всички те се срещат сред индивидите, живеели в югоизточна Европа преди няколко хилядолетия, публикувани от Mathieson et al. Следователно, 100% от изследваните 13 „прабългари“ по майчина линия имат произход, подобен на живелите по нашите земи преди хилядолетия.

 

https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

Ако типичните за старите българи генетични маркери показват, че Аспаруховите българи са балкански народ, а езиковите остатъци кодирани в личните имена на благородниците ни притежават паралели в тракийската ономастика, то никаква сила не може да промени твърдението, че основателите на Дунавска България спадат към голямото тракийско семейство.

 

Наложително е старите, обслужващи чужди политически интереси теории да бъдат отхвърлени и най-сетне на ученици и студенти да бъде преподавана истината за нашите корени. Истината, която има потенциала да даде гордост и самочувствие на всеки българин, да изпълни духа му със сила и да го накара да върви смело напред, без да се бои от настъпващите трудни времена.

 

 

На желаещите повече информация по въпроса за произхода на народа ни предлагам том 1 и том 2 на Тайните на тракийския език. И двете книги могат да се поръчат с приложения под изображението линк.


 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0


http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4


Използвана литература и пояснения:

 

1.Заимов Й., Български именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994.

2.Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на П. Хр. Петров).

3.Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

4.Ценов Г., Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

5.Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

6.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

7.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

8.Dumont A., Inscriptions et Monuments figures de la Thrace, Impremerie Nationale, Paris, MDCCCLXVI.

9.Finaly G., Archäologische Fünde im Jahre 1903, Ungarn, Archäologischer Anzeiger, Beiblatt zum Jahrbuch des Archäologischen Instituts 1904, Druck und Verlag von Georg Reimer, Berlin, 1904.

10.Haas O., Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966.

11.McCabeA., A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources,compilations and 

transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007.

12.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, transl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000.

13.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995.

14.Тomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

 

 

*(1). Фулко нарича българите с колективното име траки. Цеца и Зонара отъждествяват българите с пеоните. Хоматиан, Аталиат, Хониат, Григора и др. определят българите като мизи. В старобългарския превод на историята на Флавий Йосиф българите са назовани даки.

 

Вярно е, че старите българи са наричани и хуни, но по сведения на Прокопий хуните са потомци на старите масагети, които Йордан директно нарича гети, т.е. траки.

 

Вярно е също така, че дедите ни са определяни като скити, но и тук няма нищо странно, защото според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. По-рано Дион Касий пише, че траките даки са клон на скитите. Страбон определя скити и сармати като имащи общи корени, но Прокопий свидетелства, че сарматите принадлежат на гетското семейство, т.е. в различни времена се поставя тъждественост между траки и скити. Разполагайки с тази информация, разбираме, че отъждествяването на старите българи със скитите, хуните и т.н. изобщо не е в разрез с отъждествяването на българи с различни групи траки.

 

*2 За замяната на Л с Р, вариацията Βουργάρων = Βουλγάρων, съобщава Веселин Бешевлиев: Първобългарски надписи, второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992, с.184.

 

 

Извори от интернет:

 

1.Бешевилев В., Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, Издательство "Наука", АН СССР, Отделение Истории, Москва 1967.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

 

 

2.Дьяченко Г. М., Полный церковнославянский словарь М., 1900; Репринт:

https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

 

3.Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ?

http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

 

4.Иловайский, Д., УЧЕНЫЙ БОЛГАРИНЪ ТУРАНИСТЪ И ЕГО РУССКІЙ ЕДИНОМЫШЛЕННИКЪ

http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c8

 

5.Църцаров Н., Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години

https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

6.Özlem-Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor

 https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

 

7.History of the Wars by Procopius, Book I: The Persian War “Coutzes and Bouzes, who at that time commanded the soldiers in Libanus[17]. These two were brothers from Thrace

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_I#XIII

 

8. Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера: Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг.

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD